Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Валери Събев | |
за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК. Образувано е по жалба, подадена от „О. Ф. Б.” Е., длъжник по изпълнително дело *0465 по описа на ЧСИ Д. Б., с рег. № 726 и район на действие – Окръжен съд В.Т.. Жалбата е подадена против определените разноски по делото, обективирани в покана за доброволно изпълнение от 06.11.2013г. В жалбата се навежда, че размерът на търсеното вземане по изпълнителното дело е нисък, а при събирането му липсва сложност. С тези доводи жалбоподателят иска определените по изпълнителното дело разноски в полза на взискателя да бъдат намалени от 280 лв. на 135,12 лв. Моли обжалваният акт на ЧСИ да бъде изменен в посочения смисъл. Претендира разноски, осъществени в настоящото производство. Ответната страна по жалбата – Б. Т. П. (взискател по изпълнителното дело), чрез процесуалния си представител – адв. Ч., депозира отговор на така подадената жалба. Счита, че жалбата е неоснователна. Излага, че адвокатският хонорар за изпълнителното дело не надвишава трикратния размер на минималния хонорар, определен съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. Сочи, че извършените действия по изпълнителното дело обосновават определянето на хонорар в размер на 280 лв. Развива доводи и за недопустимост на жалбата. Моли за присъждане на разноски по настоящото дело. В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, ЧСИ излага, че жалбата е неоснователна. Развива съображенията си, че в случая не е налице твърдяната от длъжника прекомерност на адвокатския хонорар по изпълнителното дело. В. окръжен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: От пълномощника на Б. П. била подадена молба за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от 31.10.2013г., издаден от районен съд Г.О.. Към молбата бил приложен договор за правна защита и съдействие, според който П. заплатила на пълномощника си 280 лв. за образуване и водене на изпълнително дело. ЧСИ изготвил покана за доброволно изпълнение, която била връчена на длъжника на 19.11.2013г. В нея като задължение на длъжника били посочени и 334 лв., представляващи разноски по изпълнителното дело. Срещу разноските, обективирани в поканата, в размер на 280 лв., представляващи адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело, е подадена и настоящата жалба. При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира от правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежна страна – длъжник в изпълнителното производство, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, но срещу неподлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално недопустима. В чл. 435 ГПК е очертан кръгът от действия на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване. По арг. от чл. 435, ал. 2 ГПК безспорно сред тези действия попада и постановлението за разноските. Съгласно константната практика на ВКС (напр. Определение № 83 от 19.02.2013г. по ч. гр. д. № 620/2012г., I г. о. на ВКС, Определение № 89 от 27.01.2012г. по ч. гр. д. № 604/2011г., IV г. о. на ВКС и др.) длъжникът има право да претендира намаляване на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение поради прекомерност, като обективира възражението си пред решаващия орган – съдебния изпълнител. Последният следва да разгледа възражението на длъжника за прекомерност на разноските, а актът му, произнесен по искането за намаляване, подлежи на обжалване пред съда. Налага се извод, че допустимостта на съдебното производство при оспорване от длъжника на заплатеното в изпълнителния процес от взискателя му адвокатско възнаграждение, не е безусловна. Тя се определя от изискването длъжникът да е възразил в самото изпълнително производство, т. е. пред съдебния изпълнител, по размера на заплатения от взискателя хонорар, като прекомерен. По изпълнително дело № *0465 по описа на ЧСИ Д. Б. не е издавано постановление за разноските, което да подлежи на самостоятелно обжалване. Такова следва да бъде издадено от ЧСИ след връщане на изпълнителното дело с оглед гарантиране правото на защита на длъжника, регламентирано в чл. 435, ал. 2 от ГПК - да обжалва определените с мотивирано постановление разноски, ако намира същите за завишени или недължими. В случая обаче такъв акт все още не е издаден, а ПДИ не подлежи на самостоятелно обжалване. С оглед изложеното се налага извод, че към настоящия момент подадената жалба е процесуално недопустима, срещу действие, което не подлежи на самостоятелно обжалване и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. При този изход на спора на жалбоподателя не следва да се присъждат претендираните от него разноски за настоящото производство. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК, на Б. П. следва да се присъдят разноските, осъществени пред настоящата инстанция, в размер на 100 лв. – за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „О. Ф. Б.” Е., ЕИК..., против определените разноски по по изпълнително дело *0465 по описа на ЧСИ Д. Б., обективирани в покана за доброволно изпълнение от 06.11.2013г., като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 104/2014г. по описа на ВТОС. ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, „О. Ф. Б.” Е., ЕИК ........., да заплати на Б. Т. П., ЕГН *, сумата от 100 лв., представляваща направени пред настоящата инстанция разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред В. апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |