Решение по дело №174/2019 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 август 2019 г. (в сила от 6 юли 2020 г.)
Съдия: Светлана Костадинова Драгоманска
Дело: 20197220700174
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 159

 

Гр.Сливен, 01.08.2019 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на осми юли, през две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ  :  СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

 

При участието на секретаря Галя Георгиева и при участието на прокурора …….., като разгледа докладваното от административния съдия Светлана Драгоманска адм.д. № 174 по описа за 2019 г. на Административен съд гр.Сливен, за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството е по чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия / ЗОБВВПИ / във връзка чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Делото е образувано по жалба на  К.Р.Н. ***, подадена чрез адв. С.К. *** срещу Решение УРИ № 1670з -77/15.03.2019 г. на Началника на РУ – Сливен. С оспореното решение на основание чл. 83, ал. 5 във вр. чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ е отказано издаването на разрешение за съхранение и носене на пистолет „ТТ“ кал. 7,62х25мм., № ПБ322 и 42 броя боеприпаси към него, на лицето  К.Р.Н., ЕГН **********. Оспорващият твърди, че не е доволен от така постановеното решение, поради което го обжалва в законоустановения срок. Счита същото за неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Моли съда да постанови решение, по силата на което да отмени оспореното решение на Началник РУ – Сливен.

            В съдебно заседание оспорващият редовно призован се явява лично и с адв. К., който поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на Решение УРИ № 1670з -77/15.03.2019 г. на Началника на РУ – Сливен, като незаконосъобразно. Претендира за направените по делото разноски.

Административният орган – Началникът на РУ – Сливен се явява лично и с  п. си п. гл. юриск. Б., която изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я остави без уважение. Счита, че отказа е издаден в съответствие с процесуалния и материалния закон.

            Административен съд - Сливен, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:

На 29.09.2016 г.  К.Р.Н. подал заявление вх. № 1733к до Началника на РУ-ОД МВР гр.Сливен за издаване на Разрешение за съхранение и носене на пистолет „ТТ“ кал. 7,62х25мм. С ф. № ПБ322, и 42 броя боеприпаси към него, в което като мотиви е посочил самоотбрана и охрана на семейството и имуществото от чужди посегателства.

По подаденото заявление от началника на РУ - Сливен е постановен отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на ООБ с Решение рег.№ 1670з 237/12.10.2016 г. Решението за отказ е обжалвано от заявителя и е отменено от ВАС с решение № 7098/30.05.2018г. по адм.д. № 5527/2017 г. по описа на съда, като съдът е върнал преписката на административният орган за ново произнасяне при съобразяване мотивите на решението. В тази връзка заявителят е предоставил, допълнителни мотиви, медицинско удостоверение № 911/27.06.2018г., че същият не се води на диспансерен учет в психиатрична база данни Сливен, удостоверение от ОП-Сливен, справка съдимост. От РУ - Сливен са изискани и събрани допълнителни доказателства във вид на докладни записки от РУ-Стралджа, КП-Сливен, ТП-Сливен.

След като са разгледани материалите по административната преписка е постановено решение за отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на ООБ с №1670з-195/11.09.2018 г. Решението за отказ е обжалвано от заявителя пред Административен съд Сливен. С решение 203/17.12.2018г. по адм.д. № 272/2018 г. по описа на съда в сила от 15.01.2019 г. е отменено решение per. №1670з-195/11.09.2018 г. на Началника на РУ на МВР - Сливен и се връща преписката на административният орган за ново произнасяне при съобразяване мотивите на решението.

С писмо УРИ 167000-828/05.02.2019 г. административният орган е изискал от оспорващия да представи допълнителни мотиви, относно необходимостта от късоцевно нарезно огнестрелно оръжие.

На 15.02.2019 г. К.Р.Н. депозира допълнителни мотиви до Началника на РУ – Сливен, а именно: че оръжието му е необходимо за самозащита на него и с. му, както и имуществото му; живее в с.Л. в ц. м. и е обект на постоянен т. и н. от представители на тази о., особено след като се разчита, че пистолетът му е взет и е в полицията и няма с какво да се защитата.

При съобразяване мотивите на решение № 203/17.12.2018г. на Административен съд Сливен по адм.д. № 272/2018 г. по описа на съда, административният орган е изискал от Началник РУ - гр.Стралджа и РП - Ямбол за образувани преписки по сигнали от и такива срещу К.Р.Н..

От РУ - Стралджа е получен отговор рег.№ 814р-1379/28.02.2019 г., че за периода 2017 г. - 28.02.2019 г. срещу К.Р.Н. няма регистрирани жалби. Същия е подал жалба вх.№ 814000-1934/07.09.2017 г. за отправени о. и з. за с. спрямо него от лицата И. Д. И. от с.Л. и с. му М. И. Д. Проверката по жалбата е приключила със съставяне на протоколи за предупреждение на лицата на основание чл. 65 от ЗМВР.

От Районна прокуратура - Ямбол е получена справка от която е видно, че в регистрите на ЯРП за лицето К.Р.Н., ЕГН ********** е установено:

Образувана прокурорска преписка с № 4161/2012 г. относно отправяни з., където горепосоченото лице е жалбоподател; преписката е прекратена в РУ – Стралджа;

Образувана пр.пр.№ 1744/2014 г., ДП 81/2014 г. по описа на РУ - Стралджа относно у. на домашно куче, където горепосоченото лице е жалбоподател; досъдебното производство е спряно с постановление на ЯРП от 17.07.2014 г.;

Образувана пр.пр.№ 3236/2014 г. относно нанесен у., където горепосоченото лице е жалбоподател; преписката е приключена с постановление за отказ от 13.11.2014г.;

От РУ — Сливен е предоставено копие от докладна записка от п. и. П. Д. за извършена проверка по пр.пр.№2315/19.07.2018 г. на РП - Сливен, пр.№ УРИ 167000-4542/24.07.2018 г. по описа на РУ - Сливен. Преписката е образувана по тъжба на К.Р.Н., ЕГН **********. Същият се тъжи от б. д. на негова р. Т.А.И., ЕГН **********. Н. твърди, че на 19.07.2018 г. около 09.30 часа в двора на ИПФ - Сливен на ТУ - София е възникнала с. между двамата заради и. на И. в размер на 10 000 лв. в следствие на което последната започнала да го у. с . в областта на г., което е наложило преглед от медицински екип. В последствие е издадено съдебно медицинско удостоверение №395/2018 за причинено в. р. на здравето, не опасно за живота.

В хода на същата проверка е снето сведение и от Т.А.И., която е заявила, че е посетила ИПФ - Сливен да говори с К.Н. във връзка с п. на н. з. В процеса на разговора между тях, Н. ненадейно започнал да я у. с б. си, от които у. л. и р. се с.

На 14.03.2019 г. е снето допълнително сведение рег.№ 1670р-5851/14.03.2019 г. от Т.А.И., в което отново потвърждава, че в двора на ИПФ - Сливен е била с. и у. с п. от К.Н..

На 15.03.2019 г.  Началник РУ – Сливен постановил Решение УРИ № 1670з -77/15.03.2019 г., с което на основание чл. 83, ал. 5 във вр. чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ е отказано издаването на разрешение за съхранение и носене на пистолет „ТТ“ кал. 7,62х25мм., № ПБ322 и 42 броя боеприпаси към него, на лицето  К.Р.Н., ЕГН **********. Срещу този акт на 24.04.2019 г. К.Р.Н. е подал жалба до настоящия съд.

В хода на съдебното производство от оспорващия е представена Присъда № 75 от 07.04.2017 г. на РС – Бургас, постановена по НОХД № 4152/2016г. по описа на съда, потвърдена с Решение № 232 от 02.11.2017 г. на Окръжен съд – Бургас по ВНОХД № 673/2017 г. по описа на същия съд.

По делото са приобщени адм.дело № 299/2016 г. и адм. дело № 272/2018 г. и двете по описа на Административен съд Сливен.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното производство относими и допустими писмени доказателства.

Съдът изгради своите изводи от фактическа страна на база всички приложени към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така установените факти и след като прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и извърши проверка в съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът направи следните правни изводи:

Решение УРИ № 1670з -77/15.03.2019 г. на Началник РУ– Сливен е връчено лично срещу подпис на оспорващия на 11.04.2019 г., а жалбата против него е подадена на 24.04.2019 г. в АС - Сливен, заведена с вх. СД-01-01-1510. Следователно жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съображенията на съда в тази насока са следните :

Обжалваният административен акт в случая решение, с което се отказва на оспорващия издаването на разрешение за съхранение и носене на пистолет „ТТ“ кал. 7,62х25мм. С ф. № ПБ322, и 42 броя боеприпаси към него е издаден от компетентен административен орган и в кръга на неговите правомощия. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 5, предл. 2 от ЗОБВВПИ началникът на РУ на МВР издава разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението. С оглед тази законова разпоредба Началникът на РУ на МВР гр.Сливен е родово и местно компетентния административен орган, който може да издава разрешения по ЗОБВВПИ за физически лица с постоянно местоживеене съвпадащо с юрисдикцията на РУ на МВР гр.Сливен. Актът е издаден въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави процесуално законосъобразен. Ето защо процесният отказ представлява един валиден акт. За неговото постановяване административният орган е изградил правилна фактическа обстановка и след това се е произнесъл с издаване на оспорения в настоящото производство административен акт като се е позовал на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ.

Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Следователно закона дава възможност за придобиване от физически лица на огнестрелни оръжия и боеприпаси за самоохрана, но при условие, че е налице надлежно обоснована и доказана необходимост пред органа по чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ.  В този смисъл подаването на искането има не само сезираща функция - освен че с него се поставя началото на административното производство, с това искане заявителят определя и обхвата на проверката, която административният орган е длъжен да извърши, а именно да установи съществуването на твърдяните факти и обстоятелства, с които е обоснована нуждата от издаване на разрешението за ползване на оръжие за посочената в заявлението цел.

Въведеното с разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ задължително изискване за обосноваване на необходимостта от притежаване, съхранение и носене на огнестрелно оръжие не е самоцелно. Заплахата от противоправни действия срещу личността и имуществото съществува хипотетично за всеки гражданин и след като законът регламентира "необходимостта" като критерий за установяване основателността на искането за дейностите с огнестрелно оръжие, наличието на потенциална опасност и степен на застрашеност на охраняемите блага и обществени отношения следва да е обосновано с конкретни факти и обстоятелства сочещи на нужда от защита срещу евентуални посегателства. В контекста на предписанията на цитираната нормативна уредба, законодателят е предоставил на административния орган възможност да извърши преценка за всеки конкретен случай дали да издаде или откаже разрешение за осъществяване на контролирана дейност. Ако прецени, че съответното лице - заявител отговаря на специфичните изисквания за издаване на разрешение, административният орган следва да формира писмено своето волеизявление като мотивира акта си с наличие на изискуемите се положителни материалноправни предпоставки или респ. при отказ да изтъкне отрицателните такива.

В тежест на молителя е да докаже необходимостта от придобиване на огнестрелно оръжие, като посочи и докаже обстоятелствата, обуславящи необходимостта от самоотбрана, съгласно чл. 76 ал. 3 т. 3 от ЗОБВВПИ. Отказът е законосъобразен, тъй като изложените мотиви в заявлението не са подкрепени с доказателства за съществуваща реална необходимост от притежание на огнестрелно оръжие за самоохрана като физическо лице. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. Законът е въвел разрешителния режим и неговите изисквания не сочат на формално представяне и преглед на приложенията към заявлението. Притежаването на оръжие трябва да сочи на необходимост от носене и употреба на оръжие. По отношение на наведените доводи в допълнително представените мотиви към заявлението, че оръжието му е необходимо за самозащита на него и с. му, както и имуществото му; живее в с.Л. в ц. м. и е обект на постоянен т. и н. от представители на тази о., особено след като се разчита, че пистолетът му е взет и е в полицията и няма с какво да се защитава, съдът намира, че правилно административния орган е приел, че не обосновават необходимосттта от издаването на исканото разрешение. Видно от приложените справки за образувани по жалби на оспорващия преписки в РУ – Стралджа и  в РП – Ямбол, същите се отнасят за време от 1998 г. до 2002 г. и 2014 г.. В РУ – Стралджа е регистрирана само една жалба вх.№ 814000-1934/07.09.2017 г. за отправени о. и з. за с. спрямо К.Н. от лицата И. Д. И. от с.Л. и с. му М. И. Д. Проверката по жалбата е приключила със състаняне на протоколи за предупреждение на лицата на основание чл. 65 от ЗМВР. Установената нужда за защита от нападения от съседите на заявителя не попада в обхвата на специалния закон, доколкото разрешителният режим изисква установяване на категорична необходимост от носене на оръжие.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката дали са налице установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите попадат в посочената като правно основание за издаване на акта норма и респ. дали се следват разпоредените правни последици. С оглед нормативното предписание на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ,  съдът намира, че по фактически обоснованото заявление и изложените обстоятелства, с които е мотивирано искането за съхранение и носене на пистолет „ТТ“ кал. 7,62х25мм. С ф. № ПБ322, и 42 броя боеприпаси към него, за самоохрана, не е налице обоснована и доказана необходимост за издаване на исканото разрешение. Правилна и законосъобразна е преценката на административния орган, че липсва нормативно регламентирана материалноправна предпоставка за постановяване на разрешителен административен акт по така обоснованото от заявителя искане. Както вече беше посочено съдебният контрол за съответствието на обжалвания административен акт с материалния закон обхваща проверка дали е правилна извършената въз основа на установените факти преценка от административния орган за наличието на предпоставките за разпоредените правни последици. В тази връзка съдът напълно споделя изводите на административния орган, че установените в административното производство факти сочат липса на основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешението. В този смисъл е  Решение № 15159 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11597/2017 г., VII о..

Предвид изложените съображения съдът приема, че обжалвания отказ е законосъобразен - издаден е от компетентен орган, в предвидената от закона форма, постановен е в съответствие с материалноправните разпоредби, на които се основава, при спазване на административно-производствените правила и е съобразен с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Предвид отхвърляне на оспорването се явява неоснователно искането на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски. 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Р.Н. ***, срещу Решение УРИ № 1670з -77/15.03.2019 г. на Началника на РУ – Сливен, с което на основание чл. 83, ал. 5 във вр. чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ е отказано издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на пистолет „ТТ“ кал. 7,62х25мм. С ф. № ПБ322, и 42 броя боеприпаси към него, на лицето  К.Р.Н., ЕГН **********, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд на РБ.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :