Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 07.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично
заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Татяна Илиева
при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гр. дело № 4996 по описа на
2017 г., за да се произнесе съобрази:
Производството
е за съдебна делба във фазата по извършване.
С Решение № 2/02.01.2018
г. е допусната съдебна делба между М.П.П. и Т.П.Б. при равни права на следния
недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 1, намиращ се в жилищна сграда в гр.Русе,
по ул.“О.П.“6, в съсобствено място на кооператорите, цялото от 292 кв.м.,
съставляващо парцел пл.№ 10 по плана на гр.Р., на мецанина ниво 2,25 м.,
състоящо се от две стаи, клозет, антре, със застроена площ 53.66 кв.м. при
граници: на юг-вътрешен двор, от запад-сграда на ОбНС, отдел „Архитектура и
б-во“, от север-магазин и стълбище и от изток-стая № 2а, заедно с таванско
помещение № 1 при граници: на юг-коридор и таванско помещение № 8, на запад-сграда
на ОбНС, отдел „Архитектура и б-во“, на север-улица „О.П.“ и на изток-общ
клозет, заедно с избено помещение № 1 на първи етаж-ниво на магазините, при
граници: на юг-вътрешен двор, на запад-сграда на на ОбНС, отдел „Архитектура и
б-во“, на север-магазини и на изток-помещение за колички и коридор, заедно с
5.97 ид.части от общите части на сградата и 7/292 ид.части от дворното място и
от магазин, намиращ се в същата сграда, западно от входа, а съгласно Схема №
15-295790/23.06.2017 г. на самостоятелен обект в сграда, изд. от СГКК-Русе,
имотът е с идентификатор 63427.2.626.1.1 в сграда № 1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 63427.2.626, с адрес: гр.Русе, ул.“О.П.“6, ет.1, ап.1, с
предназначение – жилище, апартамент, с площ 53.66 кв.м., при съседи: на
етажа-няма, под обекта: 63427.2.626.1.11 и 63427.2.626.1.9, над обекта:
63427.2.626.1.2 и 63427.2.626.1.3, с прилежащи части: Таван № 1, Изба № 1 и
5.97 % ид.части от общите части на сградата.
И двете съделителки претендират делбата на имота да бъде
извършена чрез изнасянето му на публична продан.
Ищцата М.П. предявява искания по сметки за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване на съсобственото жилище за периода 27.06.2017
г. – 07.03.2018 г., в общ размер 2 091.64 лв.
Ответницата също предявява искания по сметки срещу ищцата за
заплащане на сумата 8 955 лв., представляваща половината от стойността на
извършените подобрения в имота.
ОТНОСНО ИЗВЪРШВАНЕТО НА
ДЕЛБАТА.
По
делото са приети заключенията по назначените единична и тройна съдебно-технически
експертизи. Съгласно първата от тях стойността на допуснатия до делба жилищен
имот възлиза на 49 765 лв., а според тройната експертиза – 48 746 лв.
Макар разликата в двете стойности да е незначителна, съдът възприема тази,
определена в тройната съдебно-техническа експертиза. Заключението на вещите
лица е обосновано, при изготвянето му са съобразени местоположението и
състоянието на имота както в цялост, така и на отделните му помещения. При
неговото оценяване са използвани метода на вещната стойност, оценка на сградата
и подобренията, метода на сравнимите продажби, метода на вещната стойност и
метода на аналозите.
Тъй
като жилището е реално неподеляемо, без да могат да се обособят два самостоятелни
дяла, същото на основание чл.348 ГПК следва да бъде изнесено на публична
продан.
ОТНОСНО ИСКА
ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ПОЛЗВАНЕ НА ИМОТА В ПЕРИОДА 27.06.2017 г. – 07.03.2018
г.
Предявеният иск е за заплащане на обезщетение
за ползване на съсобствения имот само от ответницата, с правно основание чл.31,
ал.2 от ЗС. Релевирана е нотариална покана от ищцата, връчена на ответницата на
27.06.2017 г., с която първата претендира 250 лв. месечно обезщетение за лишаването
й от ползване на наследственото жилище, считано от датата на връчване на
поканата.
Хипотезата на чл. 31, ал. 2 от ЗС е частен случай на общата забрана по
чл. 59 ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго. Препятстването
от страна на ползващия съсобственик /макар и по
силата на правомерно поведение/ на възможността друг съсобственик
да упражни субективното си материално право да ползва своята част от общата вещ, нарушава забраната по ал.1 да не се пречи и поражда установеното в ал.
2 на чл. 31 от ЗС право на обезщетение. Поради това, че не може да получи
реално ползване, съответстващо на правата му в съсобствеността, съсобственикът има право на парично обезщетение. Правото на
обезщетение, обаче не възниква, когато
съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от
общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва
общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а
нежелание да се ползва.
Между страните не се
спори, че за посочения период само семейството на Т.Б. ползва делбения
апартамент. Безспорен е и фактът, че повече от 30 години ищцата със семейството
си живеят в гр.С.. Същата в първото съдебно заседание признава, че след смъртта
на баща си е идвала в родния си град 3-4 пъти и тогава е спала при сестра си в
наследствения апартамент като наследничка, а не като гостенка. Същите
обстоятелства потвърждава и съпругът й – свид.Б.П.. Освен това, в изпратената
нот.покана до ответницата ищцата не претендира ползване на съсобствения имот
съобразно дела си, а единствено обезщетение за лишаването й от ползване.
Изложеното мотивира
съда да приеме, че в случая не е налице препятстване ползването на
съсобственото жилище на ищцата, а нежелание от нейна страна за ползването му. В
този смисъл не е налице и облагодетелстване на едната съделителка за сметка на
другата. При това положение не са налице и законовите изисквания на чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на обезщетение от ответницата. Искът като
неоснователен подлежи на отхвърляне.
ОТНОСНО ИСКА НА ОТВЕТНИЦАТА ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА СУМА ЗА
ПОДОБРЕНИЯ В ДЕЛБЕНИЯ ИМОТ ОТ ИЩЦАТА:
Претендира се заплащане на
половината от стойността на подобрения, подробно изброени в 45 пункта от
молбата-уточнение, приложена на л.118-122 от делото. От същата е видно, че
повечето от преустройствата и ремонтните работи са извършени през 2000 г., т.е.
преди 18 години. Въпреки това пълномощникът на ищцата прави възражение за
настъпила погасителна давност за това облигационно вземане едва в пледоариите
по втора фаза на делбата, поради което съдът не дължи произнасяне по него.
Подобренията в имота са такива
нововъведения, които изменят общата вещ и които не са били необходими за неговото
запазване и съхраняване. При тях необходима предпоставка е именно увеличаването
стойността на имота. Следва да бъде изяснен и въпросът подобренията в имота от
кого и в какво качество са извършени. В
случая, както беше установено по-горе, ответницата-съсобственик на имота, е
извършила подобрения в качеството си на владелец на своята част и държател на
частите на другата съсобственичка, поради което ликвидацията на облигационните
им отношения в тази връзка следва да се извърши при условията на чл.30, ал. 3 от ЗС.
За установяване конкретните
видове ремонтни дейности и времето на тяхното извършване по делото са събрани
гласни доказателства. Свидетелите Й.Б., Ю.Я., М. Е., А.К. и Д.Т. са преки
участници в направата на преустройствата и подобренията в имота през 2000 и 2001 г. и по категоричен начин потвърждават
тяхното извършването. Приетата единична съдебно-техническа експертиза на вещото
лице Г.Ф. остойностява всички видове СМР, които към момента на извършването им
възлизат на общата сума 10 818.92 лв. От нея следва да се приспадне стойността на незаконно
изградената тераса по пункт 45 от молбата по чл.346 ГПК, както и тази на
движимостите, които
могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота, претендирани в пунктове 10-14,
25, 26 и 44, тъй като не
представляват подобрения /в този смисъл е Постановление №
6/27.12.1974 г. по гр.д.№ 9/74 г. на Пленума на ВС/. Така стойността на подобренията
към момента на извършването им възлиза на 8 253.03 лв.
За да са налице подобрения на един имот
е необходимо вложените труд, средства и
материали да са довели до увеличаване на стойността му. Увеличението се заплаща,
доколкото съществува към деня на постановяване на решението за заплащането му. В
приетото експертно заключение вещото лице сочи, че стойността на имота към
настоящия момент е увеличена с направените подобрения, след приспадане на 30%
от тях амортизация, предвид годината на извършването им. Следователно, следва
да се приеме, че стойността на делбеното жилище се е увеличила от направените
подобрения със сумата 5 777.12 лв., от която половината или 2888.56 лв.
следва да се заплатят от ищцата, на основание чл.30, ал.3 от ЗС. За остатъка до
претендираните 8 955 лв. претенцията по сметки следва да се остави без
уважение.
Съгласно
чл.355 от ГПК в тежест на всяка от съделителите е държавната такса съобразно
дела си, от 974.92 лв.
На същото основание, съобразно
стойността на дяловете си, а по претенциите по сметки – по правилата на чл.78 ГПК /съобразно уважената част от облигационните претенции/, ответницата дължи
на ищцата 275 лв. разноски по делото, а ищцата на ответницата – 212.31 лв. Или
по компенсансация Т.Б. следва да бъде осъдена да заплати на М.П. 62.69 лв.
деловодни разноски.
Мотивиран
така и на основание чл.346, чл.348 и чл.355 ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния
недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 1, намиращ се в жилищна сграда в гр.Р., по ул.“О.П.“6,
в съсобствено място на кооператорите, цялото от 292 кв.м., съставляващо парцел
пл.№ 10 по плана на гр.Русе, на мецанина ниво 2,25 м., състоящо се от две стаи,
клозет, антре, със застроена площ 53.66 кв.м. при граници: на юг-вътрешен двор,
от запад-сграда на ОбНС, отдел „Архитектура и б-во“, от север-магазин и
стълбище и от изток-стая № 2а, заедно с таванско помещение № 1 при граници: на
юг-коридор и таванско помещение № 8, на запад-сграда на ОбНС, отдел
„Архитектура и б-во“, на север-улица „О.П.“ и на изток-общ клозет, заедно с
избено помещение № 1 на първи етаж-ниво на магазините, при граници: на
юг-вътрешен двор, на запад-сграда на на ОбНС, отдел „Архитектура и б-во“, на
север-магазини и на изток-помещение за колички и коридор, заедно с 5.97
ид.части от общите части на сградата и 7/292 ид.части от дворното място и от
магазин, намиращ се в същата сграда, западно от входа, а съгласно Схема №
15-295790/23.06.2017 г. на самостоятелен обект в сграда, изд. от СГКК-Русе,
имотът е с идентификатор 63427.2.626.1.1 в сграда № 1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 63427.2.626, с адрес: гр.Русе, ул.“О.П.“6, ет.1, ап.1, с
предназначение – жилище, апартамент, с площ 53.66 кв.м., при съседи: на
етажа-няма, под обекта: 63427.2.626.1.11 и 63427.2.626.1.9, над обекта:
63427.2.626.1.2 и 63427.2.626.1.3, с прилежащи части: Таван № 1, Изба № 1 и
5.97 % ид.части от общите части на сградата, като съделителите се удовлетворят
от цената съобразно правата им по Решение № 2/02.01.2018 г., постановено по
настоящото дело.
ОСЪЖДА М.П.П., ЕГН **********,***3 и Т.П.Б.,
ЕГН **********,***, да заплатят по сметка на РС-Русе
държавна такса за делбата в размер на 974.92
лв. всяка.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по сметки на М.П.П., ЕГН **********,
против Т.П.Б., ЕГН **********, на осн.чл.31, ал.2 от
ЗС, за заплащане на 2091.64 лв. обезщетение за лишаване от ползване на
съсобствения имот за периода 27.06.2017 г. – 07.03.2018г., като неоснователна.
ОСЪЖДА М.П.П., ЕГН **********,***3, да заплати на Т.П.Б., ЕГН **********,
сумата 2 888.56 лв.,
представляваща половината от стойността на извършените подобрения в делбения
имот, като ОТХВЪРЛЯ претенцията по сметки за сумата над 2 888.56 лв. до
претендираните 8 955 лв., като неоснователна.
ОСЪЖДА Т.П.Б., ЕГН **********,***, да
заплати на М.П.П., ЕГН **********, 62.69 лв. деловодни разноски по
компенсация.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред О к р
ъ ж е н с ъ д – Р у с е в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия :