Протокол по дело №672/2023 на Административен съд - Пазарджик

На основание чл. 150, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, се извършва звукозапис на съдебното заседание.

 

На поименното повикване в 10.26 часа се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛ: Д. Р. Д. – редовно уведомена, явява се лично и с адв. Г., с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИК: РЕКТОР НА АКАДЕМИЯ НА МВР – редовно уведомен, не се явява, представлява се от юрк. И., с пълномощно по делото.

СВИДЕТЕЛ: Н. В. Н. – доведен от жалбоподателя.

СВИДЕТЕЛ: К. Е. К. – редовно призован, явява се.

СВИДЕТЕЛ: И. Н. Х. – редовно призована, явява се.

По хода на делото:

СТРАНИТЕ (поотделно): Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, с оглед на което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът ДОКЛАДВА постъпили писмени доказателства с писмо с вх. № 44/03.01.2024 г. от МВР „Дирекция правно-нормативна дейност“, както и писмени доказателства с молба с вх. № 58/04.01.2024 г. от Ректора на Академията на МВР в изпълнение на протоколно определение на съда от предходното съдебно заседание.

АДВ. Г.: Да се приемат доказателствата.

По доказателствата,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените

писмени доказателства с писмо с вх. № 44/03.01.2024 г. от МВР „Дирекция правно-нормативна дейност“ и с молба с вх. № 58/04.01.2024 г. от Ректора на Академията на МВР.

АДВ. Г.: Други доказателства няма да соча. Моля да разпитаме свидетелите.

ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на допуснатия по делото свидетел:

СНЕ СЕ самоличността на свидетеля, както следва:

Н. В. Н.: [ЕГН], българин, български гражданин, неосъждан, без родствени и служебни отношения със страните по делото.

Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетеля за наказателната отговорност, която се носи по чл. 290 от НК.

Същият ОБЕЩА да говори истината.

На въпроси на съда и на процесуалните представители на страните, свидетелят отговори следното:

СВИД. Н.: Обучението, свързано с курса за първоначална подготовка започна на 09.01.2023 г., като края на обучението трябваше да бъда месец август, но аз и колежката Д. бяхме отстранени по-рано – средата или края на месец юни. Втора група бяхме. Отначало за старши на групите бяха посочени едни хора, а в последствие като дойдоха и други стажанти, които бяха посочени от курсовия – г-н Б., това се промени и старши на групата стана Д. Д., а И. Х. стана заместник-старши на групата. Това стана малко след началото на школата, защото имаше колеги от други дирекции, които пристигнаха по-късно, с няколко дни забавяне. Не мога да посоча точна дата кога точно колежките станаха старши и заместник-старши на групата. Конспект за изпитите, които държахме, не съм имал. Разчитах на записките си. Когато съм пропускал да запиша нещо, разчитах на колеги и съм искал техните записки, за да си допиша. Съответно и те са ме питали, ако са пропуснали нещо от лекциите, да им дам да си допишат. Според мен би трябвало да има конспекти за изпитите. За сесиите се информирахме около две седмици преди изпитите. На информационното табло в корпуса се закачаха списъци с график на изпитите и оттам се информирахме коя група на коя дата е на изпит. През това време си вървяха занятията. Имахме дни за самоподготовка преди изпитите. Но периодът между изпитите и поправките на изпитите беше много къс и ми беше много трудно да се подготвя. Например ако на 10-и съм на изпит по един предмет на редовна дата, а съм скъсан по друг предмет, то поправката ми е била на 8-ми. Това е чисто хипотетично, за да придобиете представя как ни подреждаха датите на изпитите. Междувременно нарядите си вървяха. Наряд, това е двама стажанти на КПП 1 и един стажант, помощник в „дежурната“. Правеха се периодични обходи. Тези наряди бяха по списък с групи от колеги и се въртяхме по график. Продължаваха по 24 часа. Ред или правилник, който да урежда кога е изпитната сесия, през какъв период от време и как да се провежда тя, не съм запознат да е имало. Казваха ми, че наближава сесията и другата информация, свързана с дати, часове, групи, които да се явят на изпита я виждахме на информационното табло. Първата изпитната сесия започна около март месец, това беше първата сесия. В нея имахме изпити по долекарска помощ, компютърна текстообработка и други изпити. Следващата сесия, в която бяха проблемните изпити, беше през месец май.

СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме повече въпроси към свидетеля.

Съдът освободи свидетеля.

ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на допуснатия по делото свидетел:

СНЕ СЕ самоличността на свидетеля, както следва:

К. Е. К.: [ЕГН], българин, български гражданин, неосъждан, без родствени и служебни отношения със страните по делото.

Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетеля за наказателната отговорност, която се носи по чл. 290 от НК.

Същият ОБЕЩА да говори истината.

На въпроси на съда и на процесуалните представители на страните, свидетелят отговори следното:

СВИД. К.: От 09.01.2023 г. до 25.08.2023 г. бях на обучение в ЦСПП – Казанлък в качество на стажант. Бях втора учебна група. Старши на групата беше колежката Д. Д.. Още в първия ден, в който постъпихме ни обясниха, че се намираме в строго йерархична структура и ще работим с ясно изразена субординация, а именно, че връзката между учителския апарат и нас – стажантите са точно старшите. Техните задължения са да предават информацията йерархично от горе надолу към нас. Д. Д. ни раздаде конспекти за изпитите много преди самата сесия и времето беше достатъчно, за да се подготвя. Тези конспекти бяха раздадени поименно, но не помня дали беше срещу подпис. Беше определена дата, на която да бъдат разпечатани, аз отидох и си го получих конспекта. Информацията за конспектите достигна устно до всички. Всеки може да си вземе конспект по всяко време. Може да се обърне дори и към друг колега и да му го дадат. Времето за подготовка за изпитите за мен беше достатъчно. Но всеки се подготвя по различен начин – времето, което отделя и желанието, което влага в обучението си. За мен времето беше достатъчно. Дори станах отличник на випуска. Сесиите бяха три с по няколко изпита. Обучението ни е разделено по следния начин – месец и половина обучение и после сме в сесия. Д. Д. съобщи на групата време на междучасие, че има конспект по наказателно право, и че може да го потърсим. Аз го взех от И. Х.. Не мога да Ви кажа точна дата или час, това беше преди около 9 месеца.

СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме повече въпроси към свидетеля. Съдът освободи свидетеля.

ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на допуснатия по делото свидетел:

СНЕ СЕ самоличността на свидетеля, както следва:

И. Н. Х.: [ЕГН], българка, българска гражданка, неосъждана, без родствени и служебни отношения със страните по делото.

Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетеля за наказателната отговорност, която се носи по чл. 290 от НК.

Същият ОБЕЩА да говори истината.

На въпроси на съда и на процесуалните представители на страните, свидетелят отговори следното:

СВИД. Х.: Участвах в изготвяне, размножаване и раздаване на въпросниците по наказателно-правна подготовка. Мога да представя и касова бележка, с която съм платила за разпечатване на конспектите. Това беше на 01.02.2023 г. Тогава не бях старша, а заместник-старша. Аз разпечатих конспектите, които бяха за изпитите за втора и за трета сесия. Тогава ни бяха дадени всички накуп. Аз взех конспектите от г-ца Д., но от кого тя ги е получила, не мога да кажа. Тя в този период внезапно се разболя. И се бяхме договорили аз да ги разпечатя. Но как тя ги е получила, не мога да кажа. След като разпечатих въпросниците, лично ги предадох на колегите си. Имаме си списък, в който записваме парите, събрани от колегите за снимането и размножаването на въпросниците. Имаше копия за всички, независимо от това, че 4-5 човека от списъка не бяха дали пари. Нашата група работеше с разпечатване на хартия, не чрез изпращане по вайбър. За цялата група имаше подготвени материали. Раздадох на колегите, които бяха редовно присъстващи на занятие. Имам спомени, че имаше отсъстващи колеги, с доста продължителни болнични от около месец и затова техните копия им ги дадох, когато се върнаха на занятия. Накрая всички копия бяха раздадени. Дали съм ги дала на 20 човека за един ден или на други колеги по-късно в следващи дни, не мога да кажа, но всеки си получи копието. В голямата зала бяхме, когато ги раздадох на присъстващите колеги. На първия свидетел Н. Н. си спомням, че дадох копие. За Д. Д. не си спомням, защото мисля, че отсъстваше тогава.

СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме повече въпроси към свидетеля.

Съдът освободи свидетеля.

СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме други доказателствени искания. Моля да се приключи делото.

Предвид липсата на други доказателствени искания от страните и тъй като съдът счете делото за изяснено от фактическа страна,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Г.: Уважаема г-жо Съдия, представям списък с разноски. В договора своевременно е отразено плащането на сумата с разписка и таксата за административното дело. В хода на цялото делото стана безспорно ясно и твърдението, което първоначално направихме, а именно, че при отстраняване и прекратяване на дейността на стажант, може да се ползва единствено и само Наредба № 8121з-433/2017 г. Тя е единственият нормативен акт, който е издаден съгл. чл. 170, ал. 5 от ЗМВР по реда за планиране, организиране, провеждане, контрол и отчитане на професионалното обучение. Издал я е Министърът на вътрешните работи и е посочил изрично в § 4 от заключителните разпоредби, че тази наредба е издадена именно на основание чл. 170, ал. 5. Никакъв друг нормативен акт от по-висок порядък няма, който да позволява на Ректора на АМВР да отстранява и прекратява участие в курс и т.н. Ясно е посочено, че клиентката ми е изпратена на този курс от гл. секретар на МВР точно в изпълнение на тази наредба. Не е допустимо същият да изпраща на курс, а неговият подчинен, както съм посочил в жалбата, да отменя заповедта му. Това правомощие по наредбата, издадена в изпълнение на закона и е действаща, е само на гл. секретар. В този смисъл е налице конкуренция на актове, единият от които не е нормативен и това са вътрешните правила, както и самото Министерство твърди, че това не е нормативен акт, при което и ЗНА и АПК изрично казват, че трябва да се спази йерархията на актовете и задължително да се приложи актът от по-висока степен. А то всъщност има само един нормативен акт. Приложил съм още към жалбата какъв е правилния ред и как става прекратяване на участието в курс за първоначална подготовка, което се е случило само през 2022 г. Тоест този ред е действащ и прилаган. Мисля, че на служителката Ф. Р. бях приложил заповед. Но която и да е от трите заповеди от миналата година, показва ясно, че тези правомощия се осъществяват единствено и само от гл. секретар на МВР. Това, че Министърът на вътрешните работи си е позволил на две места да уреди едно и също нещо, не го освобождава, нито него, нито неговите подчинени служители да спазват нормативната уредба. Ако се приеме, че със заповед може да се отмени наредба, и че държавата може да се управлява с вътрешни служебни актове, това обезсмисля изобщо административното право и административния съд, които на практика няма да има какво да правят. Но това е малък проблем. Големият проблем е, че изпълнителната власт до такава степен засилва правомощията си, че гражданите се превръщат в безгласни изпълнители. Това обаче е забранено от принципите на правовата държава, огласени в Конституцията. Обучението на клиентката ми е проведено според вътрешните правила, но изпитването отново става според тази наредба. Там е уредено как се случват изпитите. Допълнителното им уреждане във вътрешни правила няма правната стойност, която да дерогира действието на наредбата. Посочил съм подробно в жалбата най-различни нарушения и противоречия на правилата с наредбата и ако е имало желание за някакво детайлизиране на изпитите и на начина на провеждане на обучението, това би могло да стане, например както е станало в Приложение № 1.7 от тази наредба за назначаване на държавна служба № 8121з-344, където подробно са обяснени всички неща, даже има и картинка как трябва да ходят хората на определени места или да се движат, т.е. напълно е възможен и ясен за Министъра на вътрешните работи реда и механизма, по който трябва да се изменят и допълват актовете за провеждане на професионалното обучение в МВР. Отдавам изменението на тези вътрешни правила на факта, че по това време действаха служебни правителства, с малко неясен политически и социален контекст, както и с малко неясни правомощия може би и за самите министри и от тази гледна точка разбирам тази противоречивост, която най-вероятно се дължи на липсата на знания от Министъра, че това което е разписал като заповед и му е било поднесено от Ректора на АМВР, го е имало всъщност и другаде. Но това, че Ректорът на АМВР си е позволил да си превиши правомощията с поднасянето на едни вътрешни правила, не означава, че той наистина ги получава законосъобразно. И в момента тази заповед продължава да си бъде нищожна. Компетентността за издаване на такива заповеди е определена на едно място, както се изисква в ЗНА и в АПК. Това е наредбата, която цитирах по-горе, и която е единствено валидна и позволява само гл. секретар да го прави, без да има правомощия да делегира, а то няма и данни за такова делегиране от страна на гл. секретар. Така, че дори и само на това основание, че е издадена от некомпетентен орган, тази заповед следва да бъде отменена, независимо от всичките подробни обстоятелствени обяснения от ответната страна. Законосъобразността на един акт и приемането му от съда за законосъобразен, не може да зависи от това „той безспорно е бил виновен“ или „той безспорно не е знаел“ и т.н. Административното право се отнася до строги и формални процедури, които трябва да бъдат изпълнени. По същия начин е и наказателното право. Не е допустимо да бъде осъдено лице от секретаря на състава, а не от самия състав. От тази гледна точка считам, че заповедта е нищожна. Относно несъответствието с фактическите обстоятелства, налице е както се видя формално отношение към провеждането на учебния процес. Доказано е и не е оспорено, че клиентката ми по времето, когато е трябвало да се подготви за поправителната си сесия, не  е била дадена такава възможност, а е била в болнични, което е обективно обстоятелство. И това не е било съобразено. На всеки може да се случи да се разболее понякога. Тези неща не зависят от желанието на човека, а от физиологичното му състояние. В този случай обаче, клиентката ми е представила своевременно болничен, не е бил оспорен, действал си е и въпреки това не и е била дадена възможност да се подготви. От тази гледна точка формалното явяване на изпит и формалното полагане на изпит без да се даде шанс на човек да си подготви правилно материалите, още повече като се има предвид съотнасянето с другите предмети, по които тя е държала изпити в съседни дни, означава, че реално не е проведен законосъобразен изпит, така както трябва да бъде проведен, с отчитане на знанията на служителя, а е изпълнена формалната статистическа процедура, която е закрепена впоследствие с протоколи и заповеди, за да се прикрие в този голям поток от административни документи. Стажантката просто не е имала време и затова считам, че резултатите от изпитите са нереални, особено поправителните, което допълнително сочи за отмяна на заповедта. Моля да отмяна на заповедта като нищожна и евентуални отменена като незаконосъобразна.

ЮРК. И.: Уважаема г-жо Председател, моля да приемете, че обжалваният акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, без съществени нарушения на процедурата. Относно материалната компетентност на Ректора на АМВР да издаде обжалвания акт, подробно становище сме изложили в отговора на жалбата. Действително, както твърди жалбоподателят, професионалното обучение на служителите в МВР се извърша съгласно Наредба № 8121з-433/16.03.2017 г., но се пропуска фактът, че в нея съгласно чл. 2, ал. 3 е предвидено, че това обучение се извършва с откъсване от работата в АМВР. В тази връзка са създадени правилата за организацията и дейността на ЦСПП и ЦБПС и в тази връзка, моля да вземете предвид становището, което изрази МВР относно тяхната правна характеристика. Правилата са вътрешно-ведомствен акт, издадени в изпълнение на нормативно установените правомощия на Министъра на вътрешните работи, който акт урежда организацията и дейността на центровете, които са част от АМВР, и които съобразно всички закони на МВР, говоря за отменените такива във времето, са предназначени за професионална подготовка на кадрите на МВР. Като вътрешно-служебен акт те имат действие в рамките на МВР и не засягат права, свободи и интереси извън служителите на МВР, не са насочени към неопределен и неограничен брой адресати, поради което по отношение на тях, не следва да се съобразява изискванията на ЗНА и чл. 73 от АПК. Считам, че няма конкуренция на издадени административни актове, както посочи процесуалният представител на жалбоподателя и правомощията на Ректора да отстрани обучаем от центъра са изрично записани в горепосочените правила. Моля да вземете предвид всички ангажирани от нас писмени материали по делото и да отхвърлите жалбата като неоснователна.

РЕПЛИКА НА АДВ. Г.: Когато ответникът твърди, че в тази връзка са издадени правилата, те не са издадени в тази връзка. Няма делегация в наредбата, която да предвижда издаване на тези вътрешни правила. Тоест те са издадени по съвсем различен ред, касаят Правилника за устройство и дейността на АМВР, който е приет с постановление на МС и отново е по-нисък акт от ЗМВР, който урежда изрично както се казва организирането, провеждането и отчитането на професионалното обучение да става с наредба. Правомощията на Министъра на вътрешните работи са да издаде наредба, а не вътрешни правила по отношение на тези актове. Особен е характерът на вътрешните правила. В тях доколкото от една страна се твърди, че те не са нормативен акт, вътре в тях е дадено правомощие по АПК да се обжалва заповед за прекратяване на обучението от страна на ректора на АМВР, което е оксиморон и пример недобра трактовка дори и на вътрешно-служебен акт, доколкото жаленето по АПК предвижда засегнати права и интереси на граждани. Очевидно, след като е заложен такъв механизъм за контрол, се засягат права и интереси на граждани. Това е бележката, която исках да направя.

 

 

Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

 

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.04 часа.