Присъда по дело №109/2019 на Апелативен съд - Варна

П Р И С Ъ Д А

 

 

№ 6/27.09.2019 г., град Варна

 

 

В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД         НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ

На двадесет и седми септември          Две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА

 

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ТОНЧЕВА

 

ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА

 

 

 

Секретар  П.ПАСКАЛЕВА

Прокурор СВЕТЛА КУРНОВСКА

Като разгледа докладвано от съдия ПАНТАЛЕЕВА,

ВНОХД № 109 по описа за 2019 година

 

 

На основание чл.336, ал.1, т.2, вр.чл.334, т.2 от НПК ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО присъда № 71/04.10.2018 г.  по НОХД № 820/2017 г. на Окръжен съд Варна и

 

 

П Р И С Ъ Д И:

 

 

ПРИЗНАВА подсъдимите

 

В.И.П., ЕГН **********,

ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода 26.03.-08.04.2015 г. в гр.Варна, поради немарливо изпълнение на строително надзорна дейност на обект „Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел „Вероника", нарушил чл.168, ал.1, т.4 ЗУТ, с което причинил смъртта на четири лица - Б. Асенов С., Манол Райчев М., Т.Д.Т. и Йосиф Бисеров С., поради което и на основание чл.123, ал.З, пр.2, вр. ал.1, вр.чл.54 от НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок ТРИ ГОДИНИ.

 

 

В.П.Д., ЕГН **********

ЗА ВИНОВНА в това, че в периода 26.03.-08.04.2015 г. в гр.Варна, поради немарливо изпълнение на строително надзорна дейност на обект „Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел „Вероника", нарушила чл.168, ал.1, т.4 ЗУТ, с което причинила смъртта на четири лица - Б. Асенов С., Манол Райчев М., Т.Д.Т. и Йосиф Бисеров С., поради което и на основание чл.123, ал.З, пр.2, вр. ал.1, вр.чл.54 от НК й НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок ТРИ ГОДИНИ

 

В.С.Т., ЕГН **********

ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода 01-08.04.2015 г. в гр.Варна, КК „Слънчев ден“, поради немарливо изпълнение на дейностите на координатор по здравословни и безопасни условия на труд на строителен обект „Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел „Вероника", нарушил чл.11, т.1, б.“а“, т.2 и т.5 от Наредба 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, с което причинил смъртта на четири лица - Б. Асенов С., Манол Райчев М., Т.Д.Т. и Йосиф Бисеров С., поради което и на основание чл.123, ал.З, пр.2, вр. ал.1, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок ТРИ ГОДИНИ.

 

М.И.М., ЕГН **********

ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода 01-08.04.2015 г. в гр.Варна, КК „Слънчев ден“, поради немарливо изпълнение на дейностите на технически ръководител на строителен обект „Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел „Вероника", нарушил чл.26, т.1, т.8, б.„а“ и т.9, б.„а“ от Наредба 2/.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, т.1.4 и т.1.6 от Приложение № 6 към чл.2, ал.2 на същата наредба, с което причинил смъртта на четири лица - Б. Асенов С., Манол Райчев М., Т.Д.Т. и Йосиф Бисеров С., поради което и на основание чл.123, ал.З, пр.2, вр. ал.1, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок ТРИ ГОДИНИ.

 

ИЗМЕНЯ присъдата относно осъждането на П.С.Н. и Г.И.Г., като приема, че са извършили престъпленията в периода 01-08.04.2015 г.

 

ИЗМЕНЯ присъдата в гражданската част, като ОСЪЖДА подсъдимите В.П., В.Д., В.Т., М.М., П.Н. и Г.Г. ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на всеки от гражданските ищци А.С., Р.С., З.С., Б.С., Б.Д. и Т.Д. – със съгласието на законния й представител И.С., обезщетение за неимуществени вреди в размер от по 100 000 лева, ведно със законната лихва от 08.04.2015 г.

 

ОТМЕНЯ присъдата в частта на присъдените разноски и държавни такси по гражданските искове.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

ПРИСЪДАТА може да бъде обжалвана или протестирана пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, в 15 - дневен срок от днес.

 

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                     

                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

                  

   

                                               2.                         

 

          

                     

 

МОТИВИ към присъдата по ВНОХД № 109/2019 г. на Апелативен съд Варна.

 

Предмет на въззивното производство е присъда № 71/04.10.2018 г. по НОХД № 820/17 г. на Окръжен съд Варна, с която подсъдимите Г.Г. и П.Н. са били признати за виновни и осъдени по чл.123, ал.3, пр.2, вр.ал.1, вр.чл.54 от НК на по три години лишаване от свобода - при общ режим за първия от тях и при отлагане на изпълнението с пет годишен изпитателен срок за втория. С присъдата подсъдимите са били оправдани частично по първоначалното си обвинение – за част от инкриминирания период и за част от нарушенията по специални нормативни актове.

За да вземе осъдителното решение, първоинстанционният съд е приел в частично съответствие с внесеното обвинение, че:

- на 08.04.2015 г. в гр.Варна, като работодател - управител на „Дигин“ ЕООД, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - строително монтажни работи - разрушаване на сградата на хотел „Вероника“, КК „Слънчев ден“, в нарушение на разпоредби от Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Наредба 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи, Наредба 5/2009 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска и Наредба РД-07-2/2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, подсъдимият Г.И.Г. е причинил по непредпазливост смъртта на четири лица – Б.С., М. М., Т.Т. и Й.С.,

- по същото време и място, като координатор по ЗБУТ – отговорник на обект КК „Слънчев ден“, поради немарливо изпълнение на същата правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, в нарушение на разпоредби от Наредба 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи и Наредба РД-07-2/2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, подсъдимият П.С.Н. е причинил по непредпазливост смъртта на горните четири лица – Б.С., М. М., Т.Т. и Й. С..

Подсъдимите Г.Г. и П.Н. са били осъдени солидарно да заплатят шест отделни обезщетения за причинени неимуществени вреди на наследници на пострадалите, всяко от по 100 000 лева, като и шестте граждански иска са били отхвърлени за разликата до първоначално предявения размер от 150 000 лева.

С оправдателната част по отношение на тези двама подсъдими е било прието, че не са извършили деянието в периода, посочен с обвинителния акт – от 23.03. до 08.04.2015 г., само за подсъдимия Н. – че не е допуснал нарушение по чл.18, ал.2 от Наредба 2/2004 г., а само за подсъдимия Г. - че не е допуснал нарушения по чл.19, ал.1 от същата Наредба и по чл.11, ал.5 от цитираната по-горе Наредба РД-07-2/2009 г.

Останалите петима подсъдими – В.П., В.Д., В.Т., М.М. и Й.Р., с присъдата са били изцяло оправдани всеки за обвинението си по чл.123, ал.3, пр.2, вр.ал.1 от НК за причиняване на същия престъпен резултат, в резултат на немарливо изпълнение на съответно вменената на всеки от тях дейност.

 

Въззивното производство се инициира с:

- протест с допълнение на прокурора от първоинстанционната прокуратура, с който се иска осъждане на оправданите подсъдими, признаване на осъдените подсъдими за виновни изцяло по първоначалните обвинения, както и завишаване на наказанията им,

- жалба от адвокат П.Д., като защитник на подсъдимия П.Н., с искане да бъде признат за невинен, респ. да бъде отхвърлен гражданския иск срещу него, с подадено допълнение към нея от адвокат Д. Г.Д., който въвежда алтернативно искане за връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд,

- жалба от адвокат З.К., като защитник на подсъдимия Г.Г., който иска клиентът му да бъде оправдан, с подадено допълнение към нея от адвокат Д.В., който въвежда алтернативно искане за връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд,

- жалби от адвокатите С.С. и Н.И., като повереници на частните обвинители и граждански ищци Б.Д., Т.Д., А.С. и Р.С., с искания оправданите подсъдими да бъдат осъдени, на осъдените да бъдат наложени по-тежки наказания, и гражданските искове да бъдат уважени в пълен размер.

Писмени молба и становище по протеста и жалбите на частните обвинители и граждански ищци е депозирал адвокат Г.Г., защитник на оправданата подсъдима В.Д., с които ги определя като неоснователни.

В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура поддържа исканията по протеста, защитниците на подсъдимите Н. и Г. поддържат исканията си за оправдаването им, като адвокат Д.Г.Д. не поддържа искането за ново разглеждане от първата инстанция, докато адвокат В. моли делото да бъде върнато, като счита, че нарушенията са във фазата на досъдебното производство, от частните обвинители се явяват само А. и Р. С., които поддържат исканията, формулирани от повереникът им адвокат И., защитниците на останалите подсъдими считат, че присъдата на окръжния съд е правилна и молят да бъде потвърдена.

 

При въззивната проверка се констатира, че наличните по делото доказателства са събрани по реда и със средствата, предвидени в НПК, както и че са в обем, позволяващ правилното изясняване на обстоятелствата по делото и разкриване на обективната истина. Относимите по предмета на делото фактически обстоятелства накратко са:

Подсъдимият В.П. бил управител на търговското дружество „Инекс консулт“ ООД, Варна, с предмет на дейност консултант строителен надзор, а подсъдимата В.Д. работела при него на длъжност експерт, инвеститорски контрол.

Подсъдимите В.Т. и М.М. работели в „Планекс" ООД, Варна, с основен предмет на дейност строителство, като първият от тях заемал длъжност инспектор здраве и безопасност при работа, а вторият - техник строителство и архитектура.

Подсъдимият П.Н. работел в „Бултранспорт Груп" ЕООД, с.Припек, обл.Варна, на длъжност организатор автомобилен транспорт, но фактически извършвал дейностите, присъщи за управител на търговско дружество.

Подсъдимият Г.Г. бил собственик и управител на „Дигинг" ЕООД, Варна, дружество с опит в разрушаването на сгради и ползването на съответната техника за подобни специализирани дейности. Негов заместник бил синът му – свидетелят И.И..

Подсъдимият Й.П.Р. бил бивш работник на „Бултранспорт Груп“, след напускането на което работел непостоянно, на различни обекти в строителството.

Пострадалите Й.С., Б.С., М. М. и Т.Т. предлагали работната си сила на свободния пазар на труда.

Хотелите „Вероника“ и „Мираж“ в комплекс „Слънчев ден“ на територията на КК „Св.св.Константин и Елена", Варна, собственост на „Международен панаир Пловдив" АД, подлежали на реновиране. Издадената стара виза за проучване и проектиране на строеж „Ремонт, реконструкция и модернизация на съществуващия хотел Вероника", през 2014 г. била презаверена, както и били изпълнени изискваните с нея – издаване на технически паспорт, получаване на предварително разрешение от МРРБ по чл.96, ал.4 ЗУТ, предварителни договори с експлоатационни дружества и съгласуване с подробно посочени страни. С документа от МРРБ била въведена забрана за извършване на ново строителство в имота, изпълнение на изкопни работи за промяна на фундаментите на съществуващите сгради и промяна на застроената площ и етажност.

С договор от 30.09.2014 г. търговското дружество „Международен панаир Пловдив" АД, чрез представителя си – свидетелят И.С.,  възложило  проектирането на свидетеля арх.Т. Д., чрез неговата фирма „Фекта" ЕООД.

На горната дата 30.09.2014 г. между „Международен панаир Пловдив" АД, в качеството на възложител, и „Инекс консулт" ООД, представлявано от подсъдимия В.П., като изпълнител, били сключени два договора:

- за оценка съответствието на инвестиционен проект /ОСИП/ и строителен надзор с предмет ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на хотели „Вероника" и „Мираж" и

- за възлагане предоставянето на услуга - управление и координиране на инвестиционния процес за реализация на обектите в обхвата на проекта.

Инвестиционният проект за хотел „Вероника" бил завършен към м.12.2014 г. В частта си „Строителни конструкции" проектът бил изготвен от свидетеля инж.Р.Р., а Плана за безопасност и здраве /ПБЗ/ бил изработен от свидетелите Б.С. и К.Т., след което подписан от свидетеля инж.И.П..

Към 27.02.2015 г. била изготвена оценката за съответствие на инвестиционен проект относно строеж, представляващ ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на хотел „Вероника", от дружеството „Инекс консулт" на подсъдимия В.П., който я подписал като управител, заедно с други специалисти, дали становища в отделните нейни части, включително подсъдимата В.Д. – за част „Конструкции" и „ПБЗ".

Инвестиционният проект с наименование „Реконструкция и модернизация на съществуващ хотел „Вероника" бил съгласуван с Главен архитект на Община Варна, който на 05.03.2015 г. издал разрешение за строеж за „Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел „Вероника".

Междувременно на 20.03.2015 г. бил сключен договор за строителство между „Международен панаир Пловдив" АД и „Планекс" ООД, с предмет всички необходими СМР за строеж „Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на хотели „Вероника" и „Мираж" – груб строеж по смисъла на § 5, т.46 от ЗУТ, с обобщено описание на видовете работи, както следва: демонтаж на конструктивни елементи за двата хотела, подсилване /укрепване/ на фундаменти, обратен насип, нова стоманобетонова конструкция за двата хотела, тухлени зидарии, подпорни стени, всички видове работи подлежащи на закриване при изпълнението на тези видове работи, съобразно техническите проекти, предварителното разрешение по чл.96, ал.4 ЗУТ и геотехническата експертиза.

Със заповед от 19.03.2015 г. на главен инженер на „Планекс" ООД, подсъдимият М.М. бил определен за технически ръководител на обект „Ремонт, реконструкция и модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел „Вероника", а със заповед от 20.03.2015 г. на управителя на „Планекс" ООД подсъдимият В.Т. бил назначен за координатор по здравословни и безопасни условия на труд на същия обект.

На 21.03.2015 г. бил сключен договор за строителство между „Планекс" ООД и „Бултранспорт Груп" ЕООД, с управител Я.М., като подизпълнител, който приел да изпълни монтажните работи /СМР/ по част разрушаване на съществуващи сгради и изнасяне на строителни отпадъци, и по част изкопни работи, свързани с изпълнението на строежа, при уговорен срок за разрушаване на хотел Мираж – 29.03.2015 г., а за хотел Вероника – 05.04.2015 г.

Със заповед от 23.03.2015 г. на управителя на „Бултранспорт груп" ЕООД и по Споразумение към договора за строителство от 21.03.2015 г. /за съвместно управление на дейностите по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, опазване на околната среда и ангажимент социална отговорност при едновременна работа на строежа/, подсъдимият П.Н. бил определен за координатор по ЗБУТ и отговорник на обект КК „Слънчев ден" при извършване на дейностите по реконструкциите на хотел „Мираж" и хотел „Вероника". С оглед извършваната от него фактическа дейност по управлението на търговското дружество, последният предприел действия по наемане на необходимата строителна техника и намиране на работници за извършване на обща работа на обекта.

За намирането на подходящата техника подсъдимият Н. се обърнал към свой познат – свидетелят С.М., собственик на „Д.А.Р.К.2002" ЕООД, София. Поради отдалечеността на обекта, М. не се ангажирал лично, а препоръчал фирма „Дигинг“ ЕООД, Варна, собственост на подсъдимия Г.Г., която експлоатирала подходящ багер със специална стрела, и спомогнал връзката между представители на двете фирми /“Дигинг“ и „Бултранспорт Груп“/.

За намирането на общи работници подсъдимият Н. се обърнал към подсъдимия Й.Р., който преди време работел за него, и последният се ангажирал да намира и води на обекта общи работници, сред които Й.С., Р. А., С.А., Р. А., Я.О., Б.С., М. М., Й.С., О.М. и др. Всяка сутрин приятел на подсъдимия Р. – свидетелят П. А., ги закарвал на обекта, а вечер ги връщал в града.

Заповедната книга за строежа „Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел „Вероника" била заверена на 23.03.2015 г. от подсъдимия В.П., с вписването на Заповед № 1 за безопасните условия на труд при започването на СМР, изискваща спазване на предписанията от одобрените инвестиционни проекти, както и мерките и мероприятията за осигуряване на ЗБУТ съгласно одобрения проект по част ПБЗ и конкретно изброени нормативни актове. На горната дата 23.03.2015 г. управителят на „Инекс консулт" ООД – подсъдимият В.П., издал заповед, с която подсъдимата В.Д. била определена за експерт по управление на процеса „Строителен надзор" по част „Конструктивна". Строителят „Планекс“ ООД създал организация на обекта, включително пропускателен режим, контролиран от техен портиер с работно време от 07 до 19 часа, чрез издаване на индивидуален пропуск с логото на фирмата, името на работника и принадлежността му към конкретен подизпълнител, организирани били склад за материали и инструменти със съответен работник, както и офис за двамата технически ръководители, отговорници поотделно за хотелите „Мираж“ и „Вероника“ – съответно свидетелят Д.В. Г. и подсъдимият М.М., ползван и от подсъдимия В.Т..

На 26.03.2015 г. била проведена седмична работна среща между възложителя и изпълнителите „Инекс консулт“, „Планекс“ и „Бултранспорт груп“, като видно от изготвения протокол, задача на последното дружество било „Събаряне на хотел Вероника от пътя без рампа“ и срок 30.03.2015 г. От страна на „Инекс консулт“ на срещата присъствал подсъдимият В.П..

На 31.03.2015 г. от „Планекс“ изпратили писмо до „Бултранспорт груп“, че са в неизпълнение на срока за разрушаване на хотел Мираж, че не се спазват ангажименти, поети на работната среща, и им се напомня възможността по чл.28 от договора за удържане на неустойка при непредаване на работите в срок.

На 02.04.2015 г. била проведена втора седмична работна среща, в чийто протокол била вписана задача на „Бултранспорт груп“ - „събаряне на Вероника“ и срок 05.04.2015 г. От страна на „Инекс консулт“ на срещата отново присъствал подсъдимият В.П..

След като под ръководството на подсъдимия Г.Г., при използване на демолюшън багера на „Дигинг“, с  оператор работникът на същата фирма свидетелят Ю.Х., хотел Мираж бил разрушен, започнало извозването на отломките, в работата по което се включили изброените по-горе лица – работниците, доведени от подсъдимия Р.. Те работели целодневно на обекта и получавали заплащане на ден. Сред тях Й.С. бил негласен ръководител, който разпределял задачите за деня, сведени му през подсъдимия Р..

В книгата за инструктаж на „Бултранспорт Груп" ЕООД подсъдимият Й.Р. бил вписан като бригадир, срещу което положил саморъчен подпис. В същата книга фигурирали още и свидетелите Ю.К., С.А., Р. А., О.М., Я.О., К. С., както и пострадалите в последствие Б.С. и М. М., вписани като общи работници, и Т.Т., като резач /за когото липсвал подпис, че е инструктиран/.

След събарянето на хотел Мираж, свидетелите Ю. Х. и М. А., вторият също работник на „Дигинг“ ЕООД, по нареждане на подсъдимия Г. преместили багера за събаряне на хотел Вероника. В продължение на три-четири дни, според указанията на Г., свидетелят Х. с багера разрушавал части от фасадата и прекъсвал посочените му колони от единадесет етажната сграда. Така последователно били прекъснати колони между пети и шести етаж, асансьорната шахта и част от стълбището.

Свидетелят д.в. Г., служител на „Планекс“, бил технически ръководител на обект „реконструкция на хотел „Мираж“. /Налице е частично съвпадение в имената с главния инженер на „Планекс“ свидетеля Д.М. Г./. За 04.04.2015 г. горният свидетел имал издадена заповед временно да изпълнява длъжността технически ръководител и за двата хотела, т.е. да замества подсъдимия М., тъй като денят бил събота. Подсъдимият В.Т. възложил на същия свидетел Д. В. Г. да изготви протокол при пристигането на обекта на специализирана техника за събаряне, с който да се документира носенето на отговорност за безопасността при работа. На 04.04.2015 г. на обекта бил докаран дистанционно управляем манипулатор „Брок“, собственост на фирма „Стимекс“, с оператор Г.Д.Г.. Тогава свидетелят Ю.К. представил на временно изпълняващия длъжността технически ръководител - свидетеля Д. В. Г., подсъдимият Г. като човека, ангажиран със събарянето на хотел Вероника, и бил изготвен протокол от същата дата, съгласно който за безопасността на работниците до разрушаването на хотел Вероника и в обсега му, отговорността носи подсъдимият Г., собственик и управител на „Дигинг“, а свидетелят К. носи отговорност за отцеплението в радиус от 50 м, като съответно и двамата отговорници го подписали.

На 04.04.2015 г. работата по хотел Вероника продължила с използването на специализираната машина “Брок“, като нейният оператор, под ръководството и указанията на подсъдимия Г., „прищипнал“ четири шайби на партерния етаж – чрез упражняван 25-тонен натиск от щипката на манипулатора, бетонът в шайбата се смилал, а арматурата се смачквала. Така били прекъснати около три метра от дължината на тези шайби и около 30-40 см във височината им, на 1.50 м от пода. И макар по този начин да била нарушена устойчивостта чрез прекъсването на важни носещи елементи в основата на сградата, тя не паднала този ден.

С писмо от 06.04.2015 г. „Планекс“ насрочили среща с управителя на „Бултранспорт Груп“ за следващия ден, в 16 часа, за констатиране изпълнението по договора.

Междувременно подсъдимият Г. доставил на обекта сапани - стоманени въжета, дълги по 150-160 м, и по негово разпореждане работниците му - свидетелите Ю. Х. и М. А. ги поставили на две от задните колони на партерния етаж, след което ги закачили на един от по-малките  багери и с него Х. започнал да дърпа, но не постигнал успех в събарянето на хотела. Последователно багерът бил маневриран и от свидетеля Д.Д., отново безуспешно. Подсъдимият Г. разпоредил да прехвърлят демолюшън багера, който бил от другата страна на хотела, и да закачат сапаните за него. След като опитите и с него не сполучили, подсъдимият Г. наредил замяна на стрелата му с по-къса, за по-голяма сила на багера. Смяната била довършена на осми април сутринта.

На 08.04.2015 г. преди обяд, край кафе-машината, свидетелят Ю.К. чул, че се обсъжда възможността работници ръчно да къртят колони в сградата и уведомил подсъдимия М.М.. Междувременно видели свидетеля И.И. да внася в обекта къртачи в куфари, и той потвърдил, че смята да подсичат колони в партера, дори настоял да покаже кои точно. Подсъдимият М. се противопоставил, но И. го обвинил, че саботира обекта с цел извличане на облаги за „Планекс“, за това провели разговор и с главния инженер на „Планекс“ Д.М. Г., който подкрепил забраната да се къртят колоните по този начин, както и да се дърпа сградата със сапани, за която възможност подсъдимият Г. лично му обяснявал. Когато подсъдимият В.Т. пристигнал на обекта, подсъдимият М. му разказал какво се е случило и какво е становището на главния инженер.

След пореден неуспешен опит за събаряне на сградата чрез дърпане с въжетата, свидетелят И.Г.И. казал на свидетелите Х. и А. да ги прекарат около 4-та и 5-та колони, където ги оставили без да ги захванат здраво. Междувременно следобед подсъдимият Г. разговарял с Й.С. за възможността работници да влязат и ръчно да изкъртят и срежат колони на първия етаж, като обещал бонус от пет хиляди лева, ако хотелът падне същата вечер. За да свършат работата, с него отишли свидетелят Р. А., както и пострадалите по-късно Б.С., М. М. и Т.Т.. С тях в сградата влязъл и синът на подсъдимия – свидетелят И.И., който заедно със свидетеля М. А. донесли къртачите за бетон и ги включили във временно електрическо табло, заедно с резача за арматура, донесен от Т.Т..

Междувременно подсъдимият Т. и подсъдимият М. решили да изготвян и писмен документ, утвърждаваш забраните, които устно били дадени по-рано същия ден в разговорите с подсъдимия Г., синът му И.И. и свидетеля Ю.К.. Т. продиктувал по телефона текст на писмо, което свидетелката И.Д. в „Планекс“ оформила с адресат „Бултрапспорт Груп" ЕООД, и в 15:21 часа го изпратила както на електронната поща на този подизпълнител, така и на подсъдимия М.. Писмото подписал подсъдимият Т. и то било връчено срещу подпис на свидетеля Ю.К., който по телефона съобщил за него на подсъдимия П.Н..

В сградата на хотел Вероника петимата работници – свидетелят Р. А., както и Б.С., М. М., Т.Т. и Й.С., били инструктирани от подсъдимия Г. и сина му свидетеля И. какво точно да свършат. Подсъдимият Г.Г. им казал, че ще се качи на баира да гледа, а един от тях да застане на входа, та ако започне да пада сградата, да му махне, като ги уверил, че ще имат възможност да излязат. Б.С. застанал на входа, а останалите започнали да къртят бетона на посочените им колони, в присъствието на свидетеля И.И..

Свидетелят Ю.К. на два пъти видял, че в хотел „Вероника“ има работници, а заедно с тях са свидетелят И. и баща му, на два пъти ги извеждал от там, като вторият път показал на последните двама и писмото, забраняващо влизането на хора в сградата на хотел Вероника. Но след тръгването му те отново се връщали и работата по ръчното изкъртване на бетон от колоните продължавала, а свидетелят Х. възприел от височината на кабината на багера си и искрите, характерни за работа при рязане на метал. Свидетелят И.И. казал на работниците, че това е последният им шанс, а подсъдимият Г. отишъл на хълма.

Свидетелят Т. Д., работник в „Бултранспорт груп“ - оператор на багер, разположен в непосредствена близост, имал видимост към хотел Вероника. Той също възприел работниците вътре, както и подсъдимия Г. – седнал на едно отрязано дърво на баира. Свидетелят забелязал, че хотелът започва да се пропуква, и извикал на подсъдимия Г. да изкара работниците, но последният му направил знак с ръка, който Д. възприел като успокоителен жест „че няма страшно, да не се притеснявам“.

След като били оголени арматурите на седем-осем колони, свидетелят И.И. разговарял с Т.Т. кои от тях да бъдат изрязани с резача, след което прибрал къртачите и си тръгнал. Т.Т. започнал да реже оголените арматури. Свидетелят Р.А. излязъл да смени кислородната бутилка. В този момент сградата на хотел „Вероника" се срутила и затрупала останалите вътре четирима работника - Б. А. С., М. Р. М., Т.Д.Т. и Й.Б. С.. Свидетелят Р.А. започнал да вика имената им и да ги търси, но сред отломките бил видим само трупът на Б.С..

 

По протеста.

Въз основа на така установените факти законосъобразно се извличат елементите на престъпни състави по чл.123, ал.3, пр.2, вр.ал.1 от НК, осъществени от всеки от обвинените подсъдими без Й.Р., при което протестът се явява частично основателен.

Относно подсъдимите В.П. и В.Д..

С обвинителния акт обвинението срещу всеки от тях е било в две качества – като консултанти въз основа на изготвената оценка за съответствие на инвестиционния проект и като лица, упражняващи строително надзорна дейност и контрол по ЗБУТ.

Въз основа на събраните по делото доказателства не може да бъде ангажирана наказателна отговорност за тези двама подсъдими, изводима от факта на дадената оценка за съответствие.  Вменените в тази част нарушения на специални нормативни актове и за двамата подсъдими, са били множество правни норми от два акта: ЗУТ – чл.166, ал.1, т.1 и чл.169, ал.1, т.т.1,3 и 4 и Наредба 4/2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти – чл.19, ал.3, т.1, чл.21, ал.1, т.3, чл.32, вр.чл.28, ал.2, т.1, чл.33, ал.1, т.3 и чл.34, вр.чл.30, ал.1, а само за подсъдимата Д. – и на т.1.1 от основните задължения по длъжностната й характеристика. Както правилно е констатирано в мотивите на първоинстанционния съд, с визираните разпоредби се пояснява в съответствие с какви изисквания се проектират строежите, какво се доизяснява с техническия проект, какви изчисления се правят, какво съдържа и осигурява част архитектурна, какви чертежи се представят, какво съдържа обяснителната записка. С позоваване на изискванията по конкретно вменените нарушения от страна на обвинението е формулирано, че неправилно е дадена положителна оценка за съответствие, респ. предложение за одобрение на инвестиционния проект, при непълна и неясна проектна документация, при липса на взаимна съгласуваност между частите Архитектура-Конструкции и Конструкции-План за безопасност и здраве,  без конструктивен и технологичен проект за етапа „премахване на конструктивни елементи и замяната им с нови“, без изрично посочване кои елементи подлежат на премахване, както и на технологията, реда и последователността при демонтаж.

Тъй като посочените по-горе текстове по съдържание са относими изцяло към задълженията на авторите на проекта, а не на фирмата консултант, ангажирана с оценката за съответствие, всъщност следва да бъде направена преценка дали от страна на последната, и в частност от всеки от подсъдимите П. и Д., са допуснати някакви нарушения във връзка със съответните изискванията по чл.142 от ЗУТ, тъй като именно в неговата ал.4 е посочено, че всички части на инвестиционните проекти, които са основание за издаване на разрешение за строеж, се оценяват за съответствието им с основните изисквания към строежите, а с ал.5 е конкретизиран обхвата на тази оценка, като е видно, че се оценява съответствието с предвижданията на подробния устройствен план, с правилата и нормативите за устройство на територията, с изискванията по чл.169, ал.1 и 3, както и взаимната съгласуваност между частите на проекта и пълнотата и структурното съответствие на инженерните изчисления. След преглед и съобразяване на всички налични по делото доказателствени средства, недостатък на проверката за съответствие по предвидените законови критерии може да бъде изведен от некредитираната от съда строително-техническа експертиза /л.110 и сл. от том 21 на д.п./, изготвена от вещите лица К., П. и Г., и в частност наличието на несъответствие по чл.142, ал.5, т.4 от ЗУТ – липсата на взаимна съгласуваност между частите на проекта. При това в същата тази експертиза изрично е посочено, че тук е налице неизпълнение на задължения от страна на възложителя, съответно не се споменава фирмата-консултант, каквато е „Инекс консулт“ ООД. Последното становище очевидно се основава на предвидените по ЗУТ отговорности в рамките на инвестиционните проекти с конкретни адресати - по чл.161, ал.4 към възложителя, по чл.162, ал.4 към проектанта, по чл.163, ал.2 към строителя и по чл.168, ал.1 към лицето, упражняващо строителен надзор, без с конкретна разпоредба да се ангажира консултантът по чл.166.  Все пак в съответния раздел на експертизата, при отговора на въпрос 5, т.4., макар и като нарушител изрично да е посочен възложителят, същевременно е било отбелязано, че пропуските по съответните проектни части е следвало да бъдат констатирани от съставителите на ОСИП за този строеж инж.Д.М. и „Инекс Консулт“ ООД. Като конкретни пропуски експертите са посочили липсата на план за демонтажните работи в част „Конструктивна“ и обусловени от нея пропуски в ПБЗ, където съответно не са предвидени мероприятия за безопасно изпълнение на демонтирането. Следва веднага да се отбележи, че посоченото няма стойност на „липса на взаимна съгласуваност“ между тези две части - „Конструкции“ и „План за безопасност и здраве“, а представлява непълнота в проекта, оценката за което не е в компетентността на оценителите за съответствие. 

Последното разбиране на настоящия въззивен съд се основава както на тълкуването на закона, така и на становището на вещите лица Т., Н. и Г., изготвили повторната експертиза, които в съдебно заседание са заявили, че оценката изисква констатация за съответствие между отделните части на проекта /което е взаимната съгласуваност според израза на законодателя/, но изготвящите ОСИП не са хората, които трябва да кажат какво не е наред в самите части.

По делото са налице данни, че специалистите  от „Инекс Консулт“ ООД са изготвяли два пъти оценка за съответствие на същия инвестиционен проект. Въз основа на първата оценка от 19.01.15 г. е било издадено разрешение за строеж № 11/24.01.15 г., което е било отменено със заповед на РДНСК, тъй като е било констатирано несъответствие на проекта с издадената виза и законодателството. След корекции е била изготвена процесната ОСИП, респ. е било издадено актуалното разрешение за строеж, впоследствие влязло в законна сила.  

Налага се извод, че в наличния проект между част „Конструкции“ и част „ПБЗ“ няма несъгласуваност, а във всяка от тези части има определени пропуски, при това изведени не на база конкретни нормативни изисквания към инвестиционните проекти, а на база опита на вещите лица, както те са се изразили при разпита в съдебно заседание. Нещо повече, констатирано е липса на строително технологично решение за процеса на демонтажа, който се е визирал с проекта, но по делото е безспорно установено, че престъпният резултат е настъпил не в хода на изпълнение на съществуващия документално проект „Ремонт, реконструкция и модернизация“, който е бил оценяван за съответствие от подсъдимите П. и Д., а при самоволно и несъгласувано излизане от рамките на този проект и предприетото събаряне/разрушаване на хотел „Вероника“. За това дори и да са основателни критиките към тези двама подсъдими, на база констатациите на всички вещи лица, че с ОСИП не са посочили липсата на специфичен проект /строително технологично решение/ за демонтажа на конструктивни елементи над кота 0.00, те не могат да обосноват поведение, съставомерно по чл.123, ал.3 от НК, респ. обуславящо последвалия общоопасен резултат, защото той е настъпил не в хода на изпълнение на оценявания за съответствие от тях проект, а при предприети необхванати и непредвиждани с него, различни от предписаните, конкретни строително монтажни работи.

 

Различна е оценката на поведението на подсъдимите П. и Д. като лица, упражняващи строителен надзор, и именно отговорностите им в това качество обуславят ангажиране на наказателна отговорност, съответна на фактите по делото.   

С първия от сключените на 30.09.2014 г. два договора между „Международен панаир Пловдив“ АД и „Инекс Консулт“ ООД, подписан от подсъдимия П. като управител, представляваното от него търговско дружество, в качеството на изпълнител, наред със задълженията на консултант по смисъла на чл.166 от ЗУТ, е приело да осъществява строителен надзор на строеж „Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на хотели Вероника, Мираж и административна сграда…“ в КК „Св.св.Константин и Елена“, Варна. В чл.5 на договора изрично са били предвидени задълженията за изпълнение на строежите съобразно одобрените проекти, за контрол по спазване на условията за безопасност на труда и за изпълнение на функцията Координатор по безопасност и здраве съгласно Наредба 2/2004 г. за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР.

В търговското дружество „Инекс Консулт“ длъжността на подсъдимата инженер В.Д. била експерт. Според длъжностната си характеристика от 2009 г., при провеждане на строителен надзор на обект, едно от нейните задължения е било да следи за отклонения от проекта, а според допълнението от 01.01.2011 г., при изрична заповед на управителя, в хода на реализиране на инвестиционен проект нейно задължение е било да извършва непрекъснат контрол на СМР на част „Конструктивна“ на одобрения инвестиционен проект. Едновременно с откриването на строежа чрез вписване в заповедната книга на 23.03.2015 г. на заповед № 1  за безопасните условия на труд при започване на СМР, подсъдимият В.П. издал и друга заповед със същия номер - 01/23.03.2015 г., при която с позоваване на вътрешните правила на фирмата за управление на процеса строителен надзор, изрично определил за експерт по част „Конструктивна“ на проект „Основен ремонт, РИМ, основно обновяване хотели „Мираж“ и „Вероника“ КК „Слънчев ден“, подсъдимата инж.В.Д..

Задължението за осъществяване на контрол относно спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд в строителството е вменено на лицата, упражняващи строителен надзор, изрично с разпоредбата на чл.168, ал.1, т.4 от ЗУТ, на която и правилно се е позовало обвинението. В останалите разпоредби на тази правна норма се виждат широките контролни правомощия на лицата, упражняващи строителен надзор, като възможността да вписват в заповедната книга предписания и заповеди, които са задължителни за строителя, предприемача и техническия ръководител на строежа, да уведомява ДНСК при констатирани нарушения, дори да спират строежите, когато те се изпълняват при определени несъответствия, вкл. със съществените изисквания за опазване здравето и живота на хората.

Според доктрината строителният надзор участва в инвестиционните процеси като вид контрол, с помощта на екип от специалисти, които имат контролни правомощия, могат да предоставят допълнителни писмени разяснения по предварително утвърдения проект, да дава предписания и заповеди, насочени към разрешаването на възникналите проблеми относно конструктивността на обекта или въвеждането му в експлоатация. Строителният надзор следи изграждането да е в съответствие с проекта и спецификацията на проекта, грижи се за качественото протичане на строителните дейности, а така също контролира безопасността на строителството, като негова цел и задача е да се реализира и приключи правилно инвестиционния проект.

Съгласно изготвения инвестиционен проект със заглавие „Реконструкция и модернизация на съществуващия хотел „Вероника“ и конкретно неговата конструктивна част, сградата е трябвало да бъде запазена и подсилена до кота 0,00, а над тази кота е следвало да се извърши подмяна на стоманобетонната конструкция в рамките на съществуващия обем. Съгласно частта „План за безопасност и здраве“, проектът предвиждал дейности по частично реконструиране и укрепване на компрометирани конструктивни елементи. Съгласно предвидените в него организационен план и етапи на изпълнение, първоначално е трябвало да бъдат укрепени фундаментите на кота -4.65, както и да бъде подсилена съществуващата стоманобетонна плоча на кота 0.00, за да се осигури геометрична устойчивост и разтоварване на опорните възли на конструктивната клетка вследствие предстоящите демонтажни работи, а и с оглед запазване целостта на монолитната конструктивна схема. Премахването на компрометираните конструктивни елементи над кота 0.00 и замяната им с нови е следвало да бъде извършено механизирано.

Съгласно заключението на експертите Т., Г. и Н., което изцяло съвпада с анализа на доказателствата – при съпоставка на предвиденото в проектната документация и извършените фактически дейности на строителната площадка, вместо предвидените с инвестиционния проект ремонт, реконструкция и модернизация, по същество е било извършено събаряне/разрушаване на хотел „Вероника“, за който вид дейност няма налична документация. И при разпита си в съдебно заседание експертите са потвърдили, че е започнало разрушаване и събаряне, което е изпълнение на проект, но не и на инвестиционния проект, който е одобрен, и който не започва по този начин.

Налага се извод, че е налице отклонение от проекта, чието съответствие подсъдимите П. и Д. са оценявали, и чието правилно изпълнение е следвало да проследяват. Същественото отклонение от инвестиционен проект е дефинирано в разпоредбите на чл.154, ал.2 от ЗУТ, като отклонението от процесния проект може да бъде отнесено към точки 4 и 5, и неговият значителен обем е бил очевиден дори за неспециалисти, като наред с основно пренебрегнатия предвиден демонтаж над кота 0.00, съгласно чл.3.2 от Договора за строителство между „Планекс“ ООД и „Бултранспорт Груп“ ЕООД, при пълно игнориране на конструктивния план за запазване и подсилване на конструкцията до тази кота, се е предвиждало разрушаване и премахване на старите фундаменти. Несъответствието е установено без съмнение чрез всички относими доказателства – то е видимо при разчитане на самия инвестиционен проект и съпоставката му с договора и фактически извършваните дейности, а също и от свидетелските показания на авторите в съответните части - че поради забрана да се подкопава котата на фундиране, е трябвало да се запази, подсили и укрепи всичко до първата плоча, да се подпре плочата, а конструкцията над кота 0.00 е следвало да се изчисти от компрометираните си елементи. По делото са налице данни, че специалистите  от „Инекс Консулт“ ООД са изготвяли два пъти оценка за съответствие на същия инвестиционен проект. Тези конкретни обстоятелства са били добре известни на ангажираните с ОСИП служители на „Инекс Консулт“, и в частност подсъдимите П. и Д., и предвид факта на изготвяната от тях първата оценка от 19.01.15 г. и последващата отмяна на издаденото въз основа на нея съответно първо разрешение за строеж № 11/24.01.15 г. От съдържанието и мотивите на заповедта за неговата отмяната, както и от свидетелските показания на издалия я свидетел Х.С. е видно, че едно от основанията за отмяната е било първоначално предвиденото в част „Конструктивна“ изпълнение на нова фундаментна плоча, което предполага събаряне, а съгласно задължителното предписание по чл.96, ал.4 ЗУТ от МРРБ, поради местоположението на обекта в свлачищен район, е била наложена забрана за извършване на нови изкопни работи и нови фундирания. След отмяната, преработването на проекта и новата оценка, до първата плоча са се предвиждали само дейности по подсилване и укрепяване, но точно обратното е било заложено в договора между строителя „Планекс“ и подизпълнителя „Бултранспорт Груп“ – чл.3, т.3.2 – разрушаване и премахване на старите фундаменти, чл.4, т.4.1 – изкопни работи. С контролните функции и задълженията, произтичащи от възложения им строителен надзор, подсъдимите П. и Д. е следвало да констатират своевременно предприетите извън предвиденото в проектната документация дейности, и да сторят нужното за да бъдат спазени изискванията за ЗБУТ в строителството.    

От гласните и писмени доказателства е видно, че отклонението от проекта не е възникнало на датата, на която сградата е паднала, а още от първоначалния момент на започване на строителни работи по нея, т.е. веднага след събарянето на хотел „Мираж“. За това и периодът, за който подсъдимите П. и Д. следва да отговарят, е от 01 до 08 април 2015 г., в рамките на който период те не са сторили необходимото да се обезпечи правилното изпълнение на проекта, или да се извърши и съгласува неговата промяна при спазване на съответните процедури, за да се осигурят здравословни и безопасни условия на труд. Че се пристъпва към разрушаване на хотелите за подсъдимия В.П. е станало ясно още на първата работна среща, проведена на 26.03.2015 г., на която е присъствал лично, видно от вписаните в изготвения протокол задачи и недвусмисления израз „събаряне“, повторен и в протокола от 02.04.2015 г. Че във всеки един ден след отпочване на строителните работи на 23.03.2015 г. са се осъществявали дейности, целящи събарянето на хотелите, е следвало да е наясно и подсъдимата Д., натоварена със задължението да извършва непрекъснат контрол на извършените СМР. Предприетите в отклонение от проекта строителни работи са протичали без да е упражняван ефективен строителен надзор и при липсата на конструктивен и технологичен проект, а именно липсата на точно описана технологична последователност е посочена от експертите като една от причините за възникналата авария.

Не може да бъде споделено разбирането на първоинстанционния съд, че строежът все още не е бил започнал, или че инвестиционният проект не е стартирал, за което същият необосновано се е позовал на експертните заключения. Именно това погрешно разбиране и смесване на използваните понятия, е в основата на взетото неправилно решение да бъдат оневинени подсъдимите П. и Д. и в тази част на обвиненията си. Съгласно разпоредбата на чл.157, ал.1 от ЗУТ, за начало на строежа съобразно издаденото разрешение за строеж се счита денят на съставяне на протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, а когато такъв не се изисква - датата на заверка на заповедната книга. Това несъмнено означава, че процесният строеж е започнал на 23.03.2015 г. С Разрешение за строеж № 28/05.03.2015 г. е било допуснато извършването на строеж „Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел „Вероника“, но въпреки така формулираните изрично строителни дейности, в поставените по-долу условия се говори за премахване на съществуващи сгради в имота, което да се извърши при спазване на условията и мероприятията, дадени в одобрения ПБЗ. Тъй като инвестиционният проект, респ. оценката му за съответствие, предхождат разрешението за строеж, но и не предвиждат премахването на сгради, и в частност технологично решение и план на мероприятия за извършването на такива, предвидени в ПБЗ, съвсем очевидно за всички участници в инвестиционния процес е било, че още с откриването на строежа са се налагали промени в първоначалния проект, които не са извършени, отговорност за което изрично носи строителният надзор, в частност подсъдимите П. и Д., а това, че по израза на окръжния съд „….инв.проект не е стартирал към датата на аварията“, или според обяснението на вещите лица, стартиран е проект, различен от първоначалния, по никакъв начин не ги освобождава от тази отговорност.

Разбирането на защитата, че строителният надзор не е над премахването, а над проекта, е несъстоятелно, защото с началото на строежа възниква и отговорността на лицата, натоварени с осъществяването на контролните функции в рамките на строителния контрол, вкл. и по отношение на всяко отклонение от него. Не отговаря на действителното положение и разбирането, че строежът не е започнал, тъй като площадката не е била разчистена – доколкото проектът е бил за реконструкция, протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строеж не се е изисквал – хипотеза, предвидена с чл.157, ал.1 от ЗУТ, за това и в случая меродавна е датата на заверка на заповедната книга. Задълженията, вменени изрично с договора от възложителя, конкретно със споменатия по-горе чл.5, са били: „изпълнение на строежите съобразно одобрените проекти, контрол по спазване на условията за безопасност на труда и изпълнение на функцията Координатор по безопасност и здраве съгласно Наредба 2/2004 г. за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР“. Обстоятелството, че в последствие и други лица са поели контролни или координационни функции по спазване на ЗБУТ не снема отговорността от подсъдимите П. и Д., той като с това нито договорът е изгубил своята сила, нито може да бъде преодоляна задължеността им пряко от нормата на чл.168, ал.1, т.4 от ЗУТ.

Извън последната разпоредба, не може да бъде вменено на двамата подсъдими и нарушението по чл.10, т.5 от Наредба 2/2004 г., който очертава мерките в ПБЗ, и на чиято разпоредба никой от тях не се явява адресат. 

Бездействието на подсъдимите П. и Д., изразено в неосигуряване на дължимия от всеки от тях строителен надзор, е в причинна връзка с общественоопасните последици, доколкото е било възможно в хода на строителството да се констатират и отстранят пропуските в част „Конструктивна“ и „План за безопасност и здраве“, а строително монтажните работи да протекат документално обосновано и контролирано по отношение изискванията за безопасност на труда. За това и може да бъде споделено единствено разбирането на адвокат Г., изразено в становището–отговор по протеста,  за наличието и на други виновни в осъществяване на същото престъпно деяние лица, но не и че подсъдимата Д. не следва да е едно от тях, защото разпореденото незаконосъобразно и неконтролирано премахване /събаряне/ на конструктивни елементи от сградата не е било единствената причина за нещастния резултат, а само пряката такава за настъпилите общественоопасни последици, явяваща се завършваща част от цялостен причинно-следствен процес, обхващащ незаконосъобразното поведение на шестимата подсъдими без Р..

За да определи наказанията лишаване от свобода в границите на предвидената законова санкция – от три до десет години, съдът взе предвид, че за всеки от двамата подсъдими П. и Д. са налице само смекчаващи отговорността обстоятелства – те не са осъждани, и двамата са реализирани успешно професионално, семейно и социално, трайно ангажирани трудово, с нисък риск за повторни противоправни прояви, като реално липсват такива в изтеклия немалък период от време след деянието, което обуславя налагане на наказанието лишаване от свобода в рамките на специалния минимум – три години. Като личности с ниска степен на обществена опасност и предвид отразеното в предсъдебния доклад за всеки от тях, включително изразеното становище, че отложеното наказание ще изиграе своята възпираща и превъзпитателна роля по отношение на тях самите, се налага извод, че не е необходимо определените наказания лишаване от свобода да бъдат изтърпявани ефективно, и че с прилагане на чл.66, ал.1 от НК по отношение на тези двама подсъдими ще се изпълнят целите както на специалната, така и на генералната превенция. Налагането на акцесорното наказание лишаване от права по чл.37, ал.1, т.т.6 и 7 от НК, съгласно препращащата норма на чл.160, ал.1 от НК, е една правна възможност, и според настоящия състав не е необходимо, не само защото упражняваната от подсъдимите дейност, която подлежи на временно ограничаване, е и дългогодишната им непосредствена работа, пряко свързана със същността на бизнеса на подсъдимия П., и представляваща основен източник на доходи за подсъдимата Д., но и защото счита, че при липсата на данни за обществена опасност на личността на всеки от тях, целеният поправителен ефект на наказателната репресия ще се постигне и само чрез определеното не малко по размер наказание лишаване от свобода.

 

Относно подсъдимите В.Т. и М.М..

В обвинителния акт обвинението срещу Т. е било в качеството му на координатор по ЗБУТ, а срещу М. – като технически ръководител на обект. Двамата подсъдими са били служители на строителя и главен изпълнител „Планекс“ ООД, като със заповед № 261/19.03.2015 г. на главния инженер на дружеството М. е бил назначен за технически ръководител на обект „Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел „Вероника“, а със заповед № 37/20.03.2015 г. на управителя, Т. е бил определен за координатор по ЗБУТ за същия обект.

По обвинение отговорността и на двамата произтича от разпоредби, съдържими в Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР, както и по определени точки със задължения, изведени от длъжностните им характеристики, като последното е било неправилно предвид липсата на нормативен характер на задълженията, въвеждани с тези документи.

Съгласно вменените в отговорност на подсъдимия Т. разпоредби на чл.11, т.1, б.“а“ и „б“, т.2 и т.5 от Наредба № 2/2004 г., координаторът по ЗБУТ координира осъществяването на общите принципи за превантивност и безопасност съгласно ЗЗБУТ при вземане на технически и организационни решения във връзка с етапите и видовете СМР, оценява продължителността на извършването им, координира осъществяването на изискванията за ЗБУТ от строителите съгласно плана за безопасност и здраве и координира контрола по правилното извършване на СМР.

Настоящият състав на въззивния съд счита, че подсъдимият Т. е извършил горните нарушения без това по чл.11, т.1, б.“б“ от Наредбата /свързано с оценката на продължителността на етапите и видовете СМР/, тъй като въпреки възложените му функции и произтичащите от тях задължения, е допуснал да се пристъпи, и в периода 01-08.04.2015 г. да се извършват редица действия, насочени изцяло към разрушаване на съществуващата сграда на хотел „Вероника“, без наличието на предвидена технологична последователност за такива СМР в плана за безопасност и здраве, при игнориране на зададената с него етапност, както и на изискването за механизирано премахване на компрометирани конструктивни елементи, към което да се пристъпи след временно подпиране на съществуващата строителна конструкция, а самото премахване да се извършва обратно на изграждането, т.е отгоре надолу.

Безспорно е установено, че след събаряне на сградата на хотел „Мираж“, работниците на „Дигинг“ ЕООД Ю.Х., оператор на верижния багер, и М. А., по нареждане на подсъдимия Г., са го преместил за събаряне на хотел „Вероника“. В продължение на три-четири дни, според указанията на Г., свидетелят Х. с багера е разрушавал части от фасадата и е прекъсвал колони между пети и шести етаж, асансьорната шахта и стълбището, с което безспорно устойчивостта на единадесет етажната сграда последователно е била нарушавана, както и в резултат на работата с манипулатора „Брок“, който смилал част от бетона и арматурата на шайбите в партерното пространство. Че в резултат на така упражняваните въздействия сградата губи устойчивост е било очевидно, такава именно е била и преследваната цел, подсъдимият М. лично е констатирал, че хотелът е поддал, а свидетелят Ю.К. е изразил опасения при падането му да не пострадат работниците от съседната площадка – на съборения „Мираж“.

Отново в нарушение на същите задължения като координатор ЗБУТ, подсъдимият Т. е допуснал  основни носещи елементи в партера на сградата да бъдат изрязвани и разбивани посредством дърпане, къртене и газотермично рязане, с което разбираемо, особено за специалиста инженер, останалите колони са се претоварили от високото тяло и са изгубили устойчивост много бързо. И в пряка връзка с последвалата авария, игнорирайки изискването дейностите да се осъществяват механизирано, на 08.04.2015 г. подсъдимият Т. е допуснал за осъществяването им в сградата да влязат работници и да извършват ръчно премахване на конструктивни елементи.

Разбирането на окръжния съд, че в инкриминираното време подсъдимият Т. не е имал качеството „координатор ЗБУТ“, не може да бъде споделено. Аргументът, че такова качество не му е било възложено от „Международен панаир Пловдив“ АД, респ. позоваването на решението по дело 2175/2016 г. на Административен съд Варна, е несъстоятелен. В същото решение е констатирано наличието на процесната заповед 37/20.03.2015 г., документално обосноваваща съставомерното по настоящото дело качество за подсъдимия Т., която косвено е приета за валидна и пораждаща правни последици от състава на административния съда с изречението, че наличието на определени от строителя или от подизпълнителите координатори по безопасност и здраве не променят факта на неизпълнение от страна на възложителя на задължението му в чл.5, ал.1, т.2 от Наредба 2/2004 г. И макар че последното не е вярно, тъй като възложителят всъщност е имал определен такъв координатор, видно от чл.5, пар.5 на договора за ОСИП и строителен надзор между „Международен панаир Пловдив“ АД и „Инекс Консулт“ ООД, отнесени към разпоредбата на чл.5, ал.3, т.2, б.“а“ от Наредбата /обстоятелство, което е следвало, но не е било взето предвид при повдигане на обвиненията срещу подсъдимите П. и Д./, то не влияе на основанията за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия Т., защото възможността за определяне на повече от един координатори за изпълнение на задачите по чл.11 от Наредба 2/2004 г. е предвидена в нейния чл.6.     

Съгласно вменените в отговорност на подсъдимия М.М. разпоредби на чл.26, т.1, т.8, б.“а“ и т.9, б.„а“ от Наредба № 2/2004 г., както и т.1.4 и 1.6 от нейното Приложение № 6 към чл.2, ал.2, техническият ръководител изпълнява и контролира спазването на изискванията за ЗБУТ, контролира планирането и безопасното извършване на разрушаване на сгради, както и прекратяване на работата и извеждане на лицата от строителната площадка при сериозна или непосредствена опасност за здравето или живота им, преди започване събарянето на следващо ниво, елемент или носещи конструкции извършва оглед на площадката за потенциални опасности, а работещите по разрушаването на сгради или съоръжения трябва да са специално инструктирани и обучени за работните процеси, които ще изпълняват ръчно или с машини.

Съобразно установените по делото факти е безспорно, че подсъдимият М. е допуснал нарушения по вменените му специални разпоредби, въвеждащи спрямо него, в качеството му на технически ръководител на обект, съвсем конкретни задължения, пряко свързани с фактите от предмета на доказване.

Продължавайки причинния процес, започнал с бездействието на подсъдимите П. и Д., в пряка причинно следствена връзка с неизпълнението на горните задължения на координатора по ЗБУТ и техническия ръководител, се явява последвалата смърт на четиримата работника, работещи на строежа и конкретно в партерния етаж на сградата, обект на разрушаване, което обуславя ангажиране на наказателната отговорност по чл.123, ал.3 от НК за бездействие от своя страна на подсъдимите В.Т. и М.М., които е следвало да констатират още със започването на строителни работи по хотел „Вероника“, че същите не се осъществяват безопасно, и да изпълнят задълженията си, вменени им с коментираните по-горе разпоредби от специалното законодателство.

Решението на първоинстанционния съд да ги оправдае се основава на погрешното разбиране, че към момента на злополуката търговското дружество „Планекс“ ООД не е извършвало СМР, респ. за него не са възникнали задълженията, свързани с определянето на единия за координатор по безопасност и здраве, а на другия за технически ръководител на обекта. А това според окръжния съд е така, защото със сключването на договора с подизпълнителя „Бултранспорт Груп“ ЕООД, натоварен с дейности по събарянето на двата хотела, за „Планекс“ не може да се твърди, че участва в тях. Също и поради разбирането, че строежът още не е започнал – отхвърлено от настоящия състав по аргументи, изложени във връзка с отговорността на подсъдимите П. и Д..

Видно от двете заповеди, придаващи съответното процесно качеството за всеки от подсъдимите Т. и М., то е било относимо към обект „Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел Вероника“. Такова е наименованието на строежа и съгласно сключения договор за строителство между „Международен панаир Пловдив“ АД и „Планекс“ ООД, в който обобщеното описание на видовете работи включва демонтаж на конструктивни елементи съобразно техническите проекти, и съгласно чийто чл.17 строителят не може да прави никакви промени без писмена заповед от възложителя, а само незначителни, които не са в противоречие с Плана за безопасност и здраве, като наличието на писмена заповед се удостоверява чрез отразяване в заповедната книга на строежа. Сред задълженията на строителя по този договор са ръководство и контрол по изпълнението на договорените СМР съгласно изискванията на проекта /чл.21/, отговорност за правилното, сигурно и безопасно изпълнение на всички дейности на строежа и за осигуряване на ЗБУТ /чл.23/, при обхват на всички отговорности и по отношение на дейностите, извършени от подизпълнители /чл.32/.

Съгласно чл.15 от Наредба № 2/2004 г., преди започване на работа на строителната площадка и до завършването на строежа строителят е длъжен да извършва оценка на риска, която обхваща всички етапи на договореното строителство, а при наличие на подизпълнители оценката на риска се извършва съвместно. Съгласно чл.16, т.1, строителят осигурява извършването на СМР в технологична последователност и срокове, определени в плана за безопасност и здраве, както и комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него строежи.

При тази уредба, а и видно от съдържанието му, договорът за строителство между „Планекс“ ООД като главен изпълнител и подизпълнителя „Бултранспорт груп“ ЕООД, по никакъв начин не освобождава първото дружество от задълженията му, произтичащи от закона и първичния договор с възложителя, респ. не освобождава определения от управителя на дружеството подсъдим В.Т. да осъществява функциите на координатор по здравословни и безопасни условия на труд за обекта „Ремонт, реконструкция, модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел Вероника“, а подсъдимия М.М. – тези на технически ръководител на обекта, чиито задължения са възникнали с откриването на строежа на 23.03.2015 г., а инкриминираното им поведение е осъществено в периода 01-08.04.2015 г. – времето, през което са извършвани дейности по разрушаването на хотел Вероника.

Заедно с горния договор е било сключено и Споразумение за съвместно управление на дейностите по осигуряване на ЗБУТ, опазване на околната среда и ангажимент социална отговорност при едновременна работа на строеж, което потвърждава качеството на подсъдимия В.Т., придава такова на подсъдимия П.Н. от страна на „Бултранспорт груп“ ЕООД, и дава име на това, което произтича и от разпоредбите на ЗУТ и Наредба № 2/2004 г., а именно, че при наличие на повече от един изпълнител, респ. подизпълнители, работата е едновременна, а не последователна, както са съвместни и отговорностите. Още с откриването на строежа „Планекс“ ООД са предприели и извършили редица организационни мероприятия, въвели са определени вътрешни правила, включително пропускателен режим, контролиран чрез издавани пропуски с тяхното лого, които отразявали името на съответния работник и принадлежността му към определен подизпълнител, провеждали са регулярни седмични работни срещи, документирани с протоколи, имали са офис за техническите ръководители, които са присъствали ежедневно, а при отсъствието на единия се е издавала нарочна заповед за заместването му, офис, който се е ползвал и от координатора по ЗБУТ. 

Именно действайки в обсега на правомощията, респ. в изпълнение на задълженията на строителя и главен изпълнител „Планекс“, визирани и с чл.1 на Част: Здравословни и безопасни условия на труд от Споразумението, техническият ръководител Д. Г. е бил инструктиран от координатора по ЗБУТ за изготвянето на протокола от 04.04.2015 г., разпределящ отговорности във връзка с безопасността на работниците, и подписан съответно от подсъдимия Г. и свидетеля К..  Пак с оглед тези компетентности, на 08.04.2015 г. подсъдимият М.М., научавайки за плановете да се подсичат ръчно колони, е изразил несъгласие и е уведомил както главния инженер Д. Г., така и подсъдимия В.Т., когато последният пристигнал на обекта.  

Съобразявайки се именно с тези компетентности на „Планекс“ ООД и неговите представители, подсъдимият Г.Г. е поискал позволение по телефона от главния инженер свидетеля Д. Г. за влизане в сградата на хотела и подсичане на колоните, което не му е било дадено. И пак в изпълнение на задълженията си, а не единствено на база опита и човешкото си отношение, двамата подсъдими заедно са съставили предупредителното писмо със забрана в сградата на хотел „Вероника“ да влизат хора, обоснована във връзка с предприети от „Бултранспорт Груп“ ЕООД дейности за нарушаване на конструкцията, което Т. е продиктувал по телефона и същото било изпратено в 15:21 часа на 08.04.2015 г. по електронен път на подизпълнителя, както и връчено на свидетеля Ю.К..

Последното също не е достатъчно да освободи подсъдимите Т. и М. от вменената им наказателна отговорност, тъй като не представлява заповед за спиране на строежа, но има стойността на обстоятелство със значение за степента на тази отговорност. Съобразно своето съдържание, писмото има характера на разпореждане да не се влиза в обекта, но то не е вписано в заповедната книга, и се явява закъсняло и формално, предвид констатираното последователно поведение и упорито демонстрираното намерение в рамките на деня от страна на подсъдимия Г. да използва хора за ръчно прекъсване на носещи колони в партера на единадесет етажна сграда, а и очевидно не е успяло да препятства последвалия тежък общественоопасен резултат. А дали в рамките на тяхната компетентност, изготвянето на електронното писмо е било всичко, което повелява ЗУТ, е въпрос, чийто отговор не изисква експертно мнение, а правен анализ, като е ясно, че законът не им възлага създаването на кореспонденция, а опазването на здравето и живота на работещите на строежа. Реално никой от тях не е предупредил пострадалите работници да не влизат в обекта, респ. да не извършват работата, довела до авария с фатални последици, нито дори е разговарял с тях за рисковете, които крие тази работа, макар и двамата подсъдими Т. и М. да са се намирали на обекта и да са били уведомени, че ще се пристъпи към извършването й, респ. никой от тях не е упражнил контрол по изпълнението на разпоредената забрана, а са се задоволили единствено с полагането на подпис под нея от страна на свидетеля К.. Такава забрана всъщност е имало и в предходните дни, след отцеплението на хотела чрез сигналната лента, но са налице гласни доказателства, установяващи последователно и упорито несъобразяване с нея.      

За да определи наказанията лишаване от свобода в границите на предвидената законова санкция – от три до десет години, съдът взе предвид, че за всеки от двамата подсъдими Т. и М., наред с наличието само на множество смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, успешна професионална, семейна и социална реализация, трайна трудова ангажираност, нисък риск за повторни противоправни прояви и липса на такива в изтеклия значителен времеви период от датата на деянието, преживяно посттравматично стресово разстройство като последица на инцидента от Т., усложнени отношения в семейството на М. като последица от инцидента и обвинението му, е налице и изключително такова – тяхното поведение, намерило израз в опитите им да препятстват недопустимото извършване на непредвидена строителна дейност с висок риск за живота на работниците, съобразно което и най-лекото предвидено в закона наказание, а с оглед специалния минимум то е не малко – три години лишаване от свобода, би се оказало несъразмерно тежко за всеки от тях, и което обуславя приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Съобразно това им поведение, в което по-активен е бил подсъдимият М., съдът счита за справедливо и съответно на извършеното, определеното под минимума наказание да бъде две години лишаване от свобода за Т. и една година и шест месеца лишаване от свобода за М..

Като личности с ниска степен на обществена опасност и предвид отразеното в предсъдебния доклад за всеки от тях, включително изразеното становище, че отложеното наказание ще изиграе своята възпираща и превъзпитателна роля по отношение на тях самите, се налага извод, че не е необходимо определените наказания лишаване от свобода да бъдат изтърпявани ефективно, и че с прилагане на чл.66, ал.1 от НК по отношение на тези двама подсъдими ще се изпълнят целите както на специалната, така и на генералната превенция. Налагането на акцесорното наказание лишаване от права по чл.37, ал.1, т.т.6 и 7 от НК, съгласно препращащата норма на чл.160, ал.1 от НК, е една правна възможност, и според настоящия състав не е необходимо, не само защото упражняваната от подсъдимите дейност, която подлежи на временно ограничаване, е и дългогодишната им непосредствена работа, представляваща също техен основен източник на доходи, но и защото счита, че при липсата на данни за обществена опасност на личността на всеки от тях, целеният поправителен ефект на наказателната репресия ще се постигне и само чрез определените им наказания лишаване от свобода.

 

По отношение на исканията на обвинението, свързани с осъдените подсъдими Н. и Г., настоящият съд намира за частично основателно само отнасящото се до продължителността на инкриминирания период, като приема, че отговорността им има за времеви рамки дните след събарянето на хотел Мираж, в които са започнали и са се извършвали реално строителни дейност по отношение на процесния хотел Вероника, поради което присъдата на първоинстанционния съд беше изменена в тази част с включване на периода 01-08.04.2015 г. за всеки от подсъдимите Н. и Г..

Неоснователно е искането за включване в осъдителната част срещу тези двама подсъдими извършването на нарушенията по конкретните специални норми, за които са били оправдани в окръжния съд с мотиви, които се споделят при въззивната проверка.

Подсъдимият П.Н. правилно е бил оправдан по обвинението да е извършил престъплението по чл.123, ал.3 от НК и поради допуснато нарушение на чл.18, ал.2 от Наредба 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, съгласно която подизпълнителят съгласува своите действия за осигуряване на ЗБУТ със строителя, който го е наел, тъй като от една страна е налице формално съгласуване чрез изготвеното Споразумение за съвместно управление на дейностите по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, опазване на околната среда и ангажимент социална отговорност при едновременна работа на строеж, но най-вече защото общественоопасните последици не са настъпили като резултат от подобна липса на съгласуваност.

Подсъдимият Г.Г. правилно е бил оправдан по обвинението да е извършил престъплението по чл.123, ал.3 от НК и поради допуснати нарушения на чл.19, ал.1, т.1 и 2 от Наредба № 2/2004 г., както и по чл.11, ал.5 от Наредба РД-07-2/2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ, които указват какво съдържат инструкциите по безопасност и здраве и как се документират инструктажите, но не съдържат конкретни правила за поведение, за разлика от тези, които окръжният съд е възприел с присъдата си. В тази част на протеста прокурорът неправилно се позовава на експертно становище, тъй като се касае за правен въпрос, а досежно фактите на обвинението, свързани с бездействието на подсъдимия Г. във връзка с инструктажа, оплакването е неоснователно, тъй като същият е признат за виновен за нарушенията по чл.11, ал.1, т.т.3 и 6 от  Наредба РД-07-2/2009 г.

Оправдаването по отношение на т.нар. „багерно-сапанно дърпане“, както и за независимо съпричиняване, което оправдаване изрично е било обосновавано и в мотивите, не поражда необходимост от отмяна в тази част на диспозитива на присъдата, тъй като това са факти на обвинението, които подлежат на установяване и анализ, но не са съставомерни елементи на престъпния състав по чл.123, ал.3, вр.ал.1 от НК, по които се дължи произнасянето чрез диспозитива, независимо че са били вписани по този начин в конструкцията на обвинителния акт.

Становището на настоящия въззивен състав, обратно на възприетото в проверявания съдебен акт, е, че до срутването на хотела не са довели единствено действията по ръчно подсичане на колони в партерния етаж, осъществени следобеда на 08.04.2015 г., които наистина се явяват пряката причина за настъпилия съставомерен резултат, но същевременно са и само финалната част на цялостен процес на разрушителни въздействия, осъществявани последователно в периода след приключване на събарянето на хотел „Мираж“ до настъпването на инцидента. Както чрез гласните доказателства, така и по експертен път е установено, че още от започването на СМР по съществуващата сграда на хотел „Вероника“ те са били осъществявани не по описания в ПБЗ начин и са продължили през целия период до срутването й, при което част от констатираните пукнатини са съществували преди влизането на работниците в сградата на 08.04.2015 г., като някои са възникнали в следствие на същественото вибрационно въздействие по конструкцията, предизвикано по време на къртенето на горните етажи или чрез манипулатора „Брок“, работил на партера, а други - при механичното натоварване чрез „багерно-сапанното дърпане".

Налице е и независимо съпричинителство между подсъдимите В.П., В.Д., В.Т., М.М., П.Н. и Г.Г. по отношение на престъпния резултат, тъй като наличните доказателства обосновават извод, че поредицата от бездействия на всеки следващ подсъдим е била закономерна последица от предхождащо бездействие на предните, с начало на причинния процес, поставено чрез неправомерното бездействие на строителния надзор в лицето на подсъдимите П. и Д., и завършено чрез престъпното поведение на работодателя, възложил конкретната строителна работа с висока степен на риск на пострадалите - подсъдимият Г., респ. че не е разкъсана причинно-следствената връзка, обуславяща един общ престъпен резултат от нарушенията на всички подсъдими, след като всяко едно извършено нарушение от една страна е обусловено от предишните, а от друга се явява предпоставка за последващите, така че се сформира верига на взаимна обвързаност.

Неоснователно е и искането на прокуратурата да бъдат увеличени наказанията, наложени на подсъдимите Н. и Г.. При определяне вида и размера на техните наказания, първоинстанционният съд е отчел безспорно високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, на която е противопоставил ниската степен на обществена опасност на извършителите. И за двамата е взето предвид, че не са осъждани и имат добри характеристични данни. Като обстоятелство, смекчаващо отговорността им, е посочено, с позоваване на съответната съдебна практика, че пострадалите са съпричинители на противоправния резултат, което, макар и в ниска степен, е обосновано предвид данните за проявената активност и инициативност от страна на пострадалите за извършване на процесната работа с очевидно висок риск. За Н. е отбелязана грижата за детето му, което е в начална училищна възраст, а за Г. – влошеното здравословно състояние /същият е пенсионер по болест, 72 % неработоспособност/. На база така отчетените обстоятелства, като се вземе предвид и изтеклия период от време след деянието, изводът на съда,, че наказанията им следва да бъдат определени при условията на чл.54, ал.1 от НК, при превес на смекчаващите над отегчаващите такива, се определя като правилен.  За това и определените за всеки от тези двама подсъдими наказания лишаване от свобода – в размер от по три години, предвид немалкия специален минимум, се явяват справедливи и съответни на извършено, както и достатъчни за постигане целите по чл.36 от НК.

Правилно е и решението, че Г. следва да изтърпи наказанието си ефективно, а по отношение на Н. следва да намери приложение чл.66, ал.1 от НК, макар рискът от рецидив и при двамата да е нисък, тъй като се основава както на данните за личността на всеки един от тях, така и от характеристиките на конкретно извършеното деяние от всеки, които съвкупно определят на кое да бъде отдадено преимуществено значение - на личната, или на генералната превенция, без да се пренебрегва общо целяният ефект на наказателната санкция.

Отчетените фактически данни за личността на подсъдимия Н. и същността на пренебрегнатите от него задължения, произтичащи от съставомерното му качество, не обосновават нуждата от изолирането му от обществото, за да бъде превъзпитаван, и обосновават приложимост на института на условното осъждане, при определяне на максимално високия изпитателен срок за отлагане на изтърпяването.

Степента на обществена опасност на конкретното престъпно деяние, за което отговаря подсъдимият Г., е по-висока, и основанията за това правилно са изложени в проверяваните мотиви. Именно той е възложил на пострадалите в последствие работници високорисковата дейност, като ги е уверявал, с позоваване на собствения си опит при подобни работи, че такъв риск няма, и упорито ги е мотивирал да влязат в обекта, въпреки противопоставянето на всички останали участници в строителния процес и предприетите от тях действия по препятстване на такова влизане. В предсъдебния доклад за този подсъдим е констатирано отхвърляне на личната отговорност за деянието и неразбиране на мотивите, довели до извършването му, а като характерова особеност – свръх убеденост в правотата си, че постъпва по единствения правилен начин и несъзнаване на собствения принос при възникване на проблемите. На база тези обстоятелства правилен се явява изводът в мотивите на окръжния съд, че за да бъде наказанието лишаване от свобода в размер на три години достатъчно средство за превъзпитание на подсъдимия Г., е необходимо той да бъде изолиран от обществото, респ. че се налага ефективното му изтърпяване.

Правилна е и преценката на първостепенния съд, че не се налага определяне на наказания лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и 7 от НК за подсъдимите Н. и Г., защото наложените им санкции се определят като достатъчни за да се поправят и превъзпитат към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху тях и да им се отнеме възможността да извършат други престъпления, както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

 

Относно подсъдимия Й.П.Р..

С обвинителния акт на Р. е било повдигнато обвинение в две качества - като координатор по здравословни и безопасни условия на труд на обект "Ремонт, реконструкция и модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел „Вероника", съгласно Споразумение от 21.03.2015 г. за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, взаимно информиране за рисковете при работа и координиране дейностите за предпазване на работниците и служителите от рисковете, касаещи трудови злополуки към Договор от 21.03.2015 г., сключен с възложител „Бултранспорт Груп" ЕООД, т.е. като подизпълнител по същия договор, и като лице, наемащо самостоятелно работници.

Във връзка с първото качество обаче не му е било вменено нарушение на специални норми, намиращи се в причинна връзка с последвалия престъпен резултат, за разлика от подхода при другите подсъдими, действащи със същото качество. Според фактите на обвинението, потвърдени в хода на съдебното следствие, подсъдимият Р. е осигурявал работниците на обекта. Но също така въпреки съществуването на цитираните договор и споразумение, се установява, че подсъдимият Р. не е имал ангажиментите на координатор по чл.11 от Наредба 2/2004 г., който текст не е част от обвинението срещу него, така че некоректно е посочен с диспозитива в такова качество.    

При анализа на обстоятелствата, свързани с изготвянето и подписването на договора и споразумението от 21.03.2015 г. между „Бултранспорт Груп“ ЕООД и Й.Р. като физическо лице, за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, взаимно информиране за рисковете при работа и координиране дейностите за предпазване на работниците и служителите от рисковете, касаещи трудови злополуки, в мотивите на окръжния съд са изложени съображенията да не се приемат посочените в тях дати за действителни. Позовавайки се на конкретни доказателства, съдът е приел, че този договор и споразумението са подписани вечерта след падането на хотел Вероника, а не на 21.03.2015 г., което ги прави антидатирани, а като последица, негодни да обосноват качеството координатор по здравословни и безопасни условия на труд на обект "Ремонт реконструкция и модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел „Вероника". Тези изводи на първоинстанционния съд изцяло се споделят при въззивната проверка, като следва да се добави, че се подкрепят и при анализа на въпросните договор и споразумение.

При ангажирането на обекта и участието като подизпълнители на регистрираните строителни фирми със съответен ресурс и опит - „Бултранспорт Груп“ ЕООД и „Дигинг“ ЕООД, неоправдано и необяснимо изглежда привличането на физическото лице Й.Р. – с основно образование и инцидентна трудова ангажираност на надник като работник в строителството, и възлагането на това лице, съгласно чл.1 от договора, да изпълни разрушаването на съществуващите сгради – два големи хотела, изнасянето на строителните отпадъци и изкопните работи, а съгласно чл.5, ал.4 – да бъде натоварено това лице с цялата отговорност за правилното, сигурно и безопасно изпълнение на възложените му дейности. Отхвърляйки по тези аргументи твърдението, че физическото лице Й.Р. добива качеството на подизпълнител на обекта, не може да бъде прието и звучащото не по-малко абсурдно възлагане със споразумението към договора на координационните функции за съвместно осигуряване на ЗБУТ, при ясния пример с разпоредбата на чл.4, според който „длъжностните лица“ на физическото лице Й.Р. провеждат и регистрират инструктажа на работниците.

Единствената специална разпоредба, за която обвинението е твърдяло, че е нарушена от подсъдимия Р., е чл.14, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, съгласно която юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места. Съобразно израза „като лице, наемащо самостоятелно работници“ от обвинителния акт, следва да се разбира, че сред множеството различни по своя характер адресати на задълженията по чл.14, ал.1, обвинението определя подсъдимия Р. като физическо лице, което самостоятелно наема работещи, съобразно точния израз на законодателя, и това е второто качество, ангажиращо според обвинителния акт на самостоятелно основание неговата отговорност.

Съгласно закона и съдебната практика по граждански дела, това лице е работодателят, при което подсъдимият Р. би имал такова качество, ако от свое име наемаше работници, респ. им възлагаше да извършват работата за него. Правилно окръжният съд е приел, че в настоящия случай този подсъдим е набирал работници по поръчение на подсъдимия Н., за извършване на работа, възложена от „Бултранспорт груп“ ЕООД, с което се е явявал посредник между намерените от него работници и работодателя „Бултранспорт груп“ ЕООД – качество, признато на последния и в приложените по делото решения на административния съд. И съгласно пар.1, т.10 от Наредба 2/2004 г. за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР, "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др.), каквато отговорност подсъдимият Р. не е имал.

Обстоятелствата, на които се позовава прокуратурата в протеста – че Р. е намерил и уговорил работниците да извършват работа на обекта, че е подсигурявал транспортирането им от и до този обект, че е организирал, като всъщност е установено, че е съдействал, за предаването на отпадни метали на вторични суровини, а от получените средства им е заплащал, не са достатъчни да го превърнат в техен работодател, тъй като строителните работи, изпълнявани както от пострадалите, така и от останалите водени от подсъдимия Р. работници, са били цялостно организирани и ръководени от „Бултранспорт Груп“ ЕООД, при което е липсвала каквато и да е самостоятелност за подсъдимия Р. при изпълнението им. А заплащането, дължимо ежедневно на работниците според гласните доказателства, няма как да е било обезпечавано само от предаването на отпадъчни метали, защото такива е можело да бъдат добити едва след събарянето на първия хотел, като няма данни и не се твърди, че подсъдимият Р. е разполагал със собствени средства, с които да им плаща. Подсъдимият Р. може и да е бил „ръководител“ на починалите работници, както се твърди с протеста, но това не е достатъчно да се приеме, че фактически изпълняваната от него дейност е на работодател, защото нейният характер, и правата и задълженията, които е имал, не изпълват това понятие, нито парите за възнагражденията им, са били на Р., нито той е вземал решенията каква работа да им бъде възлагана, макар и да е свеждал до знанието им какви са конкретните задачи за деня. За сравнение приблизително същото е правел и пострадалият Й.С., видно от показанията на свидетеля Р. А., който установява, че Й. им е бил нещо като бригадир, че е определял кой къде да работи, както и че е разпределял между отделните работници парите, предавани му от подсъдимия Р., но това не превръща и Й. в техен работодател.  

Налага се извод, че подсъдимият Р. не е имал задължението, визирано с чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ - да осигури здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата на обект "Ремонт, реконструкция и модернизация и основно обновяване на апартаментен хотел „Вероника", поради което и правилно е бил оправдан.

     

По жалбите на поверениците.

С бланкетни жалби адвокатите С.С. и Н.И., като повереници съответно на Б.Д. и Т.Д. /чрез попечител И.С./, и на А. и Р. С., в качеството им на частни обвинители, са възразили срещу наказателната част на присъдата и са поискали оправданите подсъдими да бъдат осъдени, а на осъдените да бъдат наложени по-тежки наказания. В последствие, след преупълномощаване, като повереник вече и на четиримата частни обвинители, адвокат С. е депозирал допълнение към жалбите, в което подробно е мотивирал разбирането, че всеки от оправданите подсъдими е осъществил състава на вмененото му във вина обвинение. С настоящата нова присъда, постановена от въззивния съд, искането за осъждане на оправданите подсъдими е удовлетворено, макар и не за всички нарушения, включени в обвинението, а искането за увеличаване на наказанията на осъдените подсъдими – не, като наведените аргументи, обосноваващи искането за осъждане, са споделени и възприети чрез изложеното по-горе в отговор на протеста, където са изложени и мотивите на настоящия съдебен състав по справедливостта на наказанията.

 

По жалбата на адвокат П.Д., като защитник на подсъдимия П.С.Н., изготвена бланкетно и допълнена с аргументи от представляващия го във въззивното производство адвокат Д. Г. Д..

С обвинителния акт на подсъдимия П.С.Н. е било повдигнато обвинение в качеството му на координатор по ЗБУТ - отговорник на обект КК „Слънчев ден" при извършване на дейностите по реконструкциите на хотел „Мираж" и хотел „Вероника". Видно от вменените му нарушения по специални нормативни актове, съгласно разпоредбите на чл.11, т.1, б.“а“ и „б“, т.2 и т.5 от Наредба № 2/2004 г., координаторът по ЗБУТ координира осъществяването на общите принципи за превантивност и безопасност съгласно ЗЗБУТ при вземане на технически и организационни решения във връзка с етапите и видовете СМР, оценява необходимата продължителност за извършването им, координира осъществяването на изискванията за ЗБУТ от строителите съгласно плана за безопасност и здраве и координира контрола по правилното извършване на СМР. А съгласно чл.15, ал.1 от Наредба РД-07-2/2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, на работниците, пряко заети в дейности с висок производствен риск се провежда ежедневен инструктаж.

Съставомерното качество на подсъдимия Н., обуславящо вмененото му извършване на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, е координатор по безопасност и здраве за етапа на изпълнение на строежа. Наред с основната си длъжност на ръководител транспорт във фирмата, със заповед от 05.01.2015 г. на управителя на търговското дружество „Бултранспорт Груп“ ЕООД, на подсъдимия П.Н. било възложено да изпълнява функциите на лице за безопасност и здраве съгласно изискванията на чл.24 ЗЗБУТ и чл.2 от Наредба 3/1998 г. за функциите и задачите на длъжностните лица и на специализираните служби в предприятията за организиране изпълнението на дейностите, свързани със защитата от професионалните рискове и превенция на тези рискове. С друга заповед от същата дата подсъдимият Н. бил натоварен с отговорността по провеждането на всички видове инструктаж по здраве и безопасност при работа – начален, на работното място, периодичен, извънреден и ежедневен.

Съгласно договора за строителство между „Планекс“ ООД и „Бултарнспорт Груп“ ЕООД от 23.03.2015 г., с чл.16 подизпълнителят се задължава с цялата отговорност за правилното, сигурно и безопасно изпълнение на всички договорени дейности на обекта по ЗБУТ, а чл.19 изисква наличието на конкретен негов надлежно упълномощен представител, който да упражнява непрекъснат контрол по време на изпълнение на работите на обекта. Във връзка с последното е налична заповед от същата дата 23.03.2015 г. на управителя на „Бултранспорт Груп“ ЕООД, с която подсъдимият Н. е определен за отговорник на обекта по реконструкциите на хотел „Мираж“ и хотел „Вероника“. Съгласно Споразумението за съвместно управление на дейностите по осигуряване на ЗБУТ, неговото прилагане се възлага на подсъдимия П.Н. от страна на подизпълнителя.  

Въз основа на горното се налага извод, че подсъдимият П.Н. е осъществявал функциите на координатор по безопасност и здраве за етапа на изпълнение на строежа, което му качество не е и оспорено с жалбата.

Съгласно чл.2 от Договора за строителство, подизпълнителят „Бултранспорт груп“ ЕООД е бил запознат с проектната документация. Видно от всички действия на подсъдимия П.Н., той не се е съобразил с нея, както правилно е посочено в мотивите на окръжния съд, и пренебрегвайки я, е пристъпил към създаване на организация и изпълнение на договореното събаряне на хотелите – търсейки и договаряйки осигуряването на техника и работна сила. Такова изпълнение е било осъществено по отношение сградата на хотел „Мираж“, след което натовареният с прякото извършване на дейности по събарянето подсъдим Г. е предприел съответни такива спрямо сградата на „Вероника“. В продължение на дни са разрушавани части от фасадата и са прекъсвани колони на различни нива, включително са били частично разрушени колони на партерния етаж чрез въздействие с манипулатора „Брок“, както е било осъществявано и т.нар. „багерно-сапанно дърпане“, дейност, която не е изцяло механизирана, тъй като изисква ръчното прикрепяне/освобождаване на въжета към съответните колони. Загубата на устойчивост на сградата е била очевидна, във връзка с което още няколко дни преди инцидента е бил изготвен протокола от 04.04.2015 г. за отговорността за безопасност на работниците до разрушаването на хотел „Вероника“. А през целия ден на аварията се е подготвяло извършването на рязане и ръчно подсичане на колони в партерния етаж, за изпълнението на което там неколкократно са влизали работници, включително четиримата загинали в последствие.

Въз основа на приетата фактическа обстановка правилно окръжният съд е достигнал до извода, че воден от поетите ангажименти с договора за строителство и надхвърлянето на предвидения в него срок за събаряне на хотел „Вероника“ 05.04.2015 г., подсъдимият Н. е действал основно за постигането на тази цел, и като координатор по безопасност и здраве не е сторил нужното за осигуряване на безопасни условия на труд на работниците, ангажирани с тази дейност. Присъствието на свидетеля Ю.К. на обекта не снема отговорността от подсъдимия Н., тъй като първият не е имал нито изричните правомощия на координатор по ЗБУТ, нито на лице, натоварено със задължението да извършва инструктаж.

Твърдението на защитата в жалбата – че подсъдимият Н. не е имал преки договорни отношения с фирма „Дигинг“, не може да бъде споделено, защото именно той е договорил включването на подсъдимия Г. с притежаваната от него техника, в строителните работи. А това, че подсъдимият Г. и синът му свидетелят И.И., са възложили пряко ръчното извършване на дейности от страна на работниците, наети фактически от „Бултранспорт Груп“ ЕООД, не е достатъчно като основание за отпадане на личната отговорност на подсъдимия Н., съществуваща на основание договора за строителство и споразумението към него. Макар и без налични трудови договори, работниците са били вписани в книжата на обекта като такива на „Бултранспорт Груп“ ЕООД, така е било отразено на издаваните им пропуски, те са били подсигурени от подсъдимия Р. по искане на подсъдимия Н., а и когато свидетелят К. е показал на подсъдимия Г. забранителното писмо, му е отправил репликата, възприета и заявена от част от свидетелите: като иска, да си вкара своите работници в сградата. При което неправилно се явява разбирането в жалбата, че това, което е станало на площадката в деня на трагедията, няма нищо общо с договореното между Н. и тези работници.

Фактът, че към момента на аварията подсъдимият Н. не се е намирал на обекта, също не може да го оневини, и окръжният съд правилно се е позовал за това на цитирано ПП 2/1979 г., съгласно което субекти на престъплението по чл.123 от НК могат да бъдат и лицата, които по време на злополуката не са били на работа, щом тя е настъпила вследствие на допуснати от тях нарушения на правила за охрана на безопасността на труда, при условие че не е прекъсната причинната връзка между поведението им и настъпилия резултат, а отговорността им не може да отпадне, когато и други длъжностни лица не са отстранили предпоставките за настъпване на вредоносния резултат, щом като това тяхно бездействие или неправилно действие е съставка от обстоятелствата за неговото настъпване. В тази връзка е на лице и последваща, актуална, непротиворечива съдебна практика, напр. Р 176/2017 г., III н.о. Свидетелят Ю.К., съгласно формулировката в заповедта от 23.03.2015 г. на управителя на „Бултранспорт Груп“ ЕООД, замества подсъдимия П.Н. само като отговорник на обекта, но не и при съвместното управление на дейностите по ЗБУТ съгласно Споразумението от същата дата, по прилагането на което изрично е задължен само подсъдимият, без данни за последващо прехвърляне на такива отговорности и към свидетеля К..

Отсъствието на Н. от обекта не го оневинява и за нарушението по чл.15, ал.1 от Наредба РД-07-2/2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, тъй като съгласно задълженията му във фирмата /заповед от 05.01.2015 г./, именно той е лицето, отговорно за провеждане на всички видове инструктаж – начален, на работното място, периодичен, извънреден и ежедневен, отново без данни тези му отговорности да са били пренасочени към свидетеля К., при това без данни подсъдимият Н. да е провеждал какъвто и да било вид инструктаж в рамките на целия период, вменен му във вина с новата присъда, през който работниците са участвали в различни видове дейности по събарянето на хотела.

Липсват убедителни данни за договор между каквито и да е страни, включително и устни договорки, че работниците са доведени на строежа единствено за осъществяване на дейността отделяне на арматурата от бетона, както твърди защитата, обратно, те са работели ден за ден, като са им били възлагани разнообразни строителни работи според конкретната необходимост на обекта, а поначало инициативата на подсъдимия Н. да потърси и наеме общи работници за „Бултранспорт Груп“ ЕООД е била във връзка с осъществяване на конкретния договор за строителство, който е имал за предмет събарянето на хотелите.  

Падането на хотела не е станало извън работно време. При липсата на трудови договори за уговореното такова с работниците, следва да се съди по техните показания и по всички налични доказателствени източници, от които се установява, че на обекта се е работело в рамките от 07 до 19 часа, включително събота и неделя, и че към момента на аварията, настъпила приблизително около 17:30-17:45 часа, в района на обекта са се намирали множество работници, част от които все още са извършвали определени строителни дейности, а други са приключвали работата си за деня, като са почиствали и подготвяли техниката за следващия работен ден.

Твърдението, че работниците са влезли в обекта въпреки забраната, е формално вярно, но не отчита факта, че лично те не са пренебрегнали подобна забрана, тъй като към момента на последното им влизане в хотел „Вероника“, след което е последвала аварията, никой от тях не е бил уведомен за съдържанието на писмото от „Планекс“, те само са възприели, че началниците размахват някаква бележка и се разправят помежду си, след което на тях им е казано, че това е последният им шанс да влязат и свършат работата.

Не е вярно твърдението, че са нарушени задължения, които се носят от съпругата /съвместна съжителка/ на подсъдимия Н., която по документи е управител на „Бултранспорт Груп“ ЕООД, тъй като отговорността му произтича от други, присъщи на него качества като служител в това дружество, които и са предмет на обвинението му.

За осъждането на подсъдимия Н. окръжният съд е изложил и други подробни съображения, които не са изрично оспорени с жалбата и се възприемат изцяло при въззивната проверка, както не е оспорено и наличието на причинно-следствена връзка между неговото конкретно неправомерно поведение и последвалия обществено опасен резултат, която обвързаност е безспорна предвид бездействието му при извършване на всички неправилни строителни действия, осъществени от привлеченото от него дружество „Дигинг“, срещу които, като координатор по ЗБУТ е имал правомощията да се противопостави, респ. да прекъсне причинния процес.

 

По жалбата на адвокат З.К., като защитник на подсъдимия Г.И.Г., който се представлява във възивното производство и от адвокат Д.В., изготвил допълнение към нея.

С обвинителния акт на подсъдимия Г.Г. е било повдигнато обвинение, че като собственик и управител на „Дигинг" ЕООД, приел фактически по неформално уговорени критерии задълженията на „Бултранспорт груп" ЕООД по договора за строителство от 21.03.2015 г. да изпълни СМР по част разрушаване на сградата на хотел „Вероника", при което нарушил множество специални разпоредби, от които окръжният съд правилно е приел за съставомерни тези по:

- чл.16, т.1, б.„а", "б", „е" и "о" от Наредба 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, касаещ задълженията на строителя - СМР да се извършват съгласно инвестиционния проект и ПБЗ, да осигури комплексни ЗБУТ на всички работещи, да ги инструктира и проверява знанията им по ЗБУТ, да отчита текущото състояние на дейностите на строежа,

- чл.275, ал.1 от Кодекса на труда, изискващ от работодателя да осигури ЗБУТ,

- чл.14, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, съгласно която юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места,

- чл.4, ал.1, вр.чл.3, ал.1, т.1, т.2, т.4, т.5 и т.7 от Наредба 5/1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, възлагащи задълженията за такава оценка на работодателя относно работните процеси, оборудването, работните места, организацията на труда и други странични фактори, които могат да породят риск и

- чл.11, ал.1, т.3 и т.6 от Наредба РД-07-2/2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ, съгласно които отговорността за инструктажа на всички работещи е на работодателя. 

С жалбата на адвокат К. се твърди, че не подсъдимият Г. е допуснал пострадалите до обекта, че не е той лицето, което ги е мотивирало финансово, че източник на неговите задължения е единствено договорът за наем, който не може да породи задълженията на строител/подизпълнител, че той не е работодател, тъй като не е сключвал трудов договор с пострадалите и не се е разбирал с тях да извършат работата, довела до рухването на сградата - рязането на арматура от носещи колони. Оспорва се също така причинната връзка между нарушението на подзаконовите нормативни актове и рухването на сградата, като се твърди, че единствена причина за това е рязането на арматурата, а не липсата на инструктаж, липсата на вписване на такъв в книгата за инструктажите, липсата на ЗБУТ и оценка на риска, както и останалите действия и бездействия на подсъдимия Г. при работата му на обекта. Т.е. с жалбата не се оспорва, че такива нарушения са допуснати, а само, че последвалият общественоопасен резултат не е последица от тези нарушения.

В обемното допълнение от адвокат В. немалко място е отделено на съображения по разнообразни въпроси, свързани с възможността да бъдат привлечени и други лица, различни от подсъдимите по делото, като извършители на деяние по чл.123, ал.3 от НК с последица предметния престъпен резултат. Такава възможност не може да бъде обсъждана от въззивния съд предвид суверенните права на прокуратурата като господар на процеса в досъдебната фаза. В тази връзка единствено следва да се отбележи, че възприетият подход от страна на държавното обвинение при търсенето на наказателна отговорност за престъплението, предмет на предварителното разследване, не е довел до ограничаване на никои от правата, които НПК предвижда за конкретно обвинените лица във всички стадии на наказателното производство, нито за останалите страни в процеса /които и не твърдят такива/, респ. не се е налагало първоинстанционният съд да упражнява правомощията си от разпоредително заседание да връща делото за отстраняване на подобни процесуални нарушения, защото твърдението, че ограничавайки кръга на подсъдимите, прокуратурата е ограничила правото на защита на останалите, а и на пострадалите, не намира опора както в правилата по НПК, така и в разбирането на съдебната практика.

Възражението, изискващо отговор по тази жалба, е свързано със съставомерното качество строител/подизпълнител за подсъдимия Г., като собственик и управител на „Дигинг“ ЕООД, което се отрича от защитата и на това основание се твърди липса на нарушение по чл.16, ал.1 от Наредба 2/2004 г.   

Не се споделя разбирането, че този извод на първоинстанционния съд неправилно е обоснован единствено на разсъждения и впечатления относно упражняваната от фирма „Дигинг” ООД дейност /събаряне на сгради/, нито противопоставените като аргумент разпоредби в пар.1, т.2 от Наредбата и в чл.163, ал.1 от ЗУТ, дефиниращи строителя и някои негови задължения.

Няма спор, че съгласно договора за строителство между ,,Планекс” ООД и „Бултранспорт груп” ЕООД, последното дружество, в качеството на подизпълнител, се е задължило да извърши разрушаването на хотелите Мираж и Вероника, при това правилно, сигурно и безопасно, както и че в този договор не е уредена възможността „Бултранспорт груп” ЕООД от своя страна да превъзлага част от извършваните СМР на друг подизпълнител. Но подобна възможност не е и изрично изключена, а в споразумението за съвместно управление към същия този договор за строителство многократно е използван изразът „подизпълнители“ с вменени определени отговорности. Нещо повече, тази възможност за строителя произтича директно от закона – чл.163, ал.4 от ЗУТ.

Не може да бъде споделено, разгледано с оглед възможността за носене на наказателна отговорност по чл.123 от НК, разбирането на защитата, че за да има една фирма качеството „подизпълнител”, е нужен писмен договор с възложителя или със строителя, който от своя страна да може да превъзлага извършването на СМР. Съдебната практика е константна по въпроса, че отговорността по чл.123 от НК се ангажира с оглед характера и естеството на извършваната работа, която подлежи на установяване не единствено чрез писмени доказателства, а с всички възможни доказателствени способи, предвидени в НПК. Съгласно пар.1, т.7 от допълнителните разпоредби на Наредба 2/2004 г., при извършване на СМР „подизпълнител“ е всяко физическо или юридическо лице, на което е възложено от строителя да извършва част от задълженията му. По делото е безспорно установено, че подсъдимият Г. е привлечен да участва в изпълнение на част от СМР по разрушаването на сградите на хотели Мираж и Вероника, която дейност той е извършвал дни наред – успешно и безопасно по отношение на първия хотел, и при последвала тежка авария в хода на работата по втория. Контактите и договарянията, довели до това привличане, респ. ангажирането на подсъдимия Г. за събарянето, датират още от началото на м.март 2015 г., видно от наличните в делото оферта и последваща кореспонденция между „Дигинг“ ЕООД и „ДАРК 2002“ ЕООД, тъй като първоначално подсъдимият П.Н. е договарял с второто дружество във връзка със събаряне на хотелите.  На обекта се е намирала техника, експлоатирана от фирмата на подсъдимия Г., и използвана именно с тази цел. Техниката се е обслужвала от работници на „Дигинг“ – оператори на верижни машини, отговорници по поддръжката им, общ работник. Свидетелят Ю.Х., оператор на големия багер, собственост на „Дигинг“, под ръководството на подсъдимия Г., е работил и осъществил в продължение на няколко дни основните дейности по събарянето на хотел „Мираж“. Наред с тежката техника, включваща демолюшън багера и камиони /свидетелят Д. установява, че „Дигинг“ са извършвали дейности на обекта със свои камиони/ подсъдимият Г. и синът му свидетелят И.И. са осигурили и доставили на обекта и друго техническо оборудване, използвано при извършваните СМР – сапанни въжета и къртачи. Фирма „Дигинг“ е привлякла за работа на обекта техника с оператор от фирма „Стимекс“, който е бил въведен на обекта, насочен към конкретно работно място и инструктиран какво да върши с манипулатора „Брок“ лично от подсъдимия Г.. Последният факт правилно е използван от окръжния съд да обоснове същевременно и извод, че подсъдимият Г. е бил запознат с предписанията на плана за безопасност и здраве, където именно е предвидено използването на такъв роботизиран манипулатор с дистанционно управление. В предния ден, а и в деня на аварията, подсъдимият Г. неколкократно е разпореждал на своите работници от фирма „Дигинг“ - свидетелите Ю. Х.и М. А., както и вторият багерист Осман, според дадените показания, да завързват въжета за различни колони на първия етаж и да теглят сградата с багера.

С цел осигуряване на ЗБУТ, от страна на главния изпълнител „Планекс“ ООД е бил изготвен протокола от 04.04.2015 г., съгласно който за безопасността на работниците до разрушаването на хотел Вероника и в обсега му отговорност носи подсъдимият Г., собственик и управител на фирма „Дигинг“, а за отцеплението на хотела в радиус 50 м отговорност носи свидетелят Ю.К., работник на документирания подизпълнител „Бултранспорт Груп“ ЕООД. В деня на инцидента именно и само подсъдимият Г. и синът му свидетелят И. са инструктирали пострадалите работници как и каква точно работа да извършват, посочили са им мястото, където да я извършват, предоставили са им необходимото работно оборудване за това, и пострадалите са работили под тяхното пряко ръководство и контрол.

При горните факти се налага извод, че макар и „Планекс“ ООД да са сключили писмен договор само с „Бултранспорт Груп“ ЕООД, на обекта са действали повече от един подизпълнители, респ. че макар и да не е представен писмен договор, легитимиращ „Дигинг“ ООД като подизпълнител, дружеството е имал такова качество, с факта на поетите и извършени СМР по разрушаване на съществуващите сгради, които се установяват безпротиворечиво от всички гласни доказателства, а документално – от протокола от 04.04.2015 г., който сочи на действителните отношения между подизпълнителите на процесния строителен обект. Няма спор, че дейността по строителството изисква официализиране и обективиране на извършваното в съответната документация, но игнорирането на законовите изисквания за документиране на всички реално извършени дейности и възникнали взаимоотношения по повод тях в строителния процес, породило твърдяната от защитата липса на други формални актове, обвързващи „Дигинг” ЕООД, не е достатъчно да опровергае установените по-горе факти, нито следва да се ползва като основание за снемане на наказателната отговорност от подсъдимия Г. за допуснатите от него нарушения на специалните правила, регулиращи извършването на строителни дейности, и довели до настъпването на противоправния резултат.

Качеството „подизпълнител“ за „Дигинг“ ЕООД на процесния обект, респ. фактът на възложената от това дружество, чрез управителя му Г.Г., работа на пострадалите работници, обуславяща качеството работодател, са установени еднозначно и по всички административни дела, водени в тази връзка – с решения №№ 5325/17 г., 8586/17 г., 10231/17 г. и 11877/17 г., всички на VI отделение, ВАС.

Тъй като не приложеният договор за наем, на който се позовава защитата, а изяснената по-горе действително извършвана работа на строителния обект, обуславя вида и характера на отговорностите, обвързващи подсъдимия Г., изводът на окръжния съд, че той е допуснал нарушение на възприетите с присъдата текстове на специални правила, е обоснован, като изцяло се споделят изложените мотиви по конкретните текстове. Разбирането на защитата, че изпълнението на част от същите тези задължения е вменено другиму съгласно договора между „Планекс” ООД и „Бултранспорт груп” ЕООД, не изключва и отговорността на подсъдимия Г. за тяхното изпълнение, която, при липса на формален писмен договор следва да се приеме, че произтича направо от закона /респ. съответния нормативен акт/. За това и, обратно на изложеното становище, подсъдимият Г. е следвало да познава строителните книжа и да съобразява извършваната работа от „Дигинг“ ЕООД с техните предписания, да изпълнява задълженията на строителя съгласно чл.16, т.1 от Наредба 2/2004 г., сред които задължението му за осигуряване на ЗБУТ се е предвиждало и като работодател, съгласно чл.275, ал.1 от Кодекса на труда, както и пряко от чл.14, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд,  а също така и съответните задължения на работодателя по Наредба 5/1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска и на Наредба РД-07-2/2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ. 

По аналогичните възражения на защитата, направени в пледоариите пред окръжния съд, последният е дал дължимите отговори в мотивите си, които са правилни и се споделят изцяло от въззивния съд. Като правилен следва да бъде споделен и изводът, че подсъдимият Г. е инициирал влизането на работниците в сградата на хотела с конкретната задача да упражнят ръчно разрушително въздействие върху колони в партерния етаж. Правилно защитната теза, че работниците са взели инструменти от ръцете на този подсъдим и сина му, за да направят „показно събаряне“, е определена като нелогична. По-рано през деня същите работници първоначално са имали друга работа на площадката на съборения хотел „Мираж“, където вече няколко дни са участвали в разчистването на отломките, отделяне и товарене на отпадните железа, които били извозвани за предаване като скраб, и едва след обед са били пренасочени за работа към хотел „Вероника“, в сградата на който останалите работници са ги забелязали да влизат и излизат два-три пъти, водени от подсъдимия Г.. Те са били общи работници, без образование и квалификация, наети за да изпълняват това, което им се възложи срещу незначително дневно възнаграждение, а не да вземат ключови и отговорни решения по технологичните процеси на строителния обект.

Идеята за влизането в хотела е била коментирана още в началото на работния ден 08.04.2015 г., когато багеристът на „Дигинг“, свидетелят Ю.Х., е казал на багериста на „Бултранспорт груп“, свидетеля Л.К., според показанията на последния, че шефът, т.е. подсъдимият Г., иска да къртят вътре колоните. На обяд разговорите са продължавали, като вече се е споменавала определена парична сума. Свидетелят О.Д., който твърди, че е присъствал на разговора за парите, точно в тази част на разпита си пред съда има противоречиви показания – че някой от шефовете е предложил 5000 лева, и същевременно че нищо не е казал за парите, че не помни как изглежда този шеф, и същевременно, че може да го познае, като в крайна сметка е заявил, че не го вижда в съдебната зала. Същевременно обаче, от показанията му на досъдебното производство е ясно, че има предвид точно подсъдимия Г., тъй като го идентифицира като човекът, който също първоначално е влязъл в сградата заедно със сина си. Че лицето, обещало 5000 лева, ако хотелът падне, е именно подсъдимият Г., свидетелства и Р. А., работник, който също е участвал в ръчното къртене на колоните, но непосредствено преди аварията се е наложило да излезе навън, благодарение на което е оцелял. Въз основа на показанията на свидетеля Д. от досъдебното производство, поради съвпадението им с разказаното от Р. А., и подкрепено косвено от показанията на свидетеля К. С., както и след собствен анализ на доказателствата в тази връзка, окръжният съд правилно е приел, че работниците са били мотивирани да предприемат процесната високорискова дейност с обещание за парична награда, дадено им от подсъдимия Г..

При спазване на процесуалните правила, окръжният съд е установил всички необходими факти от предмета на доказване по обвинението на подсъдимия Г.Г., интерпретирал е подробно допуснатите от него нарушения на специални норми, и е извел законосъобразни правни изводи по приложението на материалния закон – че като работодател на мъжете, изпратени от него да подсичат колоните, не е оценил риска от конкретно възложената им работа и фаталните последици, до които тя реално води предвид нарушената устойчивост на сградата в резултат на няколкодневните разрушителни въздействия, пренебрегнал е предписания единствено механизиран способ на работа, и не е провел никакъв инструктаж – поведение, пряко обусловило последвалия общественоопасен резултат – смъртта на четиримата работника Б. А. С., М. Р. М., Т.Д.Т. и Й.Б. С..

 

Относно гражданската част на присъдата.

По делото са били приети за съвместно разглеждане шест граждански иска за неимуществени вреди, предявени от родителите на М. Р. М. - А. и Р. С., от родителите на Й.Б. С. - З. и Б. С., и от децата на Т.Д.Т. - Б. и Т. Д., всеки за 150 000 лева, солидарно срещу седемте подсъдими, които са били уважени частично – в размер от по 100 000 лева, и съответно възложени на двамата подсъдими, осъдени в първоинстанционния съд.

С жалбите от поверениците – адвокати С. и И., е изразено несъгласие с отхвърлителната част, което не е мотивирано. С жалбата на адвокат К. се твърди, че съдът е съобразил единствено родствената връзка на починалите с техните наследници, но не и липсата на доказателства за привързаност между тях, факта, че не са обитавали едно жилище и по-скоро инцидентните им срещи, което е довело до присъждането на обезщетения в размер надхвърлящ претърпените от тях действителни морални вреди.

Въззивният съд не споделя направените оплаквания в тази част на присъдата.

Първоинстанционният съд, след като е стигнал до законосъобразния извод, че престъпното деяние покрива признаците на деликт по чл.45 ЗЗД, тъй като е налице виновно противоправно поведение, като пряка последица от което са настъпили неимуществени вреди, правилно е приел за доказани по основание исковите претенции. За да обоснове справедливостта, която се изисква с чл.52 от ЗЗД, при определяне размера на обезщетенията, съдът е характеризирал смъртта на дете, респ. родител, като най-тежка човешка трагедия, позовал се е на внезапния ненадеен характер на загубата на ищците, както и на съществувалите силни семейни връзки, а обективно – на начина на извършване на увреждането и обстоятелствата, при които е настъпило, като е взел предвид и съпричинителство от страна на пострадалите. По този начин съдът е изпълнил задължението си да се обоснове с изискваните от закона и съдебната практика относими обстоятелства, и е достигнал до правилния извод, че нанесените неимуществени вреди могат да бъдат обезщетени със сумите от по 100 000 лева за всеки един от ищците. С оглед произнесената във въззивния съд нова присъда, така отмерените по справедливост обезщетения се възлагат солидарно на шестимата осъдени подсъдими – В.П., В.Д., В.Т., М.М., наред с ангажираните с присъдата на окръжния съд Н. и Г..

 

Присъдата в частта на решенията на първоинстанционния съд по чл.301, ал.1, т.12, вр.чл.189, ал.3 от НПК се отменя предвид произнасянето с нова присъда. Разноски във въззивното производство, вкл. държавни такси върху уважените гражданските искове, не са присъдени, при което, след приключване на делото следва да бъде съобразено Решение на Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд, взето с протокол от 11.02.2016 г., в неговата т.I.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: