Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260439 10.08.2022 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XVІІI граждански състав, в
публично съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 5099 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Г.И.В., ЕГН
**********, против УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД, ЕИК *********, с която са предявени осъдителни
искове с правна квалификация по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД.
В исковата
молба се твърди, че на 11.11.2017 г. по време на почивка
ищецът претърпял инцидент - падане върху лявата ръка, в резултат на което ръката
му започна да се подува. Изпитвал, нетърпими болки в областта на рамото и в лявата
ръка като цяло, не можел да извършва и най-прости движения с ръката си, което
наложило да потърси медицинска помощ. Незабавно посетил спешен кабинет при УМБАЛ
„Св. Г.“***, където му направили рентгенография и установили наличие на счупване
на раменната кост на лявата ръка. От спешния кабинет го насочили и постъпил в отделението
по травматология към същото лечебно заведение. В УМБАЛ „Св. Г.“***, отделението
по травматология бил диагностициран със счупване на тялото
на раменната кост на лява ръка. Единственото лечение, което му било предложено
било оперативно, изразяващо се в поставяне на титаниев
пирон ведно със заключващ механизъм, което да закрепи двете парчета на счупената
раменна кост и да подпомогне бързото й заздравяване. Този вид оперативно лечение,
сочи да е известно в медицината като остеосинтеза. Същото
следвало да се извърши под обща упойка и за всички рискове от нея ищецът бил информиран
и дал информираното си съгласие за поставянето й. Бил запознат, че същата крие рискове
за здравето му, предвид възрастта му и дишане със сухи хрипове, но се съгласил тъй
като състоянието му било спешно и знаел, че ако не се извърши тази операция на време
ще изгуби ръката си, като подписал дадените му листове за информирано съгласие.
Тъй като стойността на титаниевия пирон, който следвало
да му бъде поставен за тази операция, за да се фиксират костите и да могат те да
зараснат правилно, не се поема като разход от здравната каса следвало да заплати
на болницата този допълнителен консуматив.
Така на 11.11.2017 г. в 21.30 ч. започнала операцията със следния екип
– д-р К., д-р Д. А. и ас. д-р К., всички работещи към онзи момент на трудов
договор към Клиниката по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Св. Г.“***. За провеждането
на тази операция ищецът бил уверен, че ще му бъде поставен комплект за остеосинтеза ведно с винтове, заключващи механизма и стабилизиращи
допълнително остеосинтезата. По време на операцията, докато
ищецът бил под пълна упойка, д-р К. установил, че интрамедуларния
канал /каналът на костите/ е изключително тесен и му е било невъзможно да постави
и най-тънкия заключващ пирон. Ето защо по време на операцията без дадено от
ищеца информирано съгласие, опериращите лекари решили да наместят фрактурата на
ищеца без заключващ механизъм, а с вътрешна фиксация.
За целта било взето информирано съгласие от сьпругата
му за промяна на оперативната интервенция, без да са налице основания за това –
недееспособност или неадекватност. Твърди да не е била налице нито една от хипотезите
за това по чл. 87 Закона за здравето. Това директно сочело за нарушаване на
правата му като пациент за получаване на пълна информация по чл. 88 ЗЗ. По време
на операцията медицинският екип му поставил два броя еластичен, интрамедуларен, солиден пирон за фрактури на улна, радиус и хумерус, описани подробно
във фактура № **********/16.11.201 7 г. Т.е. два пирона, които не отговаряли по
размер и на дължината на счупената му кост му били поставени отстрани на
счупването, в досег до мускулите и меките тъкани на ръката му. За така
поставените му метални пирони заплатил сумата от 1320 лева, тъй като същите са
медицинско изделие, което не се поема като разход от НЗОК.
Твърди, че
докато бил в болницата му давали антибиотици, от които не било възможно да получи
инфекция на оперираното място и бил под наблюдение. На 14.11.2017 г. отново му била
направена рентгенография, за да се видят поставените му пирони и какво е положението
на костта след операцията. Според л. състоянието му се подобрило и на
14.11.2017 г. бил изписан от болницата и според медицинските документи – „с
подобрение“. След като бил изписан от момента на прибирането му вкъщи нямал
усещането, че ръката му е добре. Не могъл да извършва никакви движения с лявата
ръка, не могъл да хваща предмети, нито да я движи. Бил в невъзможност за пълноценно
самообслужване, поради което му се наложило да търси ежедневна помощ от близки.
Решил, че това е свързано със самата операция и е нещо нормално, тъй като бил минал
и малък период от изписването му, през който стриктно спазвал предписания му от
л. за след оперативния период и приемал всички изписани му медикаменти по лекарско
предписание. Така въпреки правилно проведения му следоперативен период след няколко
дни ръката му започнала да посинява, да се подува и да изпитва отново много силни
и нетърпими пронизващи болки, до степен загуба на равновесие и световъртеж. Със
съпругата му много се притеснили от това му състояние и да не изгуби ръката си или
нещо по-сериозно да се случи, поради което потърсили второ мнение от специалисти
в „Н. И. П." ЕАД гр. София. При проведена среща с проф. А. Б. същият обяснил
на ищеца, че дори и за неспециалист било видно, че двете страни на счупването на
костта не са наместени правилно за по-бързо зарастване и, че поставените му метални
пластини не отговарят по размер за неговата раменна кост. Същият установил, че поставените
му импланти леко стърчат над костта, което създавало допълнителни
неудобства и ограничаване па движението на цялата ръка от рамото. Проф. Б. посъветвал
ищеца в най-кратък срок да бъде хоспитализиран в болницата и да му бъде извършена
повторна операция с поставяне на нов имплант, съобразно
лечение чрез остеосинтеза, което било и водещия медицински
метод за лечение на счупвания на костите. Същият бил на становище, че следвало незабавно
да се извърши нова операция, тъй като съществувал реален риск за здравето и живота
му.
На 21.11.2017 г.
постъпил в „Първа клиника по ортопедия и травматология" при УМБАЛСМ „Н. И.
П.“ ЕАД гр. София. Там бил приет по спешност, тъй като се оказало, че състоянието
му е живото-застрашаващо и следва незабавна медицинска намеса. Преди да бъда
опериран обяснил на екипа, който трябвало да извърши повторната му операция, че
от предишната болница - ответник по настоящето производство, му обяснили, че интрамедуларния канал на раменната му кост е прекалено тесен
и не е възможно да му бъде поставен заключващ механизъм. Проф. Б. му обяснил, че
има техника, с която се разширява интрамедуларния капал
на костта и се поставя пластика, която се закрепва с винтове, за да се фиксира костта
и да не позволява движение на същата с цел бързо и правилно възстановяване. На
21.11.2017 г. в УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД гр. София му било направено рентгеново изследване
и още ред други изследвания и бил оставен под наблюдение, като на следващия ден
му била извършена нова операция на счупената става, съпроводена отново с пълна анестезия.
Ищецът се съгласил на всичко, защото много се страхувал за здравето и живота си
предвид влошаването на състоянието му, изразяващо се в настъпилите силни и нетърпими
болки в ръката, посиняването на същата и невъзможността да извършва елементарни
движения с нея, както и честите световъртежи. На следващия ден – 22.11.2017 г. му
била извършена повторно операция, изразяваща се в отново разрез на лявото му рамо,
премахване на поставените от медицинския екип работещ при ответника, два броя титаниеви пирони от раменната кост, след което хумералния канал бил римериран /разширен/
и му бил поставен интрамедуларен пирон, след което
последвало максимално близкото му застопоряване до тялото, промивка и поставяне
на стерилна превръзка. Твърди, че след като се събудил от упойката ръката му
възвърнала предишния си цвят и отново можел да я използва макар и внимателно.
Разширяването на интрамедуларния канал стимулирало
оздравителната реакция и способствало за локална остеопластика.
Най-често това се налагало при пациенти с тесен интрамедуларен
канал или такива, с предшестващи оперативни намеси, предизвикали анатомични
промени във формата на костта. Твърди, че след новата операция се чувствал
физически много по-добре, могъл да извършва движения с ръката без старата болка
и страдание.
С оглед
изложеното моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника
да му заплати сумата от 10 000 лева –
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени негативни изживявания –
болки и страдания от лошо извършена операция на раменна кост, както и сумата от
1320 лева – имуществени вреди,
представляващи плащане по квитанция за закупуване на еластичен, интрамедуларен, солиден пирон за фрактури на улна, радиус и хумерус, които
впоследствие се оказали ненужни, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба – 28.03.2018 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.
В срока по чл.
131 ГПК, ответникът УМБАЛ „Св. Г.“***, е депозирал писмен отговор, с който
оспорва основателността на претенциите. Твърди, че по време на операцията л.
преценили, че най-подходящият метод за лечение на фрактурата е чрез поставяне
на вътрешна фискация на хумеруса
с използването на два броя еластични пирони /интрамедуларни/,
които пациентът се съгласил да заплати. Не било вярно твърдението, че с това си
решение били нарушени правата на пациента за получаване на пълна информация по чл.
88 от Закона за здравето, защото пациентът не бил информиран за конкретния вид пирон,
който ще се използва при лечението му. Ищецът бил уведомен за състоянието си и предстоящата
операция, както и всички рискове, като в т. ІІІ се съгласил, че по време на интервенцията
може да възникне необходимост от допълнителни лечебни процедури, за които той дава
своето съгласие. Твърди, че установяването на тесен интрамедуларен
канал е непредвидено обстоятелство /т.е няма как да бъде установено предварително,
освен ако не е имало предходна подобна интервенция/ и това може да стане само в
хода на операцията, като в този случай и предвид спешността, л. следвало да вземат
решение как следва да се процедират. Сочи, че е обективно невъзможно да се вземе
съгласие от пациента, който е под пълна анестезия за промяна на подхода в лечението,
т.е използването на конкретен тип медицинско изделие, защото това би означавало
операцията да бъде прекратена, пациентът да бъде събуден, да се изчака идването
му в съзнание, след което да му се обясни необходимостта от използване на конкретното
изделие, да се вземе неговото съгласие, пациентът отново да бъде поставен под обща
упойка и да бъде опериран. Подобно поведение на л. би било изцяло в нарушение на
добрата медицинска практика и би застрашило живота и крайника на пациента, защото
същият е имал умерен риск от поставяне на пълна упойка и повторното й поставяне
в рамките на няколко часа би било напълно излишно и рисковано. Забавянето на операцията
би довело до загуба на крайника, обстоятелство, с което ищецът бил наясно.
Твърди, че преди операцията пациентът бил
уведомен подробно за предстоящата интервенция, рисковете от нея, необходимостта
от същата, нуждата от ползване на медицински изделия за фиксацията
и алтернативите. Сочи, че за л. няма задължение да обсъждат и вземат съгласие от
пациента за конкретния метод на лечение в най-малки подробности: какъв инструментариум
ще ползват, каква ще бъде оперативната им техника или конкретни интраоперативни дейности, защото не е възможно да се предвидят
предварително всички възможни интраоперативни находки
и усложнения, които могат да възникнат по време на операцията. Подобно задължение
не било посочено и в чл. 88, ал. 1 от Закона за здравето, с оглед твърдението
да не е налице противоправно деяние. Не било вярно твърдението, че двете страни на счупването на костта не били наместени
правилно, защото след операцията било извършено контролно образно изследване, което
показало правилна фиксация. Твърди да няма съществена
разлика, описана в литературата, като липсвали и доказателства за предимството на
използвания метод за лечение в УМБАЛСМ „Н.И. П." ЕАД, гр. София пред този,
използван при ответника. На практика, в „П." били премахнати едни импланти /еластични пирони/ и е сложен друг имплант /интрамедуларен пирон/, но
съществена разлика в резултата и прогнозата нямало. Твърди, че симптомите, които
ищецът описва да е имал след операцията при ответника са обичайни за такъв
кратък период след подобна травма. Сочи, че от изложеното в исковата молба
ставало ясно, че ищецът не можел да движи ръката си и да хваща предмети с нея, като
това водело до извода, че той явно се опитвал да извършва тези действия. Сочи,
че движението на ръката след такава интервенция и хващането на предмети не е позволено
и вероятно тези му опити допринесли за влошаване на състоянието му. Оспорва твърдението,
че ищецът бил приет в живото-застрашаващо състояние в УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД,
гр. София. Посиняването и болките в ръката, сочи да са неприятни, но не и живото-застрашаващи
състояния. Твърди, че не е налице противоправно деяние,
изразяващо се в нарушаване на предвидени в закона или подзаконови нормативни актове
правила за поведение. Твърди, че няма причинна връзка между извършената операция
при ответника и последвалите описани от ищеца страдания. Същият бил подробно информиран,
за рисковете от операция на ръката и необходимостта от оперативно лечение, като
се съгласил с тях и на принципа „комуто ползите, нему и риска“, носи всички рискове
от появата на странични ефекти като болка, евентуална инфекция, невъзможност за
движение и т.н. Тези симптоми и описаното състояние на пациента твърди да не се
дължат на неправилно извършена операция, тъй като същата е изпълнена правилно и
съответно на изискванията на конкретния метод за фиксация.
Моли да се приеме, че е прекъсната причинната връзка между операцията при
ответника и последвалата интервенция и твърдените вреди. Твърди, че пациентът е
имал право да се яви на два контролни прегледа: на 22.11.2017 г. и 29.11.2017 г.
Тези прегледи не били определени случайно, защото л. следвало да наблюдават зарастването
на ръката и спазването на препоръките и назначенията. Ищецът не се явил на тези
контролни прегледи, като нямало данни да е спазвал направените препоръки. В
тази връзка твърди ищецът да е съпричинил описаните
от него вреди. Оспорва и размера на предявените за обезщетение неимуществени вреди.
Голяма част от дискомфорта на ищеца, се дължал на факта
на самата фрактура, а не на някакви погрешни или неправилни действия от страна на
ответника. Известно било обстоятелството, че подобни усложнени фрактури били болезнени,
изисквали оперативна намеса, били свързани с обездвижване, спазване на определен
режим. Освен това, ищецът със своето поведение не дал възможност на крайника да
зарасне, не посетил л. при ответника на посочените дати за контролен преглед, не
спазвал препоръките, описани в епикризата, като по свое
желание и без писмени данни да е било необходимо, посетил друго лечебно заведение
и предприел допълнителни лечебни дейности. Твърди, че не е налице и причинна връзка
между твърдените имуществени вреди в размер на 1320 лева и операцията при
ответника. Твърди, че поставянето на тези медицински изделия било задължително,
за да се запази ръката на ищеца, чието състояние било спешно. Той бил уведомен за
тази необходимост и се съгласил писмено да ги закупи. Това, че в последствие били
премахнати, се дължало изцяло на личното решение на пациента да промени начина на
лечение, което не било в причинна връзка с оказаната медицинска помощ в УМБАЛ „Св.
Г."***. Моли се исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендират се
разноски.
Предвид направеното в срок и основателно искане, с Определение № 6188/18.06.2018
г., като трето лице – помагач на страната на ответника е конституирано ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД, ЕИК *********, срещу който са предявени обратни искове при
условията на евентуалност. Те са с правна квалификация по чл.
405, вр. с чл. 469, ал.5, вр.
с ал. 1 КЗ.
Третото лице – помагач е взело становище по предявения от Г.И.В., иск. Счита
същия за неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Оспорва предявения иск и по
размер, като счита, че същия е прекомерно завишен и не отговоря на действително
реализираните щети. Оспорва акцесорните искове за
лихва за забава по аргумент за неоснователност на главния иск.
Ищецът по
обратния иск – УМБАЛ „Св. Г.“***, твърди че на 23.03.2017 г. бил сключен договор
между УМБАЛ „Св. Г.“*** и ответника по обратния иск с предмет „Задължителна застраховка
професионална отговорност на лекари и медицински персонал“, неразделна част от който
била застрахователна полица и добавък. Съгласно Техническото
предложение, неразделна част от Договора, сключен по реда на ЗОП, застрахователят
следва да обезщети застрахования за всички суми в рамките на договорените лимити
на отговорност, които последният по силата на съдебно решение или споразумение бъде задължен да заплати по предявените искове за причинени
вреди на трети лица, произтичащи от лекарски деликти.
Твърди, че съгласно уговореното, застрахователят следва да заплати сумите, които
застрахованият е отговорен да заплати за вреди, причинени от лица, работещи под
негово ръководство, както и съдебни разноски, когато застрахователят е бил привлечен
в процеса. Сочи, че ищецът по главния иск претендира да му бъде заплатена сумата
от 10000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и 1320 лева обезщетение
за имуществени вреди, причинени в резултат на виновно противоправно
поведение на служители на лечебното заведение. Съгласно договора, сключен с
ответника по обратния иск, застрахователното покритие се разпростира върху всички
претенции, произтичащи от едно събитие, настъпило в срока на действие на договора.
Следователно бил налице покрит застрахователен риск. Ето защо за ищеца по
обратния иск е налице правен интерес от предявяване на обратен иск в размер на:
11 320 лева /колкото е цената на главният иск/, който да бъде разгледан в условията
на евентуалност. В случай, че ищецът по обратния иск бъде осъден да заплати предявената
претенция, ще възникне основание за обезщетяване на застрахования за всички суми,
ненадхвърлящи договорните лимити на отговорност, които последният въз основа на
съдебно решение бъде задължен да плати, вкл. направените от ищеца по обратния
иск разноски в хода на делото.
Ответникът по
обратния иск – ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, счита предявения иск за
неоснователен и моли да бъде отхвърлен изцяло. Оспорва същия по основание и
размер. Счита, че не са налице основания за ангажиране на отговорността на ЗАД
„ОЗК – Застраховане“ АД, като твърди, че в конкретния случай не е налице
застрахователно покритие по застраховка „Професионална отговорност“. Доколкото
по делото липсвали доказателства за наличие на вина от страна на служители на
УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД, твърди, че не са налице основания за ангажиране отговорност
на последното, съответно за ангажиране отговорността на ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД в качеството на застраховател. Оспорва наличието на настъпило
застрахователно събитие. Оспорва пряката причинно-следствена връзка между
настъпилите вреди и противоправното поведение на
служител на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД. Твърди, че не са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД по застраховка
„Професионална отговорност“, тъй като работниците и служителите не са били в
трудово правоотношение със застрахования при ответника. Твърди, че е налице
изключение съгласно договорките на застрахователния договор. Съгласно раздел V,
чл. 5, ал. 1 застрахованият се задължава да изпълнява задълженията си,
произтичащи от договора. В договора и приложената към него оферта са посочени
изключенията, при които застрахователят не дължи обезщетение, а именно: „акт на
небрежност, грешка или пропуск във връзка с услуги и дейности, които излизат
извън обхвата на професионалната дейност на лекаря /медицинския работник според
местното законодателство, етичните норми и правила“; „имуществени вреди“;
„събития, които са предмет на друга застраховка; събития, настъпването, на
които е било предвидимо или рискът от тях е бил приет с избирането на определен
метод на лечение“; несъобразяване с действащите законоутвърдени
и общоприети норми на работа. Твърди в настоящия случай, че процесното
събитие попада в горепосочените изключения, договорени между страните, поради
което не са налице основания за ангажиране отговорността на ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД. При условията на евентуалност твърди, че служителите са
допуснали груба небрежност, тъй като не са извършили предварителни изследвания
с цел установяване текущото здравословно състояние на ищеца, както и възможността
за използване на препоръчаната медицинска процедура в конкретния случай. В тази
връзка, твърди да е налице хипотезата на „общи изключения“, т. 9 от Общите
условия, според която „застрахователят не дължи обезщетение за вреди, умишлени
или противоречащи на професионалната етика действия, предоставяне на невярна
информация или груба небрежност от страна на застрахования, членове на
семейството му или лица, работещи под негов контрол, а също и действия на
застрахования, свързани с наказателната му отговорност“, като „небрежност“,
съгласно Общите условия е уговорено несъзнателно или лекомислено неполагане на
дължимата /обичайната/ грижа. Във връзка с изложеното, счита, че не е налице
основание да бъде ангажирана отговорността на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, в
качеството си на застраховател по застраховка Професионална отговорност на
УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД. На отделно основание счита, че е налице неизпълнение от
страна на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД на задълженията, предвидени в Общите условия по
застрахователния договор. Съгласно раздел ІХ, чл. 28, т. 1, през срока на
договора застрахованият е длъжен да спазва всички законови и други разпоредби
на българското законодателство, както и етичните норми и правила,
регламентиращи професионалната му дейност и да не предприема действия в разрез
с тях. Съгласно т. 5 да вземе всички необходими мерки за предотвратяване на
застрахователно събитие, а ако такова е настъпило – да предприеме мерки за
ограничаване и намаляване на вредите. В чл. 29 от ОУ изрично било предвидено,
че при неизпълнение на някое от задълженията по чл. 28 от страна на
застрахования, застрахователят може да прекрати застрахователния договор или да
откаже изцяло или частично изплащане на обезщетение за вреди, настъпили като
последица от неизпълнението на тези задължения. Твърди, че е налице
неизпълнение от страна на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД на договореностите в чл. 28, т. 1
и т. 5 от ОУ, поради което не следва да бъде ангажирана отговорността на ЗАД
„ОЗК – Застраховане“ АД, в качеството си на застраховател. Оспорва предявените
искове и по размер, като счита, че същите са прекомерно завишени и не отговорят
на действително реализираните щети. Оспорва акцесорните
искове за лихва за забава по аргумент за неоснователност на главния иск.
Присъединява се
към останалите възражения, изложени от страна на ответника по главния иск. За
да бъде ангажирана договорната отговорност на застрахователното дружество
следвало да се установи категорично и безспорно обстоятелствата, при които е
настъпило застрахователното събитие, неговия механизъм и вината на
застрахования следва да е установена по безспорен начин, както и причинно-следствена
връзка между събитието и твърдените вреди. Твърди, че не са налице тези
обстоятелства и факти, за да бъде ангажирана безспорно и изцяло отговорността
на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД. Поради изложеното, моли за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
По главните искове по 49, вр. с
чл. 45 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже положителните факти, от
които извлича благоприятни за себе си последици, т.е. положителните елементи от
фактическия състав на чл. 49, вр. с 45 ЗЗД – че ответникът има
качеството на възложител по смисъла на чл. 49 ЗЗД по отношение на л., които са
извършили операцията, по време на която наместили фрактурата на ищеца без
заключващ механизъм, с вътрешна фиксация, като
поставили два броя еластичен, интрамедуларен, солиден
пирон за фрактури на улна, радиус и хумерус, за което е издадена фактура №
**********/16.11.2017 г.; че е налице противоправно
деяние, в резултат на което е настъпила вреда /посочените в исковата молба
имуществени и неимуществени вреди/, пряка и непосредствена причинна връзка
между деянието /виновното поведение, изразяващо се в действие/бездействие на
съответните отговорни служители на ответника/ и вредите, а също и размера на претендираните вреди.
В тежест на ответника е да проведе
насрещно доказване и да установи такива положителни факти, които изключват
твърденията в исковата молба, като докаже и възраженията си в отговора,
включително и това за съпричиняване на описаните в
исковата молба вреди от ищеца. Респективно – при установяване на горните
елементи от ищеца – да докаже, че е
погасил търсените суми.
Третото лице –
помагач – ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД следва да установи положителните факти,
които изключват твърденията в исковата молба, като докаже и възраженията си
сторени в отговора.
При така
разпределената доказателствена тежест, съдът приема
исковете за изцяло основателни, по
следните съображения:
Съгласно чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението й.
Отговорността на ответника при предявен иск с правно основание чл.49 ЗЗД е безвиновна, гаранционно -
обезпечителна и за ангажирането й следва да се установи качеството му на
субект, който е възложил на прекия причинител на вредата извършването на
работата по повод или във връзка с която са настъпили вредите.
Спор, че УМБАЛ има качеството на възложител по
смисъла на чл. 49 ЗЗД по отношение на лекуващите лекари, осъществили
медицинската помощ и интервенции в посочения период – няма, вкл. и
обстоятелството, че лицата, участвали в лекарския екип, извършил операцията на
ищеца в ответната болница се намират в трудови взаимоотношения с УМБАЛ „Св. Г.“
ЕАД. Този факт, на основание чл. 153, вр. с чл. 146,
ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорен и ненуждаещ се от доказване е отделен с
протоколно определение от о.с.з., проведено на 22.11.2018 г. /виж л.140-142/.
По делото не се спори, а и от приетите писмени
доказателства: медицинска документация, както и от Комплексна съдебномедицинска
експертиза – се установява, че: на 11.11.2017 г. ищецът
е постъпил в ответната болница, поради фрактура на лява раменна кост. След
извършени диагностични процедури и консултативни прегледи, на ищеца му е
предписано лечение, чрез анестезия и оперативно лечение, за което е налице
информирано съгласие, като е била избрана методика на открита репозиция и фиксация с интрамедуларен пирон /поставен антероградно
/от рамото към лакътната/ с проксимално и дистално заключване /остеосинтеза/.
На същата дата – 11.11.2017 г. е извършена
оперативната интервенция. По време на техническото изпълнение на операцията се
установило, че диаметърът на канала е по-тесен и най-тънкия размер на пирона не
може да се имплатира, поради което се е наложило да
се смени методиката на фиксацията и да се поставят
два еластични титаниеви пирона в медуларния
канал.
От приетата като писмено доказателство по делото –
фактура и фискален бон /л.12/, се установява, че на 16.11.2017 г. са закупени
от пациента – 2 броя еластичен, интрамедуларен,
солиден пирон за фрактури на улна, радиус и хумерус, за сумата в общ размер от 1320 лева.
Установява се от Епикриза – КОТ, издадена от УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД /л.7/, че
ищецът е престоял в лечебното заведение до 14.11.2017 г., когато е изписан, с
подобрение, като е отбелязано, че липсват медицински и ортопедични
противопоказания при изписването. В посочената епикриза
е посочено още, пациентът има право в рамките на 30 дни от изписването на два
контролни прегледа: на 22.11.2017 г. и на 29.11.2017 г. Посочено е още, че като
Препоръки и назначения: превръзки през 3-4 дни до сваляне на конците на 14-я
ден; имобилизация с Митела
45-60 дни; да приема Зибор 3500 по една шприца вечер суб кутанно за 25 дни, след което
да продължи с Натаспин по 1 капсула дневно за 90 дни,
след терапията със Зибор.
От приетата по делото Епикриза /л.8/ се установява, че на 21.11.2017 г. ищецът е
постъпил в УМБАЛСМ „Н.И.П.“ ЕАД, „І-ва к-ка по ортопедия и травматология“, поради данни за лошо
зараснало счупване след метална остеосинтеза по повод
счупване на лява раменна кост, след падане и оперативно лечение в друго лечебно
заведение на 11.11.2017 г., като пациентът имал
оплакване от силни болки и нарушена функция на същата ръка. В УМБАЛСМ „Н.И.П.“ ЕАД била извършена втора операция,
при която, чрез разрез по постоперативния цикатрикс, послойно се е достигнало до остеосинтезния
метал, като е последвала екстракцията на двата еластични титаниеви
пирона от лявата раменна кост, остеопластика със спонгиоза по съседство, под Rо – контрол хумералния
канал се е римерирал, поставил се е интрамедуларен пирон, като е последвало проксималното му
застопоряване. Изписан е на 24.11.2017 г.
Спорни се явяват въпросите – правилен ли е
избраният метод на лечение; положена ли е дължимата професионална грижа за
пълно установяване на проблема и разрешаването му по най – добрия за пациента
начин; качествено и съобразено с медицинските стандарти и практика ли са
осъществени интервенциите.
На база доказателствената съвкупност, съдът приема отговора им за
отрицателен.
По делото е
прието заключение на комплексна съдебно – медицинска експертиза, изготвена от
д-р М.Х.М. – спец. по ортопедия и травматология и от д-р Т.Б. – съд. л. в
отделение „Съдебна медицина“, която съдът кредитира изцяло като ясно, подробно
и компетентно изготвена.
След анализ на
медицинските документи, вещите лица са дали следните релевантни становища
относно случилото се от фактическа и медицинска гледна точка – при приема на
ищеца на 11.11.2017 г., е установено счупване на
лявата раменна кост в средната й част /диафизата/.
След извършените диагностични процедури, консултативни прегледи и след съгласие
на пациента, са поставени индикации за оперативно лечение, като е избрана
методика на открита репозиция и фиксация
с интрамедуларен пирон, поставен антероградно
/от рамото към лакътната става/ с проксимално и дистално заключване. Вещите лица сочат, че това е утвърдена
методика, прилагана рутинно при разместените счупвания на диафизата
на раменната кост – може да се приложи с разширяване или без разширяване на медуларния канал, който има много анатомични вариации. По
време на техническото изпълнение на операцията се установява, че диаметърът на
канала е по – тесен и най – тънкият размер на пирона не може да се имплантира,
като в процесния случай не е правен опит за разширяване на медуларния
канал с римери, позволяващи поставяне на пирон с
по-голям диаметър. Интраоперативно се е наложило да
се смени методиката на фиксацията и да се поставят
два еластични титаниеви пирона в медуларния
канал, която методика е известна като еластична интрамедуларна
остеосинтеза и е утвърдена като „златен стандарт“ в
лечението на тези счупвания в детската възраст до 15-16 години, поради наличие
на епифизарни зони на растеж и здрав периост. Имплантите могат да се
поставят ретроградно /униполярна или биполярна
техника/ или антероградно /класическото входно място
е около инсерцията на делтовидния
мускул/. Размерът на титаниевите еластични пирони
трябва да е 1/3 от диаметъра на медуларния канал и се
поставят 2 броя с еднакъв диаметър. Вещите лица сочат, че целта на оперативното лечение е да се намести анатомично
счупването, да се фиксира с метални импланти, да
зарасне фрактурата за средностатистическия срок и да се възстанови функцията
най-близко до нормата и за най-кратък срок. Вещите лица, съдейки по
представените рентгенографии, правят извод, че
наместването е направено добре по отношение на ъгловата деформация и
разместването по ширина. Сочат, че в конкретния случай, са поставени 2 броя еластични титаниеви
пирона с различна дебелина, по антерограден начин през направения оперативен достъп,
като проксималната /горната/ част на пироните са извън контура на главата на хумеруса и са
разположени в субделтоидно акромиалната
бурса. Вещите лица правят извода, че инсерирани по този начин те не могат да контролират
ротацията и възможността за дистракция /раздалечаване
на костните краища/, което повишава
рисковете за незарастване на фрактурата и механично пречат на възможността за
движения в раменната става, а това води до постоянна болка, неприятно усещане
за разместване на фрактурата и до дистрофични промени
в сухожилията и мускулите на раменния пояс и най-вече на ротарния
маншон. Тези биомеханични несъвършенства на синтезата налагат имобилизация с U-шина или ортеза,
обхващащи раменната и лакътната стави за
предотвратяване на режещите сили при ротация и дистракцията.
Вещите лица,
сочат, че разширяване на медуларния канал на първата
операция няма данни да е правен, като за това е необходимо да има в наличност
специални римери с водачи. При невъзможност да се
извърши разширяването на канала, операторът е взел правилно решение да не
продължи поставянето на пирона срещу съпротивление и да смени техниката на фиксация.
Вещите лица
сочат още, че фрактурният хематом и оток на меките
тъкани постоперативно е нараствал, пропивал е меките тъкани и това оцветява
кожата, както и се е смъквал в дистална посока в
резултат на гравитацията, което е нормално състояние след всяка оперативна
интервенция.
Вещите лица
установяват също, че индикациите за повторната операция са определени поради постоянния болков
симптом на пациента, най – изразен в рамото, чувството за движение в областта на фрактурата, позициониране на част
от имплантите в меките тъкани на рамото, които пречат
за функционалното му възстановяване и възможността режещите сили при ротация и дистракция да усложнят процеса на костното зарастване. Сочат,
че съществуват многобройни възможности
за усложнения в теоретичен план.
Вещите лица
установяват, че Методика с поставянето на еластични пирони е известна като
еластична интрамедуларна остеосинтеза
и е утвърдена като „златен стандарт“ в лечението на тези счупвания в детска
възраст до 15-16 години, поради наличие на епифизарни
зони на растеж и здрав периост. Имплантите
могат да се поставят ретроградно /униполярна или
биполярна техника /или антероградно /класическото
входна място е около инсерцията на делтовидния мускул. Размерът на титаниевите
пирони трябва да е 1/3 от диаметъра на медуларния
канал и се поставят 2 бр. с еднакъв
диаметър. При стеснен интрамедуларен канал на
раменната кост при възрастни е възможно
да се поставят, но това трябва да е съобразено със счупването, анатомичните
особености и да бъдат комбинирани с имобилизация. При възрастните пациенти във времето са
използвани техниките на Насkethal със снопово поставяне на Киршнерови
игли и на Rush с интрамедуларни пирони с триточкова фиксация.
Вещите лица
сочат, че диаметърът на медуларния канал се измерва
обикновено с линия на екрана на компютъра в двете проекции- предно задна и
странична. Каналът на раменната кост има анатомични вариации, като при среден
ръст за мъже в горната част е широк 12 мм., в средната 10 мм. и в дисталната трета около 8 мм. като има конусовидна форма.
Сочат, че това е важно за плануване на синтезата и стабилността на фрактурата
постоперативно.
Вещите лица
установяват също, че и двете методики са свързани с поставяне на остеосинтезното средство в медуларния
канал. При еластичните пирони, режещите сили при ротация и дистракция
не са блокирани и това крие рискове за
костното зарастване. При поставяне на пирона и разширяване на канала в дисталната част, където е разположена по – тясната му зона,
пиронът прилепва плътно до кортекса, а в горната
част, където е по-широк се поставят два заключващи винта, като горната част на
пирона е на нивото на големия туберкул и не дразни ротарния маншон.
При устния си доклад пред съда - вещите лица обясняват, че раменната кост представлява дълга
тръбеста кост, която има горен край и долен ставен край. Тази тръбеста кост в
сърцевината на костта има кухина – модуларен канал,
тази кухина анатомично така е обособена, че в горната част е по-широка, каналът
е с по-голям диаметър, в средната - намалява и в долната част - намалява още
повече. Вещите лица сочат, че л., които са подбрали този метод с интрамедуларен пирон, са започнали да осъществяват
операцията, но в хода на операцията са установили, че каналът е по-тесен и
наличните пирони, които те са имали на разположение, не могат свободно да
преминат през този канал. Сочат, че по делото, няма данни да са използвани
други, защото това се случва често в практиката, но има разширители, които са
специални, които се пускат по канала и разширяват канала до такава широчина,
която е необходима за свободно поставяне на пирона. Най-вероятно, поради липса
на такива разширител или невъзможност да бъдат използвани, л. са взели друго
решение, да заменят този заключващ пирон с
поставянето на два титаниеви еластични пирони, които
се вкарват в тази кухина на костта, но
са оставили малко стърчащи отгоре, което е създало условие за сериозна болка.
Оставени са над костта, защото
нормалните трябва да бъдат така поставени, че да не стърчат над костта. Освен
това сочат, че и самите два еластични пирона, когато се поставят по този начин,
по който са поставени, не могат да
обират ротационните сили и дистракцията, т.е. ръката, когато виси надолу, тя увисва
и това създава условие за раздалечаване на костните фрагменти и самата
дистанция между фрактурните краища става по-голяма.
Това има пряко отношение към срока на
зарастването в бъдеще, защото ако разстоянието е 1 мм. зарастването може да
е за четири месеца, ако е 3 мм. и повече - времето на зарастване е доста
по-дълго.
Вещите лица сочат, че в случая могат да бъдат използвани такива титаниеви
пирони. Самата методика е малко по-друга, не
се оставят стърчащи над нивото на раменната кост, защото пречат на
движението и дори да зарасне костта и да
се извадят след 4-5 месеца, това рамо, което не се е движело 4-5 месеца, то
става в много сериозна контрактура и движенията са
блокирани. Стърчането на металите отгоре е опирало в меките тъкани и не му е
давала възможност да рехабилитира, да раздвижва
рамото.
Вещите лица
обясняват, че втората оперативна интервенция, всъщност е да ревизира първата,
като се разшири каналът.
Вещите лица установява,
че могат да бъдат слагани и на възрастни тези титаниеви
пирони. Понеже л. при първата операция са направили класически достъп от
горната чат на рамото, те там са трепанирали костта,
за да могат да пуснат пирона. В хода на операцията се прави разрез, стига се до
костта, костта се отваря в една зона със специални
инструменти - римери, пускат се водачи по хода на
канала и през тези водачни линии и през самия канал
вече се имплантира пиронът. Понеже този
достъп е бил направен, т.е. костта е била трепанирана,
отворена, те са ползвали този достъп да поставят тези два пирона, които са
довели до стабилизация на фрактурата, но тази стабилизация задължително се е
нуждаела от външна шина, имобилизация. Няма данни, че
в болницата, след като е направена операцията, казали са му да си купи една
ортеза на следващия ден, но проблемът е, че ротаторното движение и дистракцията
няма как да се поеме.
Пироните се режат,
те могат да се срежат, но когато се срежат, те попадат в костта, когато не
стърчат и после е трудно да бъдат извадени след време. Затова, оригиналната
техника на поставяне при този тип методика при възрастни пациенти е малко
по-ниско от ставата да се направи трепанация на костта и по входа на тази
трепанация по канала да се вкара пиронът до надлакътната
става. Това е оригиналната техника. Тук са използвали трепанационното
действие от входа на пирона.
Вещите лица в
устният си доклад пред съда, сочат още, че проблем е, че най-вероятно имобилизацията е фактор, който е трябвало да бъде направен.
Правят изводът, че грешката е, че
пироните са стърчали. Второто е, че са поставени отгоре, в този широк канал, а
не от зоната, където нормално трябва да се поставят.
Вещите лица сочат
също, че е минала операцията, кожните разрези са били спокойни и нямаме данни за
инфекция. Пироните осъществяват някакъв дискомфорт,
ако се постави гипсови имобилизация, която да
елиминира недостатъка на този тип синтез, т.е. ротацията и дистракцията,
е можело да изкара период от около 45 до 60 дни по този начин и след това да
започне рехабилитация. Но тази
рехабилитация на стърчащите пирони са щели да блокират движенията. Опасността при този тип синтеза е
проблем със зарастването на раменната кост, защото и най-малките ротационни
движения са много опасни, защото те късат новообразуваната кост, създават се
условия за образуване на костни сраствания или на лъжлива става, което отново
изисква оперативно лечение.
Заключението на
експертите е пълно и всестранно изготвено. Подробните отговори и разяснения в
о.с.з., дават основа за преценка на всички релевантни по делото факти относно
елементите на състава по чл. 45 ЗЗД. Налице е противоправно деяние – допусната лекарска грешка, изразяваща се в предоставяне на
некачествена услуга. Вещите лица обосновават, че избраният метод на лечение –
поставянето на 2 бр. еластични титаниеви пирона в медуларния
канал по принцип е утвърдена методика, известна като еластична интрамедуларна остеосинтеза, но в
конкретния случай, същата не е изпълнена правилно, съобразно медицинските
стандарти, тъй като са поставени 2 бр. еластични титаниеви
пирона с различна дебелина, по антерограден начин през направения оперативен достъп; пироните
са оставени стърчащи над нивото на
раменната кост; поставени са отгоре, в
този широк канал, а не от зоната, където нормално трябва да се поставят. Освен
това, след първата операция, не е
насочен за имобилизация, чрез външна шина, която
е задължителна.
Лечението би
следвало да е така избрано, че да доведе до благоприятен изход за пациента, а
не до усложнения и допълнително утежняване на състоянието му, както е в случая.
Възраженията на
ответника, че установяването на тесен интрамедуларен
канал е непредвидимо обстоятелство (т.е. няма как да бъде установено
предварително) са неоснователни, тъй като вещите лица по комплексната съдебномедицинска
експертиза сочат, че диаметърът на медуларния канал
се измерва с линия на екрана на компютъра в двете проекции – предно задна и
странична.
Възраженията на
ответника за – допринасяне на претърпяната травма от ищеца, поради движението
на ръката му след такава интервенция и хващането на предмети не е позволено, както
и неточно изпълнение на предписанията, са опровергани и неоснователни. Не се
установява причина от субективен характер за разместването в крайника, напротив
– неточното заздравяване се дължи на неправилното поставяне на пироните, както
и на липсата на предписване на задължителна имобилизация,
чрез шина на ръката, след подобна операция. И двете причини се коренят в
поведението на лекуващите лекари, чиято преценка не е била точна и адекватна на
възникналия проблем. Вярно е, че се касае за човешка дейност, което иманентно
предполага възможността за грешки, които обаче рефлектират негативно върху
телесния интегритет на друга личност. Медицинската наука се отличава с
изключителна сложност и специфика, като вземаните решения от л. имат социално
значима цел и пряко влияние върху живота и здравето на пациентите. Поради това
и следва да бъдат формирани не схематично, а с повишено внимание, съобразяване
на детайли и непрестанно спазване на правилата и стандартите при прилагане на
съответните методи за лечение. В конкретния случай, пропуски по тези елементи
се доказват и те са довели до влошеното здравословно състояние на ищеца.
Втората оперативна интервенция е била да ревизира
първата, а предвид оплакванията на пациента, продължаващите болки и физически
страдания, е видно, че проблем съществува и не е отстранен своевременно. Последващи травматични увреди, прекомерно натоварване,
неспазен режим и пр., които да се дължат на поведението на ищеца, не са
доказани.
Относно медицинските стандарти - съгласно чл.79 от Закона за здравето /ЗЗ/,
медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на
утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. Член 80 ЗЗ
предвижда, че качеството на медицинската помощ се основава на медицински
стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и
Правилата за добра медицинска практика. Установените основни принципи на
правото на медицинска помощ в чл. 81, ал.2 ЗЗ са своевременност, достатъчност и
качество. Налага се изводът, че противоправно е всяко
поведение на лекар, което се намира в противоречие с утвърдените от
медицинската наука и практика методи и технологии, с медицинските стандарти,
утвърдени по реда на чл.6, ал.1 ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, с
основните принципи на правото на медицинска помощ.
В случая са приложими постановките на т.VI
- „Критерии и показатели за качество на дейността в клиника/отделение по ортопедия и травматология” към Наредба № 21 от 28.06.2004 г. за
утвърждаване на медицински стандарт „Ортопедия и травматология” /ДВ, бр. 75/27.08.2004
г.; отм. с ДВ бр. 94/25.11.2016 г./. Съобразно приобщените доказателства, съдът
приема, че нарушени се явяват принципите на чл. 1, т.1.1.
– сигурност; 1.2. – удовлетвореност на пациента; 1.4. – достатъчност на помощта
и 1.5 – крайни резултати на здравното обслужване.
Липсва качество и достатъчност на помощта, тъй като предоставената не е
довела до целения и обичаен резултат. Следващите негативни последици не се дължат на поведение на пациента,
а на фактори, които, реализирали се в съвкупност /метод – неправилно осъществена
операция и липсата на насочване към
задължителна имобилизация/, са довели до
последвалите болки и страдания. Следователно, крайният резултат от здравното
обслужване не е позитивен за нуждаещия се.
Що се касае до информираното съгласие. Такъв документ е подписан от ищеца,
но същият не може да служи за заличаване отговорността от допуснати неточности
при лечение. Той цели да обективира писмено
съгласието на пациента с предстоящите медицински интервенции и уведомяване за
евентуални усложнения, но сам по себе си не прехвърля отговорността за лекарски
грешки върху пострадалия. Документът не се и ползва с твърдяната в отговора доказателствена стойност, тъй като лекарят не е разяснил
всички възможни методи за лечение при това счупване, а само „най – добрия”
според него. Не се споделя становището за „комуто ползите – нему и рискът”, тъй
като същият трябва да е разумен и най – вече предприет след пълна и цялостна
преценка на всички фактори, които биха имали значение за оздравяването на
пациента. Те не са отчетени, при което рискът от усложнения не е преминал върху
ищеца.
Поради
изложеното, противоправното поведение и настъпилите
като следствие вреди, се приемат за установени. Оперативната интервенция не е
довела до целения благоприятен за пострадалия резултат. Негативните изменения
се дължат на неточна медицинска преценка и приложено лечение. За настъпилите
усложнения се дължи обезвреда.
Размерът на неимуществените вреди се
определя по правилата на чл. 52 ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай
какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента и
вида на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания,
продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо
състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация.
Следва да се посочи, че съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/68 г.,
понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесна повреда, са характерът на
увреждането, начинът на настъпването му, последиците от него и др. Следва да се
отчетат не само болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице,
но и всички онези неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги
съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор -
конкретния психо - емоционален статус на пострадалия
/субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с
оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/.
За твърдените болки и страдания бяха ангажирани
гласни доказателствени средства, като изводи във връзка с конкретните увреди и
оздравителния процес се правят и въз основа на медицинските документи, и
заключението на комплексната съдебно – медицинска експертиза.
Свидетелят К.С.Ц. /живее на с. н.с ищеца/ - твърди,
че след първата операция, ищецът са го качили в отделението на болницата, като
медицинската сестра й е казала, че трябва да отиде в два часа да му даде аналгин.
Свидетелката сочи, че през цялата нощ е стояла в болницата, като на сутринта
лекарят в отделението й е казал, че трябва да купи платнена превръзка, която
закупила от санитарния магазин в болницата и която била поставена на ръката на
ищеца. На третия ден, след операцията, ищецът бил изписан. Свидетелката твърди,
че у тях станало ад. Ищецът не можел въобще да легне, спял в седнало положение.
Болките били повече, отколкото преди операцията. Изпил много успокоителни – аналгитици. След операцията, ръката му била много оттекла и много
тъмносиня, като всеки, следващ ден му оттичала ръката, ставала по-голяма и била
като патладжан. Свидетелката сочи, че това се отразило на ищеца, като
последният се чувствал много зле и емоционално, и физически. Свидетелката обяснява
също, че след като го изписали от първата болница, предписанията били да не
сваля превръзката, която той не я е свалял. Като е била хваната ръката към тялото с
превръзката, тя не е можела да се движи. Казали да пие болкоуспокояващи. Имал болки постоянно, двадесет и четири
часа. Нервната му система била толкова обострена, че
болките били постоянно засилени. Нямало
момент, в който да няма болки. Свидетелката твърди още, че ръката на ищеца, след
втората операция била в нормален вид, нямало синина.
Касае се за телесна увреда,
която трайно и съществено е затруднила движението на крайника. Ищецът е търпял
силни болки непосредствено след операцията. Следва да се обърне особено
внимание на факта на извършени две оперативни интервенции – при първата, от която
са имплантирани чужди тела в организма на пострадалия, а при втората –
премахнати и поставени други. Всичко това е съпътствано с болничен престой,
прием на лекарствени медикаменти, пълни упойки, обезболяващи, притеснения,
стрес, негативни емоционални изживявания и прочие. Необходими са били
допълнителни посещения при медици, прегледи, както и процедури за
рехабилитация.
Налице са били и редица битови неудобства -
затруднения за пълноценна дейност от всякакъв характер и самообслужване,
постоянна необходимост от чужда помощ. Според св. Ц. /с. на пострадалия/ -
цялото изживяване, в т.ч. от самото начало при приемане в болничното заведение,
операции, домашен престой, е било изключително травмиращо за ищеца. След първата
операция, ръката му била много оттекла и тъмносиня и с всеки изминал ден
ставала по – оттекла; спял в седнало положение.
Макар показанията и възприятията на
свидетеля да са плод и на емоционална привързаност, изнесените данни се приемат
от съда, вкл. след съобразяване на чл. 172 ГПК, предвид непосредствеността им,
естеството на травмата и житейски обяснимите психически и емоционални последици
от подобна ситуация.
Предвид характера на травматичните
увреди, вида и местоположението им, съдът приема, че интензивни болки и
страдания са били налице, за осъществяването на които ищецът е била подпомаган
от свои близки. Увреден е крайник, който е жизнено необходим за осъществяване
на пълноценен живот. Непрекъснатата чужда помощ, от която се е нуждаел във
всяко отношение, са провокирали психо – емоционална
нестабилност. Преживял е стресови ситуации – не само при инцидента, но и
вследствие на цялостния оздравителен процес, свързан с посещения в болници и
две операции.
При определянето на размера, съдът взима предвид
обстоятелството, че ищецът е на възраст, която предполага сравнително по-бавно
възстановяване, а и рискът от извършването на последващи
операции при пълна упойка е голям.
Ето защо, в конкретния случай с оглед доказаните
увреждания, тяхната интензивност, характер и продължителност, съдът намира, че
сумата от 10 000 лева би била в състояние да обезщети най-справедливо ищеца за
преживените от него болки, страдания и стрес.
Тя е адекватна и справедлива за
репариране на вредите, съобразена с естеството на засегнатото благо - правото на живот и
телесна неприкосновеност, икономическата обстановка в страната, както и
със съдебната практика, постановена при подобни хипотези.
Претенцията за
имуществени вреди също следва да бъде уважена, тъй като е доказана по основание
и размер. Извършването на разход от 1320 лева не е спорно. Същият не е бил
необходим за правилното лечение и представлява вреда за страната, която следва
да бъде овъзмездена.
Исковете са
основателни. Всички елементи от фактическите състави на претенциите са
доказани, а възраженията на ответника – оборени. Сумите ще се присъдят, ведно
със законната лихва като последица.
По
обратните искове:
С оглед
уважаване на главните претенции, се сбъдва процесуалното условие за разглеждане
на обраните искове.
Техните фактически състави също са налице.
Между ответното лечебно заведение и ЗАД „ОЗК
Застраховане” ЕАД има валиден договор от 23.03.2017 г. за Застраховка „Професионална
отговорност на медицински персонал на УМБАЛ „Св. Г.” ЕАД. /л.79-83/, сключен за
период от 12 месеца, т.е. действащ към датата на операцията – 11.11.2017 г.
В срока на покритието му е настъпило
застрахователно събитие по смисъла на раздел ІІI от Общите условия, като в
причинна връзка с него са настъпили твърдените от Г.В. вреди – имуществени и
неимуществени в търсения размер, които подлежат на обезщетяване.
Съдът намира за неоснователни възраженията на третото
лице, че извършилите операцията лекари не са били в трудово правоотношение със
застрахования при ответника. Фактът, че лицата, участвали в лекарския
екип, извършил операцията на ищеца в ответната болница се намират в трудови
взаимоотношения с УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД, е отделен за безспорен и ненуждаещ се от
доказване с протоколно определение от о.с.з., проведено на 22.11.2018 г. /виж
л.140-142/.
Неоснователни са и възраженията на третото лице, че
са налице общите изключения по застрахователния договор – действия на
Застрахования извън обхвата на професионалната му дейност според действащото
законодателство, етичните норми и правила. /Раздел ІV, чл. 6, т.7 от Общите
условия./, вкл. и на акта на небрежност, грешка или пропуск във връзка с услуги
и дейности, които излизат извън обхвата
на професионалната дейност на лекаря, според местното законодателство,
етичните норми и правила. В конкретния случай, е безспорно, че лицата, които са
извършили операцията, са лекари и същите са действали в обхвата на
професионалната им дейност.
Неоснователни и
са възраженията на застрахователя, че не дължи обезщетение поради проявена
груба небрежност на Застрахования /Раздел ІV, чл. 6, т.7 от Общите условия./
Понятията „небрежност“ и „груба небрежност“ нямат
легална дефиниция, но в последователната съдебна практика (Решение №
348/11.10.2011 г., постановено по гр. д. № 387/2010 г. по описа на Върховен
касационен съд на Република България, ІV г. о., Решение № 184/24.02.2016 г.,
постановено по т. д. № 3092/2014 г. по описа на Върховен касационен съд на
Република България, ІІ т. о., Определение № 36/22.01.2018 г., постановено по т.
д. № 1497/2017 г. по описа на Върховен касационен съд на Република България, ІІ
т. о.) се приема, че в гражданското право небрежност е налице тогава, когато
длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение,
неполагайки онази грижа, която дължи добрият стопанин при конкретните
обстоятелства. Грубата небрежност се
различава от обикновената само по степен и представлява по-засилена форма на
небрежност - неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек при
подобни условия. Грубата небрежност е правно релевантна в хипотезата на чл. 395 КЗ,
с оглед регламентираните в нормата задължения на застрахования за предпазване
на застрахованото имущество и ограничаване на риска, доколкото тази небрежност
е винаги предпоставка за неговото увеличаване. Грубата небрежност не може да
бъде дефинирана в застрахователния договор предварително и по различен от
горепосочения начин, защото формите на неизпълнението на задълженията по чл. 395, ал.
1 КЗ не могат да бъдат изчерпателно предвидени отнапред, но може да
бъде уговорена като основание за изключване на отговорността на застрахователя,
съгласно чл. 395, ал.
4 КЗ, съобразно цитираната по-горе практика. При наличие на материалноправен спор относно характера на допуснатата от
застрахования небрежност, преценката за това се прави от съда, въз основа на
конкретните факти по делото.
При така установените обстоятелства, съдът приема,
че не се доказва л., извършили операцията да са проявили груба небрежност,
даваща основание на застрахователя да откаже заплащане на обезщетение. Груба
небрежност би била налице, ако л. не са положили дори тази грижа, която и
най-немарливият лекар полага.
В случая несъмнено е налице небрежност, но дали тя
е груба, следва да се прецени и предвид другите обстоятелства по делото.
Установява се, че л. имат необходимата правоспособност, извършили са преглед на
пациента и са взели решение за оперативно лечение, като са избрали утвърдена
методика, прилагана рутинно при разместените счупвания на диафизата
на раменната кост. При тези факти не може да се направи обоснован извод за
проявена груба небрежност, тъй като поведението им не е било неадекватно и
несъобразено с медицинските стандарти. Дори да се приеме, че са допуснали нарушение, то сочи на
проява на непредпазливост, а съгласно чл. 408, ал.
1, т. 1 КЗ застрахователят
има право да откаже заплащане на обезщетение само при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застрахования, каквото не е налице. Ето защо
възраженията на ответника за изключени рискове следва да се приемат за
неоснователни.
Сумите ще се присъдят, ведно със законната лихва до погасяването, при условие, че бъдат платени от УМБАЛ.
По
отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Направено е
искане, представени са: списък по чл. 80 ГПК /л.357/ и доказателства за сторени
такива в размер на: 454.80 лева – ДТ; 302 лева – депозит СМЕ и 860 лева –
платено адвокатско възнаграждение, съобразно ДПЗС.
С
оглед направеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,
съдът следва да извърши преценка.
Съдът, като
съобрази разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира
за неоснователно направеното от ищеца възражение
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като същият съответства на процесуалните усилия за защита
интересите на ответника по делото.
Разноските
от общо 1616.80 лева ще се поставят в тежест на ответника.
На основание чл.
78, ал. 10 ГПК третото лице – помагач няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът по обратния иск дължи разноски на УМБАЛ. Представени са доказателства за платена ДТ от 425.80
лева. Няма такива за плащане на адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА УМБАЛ „Св. Г.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 66, да заплати на Г.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми: 10 000 лева /десет хиляди лева/ -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от
непозволено увреждане, настъпило в резултат на неправилно извършена операция на
лявата раменна кост на Г.И.В., извършена на 11.11.2017
г.; 1320 лева /хиляда триста и двадесет
лева/ - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на закупени
два броя еластичен, интрамедуларен,
солиден пирон за фрактури на улна, радиус и хумерус, съгласно фактура № **********/16.11.2017 г. и
фискален бон от 16.11.2017 г., ведно със законната
лихва върху сумите, считано от постъпване на исковата молба в съда – 28.03.2018
г. до окончателното погасяване, както и общо 1616.80 лева /хиляда шестстотин и шестнадесет лева и осемдесет
стотинки/ - разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София” № 7 да заплати на УМБАЛ „Св. Г.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско
шосе” № 66, въз основа на сключен Договор от 23.03.2017 г. за Застраховка „Професионална
отговорност на медицински персонал на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД, следните суми: 10 000 лева /десет хиляди лева/ - обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания от непозволено увреждане, настъпило в резултат на неправилно извършена
операция на лявата раменна кост на Г.И.В., ЕГН **********, извършена на 11.11.2017 г.; 1320
лева /хиляда триста и двадесет лева/ - обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в стойността на закупени два броя еластичен, интрамедуларен,
солиден пирон за фрактури на улна, радиус и хумерус, съгласно фактура № **********/16.11.2017 г. и
фискален бон от 16.11.2017 г., ведно със законната
лихва върху сумите, считано от постъпване на исковата молба в съда – 28.03.2018
г. до окончателното погасяване, ПРИ
УСЛОВИЕ, че тези суми бъдат платени от УМБАЛ „Св. Г.” ЕАД, ЕИК ********* на
Г.И.В., ЕГН **********.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК -
Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Света София” № 7 да заплати на УМБАЛ „Св. Г.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 66
сумата от 425.80 лева /четиристотин
двадесет и пет лева и осемдесет стотинки/ - разноски за държавна такса за
обратните искове.
Решението по
главните искове е постановено при участието на ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК *********, като трето лице – помагач на страната на
ответника УМБАЛ „Св. Г.” ЕАД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред ОС
- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ