О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№
гр.
Перник, 03.05.2019 г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска
колегия, в закрито заседание на 03.05.2019
г., в състав:
Съдия: Кристиан Петров
като разгледа търг.д. № 00016 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск от М.К. срещу Гаранционен фонд за заплащане: 1) на осн. чл. 557 и чл. 558
от КЗ сумата 120 000 лв. – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
за претърпени болки, страдания, скръб и безпомощност,
вследствие смъртта на сина му Васил Мариов К., починал на 03.03.2017 г.
вследствие от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 02.03.2017 г., около
20,00 часа на четвъртокласен път № 637 /километър 45/, след село Трекляно в
посока към село Средорек, общ. Трекляно, област Кюстендил, реализирано между
мотопед марка „Пиаджо“ с ДК№ М0314Р и предизвикано от неидентифицирано
моторно превозно средство, за което деяние е образувано ДП № 239/2017 г. по
описа на РУ на МВР гр. Кюстендил и ДП № 37/2017г. по описа на ОП – Кюстендил,
водено срещу неизвестен извършител /спряно на осн. чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК/,
ведно с компенсаторна лихва за забава по чл. 84, ал. 3 ЗЗД върху главницата,
считано от увреждането – 02.03.2017г. до окончателното изплащане.
Ищецът поддържа, че е подал молба пред Гаранционния фонд за определяне и
плащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди по реда на КЗ, по
която съгласно писмо от 20.12.2018г. е отказано да се изплати обезщетение.
Ответникът
в срока по чл. 367, ал.1 ГПК е подал писмен отговор, с който е направил и възражение,
че спорът не подлежи на разглеждане по реда на Глава тридесет и втора от ГПК, а
по общия ред, тъй като не е налице спор, свързан с търговска сделка; фондът не
е застраховател-търговец; претенцията е за ангажиране отговорността на ГО на
законово, а не на договорно основание.
Пернишкият окръжен съд,
след като обсъди доводите и възраженията на ответника и прецени представените
доказателства, приема следното:
По
възражението за разглеждане по общия ред
Действително
Гаранционният фонд не е застраховател и задължението му за заплащане на
обезщетение възниква по силата на закона, а не поради наличие на
застрахователен договор. Независимо от това, правният режим на отговорността на
Фонда е аналогичен с този на застрахователя, установен в КЗ - редът за
ангажиране на отговорността му и нейният обем са идентични с тези на
застрахователя на делинквента при настъпване на застрахователно събитие,
представляващо риск по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, която е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1,
т. 6 ТЗ. Поради това, доколкото спорът е свързан с настъпване на
застрахователно събитие, представляващо риск по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на виновния водач, т. е. с едно
застрахователно правоотношение, независимо от източника, който го поражда
/закон или договор/, делото следва да бъде квалифицирано като търговско по
смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК. В този смисъл е трайноустановената практика на ВКС -
Определение № 775 от 15.12.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2216/2017 г., II т. о.,
ТК и др./. Следователно това възражение е неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ възражението на ответника Гаранционен фонд,
че спорът не подлежи на разглеждане по реда на Глава тридесет и втора от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба
пред Апелативен съд – София в 1-седмичен срок от връчването на страните.
Съдия: