Р Е Ш Е Н И Е
№ 4686
гр.Варна, 12.12.2016г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Гражданска колегия, 7-ми състав,
на 1-ви декември 2016г. Година 2016
в публично съдебно заседание проведено в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ КОЮВА
при участието на секретар А.П.
разгледа докладваното от съдия М. Коюва
гражданско дело № 10254 по описа за 2016
година
Предявен е иск с правно основание
чл.422 във вр.чл.415 ГПК, чл.79 и чл.86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба на ищец „Е.П.”
АД, ЕИК *********, срещу ответник Ю.Ю.С., ЕГН **********, с адрес ***,
като моли съдът да се произнесе с решение, с което да бъде прието за установено,
че ответникът дължи на ищеца следните СУМИ – 446,34 лева главница за неизплатена ел.енергия по фактури подробно
описани в т.9 в от заявлението по чл.410 ГПК, за обект с аб.№********** и с
клиентски номер **********, находящ се град ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда - 11.11.2014г. до окончателното
изплащане, 167,97 лева мораторна
лихва изчислена върху главницата за период от датата след падежа й до 10.10.2014г.,
на основание чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че е подал заявление по реда на чл.410 ГПК, като съдът е образувал за това ЧГД № 14260/ 2014г. по описа на РС-Варна, и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение в посочените размери. След издаването на заповедта, длъжникът-ответник е възразил по реда на чл.423 ГПК, като възражението е прието от ОС-Варна, като производството е продължило с даване на указания до ищеца, че може да предяви вземането си по реда на чл.415 ГПК. Поради което за кредитора-ищец е възникнал интерес за завеждане на иска по чл.415 ГПК и моли иска да бъде уважен като се постанови решение на съда с което да се приеме за установено, че ответника дължи на ищеца сумите по издадената заповед по реда на чл.410 ГПК. Претендират се направените разноски в заповедното и в настоящото производство. Твърди се, че между ответника и ищеца е имало облигационна връзка, и ответника е бил потребител на услугите предоставяни от ищеца, твърди се, че ищеца е изправна страна по договора, като е доставил ел.енергия, но ответника не е изпълнил задължението си да заплати дължимите суми за доставената и ползвана от него услуга-ел.енергия. Поради изложеното се моли съдът да уважи исковете.
ОТВЕТНИКЪТ, в определения едномесечен срок, е подал отговор на исковата молба на основание чл.131 ГПК, като е изразила становище, че претенциите са изцяло неоснователни, защото са погасени по давност, както и защото произхождат от документи съставени единствено от ищеца, без нейно участие.
Поради изложеното се иска отхвърляне на исковите претенции изцяло, с присъждане на сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищецът не се представлява.
В открито съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява. С писмена молба от 1.12.2016г. иска делото да се разгледа в отсъствието й.
Съдът, като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По
делото са представени и приети като доказателства – копие от извлечение от сметка към 10.10.2014г. с абонат
отв.Ю.Ю.С.; копие от фактура № **********/ 17.1.2011г.
на стойност 446,34 лева за абонат отв.Ю.Ю.С.;
копие от справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към
29.7.2016г. за абонат отв.Ю.Ю.С.; копие от
извлечение за фактури и плащания към дата 26.7.2016г. за ответника; копие от
Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България
Продажби” АД; копие от Решение № ОУ-061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР.
По
делото е изискано и приложено като доказателство ЧГД № 14260/2014г. по
описа на РС- Варна, ГК, 16-ти състав.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.422 и чл.415 ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.
С оглед представените доказателства от ищеца с подадената искова молба съдът прави извод, че между страните е на лице валиден договор за предоставяне и ползване на услуги, следователно за ответника е задължен да заплаща тези услуги и да заплаща ползваната електроенергия. Съдът счита, че ответника е страна в облигационното отношение, защото видно от фактурата и всички писмени доказателства по делото ответника е бил с партида открита на негово име и преди 2010г. е заплащал услугите предоставени от ищцовото дружество.
С оглед възражението за настъпила погасителна давност в полза на ответника, съдът, констатира, че същото е напълно основателно за цялото вземане, защото процесната фактура, по която ищецът претендира ответника да заплати дължимите суми, е с падеж 7.2.2011г., като тригодишния довностен срок е изтекъл на 7.2.2014г., защото заявлението по чл.410 ГПК е подадено в съда на 11.11.2014г., т.е. за спорната фактура вземането е действително погасено по давност /в този смисъл е задължителната практика, установена с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. на ВКС по ТД№ 3/2011г. ОСГК, защото вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност/.
С оглед изложеното съдът прави извод, че така предявената искова претенция е изцяло погасена по давност.
При този изход на спора на отхвърляне подлежи и иска за лихва върху главницата.
На ответника съдът присъжда разноски съгласно доказателствата по делото и списъка по чл.80 ГПК в размер на 300,00 лева за настоящото производство
За присъдените от ОС-Варна 265,00 лева за разгледаното и прието възражение по чл.423 ГПК съдът вече е издал ИЛ, който е получен от адв.Надка Игнатова на 19.9.2016г., затова тези разноски не се присъждат.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от
ищеца „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, СРЕЩУ
ответник Ю.Ю.С., ЕГН **********, с адрес ***, ИСК за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че
ответника дължи на ищеца, следните СУМИ – 446,34 лева главница за неизплатена ел.енергия по фактури подробно
описани в т.9 в от заявлението по чл.410 ГПК, за обект с аб.№********** и с
клиентски номер **********, находящ се град ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда - 11.11.2014г. до окончателното
изплащане, 167,97 лева мораторна
лихва изчислена върху главницата за период от датата след падежа й до
10.10.2014г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК по ЧГД№
14260/2014г. по описа на РС- Варна, ГК, 16-ти състав, на основание чл.422 във вр.чл.415 ГПК, чл.79
и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на Ю.Ю.С., ЕГН **********, с адрес ***,
СУМАТА от 300,00 лева за сторените
по настоящото исково производство разноски пред РС-Варна от ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд с въззивна жалба в 2-седмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето и обявяването.
ПРЕПИС от решението да се връчи
на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: