Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 29.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи май
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Мариана Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№15327 по описа
за 2017
година на Варненския районен
съд, 8 състав, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от Г. фонд,
със седалище и адрес на управление:*** срещу
А.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, искове
с правно основание чл.288, ал.12,
вр.с. ал.1 ,т.2, б.“а“ КЗ /отм./ да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата от 1193лв.,
представляваща сбора от изплатени застрахователни обезщетения, както следва:
576лв. на я.д.я. за настъпило застрахователно събитие на 18.06.2012г., в
резултат на което са нанесени щети на л.а. „Н.П.“ с рег. № В....РА, и 617лв. на
В.С.М., за настъпило застрахователно събитие на 18.06.2012г., в резултат на
което са нанесени щети на л.а.“О.А.“ с рег. №В ... РТ при ПТП, на пътя гр.Варна
в посока с. К., около 17.00 часа, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 09.10.2017г. до окончателното
изплащане на задължението.
Твърди се в
исковата молба, че на основание чл. 288, ал.1, т.2 б. „а“ от КЗ /отм./ ищецът
изплатил по щета № 110519/27.06.2012г. обезщетение за имуществени вреди в
размер на 576лв. на я.д.я. – собственик на л.а. „Н.П.“ с рег. № В....РА, и
617лв. на В.С.М. – собственик на
л.а.“О.А.“ с рег. №В ... РТ, увредени на 18.06.2012г. при ПТП в гр. Варна, в посока с. К., около
17.00 часа. Сочи се, че виновен за настъпване на вредите е ответникът, който
управлявайки на пътя гр.Варна, в посока с. К., л.а. „А.Р.“ с рег. № В..КВ,
собственост на М.Н.Г., поради несъобразена скорост с интензитета на движение,
не успява да спре, удря спрелия пред него МПС-2, който се отмества и блъска
МПС-3, който също се отмества вследствие на удара и блъска МПС-4. В нарушение
на чл. 260 КЗ /отм./ ответникът управлявал лек автомобил „А.Р.“ с рег. № В..КВ, без да има за него
действаща към датата на ПТП задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Излага се, че е било поискано от ответника да възстанови платеното, но и до
днес лицето не е погасило дори част от задължението си. Поради изложеното се
моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по делото
разноски. В открито съдебно заседание исковете се поддържат чрез процесуален
представител. Ищецът счита се, че оспорванията в отговора са несъстоятелни и
необосновани. Излага се, че от приложените протоколи за ПТП, както и
писмо-справка на сектор КАТ РДВР Варна, които са официални документи издадени
от длъжностни лица, се установява факта на твърдяното ПТП, и виновно поведение
на ответника и нанесените от него щети. Твърди, че въз основа на постъпили
уведомления за щета от увредените правоимащи в съответни представителства на
ГФ, каквато роля изпълняват офисите на
застрахователните дружества, сключващи задължителна застраховка „ГО“ на
автомобилистите, са осъществени детайлни огледи на увредените автомобили, в
съответствие с Правилника за устройство и дейност на ГФ и Методиката за
уреждане на претенции към Наредба № 24, задължителна застраховка ГО на
автомобилистите и са съответно остойностени от експерти на ГФ, съобразно
прилаганата Методика, действаща към момента на настъпилото ПТП и уреждането на
претенциите за увредените правоимащи. Излага се, че съответно дължимото
обезщетение по щета № 110519 в полза на увредения правоимащ Я.Я., е определено
и изплатено в посочените в исковата молба размери, което е удостоверено и
щемпелована дата от обслужващата банка от 20.11.2012г. и по щета № 110511 от
2012г., в полза на В.М.-617.00лв от 25.01.2013г., и извлечения от банката за
осъществената транзакция, за които се моли да се приемат. По отношение на възражението за изтекла давност, същото се
поддържа да е напълно неоснователно, тъй като за регресните искове на ГФ се счита
общата 5 годишна давност, считано от датата на завеждане на иска, като се
излага, че исковата молба е изпратена по куриер и в тази връзка се поддържа, че
меродавна е датата на изпращане на пощенското клеймо, респективно датата на
предаване на исковата молба от ГФ на куриер по смисъла на чл. 62, ал.2 от ГПК.
Искът е подаден в срока на 5 годишната
давност. Сочи се, че и в двата протокола за ПТП, /описващи идентични нарушения,
но с повече от едно превозно средство, извън това на виновния за произшествието
водач/, са посочени идентични АУАН за
ответника по настоящата искова молба, поради което в тази насока доводите на
ответника са несъстоятелни. Счита, че възражението, че не е получил регресна
покана, е ирелевантно за предмета на делото, тъй като ГФ не претендира
мораторни лихви, в който случай би имало значение това обстоятелство. Обратната
разписка удостоверява, че регресната покана е изпратена от ГФ до ответника.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника,
в който се счита искът за недопустим и неоснователен. Отправя се възражение за
погасяване на вземането по давност.
Сочи се, че при задължителното за ищеца пълно и главно доказване, не доказва с
представените писмени доказателства, наличието на фактическите основания за
възникване на гражданската отговорност на ответника, а именно- противоправно
деяние, вреди и причинно- следствена връзка на последните с деянието. Оспорва
се вината на ответника за настъпилото ПТП. Сочи се, че представените
доказателства по делото, представляващи протоколи, са нечетливи и неясни и съдът
не може да ги цени като годни доказателства. Сочи се, че представените от ищеца
платежни документи, които сочи за удостоверяващи извършеното плащане-преводни
нареждания за кредитен превод, не съдържат достоверна дата на плащането. Сочи
се, че същата е добавена с щемпел върху
документа, което не доказва кой е авторът на записа, както и ищецът не сочи
доказателства за датата на извършеното плащане на обезщетение на трети увредени
лица, от която дата тече срока на погасяване по давност, както и възниква регресното
право на ГФ. Твърди се, че ответникът не е уведомен за изплатената от ищеца
сума, тъй като на уведомлението е отразено, че на адреса, на който е изпратено
същото, няма такова лице. Твърди се обаче, че на същия адрес са връчвани
официални документи, от НП във връзка с ПТП. По изложените аргументи се счита
искът за недопустим, а в случай, че съдът го приеме за допустим, се моли за отхвърляне на предявения иск и
присъждане на сторените по делото разноски. В открито съдебно заседание
особеният представител поддържа направените с отговора на исковата молба
възражения.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Приобщени по делото
са протоколи за ПТП №1343216/18.06.2012г. и №1343097/18.06.2012г., в които е
отразено, че на посочената дата, около 17:00 часа участник 1 – А.Б.Т.,
управляващ л.а. „А.Р.“ с рег. № В..КВ, собственост на М.Н.Г., поради
несъобразена скорост с интензитета на движение, не успява да спре, удря спрелия
пред него МПС-2, който се отмества и блъска МПС-3, който също се отмества
вследствие на удара и блъска МПС-4.
я.д.я. е
подал до Г. фонд уведомление за имуществени вреди на 20.06.2012г. /л.9/.
Изготвен е доклад по щета №110519/27.06.2012г. в Г. фонд, с който е определена
за изплащане сумата от 576лв. след съставен опис на претенцията /л.11/ и
техническа експертиза /л.13 и 14/. С преводно нареждане от 20.11.2012г. е изплатено
на собственика на МПС Я.Я. сумата от 576лв.
В.С.М. е
подал до Г. фонд уведомление за имуществени вреди на 20.06.2012г. /л.20/.
Изготвен е доклад по щета №110511/25.06.2012г. в Г. фонд, с който е определена
за изплащане сумата от 617лв. след съставен опис на претенцията /л.24/ и
техническа експертиза /л.22 -25/. С преводно нареждане от 25.01.2013г. е
изплатено на собственика на МПС В.М. сумата от 617лв.
За
извършените плащания в полза на увредените лица, ищецът е ангажирал и
извлечения от банкови сметки на л.79 и 80.
Г. фонд е
отправил писмена покана до ответника за претенцията си, изпратена с обратна
разписка, която се е върнала с отбелязване, че на адреса няма такова лице /л28
и 29/.
Приобщени са
на л.91 до 100 преписките по АНП, образувани във връзка с реализираното ПТП на
18.06.2012г., от които е видно, че на А.Б.Т. са съставени АУАН, подписани от
него без вързажения и отразяващи изложените в исковата молба обстоятелства за
ПТП, а именно, че поради несъобразена скорост, ответникът е блъснал единият от
гореописаните автомобили, което е предизвикало сблъсъка му и със следващия
автомобил. Издадени са и наказателни постановления, включително за управление
на МПС без действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
Съобразно заключението на
вещото лице по назначената съдебно-автотехническа експертиза /л.101-106/,
общата стойност на ремонта за уврежданията по л.а. Н.П. е 576лв., а стойността
на ремонта за уврежданията на л.а. „О.А.“ е 617лв. Вещото лице е дало
стойностите съобразно Методиката по Наредба 24 за задължителното застраховане.
В заключението на вещото лице е описан и механизъмът на ПТП, отговарящ на
изложеното в исковата молба.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
Предпоставките за
възникване на задължение на Гаранционния фонд (ГФ) за плащане на обезщетения по
задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" са настъпване на
ПТП, МПС, причинило процесното ПТП обичайно да се намира на територията на РБ,
водачът да е виновен, да съществуват изрично предвидени в КЗ пречки
пострадалото лице да получи пряко от застрахователя дължимото обезщетение,
посочени в чл. 288, ал. 1, т. 2 б. "а" КЗ отм. /чл. 519, т.1 КЗ /, като най-често това са причинени вреди от собственик или
ползвател на МПС, който няма сключена задължителна застраховка "ГО"
на автомобилистите и вреди, причинени от неидентифицирано МПС или неизвестен
извършител.
След
изплащане на застрахователното обезщетение по задължителната застраховка
"ГО" на автомобилистите, ГФ встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното, вкл. и на направените разходи за определяне и изплащане
на обезщетението – чл. 288, ал.12 КЗ отм./ 558, ал.7 КЗ.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да
установи настъпването на застрахователното събитие в резултат от осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно
реализирането на противоправно деяние /виновно причинено от ответника ПТП/, от
което като пряка и непосредствена последица са настъпили вреди в правната сфера
на трети лица в твърдяния размер, плащане от Г. фонд на обезщетение към увредените. Ищецът
следва да установи и претенцията си по размер.
Ответникът следва да докаже изпълнение на задължението си да заплати дължимата сума
по регресната претенция, или направените правоизключващи и правопогасяващи
възражения.
По делото от ангажираните и неопровергани
писмени доказателства /протоколи за ПТП и административно-наказателни
преписки/, кореспондиращи на експертното заключение, се установи наличието на
изброените по-горе предпоставки, обуславящи вземането на ищеца ГФ спрямо
ответника, а именно настъпилото застрахователно събитие на 18.06.2012г. по вина
на ответника, като ползвател (водач) на МПС, за което към тази дата не е имало
налична и валидно сключена задължителна застраховка "ГО" на
автомобилистите, както и плащане на обезщетения за причинените на увредените
лица имуществени вреди от страна на ищеца и в претендирания от него размер.
От заключението по допуснатата САТЕ се
установи, че щетите описани в опис – заключенията по съставените щети при ищеца
и видими на снимковия материал е възможно да настъпят по степен и вид при
описания механизъм на ПТП. Стойността на уврежданията по двете пострадали МПС
съгласно Методиката по Наредба № 24 за задължителното застраховане е именно в
претендираните размери. Платената от ищеца цена, съответства на стойността,
необходима за ремонт на двата автомобила, предвид настъпилите увреждания в
резултат на реализираното ПТП.
Неоснователно е направеното възражение за
липса на уведомяване на ответника доколкото вземането на Г. фонд възниква с
изплащане на обезщетението, като уведомяването не е елемент от фактическия
състав на регресното вземане.
С оглед изложените съображения предявените
искове се явяват основателни и доказани по размер.
При извод за основателност на предявените
искове, съдът следва да се произнесе и по своевременно въведеното в процеса от
особения представител на ответника възражение за изтекла погасителна давност за
вземанията. Същото е неоснователно доколкото исковата молба е изпратена по
пощата на 06.10.2017г., а първото плащане е извършено на 20.11.2012г.,
респективно исковата молба е подадена преди изтичане на петгодишаната
погасителна давност.
Така
мотивира, съдът намира, че предявените искове следва да бъдат уважени, ведно
със законната лихва, считано от деня на депозиране на исковата молба в съда, до
окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора,
своевременно отправеното искане и представените доказателства, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ
размер от 450лв., от които 100лв. заплатена държавна такса, 200лв. депозит за
възнаграждение на назначения особен представител и 150лв. депозит за проведена
експертиза.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Г. фонд, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 1193лв. /хиляда сто
деветдесет и три лева/, представляваща сбора от изплатени застрахователни
обезщетения, както следва: 576лв. на я.д.я. за настъпило застрахователно
събитие на 18.06.2012г., в резултат на което са нанесени щети на л.а. „Н.П.“ с
рег. № В....РА, и 617лв. на В.С.М., за настъпило застрахователно събитие на
18.06.2012г., в резултат на което са нанесени щети на л.а.“О.А.“ с рег. №В ...
РТ при ПТП, на пътя гр.Варна в посока с. К., около 17.00 часа, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 09.10.2017г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.288, ал.12, вр.с. ал.1 ,т.2,
б.“а“ КЗ /отм./.
ОСЪЖДА
А.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Г. фонд, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 450лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща
сторени по делото разноски, на осн.чл.
78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Е.Ж.
възнаграждение в размер от 200лв. от внесения депозит за осъществено
процесуално представителство като особен представител на ответника А.Т. в
първата инстанция.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: