Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 39 /14.02.2020г.
гр. Шумен
Шуменски
окръжен съд, в публичното заседание на шестнадесети януари , през две хиляди
и двадесета година, в състав:
Председател: А.Карагьозян
Членове: 1.З.И.
2.С.Стефанова
при
секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия Зара И. в.гр.д.
№272 по описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по
чл.258 и сл. от ГПК
С Решение №431/10.05.2019г. ,
постановено по гр.д.№1008/2017г. , Районен съд-Ш. е уважил предявените от А.И.Н.-Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, срещу Етажната собственост на живущите в гр.Ш...., искове с правно основание чл. 40, ал.1 от ЗУЕС, в резултат на което е отменил като
незаконосъобразни взетите на Общото събрание на собствениците на самостоятелни
обекти в Етажната собственост на ул С.., в гр.Ш., проведено на 16.03.2017г.,
следни решения: Решения по
т. 1 - решение за съхранение на финансови средства на етажната собственост; по
т. 3 – решение за избиране на касиер; по т. 4 - решение за приемане на
правилник на етажната собственост, обективирани в Протокол от 16.03.2017г. Етажните
собственици
са осъдени да заплатят на ищеца деловодни разноски в размер на 1040 лева.
Недоволни от така постановеното
решение останали ответниците - етажните собственици на индивидуални обекти в
жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.Ш...., които, чрез упълномощеният им представител
обжалват решението на районния съд, като
се сочат доводи за недопустимост и
неправилност. Молят съдът да отмени решението и да прекрати производството по делото, или да
отхвърли предявения иск изцяло.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата
страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно
и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Въззивната
жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът
констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо,
Шуменският окръжен съд, след като обсъди
доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен
съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция по чл. 40, ал.1 от ЗУЕС. Ищецът
твърди, че решението е недопустимо , евентуално неоснователно . Ищцата сочи, че на ОС на Етажна собственост с адрес: гр. Ш. ул С.., проведено
на 06.04.2016г., била избрана за Председател на УС. Изборът за УС и
КС не бил оспорен и решенията влезли в законна сила. Излага, че на 24.02.2017г,
в нарушение на закона, било свикано и проведено ОС на Етажната собственост.
В нарушение на законовите процедури за свикване и провеждане на ОС на Етажната
собственост, били гласувани решения за избор на нови
членове на Управителния
и
Контролния съвет на Етажната
собственост. Взетите решения били незаконосъобразни и били атакувани по съдебен ред. В тази връзка твърди, че било заведено
гр.д № 655/2017г. на ШРС, по което е
допуснато обезпечение на иск чрез спиране на изпълнението на решенията на
проведеното ОС на Етажната собственост от 24.02.2017г. Посочва, че на 16.03.2017г., с Протокол от 16.03.2017г., е проведено
друго общо събрание на Етажната собственост, на което са взети решения /законосъобразността на които се
атакува в настоящото производство/, при наличие на допуснати следните изтъкнати
пороци: Неправилно свикване на ОС .
Твърди се, че няма решение от
името на легитимния УС на Етажната собственост за свикване на ОС за
16.03.2017г. Съгласно чл.12, ал.2
от ЗУЕС, Общото събрание може да се свика и по писмено искане на собственици,
които имат най-малко 20 на сто идеални части от общите части на сградата.
Искането се отправя до УС, който свиква ОС в 10-дневен
от получаването му. Когато УС в тази хипотеза не свика ОС, то се свиква от
собствениците, поискали неговото свикване пред УС. Твърди се, че тази процедура не е била проведена за проведеното ОС на Етажната
собственост за 16.03.2017 г. Твърди, че в конкретния случай не е налице нито една от двете възможни хипотези, за
да може ОС да се свика от
всеки собственик или ползвател.Общото
събрание на Етажната собственост за 16.03.2017г. е свикано в нарушение на предвидения ред. Поканата за свикване на ОС на Етажната собственост за 16.03.2017
г. е поставена в нарушение на нормата на чл.13, ал.1 от ЗУЕС. От обявения
дневен ред за ОС за 16,03.2017г. не била налице хипотеза за неотложен случай . Твърди се, че не бил налице изискуемият от
ЗУЕС кворум за провеждане на ОС на Етажната собственост на 16.03.2017 г. Твърди
се, че е нарушена нормата на чл.16, ал.2 от ЗУЕС, от представения протокол ОС
на 16.03.2017 г.,който не е председателстван от председателя на УC или
друг член на управителния съвет. Сочи,
че протоколистът на проведеното ОС на 16.03.2017 г. не е избран съобразно
посочената норма и това опорочава взетите решения на самостоятелно основание. В
съставения протокол от проведено ОС на Етажната собственост от 16.03.2017 г.,
липсвало предписаното от чл.16, ал.5 от ЗУЕС, съдържание. Съобразно изложеното претендира отмяна на решения,
взети на проведено Общо събрание на Етажната собственост на 16.03.2017 г.: по
т. 1- решение за съхранение на финансови средства на етажната собственост; по
т. 3 –за избиране на касиер; по т. 4 - за приемане на правилник на етажната
собственост.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от представител на ответника. В отговора се
заявява, че исковата
молба е неоснователна, а решението на събранието на етажната собственост е
законосъобразно, като се излагат подробни мотиви.
По делото не е
спорно и се доказва от представените писмени доказателства, че е изготвена покана за свикване на Общо събрание на етажна собственост, на адрес: гр. Ш..., в която е посочено , че
УС свиква ОС на 16.03.2017г. от 17,30часа, като е вписан дневен ред на
събранието . Поканата е подписана от А.Д., в качеството на председател на УС и
от И.П. като председател на КС. Представен е протокол от проведеното ОС на ЕС
от 16.03.2017г. , в който е отразено, че в насрочения час не е събран
необходимият кворум за провеждане на общото събрание, като същото било отложено
за по-късен час. В 18,30 часа на 16.03.2017г. присъствали представители на
59,289% от идеалните
части от общите части в етажната собственост и събранието било проведено като
редовно.
Първото
възражение на ответника е е свързано с допустимостта на иска . Твърди, че
ищцата не притежава повече от ½ ид.ч. от жилище в процесната ЕС , а само 1/3 ид.ч. Поради
посоченото счита , че не е активно легитимирана да оспорва решенията на
ОС. Счита, че участието в ОС е форма на
управление на съсобствената вещ , поради което необходимо решение на
съсобствениците притежаващи повече от ½ ид.ч. от имота за оспорване на
решенията на ОС . Съдът намира възражението за неоснователно. ЗУЕС се явява
специален закон, съобразно който всеки собственик ( съсобственик) може да
упражнява правата на етажните собственици, размера на притежаваните идеални
части е ирелевантен.
Първото
възражение за нарушения на ЗУЕС изложено в исковата молба еза начина свикване на ОС. В чл.12 и чл.13 от ЗУЕС
детайлно е регламентиран редът за свикване на ОС . Разпоредбата на чл.12
от ЗУЕС категориите лица имащи право да
свикат ОС . В настоящият случай се твърди, че ОС е свикано в хипотезата на
чл.12, ал.1, т.1 от ЗУЕС, т.е. по инициатива на Управителния съвет. За
установяване на горното от ответника е
представен Протокол от 05.03.2017г. , в който е отразено решението на УС
да свика ОС на 16.03.2017г. , с посочен дневен ред.Председателят на УС и
Председателят на КС са оправомощени да подпишат поканата за свикване на ОС . На
06.03.2017г. е съставен Протокол , в който Председателят на УС и Председателят
на КС са удостоверили , че Поканата за свикване на ОС е поставена на таблото на
входа и на външната страна на сградата, с което са изпълнени изискванията за
свикване на ОС . Според възраженията на ищеца извършените по-горе действия не
са довели до редовно свикано ОС на ЕС, т.к. към момента на извършването им,
членовете на КС и УС не са притежавали това качество. На първо място съдът
намира, че формално изцяло е спазена процедурата по свикване на ОС в хипотезата
на чл.12,ал.1,т.1 от ЗУЕС , като са спазени всички изисквания на чл.13 от ЗУЕС .
От друга страна възражението, че лицата, които са я осъществили не са
притежавали качеството на членове на УС и КС е основателно. Те са избрани за
такива с решения на ОС на ЕС, проведено
на 24.02.2017г. Срещу тези решения е предявен иск по чл.40, ал.1 от ЗУЕС , в
резултат на което образувано гр.д.№655/2017г. по описа на ШРС . По делото , със
Заповед от 13.03.2017г. е допусната обезпечителна мярка – спиране на действието
на решенията на ОС на ЕС от 24.02.2017г. , а именно избор на УС и КС . От горното е видно, че към момента на
действията свързани със свикване на ОС
все още не е действала обезпечителната заповед и членовете на УС и КС, съобразно решението
на ОС на ЕС от 24.02.2017г. са действали легитимно . Независимо от горното ,
процедурата е опорочена т.к. по съдебен ред са отменени решенията за избор на
УС и КС от 24.02.2017г.. По посоченото по-горе гр.д.№655/2017г. по описа на ШРС
искът по чл.40, ал.1 от ЗУЕС е отхвърлен , но с Решение постановено по
възз.гр.д.№127/2018г. по описа на ШОС е отменено първоинстанционното решение и
е постановена отмяна на решенията на ОС на ЕС
от 24.02.2017г. , включително и за избор на УС и КС . В съдебната
практика е възприето становището , че отмяната на решение на общо събрание на
етажната собственост води до отпадане с обратна сила на породените от решението
правни последици. Горното налага извода, че доколкото при свикване на ОС на ЕС
на 16.03.2017г. , лицата
действащи като УС и КС не били легитимно избрани , налице е нарушение на
процедурата регламентирана от чл.12,ал.1,т.1 от ЗУЕС . По делото не се твърди,
респ. не се доказва, че ОС събрание е свикано по реда на чл.12 , ал.2-6 от ЗУЕС.
Съдът намира за основателно
възражението за нарушение на чл.16, ал.2 от ЗУЕС, съгласно която , ОС се председателства от председателя или друг
член на управителния съвет или от управител. Видно от приложения по делото Протокол за проведено на
16.03.2017г. ОС , в същия е посочен председателстващ на ОС А.Д.. По-горе са
изложени мотиви за липсата на легитимност на посоченото лице като Предсесдател
на УС при свикване на ОС , същите доводи са относими и към момента на
провеждане на ОС , той не имал качеството на Председател на УС , ето защо
възражението е основателно.
По отношение на доводите за нарушение на чл.15 от ЗУЕС за липса на изискуемия
от ЗУЕС кворум за провеждане на ОС , чл.16, ал.4 и ал.5 от ЗУЕС – за нарушение при избор на
протоколист при провеждане на ОС и изискуемото съдържание на протокола , съдът
намира, че мотивите в обжалваното решение са пълни , ясни и правилни , поради
което на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
Предвид
изложеното , съдът намира , че при свикване и провеждане на ОС от 16.03.2017г. са налице
допуснати нарушения на нормите на ЗУЕС, които нарушения водят до незаконосъобразност
на взетите на събранието, атакувани в настоящото дело решения по т. 1-
решение за съхранение на финансови средства на етажната собственост; по т. 3
–за избиране на касиер; по т. 4 - за приемане на правилник на етажната
собственост и тяхната
отмяна.
Поради
съвпадение на изводите на въззивния съд с тези изложени в атакуваното решение ,
същото следва да бъде потвърдено като законосъобразно .
Относно
разноските във въззивната инстанция :
Жалбоподателят е
направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съобразно представените доказателства , уговореното и заплатено пред въззивната
инстанция възнаграждение от въззиваемата страна е в размер на 550 лева . От
друга страна минималното адвокатско възнаграждение е определяемо по реда на
чл.7,ал.1,т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения или в размер на 300 лева . С оглед фактическата и
правна сложност по делото – проведено е едно съдебно заседание, не са събирани
допълнителни доказателства , съдът намира , че възнаграждението което следва да
се присъди в тежест на жалбоподателя следва да е в минималния размер от 300
лева. Предвид горното и и по аналогия с
чл.78,ал.1 от ГПК , жалбоподателите (ответници) следва да заплатят на въззиваемата страна
извършените деловодни разноски в размер на 300 лева .
Водим от
горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№431/10.05.2019г., постановено по гр.д.№1008/2017г., на Районен съд - гр.Шумен.
ОСЪЖДА Етажните
собствници на индивидуални обекти в жилищна сграда в режим на етажна
собственост, находяща се в гр.Ш.... , действащи чрез упълномощения си
представител адв.Д.Р. – ШАК , да заплатят на
А.И.Н.-Д., ЕГН **********, сумата от 300 ( триста) лева, представляваща
направените по делото разноски, пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.