№ 14752
гр. София, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20211110140907 по
описа за 2021 година
Производството е за съдебна делба, във фазата на извършването .
С влязло в сила решение № 11041/ 26.06.2023г., постановено по гр. дело № 40907 по
описа за 2021г. на Софийски районен съд, е допусната делба между В. Г. Г. и Х. С. Г., на
недвижим имот, представляващ апартамент № 8, с идентификатор **************** по КК
на гр. София, с административен адрес: гр. София, район “С.”, ул. “Х.” No *** вх. Б, ет. 3,
при квоти: за В. Г. Г.- ⅗ ид.ч. и за Х. С. Г.- ⅖ ид.ч.
Във втората фаза на делбата, с определение от 02.02.2024г., са приети за съвместно
разглеждане претенция по сметки от В. Г. Г. против ответника Х. С. Г., съответно за сумата
2071 лева, представляваща обезщетение за ползване за периода 01.01.2019г.- 11.10.2019г., и
за сумата 13 670 лева- обезщетение за ползване за периода 12.10.2019г. – 01.08.2023г.
Относно начина на извършване на делбата:
Относно поделяемостта на допуснатите до делба недвижими имоти и тяхната средна
пазарна стойност пред настоящата инстанция е назначена съдебно- техническа експертиза,
съгласно заключението на която допуснатият до делба имот е неподеляем, а средната
пазарна стойност на същия- 287838 лева.
Съсобствеността във втората фаза на делбеното производство се прекратява по един от
посочените способи: чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, при възлагане,
посредством теглене на жребие, в случай на равни дялове между страните и поделяемост на
имотите, и чрез изнасяне на имота на публичн продан- чл. 348 ГПК.
Законът предвижда различни основания, при които имотът, ако е неподеляемо жилище,
1
да може да се възложи в дял на един от наследниците, като специално са защитени правата
на някои от тях, напр. наследници, които специално са живяли с наследодателя при
откриване на наследството; преживял съпруг или бивш съпруг, на когото е предоставено
упражняването на родителски права.
Изискването неподеляемото жилище да има наследствен характер е предпоставка за
осъществяване на възлагането по чл. 349, ал. 2 ГПК. При наличие на смесена (комбинирана)
съсобственост имотът не може да бъде възложен, а се изнася на публична продан. Съгласно
т. 8 на Тълкувателно решение № 1/2004г. на ОСГК на ВКС смесена съсобственост е тази,
която е възникнала в резултат на повече от един юридически факт- напр. прекратена
съпружеска общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др.
Последващата съдебна практика допълва разбирането за комбинираната съсобственост, като
сочи случаи когато такава съсобственост не е налице. Такива са хипотезите когато
жилищният имот е бил съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на
единия съпруг, както и когато сънаследниците извършат помежду си разпоредителни
сделки. В последния случай сделката не променя наследствения характер на имота, а само
уголемява квотата в съсобствеността на един от наследниците. Съответно, смесена е
съсобствеността, ако чрез правна сделка част от наследствения имот е придобита от лице,
извън кръга на наследниците.
Конкретиката на случая сочи, че съсобствеността между страните е възникнала, освен
чрез наследствено правоприемство, и чрез правни сделки, посредством които част от
наследствения имот е придобита от ищеца, което е лице, извън кръга на наследниците.
Следователно в настоящия случай не са налице предпоставки за възлагане на процесния
недвижим имот и делбата следва да се извърши чрез изнасяне на имота на публична
продан.
Относно претенцията за обезщетение, с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС:
С решение № 11041/ 26.06.2023г., постановено по гр. дело № 40907 по описа за 2021г.
на Софийски районен съд, Х. С. Г. е осъден да плати на В. Г. Г. сумата 300 лева/месечно,
считано от влизане на решението за допускане на делбата в сила до окончателното
извършване на делбата.
С покана, връчена на 23.11.2019г., ищецът В. Г. Г. е поканил Х. С. Г. да му предостави
ползването на съсобствения недвижим имот или да му заплати обезщетение, съответно
притежаваната от него част.
Пред настоящата инстанция е назначена съдебно- техническа експертиза, която да даде
заключение какъв е размера на средния пазарен за имота. Съгласно заключението на вещото
лице, средният пазарен наем за процесния имот е в размер на 512 лева.
Конретиката на случая между страните не е спорно, че имотът се ползва от ответника.
Ответникът не представя доказателства, че страните са разпределили ползването на
съсобствените имоти, в каквато насока е защитата му.
При делба на съсобствена вещ между съделителите могат да възникнат спорове,
2
произтичащи от лишаването на някои от тях от ползването на вещта. Разпоредбата на чл. 31,
ал. 2 ЗС предвижда възможност в тези случаи да се иска присъждане на парично
обезщетение, което да компенсира невъзможността за реално ползване на вещта според
притежаваните права.
За да бъде реализирано притезателното право на съсобственика за заплащане
обезщетение за неползването на съсобствения имот, следва да са налице следните
материални предпоставки: вещта да е съсобствена; тази вещ да се ползва лично само от един
или само от някои от съсобствениците; този съсобственик да препятства чрез фактически
или правни действия останалите съсобственици да ползват вещта съобразно нейното
предназначение и съсобственикът, който не ползва вещта, да е поискал писмено от
съсобственика, който ползва общата вещ, да заплати обезщетение или да осигури достъп до
вещта за ползване от другия съсобственик съобразно притежаваните от него вещни права.
Няма спор, че правно-релевантни обстоятелства, от които възниква спорното притезателно
право, следва да бъдат установени в процеса на доказване чрез пълно и главно доказване от
лицето, което ги навежда и което черпи права от тях.
В тежест на претендиращият обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС съсобственик е да
установи, че няма достъп до съсобствения имот по причина на поведението на ответниците
по иска и въпреки отправена покана. Годността за ползване на имота според
функционалното си предназначение на конкретната по делото съсобствена вещ, не
съставлява отделна материалноправна предпоставка, касае се до качество на вещта и се
предопределя от фактите по делото, а не от субективното разбиране на някоя от страните по
спора.
От данните по делото (влязлото в сила съдебно решение по допускане на делбата) е
безспорно, че страните са съсобственици на делбения имот. Няма спор, че на 23.11.2019г.
В. Г. Г. е отправил нотариална покана до Х. С. Г. за достъп до имота. По естеството си това
писмено поискване, обективирано в нотариалната покана, е едностранно волеизявление за
заплащане на обезщетение, равнозначно е на поканата по чл. 81, ал. 2 ЗЗД и след
получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 7/ 2012г. на
ОСГК на ВКС, "съсобствеността е правно състояние, при което едновременното
съществуване на няколко взаимно свързани права на собственост на различни лица върху
една и съща вещ, поражда специфични вътрешни отношения между съсобствениците по
повод използването на общата вещ, които са регламентирани с нормата на чл. 31 ЗС."
Всеки един от съсобствениците е титуляр на самостоятелно право върху общата вещ,
идентично по същността си с това на другите съсобственици, чийто обем зависи от размера
на притежаваната идеална част. Това негово право предполага възможността да се служи с
цялата обща вещ. Правото на ползване, разбирано като фактическо служене без получаване
на доходи, на служещия си с общата вещ съсобственик е ограничено от конкуренцията на
еднородните права за ползване, които имат другите съсобственици.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС, всеки съсобственик може да си служи с
общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. Неползващият съсобственик има право
на обезщетение по силата на изричната разпоредба на чл. 31, ал. 2 ЗС. Разпоредбата
обвързва задължението за заплащане на обезщетение пряко с осъществяваното само от
единия съсобственик ползване на цялата вещ, без да е необходимо неползващият
съсобственик да поиска реално да я ползва и да доказва, че не е допускан до нея. Както е
посочено в ТР № 7 от 2.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС, решение № 119 от
11.03.2009г. по гр.д. № 3204/ 2008г., ВКС, ІІ г.о., решение № 820 от 20.09.2011г. по гр.д. №
1009/ 2009г., ВКС, І г.о., решение № 516 от 11.01.2011г. по гр.д. № 1385/ 2009г., ВКС, III г.о. и
решение № 4 от 18.02.2016г. по гр.д. № 3322/ 2015г., ВКС, ІІ г.о., вземането по чл. 31, ал. 2
ЗС съставлява право и имуществен коректив за онзи съсобственик на една обща вещ, който е
лишен от възможността да я ползва според нейното предназначение и според онзи обем
права, който притежава в съсобствеността. Причина за разместването на блага в
имуществените сфери на съсобствениците е осъщественото само от единия ползване на
съсобствената вещ, а не наличието или липсата на изразена воля от другия съсобственик да
ползва реално вещта според правата си. Непретендиращият обезщетението следва да поиска
възможност да ползва вещта, а ползващият вещта съсобственик следва да предостави на
неползващия такава възможност, която последният да е отказал да приеме.
Материална предпоставка за уважаване на това искане е отправянето на писмена покана
за заплащане на обезщетението. Поканата може да бъде отправена преди завеждане на
делото за делба, както и с исковата молба или в хода на висящото производство, най-късно в
първото заседание от втората фаза на делбата. Задължението за заплащане на обезщетение
от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от
съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ, от който момент ползващият
съсобственик изпада в забава при условията на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Законодателят е
регламентирал единствено формата, но не и съдържанието на писменото поискване по чл.
31, ал. 2 ЗС. Достатъчно е писмената покана да е достигнала до своя адресат- ползващия
имота съсобственик (напр. решение № 121 от 7.04.2014 г. по гр. д. № 3230/2013 г., ВКС, IV г.
о., решение № 112 от 2.07.2013 г. по гр. д. № 1011/2013 г., ВКС, II г. о.). Веднъж отправено,
писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността
или се прекрати ползването от съсобственика.
Личното ползване на общата вещ само от някои от съсобствениците, съгласно чл. 31, ал.
2 от ЗС, е необходима предпоставка за основателност на претенцията за обезщетение за
ползата, от която останалите съсобственици са лишени. По въпроса "Съставлява ли личното
ползване на съсобствения имот само от един от съсобствениците необходима предпоставка
за основателността на претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС или от значение е
само обстоятелството, че той пречи на останалите съсобственици да ползват общата вещ" е
постановено Тълкувателно решение № 7/ от 02.11.2012г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г.,
ОСГК. С посоченото решение е прието, че лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС е
4
всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и
граждански плодове.
Претенцията за обезщетение ще е основателна и когато ползващият съсобственик не си
служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, след като е
получил писмена покана, не допуска друг съсобственик да си служи с вещта. Прякото
ползване на вещта от единия съсобственик само по себе си представлява полза и доколкото
именно от тази полза другият съсобственик е лишен, той разполага с възможността да
претендира заплащане на съответното обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС. Разпоредбата на чл.
31, ал. 2 ЗС има предвид личното ползване на съсобствената вещ, "служенето" с нея за
задоволяване на лични нужди, съобразно предназначението й, без събиране на добиви и
граждански плодове и без вещта да бъде използвана като средство за производство или
стока, като не поставя условие общата вещ да бъде използвана по предназначение.
Състоянието на вещта следва да бъде отчетено само при определяне размера на дължимото
обезпечение.
По мнение на настоящия състав с поведението си ответникът е възпрепятствал
възможността на ищеца да получи достъп до съсобствения имот. Основната теза в защитата
на ответника е, че страните са разпределили ползването на съсобствените имоти, в каквато
насока не се представиха доказателства. Следва да се посочи, че без значение в случая е
обстоятелството дали някой от съсобствениците е ползвал имота за процесния период- било
то лично или чрез отдаването му под наем. Доколкото събраните по делото доказателства
сочат, че е налице препятстване от страна на ищцата ответникът да ползва съсобствените си
имоти съобразно на правата си в съсобствеността, то претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС е
основателна.
Обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС може да бъде присъдено в производство по чл. 344, ал.
2 ГПК, като привременна мярка до приключване на делбата и/ или с решението по втората
фаза на делбата. В първия случай обезщетението е само за периода от влизане в сила на
съдебния акт по чл. 344, ал. 2 ГПК до приключване на делбата. По реда на чл. 344, ал. 2
ГПК като привременна мярка съдът не може да присъжда обезщетение за лишаване от
ползване на съсобствената вещ за минало време. Във втория случай съдът присъжда
обезщетение за предходен период, считано от отправянето на писмената покана до
съдебното предявяване на претенцията. В конкретния случай, с решение № 11041/
26.06.2023г. са постановени привременни мерки относно процесния недвижим имот, като Х.
С. Г. е осъден да заплаща на В. Г. Г. сумата 300 лева/ месечно, считано от влизане на
решението за допускане на делбата в сила до окончателното извършване на делбата.
Решението е влязло в сила на 08.08.2023г. Претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС е предявена в
съдебно заседание на 02.02.2024г., като е за периода 01.10.2019г.- 01.08.2023г.
В настоящия случай за периода 01.01.2019г.- 11.10.2019г. ищецът е бил носител на
правото на собственост върху ⅖ ид.ч. С оглед притежаваната част от процесния имот
дължимото обезщетение за посочения период е в размер на 204,80 лева/ месечно. С оглед
5
изложеното, за периода 01.01.2019г.- 11.10.2019г. на ищеца следва да бъде присъдено
обезщетение в размер на сумата 1915,87 лева (1843,20 лева (9 месеца)+ 72,67 лева (11 дни/
31 дни)). За периода 12.10.2019г.- 01.08.2023г. ищецът е бил носител на правото на
собственост върху ⅗ ид.ч. от процесния недвижим имот. С оглед притежаваната част от
процесния имот дължимото обезщетение за посочения период е в размер на 307,20 лева/
месечно. С оглед изложеното, за периода 12.01.2019г.- 01.08.2023г. на ищеца следва да бъде
присъдено обезщетение в размер на сумата 14022,19 лева (13824 лева (45 месеца)+ 198,19
лева (12 дни/ 31 дни)). С оглед диспозитивното начало в процеса, за посочения период на
ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер на сумата 13670 лева. Предвид
посоченото, претенцията следва да се уважи до размер на сумата 15585,87 лева,
представляваща обезщетение за ползване на допуснатия до делба недвижим имот-
апартамент. В частта над сумата 15585,87 лева до сумата 15741 лева предявената претенция
за обезщетение за ползване на допуснатия до делба недвижим имот- апартамент, следва да
бъде отхвърлена.
По разноските:
На основание чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на
съда държавна такса в размер на 4 % съобразно стойността дела му. Предвид изложеното, В.
Г. Г., следва да бъде осъден да плати по сметка на Софийския районен съд сумата 6908,11
лева, представляваща държавна такса върху стойността на дела му в делбената маса, а Х. С.
Г.- 4605,41 лева. Ответникът следва да бъде осъден да плати и държавна такса върху
уважените претенции по сметки в размер на 623,43 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН недвижим имот, представляващ апартамент №
8, с идентификатор **************** по КК на гр. София, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж **************, под обекта: ***************** и
******************, над обекта- няма, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *****************, построена в поземлен имот с идентификатор
************, с площ 67,27 кв.м., с административен адрес: гр. София, район “С.”, ул. “Х.”
№ *** вх. Б, ет. 3, на основание чл. 348 ГПК.
Съдебната делба е допусната при квоти: за В. Г. Г.- ⅗ ид.ч. и Х. С. Г.- ⅖ ид.ч.
ОСЪЖДА Х. С. Г., с ЕГН **********, да плати на В. Г. Г., с ЕГН ***********, сумата
15585,87 лева, представляваща обезщетение за ползване на апартамент № 8, с
идентификатор **************** по КК на гр. София, при съседни самостоятелни обекти в
6
сградата: на същия етаж **************, под обекта: ***************** и
******************, над обекта- няма, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *****************, построена в поземлен имот с идентификатор
************, с площ 67,27 кв.м., с административен адрес: гр. София, район “С.”, ул. “Х.”
№ *** вх. Б, ет. 3, за периода за периода 01.10.2019г.- 01.08.2023г., на основание чл. 346 ГПК
вр. чл. 31, ал. 2 ЗС, като
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск в частта над сумата 15585,87 лева до сумата 15741 лева,
като неоснователен.
ОСЪЖДА В. Г. Г., с ЕГН ***********, да плати по сметка на Софийски районен съд
сумата 6908,11 лева, представляваща държавна такса върху дела му в делбената маса, на
основание чл. 353 ГПК.
ОСЪЖДА Х. С. Г., с ЕГН **********, да плати по сметка на Софийски районен съд
сумата 4605,41 лева, представляваща държавна такса върху дела му в делбената маса и
сумата 623,43 лева, представляваща държавна такса върху уважената претенция по сметки,
на основание чл. 343 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски районен съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7