Решение по дело №635/2009 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 306
Дата: 30 ноември 2015 г. (в сила от 25 април 2017 г.)
Съдия: Тонка Мирославова Славова
Дело: 20093130100635
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2009 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№…………

 

гр. Провадия, 30.11.2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети състав, в публично съдебно заседание на двадесети октомври, две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОНКА СЛАВОВА

 

при участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 635 по описа на ПРС за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното: 

Предявен е иск с правно основание чл.34 от ЗС от ищците И.Ф.И. и Б.Ф.И. против Р.Ф.И. и Държавата за допускане и извършване на делба на следния съсобствен между страните недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. ******, община Дългопол, цялото с площ от 2745 кв.м. съставляващо УПИ I – 21 в кв. 1 по плана на селото, при граници: улица, УПИ II – 20 и от две страни язовир, ведно с построената в това дворно място двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 68 кв.м., при следните квоти: 5/32 ид. части  от цялото дворно място и 1/3 ид. части от жилищната сграда за И.Ф.И.; 5/32 ид. части от дворното място и 1/3 ид. части от жилищната сграда за Б.Ф.И.; 5/32 ид. части от дворното място и 1/3 ид. части от жилищната сграда за Р.Ф.И. и 17/32 ид. части от дворното място за Държавата.

В исковата молба ищците излагат, че с първия ответник са наследници по закон на Ф. И. М. и съсобственици на процесния имот по силата на наследяване по закон, като техният наследодател приживе се е легитимирал като собственик на имота, отчужден му по силата на ПМС № 50/1967 г. по реда на чл. 101 от ЗС с действащият към този момент Правилник за отчуждаване на имоти за държавна и обществена нужда. Твърди се, че в полза на наследниците му е завършила реституционна процедура за процесния имот като дворното място е било възстановено по силата на закона – чл. 2, ал. 2 от ЗВСНОИ. В евентуалност заявява, че са собственици на процесното дворно място и в резултат на изтекла в тяхна полза придобивна давност посредством осъществявано владение в периода от 1999 г. до настоящия момент като присъединяват и владението на техния наследодател от 1960 г. до 1967 г. когато имотът е бил одържавен. Твърдят, че съсобствеността с в втория ответник – Държавата е възникнала по силата на влязъл в сила нов регулационен план, по който предишният УПИ IV – 28 в кв. 11 на с. ****** с площ от 1 500 кв. м. е станал част от новообразувани процесен УПИ I – 21 в кв. 1 по действащ план и 1 700 кв.м. ид. части от новообразуваното дворното място са собственост на Дърравата. Молят имота да бъде допуснат до делба между посочените в исковата молба съсобственици и при посочените квоти.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците по иска. Ответникът Р.И., чрез процесуалния си представител оспорва иска като неоснователен и твърди, че е изключителен собственик на дворно място с площ от 1 500 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда по силата на наследствено правоприемство от Ф. И. М. и по силата на давностно владение, упражнявано от лятото на 1999 г. до настоящия момент. Твърди се, че ответникът е владял имота лично за себе си, а не го е държал по отношение на ищците като през тези години е направил редица подобрения в имота със знанието на ищците, но без тяхното участие, поради което моли искът да бъде отхвърлен. Прави доказателствени искания.

Депозиран е и писмен отговор от Държавата, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск с твърдения, че процесният имот е изцяло държавна собственост, тъй като попада в първи пояс на санитарно – охранителната зона на язовир „Цонево“, която обхваща ивица с ширина 50 м. от границата на водния обект, поради което по силата на Закона за водите е държавна собственост и разпореждане с този имот от страна на трети лица е недопустимо. Твърдят се пропуски в реституционната процедура, недостатъци на заповедта за деактуване на имота като държавен. В отговора се излагат твърдения, че ищците не сочат доказателства за нито едно от посочените в исковата молба обстоятелства.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От представените по делото писмени доказателства: Удостоверение за наследници № 48/27.10.2009 г.; Скица № 345/28.10.2009 г.; Решение от 07.04.1998 г. на ПРС; Заповед № 975/02.08.1992 г.; Удостоверение за данъчна оценка с изх. № 1100-257/1/09.11.2009 г.; Акт за частна общинска собственост вписан под № 165, т. ХІ, н.д. № 2197; Предложение на комисията по реституция при община Дългопол; Приходна квитанция № 046687/29.06.1992 г.; Молба от Ф. И. М. с вх. № 9900/10/08.04.1992 г.; Декларация по чл. 7, ал. 2 ЗВСНОИ; Заявление от Филю И. М.; Протокол № 206/15.07.1967 г.; Уведомление с изх. № 9900/ф23/13.07.1992 г.; Определение № 12847/18.08.2010 г. на Районен съд Варна; Определение № 9533/21.06.2010 г. на Районен съд Варна; Заповед № 66/15.07.2002 г., ведно с координатни таблици към трасировъчен план на пояс 1 и 2 на санитарно-охранителна зона на язовир Георги Трайков и картен материал към заповедта; Разпореждане № 50/04.03.1967 г.;  № 145/03.06.2014 г.; Комбинирана скица на процесния имот № 267/28.11.2014 г.; копие от писмо с вх. № 9400/Р-35 от 17.08.2000 г., Протокол № 5/11.08.2000 г., Писмо от кмета на община Дългопол от 17.08.2000 г.; Обяснителна записка на проектант инж. К. Н. и скица № 297/15.08.2000 г., както и влязло в сила съдебно решение по гр. дело 848/2010 г. по описа на ПРС се установява, че между страните е налице съсобственост при посочените в исковата молба квоти.

 

Като доказателства по делото e приети и данъчна декларация с вх. № 49161/25.04.2000 г.

 

От ангажираните от ищците гласни доказателства се установява, че процесният имот е бил собственост на бащата на ищците и първия ответник. Свидетелят И. М. И. е бил за последно в имота през 2000 г., а свидетелят Ж. Д. И. – съпруг на ищцата Б.Ф. И. също заявява, че рядко посещава имота и като ходят там със съпругата ги посреща Р.Ф.И.

От показанията на свидетелите на ответната страна се установява, че процедурата по реституиране на имота е осъществена от ответника Р.И., който сам стопанисва и поддържа имота, а брат му и сестра му не се интересуват от този имот и свидетелите не са ги виждали да идват в него, нито да се грижат за него.

 

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна:

 

Твърдениятя на страните за наличието на съсобственост между тях по отношение на описаните в исковата молба и отговора недвижими имоти, която не е прекратена обуславя извод за допустимост на предявения иск за делба с правно основание чл. 34 от ЗС. Основателността на исковата претенция поставя в тежест на ищеца установяването при условията на пълно и главно доказване на твърденията му за наличието на съсобственост по отношение на делбените имоти между него и ответника, спрямо който е насочена исковата претенция за делба, възникнала на твърдяното основание.

Възраженията на Държавата, в качеството ѝ на ответник по настоящия иск за еднолична собственост върху целия имот на наведените основания, а именно че имотът попада в първи пояс на санитарно – охранителната зона на язовир „Цонево“, която обхваща ивица с ширина 50 м. от границата на водния обект, поради което по силата на Закона за водите е държавна собственост и разпореждане с този имот от страна на трети лица е недопустимо, както и пропуски в реституционната процедура не следва да се разглеждат в настоящото производство, доколкото съсобствеността между страните е установена с влязло в сила съдебно решение, постановено по гр. дело № 848/2010 г. по описа на ПРС и съгласно разпоредбата на чл. 297 от ГПК вр. с чл. 298, ал. 1 от ГПК.

По отношение на възражението на ответника, че е изключителен собственик на процесния имот по силата на давностно владение, упражнявано от лятото на 1999 г. до настоящия момент с твърдения, че е владял имота лично за себе си, а не го е държал по отношение на ищците съдът не е обвързан с установеното по горецитираното дело решение, доколкото такова възражение в производството по гр. дело № 848/2010 г. по описа на ПРС не е било депозирано, поради което следва да бъде преценено в настоящото делбено производство. Съдът намира, че основателността на възражението на ответника се доказа от събраните по делото гласни доказателства както от разпитаните ищцови свидетелите, така и от тези на ответната страна. От показанията им се установи, че в процедурата по реституиране на имота е участвал само ответникът, а след възстановяването на собствеността единствено той го е стопанисвал и е извършвал в него подобрения, а останалите двама наследници изцяло са били дезитересирани от този имот и много рядко са го посещавали и то като гости на своя брат. Установява се, че Р.И. е демонстрирал пред другите двама наследници намерението си да владее целия имот като свой собствен, включително е правил подобренията със съзнанието за единствен негов собственик. Съгласно трайно установената съдебна практика презумпцията по чл. 69 от ЗС в случая не се прилага при установяване придобиване на право на собственост въз основа на давностно владение когато собствеността е възникнала от наследяване по закон, т.е. предполага се, че сънаследникът е владелец по отношение само на своята идеална част и държател по отношение идеалните части на останалите наследници /в този смисъл реш. № 596/30.06.2010 г. по гр. дело № 1534/2009 г. на I г.о., решение № 140/17.03.2006 г. по гр. д. № 797/2005 и решение № 872/13.02.2006 г. по гр. д. № 259/2005 г., І г. о/. За да се приеме, че наследник владее имота с намерение за своене, би следвало това намерение да се манифестира по категоричен начин пред останалите сънаследници и да не остане съмнение, че те са наясно с намерението на наследника да свои наследствената вещ изцяло за себе си. В настоящото производство се установи по категоричен начин, че Р.И. е демонстрирал намерението си да свои имота изцяло за себе си пред останалите двама наследници, поради което и следва да намери приложение презумпцията на чл. 69 от ЗС.  

С оглед достигнатите правни изводи съдът намира, че е налице съсобственост по отношение на делбения имот само между двамата ответници по делото като ищците следва да бъдат изключени от делбата.  

 

Мотивиран от така изложените съображения, Провадийски районен съд

 

Р Е Ш И :

 

               ДОПУСКА ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. ******, община Дългопол, цялото с площ от 2745 кв.м. съставляващо УПИ I – 21 в кв. 1 по плана на селото, при граници: улица, УПИ II – 20 и от две страни язовир, ведно с построената в това дворно място двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 68 кв.м. между съсобствениците при квоти, както следва:

        - 1045 кв м. ид. части от дворното място, ведно с цялата изградена в него жилищна сграда със застроена площ от 68 кв.м. за Р.Ф.И., ЕГН: **********,***,

                    - 1700 кв.м. ид. части от дворното място за Държавата, на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС.

            ИЗКЛЮЧВА от делбата И.Ф.И., ЕГН: **********,*** Б.Ф.И., ЕГН: **********,***.

 

               РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: