Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Провадия, 30.11.2015 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, трети състав, в
публично съдебно заседание на двадесети
октомври, две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОНКА СЛАВОВА
при участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 635 по описа на ПРС
за 2009 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.34 от ЗС от ищците И.Ф.И. и Б.Ф.И. против Р.Ф.И. и Държавата за допускане и извършване
на делба на следния съсобствен между страните недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО,
находящо се в с. ******, община Дългопол, цялото с площ от 2745 кв.м.
съставляващо УПИ I – 21 в кв. 1
по плана на селото, при граници: улица, УПИ II – 20 и от две страни язовир, ведно с построената в това дворно място
двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 68 кв.м., при следните квоти:
5/32 ид. части от цялото дворно място и
1/3 ид. части от жилищната сграда за И.Ф.И.; 5/32 ид. части от дворното място и
1/3 ид. части от жилищната сграда за Б.Ф.И.; 5/32 ид. части от дворното място и
1/3 ид. части от жилищната сграда за Р.Ф.И. и 17/32 ид. части от дворното място
за Държавата.
В исковата молба
ищците излагат, че с първия ответник са наследници по закон на Ф. И. М. и
съсобственици на процесния имот по силата на наследяване по закон, като техният
наследодател приживе се е легитимирал като собственик на имота, отчужден му по
силата на ПМС № 50/1967 г. по реда на чл. 101 от ЗС с действащият към този
момент Правилник за отчуждаване на имоти за държавна и обществена нужда. Твърди
се, че в полза на наследниците му е завършила реституционна процедура за
процесния имот като дворното място е било възстановено по силата на закона –
чл. 2, ал. 2 от ЗВСНОИ. В евентуалност заявява, че са собственици на процесното
дворно място и в резултат на изтекла в тяхна полза придобивна давност
посредством осъществявано владение в периода от 1999 г. до настоящия момент
като присъединяват и владението на техния наследодател от 1960 г. до 1967 г.
когато имотът е бил одържавен. Твърдят, че съсобствеността с в втория ответник
– Държавата е възникнала по силата на влязъл в сила нов регулационен план, по
който предишният УПИ IV – 28 в кв. 11
на с. ****** с площ от 1 500 кв. м. е станал част от новообразувани
процесен УПИ I – 21 в кв. 1 по действащ план и 1 700 кв.м. ид. части от
новообразуваното дворното място са собственост на Дърравата. Молят имота да
бъде допуснат до делба между посочените в исковата молба съсобственици и при
посочените квоти.
В срока по
чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците по иска. Ответникът Р.И.,
чрез процесуалния си представител оспорва иска като неоснователен и твърди, че
е изключителен собственик на дворно място с площ от 1 500 кв.м., ведно с
построената в него жилищна сграда по силата на наследствено правоприемство от Ф.
И. М. и по силата на давностно владение, упражнявано от лятото на 1999 г. до
настоящия момент. Твърди се, че ответникът е владял имота лично за себе си, а
не го е държал по отношение на ищците като през тези години е направил редица
подобрения в имота със знанието на ищците, но без тяхното участие, поради което
моли искът да бъде отхвърлен. Прави доказателствени искания.
Депозиран е и
писмен отговор от Държавата, в който се изразява становище за неоснователност
на предявения иск с твърдения, че процесният имот е изцяло държавна
собственост, тъй като попада в първи пояс на санитарно – охранителната зона на
язовир „Цонево“, която обхваща ивица с ширина 50 м. от границата на водния
обект, поради което по силата на Закона за водите е държавна собственост и
разпореждане с този имот от страна на трети лица е недопустимо. Твърдят се
пропуски в реституционната процедура, недостатъци на заповедта за деактуване на
имота като държавен. В отговора се излагат твърдения, че ищците не сочат
доказателства за нито едно от посочените в исковата молба обстоятелства.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От представените
по делото писмени доказателства: Удостоверение за наследници № 48/27.10.2009 г.; Скица
№ 345/28.10.2009 г.; Решение от 07.04.1998 г. на ПРС; Заповед № 975/02.08.1992
г.; Удостоверение за данъчна оценка с изх. № 1100-257/1/09.11.2009 г.; Акт за
частна общинска собственост вписан под № 165, т. ХІ, н.д. № 2197; Предложение
на комисията по реституция при община Дългопол; Приходна квитанция №
046687/29.06.1992 г.; Молба от Ф. И. М. с вх. №
9900/10/08.04.1992 г.; Декларация по чл. 7, ал. 2 ЗВСНОИ; Заявление от Филю И. М.;
Протокол № 206/15.07.1967 г.; Уведомление с изх. № 9900/ф23/13.07.1992 г.;
Определение № 12847/18.08.2010 г. на Районен съд Варна; Определение №
9533/21.06.2010 г. на Районен съд Варна; Заповед № 66/15.07.2002 г., ведно с
координатни таблици към трасировъчен план на пояс 1 и 2 на
санитарно-охранителна зона на язовир Георги Трайков и картен материал към
заповедта; Разпореждане № 50/04.03.1967 г.;
№ 145/03.06.2014 г.; Комбинирана
скица на процесния имот № 267/28.11.2014 г.; копие от писмо с вх. № 9400/Р-35
от 17.08.2000 г., Протокол № 5/11.08.2000 г., Писмо от кмета на община Дългопол
от 17.08.2000 г.; Обяснителна записка на проектант инж. К. Н. и скица № 297/15.08.2000 г., както и влязло в сила
съдебно решение по гр. дело № 848/2010 г. по описа на ПРС се установява, че между страните е
налице съсобственост при посочените в исковата молба квоти.
Като доказателства по делото e приети и данъчна декларация с вх. №
49161/25.04.2000 г.
От ангажираните от ищците гласни
доказателства се установява, че процесният имот е бил собственост на бащата на
ищците и първия ответник. Свидетелят И. М. И. е бил за последно в имота през
2000 г., а свидетелят Ж. Д. И. – съпруг на ищцата Б.Ф. И. също заявява, че рядко посещава имота и като
ходят там със съпругата ги посреща Р.Ф.И.
От показанията на свидетелите на
ответната страна се установява, че процедурата по реституиране на имота е
осъществена от ответника Р.И., който сам стопанисва и поддържа имота, а брат му
и сестра му не се интересуват от този имот и свидетелите не са ги виждали да
идват в него, нито да се грижат за него.
Предвид така
установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна:
Твърдениятя на
страните за наличието на съсобственост между тях по отношение на описаните в
исковата молба и отговора недвижими имоти, която не е прекратена обуславя извод
за допустимост на предявения иск за делба с правно основание чл. 34 от ЗС.
Основателността на исковата претенция поставя в тежест на ищеца установяването
при условията на пълно и главно доказване на твърденията му за наличието на
съсобственост по отношение на делбените имоти между него и ответника, спрямо който
е насочена исковата претенция за делба, възникнала на твърдяното основание.
Възраженията на
Държавата, в качеството ѝ на ответник по настоящия иск за еднолична
собственост върху целия имот на наведените основания, а именно че имотът попада в първи пояс на санитарно – охранителната зона на язовир
„Цонево“, която обхваща ивица с ширина 50 м. от границата на водния обект,
поради което по силата на Закона за водите е държавна собственост и
разпореждане с този имот от страна на трети лица е недопустимо, както и
пропуски в реституционната процедура не следва да се разглеждат в настоящото
производство, доколкото съсобствеността между страните е установена с влязло в
сила съдебно решение, постановено по гр. дело № 848/2010 г. по описа на ПРС и съгласно
разпоредбата на чл. 297 от ГПК вр. с чл. 298, ал. 1 от ГПК.
По отношение на
възражението на ответника, че е изключителен
собственик на процесния имот по силата на давностно владение, упражнявано от
лятото на 1999 г. до настоящия момент с твърдения, че е владял имота лично за
себе си, а не го е държал по отношение на ищците съдът не е обвързан с установеното
по горецитираното дело решение, доколкото такова възражение в производството по
гр. дело № 848/2010
г. по описа на ПРС не е било депозирано, поради което следва да бъде преценено
в настоящото делбено производство. Съдът намира, че основателността на възражението
на ответника се доказа от събраните по делото гласни доказателства както от
разпитаните ищцови свидетелите, така и от тези на ответната страна. От
показанията им се установи, че в процедурата по реституиране на имота е
участвал само ответникът, а след възстановяването на собствеността единствено
той го е стопанисвал и е извършвал в него подобрения, а останалите двама
наследници изцяло са били дезитересирани от този имот и много рядко са го
посещавали и то като гости на своя брат. Установява се, че Р.И. е демонстрирал
пред другите двама наследници намерението си да владее целия имот като свой
собствен, включително е правил подобренията със съзнанието за единствен негов
собственик. Съгласно трайно установената съдебна практика презумпцията по чл.
69 от ЗС в случая не се прилага при установяване придобиване на право на
собственост въз основа на давностно владение когато собствеността е възникнала от
наследяване по закон, т.е. предполага се, че сънаследникът е владелец по
отношение само на своята идеална част и държател по отношение идеалните части
на останалите наследници /в този смисъл реш. № 596/30.06.2010 г. по гр. дело №
1534/2009 г. на I г.о., решение № 140/17.03.2006 г. по гр. д. № 797/2005 и решение № 872/13.02.2006 г. по гр. д. № 259/2005 г., І г. о/. За да се приеме, че
наследник владее имота с намерение за своене, би следвало това намерение да се
манифестира по категоричен начин пред останалите сънаследници и да не остане
съмнение, че те са наясно с намерението на наследника да свои наследствената
вещ изцяло за себе си. В настоящото производство се установи по категоричен
начин, че Р.И. е демонстрирал намерението си да свои имота изцяло за себе си
пред останалите двама наследници, поради което и следва да намери приложение
презумпцията на чл. 69 от ЗС.
С оглед достигнатите правни изводи
съдът намира, че е налице съсобственост по отношение на делбения имот само
между двамата ответници по делото като ищците следва да бъдат изключени от
делбата.
Мотивиран от така изложените съображения,
Провадийски районен съд
Р Е Ш И :
ДОПУСКА ДА
БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО,
находящо се в с. ******, община Дългопол, цялото с площ от 2745 кв.м.
съставляващо УПИ I – 21 в кв. 1
по плана на селото, при граници: улица, УПИ II – 20 и от две страни язовир, ведно с построената в това дворно място
двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 68 кв.м.
между
съсобствениците при квоти, както следва:
- 1045 кв м. ид. части от дворното място, ведно с цялата изградена в него жилищна
сграда със застроена площ от 68 кв.м. за Р.Ф.И., ЕГН: **********,***,
- 1700
кв.м. ид. части от дворното място за Държавата, на
основание чл. 34, ал. 1 от ЗС.
ИЗКЛЮЧВА
от делбата И.Ф.И., ЕГН: **********,*** Б.Ф.И.,
ЕГН: **********,***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд,
в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: