№ 28
гр. София, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:ГЕОРГИ СТ. МУЛЕШКОВ
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. МУЛЕШКОВ Въззивно
гражданско дело № 20211800500552 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Ищците Л. Л.. Ш. и Д. Л.. Д. обжалват Решение № 100 /
14.05.2021 г. по гр. д. № 930 / 2019 г. на Самоковския районен съд, с
което исковете им за делба на недвижими имоти и за частична отмяна
на констативен нотариален акт, предявени срещу Е.. В. Г., са били
отхвърлени.
Развиват доводи за неправилност на обжалваното решение.
С отговора по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна оспорва
жалбата.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо решение на
първоинстанционен съд.
Пред районния съд е бил предявен иск за делба на урегулиран
поземлен имот в с. Р., ведно с изградените в него масивна жилищна
сграда, лятна кухня, стопанска сграда и гараж, при квоти по ¼ ид. част
за ищците и ½ ид. част за ответницата. Била е предявена и претенция
1
за частичната отмяна до размера на ½ ид. част на констативен
нотариален акт от 05.03.2010 г., с който ответницата е била призната
за собственик на делбените имоти.
По делото се установява, че собственици на процесния УПИ и на
построените в него сгради са били В.З.Г. и М.Х.Г.. Правото на
собственост е било придобито от тях в режим на СИО по давност и
регулация. Посочени лица са общи наследодатели на страните.
Двамата са починали съответно през 1992 г. и през 1994 г. След
тяхната смърт те са били наследени от децата си Е.. В. Г. (ответница
по делото) и Л.В.Г.. Л.Г.в е починал през 2019 г. и е бил наследен от
ищците Д.Д. и Л.Ш. – негови низходящи. Тези обстоятелства не са
спорни между страните. Те се установяват и с представените писмени
доказателства.
На 04.02.2010 г. Л.Г.в е направил отказ от наследството, оставено
от покойните му родители. Отказът е бил надлежно вписан на
09.02.2010 г. в особената книга по чл.49, ал.1 ЗН при Самоковския
районен съд. Така за ответницата е възникнало формалното основание
да се снабди на 05.03.2010 г. с констативен нотариален акт за
собственост върху целия урегулиран поземлен имот и сградите.
Единственият основен спорен въпрос както пред районния съд,
така и пред въззивната инстанция е дали преди 2010 г. Л.Г.в е приел
наследството, оставено от неговите родители В. и М.Г., респ. дали
направеният от него отказ от наследство е породил правно действие.
Установява се, че през м. април 1998 г. Л.Г.в като собственик е
подал пред данъчната служба към Община С. данъчна декларация по
чл.26 ЗМДТ за притежавани недвижими имоти. В нея той е
декларирал процесните имоти (поземлен имот и сгради). Отразил е, че
е собственик на ½ ид. част и е посочил сестра си Е.Г. като собственик
на останалата ½ ид. част. Посочил е, че в данъчната служба имотите се
водят на наследниците на В.Г., както и че документът им за
собственост е нотариалният акт от 03.11.1988 г., който е представен по
делото и с който В.Г. е бил признат за собственик на основание
давностно владение. Данъчната декларация е представена по делото в
препис, заверен от служител на Община С.. Освен това ищците са
представили и доказателства, издадени от Община С., за платени от
Л.Г.в местни данъци и такси за 1998 г. и за периода 1999 г. – 2009 г.
Плащанията са били извършени по партиден номер, включващ
единния граждански номер на посочения наследодател.
Данъчната декларация и доказателствата за платени данъци не са
били оспорени от ответницата – въззиваема пред настоящата
2
инстанция. Те оборват истинността (съдържанието) на писмо от
17.02.2020 г., подписано от кмета на общината, според което Л.Г.в не
е подавал декларация за притежаван имот в с. Р. и не е заплащал данък
върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци. Съдържанието на
писмото като официален удостоверителен документ е било
фактически оспорено пред районния съд, като е без значение, че
ищците не са направили изрично искане за откриване на производство
по чл.193 ГПК и че такова производство обективно не е било
откривано с нарочен акт на съда.
Всички свидетели твърдят безпротиворечиво, че след смъртта на
родителите си Л.Г.в е останал да живее в процесния имот като техен
наследник. Той е живял в „къщата си“ (показанията на свидетеля В.),
респ. в „неговата си къща“ (показанията на свидетеля ПП., посочен от
ответницата), останала от родителите му, а сестра му Е. е живяла в
друго населено място (с. Б.И.). По делото няма твърдения и данни Л.
да е живял след смъртта на общите наследодатели не в свой, а в чужд
имот – изключителна собственост на сестра му, било то на правно
основание (например заем за послужване, наем), или без основание
(например да е бил допуснат да живее и да са налице търпими
действия).
Косвен аргумент за прието наследство е и фактът, че през 2012 г.
и през 2014 г., тоест след направения отказ от наследство, Л.Г.в е бил
сред продавачите на два земеделски имота, реституирани с решение
от 21.02.2000 г. на поземлената комисия, като не се спори, че той е
встъпил в административното производство на мястото на
правоимащия си наследодател.
Изложените факти сочат по недвусмислен начин, че Л.Г.в е
приел мълчаливо с конклудентни действия наследството, оставено от
родителите му. Ето защо направеният от него през 2010 г. отказ от
наследство е недействителен и не е породил правно действие.
Без значение за приемането на наследството и за
недействителността на отказа е обстоятелството, че ищците не са се
грижели за своя баща, както и че грижите са били полагани от
ответницата и нейния син. Неизпълнението на морален дълг от страна
на ищците няма никаква правна връзка с волята на техния
наследодател да приеме или да се откаже от наследството, оставено от
родителите му.
Възражението на ответницата за изтекла в нейна полза
придобивна давност не следва да бъде обсъждано, тъй като то е било
направено с писмена молба след първото съдебно заседание, тоест
3
след изтичането на преклузивния срок по чл.131 вр. чл.133 ГПК.
Предвид доводите във въззивната жалба – без това да
рефлектира по какъвто и да било начин върху крайните изводи на
въззивната инстанция, – следва да се посочи, че автентичността на
отказа от наследство не беше оборена от ищците. С основната и с
допълнителната експертиза се установява по несъмнен начин, че автор
на отказа е техният наследодател Л.Г.в.
Тъй като по делото се установява, че страните са съсобственици
на процесните имоти при посочените в исковата молба квоти, то
първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло,
включително и в частта по иска с правно основание чл.537, ал.2 ГПК и
в частта за разноските. Въззивната инстанция следва да постанови
ново решение, с което да уважи иска за допусне на делба и да отмени
за ½ ид. част констативния нотариален акт от 05.03.2010 г. на
нотариус Борислав Механджийски, издаден в полза на ответницата.
Що се отнася до разноските, то те ще следва да бъдат разпределени в
бъдеще по реда на чл.355 ГПК.
Жалбоподателите не претендират разноски за въззивното
производство.
По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1 ГПК
Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 100 / 14.05.2021 г. по гр. д. № 930 /
2019 г. на Самоковския районен съд, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА съдебна делба между Л. Л.. Ш. от гр. С., ЕГН
**********, Д. Л.. Д. от гр. С., ЕГН **********, и Е.. В. Г. от гр. С.,
ЕГН **********, на следните недвижими имоти, находящи се в с. Р.,
общ. Самоков, обл. Софийска: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
площ 850 кв. м, идентичен с парцел II, отреден за имот с пл. № 87 в
кв. 7 по регулационния план на селото от 1982 г., ведно с построените
в него МАСИВНА ЖИЛИШНА СГРАДА на един етаж със застроена
площ 63 кв. м, състояща се от две стаи, кухня, коридор и мазета,
ЛЯТНА КУХНЯ с площ 30 кв. м, СТОПАНСКА СГРАДА с площ 50
кв. м и ГАРАЖ с площ 24 кв. м, при граници и съседи на
урегулирания поземлен имот съгласно нотариален акт по давност от
03.11.1988 г. и нотариален акт по регулация от 05.07.1983 г.: улица,
Д.М.П. и край на регулацията, а съгласно скица № С-1309 / 30.10.2019
4
г. на Община С.: улица, УПИ III-89 от кв. 7, УПИ I-88 от кв. 7 и имоти
извън регулация,
при следните квоти:
- за Л. Л.. Ш. – ¼ ид. част;
- за Д. Л.. Д. – ¼ ид. част;
- за Е.. В. Г. – ½ ид. част.
ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО на основание чл.537, ал.2 ГПК
Нотариален акт № .. от ............... г., том IА, рег. № 1588, дело № 64 /
2010 г. на нотариус Борислав Механджийски, вписан под № 411 в
регистъра на Нотариалната камара, издаден на основание чл.587, ал.1
ГПК в полза на Е.. В. Г. от гр. С., с ЕГН **********, до размера на ½
идеална част от правото на собственост върху описаните в
нотариалния акт недвижими имоти (урегулиран поземлен имот,
масивна жилищна сграда, лятна кухня, стопанска сграда и гараж).
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5