Р
Е Ш Е Н И Е
№568
Бургас, 14/04/2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на седми април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар
В. С.
като разгледа административно дело номер 249 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ във връзка с
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
жалба на С. В. С.,***, против заповед №21-0769-000098 от 14.01.2021 г. на
началник група, сектор „Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, за прилагане на
принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл.171, т.1, б. „а“ от Закона за
движението по пътищата/ЗДвП/ - временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водача до отпадане на основанието за
това.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, се явява лично и чрез процесуалния си представител, поддържа
сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени
оспорения административен акт. Излага съображения. Не ангажира допълнителни
доказателства. Претендира разноски.
Ответникът - началник
група, сектор „Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, редовно уведомен, не се явява
и не се представлява. Писмено е изразил становище за неоснователност на
жалбата. Представил е административната преписка по издаване на заповедта. Не
ангажира допълнителни доказателства.
Административен
съд Бургас, като взе предвид изложените
доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от
лице, което има правен интерес от оспорването, съдържа необходимите форма и
реквизити, поради което е допустима.
Разгледана по
същество жалбата е основателна, при следните съображения:
На 12.09.2018 г.
със заповед №18-0769-002289 на полицейски инспектор, сектор „Пътна
полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, на основание чл.171, т.1, б „б“ ЗДвП, на С. е
приложена принудителна административна мярка/ПАМ/ - временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водача до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18/осемнадесет/ месеца, тъй като на посочената
дата отказал проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и не изпълнил предписание за изследване с доказателствен
анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологична проба за химично
лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в
кръвта/нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП/; предприел маневра, с която създал
опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях, при което
настъпило ПТП/нарушение по чл.25, ал.1 ЗДвП/; не носил свидетелство за
регистрация на МПС, което управлява и свидетелство за управление на МПС от съответната
категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория/нарушения по
чл.100, ал.1, т.1 и 2 ЗДвП. Отнето му е СУМПС №273316, издадено от Руска федерация,
с валидност до 19.12.2018 г./л.11 и 12 от делото/.
По описа на
Районен съд Бургас е образувано нохд № №3186/2019 г. за престъпление по
чл.343б, ал.1 НК, приключило със споразумение, влязло в сила на 31.07.2019 г.,
тъй като на 12.09.2018 г. С. управлявал МПС
с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 2.20
промила, установено по надлежния ред. Освен наложеното му наказание лишаване от
свобода за срок от три месеца, изтърпяването на което е отложено за срок от три
месеца, с изпитателен срок от три години, на осн. чл.343г НК, жалбоподателят е
лишен от право да управлява МПС за срок от 11/единадесет/ месеца. На основание
чл.59, ал.4 НК относно наложеното наказание по чл.37, ал.1, т.7 НК е
приспаднато времето, през което С. е бил лишен по административен ред от право
да управлява МПС, считано от 12.09.2018 г., когато СУМПС №273316, издадено от
Руска федерация, с валидност до 19.12.2018 г., му е отнето със заповед
№18-0769-002289/12.09.2018 г./л.14 и 15 от делото/.
Преди да изтече срока на СУМПС №273316 на 19.12.2018 г., на 20.10.2018 г. С. се снабдил с ново СУМПС №ГИБДД7717,
издадено от Руска федерация/л.9 от делото/.
На 14.01.2021 г.
жалбоподателят се явил в сектор „ПП“, ОД МВР Бургас, да представи удостоверение
за психологическо изследване/несъответно на категорията, която притежава/, при
което било установено, че на 20.10.2018 г. по време на наложеното му наказание
по нохд №3186/2019 г., се е снабдил с ново СУМПС.
На 14.01.2021
г., началникът на група, сектор „Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, е издал
заповед № 21-0769-000098, с която на основание
чл.171, т.1 , б. „а“ от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/, на С.С. ***,
е приложена принудителна административна мярка/ПАМ/-временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до отпадане на основанието за това.
С последната му
е отнето свидетелство за управление на МПС №**********/20.10.2018 г., издадено
от Руската федерация/л.8 и 9 от делото/.
От сектор „ПП“,
ОД МВР Бургас, направили запитване до Районна прокуратура Бургас относно срока
на наложеното на С. наказание, предвид
установеното, че на 20.10.2018 г./месец след отнемането на СУМПС/ му е издадено
ново руско СУМПС/виж.писмо, рег.№769000-992 от 14.01.2021 г., л.20 от делото/.
На 19.01.2021 г.
С. преминал психологическо изследване, видно от приложеното удостоверение за
психологическа годност №6761182/л.10 от делото/.
На 25.01.2021 г.
прокурор при Районна прокуратура Бургас е постановил, че периодът от 20.10.2018 г. до 12.08.2019 г. не
следва да се зачита за изпълнение на наказанието „лишаване от право да
управлява МПС“, наложено на С.С. по нохд №3186/2019 г. по описа на Районен съд
Бургас, тъй като същият е разполагал със СУМПС по време на изтърпяване на
наложеното му по посоченото дело лишаване от право. /л.22 от делото/.
Във връзка с
постановлението на Районна прокуратура Бургас, в сектор „ПП“, ОД МВР Бургас, е
прието, че наказанието да не управлява МПС за срок от 11/единадесет/ месеца на С.С.
ще се счита от 12.09.2018 г. до 20.10.2018 г. и от 14.01.2021 г. до 05.11.2021
г./виж писмо, рег. №769000-2386 от 29-01.2021 г., л.23 от делото/.
Постановление от
25.01.2021 г. на Районна прокуратура Бургас е отменено с постановление от
01.03.2021 г. на Окръжна прокуратура Бургас, което не е влязло в сила/л.44 и 45
от делото/.
Заповед №
21-0769-000098 от 14.01.2021 г. на началник група, сектор „Пътна полиция“/ПП/,
ОД МВР Бургас, е предмет на разглеждане в настоящото производство.
В мотивите на
заповедта се сочи, че ПАМ е приложена по отношение на жалбоподателя, тъй като
на основание чл.343г НК по нохд №3186/2019 г. по описа на Районен съд Бургас, е
лишен от право да управлява МПС и не е представил удостоверение за
психологическо изследване в сектор „ПП“, ОД МВР Бургас. Прието е, че С. не отговаря на медицинските и
психологическите изисквания за водач на МПС/л.8 от делото/.
При тези факти
се налагат следните правни изводи:
На
първо място, заповед № 21-0769-000098 от 14.01.2021 г. за прилагане на
принудителната административна мярка/ПАМ/, е издадена от компетентен орган - началник
група, сектор „Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, съобразно нормата на чл.172,
ал.1 ЗДвП и заповед №251з-209 от 18.01.2017 г. на директора на ОД МВР
Бургас за делегиране правомощия на длъжностни лица от МВР за издаване
заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, сред които изрично по т.1.4 са посочени началниците
на групи в сектор „Пътна полиция“, какъвто е издателят на процесния
административен акт/л.26 от делото/; заповед №8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра
на вътрешните работи за определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл.165 ЗДвП/л.27 от делото/ и заповед за заместване на министъра на вътрешните работи
№8121з-1496 от 06.12.2016 г./л.28 от делото/, и е в предвидената писмена форма.
На
второ място обаче, при издаването на заповедта са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, материалния закон и
неговата цел и съображенията за това са следните:
По своя
правен характер принудителната административна мярка/ПАМ/ е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, поради което за нея важат
изискванията, предвидени в чл.59, ал.2 АПК за съдържание на административния
акт, включително и това по т.4 от цитираната норма-фактически и правни
основания, т.е. да бъде мотивиран. Мотивите следва да сочат какви фактически
констатации е направил административния орган при издаването на акта и въз
основа на какви доказателства. Това е изрично изискване към формата на
административния акт, с което се цели да се установи връзката между
фактическото или юридическо положение, наложило издаването на акта и
волеизявлението на органа - издател. Фактическите основания са тези, които
дават възможност административният орган да упражни властта си. При липса на
описание на фактите в акта, съдът не може да извърши проверка налице ли са
визираните в хипотезата на правната норма юридически факти. Правните основания
са тези, които сочат какво органът е искал да постигне с издаването на
административния акт, тъй като визираните в хипотезата на правната норма
юридически факти са обвързани с конкретна цел. Така, ако описаните в акта
факти, не съответстват на установените в посочената от органа правна норма, то
той не може да постигне целта си. При противоречие или разминаване между действителните
и юридическите факти, органът може да постигне друга цел, такава определена от
друга правна норма, но не и тази, на която се е позовал. Съдът не може да
изменя целта, с която органът упражнява властта си, затова е обвързан от
посоченото от него правно основание в акта.
Изложеното
обуславя значимостта на фактическите и правни основания като задължителен
реквизит от формата и съдържанието на
всеки индивидуален административен акт. Наличието им е гаранция за
законосъобразното упражняване на държавната власт, но и предпоставки за ефективното
упражняване правото на защита на лицата, както и ефективното задължение на съда
да извърши контрол относно законосъобразността на административния акт.
В случая е
налице несъответствие между изложените в заповедта факти и посоченото от
административния орган правно основание за прилагане на ПАМ.
Според
правилото на чл.171, т.1, б. „а” ЗДвП, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителна административна мярка „ временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, за когото видимо се установи, че не
отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на
основанието за това.
Следователно,
за да е налице хипотезата на чл.171, т.1, б. „а“ ЗДвП, следва да се установи,
че водачът не отговаря на медицинските и психологически изисквания, като
нормата не налага несъответствието с изискванията да е установено с медицинско
изследване. Несъответствието трябва да е видимо, т.е. същото трябва да е
толкова явно, че да се установява и от неспециалист и когато се види от
компетентния орган, последният на базата на собствените си възприятия да
направи извод за съществуването му. Тогава, за да предотврати неправомерното
упражняване на правнорегламентираната дейност, каквато е управлението на МПС,
контролният орган временно, до окончателното установяване на съответствието на
медицинското състояние с изискванията, следва да отнеме свидетелството за
управление на моторно превозно средство и така да ограничи неправомерното
управление на МПС.
В
конкретния случай не се установяват предпоставките на цитираната норма. Същите
не са установени и доказани от администратвния орган.
Няма спор,
че на 12.09.2018 г. със заповед №18-0769-002289 на полицейски инспектор, сектор
„Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, на основание чл.171, т.1, б „б“ ЗДвП, на С.
е приложена принудителна административна мярка/ПАМ/-временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водача до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18/осемнадесет/ месеца, тъй като на посочената
дата отказал проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и не изпълнил предписание за изследване с доказателствен
анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологична проба за химично
лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в
кръвта/нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП/; предприел маневра, с която създал
опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях, при което
настъпило ПТП/нарушение по чл.25, ал.1 ЗДвП/; не носил свидетелство за
регистрация на МПС, което управлява и свидетелство за управление на МПС от
съответната категория и контролен талон към СУМПС от съответната
категория/нарушения по чл.100, ал.1, т.1 и 2 ЗДвП. Отнето му е СУМПС №273316,
издадено от Руска федерация, с валидност до 19.12.2018 г./л.11 и 12 от делото/.
Не се
спори, че по нохд № №3186/2019 г. по описа на Районен съд Бургас жалбоподателят
е осъден за престъпление по чл.343б, ал.1 НК, приключило със споразумение,
влязло в сила на 31.07.2019 г., тъй като на 12.09.2018 г. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на
хиляда, а именно 2.20 промила, установено по надлежния ред. Освен наложеното му
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изтърпяването на което е
отложено за срок от три месеца, с изпитателен срок от три години, на осн.
чл.343г НК, жалбоподателят е лишен от право да управлява МПС за срок от
11/единадесет/ месеца. На основание чл.59, ал.4 НК относно наложеното наказание
по чл.37, ал.1, т.7 НК е приспаднато времето, през което С. е бил лишен по
административен ред от право да управлява МПС, считано от 12.09.2018 г., когато
СУМПС №273316, издадено от Руска федерация, с валидност до 19.12.2018 г., му е
отнето със заповед №18-0769-002289/12.09.2018 г./л.14 и 15 от делото/.
Няма спор, че преди
изтичане на срока на СУМПС №273316 на 19.12.2018 г., на 20.10.2018 г. С. се снабдил с ново СУМПС
№ГИБДД7717, издадено от Руската федерация/л.9 от делото/.
Няма спор, че на
14.01.2021 г. жалбоподателят се е явил в сектор „ПП“, ОД МВР Бургас, да
представи удостоверение за психологическо изследване, неотговарящо на
притежаваната от него категория, при което било установено, че на 20.10.2018
г., по време на наложеното му наказание по нохд №3186/2019 г., същият се е
снабдил с ново руско СУМПС.
Не се спори, че
на 19.01.2021 г. С. преминал психологическо изследване и представил
удостоверение за психологическа годност №6761182, изд. на основание чл.8, ал.7
от Наредба №36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация
за извършване на психологически изследвания/обн.ДВ, бр.46/2006 г., л.10 от
делото/.
Данните по
делото не сочат С. видимо да не е
отговарял на медицинските или
психологическите изисквания, че временно да се отнеме свидетелството му за
управление на МПС - до отпадане на основанието за това.
Към момента на
издаване на административния акт, по арг. от чл.142, ал.1 АПК, такива
обстоятелства не са констатирани от административния орган. Към 14.01.2021 г.
същият не е представил необходимото свидетелство за психологическа годност,
представил го е пет дни по-късно и му е отнето издаденото на 20.10.2018 г.
руско СУМПС.
Нормата на
чл.171, т.1, б. „а“ ЗДвП не изисква само водачът по отношение, на който се
прилага ПАМ на това правно основание да не
отговаря на медицинските и психологическите изисквания за водач на МПС,
както е приел административният орган в мотивите на заповедта, но тези
несъответствие следва да са видими, че да мотивират временното отнемане на СУМПС от контролните органи, което в случая
не е налице и не е доказано от издателя на акта.
Фактическите
основания за прилагането на ПАМ не съответстват на правното основание за
издаване на заповедта - чл.
171, т. 1, б. „а“ ЗДвП.
Предписанието е императивно и само при наличие на визираните предпоставки в
условията на обвързана компетентност, административният орган прилага
предвидената в закона ПАМ. В конкретния казус, органът не е установил наличието
на предпоставките за налагане на процесната ПАМ.
Липсата на
синхрон между действителните и юридическите факти препятства съдебния контрол
относно съответствието на индивидуалния административен акт с целта на закона,
което е изискване за неговата законосъобразност -чл.146, т.5 АПК.
Изложеното
налага извода, че заповедта е незаконосъобразна, което налага нейната отмяна.
При този
резултат и предвид направеното искане в полза на жалбоподателя се следват
направените по делото разноски, които са общо в размер на 910.00/деветстотин и
десет/ лева, представляващи 10.00/десет/ лева дължима и заплатена за
производството държавна такса и 900.00/деветстотин/ лева адвокатско
възнаграждение.
По тези
съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ заповед
№21-0769-000098 от 14.01.2021 г. на началник група, сектор „Пътна полиция“/ПП/,
ОД МВР Бургас, с която на С. В. С.,***, е приложена принудителна
административна мярка/ПАМ/ по чл.171, т.1, б. „а“ от Закона за движението по
пътищата/ЗДвП/- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водача до отпадане на основанието за това.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи Бургас/ОД МВР/ Бургас да заплати
на С. В. С.,***, разноски в размер на 910.00/деветстотин и десет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: