Русенска
окръжна прокуратура е обвинила Е.М.В. в
това,че на 21.07.2012г. в гр.Русе,в условията на опасен рецидив,отнел чужда
движима вещ- 14 каратов,тежащ 21
грама златен дамски ланец,на стойност 924 лева,от
владението на М.М.Ч. ***,с намерение противозаконно да го присвои,като
употребил за това сила-престъпление по чл.199 ал.1 т.4, вр. чл.198 ал.1 от НК.
Съдебното следствие се
проведе при условията на глава 27 от НПК,в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Прокурорът поддържа
обвинението. Изразява становище, че подсъдимият следва да бъде признат за
виновен и осъден по повдигнатото му обвинение,като му бъде определено
наказание,при условията на чл.58 ал.1,вр.чл.54 от НК,от вида лишаване от
свобода,в размер около 8 години лишаване от свобода,което да бъде намалено с
1/3,като окончателния размер бъде ефективно изтърпян при строг режим,в
затворническо заведение от закрит тип.
Подсъдимият се признава
за виновен,не оспорва фактите, изложени в обвинителния акт и желае да му бъде
определено минимално наказание. Защитата му пледира за наказание лишаване от
свобода,което, след намаляването му по реда на чл.58а от НК, да бъде
ориентирано към минимума предвиден в закона.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият е на 24 години,български гражданин, с начално образование,
неженен, не работи, осъждан 7 пъти за кражби и други престъпления. Последното
му осъждане е с Присъда № 89/12.05.2008г. по НОХД № 801/08 РРС,в сила от 28.05.2008г.,с
която за извършено на 19.06.2007г. престъпление по чл.198 ал.1 и чл.54 от НК,е
осъден на четири години лишаване от свобода,при първоначален общ режим.
На 13.03.2012г. подсъдимият бил освободен от
Затвора гр.Ловеч, където изтърпявал наказанието по последната си присъда.Той
отишъл да живее при брат си-св.З.Н.Х. ***. Подсъдимият нямал работа и пари и
решил да си набавя средства чрез грабежи на случайно избрани жертви по улиците
на гр.Русе.
На
21.07.2012г.,за времето от 15,00 до 17,00 часа, св.М.М.Ч. пила кафе с приятелка
в бистро,намиращо се в близост до Корабния техникум в гр.Русе. Прибирайки се
към дома си тя решила да пазарува в хранителен магазин „Пацони” на
ул.”Борисова” и в магазин за 1 лев, на същата улица. След това св.Ч. минала
покрай бл.”Васил Левски” и тръгнала по ул.”Видин”. Маршрутът й преминавал по
ул.”Св.Георги”,в посока старото родилно отделение на Русе. Там тя била
забелязана от подсъдимия, който решил да я ограби, тъй като забелязал,че на
врата си жената носи златен ланец.
Подминавайки
заведение „Бургерите”,родилното и намиращото се в съседство заведение
„Лазарета”,свидетелката се отправила по ул.”Антим I” и в този момент била
изпреварена от подсъдимия. Тя го възприела като млад мъж, среден на ръст, слаб,
облечен в карирана риза с къс ръкав и дънки тип 7/8 и бели чехли, който говори
по мобилния си телефон. Св.Ч. завила покрай бл. ”Пирдоп”, за почнала да се
движи в отсечката между улиците „Антим I” и „Братя Миладинови”, която
представлявала междублоково пространство. Там
подсъдимият я издебнал в гръб и започвал да дърпа златния ланец от врата й.
Жената инстинктивно хванала бижуто с ръка отпред и започнала да вика за помощ.
Подсъдимият успял да откъсне парче от златния ланец и държейки го в ръка
побягнал, като в ръката на пострадалата останала другата част от него,с
установена по-късно по делото дължина от 34,5 см.
Уплашена свидетелката
се прибрала в дома си, споделила за случилото се със
съпруга си и сигнализирали полицията.
По случая
било образувано досъдебно производство, в хода на
което било извършено разпознаване, при което
св.Ч. посочила като извършител подсъдимия. Била установена цялата дължина на
златния ланец, която била 50 см, златото било 14
карата, а накитът тежал около 20 грама. Той бил със
специфична плетка, състояща се от навързани едно в друго сърчица.
Съгласно
съдебно-ценовата икономическа експертиза
теглото на златния ланец е 21 грама, златото е 14
карата и стойността му, към момента на отнемането, е 924 лева. Частта, която останалата у пострадалата е с тегло 14,72 грама и на
стойност 647,68 лева.
Отнетата
част от златния ланец не е върната или възстановена на пострадалата.
Съгласно
техническата експертиза, изследвала оптичния носител от
камерата за видео наблюдение, монтирана отвън на игрална зала „Мерикан”,
намираща се на ул.”Николаевска” № 101 е видно, че
подсъдимият е бил в района на местопроизшествието,когато е извършено деянието.
На записите е видно, че той се движи към бар „Санторини”.
На тях е още как св.Ч. *** в посока родилния дом и е преследвана от мъж, за
който може да се направи обосновано предположение,че е подсъдимия.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът приема за безспорно доказана
според всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства,съдържанието на които подсъдимият не оспорва. В тази
насока съдът съобрази показанията на разпитаните по делото свидетели: пострадалата
Ч. и св.З.Х. и направените от подсъдимия признания. Съдът съобрази и приложените
писмени доказателства и доказателствени средства: протоколи за доброволно
предаване, протоколи за оглед на веществени доказателства, протокол за
разпознаване на лица, разписка, свидетелство за съдимост, автобиография, декларация,
СЦИЕ, техническа експертиза, пълномощно и други, както и на веществените доказателства,
приложени по делото.
Анализа на писмените и гласни доказателства,разгледани
в тяхната съвкупност,налага по безспорен начин следните правни изводи:
Подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.199 ал.1 т.4,вр.чл.198 ал.1 от НК, тъй като на 21.07.2012г. в гр.Русе,
в условията
на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ- 14 каратов,тежащ 21 грама златен дамски
ланец,на стойност 924 лева,от владението на М.М.Ч. ***,с намерение
противозаконно да го присвои, като употребил за това сила.
Времето,
мястото и авторството на деянието, както и стойността на предмета на
престъплението са категорично установени, предвид събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
Деянието е довършено,
тъй като подсъдимият
е осъществил и двата акта на изпълнителното деяние-отнемането и упражняването
на физическа сила. Отнел е макар и частично описаната по-горе вещ,
с което е прекъснал
владението на собственика й върху нея и отдалечавайки се от местопрестъплението
е установил своя трайна фактическа власт върху предмета на посегателство. Грабежът
е извършен чрез употреба на сила от страна на подсъдимия спрямо пострадалата, изразяваща
се в дърпане на златния ланец, като това насилия е насочено към прекъсване на
фактическото държане на накита и за преодоляване съпротивата на собственика му,
вследствие на което накита се е откъснал от врата на пострадалата.
Въпреки,че подсъдимият реално е взел само
с част от златния ланец, е налице довършено престъпление с предмет целия накит,тъй
като целта и умисъла на подсъдимия е била да отнеме ланеца като цяло и само
поради оказаната от пострадалата съпротива, той е успял да откъсне само част от
накита. С оглед изложеното това обстоятелство не се отразява върху цялостната
квалификация на престъплението, а ще бъде отчетено при индивидуализацията на
наказанието.
Престъплението е
извършено в условията на опасен рецидив, по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а.” от НК,
и е налице е квалифициращото обстоятелство по т.4 на чл.199 ал.1 от НК,тъй като подсъдимият е извършил
деянието след като е осъждан като пълнолетен, за тежко умишлено престъпление,
на лишаване от свобода повече от една година,при ефективно изтърпяване, като
отношение към посоченото квалифициращо обстоятелство има посочената по-горе
присъда. Видно от отразеното в бюлетина за съдимост на подсъдимия не е изтекъл
срокът по чл.30 от НК.
От субективна страна подсъдимият
е действал при пряк умисъл-съзнавал е обществено-опасния характер на деянието,предвиждал
е неговите обществено опасни последици и е целял настъпването им,което се потвърждава
от цялостното му поведение.Знаел е,че златния ланец е на пострадалата-непозната
за него жена и той няма никакво основание да го взема,че употребява сила,за да
осъществи намерението си, което е видно от неговите обяснения. Той е набелязал
жертвата си,проследил я е до удобния момент, в който да престъпи към
реализиране на плановете си, което е направил,за да получи чуждата вещ и така
да се обогати неправомерно. Той е съзнавал и начина,по който постига този
резултат-използването на физическа сила и изненада спрямо жената. Подсъдимият е
съзнавал и факта на предходните си осъждания, включително и посоченото по-горе
осъждане, определящо съставомерността на деянието по текста на обвинението.
С оглед
изложеното подсъдимият следва да бъде признат за виновен, като му бъде
определено съответно наказание.
При индивидуализация на наказанието,което
следва да бъде наложено на подсъдимия,съдът взе предвид императивната
разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК,която предвижда приложението на чл.58а от НК.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът съобрази направеното от подсъдимия признание,
още в хода на досъдебното производство, с което е съдействал за разкриване на
обективната истина; младата възраст на подсъдимия-24 годишен; степента на
упражнената над пострадалата физическа сила,която е с невисок интензитет;
обстоятелството,че част от златния ланец е останал в пострадалата,с което
реалните щети за нея са в значително по-малък размер от цялостната стойност на
накита. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете наличието на
множество предходни осъждания, извън това обуславящо квалификацията по чл.199
ал.1 т.4 от НК, което сочи на упоритост в умисъла на подсъдимия и трайно
създадени престъпни навици, аргумент в подкрепа на което е и наличието на друго
висящо дело също за извършен грабеж; високата стойност на предмета на
престъплението; наличието на не възстановени до момента щети за пострадалата.
Като съобрази изложеното,
предвид тежестта на извършеното престъпление и личността на извършителя, съдът
му определи наказанието по реда на чл.58а ал.1 от НК, във връзка с чл.54 от НК,
при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, под средата на
предвиденото в текста, което индивидуализира на седем години и шест месеца
лишаване от свобода. След редукцията на това наказание с 1/3 подсъдимият следва
да изтърпи наказание в размер на ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода.
Предвид наличието на
посочените по-горе отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице многобройни
смекчаващи такива, нито някое от изброените смекчаващи се явява изключително,
по смисъла на закона, поради което не са налице предпоставките на чл.55 от НК.
По изложените съображения
и с оглед липсата на притежавано от подсъдимия имущество,на същият не следва да
бъде налагано алтернативно предвиденото наказание конфискация.
Не са налице
предпоставките на чл.66 от НК,предвид съдебното минало на подсъдимия,поради
което така определеното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно.На основание
чл.61 т.2,вр.чл.60 ал.1 от „Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража”,съдът определи първоначален строг режим за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, което следва да се изтърпи в затворническо
заведение от закрит тип. Така определеното наказание,по вид и размер,при
ефективното му изтърпяване, съответства на тежестта на извършеното и личността
на подсъдимия и с него ще се постигнат целите на генералната и лична превенция.
Подсъдимият ще бъде изолиран от обществото, като така му се отнеме възможността
да върши други престъпления и той ще може да преосмисли поведението си занапред,
като в същото време ще се въздейства
предупредително и възпиращо и върху останалите членове на обществото.
С
оглед изхода на делото подсъдимият следва да заплати направените по делото разноски.
Не
са налице предпоставките на чл.53 от НК за отнемане на веществените доказателства,
приложени по делото, поради което същите следва да се върнат на техните
собственици, както следва: 1 брой компакт диск марка „Memorex” 700 МВ,сериен № N
108DKL252D818819А2-на М. И. В., от
когото е предаден на разследващите органи. Дрехите: 1 бр.мъжка риза с къс ръкав
на бяло-синьо-червено райе и 1 чифт бели мъжки чехли № 43-на подсъдимия, на
когото принадлежат.
Мотивиран така,съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: