РЕШЕНИЕ
№ 3800
гр. София, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20221110202881 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от В. Т. Г.А, ЕГН **********, с
адрес гр.С, ул.“Р е“ №, ет., ап., против наказателно постановление №21-4332-
025076/07.12.2021 г., издадено от Началник Сектор към СДВР, ОПП-СДВР, с
което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени две
административни наказания: глоба в размер на 700 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателката твърди, че процесното НП е незаконосъобразно,
тъй като описаната в него скорост не е била нейна, а на автомобила, който я
изпреварил със висока скорост. Иска се отмяна на санкционния акт.
Ответната страна по жалбата: АНО в лицето на Началник Сектор към
СДВР, ОПП-СДВР, надлежно призовани, не се представляват и не вземат
становище по наведените възражения в нея и по същество на правния спор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
1
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице да обжалва
процесното НП и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. НП е връчено лично на
жалбоподателката на 21.02.2022 г., а жалбата е подадена в деловодството на
ОПП-СДВР на същата дата - 21.02.2022 г., видно от поставената дата на
входящия номер върху нея, поради което се явява процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство против В. Т. Г. е
започнало със съставяне на АУАН, Серия АА, бл.№665640 на 09.11.2021 г. от
компетентно длъжностно лице – А. Й. Й., заемащ длъжността
мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР, съгласно Заповед №8121з-515/14.05.2018
г. на министъра на вътрешните работи, в присъствието на двама свидетели
при съставяне на акта – служители на МВР, за това, че:
На 02.07.2021 г., около 10:55 часа, управлява лек автомобил „М“, с рег.
№ собственост на „Б“ ЕООД, с посока на движение от ул.“Кумата“ към
бул.“България“, на ул.“Даскал Стоян Попандреев“ /Спирка на МГТ Гробищен
парк/. Ограничение на скоростта 50 км/ч в населено място, въведено с ПЗ В-
26. Същият е заснет с техническо средство АТСС „CORDON-M“, сериен
№MD1192, заснемащо дата, час, скорост и рег.номер на МПС. Показаната
снимка на клип на водач е 101 км/ч, с приспаднат толеранс 3% в полза на
водача. АУАН е съставен по преписка СПУКС-3-306-6909/2021 Г.
Актосъставителят посочил като виновно нарушена разпоредбата на
чл.21, ал.2, във вр. с чл.165, т.6 от ЗДвП; иззетите като доказателство за
извършеното нарушение – декларация по чл.188 от ЗДвП, контролен талон
№********** и 1 бр. снимков материал.
АУАН е съставен на 09.11.2021 г., след като жалбоподателката В. Т. Г.
се явила в ОПП-СДВР и попълнила на същата дата декларация по чл.188 от
ЗДвП, в която декларирала, че на 02.07.2021 г., около 10:55 часа, процесният
автомобил е бил управляван лично от нея, в качеството й на ползвател.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателката на
датата на неговото съставяне – 09.11.2021 г., срещу подпис, без възражения
по направените в него констатации. Жалбоподателката не се възползвала от
правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН – да представи в законоустановения срок
2
пред наказващият орган, писмени възражения против направените
констатации в АУАН.
Въз основа на направените констатации в АУАН, компетентно
длъжностно лице – Началник Сектор към СДВР, ОПП-СДВР, съгласно
Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. и Заповед №8121к-13312/23.10.2019 г., и
двете издадени от министъра на вътрешните работи, издал процесното НП, с
което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП наложил на жалбоподателката
кумулативно две административни наказания: глоба в размер на 700 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на
чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена,
въз основа на събраните по делото писмени доказателства – процесните
АУАН и НП; решение за одобрение на типа на уреда за измерване от
13.06.2017 г. ДИМ на Република Хърватия; протокол за проверка №3-С-
ИСИС/12.02.2021 г. на БИМ; протокол за използване на АТСС на 02.07.2021
г.; три броя снимков материал, от които един брой заснет видеоклип;
ежедневна форма за отчет; справка картон на водач В. Т. Г.а; Заповед
№8121з-515/14.05.2018 г. и Заповед №8121к-13312/23.10.2019 г., издадени от
министъра на вътрешните работи; един брой декларация по чл.188 от ЗДвП от
В. Т. Г..
Съдът констатира, че процесните АУАН и НП са издадени от
материално и териториално компетентни органи, по предвидения в закона ред
и форма, и при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН.
При съставяне на АУАН и издаване на НП, обаче, е допуснато
съществено процесуално нарушение, което е довело до накърняване правото
на защита на жалбоподателката, изразяващо се в липса на пълно и точно
описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено –
нарушение на чл.42, т.4, т.5, съответно чл.57, ал.1, т.5, т.6 и т.7 от ЗАНН. В
АУАН са отразени: ограничението на скоростта от 50 км/ч в населено място и
наказуемата скорост от 101 км/ч, изчислена след приспадане на толеранс от 3
км/ч в полза на водача, но конкретните стойности на превишената скорост на
движение не са описани в АУАН и НП, съобразно всички данни от
приложения снимков материал – клип. Освен това, направеното изчисление
на наказуемата скорост от 101 км/ч и в двата акта, дори и след приспадане на
3
толеранс от 3% в полза на водача, не съответства на посочената като измерена
скорост от 105 км/ч в приложения снимков материал. При тези стойности на
измерената скорост от 105 км/ч, стойността на наказуемата скорост, след
приспадане на толеранс от 3% в полза на водача, се равнява на 102 км/ч, а не
на 101 км/ч. В обстоятелствената част на процесното НП е възпроизведено
изцяло описанието на нарушението от АУАН, но с това по-скоро схематично
изложение, не става ясно в какво се изразява вмененото нарушение на
жалбоподателката. Нито в АУАН, нито в НП е посочена, обаче, конкретната
стойност на превишението, макар и очевидно погрешно изчислена наказуема
стойност /101-50=51 км/ч или 102-50=52 км/ч/, което е от съществено
значение за наказуемостта на вмененото нарушение, именно на основание
посочената санкционна разпоредба.
С разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП е въведена забрана за водачите
на пътни превозни средства да превишават изрично посочените стойности,
съобразно категорията на съответното МПС. В ал.2 на същата разпоредба,
законодателят е предвидил, че когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира
с пътен знак. В настоящия случай ограничението на скоростта е 50 км/ч, и
съгласно приложения снимков материал и данните в съставения протокол за
използване на АТСС, ограничението на скоростта в процесния пътен участък
е сигнализирано с поставен пътен знак В-26. В разпоредбата на чл.182, ал.1,
т.6 от ЗДвП /в действаща редакция към датата на извършване на
нарушението/, е предвидено, че за превишаване на скорост над 50 км/ч,
нарушителя се наказва с глоба 700 лева и три месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч
превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лева. С процесното НП на
жалбоподателката е наложено административно наказание на основание
разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, при приложението на която именно
точното фиксиране на превишението на скоростта е съществено от гледна
точка на определяне вида и размера на санкцията, която съгласно чл.182 от
ЗДвП е строго фиксирана и изцяло зависи от точния размер на това
превишение. Ето защо липсата на данни за тази стойност в АУАН и НП, и
въобще за извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е
извършено, води до невъзможност да се установи съответствие, между
описания фактически състав и приложената санкционна норма, което е
4
недопустимо, тъй ограничава привлечения към административнонаказателна
отговорност да разбере за какво нарушение е санкциониран, съответно
точната правна рамка на обвинението, което му се вменява. Констатираните
процесуални нарушения не могат да бъдат отстранени в настоящото съдебно
производство, което налага цялостна отмяна на обжалваното НП като
незаконосъобразно на посочените основания, без да се разглежда спора по
същество.
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на разноски в
настоящото производство, които се присъждат по реда на АПК. С оглед
изхода на делото, право на разноски има жалбоподателката, но същата не е
направила изрично искане в тази насока и не ангажира доказателства за
сторени такива, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Водим от горните мотиви, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.2, във вр. с ал.1,
във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №21-
4332-025076/07.12.2021 г., издадено от Началник Сектор към СДВР, ОПП-
СДВР, с което на В. Т. Г.А, ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“Р е №, ет., ап.,
на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени две административни
наказания: глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 3 месеца, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5