Решение по дело №2786/2015 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                                 15.2.2017 г.                         град Велико Търново

 

  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

Великотърновски районен съд                                                     VІ-ти граждански състав  

на двадесет и трети януари                                      две хиляди и седемнадесета година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                                             Районен съдия: Георги Георгиев

при секретаря М.Р.

като разгледа гражданско дело № 2786 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на М.Б.К., ЕГН ********** против П.К.К., ЕГН ********** и „А. К.2006” ЕООД, ЕИК ***, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 1529, том VIII, рег. № 9887, дело № 1048/2015 г. на И. Запрянов, помощник-нотариус по заместване при нотариус Татяна Братванова, като привиден - прикриващ продажба, и за разкрИ.е прикритата сделка, както и искове против П.К.К., В.П.К., М.Л.К.-П., Ф.Л.Д.-П.а, И.Л.Д. и „А. К.2006” ЕООД, за изкупуване идеалните части от правото на собственост на П.К., В.К., М.К.-П., Ф.Д.-П.а и И.Д. върху поземлен имот с идентификатор 10447.507.149 по КККР на гр. В. Търново, с адрес: гр. В. Търново, ул. „Н.” № 32, целият с площ от 159.00 кв. метра, с трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, кв. 81, парцел Х-1089, при съседи: ПИ с идентификатор 10447.507.147, ПИ с идентификатор 10447.511.121, ПИ с идентификатор 10447.507.150, ПИ с идентификатор 10447507.148 и ПИ с идентификатор 10447.507.626, ведно с идеалните части от разположения в поземления имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.507.149.2.1. по КККР на гр. В. Търново, с адрес: гр. В. Търново, ул. „Н.” № 32, ет. 1, който самостоятелен обект се намира в сграда № 2, разположена в ПИ с идентификатор 10447.507.149, с предназначение - за търговска дейност, със застроена площ от 53.31 кв. метра, при съседи на самостоятелния обект в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - 10447.507.149.2.2, заедно със съответните идеални части от общите части на сграда и от правото на строеж, при условията, описани в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 1529, том VIII, рег. № 9887, дело № 1048/2015 г., в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1578, том VIII, рег. № 10289, дело № 1085/2015 г. и в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1619, том IX, рег. № 10676, дело № 1116/2015 г.

В молбата се сочи, че през 1995 г. чрез алеаторен договор ищецът е придобил собствеността върху следния недвижим имот - 4/9 ид. ч. от дворно място, цялото с площ от 160 кв.м., за което е отреден парцел X-1089 в кв. 81 по регулационния план на гр. Велико Търново, заедно с първи жилищен етаж с пристройка над магазин и маза, както и 1/3 ид. ч. от магазин, находящ се под жилищния етаж от построената в дворното място сграда. От своя страна, ответниците П.К.К., В.П.К., М.Л.К.-П., Ф.Л.Д.-П.а и И.Л.Д. придобили идеални части от собствеността върху гореописания недвижим имот през 1990 г. с Нотариален акт № 37, том I, рег. № 539, дело № 80/1990 г. на нотариус Диана Раднева, рег. 281. Изразява се становище, че сключеният договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 1529, том VIII, рег. № 9887, дело № 1048/2015 г., с който П.К. е дарила собствените си идеални части от имота, представлява привидна сделка, прикриваща договор за покупко-продажба. Твърди се, че дарението е извършено с цел да се заобиколи разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС, което твърдение се подкрепя и от обстоятелството, че непосредствено след неговото извършване надареното юридическо лице е придобило собствеността върху идеалните части и на останалите ответници чрез договори за покупко-продажба. Моли се за разкрИ.е на твърдяната привидност, за прогласяване нищожността на договора за дарение, както и за постановяване на решение, с което да се признае правото на ищеца да изкупи притежаваните от ответниците П.К., В.К., М.К.-П., Ф.Д.-П и И.Д. идеални части от имота при условията, уговорени в сключените сделки.  

В срока по чл. 131 ГПК ответникът П.К. е подала отговор на исковата молба, в който оспорва претенциите. Твърди, че отдавна е обмисляла да надари С. П - едноличен собственик на капитала на ответника „А. К.2006” ЕООД, като благодарност за полаганите от него грижи и внимание през годините. Заявява, че дарственото намерение у нея е било налице, като без значение е обстоятелството дали е дарила на самия П като физическо лице, или на дружеството-ответник, чиито едноличен собственик е последния. Сочи, че именно тя е свързала роднините си със С. П за изкупуване на останалите идеални части от имота, тъй като през годините този имот им създавал само грижи, продиктувани от липсата на редовно плащане от страна на наемателя.

Ответникът В.К. също оспорва претенциите. Заявява, че е знаела за намерението на П.К. да дари на С. П. или на посочено от него лице собствените си идеални части от недвижимия имот, доколкото те са се познавали отдавна и желанието на леля й е било именно да се отблагодари на П за грижите и вниманието, които последният й е указвал през годините. Твърди, че във връзка с ползването на имота тя, както и другите ответници, са имали единствено проблеми - не може ли да контролират отношенията си във връзка с имота, не получавали реално наем, като подозирали, че същият се заплаща именно на ищеца М.К.. Заявява, че именно за това са решили да се договорят със С. П. и да продадат своята собственост върху имота, като за тях било без значение дали ще прехвърлят тази собственост лично на П. или на дружеството, на което същият е едноличен собственик. Знаела, че това дружество е създадено именно с цел извършване на процесните разпоредителни сделки, тъй като имотът е търговски и нормално да бъде включен в търговско дружество. Посочва, че ищецът никога не е предлагал да закупи идеалните части на ответниците, като изразява съмнение, че през годините е действал против интересите им, както и че и сега именно той иска да встъпи в правата на купувача.  

Ответникът М.К.-П., чрез назначения си особен представител адв. Д.Ц., оспорва претенциите. Заявява, че твърденията на ищеца относно липсата на мотив при извършване на дарението са ирелевантни, тъй като мотивът за дарственото разпореждане не е част от същественото съдържание на сделката, а от друга страна, че доказателства относно твърденията, че действителната воля на П.К. е била да продаде идеалните си части от имота, не са ангажирани.

Ответниците Ф.Д.-П.а и И.Д. изразяват становище за недопустимост и неоснователност на исковите претенции. Заявяват, че липсва презумпция, че дарение на идеална част от съсобствен имот на външно за собствеността лице цели заобикаляне на закона или прикрива продажба, а това обстоятелство подлежи на доказване. Посочват, че обстоятелствата, на които се основават исковете, се ограничават до описание на атакуваните сделки, както и че ищецът не се готви да докаже твърденията си за наличие на симулация.

Ответникът „А. К.2006” ЕООД изразява становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че П.К. е имала мотив за извършване на дарението, доколкото е била близка с родителите на ответника (вероятно се има в предвид едноличният собственик на капитала на ответното дружество), като след тяхната смърт последният е продължил контактите си с нея. Тъй като П.К. не е имала преки наследници е решила да извърши дарението в знак на благодарност. Акцентира се на обстоятелството, че между страните не е извършвана последваща сделка, като дарителката се е разпоредила изцяло с имуществото си с процесното дарение.

С допълнителен отговор ответниците П.К. и „А. К.2006” ЕООД изразяват становище за недопустимост на исковете и за нередовност на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС срещу тях, тъй като с оглед формулирания петитум при евентуално уважаване на иска съдът не би могъл да се произнесе при липса на твърдения за уговорена и заплатена цена, при която ищецът да изкупи дела на П.К..

Великотърновският районен съд, като взе предвид исковата молба и отговора, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 1529, том VIII, рег. № 9887, дело № 1048/2015 г. на И.Запрянов, помощник-нотариус при нотариус Татяна Братванова е видно, че П.К. е дарила на „А. К.2006” ЕООД притежаваните от нея идеални части от процесния недвижим имот, а именно: 7/216 идеални части от ПИ с идентификатор 10447.507.149 по КККР на гр. Велико Търново, с адрес на имота: гр. Велико Търново, ул. „Н.” № 32, целият с площ 159.00 кв.м., заедно със 7/24 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.507.149.2.1, който самостоятелен обект съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 37, том I, рег. № 539, дело № 80/1999 г. представлява масивен магазин с адрес: гр. Велико Търново, ул. „Н.” № 32 и който самостоятелен обект се намира в сграда № 2, разположена в ПИ с идентификатор 10447.507.149, с площ от 53.31 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответните на застроената площ на имота идеални части от правото на строеж.

С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 1578, том VIII, рег. № 10289, дело № 1085/2015 г. на нотариус Татяна Братванова, В.К. и М.К.-П. са продали на „А. К.2006” ЕООД притежаваните от тях идеални части от процесния недвижим имот, а именно: 7/216 идеални части от ПИ с идентификатор 10447.507.149 по КККР на гр. Велико Търново, с адрес на имота: гр. Велико Търново, ул. „Н.” № 32, целият с площ 159.00 кв.м., заедно със 7/24 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.507.149.2.1, който самостоятелен обект съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 37, том I, рег. № 539, дело № 80/1999 г. представлява масивен магазин, с адрес: гр. Велико Търново, ул. „Н.” № 32 и който самостоятелен обект се намира в сграда № 2, разположена в ПИ с идентификатор 10447.507.149, с площ от 53.31 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответните на застроената площ на имота идеални части от правото на строеж, за сумата от 15 000 лева, която сума продавачите са получили изцяло от купувача.

С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 1619, том IX, рег. № 10676, дело № 1116/2015 г. на нотариус Татяна Братванова, Ф.Д.-П.а и И.Д. са продали на „А. К.2006” ЕООД притежаваните от тях идеални части от процесния недвижим имот, а именно: 2/216 идеални части от ПИ с идентификатор 10447.507.149 по КККР на гр. Велико Търново, с адрес на имота: гр. Велико Търново, ул. „Н.” № 32, целият с площ 159.00 кв.м., заедно със 2/24 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.507.149.2.1, който самостоятелен обект съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 37, том I, рег. № 539, дело № 80/1999 г. представлява масивен магазин, с адрес: гр. Велико Търново, ул. „Н.” № 32 и който самостоятелен обект се намира в сграда № 2, разположена в ПИ с идентификатор 10447.507.149, с площ от 53.31 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответните на застроената площ на имота идеални части от правото на строеж, за сумата от 4 000 лева, която сума продавачите са получили изцяло от купувача.

По делото не е спорно, а и от представения Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 120, том VI, дело № 3004/1995 г. на нотариус Татяна Братванова, се установява, че към момента на сключване на горепосочените договори, както и към момента на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, ищецът М.Б.К. е един от съсобствениците на процесния недвижим имот.

От представения по делото Нотариален акт № 31, том I, рег. № 539, дело № 80/1999 г. на нотариус Диана Раднева, рег. 281 се установява, а и не е спорно между страните, че към момента на сключване на горепосочените договори за дарение и за покупко-продажби, останалите съсобственици на имота са били П.К.К., В.П.К., М.Л.К.-П., Ф.Л.Д.-П.а и И.Л.Д..

Между страните по делото няма спор и че преди сключване на продажбените сделки, оформени съответно с Нотариален акт № 1578, том VIII, рег. № 10289, дело № 1085/2015 г. и Нотариален акт № 1619, том IX, рег. № 10676, дело № 1116/2015 г., продавачите по тези договори В.К., М.К.-П., Ф.Д.-П.а и И.Д. не са предложили на ищеца, като съсобственик на имота, да закупи техните дялове от същия.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД - за установяване на нищожността на договор за дарение като привиден и за разкрИ.е на прикрита сделка, както и искове с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС - за изкупуване идеалните части от правото на собственост на прехвърлителите по сделките.

Съдът не споделя становището за недопустимост на предявените искове срещу П.К. и „А. К.2006” ЕООД. Действително правният интерес от предявяване на иска по чл. 26, ал. 2, пр. 5, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД произтича от правото на ищеца да изкупи идеалните части на съсобственика, разпоредил се със същите при заобикаляне правилото на чл. 33, ал. 1 ЗС. В настоящия случай в изпълнение на дадените от съда указания с молба от 3.12.2015 г. ищецът е посочил, че предявените искове по чл. 33, ал. 2 ЗС са насочени срещу ответниците, разпоредили се с идеалните си части от имота с договори за покупко-продажба, както и срещу преобретателя „А. К.2006” ЕООД. В молбата не е изрично посочено изрично, че искът по чл. 33, ал. 2 ЗС е насочен и срещу П.К., но доколкото при иск по чл. 33, ал. 2 ЗС преобретателят - „А. К.2006” ЕООД и прехвърлителят - П.К. се явяват необходими другари, то с определение от 11.10.2016 г. на ищеца бяха дадени указания да насочи претенцията си и срещу П.К.. Твърдението, че съсобствениците на имота са необходими другари по иска по чл. 33, ал. 2 ЗС не следва да бъде обсъждано, доколкото от една страна произнасяне на съда в тази насока липсва, а от друга - същото не и относимо, тъй като допустимостта на иска по чл. 26, ал. 2, пр. 5, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД в случая се преценява с оглед предявяването на иск по чл. 33, ал. 2 ЗС срещу страните по твърдяната прикрита сделка, а не с оглед предявяването на иск по чл. 33, ал. 2 ЗС срещу всички съсобственици. В случая от изложеното в самата уточнителна молба не става ясно дали искът по чл. 33, ал. 2 ЗС касае и идеалната част, придобита от „А. К.2006” ЕООД чрез процесния договор за дарение, или само идеалните придобити от останалите ответници, но доколкото ищецът сочи, че според него този договор прикрива договор за покупко-продажба, то очевидно приема прехвърлителя по тази сделка и за продавач по същата. Приемането на обратното становище би било проява на краен формализъм и при липса на съобразяване с цялостния смисъл и съдържание на исковата молба. В тази връзка не може да се приеме, че тъй като към датата на даване на тези указания срокът по чл. 33, ал. 2 ЗС е изтекъл, то насочването на претенцията срещу П. Калофарова се явява недопустимо. Това е така, тъй като при липса на такава претенция срещу тази ответница съдът е бил длъжен на укаже на ищеца, че следва да аргументира правния си интерес от иска по чл. 26, ал. 2, пр. 5, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД, като пропускът на съда в тази насока не може да вмени в тежест на ищеца. В случая, приемайки че искът по чл. 33, ал. 2 ЗС е насочен и срещу П.К., съдът не е дал такива указания, като именно с оглед необходимостта от разрешаването на ясно очертан спор в съдебно заседание на ищеца бяха дадени указания в горния смисъл. Тук следва да се има в предвид и че съгласно чл. 101, ал. 2 ГПК поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му, в случая - от момента на подаване на исковата молба. Още повече, че независимо дали искът по чл. 33, ал. 2 ЗС е предявен преди или след изтичане на двумесечния срок, съдът при всички случаи следва да се произнесе с решение, тъй като изтичането на срока погасява материалното право на изкупуване по чл. 33 ЗС, а преценката дали ищецът е носител на претендираното материално право е въпрос по същество. Т.е. изводът дали е спазен срока или не е относим към основателността, а не към допустимостта на иска (така Решение № 121 от 21.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 862/2012 г., II г. о.).

По отношение възражението за нередовност на иска за изкупуване срещу П.К. и „А. К.2006” ЕООД предвид липсата на твърдения за уговорена и заплатена цена по твърдяната прикрита сделка следва да се има в предвид, че съгласно чл. 162 ГПК един основателен иск не може да бъде отхвърлен поради липса на достатъчно данни за неговия размер, като в тези случаи размерът се определя или по преценка на съда или въз основа заключение на вещо лице. В конкретния случай установяването на всички действително уговорени условия на евентуалната прикрита продажба би изисквало решаването съобразно наличните правни механизми на въпроса за цената на сделката - по преценка на съда или въз основа на заключение на вещо лице (така Решение № 403 от 5.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 684/2009 г., III г. о.). Цитираното от ответниците решение по гр. д. № 6/2010 г. на ВКС не само не опровергава горното разрешение, а подкрепя същото.

С оглед изложеното съдът намира, че претенциите са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Твърденията на ищеца за нищожност на договора за дарение поради неговата привидност (чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД) се основават на обстоятелството, че с извършеното дарение на идеални части от процесния недвижим имот се прикрива договор за покупко-продажба (чл. 17, ал. 1 ЗЗД), т.е. твърди се, че е налице относителна симулация, като по този начин се цели заобикаляне разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС. Твърденията за правото на изкупуване на идеалните части от имота от страна на ищеца се основават на извършено при твърдяната прикрита продажба, както и при явните такива, нарушение на чл. 33, ал. 1 ЗС, тъй като ответниците по тези сделки не са предложили на ищеца, като съсобственик на имота, да закупи техните дялове на предложената на третото лице цена и при същите условия.

В тежест на ищеца бе при условията на пълно и главно доказване да установи, че договорът за дарение като прикриващ продажба е нищожен, както и че са налице условията за действителност на прикритото съглашение, т.е. на твърдяната продажба, както и да установи наличието на съсобственост върху имота между него и физическите лица-ответници по време на извършване на сделките и към момента на подаване на исковата молба, както и наличието на действителни сделки - покупко-продажби по отношение идеалните части от имота между ответниците-прехвърлители и ответника-купувач.

По отношение на иска по чл. 26, ал. 2, пр. 5, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД:

Предмет на иск за обявяване на нищожността на правната сделка, е установяването със сила на пресъдено нещо, че същата е засегната от посочения в исковата молба порок - привидност. При привидния договор волеизявленията на страните по него се правят симулативно, а действителната им обща воля е да не се създава облигационна връзка (абсолютна симулация) или да се сключи друг договор, различен от привидния (относителна симулация). В случая се твърди да е налице относителна симулация, тъй като ищецът свързва привидността на договора за дарение с прикриването на договор за покупко-продажба. За да е налице твърдяната относителна симулативност на сключения между ответниците П.К. и „А. К.2006” ЕООД договор за договор за дарение, по делото следваше да бъде безспорно установено, че страните по сделката не са желаели настъпването на последиците от дарението, а действителната им и прикрита от тях воля е била за сключване на договор за покупко-продажба, т.е. следваше да се докаже, че страните всъщност са се споразумели да не се прехвърля собствеността върху идеалните части от имота безвъзмездно, а за това прехвърляне да бъде платена определена цена.

В случая обаче ищецът не са ангажирали каквито и да било доказателства в тази насока. От една страна симулацията можеше да бъде разкрита чрез съставено от страните по атакуваната сделка обратно писмо, от което да е видна волята им да не бъдат обвързвани от тази сделка, а в случая, с оглед твърдяната относителна симулация, обратното писмо може да съдържа и тяхната действителна воля, т.е. да разкрива дисимулативната сделка. Симулацията можеше да бъде разкрита и чрез свидетелски показания, тъй като в случая ищецът, като трето неучаствало в сделката лице, се домогва да докаже, че постигнатото между страните съгласие за сключване на договор за дарение е привидно, той не е бил страна по договора и може да се счита, че сделката е била насочена срещу него. Такива доказателства не са ангажирани по делото. Тук следва да се има в предвид още, че нотариалният акт, като официален документ, разполага с материална доказателствена сила за обстоятелствата, съдържащи се в него, която задължава съда до доказване на противното да приеме, че удостоверените в документа факти действително са се осъществили, когато е спазена формата и процедурата на нотариалното производство. Т.е. материалната доказателствена сила на нотариалния акт като официален свидетелстващ документ обхваща възприетите от нотариуса факти - „за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия”.

Следва да се посочи, че според настоящия съдебен състав само по себе си обстоятелството, че дарението е извършено в полза на юридическо лице не е основание да се приемане за доказано твърдението за наличие на относителна симулация на договора при липса на доказателства в тази насока. Това е така доколкото, от една страна, законът не забранява подобна сделка, а от друга - от приложеното по делото писмо на П.К. (л. 68) се установява наличието на дарствено намерение от страна на ответницата. Не е такова основание и обстоятелството, че трите договора - за дарение и за покупко-продажба, са били сключени във времево разстояние няколко дена един след друг. Напротив, именно предвид обстоятелството, че транслативните сделки не са извършени непосредствено една след друга, а ги дели период от няколко седмици, както и предвид това, че П.К. е дарила изцяло притежаваните от нея идеални части от имота с атакуваната седелка (т.е. не е налице безвъзмездна сделка и последваща я възмездна такава по повод притежаваните от нея идеални части), води до извод за липса на твърдяната привидност. Твърдението, че дарението е извършено непосредствено след като имотът е бил обявен за продажба и са започнали преговори за евентуалното му закупуване, също не е достатъчен аргумент, обосноваващ извод за привидност на договора, още повече че това твърдение също остана неподкрепено с каквито и да било доказателства.

Горните обстоятелства, заедно с липсата на доказателства в подкрепа тезата на ищеца, че извършеното дарение на идеална част от имота е симулативно, формират извод в обратната посока, а именно - че страните по договора за дарение са желали настъпването на неговите правни последици. По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за привидност на договора за дарение и за нищожността на последния на това основание, както и за разкриване на твърдяната симулация, е неоснователен и недоказан.

По отношение на исковете по чл. 33, ал. 2 ЗЗД:

В случая ищецът не посочва точния момент, в който е узнал за извършване на горепосочените сделки, но тъй като така или иначе претенциите са предявени в установения двумесечен срок от извършването на тези сделки, то този момент е ирелевантен за допустимостта на претенциите по чл. 33, ал. 2 ЗС, които се явяват допустими за разглеждане.

Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, съсобствениците на недвижим имот могат да продадат своята част на трето лице след като представят пред нотариуса писмени доказателства, че са предложили на другите съсобственици да закупят тази част при същите условия. В конкретния случай обаче, правото на изкупуване за ищеца въобще не е възникнало, доколкото макар с осъществените продажби В.К., М.К.-П., Ф.Л.Д.-П.а и И.Л.Д. да са прехвърлили притежаваните от тях идеални части на „А. К.2006” ЕООД, то дружеството не е трето за собствеността лице, а има качеството на съсобственик. Т.е. предвид установената валидност на сключения между договор за дарение, който предхожда договорите за покупко-продажба, сключени между останалите ответници и „А. К.2006” ЕООД, и в резултат на който договор дружеството-ответник е станало съсобственик на процесния имот, за съсобственика-ищец не е налице възможност да изкупи дела на В.К., М.К.-П., Ф.Л.Д.-П.а и И.Л.Д., защото такова право въобще не е възникнало в неговия патримониум. В случая за В.К., М.К.-П., Ф.Л.Д.-П.а и И.Л.Д. не е било налице задължение по чл. 33, ал. 1 от ЗС, тъй като са продали идеалните си части от имота на съсобственик, а не на трето за собствеността лице. За П.К., от друга страна, такова задължение също не е било налице предвид безвъзмездния характер на сключената от нея едностранна сделка. Ето защо, съдът счита, че за ищеца не е възникнало право на изкупуване, макар и да липсва негово съгласие за извършване на сделките при посочените в тях условия, поради което и исковете по чл. 33, ал. 2 ЗС следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

По разноските:

       Предвид изхода на спора основателни са исканията на ответниците П. Каловерова, Ф.Д.-П.а, И.Д. и „А. К.2006” ЕООД за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение предвид осъществената защита. Ищeцът следва да бъдe осъден да заплати на П. Каловерова сумата от 1 600 лева, на Ф.Д.-П.а сумата от 350 лева, на И.Д. сумата от 350 лева и на „А. К.2006” ЕООД сумата от 2 000 лева - всички суми за заплатени адвокатски хонорари.

       Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                                             Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Б.К., ЕГН **********,***3, против П.К.К., ЕГН ********** и против „А. К.2006” ЕООД, ЕИК ***, представляван от С. П. П., иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 1529, том VIII, рег. № 9887, дело № 1048/2015 г. на И.Запрянов, помощник-нотариус при нотариус Татяна Братванова, рег. 283, като привиден - прикриващ продажба, и за разкриване прикритата сделка.

ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Б.К., ЕГН **********,***3, против П.К.К., ЕГН **********, В.П.К., ЕГН **********, М.Л.К.-П., ЕГН **********, Ф.Л.Д.-П.а, ЕГН **********, И.Л.Д., ЕГН ********** и „А. К.2006” ЕООД, ЕИК *** искове с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване идеалните части от правото на собственост на П.К.К., ЕГН **********, В.П.К., ЕГН **********, М.Л.К.-П., ЕГН **********, Ф.Л.Д.-П.а, ЕГН ********** и Иван Л.Д., ЕГН ********** върху поземлен имот с идентификатор 10447.507.149 по КККР на гр. Велико Търново, с адрес: гр. Велико Търново, ул. „Н.” № 32, целият с площ от 159.00 кв. метра с трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, квартал 81, парцел Х-1089, при съседи: ПИ с идентификатор 10447.507.147, ПИ с идентификатор 10447.511.121, ПИ с идентификатор 10447.507.150, ПИ с идентификатор 10447507.148 и ПИ с идентификатор 10447.507.626, ведно идеалните части от разположения в поземления имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.507.149.2.1. по КККР на гр. Велико Търново, с адрес: гр. Велико Търново, ул. „Н.” № 32, ет. 1, който самостоятелен обект се намира в сграда № 2, с предназначение - за търговска дейност, със застроена площ от 53.31 кв. метра, при съседи на самостоятелния обект в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - 10447.507.149.2.2, заедно със съответните идеални части от общите части на сграда и от правото на строеж, при условията, описани в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 1529, том VIII, рег. № 9887, дело № 1048/2015 г. на Иван Запрянов, помощник-нотариус при нотариус Татяна Братванова, рег. 283, в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1578, том VIII, рег. № 10289, дело № 1085/2015 г. на нотариус Татяна Братванова и в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1619, том IX, рег. № 10676, дело № 1116/2015 г. на нотариус Татяна Братванова.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, М.Б.К., ЕГН **********,***3 да заплати на П.К.К., ЕГН ********** сумата от 1 600 (хиляда и шестстотин) лева - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, М.Б.К., ЕГН **********,***3 да заплати на Ф.Л.Д.-П.а, ЕГН ********** сумата от 350 (триста и петдесет) лева - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, М.Б.К., ЕГН **********,***3 да заплати на Иван Л.Д., ЕГН ********** сумата от 350 (триста и петдесет) лева - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, М.Б.К., ЕГН **********,***3 да заплати на „А. К.2006” ЕООД, ЕИК ***, представляван от С. П. П., сумата от 2 000 (две хиляди) лева - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                              

                                                 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: