МОТИВИ: Срещу подсъдимия С.Т.П. *** било предявено обвинение за
престъпление по чл. 144, ал.2,пр.1,във връзка с ал.1 от НК, за това, че на
02.08.2012 година в гр. Ловеч, в район на паркинг на бензиностанция
„Феникс", се заканил на М.Д.М. *** в качеството му на длъжностно лице -
Управител на „Гаранция" ООД -Ловеч, по повод изпълнение на функцията му -
търговски отношения със „Стомекс Ойл" ЕООД -Ловеч, с престъпление против
неговата личност -причиняване на телесна повреда чрез нанасяне на побой, и
против имота му -палеж на транспортни МПС собственост на „Гаранция" ООД -
Ловеч, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
Представителят на Районна прокуратура - Ловеч в съдебно заседание
поддържа обвинението,повдигнато с обв.акт срещу подсъдимия за извършено престъпление
по чл.144 ал.2 пр.1 във вр. с ал. 1 от НК,като излага,че се касае за престъпление
против личността, присъстващо в глава 2 раздел 5 в НК и обект на посегателство
се явяват обществени отношения, гарантиращи свободата и неприкосновеността на
личността.Отбелязва систематически
определеното място на това престъпление в цялостната структура на НК, като е съобразена
високата значимост и нужда от защита на личността като основна ценност на всяко
общество и счита, че събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, позволяват в пълен обем преценката на това има ли извършено
престъпление и осъществено ли е виновно
подсъдимия. Счита за безспорно изяснена фактическата обстановка и че тя е
такава,каквато е описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. Излага,че са налице безспорни данни
определящи длъжностното качество на пострадалия М., с оглед управленските му
функции по отношение на фирмата съставляваща юридическо лице.Сочи,че в известна степен
необичаен е статута на подсъдимия, доколкото доказателствата сочат неговата
формална непричастност към фирмата, установила бизнес контакти с тази,
управлявана от М.. Изяснено е от свидетелските показания, че П. е в ролята на лице
управляващо фирмата, макар да не е визиран в регистрационните документи на
същата, изхождайки от факта че самото дружество е създадено с негов капитал. В
този смисъл се определя и неговата заинтересованост в отношенията с фирмата на М..
Безспорно е че е имало среща състояла се помежду
им на 02.08.2012г. като е известно мястото на тази среща,както и присъствалите лица на
нея. Ясен е и
повода предизвикал тази среща, като идеята изхожда от страна на подсъдимия и е
продиктувана от негов материален интерес, изразен в предявяване на претенции за
заплащане на парични суми, възприети като дължими от страна на М.. Онова което изтъква
обвинението и предполага защитата би оспорила, е извършено ли е от подсъдимия
действието отправяне на закана, респективно могли ли са тези действия да
възбудят основателен страх у пострадалия, т.е. елементи от състава на
престъплението вменено във вина на подсъдимия с настоящия обвинителен акт. Изтъква,че преките доказателства, на
които се позовава обвинението, изхождат предимно от свидетелски показания на
пострадалия М. и свид.Г.,в които изчерпателно и подробно същите са изложили фактическата обстановка, при която е протекъл
инцидента, описали са детайлно поведението на подсъдимия, цитирали са изречените
от него думи, илюстрирали са по един разбираем начин отношенията като цяло с подсъдимия, както
и собствените си впечатления за неговия характер и поведение.В тази връзка акцентира на показанията на свид.Г.,
с който всъщност се затваря кръга от лицата присъствали на случая, като отчита отношенията му с П. и заявеното отсъствие на Г. във втората част на проведения
разговор, именно когато П. е отправил думи, възприети като закана и заплаха за
саморазправа.Отбелязва и казаното от свид.Г., че
идеята за тази среща е била инициирана от П., а той самият, Г., е изразил
мнение че не е добра тази идея да се провежда срещата, макар и сочейки, че е
безсмислено от гледна точка търсения ефект за издължаване, като счита че има основание да
се мотивира подобно виждане на свид.Г. от неговото познаване характера на
подсъдимия и евентуално предвиждане на последиците, диктувано от този характер.
Счита, че не следва да се обсъжда това дали претенциите за плащане отправени от
подсъдимия, са реални или не, факт е че тези претенции са били повод за
осъществената среща и демонстрирано поведение. Наред с показанията на свидетелите М. и Г.,счита,че следва да се обърне
внимание и на другите косвени доказателства- документираната чрез подаване на
жалба от страна на М. до полицейските власти заплаха от страна на подсъдимия
спрямо него, няколко месеца по-рано, а именно през м.април същата година, по
която са осъществени превантивни предупредителни действия срещу подсъдимия, по
надлежен ред от страна на полицейските органи,както и приложената справка,
относно данните за съществуващи преписки по регистъра на РП -Ловеч, касаещи
подсъдимия,от която е видно,че за периода след 2000 година са регистрирани общо 7
такива, 4 от които съставляват дос. производства срещу подсъдимия, в едно
дос.производство същият е бил пострадал, както и съществува преписка, в която
спрямо него са предприемани предупредителни действия от полицейските органи
отново във връзка с поведение за саморазправа, закана и заплахи спрямо трето
лице. Излага,че тези факти би следвало да се обсъждат не само по отделно, но и като цяло
със заключението на съдебно психологическата експертиза,при което отговаряйки на поставените
въпроси касаещи личността на подсъдимия, в.л.е извело констатации относно неговата
личност и характер, според които при оценките за чувство за вина и скрупули, са
му чужди, демонстрира доминантен стил на поведение, агресивна готовност и
стремеж за надмощие, трудно повлияване от обществени норми и чуждо мнение,
неподчиняем и непредсказуем. В заключението се изтъква склонност за
противопоставяне, допускане на агресивни форми на поведение, като виждането на
в.л. за водещите мотиви в конкретния казус са защита на лична позиция и интерес
обезпечаване на доминантна позиция, с оглед постигане на личните си интереси. В
цялост намира, че с оглед събраните доказателства, по един безспорен и
категоричен начин е доказано обвинението, с което П. е предаден на съд, като от
субективна страна същият е действал с пряк умисъл и установената в тази насока
съдебна практика сочи, че деянието е осъществено не само когато заканването
представлява израз за оформено решение на дееца да извърши определено
престъпление, но когато неговото психическо състояние прави вероятно бързо
пораждането на такова решение и действието за осъществяването му,като е достатъчно деецът да
съзнава съдържанието на отправената от него закана и факта, че тя достига до
съзнанието на заплашения, че той я възприема като действителна и по този ред да
възбуди основателен страх за осъществяването й. Поради изложеното моли подсъдимият да бъде признат за виновен в
извършване на престъплението против личността, за което е предаден на съд, като
при определяне на наказанието предвидено в закона, съобразявайки чистото
съдебно минало, като смекчаващо вината обстоятелство,предлага да му бъде наложено наказание при условията
на чл.54 от НК, лишаване от свобода към минимума, изпълнението на което да бъде
отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за съответния изпитателен срок.
Подсъдимият С.Т.П.,редовно призован се явява лично и с
адв.К.,не се признава за виновен,като отказва да дава обяснения по повдигнатото
му обвинение.Защитникът му адв.К. счита, че повдигнатото обвинение срещу подзащитния й е недоказано, както от
обективна, така и от субективна страна,тъй като събраните в хода на досъдебното производство и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, не подкрепят обвинението
по отношение на обективни съставомерни факти. На първо място се съгласява с
РП относно двете форми на
изпълнителното деяние, а именно закана за престъпление против личността от
обективна страна и/или закана за престъпление против имота на другиго,като от обективна страна това трябва да е доказано, но и само по себе си заканата
да е годна да възбуди основателен страх у пострадалия, че престъплението, с
което заплашва, може да бъде осъществено. Следователно, когато заканата не е
могла да предизвика или не е предизвикала същия основателен страх за
осъществяването й, не е налице и
съставомерно деяние по чл.144 от НК. В настоящия казус на подзащитния й е повдигнато обвинение
по квалифициран състав, като се твърди в обвинението, че заканата е отправена
към длъжностно лице и то именно в качеството му на управител на фирма
„Гаранция” ООД, като заканата е за палеж против имота транспортно превозни
средства собственост на „Гаранция” ООД, както и закана за причиняване на
телесна повреда чрез нанасяне на побой. Сочи,че още в хода на дос. производство са възразили при предявяване
на материалите, че от събраните доказателства по делото, а именно справки от
КАТ, не се установява към 02.08.2012г. фирма „Гаранция” ООД, чиито управител е М.М. да е притежавала МПС-та
камиони, каквито се твърди в свидетелските показания и срещу които се твърди,
да е било отправена заплаха за палеж, а и тази заплаха да е възбудила
основателен страх у управителя, че същите могат да бъдат запалени,т.е. не може да бъде
изпълнена втората изискуема предпоставка за съставомерност на деянието, а именно
да възбуди основателен страх, дори да има изречена закана, за каквато
доказателства не са събрани.Излага,че обвинението основно се крепи на косвени доказателства, тъй като изготвената и приета в
съдебно заседание експертиза, по косвен начин описва характера и поведението на
подсъдимия, която експертиза по никакъв начин не може да докаже и да
представлява доказателство за извършено от подсъдимия деяние, за което е
необходимо да се установят безспорно изречени думи, словосъчетания,които да
представляват конкретна заплаха. Твърди,че показанията на пострадалия М.М.
дадени в протокола за разпит от 03.12.2012г., в протокола за разпит от
24.01.2012г. и разпита на пострадалия от 12.07.2013г. в съдебно заседание са
противоречиви и твърденията от страна на
пострадалия са различни. Ако се вземе предвид твърдението на обвинението, че
срещата за която не спорят, че е била осъществена,
е протекла в две фази, на първата на която е присъствал свид.Г., а на втората
вече е отсъствал, то тази продължителност следва да е толкова дълга, че да може
реално да бъдат обособени именно тези две фази. В свидетелските показания на свид. М.
на 03.12.2012г. се сочат първите думи на П. бяха „ти рекет ли ще ми правиш с
полицията, мен не ме бърка дори да ме приберат,аз ще им заведа дело и ще ги
осъдя, ще ги уволня шефовете”, След което се твърди,че веднага след това С.П. е
попитал дядо си-св.Г. за размера на дължимата сума и е отправил заплашителни
реплики, като се развикал, че ще им запали камионите и ще им изпрати хора да ги
пребият и цялото това поведение е било придружено с много ругатни и псувни. В
разпита на 24.01.2012г. М.М. вече твърди, че се е изразил по следния начин „ще
ти пратя хора да ви запалят камионите и да ви почупят, че ще се чудите от къде
ви е дошло”, а във разпита на 12.07.2013г. в съдебно заседание заявява, че
първите думи на П. са „кога мислиш да ми издължиш, на какъв се правиш, ти на
рекетьор ли ще се правиш, че с полицията ще ме викаш, ще ви уволня, ще извикам
хора да ви запалят камионите и ще се чудите откъде ви е дошло”, като добавя и
израза „ще хвана да ви пребия, ще ви счупя ръцете и краката”. В същото време
свидетелските показания на Г.Г. съдружник на пострадалия, в протокола от
04.01.2013г. са, че С.П.
е произнесъл заплаха, че ще изпрати „куката”, който като се върнел от чужбина
щял да ги пребие, че е произнесъл думите в същата тази среща, „оня с побелялата
вежда, ще го очистя” и единственото, което се повтаря в свидетелските показания
на пострадалия и свидетеля Г. е, че П. е произнесъл думите „какви са тези полицаи, рекет ли ще ми правите, аз ще се
разправям с тях лично”. Счита, че в рамките на един кратък разговор, за който се твърди
че след произнасяне на тези думи, С.П. псувайки и ругаейки, се е оттеглил, няма как важни изречения да бъдат
възприети, т.е. чути от участника в разговора М. и свид.Г.Г., по съвсем
различен начин, още повече че в момент, в който лицето изпитало основателен
страх от отправената закана, би следвало да е запомнил ясно изречената заплаха,
с оглед страха който е изпитал и заради който е подадена процесната жалба.Относно съставомерността
на изпълнителното деяние свързано с възбудения основателен страх, М.М. в
предходна жалба подадена на 09.04.2012г., в резултат на която на подс. П. и
управителя на фирма „Стомекс ойл”– Г. са били съставени предупредителни
протоколи, излага,че е
възприел като заплаха изречени думи свързани с уволнение на полицейски
служители, искане за плащане на дължими суми, които не са съдържали някакво
конкретно изявление и които не биха могли да възбудят именно този основателен
страх, тъй като те са реално неизпълними,както и изречения според свидетеля израз „ще ви уволня”,
което няма как да бъде осъществено, тъй като той е управител на фирма към която
П. няма юридическо отношение и няма тази възможност, за да изпълни тази закана
и да възбуди основателния страх.Не оспорва, че инициативата е била на подс.П.
за осъществяване на тази среща, безспорно е доказано, че такава среща е
имало, но предвид обстоятелството, че М.Г. е бил предупреден с предупредителен
протокол и е съзнавал последиците от неизпълнението на задължението му да не
контактува с М.М., съобразявайки закона, той не е искал да се среща с М.М., не
защото познава характера на П. и очаква нещо да се случи, а защото е бил
подписал предупредителен протокол,въпреки,че безспорно е установено, че същият е имал
качеството на управител на „Стомекс ойл”, че са съществували търговски
отношения между двете фирми и че с оглед работата, е нямало как тези контакти
да бъдат ограничени, макар и с предупредителен протокол. Излага,че от свидетелските
показания на Г. и на свид. Стефан Киров не се установява при този разговор, П. да
е отправял закани, да се е държал по начин който да възбуди основателен страх
от недоказани изречени закани по отношение на М.М. и имуществото на фирмата му, като тези показания, моли съда да кредитира като
показания дадени под страх от наказателна отговорност, дадени от лица, които не
са били обвързани към момента на излагането на същите в съдебно заседание.Излага,че нито Г.,нито Киров са чули изреченията, за
които свидетелят
Г.Г. твърди, че е чул, още повече, че Г. не е
присъствал на срещата и местонахождението му не се установява от други свидетелски
показания, а единствено само той твърди, че се е намирал зад вратата на халето,
в което са работели и е чул целия разговор, който се е провел между подсъдимия
и неговия съдружник в присъствието на М.Г..Счита, че приложените в настоящото
дело преписки, 7 бр. от РП-Ловеч,са неотносими към настоящото дело и обвинение,
тъй като 4 образувани дос. производства не са приключили с обвинителен акт и
осъдителна присъда и както и прокуратурата установява подс. П. е с чисто
съдебно минало. Още повече, че в част от тези образувани преписки П. е бил в
качеството на пострадало лице.По отношение на субективния елемент,сочи,че обвинението твърди, че П.
е съзнавал, че
отправената закана е достигнала до съзнанието на пострадалия и тази закана е
възбудила основателен страх,но доказателства в тази насока, не са събрани, първо, че е отправена
самата закана, и още повече П. да е осъзнавал, че по този начин ще възбуди страх
у пострадалия. Ако се анализират показанията на Г.Г. в съдебно заседание, който
твърди, че от страх те са напускали веднъж помещенията и паркинга, които са
ползвали, същите се оборват от самите тях впоследствие, като твърдят и двамата,
че напускането и прекратяването на договорните наемни отношения, за които
първоначално се твърдеше, че са развалени от страх от избухливия характер на П.,
всъщност са били прекратени от предложени по-добри икономически показатели и
условия от друг наемодател и за това са преместили камионите си веднъж то този
паркинг, след което отново са се върнали като наематели на процесния паркинг и
хале, защото вече им били предложили по-добри условия, от тия пък на новия
наемодател. Излага,че ако поведението на П. е предизвиквало в отношенията между М.М. и
съдружника му Г.Г. основателен страх, то дори по-добрите икономически условия
не биха ги върнали отново като наематели в процесните помещения и счита, че
това е едно косвено доказателство за променливото възприемане на поведението на
С.П., което възприемане е продиктувано единствено от икономическата изгода на
управителя на фирмата и изобщо не е било свързано с избухливия, агресивния
характер на подсъдимия. Обвинението счита, че заключението на експертизата на
в.л. е косвено доказателство за агресивното поведение, доминантното поведение,
егоцентричната ценностна ориентация на подсъдимия, като в същото време в
експертизата в.л. е установило, че подсъдимият има изострено чувство за справедливост,
за достойнство и честност, което по-скоро доказва, че подсъдимият стъпвайки на
такива ценности като честност и справедливост, трудно би могъл да отправи така
описаните закани изречени от него според пострадалия и свид. Г., който също е
заинтересована страна по отношение на икономическата дейност на фирмата, тъй
като той е съсобственик в тази фирма. Излага,че и от показанията на св.Р. не се установява поведение от страна на С.П.,
което да съответства на поведението описано в противоречивите свидетелски
показания.поради изложеното счита, че не е доказно по безспорен начин извършеното от
подсъдимия деяние и моли съда да постанови присъда,с която да признае подс. П. за
невиновен по повдигнатото му обвинение по чл. 144, ал. 2, пр. 1, във вр. с ал.
1 от НК.
От събраните в хода на досъдебното производство и съдебно
следствие доказателства, от показанията на разпитаните свидетели,от приобщените
по реда на чл.281,ал.4,във връзка с ал.1,т.1 от НПК показания на св.Г. и от
заключението по назначената от съда съдебно-психологична експертиза, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият С.Т.П. български
гражданин, родом от с. Дълбок дол общ. Троян, живеел в гр. Ловеч. Бивш служител
на фирмите „Литекс Комерс” и „Стомекс Ойл”, П. бил безработен.
Свид. М.Ц.Г. / л. 50, 51, 85, 94/,
бивш тъст на подс. П., управлявал „Стомекс Ойл” ЕООД, регистрирано
през 2002 година със седалище у управление в гр. Ловеч и предмет на дейност
търговия с петрол и петролни продукти / л. 57, 58/. Дружеството стопанисвало
бензиностанция на територията на гр. Ловеч и разполагало с паркинг в
района. Имало установени от 2004 година търговски контакти с „Гаранция” ООД Ловеч, с управител
свид. М.Д.М. / л. 46,47, 84, 96, 97/. Последното притежавало товарни автомобили
и извършвало транспортна дейност / л. 59-63/. В тази връзка закупувало горива
от „Стомекс Ойл” ЕООД. В последствие започнало да ползва срещу заплащане
паркоместа в паркинга и наело помещение
за ремонт и обслужване на автомобилите си. Контактите в този аспект досежно разплащания
за наем и паркингсе поддържали между свид. Г. и свид. М.. В хода на тези
търговски взаимоотношения били допускани разсрочени плащания, които се възприемали от
страните с необходимият толеранс и разбиране.
В
началото на 2012 година възникнали претенции от страна на „Стомекс Ойл” за
плащания по пет броя фактури за м. ноември
2011 година - м. март 2012 година, формиращи обща стойност на услугите 4 108.80 лв. От страна на М.
се твърдяло, че плащанията са извършени своевременно и „Гаранция” ООД няма
задължения към „Стомекс Ойл” ЕООД по тези фактури. В подкрепа на твърденията си
М. предоставя копия от въпросните фактури съпроводени всяка с фискален бон
удостоверяващ плащането.
Отричайки това обстоятелство, Г.
като управител на последното държал да бъде извършено плащане на претендираната
сума. С претенции за тези плащания се ангажирал и подс. П.,въпреки, че същият не
фигурирал сред лицата от регистрационните данни за „Стомекс Ойл” ЕООД, според
показанията на Г. дружеството било създадено с капитал на П.. Постоянните
претенции на последния за плащане предизвикали притеснения и безпокойство у М.,
поради което през м. април 2012 година същият подал жалба пред ОД на МВР Ловеч.
В хода на предприетата проверка били съставени предупредителни протоколи на Г.
и П. относно поведението им спрямо М..
На
02.08.2012 година през деня свид. М. и свид. Г.А.Г. / л. 48, 49/, съдружник на М.
в „Гаранция” ЕООД се намирали в района на паркинга до бензиностанцията,
междувременно преминала в собственост на фирма „Феникс” – Ловеч. В наето под
наем хале се извършвал ремонт на един от товарните автомобили на дружеството.
Тогава пристигнали подс. П. и свид. Г.. П. се обърнал към М. и навън пред халето
повел разговор на висок тон. Поискал му обяснение по повод депозираната преди
време пред полицейските органи жалба, като му заявил, че това не го притеснява
и че ще се справи с полицията. Попитал Г. каква сума се дължи от М. и Г.
отговорил, че това са около четири хиляди и нещо. М. заявил от своя страна, че
не дължи нищо, сумата е платена и има документи за това. Тогава П. ядосан
отправил заплаха, че ще изпрати хора да им запалят камионите и да ги пребият,
за да се чудят от къде им е дошло. Думите му били съпроводени с множество
ругатни и псувни. Познавайки П., неговият характер и поведение, това
предизвикало притеснение у М. и страх от така отправените закани и заплахи.
Търсейки защита и сигурност сезирал с нарочна жалба за случилото се Районна
прокуратура Ловеч.
От показанията
на свидетеля Киров се установява ,че август месец 2012 год. подс.П. и св.М. са
се намирали пред една от автомивките в района на бензиностанцията,разговаряли
са помежду си за това кога М. ще върне парите на П. и за някакви фактури,като
след това при тях е дошъл и св.Г.,но Киров не е чул да викат,да се карат или да
се псуват.От показанията на св.Р. се установява,че е бил на работа на
02.08.2012 год.,но не е виждал въпросния ден нито подсъдимия,нито св.М.,не е чул
да е имало скандал,не е виждал нито този ден,нито друг П. и М. да се карат,нито
пък е чувал М. да се оплаква,че П. му се е заканвал по някакъв начин.
От заключението
по назначената от съда психологична експертиза,
е видно какви са личността и характера на подсъдимия П.,като констатациите на
в.л.са,че оценките за чувство за вина и скрупули са чужди на
подсъдимия,демонстрира доминантен стил
на поведение,агресивна готовност,стремеж към надмощие,трудно повлияване от
обществени норми и чуждо мнение,неподчиняем и непредсказуем.Изтъква се
склонност за противопоставяне,допускане на агресия в поведението,с понижен
самоконтрол,като виждането на в.л.за водещите мотиви в конкретния случай са
защита на лична позиция и интерес.В.л. излага,че подсъдимият декларира
изострено чувство за справедливост,достойноство,честност,но слабо развитата
саморефлексия не му позволява да обективира позицията си,да види в пълнота
чуждата перспектива,да усети чуждите преживявания,а остава в рамките на
субективните преживявания.
От така установената фактическа обстановка съдът приема,
че подсъдимият С.Т.П. е осъществил от обективна и субективна страна признаците
от състава на престъплението по чл.144,ал.2,пр.1,във връзка с ал.1 от НК, като на
02.08.2012 година в гр. Ловеч, в район на паркинг на бензиностанция
„Феникс", се заканил на М.Д.М. *** в качеството му на длъжностно лице -
Управител на „Гаранция" ООД -Ловеч, по повод изпълнение на функцията му -
търговски отношения със „Стомекс Ойл" ЕООД -Ловеч, с престъпление против
неговата личност -причиняване на телесна повреда чрез нанасяне на побой, и
против имота му -палеж на транспортни МПС собственост на „Гаранция" ООД -
Ловеч, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
Настоящата инстанция приема, че
подсъдимият П. е автор на деянието за което е предаден на съд. Този извод на
съда се подкрепя на първо място от показанията на св.М. и Г.,които са
безпротиворечиви,изчерпателни и последователни и от тях се очертава
фактическата обстановка,при която е протекъл инцидента,поведението на
подсъдимия и изречените от него думи.Безспорно е установено по делото,че на
02.08.2012 год.в гр.Ловеч,в района на паркинг на бензиностанция „Феникс”е осъществена
среща между подс.П. и пострадалия М.,която е била инициирана от подс.П./показанията
на св.Г.,М./и че при тази среща предмет на разговор са били конкретни суми
пари,които П. е смятал,че фирмата на М. дължи на „Стомекс ойл”.Тази среща,както
и проведения разговор относно дължимите суми не се оспорва и от защитата на
подсъдимия.Оспорва се единствено обстоятелството,че в този разговор подс.П. е
отправял закани към М. за причиняване на телесна повреда,чрез нанасяне на побой
и такава за палеж на транспортни средства собственост на „Гаранция”ООД.Съдът не
споделя възражението на адв.К. за наличието на противоречия в показанията
дадени от св.М. в хода на дъсодебното и съдебно производство относно изречените
от подс.П. закани,тъй като въпреки,че св.М. е разпитван два пъти в досъдебното
производство и е проведена очна ставка между него и св.Г.,още при провеждане на
първия му разпит същият ясно е заявил,че
на въпросната среща подс.П. го е попитал:”Ти рекет ли ще ми правш с
полицията…Аз от своя страна казах,че не им дължа нищо и и мам документи за
това,при който С. се развика,че ще ни запалят камионите и ще ни прати хора да
ни пребият”.Такива са твърденията на св.М. и при проведената очна ставка и при
проведения втори разпит на 24.01.2013 год.,както и в с.з.-за отправена закана
от подсъдимия за причиняване на телесна повреда и палеж на МПС.Това е и
съдържаниито на подадената от М. ***/л.8/,по повод на която е образувано
настоящото производство.Същите тези закани прокурорът е отразил и в
обстоятелствената част и диспозитива на внесения обв.акт.Следва да се отбележи
и обстоятелството,че в показанията си в с.з.св.Г. ,както и на проведената очна
ставка в хода на досъдебното производство,заявява,че е присъствал на разговора
на 02.08.2012 год.между св.М. и подс.П.,но не през цялото време и е имало
момент,в който подсъдимият и М. са били насаме.В тази връзка съдът не приема
възражението на адв.К.,че ако се приеме,че срещата е протекла на две фази,то
продължителността на първата/присъствието на св.Г./ следва да е толкова
дълга,че да може да се обособи втората фаза.Както вече се отбеляза по-горе
става въпрос за отправена реплика от подс.П. към пострадалия М.,която по
съдържанието си представлява закана за физическа разправа с М. и палеж на
имущество,което действие от страна на подсъдимия не изисква някакво конкретно
време,както и че с оглед разположението на всички отделни обекти на въпросния
паркинг,което разположение се изяснява от показанията на всички свидетели не е необходимо много
време св.Г. да се придвижи от мястото на срещата до бензиностанцията,в която е
работното му място.Относно показанията на св.Г.,които показания защитата намира
че се различават от тези на св.М. и чието присъствие на мястото на инцидента се
оспорва,съдът намира,че тези различия в показанията на св.Г. в с.з.са
преодоляни по реда на чл.281,ал.4,във връзка с ал.1,т.1 от НПК,чрез прочитане
на показанията на св.Г. дадени в хода на досъдебното производство.Съдът
приема,че е безспроно и обстоятелството,че св.Г. е присъствал на
инцидента,макар и не заедно на едно място със св.Г. и М. и подс.П.,тъй като от
показанията на Г. се установява,че е бил в гаражната клетка,от където е чул,че
се вика,тръгнал е да види какво се случва и тогава е чул и отправените от П.
към М. заплахи,които е посочил в протокол за разпит от 04.01.2013 год./л.48/ и
след прочитане на тези му показания потвърждава казаното в досъдебното
производство.Поради това,че същият не е бил пред автомивката,където са се
намирали св.М. и подсъдимия никой от свидетелите по делото не е възприел
присъствието на Г..Само обстоятелството,че защитата оспорва неговото присъствие
на инцидента не е достатъчно да се приеме,че Г. не е бил свидетел на инцидента
и да не се кредитират показанията му,още повече,че видно от материалите по
досъдебното производство същият е давал обяснения,разпитван е като
свидетел,т.е.установено е присъствието му на инцидента и защитата при
предявяване на разследването не е възразила срещу присъствието на св.Г. на
инцидента.
От друга страна в подкрепа на
обвинението освен преките доказателства/показанията на М. и Г./ са и косвени
такива,напр.предходна ситуация между подс.П. и пострадалия М. през април месец
2012 год.,при която П. е отправил заплаха към М.,по повод на която заплаха М. е
подал жалба до полицията за упражнена спрямо него принуда за връщане на определени
суми пари,дадени от „Стомекс ойл” на „Гаранция” ООД,по която жалба са
осъществени превантивни предупредителни действия срещу подсъдимия П./ л.40/.На
следващо място от приложената от РП-Ловеч справка се установява,че за периода
след 2000 год.има образувани 7 преписки ,касаещи подсъдимия,по 4 от които има
образувани досъдебни производства срещу подсъдимия,като ДП №141/2012 год. по
описа на РУП-Ловеч е образувано за престъпление по чл.330,ал.1 от НК;по
преписка №2144/2004 год.е започнало полицейско производство за престъпление по
чл.216,ал.1 от НК,което е прекратено на основание чл.237,ал.1,т.1 от НПК/отм./,но е наложено на подс.П. административно наказание по УБДХ;по
преписка №1808/2005 год.полицейско производство за престъпление по чл.325,ал.1
от НК,което е прекратено,но е съставен акт по чл.21 от ЗООРПСМ и с решение на
ЛРС е наложено административно наказание;както и преписка №1088/2008 год. по
повод жалба от Румен Стефанов Нацев срещу П.,по която последният е предупреден
от полицейски орган по реда на чл.56 от ЗМВР с оглед отговорността по чл.144 от НК.Тези данни за сходна ситуация между подсъдимия и пострадалия през април 2012
год. и образуваните срещу подсъдимия преписки в РП-Ловеч изграждат
характеристичните данни за подсъдимия пред настоящия състав, а именно,че същият
е склонен към извършването на противозаконни деяния,свързани със саморазправа и
заплаха към личността на други лица и повреждане на чуждо имущество.В подкрепа
на този извод на съда е и заключението по допуснатата от съда психологична
експертиза,от което е видно какви са личността и характера на подсъдимия П.,като
констатациите на в.л.са,че оценките за чувство за вина и скрупули са чужди на
подсъдимия,демонстрира доминантен стил
на поведение,агресивна готовност,стремеж към надмощие,трудно повлияване от
обществени норми и чуждо мнение,неподчиняем и непредсказуем.Изтъква се
склонност за противопоставяне,допускане на агресия в поведението,с понижен
самоконтрол,като виждането на в.л.за водещите мотиви в конкретния случай са
защита на лична позиция и интерес.В.л. излага,че подсъдимият декларира
изострено чувство за справедливост,достойноство,честност,но слабо развитата
саморефлексия не му позволява да обективира позицията си,да види в пълнота
чуждата перспектива,да усети чуждите преживявания,а остава в рамките на
субективните преживявания.
Ето защо съдът приема,че обсъдени като
цяло данните за характера и поведението на подс.П.,произтичащи както от
справката на РП-Ловеч,предходен конфликт между П. и М.,така и от
заключението по психологичната експертиза изясняват мотивите на подс.П. за
извършване на престъплението,за което е предаден на съд,както и подкрепят
повдигнатото обвинение.От друга страна съответстват и на показанията на св.М. и
Г.,в които същите подробно описват поведението на подсъдимия към момента на
инцидента.
От обективна страна подсъдимият е осъществил деянието
чрез действие,което се изразява в обективиране на намерението от подсъдимия към
пострадалия,че ще извърши престъпление срещу неговата личност и
имущество,собственост на дружеството,чийто управител е М.,а именно отправените
закани за причиняване на телесна повреда,чрез нанасяне на побой и палеж на
МПС,посочени в обв.акт,като отправените закани са възбудили у М. основателен
страх от осъществяването им.Без значение е за състава на това престъпление е обстоятелството дали деецът отправяйки
заканата има предварително оформено решение да извърши престъплението и да
действа в осъществяване на взетото решение.Доказателства в подкрепа на
обвинението са показанията на св.М. и Г.,както и изброените по-горе косвени
доказателства.Без значение е иобстоятелството дали претендираните от подс.П.
суми са били наистина дължими от фирма „Гаранция”,тъй като дори да са били
дължими,събирането им не следва да се осъществява по неправомерен
начин.Безспорно доказано е и длъжностното качество на пострадалия М./л.56 и
сл./,като от извършената справка и приложените разпечатки относно състоянието
на „Гаранция”ООД-Ловеч,се установява,че лицата Г.А.Г. и М.Д.М. са съдружници в
ООД ,като М. е негов управител.Не следва да се обсъжда възражението на адв.К.
относно отправена заплаха от П. към М.,че последния ще бъде уволнен,тъй като
такава закана не е включена в повдигнатото обвинение.Относно възражението на
адв.К.,че липсват доказателства за притежавани от „Гаранция”ООД МПС,респ.няма
как заканата за палежа им да е реална и да е възбудила основателен страх,съдът
не споделя същото,тъй като в досъдебното производство се съдържат 11
бр.свидетелства за регистрация на МПС,собственост на ЕТ”Гаранция-Г.Г.”,които
със закупуването на ЕТ”Гаранция-Г.Г.” от „Гаранция”ООД са преминали към
образуваното ООД и липсата на отразена промяна за собствеността им в ПП при ОД
на МВР не е основание да се приеме,че не са собственост на дружеството.Освен
това от показанията на всички разпитани свидетели се установява,че
„Гаранция”ООД е притежавала товарни автомобили,които са били на паркинг,именно
в района на бензиностанцията на която се е състоял инцидента и са били
зареждани и обслужвани именно от „Стомекс ойл”,както и че именно по повод
финансовите отношения касаещи обслужването на товаринте автомобили на
„Гаранция”ООД от „Стомекс ойл” е възникнал и инцидента между подс.П. и
пострадалия М..Колкото до възражението на адв.К.,че липсват доказателства
отправените закани да са могли да възбудят основателен страх от осъществяването
им,съдът не споделя същото,тъй като както вече беше споменато пострадалия М. и
преди инцидента,но по същия повод е подавал жалба до полицията за предприемане
на предупредителни действия спрямо подсъдимия,имало е случай,в който дори той и
съдружника му св.Г. са напускали паркинга и са държали т.а.на друго място и при
настоящия инцидент М. отново е подал жалба ,този път до РП-Ловеч,което
говори,че същият е бил притеснен за себе си и за имуществото на
дружеството,чийто управител се явява и е изпитал страх от отправените закани.В
тази насока са показанията на св.М.,както и тези на св.Г..
От субективна
страна подсъдимият е действал виновно, при пряк умисъл.Той е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване.Подсъдимият е съзнавал,че отправя към
пострадалия заплаха с престъпление против личността му и имуществото на
дружеството,съзнавал е ,че М. възприема заплахата,както и че същата може да
възбуди основателен страх за осъществяване на престъплението и именно това е
била и целта му-пострадалия да изпита страх от осъществяване на
заплахата.Доказателства в тази насока са събраните в хода на досъдебното и
съдебното производство писмени и гласни доказателства,които бяха обсъдени
подробно по-горе.
Предвид
на изложените съображения съдът квалифицира деянието, призна подсъдимият за виновен и го осъди.
Фактическата
обстановка, приета за установена, се изяснява от писмените доказателства, от
показанията на свидетелите, от заключението по
съдебно-психологичната експертиза.
Причини
за извършване на престъплението, съдът намира в незачитане от страна на подсъдимия
правов ред и занижен самоконтрол за спазване на морално-етични поведенчески
норми.
При
определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия С.Т.П., настоящата инстанция съобрази, като смекчаващи вината обстоятелства - чистото съдебно минало
на подсъдимия,невисоката обществена
опасност на деянието и на дееца, поради което при условията на чл.54 от НК му
наложи наказание три месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението
на наказанието за срок от три години от
влизане на присъдата
в сила.
Съдът счита, че така наложеното наказание съответства на обществената опасност на деянието и на
дееца и чрез него ще се
постигнат целите на наказанието визирани в
чл.36 от НК.
При
този изход на процеса, съдът осъди подсъдимият С.Т.П.
***30,00 лева разноски по делото.
Водим от гореизложеното,
съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :