Решение по дело №861/2012 на Районен съд - Провадия

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

Гр.Провадия, 24.07.2013г.

 

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в  публично заседание на  двадесет и шести юни през две хиляди и тринадесета  година, в състав:

 

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА

 

         При участието на  секретаря  М.А., след като    разгледа докладваното от съдията гр.дело № 861  по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.59,ал.9 вр. ал.3 СК от Я.И.Р. срещу А.С.И. за промяна на постановения с решение по гр.д.  №510/2010г. по описа на ПРС режим на личен контакт на ищеца с детето Я Я Р..

Ищецът сочи, че желае да вижда и взема детето всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с приспиване, по пет дни през Коледната и Великденската ученически ваканции, както и един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск. Излага, че е налице промяна в обстоятелствата от значение за регламентиране на честотата, продължителността и условията на контактите между него и детето. Твърди,. Че детето е навършило 2 г. и 11 м. , което не налагало безусловно присъствието на майката по време на срещите му с детето. Сочи, че отношенията му с майката са конфликтни , което препятствало нормалното му общуване със сина му в нейно присъствие, както и че не е в интерес на детето да прекарва  времето, определено му от съда за контакт в стресова обстановка, ставайки свидетел на пререкания между родителите, включително и дискусии относно произхода му от баща. 

В срока по чл.131 ГПК ответницата  не е депозирала писмен отговор на исковата молба.  В съдебно заседание излага, че не може да даде детето с приспиване така както иска ищеца. Сочи, че последният минавал покрай тях, но никога не бил искал да вижда детето.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа  страна следното:

Видно от удостоверение за раждане, издадено  на 07.01.2010г. от Община Провадия е, че  родители на детето Я Я Р., роден на ***г.   са страните по делото.

С решение от 24.01.2011г., постановено по гр.д. №510/2010г. по описа на ПРС родителските права по отношение на детето Я са предоставени на майката, като на бащата е определен режим на личен контакт – всяка първа и трета неделя от месеца от 10 до 13 часа в присъствието на майката.   

В Експертно решение  №1632/27.10.2010г. е записана обща водеща диагноза на Я.Р. – „лека умствена изостанолост със значителни промени в поведението при  промяна на личността . Епилепсия много редки големи припадъци. Екзостозис крурис син контрактура гену син.“

В приложения по делото социален доклад, изготвен към 05.12.2013г. от Д”СП”-Провадия  се  излага, че майката обитава къща в сравнително добро техническо състояние, заедно с трите си деца и родителите си и  задоволява основните жизнени потребности на детето и осигурява всичко необходимо за правилното му развитие и израстване. Посочено е, че Я.Р.  живее със своята майка като до началото на 2012г. е обитавал жилище негова собственост, но след пожар същото изгоряло и не било годно за живеене.

В проведената по делото СПЕ вещото лице излага, че Я.Р. преживява болезнено факт, че не може да  вижда 8и да се грижи за детето си. Посочва се, че същият при контакта си с други хора има поведени и реакции, характерни за внимателен и толерантен човек , готов да съдейства в ситуация на фрустрация, да помогне, като може да стане раздразнителен с контрол над емоциите, когато е засегнато достойнството и честолюбието му и когато е уязвен, което е слабата черта в характера му.   Същият разполага с родителски капацитет за отглеждане и възпитание на дете – грижовен е, внимателен и съпричастен. Подреден, стриктен с изразено чувство за справедливост. Изложено е, че в следствие на заболяването му –епилепсия Р. има промяна на личността, която се състои в известен застой в мисловния процес, което може да рефлектира върху майката , тъй като може да я възприема като заплаха и пречка за осъществяване на контакт с детето, при което може да стане раздразнителен и гневен.  Вещото лице заключава, че самостоятелни срещи с детето без приспиване същият ще е в състояние да полага адекватни грижи за него, да го възпитава и да бъде спокоен, като така няма да има контакт с афектогенен дразнител, каквато се явява майката.

С Постановление от 28.06.2012г. на Прокурор при ОП-Варна е отменено  Постановление на РП-Провадия от 06.06.2012г. по преписка №379/2012г., с което е отказано образуване на досъдебно производство по жалба на Я.Р. срещу А.И. за неизпълнение на съдебно решение, касаещо режим на лични отношения с неговото дете.

Свидетелят С. А. излага, че е кмет на с. *** от 2003г, и познава страните по делото. Сочи, че Я. работи по програма  обща работа, поддръжка по 5-6 месеца,  което може да продължи и до година. Когато му изгоряла къщата, живеели заедно с А. в нея, а след това отишли при нейните родители. Сочи, че Я. се държал добре към всички деца. Знае, че Я. имал заболяване, когато бил малък. През 2001г. припаднал пред кметството, тъй като един негов съселянин го бил ударил и тогава свидетелят сочи, че го закарал с колата до Бърза помощ. Твърди, че преди пожара Я. купувал мляко от него за детето. Майката на А. няколко пъти била казвала, че детето не било от Я.. Я., когато минавал покрай него  му бил казвал, че станало 10 часа, а пък не му водели детето.

Свидетелката К. А./ майка на ищеца/ излага, че тази година Я. само веднъж бил видял детето. А. не му го давала. Сочи, че двамата с Я. живеят в къща на центъра на с.***. В нея имало баня, тоалетна, две стаи. Миналата зима детето заедно с майката живеели при тях. Я. тогава се грижел за него – купувал му храна, дрехи.     

Съвкупната  преценка  на   събраните  по делото  доказателства, налага следните  правни изводи: 

Разпоредбата на чл.59, ал.9 от СК предвижда, че по молба на всеки един от родителите може да се изменят съдебно определените мерките относно децата, ако са налице изменение на обстоятелствата. Такова изменение ще е настъпило, когато е налице промяна на предходно съществуващите такива или поява на   нови, които се отнасят до мярката и нейната рационалност.

Безспорно в хода на производството от събраните по делото доказателства се установи, че след фактическата раздяла между родителите пряката грижа по отглеждането на детето е поета от неговата майка, като на бащата е определен режим на личен контакт всяка първа и трета неделя от месеца от 10 до 13 часа в присъствието на майката.

Установи се също, че от средата на 2012г. родителите са разделени, като от тогава до края на устните състезания  в настоящото производство бащата е виждал детето си само един път – в началото на 2013г. с помощта на съдебен изпълнител, а през останалото време майката му е отказвала свиждане с детето. Тук следва да се отбележи, че общуването на детето с всеки един от родителите му е биологична необходимост,  служеща за правилното му развитие като личност и нормално израстване. Поведението на родителя, който упражнява родителските права в насока препятстване осъществяването на контакта между детето и  другия родител е укоримо и не е в интерес на детето, но същото следва да бъде взето предвид при определянето на процесните мерки с оглед на конкретния случай.

Към настоящият момент детето е навършило три години, което е безспорно изменение на обстоятелство, което е отчетено при първоначално определения режим с решение, към чиято дата на постановяване  детето е било на една година.

Същевременно от проведената по делото СПЕ се установява, че майката се явява афектогенен фактор по отношение на бащата, същият я чувства като заплаха за контакта си с детето и в нейно присъствие става раздразнителен , което обстоятелство също следва да бъде отчетено при формиране на извод за основателност на иска.

         Наличието на гореустановените обстоятелства съдът намира, че обосновават изменение на вече определение режим на личен контакт. По –високата възраст на детето обуславя възможността бащата да контактува за по –продължително време с него и то без присъствието на майката, което като извод е съобразено със заключението на вещото лице, че последният разполага с родителски качества и капацитет, независимо от заболяването си. 

 Установява се, че между страните по делото е налице конфликт по отношение на срещите на бащата с детето, за което е било потърсено съдействието на Д“СП“и полицията, което налага и определянето на мястото за предаване на детето за осъществяване на контакта с бащата, като съдът намира за подходящо предложеното от ищеца място – Кметството на с.***.  Неминуемо, че детето се нуждае от личен контакт с родителя, който не полага непосредствени грижи по отглеждането му, като предвид създалата се ситуация,  съдът намира за  подходящ режим в следните параметри : бащата да има право да вижда и взема при себе си детето  всяка първа и трета  неделя от месеца  от 10.00ч. до 18 часа до навършване на  четиригодишна възраст на детето, след което бащата да има право да взема и вижда детето   всяка първа и трета събота и  неделя от месеца  от 10.00ч. до 18 часа с  приспиване,  а след навършване на шестгодишна възраст  по три дни на четна година за коледните празници и по три дни на нечетна година за новогодишните празници и за по един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.  Посоченият вече  режим  съдът намира за адекватен на нуждите на детето, съобразен с необходимостта детето да привикне с присъствието на родителя, който е бил лишен от личен контакт с него  и достатъчен  да осигури емоционалното му адаптиране.  

 

 

 

На основание чл.78,ал.6 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати  възнаграждението на вещото лице, което е изплатено от бюджета на съда  в размер на 100 лева.

Воден от горното, съдът :

 

                                                        Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ определения с решение от 24.01.2011 г. , постановено по  гр. д. № 510/2010 г. по описа на ПРС режим на личен контакт на бащата Я.И.Р.,ЕГН : ********** *** с детето Я Я Р., ЕГН :  ********** като   ОПРЕДЕЛЯ  следния режим на лични отношения, както следва :  бащата  има право да вижда и взема при себе си детето  всяка първа и трета  неделя от месеца  от 10.00ч. до 18 часа до навършване на  петгодишна възраст на детето, след навършване на петгодишна възраст  бащата  има право да взема и вижда детето   всяка първа и трета събота и  неделя от месеца  от 10.00ч. до 18 часа с  приспиване,  а след навършване на шестгодишна възраст  и по три дни на четна година за коледните празници и по три дни на нечетна година за новогодишните празници, както и   за по един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, КАТО ОПРЕДЕЛЯ място, където майката да води детето за изпълнение на постановения режим – Кметството на с.***.

         ОСЪЖДА  А.С.И., ЕГН:**********   с адрес ***   да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса  по производството сумата  в размер на 100/ сто / лева, на основание чл. 78,ал.6 ГПК.

 

         Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му пред Варненския окръжен съд.

                                                       

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :