Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Пазарджик,26.11.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на двадесет и девети октомври през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Стоянка
Миладинова като разгледа докладваното от
съдията Харизанова гр.д.№4854 по описа за
2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното :
В исковата си молба срещу Ц.С.И. с ЕГН ********** *** и А.С.Д.
с ЕГН ********** *** ищецът „П. К. Б.“ЕООД
с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град София, , бул.“Б.“№49,
бл.53Е, вх.В, чрез юрисконсулт Р.И. твърди, че в срока по чл.415 от ГПК и в изпълнение на
разпореждане на РС-Пазарджик по ч.гр.д.№3849/2018г
по описа на ПРС предявява настоящия иск относно вземанията си по договор за револвиращ заем №**********
срещу длъжника Ц.И. и солидарния длъжник А.Д. в общ размер от 2 173.06лв.,
включващ главница в размер на 1272.56лв. и неустойка в размер на 900.50лв.
Твърди се, че на 14.09.2010г е сключен договор за револвиращ заем №**********
между ищцовото дружество в качеството на кредитор и ответниците като длъжници.
Договорът е сключен при посочени от ответника параметри в раздел V „Параметри на
искания револвиращ заем“. Съгласно т.2 от Общите условия то е молба от клиента
за отпускане на заем до размера на посочения от клиенти или по-нисък размер ,
одобрен от кредитора.В т.2 от ОУ е описан начина на попълване на образеца за
договора за револвиращ заем като е посочено, че същият се попълва съвместно от
потребител с кредитен експерт до раздел V.Попълненият образец проекто-договор не е договор, а
съгласно ОУ е искане от клиента за отпускане на заем до посочения размер или
по-малък.При кандидатстване потребителят попълва желаните от него финансови
параметри в т. V, като подписания от длъжника проекто договор има роля на
молба за отпускане на заем, тоест предоставяне на парични средства по заема в
размер на искания или по-нисък. По преценка на клиента той може да се откаже от
сключения договор най-късно в 14 дневен срок въз основа на връчено писмено известие за отказ на адреса
на кредитора.Длъжникът не се е отказал от сключения договор , усвоил е
паричните средства, които са отпуснати. Параметрите на договора са както
следва: сума за изплащане на заема:2 143.32лв., брой погасителни вноски -36,
размер на месечна погасителна вноска 58лв., размер на заема 700лв., годишен
процент на разходите/ГПР%/-127.75%, годишен лихвен процент/ГЛП/-93.05%, годишен
процент на ден-0.25%, дата на погасяване на вноската- 15 то число, сума за
изплащане при револвинг 487лв, договорно възнаграждение при револвинг 905, общо
задължение по револвинга -1392лв.Твърди се, че договорът е подписан при общи
условия, които са предадени на клиента при подписването им и той е декларирал,
че е запознат със съдържанието им и ги приема , няма забележки към тях и се задължава да ги спазва. На основание ОУ
вторият ответник се е задължил да отговаря като съдлъжник с първия ответник при
условията, посочени в договора. Твърди се, че ищецът е изпълнил точно и в срок
задълженията си по договора като на 16.09.2010г е превел сумата от 700лв. по
посочената от първия ответник банкова сметка. ***е да погасява предоставения
заем на равни месечни вноски в размер и
срокове според погасителния план, който е неразделна част от договора, а
именно- 36 равни месечни вноски всяка в размер на 58 лв., платима на 15 то
число на съответния месец. Твърди се, че длъжниците са направили само 19 пълни
погасителни вноски по договора и една
непълна и общо плащанията по кредита са в размер на 995лв. От тази сума е
погасен част от номинала на заема в размер на 986.76лв.Сумата от 8.24лв. е
отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита на основание т.12.1 от ОУ.Твърди
се, че последната частична вноска по кредита е направена на 07.06.2012г., след което изпаднали в забава и съгласно
уговореното в договора и общите условия
към него договорът е прекратен на 04.09.2012г.При прекратяването на договора
кредитът става предсрочно изискуем и се начислява неустойка за обезщетяване на
вреди поради настъпило прекратяване на договора. Съгласно Общите условия при прекратяване на договора клиентът дължи
неустойка в размер 50% върху целия размер на кредита. Остава също така задължението
да се заплатят всички дължими суми. Размерът на неустойката към датата на
прекратяване на договора е 900.50лв. Моли се съда да постанови решение, с което
да се приеме за установено по отношение на ответниците, че за ищеца съществува
вземане за следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение: главница в
общ размер от 1 272.56лв. и
неустойка в размер на 900.50лв. ведно със законната лихва , считано от датата
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.Претендират се сторените
по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока
по чл.131 от ГПК от ответника Ц.И., чрез пълномощника и, е подаден писмен
отговор, с който се оспорва предявения иск както по основание , така и по
размер като на първо място се въвежда
възражение за изтекла погасителна давност, като се сочи, че от датата на
прекратяване на договора -04.09.2012 до датата на подаване на заявление по
чл.410 от ГПК / подадено на 27.09.2018г/ е изтекла предвидената в закона 5 годишна погасителна давност за главница,
неустойка и лихва. На следващо място се прави възражение, че процесният договор
е нищожен поради противоречието му със закона , заобикаляне на закона и
накърняване на добрите нрави. Налице са множество нищожни клаузи, без които
договорът не може да съществува, а именно клауза за ГПР-127.75% , ГЛП-93.05% и
неустойка. Твърди се, че са нарушени разпоредбите на чл.10, ал.1, чл.11,
ал.1т.1,7-12 и чл.20 и чл.12 ,ал.1т.7-9 от ЗПК, сред които са точното
определяне на възнаградителната лихва- чл.11, ал.1т.9 от ЗПК и на годишния
процент на разходите –чл.11, ал.1т.10 от ЗПК, също не е посочено място на
сключване чл.11, ал.1т.1 от ЗПК. Съдържащата се в раздел 6 „Параметри“
информация относно броя и размера на погасителните вноски, ГПР и ГЛП е най-обща
, не отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се
конкретизира какво точно се включва в размера на месечната вноска като елементи
на главница и лихва. Договорът е нищожен поради противоречие с добрите нрави,
тъй като при заем в размер на 700лв. със срок на заема 36 месеца при така
договорена лихва, ГПР и ГЛП и неустойка е налице явна нееквивалентност между
предоставената услуга и договорената цена за нея, което води до нарушение на
принципа на добросъвестност при участие в облигационните отношения. В нарушение
на добрите нрави е клауза, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва , а за обезпечените кредити – двукратния
размер . Твърди се, че процесният договор е изпълнен с неравноправни клаузи по
смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП, тъй като ГПР, ГЛП и неустойка не са
индивидуално уговорени. Върху съдържанието потребителят не е имал възможност да
влияе, особено в случаите на договор при общи условия, какъвто е настоящия.
Моли се предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендират се разноски.
В срока
по чл.131 от ГПК от ответника А.Д., чрез пълномощника и, е подаден писмен
отговор със съдържание, идентично със
съдържанието на отговора на първия ответник, поради което не се налага
подробното му изложени. Този ответник също моли да се отхвърли иска и
претендира сторени по делото разноски.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е
постъпила писмена молба, в която са развити подробни съображения по съществото
на спора.
В
съдебно заседание ответниците не се явяват и не се представляват.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира
събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно е
от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№3849/2018г. по описа на
РС-гр.Пазарджик, че със заявление, депозирано на 30.07.2018г.г.ищецът в
настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед №2100/28.09.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжниците
Ц.С.И. и А.С.Д. / ответниците в настоящото производство/ да заплатят солидарно
на „П. К. Б.“ЕООД главница в размер на 1272.56лв.и неустойка в
размер на 900.50лв.,ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението -30.07.2018г до окончателното изплащане на сумата. В заповедта за
изпълнение изрично е посочено, че вземането произтича от следните
обстоятелства: неизпълнение на задължение по договор за потребителски кредит
№********** от 16.09.2010г.Срещу така издадената заповед за изпълнение длъжниците
са депозирали възражение в законовоустановения срок по
чл.414, ал.2 от ГПК. С определение №2620 от 09.10.2018г. заповедният съд е
указал на заявителя да предяви на
основание чл.415 от ГПК иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.Това
разпореждане е връчено на заявителя на 24.10.2018г. и на 26.11.2018г./ в законният едномесечен срок/
ищецът е предявил настоящия иск.
Предмет
на настоящия установителен иск са две претенции
– за главницата в размер на 1272.56 лв. и за неустойка в размер на 900.50
лв.
При това
положение съдът счита, че така
предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл.422
във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е допустим.
Налице са процесуалните предпоставки за
допустимост на специалния положителен установителен иск , а именно –
идентичност на предмета на исковото с този на заповедното производство, предявен иск от легитимирана страна – заявителя в заповедното
производство, след подадено в срок от
длъжника по заповедта за изпълнение възражение.
Като допустим
предявеният иск следва да бъде разгледан по същество
По същество съдът
намира следното:
От събраните по
делото доказателства се установява, че между ищцовото дружество в качеството на
кредитор и ответниците/ първия в качеството на кредитополучател, а втория в
качеството на съдлъжник/ е сключен договор за револвиращ заем №**********.
Параметрите на искания револвиращ кредит са индивидуализирани от потребителите
в размер V на договора както следва : сума на заема 700лв., срок на
заема 36 месеца, размер на вноската 58лв., , дата на погасяване – 15 ден от
месеца, ГПР-144%. Договорът е бланков и това са единствените параметри, които
кредиторът допуска да бъдат индивидуализирани от искащия заема. Видно от текста
на договора в раздел V липсва графа, в
която потребителят да посочи с какъв размер на годишния лихвен процент е
съгласен.Липсва графа, в която потребителят да посочи какъв е дневния лихвен
процент на договорното възнаграждение, което е съгласен да плаща . Липсва графа
в този раздел, какво възнаграждение е готов да заплати при револвинга , както и
какъв би бил общо дължимия револвинг , както и общия размер на задължението ,
което потребителят следва да плати. В раздел VI от договора“Параметри на одобрения
револвиращ заем“ е посочено : сума на заема-700лв., брой на заема 36 месеца,
размер на вноска-58лв., ГПР 127.75%, ГЛП 93.05%, лихвен процент на ден 0.25%,
сума на всеки револвинг 487,договорно възнаграждение при револвинг 905лв., общо
дължимо по револвинг 1392лв. и общо задължение – 2143.32лв.Върху бланката са
положени подписите на двете страни по договора/ ищеца и първия ответник/ и
подписа на солидарния длъжник / втория ответник /. В договора е вписана дата
14.09.2010г., а под нея е записано следното обяснение:“датата се попълва от кр.
след одобрение на заема“. Погасителен план по делото не е представен. Договорът
е сключен при общи условия версия 12.05.2010г/ съдържащи се на лист 10 и 11 от
делото/. По делото са представени декларации за съгласие за обработка на лични
данни.Съгласно текста на договора VI буква „Б“
неразделна част от настоящия договор са общите условия към договора за
револвиращ заем на физически лиза, които са предадени при подписването на
настоящия договор и с които клиентът е запознат и ги приема.Изрично е вписано,
че клиентът внимателно се е запознал със съдържанието на тези общи условия
преди подписване на договора за револвиращ заем, няма забележки към тях и се
задължава да ги спазва като неразделна част от договора. В т.2.2 от ОУ е
разписан начина за сключване на договор за револвиращ заем, а именно –
кредиторът, чрез упълномощен от него кредитен експерт представя на клиента
проекто договора като с помощта на кредитния експерт клиентът е длъжен надлежно
да допълни и провери всички съществени клаузи и данни с изключение на данните ,
които се попълват от кредитора след одобрение на заема. След това клиентът е
длъжен собственоръчно да подпише проектодоговора на договора за револвиращ заем
и неговите приложения и да ги предаде чрез кредитния експерт на кредитора.Подписването
от клиента на проектодоговора и предаването му на кредитора представлява молба
за отпускане на заема.Съгласно т.10.3.1 от ОУ в случай, че клиентът просрочи
една месечна вноска с повече от 30 дни настъпва автоматично прекратяване
на договора . Съгласно т.10.4 от ОУ след
прекратяване на договора за револвиращ заем остава в сила задължението на
клиента да заплати да заплати всички
дължими суми като в този случай върху целия размер на заема се начислява
неустойка в размер на 50%.
Между страните няма спор, а и този
факт се установява от приложеното
платежно нареждане, че на 16.09.2010г сумата от 700лв. е преведена от
ищеца по банковата сметка на кредитополучателя Цветана И..
От представеното
извлечение по сметка към процесния договор е видно, че по процесният договор са направени 19
погасителни вноски като последната е направена на 15.05.2012г и е внесена общо
сумата от 986.76лв.
Въз
основа на така очертаната фактическа обстановка от правна страна съдът прави
следните изводи:
При така изложените факти както се
посочи и по-горе съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.124 ,ал.1 предл.второ от ГПК – специален положителен установителен иск за съществуване на вземането , предмет на
ч.гр.д.№3849/2018г по описа на ПРС, за което е издадена заповед №2100 от 28.09.2018г
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК
всяка страна е длъжна да установи фактите , на които основава своите искания и
възражения. В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже
наличието на правен интерес от предявяване
на иска и фактите, от които произтича вземането му.По допустимостта на исковете съдът разви по-горе съображения.
Ищецът следва
да докаже наличието на сключен договор за заем, изпълнение на договорните си
задължения за предоставяне на заемната сума, при което за ответниците е
възникнало насрещното задължение за нейното връщане. Също така ищецът следва да
докаже вземанията си по размер. Ответниците следва да докажат правоизключващите си възражения.
Между
страните по делото е възникнало правоотношение по договор за потребителски
кредит по чл.9 и сл. от ЗПК. На първо място следва да се отбележи,че не се
доказа потребителите/ ответниците/ по делото да са били уведомени за всички
условия по потребителския кредит преди сключването му и по- конкретно за
годишния лихвен процент, за договорното възнаграждение при револвинга , общо
дължимото по револвинга и общия размер на задължението, тоест за параметрите ,
визирани в Раздел
VI
от договора като от т.2.2 на общите условия може да се направи
извод, че данните в Раздел
VI
се попълват от кредитора след одобрение
на кредита и не се представят
предварително на потребителя.
Съгласно чл.11 от ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПК и ГЛП.
При преценка действителността на тези клаузи/ с оглед възражението на ответната
страна за тяхната нищожност поради
нарушение на добрите нрави – чл.26, ал.1предл.3 от ЗЗД/ не могат да бъдат
приложени критериите на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като те за въведени след
сключването на процесния договор. Към датата на сключването му следва да се
съобрази разпоредбата на чл.9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да
определят съдържанието на договора , ако то не противоречи на добрите
нрави.Съгласно установената съдебна практика „добри нрави „ по смисъла на
чл.26, ал.1 от ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни
правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения
и при конкретна преценка на обстоятелства. Във всеки отделен случай съдът прави
преценка дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие,
което злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода. Договорът
е нищожен поради накърняване на добрите нрави когато неравноправно се третира
инокомически слаб участник в гражданския оборот, използва се недостиг на материални
средства на един правен субект, за да се облагодетелства друг. Ако уговорените
престации са за предоставена услуга и уговорена за това цена, принципът на
добросъвестността и справедливостта ще бъде нарушен, ако е налице
нееквивалентност на двете престации. В случай по прочесния договор за кредит е
предоставена в заем сума в размер на 700лв. при уговорен ГЛП 93.95% и ГПР
-127.75% Лихвата по договора е възнаградителна – за ползване на дадена парична
сума. Към датата на сключване на процесния договор обективен критерий за
преценка дали с клаузата за уговорена лихва е нарушен принципа на справедливост
и са създадени условия за неоснователно обогатяване на ищеца , следва да се
съобрази размера на законната лихва към този момент като съгласно установената
съдебна практика по сходни казуси за договори ,сключени преди изменението на
ЗПК от 2014г се приема , че максималният размер, до който съглашението за
плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече
от три пъти законната такава дори при
необезпечените кредити/ в този смисъл е решение №378 от 18.05.2006г на ВКС по
гр.д.№315/2005г. В случая договорената между страните лихва надхвърля
драстично- девет пъти законната лихва,
поради което уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна. Съотнесени
тези критерии и към клаузата за ГПР от над 100% също обосновават нейната
нищожност . Посочените клаузи от процесния договор нарушават принципа на
справедливостта и създават условия за неоснователно обогатяване на ищеца.
Налице е явна нееквивалентност между двете престации като данните по делото не
установяват обстоятелства, които да обосноват определянето на ГПР и ГЛП по
процесния договор в такъв висок размер, довел до нееквивалентност на насрещните
престации при установена стойност на заема и недоказаността на значителни
разходи или риск, поет от заемодателя за срока на договора, които да оправдават
договарянето на такива висока проценти.Съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД нищожността
на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по
право от повелителните правила на закона или когато може да се предложи, че
сделката би била сключена и без недействителните и части. В случая не е налице
нито една от тези хипотези- нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на процента възнаградителна лихва и ГПР да бъдат заместени по
право от повелителните норми на закона или че договорът за потребителски кредит
би бил сключен и ако в него не са включени двете клаузи , като се изходи от
характера на този договор , който е възмезден и включването на клаузи за
договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по него е въведено като изрично
изискване в чл.11, ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК . Предвид на това в случая не е
приложима разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД и нищожността на посочените по-горе
клаузи на процесния договор обуславя недействителността на целия договор. В
случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която е
приложима към процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва ,
че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона , то
договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между
изброените разпоредби са и тези по чл.11, ал.1т.9 и т.10 от ЗПК- за определяне
на възнаградителна лихва и ГПР. За
пълнота на изложението следва да се
отбележи, че клаузата за ГПР е недействителна и заради това, че не е достатъчно
в процесния договор да бъде посочен общия размер на ГПР. Необходимо е също така
са се посочат всички разходи по вид и размер, които формират ГПР така както
те са описани в текста на чл.19, ал.1 от ЗПК и Приложение 1 към закона. При положение, че в процесния договор ГПР е
посочен само общо като годишен процент
от общия размер на кредита, без да бъдат посочени отделни разходи по вид и
размер и без да се посочи общата стойност на
разходите, които потребителя ще дължи в края на срока на договора не
може да се приеме че са спазени законовите изисквания. Ето защо съдът намира
,че уговорката относно ГПР е недействителна
поради противоречие на със закона на основание чл.22 от ЗПК във вр.с
чл.11, ал.1,т.10 и чл.19, ал.1 от ЗПК.
Що се отнася до
клаузата за годишен лихвен процент то в
текста на чл.11, ал.1т.9 от ЗПК е посочено, че в потребителските договори трябва да се посочи лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му , както и условията и процедурите за
промяната му. В процесния договор
лихвеният процент е посочен общо на годишна база като процентна
величина. Посочен е и лихвен процент на ден. Това обаче не е достатъчно, за да се приеме, че уговорката
за лихва съответства на законовите изисквания. В коментирания договор за
револвиращ кредит не е посочен текущия/ месечен / лихвен процент, с който ще се
олихвява кредита. Не са посочени условията за прилагането му , тоест да се
посочат показателите, по които се формира ГПР като основен лихвен процент ,
който кредитора прилага в случая и
съответните надбавки над него. Не са посочени условията и процедурите за
промяна лихвени процент на кредита. Оттук следва извода, че уговорката относно
лихвения процент е недействителен поради
противоречие със закона на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК . Съгласно чл.23 от ЗПК „ Когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен , потребителят връща само чистата стойност на кредита , но не
дължи лихва и други разходи по кредита“.
Не се спори, че
ответниците имат качеството на потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите. В тази
връзка следва да се посочи, че клаузите уреждащи годишния процент на разходите
и годишния лихвен процент са неравноправни по смисъла на ЗЗП и обуславят недействителност на договора
и на това основание. Обсъдените по –горе клаузи за ГПР и ГЛП водят до драстично
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя с оглед
взетия заем, което само по себе си нарушава изискването за добросъвестност при
осъществяване на принципа на договорната свобода и използване на икономически по- силното положение на търговеца при
сключване на такъв вид договори.
С оглед горното
предвид недействителността на сключения договор за револвиращ заем ответниците
дължат връщане на чистата сума по кредита, тоест на получената главница в
размер на 700лв., която съдът счита за изцяло погасена предвид направените
погасителни вноски в общ размер на 986лв.
Ето защо не
следва да се обсъждат възраженията за недействителност на клаузата за неустойка. Нейната дължимост отпада на
основание чл.23 от ЗПК поради недействителност на договора.Относно направените
от ответниците възражения за погасяване по давност на вземанията, предмет на
настоящото производство, доколкото се установява , че същите се основават на
недействителен договор, то не подлежат на разглеждане.
Предвид
изложеното предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на
делото ответниците имат право на разноски. Ответницата Ц.И. е направила
разноски в размер на 1020лв./ от които 620лв. за исковото производство за
адвокатско възнаграждение и 400лв в заповедното производство/. Ответницата А.Д.
също е направила разноски в общ размер от 1020лв., от които за исковото
производство 620лв./ заплатено адвокатско възнаграждение/ и 400лв. за
заповедното производство. Тук е момента
да се обсъди възражението на ищцовата страна за прекомерност на
разноските, сторени от ответниците. Възражението е основателно. Ответниците са
взели участие в заповедното производство като са ангажирали процесуален
представител, който е депозирал възражение по чл.414 от ГПК и е заявил претенция за присъждане на
направените разноски , а именно по 400лв. адвокатско възнаграждение, сторено от
всеки от ответниците в заповедното производство. Следва да се отбележи, че в
Наредба №1/2004г за минималните адвокатски възнаграждения не е уредена
хипотезата на подаване на възражение по чл.414 от ГПК , но на основание пар.1
от ДР на наредбата следва размерът да се определи по аналогия. Подаването на
възражение в заповедното производство се извърша в съответната бланка ,
утвърдена от Министъра на правосъдието, поради което за извършените от адвоката действия по
изготвянето му по аналогия следва да намери приложение разпоредбата на чл.6,
т.5 от наредба №1 , а именно възнаграждения за изготвяне на книжа и молби,
чиито минимален размер е 50 лв. На всеки от ответниците за заповедното
производство следва да се присъди адвокатско възнаграждение по 50 лв., тъй като
в бланката- възражение освен
информацията“ не дължа“ не са изложени
никакви други възражения от
адвоката им. Участието на пълномощника в заповедното производство се е изчерпило единствено с подаване на бланковото
възражение. По исковото производство
както се посочи по-горе всяка от
ответниците е заплатила адвокатско възнаграждение по 620лв. Съгласно чл.7, ал.2,т.2 от горната наредба
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 382лв. В исковото
производство участието на пълномощника на ответниците се е изчерпило с подаване
на писмен отговор. Пълномощникът не е направил доказателствени искания, не е взел участие в
съдебно заседание, не е представил писмени бележки по същество на спора. Ето
защо заплатеното от всеки един от ответниците адвокатско възнаграждение в размер на 620
лв. също се явява прекомерно и следва да бъде редуцирано до 500лв. Предвид
изложеното ищецът следва да заплати на всеки от ответниците по 550 лв./
разноски общо за заповедното и исково производство/.
Воден от горното
Пазарджишкият районен съд:
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П. К. Б.“ЕООД с
ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град София, , бул.“Б.“№49, бл.53Е,
вх.В срещу Ц.С.И. с ЕГН ********** *** и
А.С.Д. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.422 от ГПК за приемане за
установено, че съществува вземане за следните суми: главница в размер на 1272.56лв. и неустойка в размер
на 900.50лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението-30.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за
които суми е издадена Заповед №2100 от 28.09.2018г. по ч.гр.д.№3849/2018г по
описа на РС-Пазарджик.
ОСЪЖДА П. К. Б.“ЕООД с ЕИК ..... със седалище и адрес
на управление град София, , бул.“Б.“№49, бл.53Е, вх.В да заплати на Ц.С.И. с ЕГН ********** *** сумата от 550
лв., представляваща разноски за заповедното и исково производство.
ОСЪЖДА П. К. Б.“ЕООД с
ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град София, , бул.“Б.“№49, бл.53Е,
вх.В да заплати на А.С.Д. с ЕГН **********
*** сумата от 550 лв., представляваща разноски за заповедното и исково
производство.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :