Определение по дело №1796/2018 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ .………/………11.2018 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено на шестнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

МИЛА КОЛЕВА     

 

като разгледа докладваното от съдия Колева

въззивно частно гражданско дело № 1796 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 278, вр. 274 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по частна жалба вх. № 62229/25.09.2018 г. по описа на ВРС от Д.Н.Й., подадена чрез адв. Д.Г., срещу определение № 9118/15.08.2018 г., постановено по ч.гр.дело № 8134/2018 г. по описа на ВРС, с което е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4003/30.05.2018 г., издадена по заявление на Д.Н.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу В.С.К., ЕГН **********, с адрес: *** и е прекратено е производството по делото.

В жалбата се излага, че постановеното от районния съд определение е неправилно, поради което моли за неговата отмяна. Развива доводи за неприложимост на разпоредбата на чл. 329, ал. 3 от ЗСВ, доколкото заповедното производство по чл. 410 и сл. от ГПК не попада в предметния обхват на сочената разпоредба. Настоява, че срокът за изпълнение на указанията за предявяване на иска по чл. 422 от ГПК е спрял да тече на основание чл. 61, ал. 2 от ГПК, действал към датата на получаване на съобщението от заявителя – 10.07.2018 г., поради което съдът неправилно е приел, че срокът е изтекъл към датата на постановяване на определението – 15.08.2018 г. Посочва, че заявителят своевременно е депозирал искова молба срещу длъжника по реда на чл. 422 от ГПК на 17.08.2018 г., по която е образувано гр.д. № 12521/2018 г. по описа на ВРС, ХIХ състав.

Насрещната страна по жалбата не е депозирала отговор в предоставения й срок.

Настоящият съдебен състав на ВОС, като съобрази доводите на страните и приложените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна по следните съображения:

От приложеното ч.гр.дело № 8134/2018 г. по описа на ВРС, ХIV-ти състав, се установява, че на 25.05.2018 г. по заявление на Д.Н.Й. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК срещу В.С.К. за заплащане на обективираните в заповедта суми. 

В срока по чл. 414 от ГПК е депозирано възражение от длъжника В.С.К. за недължимост на сумата по заповедта за изпълнение.

С разпореждане № 25365/28.06.2018 г. районният съд е уведомил заявителя, че срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение и му е указал, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

От приложеното по делото съобщение (л. 19 от делото на ВРС) се установява, че съобщението е връчено на процесуалния представител на заявителя – адв. Д.Г. на 10.07.2018 г. В съобщението изрично е записано, че делото е по чл. 329, ал. 3 от ЗСВ и на основание чл. 61, ал. 2 от ГПК сроковете не спират да текат през съдебната ваканция.

За да постанови обжалваното определение от 15.08.2018 г., заповедният съд е приел, че след като на 10.07.2018 г. заявителят е получил разпореждането на съда за представяне на доказателства за предявяване на иска по чл. 422 от ГПК, срокът за изпълнение на указанията е изтекъл безрезултатно към датата на постановяване на определението. Формирал е мотиви, че разпоредбата на чл. 415, ал. 2 от ГПК е императивна, поради което е обезсилил заповедта и е прекратил производството по делото.

На 20.08.2018 г. е депозирана молба от заявителя Д.Н.Й., чрез адв. Д.Г., ведно с доказателства за предявяване на иска за установяване дължимостта на сумата по заповедта за изпълнение срещу В.С.К..

Съобразно разпоредбата на чл. 61, ал. 3 от ГПК /отм. ДВ, бр. 65 от 2018 г./, действаща към датата на постановяване на обжалваното определение, доколкото законодателят не е придал обратно действие на отмяната й,  сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за
официални празници по чл. 154, ал. 1 от КТ, както и по време на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 от ЗСВ, с изключение на сроковете по делата по чл. 329, ал. 3 от ЗСВ.

В чл. 329, ал. 3, т. 6 от ЗСВ е предвидено, че сроковете не спират да текат по време на съдебната ваканция по дела, по които закон предвижда разглеждането в срок по-кратък от един месец.

Заповедното производство ex lege попада в обхвата на така посочената разпоредба, тъй като предполага кратки срокове за разглеждане на делото – по аргумент от чл. 411, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ГПК. Като факултативен способ за удовлетворяване на твърдяното от заявителя изискуемо притезание, в заповедното производство се изисква бързина при разглеждане на съдебно заявеното право, съответно активност в процесуалното поведение на страните.

Указанията на съда до заявителя да предяви иска по чл. 422 от ГПК, поради депозирано възражение от длъжника и представянето на доказателства за това в едномесечен срок от уведомяването, съставляват неразделен етап от хода на заповедното производство, поради което тяхното изпълнение също е обвързано с изключението на чл. 61, ал. 3 /отм./ от ГПК. Това обстоятелство изрично е указано на заявителя със съобщението по чл. 415 от ГПК, надлежно връченото на процесуалния му представител по делото адв. Д.Г. на 10.07.2018 г. Съобразно правилата за изчисляване на сроковете по чл. 60, ал. 3 от ГПК срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 10.08.2018 г. Доказателства за предявяване на иска по чл. 422 от ГПК са представени едва на 20.08.2018 г., т.е. след законоустановения срок.

Срокът по чл. 415, ал. 4 от ГПК е преклузивен и за спазването му съдът следи служебно (в този смисъл Определение №236/11.05.2010 г. по ч.гр.д. №238/2010 г. на ВКС). Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че заповедният съд като е обезсилил заповедта за изпълнение и е прекратил производството по делото, е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Насрещната страна по жалбата не е направила искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 9118/15.08.2018 г., постановено по ч.гр.дело № 8134/2018 г. по описа на ВРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                           2.