Р
Е Ш Е Н И Е
№......... 27.07.2020 г. Гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 24 юни 2020 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: ДИАНА СТОЯНОВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 31 по
описа за 2020 година.
Предявен е иск с правно основание чл. 45,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, както и иск за отмяна на
наложена глоба.
Ищецът К.А.А. твърди в исковата си молба, че на 15.12.2019г. бил глобен по
разпореждане на председателя на ловна дружинка с. ** - Г.П.Г. към Сдружение с
нестопанска цел Ловно-Рибарско сдружение ** с ЕИК ********* неправомерно за
нарушение, което считал, че не е извършил.
В Устава на Сдружение с нестопанска цел
Ловно-Рибарско сдружение ** с ЕИК *********, от който се ръководила ловна
дружинка с. ** не бил посочен ред и възможност за налагане на наказание -
глоба, както и срок на обжалването им. С оглед на това ищецът счита, че
настоящата Искова молба била подадена в допустим срок.
Твърди, че бил редовен член на ловна дружинка с. **
към Сдружение с нестопанска цел Ловно-Рибарско сдружение ** с ЕИК ********* от
2005г. За 15 години членство не допускал нарушения и не бил наказван по никакъв
начин, като винаги участвал в ловно стопанските мероприятия и заплащал редовно
членският си внос.
На 06.12.2019г. ищецът бил уведомен от касиера на
дружинката **, че по разпореждане на председателя на ловна дружинка с.** - Г.П.Г.
бил глобен със сумата от 30 лв. за неучастие в бригада и същата трябвало да
бъде внесена в касата. След опит от страна на ищеца да разговаря с ответника и
да изяснят обстоятелствата, вторият отказал комуникация и поставил ултиматум
като заплашил, че ако парите не бъдат внесени, то на ответника нямало да му
бъде заверен ловният билет и картата за членство в сдружението за следващата
2020г. Притиснат от обстоятелствата и оставен без избор на 15.12.2019г. ищецът
внесъл наложената му глоба с приходен касов ордер N 22 с основание „неучастие в
бригада", като сумата била внесена в касата на касиера на ловна дружинка
с.** - **.
Счита, че изпълнил всички свои задължения спрямо
ловна дружинка с.**, като за календарната 2019г. присъствал на изискваните от
председателя Г.П.Г. - 3 броя бригади и свършил поставените му задачи както
следва:
- 20.04.2019г.
/събота/ - по указания на председателя Г.П.Г. съвместно с Н.А.П. с ЕГН **********,
бил извършен възстановителен ремонт и укрепване на хранилки за подхранване на
прелетен дивеч, като след ремонта хранилките били заредени с пшеница взета от
склада на дружинката;
- 05.05.2019г.
/неделя/ - по указания на председателя Г.П.Г. съвместно с Р.И.В. с ЕГН **********,
било извършено основно почистване на склада на дружинката в с.** изразяващо се
в прехвърляне на над 100 чувала със зърно в нови и закарването им на хранилките
за едър дивеч в местностите „Рачовец" и „Читала", след което било проведено
основно почистване на помещенията;
- 21.09.2019г.
/събота/ - по указания на председателя Г.П.Г. съвместно с Д.Г.Д. с ЕГН **********,
било извършено основно почистване на района около заслона на дружинката.
Събрани и изхвърлени били значителен брой отпадъци.
Счита, че съгласно устава на Сдружение с
нестопанска цел Ловно- Рибарско сдружение **, председателят на ловна дружинка
с.** - Г.П.Г. нямал правомощия да налага подобни наказания.
В чл. 14(1) от
устава били посочени видовете наказания налагани от Ръководните органи
на сдружението като наказание „глоба" не е предвидено в него.
Съгласно чл. 14(5) от устава на Ловно-Рибарско
сдружение ** наказанията се налагали от Управителният съвет на Сдружението след
изслушване на нарушителя. Такова изслушване не било провеждано нито пред
Управителният съвет, нито пред други органи на сдружението и по този начин не
му била дадена възможност да се защити.
Съгласно чл. 14(8) от устава на Ловно-Рибарско
сдружение ** след наложено наказание в седемдневен срок нарушителят се
уведомявал писмено, като му се предоставя заверена извадка от протокола в
частта отнасяща се до взетото решение. Това също не се било случило.
В чл.26(1) на устава на сдружението били описани
начините, по които Сдружение с нестопанска цел Ловно-Рибарско сдружение **
набирало средства, с които се финансира. Глобата и събирането на пари чрез
заплахи и принуда не фигурирали като такъв и средствата набрани по този начин
не следвало да отчитат като приход на дружинката и сдружението. Ако същите не
се отчитали по този начин оставал въпросът как се правило това и дали изобщо се
отчитали някъде?
Счита, че наложената глоба била незаконна и като
такава следвало да бъде анулирана от съда.
Твърди, че наложената глоба ищецът заплатил чрез
принуда от ответника - Г.П.Г. в качеството му на председател на Ловната
дружинка, който му заявил, че ако не го стори нямало да му бъде заверен ловният
билет за следващата 2020г., което автоматично означавало, че губи всичките си
права като законен ловец, мястото си в ловната дружинка, мястото си в
Ловно-Рибарско сдружение **, както и ще му бъде отнето и разрешителното за
носене и притежаване на огнестрелно оръжие. Освен чрез принуда, на ищеца не била
дадена и никаква възможност да се защити.
Счита, че с наложената глоба на ищеца К.А.А. от
ответника - Г.П.Г. в качеството му на председател на Ловната дружинка и начина,
по който била събрана от него чрез заплахи и внушения се петни доброто му име и
се оронва авторитета му, който е градил дълги години пред останалите членове на
дружинката и обществото. Подобно поведение от страна на ответника от позицията
на поста, който заемал и чисто човешки било неприемливо и не би следвало да се
толерира или подминава без последствия.
Моли съда да се произнесе с решение, с което:
1. Да постанови спрямо ответника: Г.П.Г., ЕГН: **********,***
в качеството си на Председател на ловна дружинка с.** към Сдружение с
нестопанска цел Ловно-Рибарско сдружение ** с ЕИК *********, че наложената от
него спрямо ищецът глоба е незаконосъобразна и наложена от него при съществени
нарушения на процесуалните и материалноправните правила. Същата била извън
неговите правомощия, в разрез с устава на Сдружение с нестопанска цел
Ловно-Рибарско сдружение ** и Закона за юридически лица с нестопанска цел и той
не е имал право да налага подобен вид наказание спрямо ищеца или който да е
друг член на дружинката.
В условията на евентуалност и ако Съдът счете, че
ответника Г.П.Г., ЕГН: **********,*** в качеството си на Председател на ловна
дружинка с.** към Сдружение с нестопанска цел Ловно-Рибарско сдружение ** с ЕИК
********* имал право да налага подобни глоби, Моли съда да вземе предвид
показанията на свидетелите по делото като установи, че ищецът действително
присъствал на изискваните от ответника 3 бр. бригади през календарната 2019г. и
да отмени наложената глоба с приходен касов ордер № 22 от дата 15.12.2019г.
2. Моли съда да уважи предявените искове от ищеца
като осъди ответника Г.П.Г., ЕГН: **********, в качеството си на Председател на
ловна дружинка с. ** към Сдружение с нестопанска цел Ловно-Рибарско сдружение **
да заплати на ищеца следните суми, а именно:
- 30 лв. наложена и заплатена от ищеца
глоба съгласно приходен касов ордер № 22 от дата 15.12.2019г.
- 1 000 лв. неимуществени вреди за
оронване на авторитета пред останалите членове на дружинката и обществото,
както и за начина по който била събрана глобата чрез заплахи и ултиматуми и
превишаване на правата.
Претендира направените по делото разноски (платени
държавни такси и хонорари за вещи лица ако делото изисква), възнаграждения на
свидетелите ако съдът определи такива на основание чл. 75 от ГПК, включително
адвокатско възнаграждение, всички подробно описани в списък на разноските
съгласно чл. 80 от ГПК.
- законна
лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
Твърди, че ответникът изпадал в забава, считано от
датата на получаване на настоящата искова молба (в този смисъл и Решение
№706/30.1 2.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1769/2009 г., Ill-то г. о.( ГК).
Съгласно Решение №285/1977 на II г. о. на ВС,
макар и да бил предявен евентуално, искът се смятал за висящ и по него съдът
дължал да извърши всички процесуални действия, насочени към разглеждането му по
същество.
В изпълнение на изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК представя банковата сметка, по която ответникът може да плати присъдените
суми.
В случай, че предявените искове бъдат уважени
частично, моли съда за изчисляване на разноските на ищеца по съразмерност и
след компенсация.
С допълнителна уточняваща молба ищецът прави
уточнение относно и неимуществените вреди, които претърпял, а именно:
Преди налагането на глобата в ловна дружинка с.**
се ползвал с уважение от колегите в нея. Винаги изпълнявал всички свой
задължения към дружинката. В началото на 2019г. председателя Г.П.Г. изискал от
членовете на дружинката да положат безвъзмезден труд в продължение на три дни
от годината под формата на бригади. Целта на всяка една бригада се поставяла от
Г.П.Г.. Сочи, че от негова страна това било свършено на датите описани в
исковата молба и свидетели станали освен посочените в исковата молба лица и
много от останалите членове на дружинката, с които се падали през тези дни.
В края на м.Ноември 2019г. провели и среща с
ръководството на Ловна дружина ** и голяма част от членовете. На нея Г.П.Г.
посочил членовете, които не били изпълнили задължението си да присъстват на
всичките 3 бригади, за да могат до края на годината да се коригират. Сочи, че
името му не било сред тях и реално така и трябвало да бъде. Въпреки това на
06.12.2019г. непосредствено преди заверката на ловните билети и членски карти
за следващата календарна година, ответника Г.П.Г. решил, че трябва да го глоби
с 30 /тридесет/ лева за „неприсъствие на бригада". След опит от негова
страна да разговарям с него и да изяснят обстоятелствата, ответника му отказал
комуникация и поставил ултиматум като го заплашил, че ако парите не бъдат
внесени в срок до 15.12.2019г. вкл., то нямало да ми бъде заверен ловният билет
и картата за членство в сдружението за следващата 2020г. и да си търсил друга
дружинка, в която да ловувам.
Твърди, че от 2017 до 2018г. бил избран и
изпълнявал длъжност Председател на контролната комисия на Ловна дружинка **.
Контролната комисия ревизирала приходите, разходите и целите на разходване на
парични средства собственост на дружинката. Под негово ръководство контролната
комисия установила несъответствия в касата и банковата сметка на дружинката.
След направеният доклад и констатациите в него изчетени на годишното събрание
на дружинката през месец март 2018г., ответника Г.П.Г. му заявил лично „Ще
видиш ти за напред какво те чака", след което спрял да разговаря с него и
от тогава до момента се опитвал по всякакъв начин и във всеки един удобен за
него момент да го дискредитира и унижи пред останалите членове на дружинката.
Отношението му било лично спрямо него и затова искът, който предявил бил също
насочен към него като физическо лице, а не към дружинката или сдружение **.
Притиснат от обстоятелствата и оставен без
възможност да се защити за това кратко време, в последният ден от поставеният
му срок 15.12.2019г. внесъл наложената глоба с приходен касов ордер № 22 с
основание „Неучастие в бригада", като сумата била внесена в касата на касиера
на ловна дружинка с.** — **. Веднага след внасянето получил обаждане от друг
член на дружинката с подигравателен характер, че едва ли не ответника Г.П.Г. си
правил каквото реши с мен.
Ако глобата не била внесена в определеният от Г.П.Г.
срок и ловният билет с членската карта не били заверени до края на 2018-та
година, това автоматично означавало, че губи всичките си права като законен
ловец, мястото си в ловната дружинка, мястото си в Ловно-Рибарско сдружение **
както и щяло да му бъде отнето и разрешителното за носене и притежаване на
огнестрелно оръжие. Загубата на всички тези права и подновяването им било
свързано и с големи финансови разходи за нови разрешителни за ловуване, такси
за кандидатстване в ново сдружение /само то варира около 300-500лв./, изваждане
на нови разрешителни за оръжие и т.н. Твърди, че действия от страна на
ответника Г.П.Г. били принуда за заплащане на парична сума, която не дължал и
не би платил ако не се опасявал от последствията описани по- горе. Освен това
никъде в устава на Ловно-Рибарско сдружение ** част от което е и Ловна дружинка
**, и по който ответника трябвало да се ръководи не било предвидено подобно
наказание. Счита, че това било превишаване на правата на ответника Г.П.Г..
Освен чрез принуда, твърди че не му се дала и
никаква възможност да се защити. След като ответника не искал да разговаря с
него по посочените по-горе причини, елементарно и задължително действие за
установяване на истината било да разпита най-малко колегите от дружинката, с
който бил на посочените 3 бригади в исковата молба. Това той счел за излишно и
ненужно усилие, или просто така му било по удобно като оправдание, за да си
намери повод да го унижи пред всички.
Всичко написано до момента довело до подигравки и
присмех от страна на част от останалите членове от дружинката. Освен като ловец
без наказания имал и безупречна репутация в обществото. До момента никога не
бил наказван за нищо от административен орган, дори и за най-малкото, било то и
нарушение на пътя като шофьор или друго подобно.
Твърди, че работи като Ръководител Микробизнес
център Стара Загора в Райфайзенбанк (България) ЕАД над 13 години, като имал на
пряко подчинение и доста хора. Града не бил толкова голям и по някакъв начин
въпросното наказание било стигнало и до работното му място. Подигравките от
страна на част от ловците в дружинката, както и шушуканията на колегите в
банката му причинили нервност и физическо неразположение в продължение на
повече от седмица. За кратко време имал проблеми със съня и в продължение на
4-5 дни не можел вечер лесно да заспива или през нощта се будил и след това в
продължение на часове не можел отново да заспи. Заради подигравките първите дни
имал и високо кръвно налягане като горната му граница варирала от 160 до 180.
Никога преди това не бил имал проблеми с кръвното и единствената причина за
това била в притеснението и неудобството което му причинили последствията от
наложената глоба. Въпреки, че обичал много хобито си, заради изложените по-горе
следствия от наложената глоба към момента нямал никакво желание да ходя на
лов.
Сочи, че това било уронване на авторитета, който
градил с години пред част от обществото и хората, с която имал ежедневен досег
и то за наказание което счита, че не само не заслужавал, но и което ответника Г.П.Г.
нямал право да му налага като длъжностно лице.
В едномесечния срок по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор от Г.П.Г., в който заявява, че предявените искове са допустими, но неоснователни и по
причина на това счита, че следва да бъдат отхвърлени.
Сочи, че е Председател на ловна
дружинка „**” от 2003 г. От 2007 бил член на управителния съвет на ЛРС „**,,. В
качеството му на председател на дружинката разполагал с определени правомощия,
описани в устава на ловно - рибарско сдружение „**” и правилника на
сдружението, като разполагал с правомощия на налагам и глоби, но само и
единствено след решение на общото събрание.
Тези правомощия - налагане на
глоби - произтичали от правилата за ловуване и ловно - стопански мероприятия,
приети на 08.08.2015 г. от общото събрание на дружинката, но те винаги следвало
да се предхождат от решение на общото събрание, което да реши поименно кои
членове на дружинката следвало да се глобят и с каква сума. Едва след това
следвало да се издаде нарочен акт на председателя на дружинката, с който да се
наложат глобите.
Към настоящия отговор прилага
заверено копие от протокол от заседанието на общото събрание на дружинката, с
който били приети правилата, както и заверено копие от самите правила.
Тази процедура — по провеждане
на общо събрание за вземане на решение за налагане на глоби - никога не била
изпълнявана.
Общо събрание за вземане на
решение за налагане на глоби през 2019 г. не било свиквано.
Правилата в дружинката се
основавали на принципите на взаимност, толерантност и компромиси. По причина на
това не се създавали никакви документи, а на лицата, пропуснали да се явят на
някое от мероприятията, се давала възможност да ги отработят да края на
календарната година, или да платят глоба. Някои от членовете на дружинката се
възползвали от възможността да отработят мероприятията, а другите съвсем
доброволно заплащали глобите в касата на дружинката.
По причина на обстоятелствата,
изложени по-горе, по отношение на ищеца нито била започвана процедура по
налагане на глоба, съобразно приетите от общото събрание на дружинката правила,
нито пък самоволно я наложил, както твърдял той.
Фактите, описани в исковата
молба, а именно - че на 06.12.2019 г. неправомерно наложил глоба на ищеца - не
отговаряли на истината. Не отговаряло на истината и твърдението, че го
заплашил, че ако не си заплати глобата, нямало да завери ловния му билет. Не
било вярно и това, че отказал комуникация
с него и че не му дал право да се защити срещу глобата, защото, както вече
посочил, глоба не му била налагана по предвидения в устава и правилника на
сдружението ред нито по неправомерния начин, описан от него в исковата молба.
Исковата молба била твърде
лаконична откъм подробности относно това как и къде ищецът научил за налагането
на т.нар. ”глоба”, защото в първоначалната си молба посочил - в абзац последен
на първата страница от молбата - че научил за наложената глоба от г-н **.
След като молбата била оставена
без движение, в допълнителната си молба ищецът вече сочил съвсем друга
фактическа обстановка, а именно - въобще не посочвал начин и място, на което
научил за санкцията - абзац последен от депозираната молба.
Не посочвал също и начина и
мястото, на което според него го заплашил, че при невнасяне на сумата ловният
му билет нямало да бъде заверен.
Сочи, че не ги посочвал, защото
не е бил санкциониран по никакъв начин - правомерен или неправомерен, нито бил
заплашван с неправомерни действия от негова страна. Какво и къде му било казано
от г-н ** нямал никаква престава.
Истината била, че не е
контактувал с ищеца от края на ноември 2019 г, когато се провело събиране на
част от дружинката, за да се уточни кой на колко бригади се бил явил, като от
тогава не го виждал и чувал.
На това събиране присъствали
лицата Р.И.В. и Д.С.Г., които били отговорници за обектите, на които се
извършвали мероприятия от членовете на дружинката. Уточнява, че не ставало въпрос
за някакъв принудителен труд, както било посочено в исковата молба, а за
мароприятия, извършвани от ловците в цялата страна, като например - поправяне
на хранилки, подхранване на дивеча, поставяне на фотокапани и т.н. Тези
мероприятия се извършвали ежегодно от всички ловци.
Отношенията им с него не били
приятелски, но не били и обострени - до получаване на исковата молба просто не
контактували един с друг, като всеки си имал предпочитания към определени
членове на дружинката и предпочитал да общува с тях. Правомощията му - от друга
страна - не му вменявали задължение да контактува лично с всеки един член на
дружинката.
Относно ловният билет на ищеца
— както вече посочил по-горе, никога не поставял някакви условия за неговата
заверка. Ловният билет на ищеца му бил предоставен от секретаря на дружинката -
Д.Г. - и бил заверен.
Не отговаряло на истината, че
игнорирал ищеца и отказвал разговор с него. С настоящият отговор предоставя
документи, удостоверяващи обстоятелството, че през месец декември всяка една
събота и неделя бил в ловния клуб на дружинката, съставял разрешителни за лов,
а заедно с него били поне седемдесет процента от ловците, членове на
дружинката, т.е. - бил на разположение и бил пред очите на най-малко десет
свидетели. Ако ищецът искал да контактуват и да му потърси сметка за
поведението или да предяви каквито и да било претенции, то можел лесно да го
направи, а и разговорът им щял да бъде възприет от всички присъстващи.
Твърди, че разговор с него не
бил въобще иницииран от ищеца, поради тази причина не бил и проведен, а не
поради изложеното в исковата молба твърдение, че отказвал да говори с него.
Оспорва твърденията на ищеца,
че самоволно му наложил глоба и отказал да изслуша възраженията му срещу нея.
Относно посочените от ищеца неимуществени
вреди счита, че ако такива въобще били настъпили, те не са в причинна връзка с
твърдяното му поведение, защото не извършил това деяние.
Трудно удържимо било
твърдението на ищеца, че бил заплашен, че нямало да може да упражнява любимото
си хоби, защото той не идвал на лов с дружинката от около две години.
Моли съда да отхвърли исковете,
като претендира направените по делото разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени
доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните и на основание
чл.235 от ГПК, намира за
установено следното:
По делото е представен ПКО от
15.12.2019 г., видно от който К.А. е внесъл сумата от 30 лв., представляваща
глоба за неявяване на бригада.
По делото са приложени Устав
на сдружение с нестопанска цел – Ловно рибарско сдружение – ** и Правила за
ловуване и ловно стопански мероприятия на Ловно рибарска дружина с. **. Съгласно раздел ІV от Правилата, всеки член
на ЛРД е длъжен да участва в обявените и организирани мероприятия, като
съгласно т.2, б. „б“ от този раздел се събира глоба от 30 лв. за неучастие в
една от трите задължителни бригади. Съгласно т. 2 от този раздел „Контрол за
участие в ловно стопански мероприятия на ЛРД“, при констатирано неизпълнение на
задължение за участие в ловно стопански мероприятия, без уважителни за това
причини, председателят на ЛРД на база отделно решение на Общо събрание на ЛРД
налага имуществени санкции. Тези правила са приети на извънредно Общо събрание
на ЛРД с. **, проведено на 8.08.2015 г., който протокол е приет като писмено
доказателство по делото. По делото са
представени 9 броя разрешителни за групов лов, които не са оспорени от страните
по делото, от които се установява, че е реализирано ловуване в ловно стопански
район **, през месец декември 2019 г.
По отношение на предявеният
иск за установяване, че наложена спрямо ищеца глоба е незаконосъобразна и
нейната отмяна, съдът намира за установено следното:
Цитираните от ищеца клаузи и
цитираните алинеи от Устава на Сдружение н нестопанска цел ЛРД ** касаят
членството в сдружението и произтичащите от това задължение, но не и начина и
реда за налагането на глоби. По делото липсва надлежно издаден акт, с който да
е констатирано евентуално извършеното от ищеца нарушение на правилата по
отношение задължението му за участие в ловно-стопански мероприятия и реда и
начина, по който му е наложена имуществена санкция – глоба, в размер на 30
лв. Не се установи с какъв акт е
наложена глобата, от кого е наложена, връчен ли е акта на ищеца и реда за
нейното евентуално оспорване. Не се установи, въз основа на какви обстоятелства
е наложена глобата, датата на извършеното нарушение, издаден ли е акта от
компетентен орган и дали са налице всички реквизити в акта. При липсата на тези
данни, съдът не може да направи преценка и за основателността на наложената
глоба.
Ето защо, съдът намира, че
предявеният иск е недопустим, поради липса на надлежно издаден акт за наложена
имуществена санкция – глоба и производството по делото в тази му част следва да
бъде прекратено.
По отношение на предявеният
иск за неимуществени вреди в размер на 1000 лв. за уронване авторитета на ищеца
пред членовете на дружинката и обществото, както и за събиране на глобата чрез
заплахи и превишаване на права, съдът намира за установено следното:
Съгласно чл. 45, ал.1 от ГПК всеки
е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Следователно
фактическият състав на непозволеното увреждане включва противоправно деяние, от
което виновно са причинени вреди, които са пряка последица от деянието.Съгласно
чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на
обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост,
дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се
съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. Принципът на справедливост
включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от
вредоносното действие, и е нужно съдът да съобрази всички доказателства от значение за реално
претърпените от увреденото лице морални вреди.
По делото са събрани гласни доказателства, но от разпита на
допуснатите свидетели не се установи по безспорен и категоричен начин
обстоятелствата изложени от ищеца в уточняващата искова молба, а именно:
„поставен от председателя на ловната дружинка Г.П.Г. ултиматум, че ако не внесе
парите в срок, няма да му бъде заверен ловния билет за 2020 г.; превишаване
правата на ответника Г.П.Г.“. Останаха недоказани подигравките от страна на
част от ловците на дружинката, както и „шушуканията“ на колегите му в банката,
в която работи, които му причинили нервност и физическо неразположение в
продължение на повече от седмица, проблемите със съня и високо кръвно налягане.
Не бяха доказани притесненията и неудобствата, причинени от наложената глоба.
Не се установи причинно-следствена връзка между наложената глоба и уронване
авторитета на ищеца, който е градил с години пред обществото. Не се установи по
безспорен начин и вината на ответника Г.П.Г. за притесненията, подигравките и
присмеха, на които е бил подложен ищеца след налагане на глобата и принудата,
която е употребил ответника, превишаване на правата си и намерението му да
урони престижа на ищеца.
Предвид
гореизложеното, съдът счита, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 1000 лв. остана недоказан и като
такъв следва да бъде отхвърлен. Не беше по категоричен начин осъществяването на
фактическия състав на непозволеното увреждане, което включва противоправно
деяние, от което виновно са причинени вреди, които са пряка последица от
деянието.
На основание чл.78
ал.3 от ГПК, в тежест на ищеца следва да бъдат присъдени направените от ответника
разноски за възнаграждение за адвокат
съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 300 лв.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.А.А., ЕГН ********** *** против Г.П.Г.,
ЕГН ********** *** иск за сумата в размер на 1000 лв., представляваща обезщетение, за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в уронване на авторитета на ищеца членовете на Ловна
дружинка с. **, към Сдружение с нестопанска цел Ловно рибарско сдружение ** и
обществото, ведно със законната лихва, считано от 30.12.2019 г., до
окончателното изплащане, като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
К.А.А., ЕГН ********** *** да заплати на Г.П.Г., ЕГН ********** *** направените
по делото разноски в размер на 300 лв.
ПРЕКРАТЯВА
производството по отношение на предявеният иск за признаване за установено, че наложена
спрямо ищеца К.А.А. с п.а. глоба е
незаконосъобразна и нейната отмяна, поради недопустимост на иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: