О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 154
Хасково,
17.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският Окръжен съд, Наказателна колегия
в закрито заседание на седемнадесети юни
през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Стратимир Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Боряна Бончева
Милуш
Цветанов
при секретар
прокурор
като разгледа докладваното от съдията Стр.Димитров
Вчнд №242 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.341 и сл. вр.
чл.249 ал.3 от НПК.
Образувано
е по частна жалба от адв.С. Ш. като защитник на Л.С.Г. ***, подсъдим по нохд №57/2020 год. по описа на РС – Свиленград
против протоколно Определение от 21.05.2020 год., постановено в разпоредително
заседание от същата дата и по същото дело в частта му, в която първоинстанционният
съд е приел, че на досъдебното производство не са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните
права на подсъдимия, с което е отказал да уважи заявено от защитата възражение
в този смисъл и отхвърлил искане делото да бъде върнато на прокурора за отстраняването
им, както и в частта му, в която е отказано да се отмени взетата спрямо
подсъдимия мярка за неотклонение „задържане под стража“.
По жалбата се поддържа, че постановеното
по реда на чл.248 ал.6 от НПК определение е формално, при явни процесуални
нарушения,немотивирано по поставените от защитата въпроси, необосновано и
неправилно в частта му по чл.248 ал.2 /всъщност ал.1/ т.3 и 6 от НПК. Навеждат
се следните доводи и оплаквания затова:
Формално
и без задълбочен анализ съдът приел, че е сезиран с изряден обвинителен акт,
годен да постави начало на съдебна фаза на наказателно производство, както и че
при изготвянето на същия, а и на досъдебната фаза, не били допуснати отстраними
съществени процесуални нарушения. Необосновано съдът не споделил възражението,
че не е налице единство между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния
акт и липсва точна и ясна юридическа формулировка на повдигнатото обвинение по
чл.281 ал.2 т.2 и т.5 вр. ал.1 от НК. Съставът на това престъпление бил
бланкетен, което изисквало попълването на обвинението с конкретни правни норми,
които да сочат, както защо пребиваването/преминаването на чужд гражданин в
страната е противозаконно, така също и конкретната правна норма, с нарушението
на която действия по подпомагане преминаването на чуждия гражданин се извършват
в нарушение на закона. Въпреки изобилието от правни норми и от националното, и
от общностното законодателство, уреждащи права и задължения на лица, превозващи
чужди граждани на територията на страната и съюза, прокурорът не посочил нито
една такава разпоредба, уреждаща сухопътния превоз на граждани на трети страни
в страната. Така неясно за подсъдимия и неговия защитник оставало при коя
законова хипотеза му се вменявало „противозаконно подпомагане чрез осигуряване
на транспорт“. Никъде в обвинителния акт не било изрично посочено, че
противозаконното подпомагане да пребивават или преминават в страната е
осъществено чрез транспортиране с автомобил.
На
следващо място, в обвинителния диспозитив бланкетната норма на чл.281 ал.1 от НК била попълнена с норми от Закона за чужденците в република България и
Регламент ЕС/2018/1806, които се отнасяли до влизане и транзитно преминаване
през външните граници на Съюза на граждани на трети страни с или без виза. В обстоятелствената му част обаче се излагали
факти и обстоятелства, сочещи на нарушения не само на разпоредбите, уреждащи
необходимите документи за влизане и транзитно преминаване на чужденци през
България, но и такива за реда, начина и
местата за влизане в страната, като с такива разпоредби не било попълнено
съдържанието на обвинителния акт. Не ставало ясно дали противозаконното
подпомагане се отнася и към действия във връзка с влизането през вътрешна
граница на Съюза, или към транзитното преминаване без виза. Ако пък обвинението било именно за транзитно
преминаване, то не били изложени факти и обстоятелства за конкретна крайна
точка на транспортиране, предвид термина „транзитно“.
В
обстоятелствената част на обвинителния акт било описано, че подс.Г. „лично
качил“ и „лично транспортирал“ чужди
граждани на територията на страната, а в неговия диспозитив бил обвинен, че
„осигурил транспорт“, което било коренно различно действие.
Било
изложено по обвинителния акт, че чуждите граждани са заплатили сума за придвижването
на всеки от тях от Т. до държава-член на ЕС
предварително и не дължали заплащане на подсъдимия. Това от една страна сочело
на извършване на деянието в условията на задружна престъпна дейност, за каквато
на подсъдимия не било повдигнато обвинение, а от друга противоречало на
обвинението досежно елемента наличие на користна цел – получена или
преследвана, за себе си или за другиго имотна облага. Никаква конкретика в тази
насока не била посочена от прокурора – била ли е, или ще бъде получена имотната
облага, в какво се е изразявала, за кого е целеният користен резултат.
Гореизложеното
сочело на липса на ясно, точно, последователно и безпротиворечиво изложение на
фактите по обвинителния акт, което затруднявало подсъдимия и неговия защитник
да разберат за кои свои действия и във връзка с какво престъпление е обвинен,
респ. срещу какво се защитава.
Били
допуснати и други отстраними процесуални нарушения при изготвянето му – напр. липса на подробно
описание на самоличността и на индивидуализиращи белези на посочените като
чужди граждани лица, за които се поддържа, че се нуждаят от виза и са били
подпомагани да пребивават противозаконно в страната, липса на фактическа и
юридическа формулировка на техния статут като чужди граждани.
Изложеното
водело до извод, че на досъдебната фаза, при изготвянето на обвинителния акт
прокурорът допуснал съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на
защита, които могат и следва да бъдат отстранени, а внесеният обвинителен акт е
негоден да постави началото на съдебна фаза на процеса.
При
произнасянето си по мярката за неотклонение на подсъдимия съдът отново подходил
формално, без дължимото произнасяне по всички, поставени от защитата въпроси, а
и тези, предвидени в процесуалния закон. Не оценил подобаващо продължителността
на задържането на подсъдимия, с което последното придобило характер на санкция,
но го представил за виновен, приемайки, че е налице опасност същият да извърши
друго престъпление.
По
изложените съображения се отправят искания до въззивния съд - да отмени
обжалваното определение на РС – Свиленград в обжалваните му части, да върне
делото на прокурора за отстраняване на посочените съществени нарушения на
процесуалните правила, допуснати при изготвянето на обвинителния акт и да измени
мярката за неотклонение на подс.Г. в по-лека такава.
В законния срок не са постъпили възражения
против частната жалба от прокурора.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства във връзка с изложените по
жалбата доводи, намира за установено следното:
Съдебното
производство по нохд № 57/2020 г. по описа на РС- Свиленград е образувано по обвинителен
акт на прокурор от РП - Свиленград, с който са били повдигнати против Л.С.Г. ***
обвинения:
1/ За
престъпление по чл.281 ал.2 т.2 и т.5 вр. ал.1 от НК – затова, че на 19.05.2019
год. в района на второкласен път II – 80
при километър 0+300 в землището на гр.С., с цел
да набави за себе си имотна облага, противозаконно подпомогнал чрез осигуряване
на транспорт 11 чужденци /посочени поименно/ да преминават в страната в
нарушение на закона по смисъла на чл.19 ал.1 т.1 от ЗЧРБ – „Чужденец, който
влиза в Република България или преминава транзитно през нейна територия, в
зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен документ за
задгранично пътуване или друг, заместващ го документ, както и виза, когато
такава е необходима“ съгл. Приложение I на
Регламент ЕС/2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета, като деянието е
извършено чрез използване на МПС – л.а. „Пежо“, модел 406, рег.№ ******** и е по отношение на повече от едно лице /11 души/; и
2/ За
престъпление по чл.343в ал.2 от НК – затова, че на 19.05.2019 год. в района на
второкласен път II – 80 при километър 0+300 в
землището на гр.С. управлявал МПС – л.а. „Пежо“,
модел 406, рег.№ ******** без съответно свидетелство за
управление, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за
такова деяние, наложено му с НП №18-0351-001089/7.01.2019 год. на Н-к група към
ОД МВР – Хасково, РУ – Свиленград, в законна сила от 30.04.2019 год.
Съществено
е още в началото на настоящото изложение да се изтъкне, че друг, предходен
обвинителен акт, с който против същия подсъдим са били повдигнати същите
обвинения и по същото ДП №57/2019 год. на ГУ – Ново село, но с различно
съдържание, е бил внесен в РС – Свиленград през 2019 год. и въз основа на него
е било образувано нохд №674/2019 год. по описа на същия съд.
По това
дело в насроченото на 4.11.2019 год. разпоредително заседание за обсъждане на въпросите
по чл.248 ал.1 от НПК защитникът на подсъдимия, който отново е бил адв.Ш. от АК – Х. е
направил същите искания – да се приеме, че на ДП при изготвяне на обвинителния
акт са били допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, както и да се
измени взетата спрямо него МН“ЗС“ в по-лека такава. Аргументите в подкрепа на
първото искане са били изложени по-лаконично и са били по-малобройни –
некоректно изписване на чл.19 от ЗЧРБ, противоречие между обстоятелствена част
и диспозитив на обвинителния акт относно изложения факт, че подпомаганите
чужденци са преминали държавната граница от Г. в Б. с посочения като нарушен Регламент №539 от 2001 год. на
Съвета, приложим при влизане на чужденци от външна граница, липса на описание
на съставомерни признаци на деянието относно набавянето на имотна облага и пр.
По искането за изменение на мярката за неотклонение е изтъкнато, че най-тежката
такава не следва да се търпи при неспособност на прокурора да формулира и
повдигне коректно обвинение, както и със здравословни проблеми на подсъдимия,
за които не е посочено нищо конкретно.
Тези
искания са били преценени от първоинстанционния съд като неоснователни и с
протоколно Определение от 4.11.2019 год. по нохд №674/2019 год. е било прието,
че на ДП не са били допуснати отстраними съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и е била потвърдена
МН“ЗС“.
Това
определение и тогава е било обжалвано с частна жалба по реда на чл.249 ал.3 от НПК, която е била много подробна и пространна, и макар да не е идентична по
съдържание с настоящата, на практика по нея са били наведени всички доводи и
оплаквания, които се инвокират и сега.
По тази
частна жалба е било образувано Вчнд №625/2019 год. по описа на ОС – Хасково, по
което друг състав на съда се е произнесъл с Определение №363/18.11.2019 год. В
мотивите на същото всички оплаквания по частната жалба са подробно и поотделно обсъдени
и преценени като неоснователни с изключение на това, че посоченият в
диспозитива на обвинителния акт Регламент ЕО/539/2001 год., уреждащ
необходимостта от визи за граждани на трети страни, преминаващи през Съюза през
външни граници, е бил отменен към момента на извършване на деянието, а вместо
него действа Регламент ЕС/2018/1806. Въпреки това частната жалба е била
преценена като основателна на друго, макар неизтъкнато по нея основание, а
именно – липса на каквото и да било описание на действия, извършени лично от
подсъдимия, чрез които е бил осъществен състава на престъплението по чл.281 от НК, преди разкриването на противозаконна дейност от полицейски органи. Изтъква
се, че по обвинителния акт само са преразказани свидетелски показания на
полицаи за начина, по който е проведена полицейска операция, за действията на
самите тях, довели до установяване на престъпление, но няма описание на конкретно
поведение на самия подсъдим.
Относно
обжалването на отказа да се измени МН“ЗС“ въззивната инстанция е посочила, че е
принципно основателно оплакването по частната жалба за необсъждане на изтъкнати
доводи в подкрепа на искането, но че не може да ревизира определението в тази
му част поради това, че връща делото на досъдебната фаза. Поставен е обаче
друг, съществен проблем, че по делото е сериозно разколебана обективността и
безпристрастността на съдията-докладчик, който се е произнасял в производства
по чл.64 и чл.65 от НПК, развили се на досъдебната фаза, като вкл. в нейния заключителен етап, при вече
напълно събрани доказателства е изразил становище за наличие на обосновано
предположение за извършено престъпление и неговото авторство.
След
така постановеното от въззивната инстанция връщане на делото на прокурора е бил
изготвен и внесен нов обвинителен акт, по който е образувано нохд №57/2020 год.
на РС – Свиленград и чиято годност да постави начало на съдебната фаза на
процеса е предмет на настоящото производство.
След
внасянето му първоначалният съдия-докладчик се е отвел от разглеждане на
делото. Било е внесено искане за изменение на МН“ЗС“ в по-лека по реда на
чл.270 от НПК, по което друг състав на съда след провеждане на открито с.з., се
е произнесъл с Определение №55/17.02.2020
год., което е било обжалвано, отменено и делото върнато за ново разглеждане от
друг състав.
Друг
състав на съда е разгледал отново по реда на чл.270 от НПК искането в открито
с.з. на 30.03.2020 год. То е било аргументирано с надхвърляне на максималния, установен
от закона 8-месечен срок на продължителност на МН“ЗС“, с постигането на нейната
цел и отпадане на необходимостта от по-нататъшното ѝ продължаване. С
Определение №124/30.03.2020 год. по настоящото дело молбата за изменение е била
отхвърлена, като са изложени мотиви, че максималния срок на продължителност на
МН“ЗС“ не е просрочен и не се констатира съществена промяна на обстоятелствата,
при наличието на които е било преценено като основателно нейното налагане.
Определението
е било обжалвано, но потвърдено от ОС – Хасково по реда на Вчнд №152/2020 год.
с Определение №94/10.04.2020 год. Били са изложени пространни мотиви за
неоснователност за оплакванията по частната жалба. Изтъкнато е, че законовият
срок по чл.63 ал.4 от НПК е относим и
приложим само в рамките на досъдебното производство и поради това не е
надхвърлен. Доводът за влошено здравословно състояние на подсъдимия като
основание за изменение на мярката за неотклонение в по-лека не бил подкрепен с
нито едно доказателство. Правилно била преценена от районния съд опасността подсъдимият
да се укрие. Изложен е извод, че задържането му до момента не може да се оцени
като необоснована репресия, а е необходимост, обезпечаваща нуждите и целите на
наказателния процес.
Така
изложеният преглед на досегашния ход на делото е необходим, тъй като от една
страна предмет на настоящото производство е нов обвинителен акт, изготвен след
като делото е било веднъж върнато на прокурора за отстраняване на указани
нарушения при първоначалното му изготвяне, а от друга - защото е налице голяма степен на идентичност
на доводите, аргументите и оплакванията, изложени по настоящата частна жалба от
защитника с тези по предходните, които са били вече подробно обсъждани.
По
конкретните оплаквания по частната жалба настоящият състав на въззивната
инстанция намира следното:
Относно
оплакванията по чл.248 ал.1 т.3 от НПК:
Нормата
на чл.281 от НК не е бланкетна в частта ѝ, относно диспозицията „който
противозаконно подпомага чужденец…“. Противоправността на такива действия
следва от самото незаконно преминаване на границата, или пребиваване в
страната, от незаконния им престой. В тази насока настоящият състав на
въззивния съд напълно се солидаризира с изложените мотиви от друг състав на
съда по Внчд №625/2019 год., което на практика е същото дело и не намира за
нужно да добавя повече съображения.
Що се
отнася до необходимостта от „запълване“ на същата норма по отношение на
бланкетната диспозиция „да пребивава или преминава в страната в нарушение на
закона“, прокурорът е сторил това с посочване нормата на чл.19 ал.1 т.1 от ЗЧРБ
и Приложение I на Регламент ЕС/2018/1806 на Европейския
парламент и Съвета. Тук той се е съобразил с дадените му указания в насока, че
първоначално посочения от него Регламент ЕС/539/2001 е вече отменен и ги е
изпълнил.
Абсолютно
несъстоятелен е доводът, че тъй като прокурорът посочил, че незаконното
подпомагане на чужденците да преминават в страната в нарушение на закона е „чрез
осигуряване на транспорт“, то следвало да се посочат нарушени норми на
вътрешното, или общностното право, отнасящи се до превоза на хора – чужди
граждани. В случая изпълнителното деяние е „подпомагане да пребивават и
преминават незаконно“ и определението „незаконно“ се отнася именно към
подпомагането, а не към самата дейност по транспортиране.
Лишено
от основание е и оплакването, че по обвинителния акт била описана и престъпна
дейност по незаконното преминаване на държавната граница, външна такава за
Съюза, но липсвала ясна позиция дали подсъдимият е обвинен в подпомагане на
нейното незаконно преминаване. И от изложените по обстоятелствената част факти,
и от диспозитива на обвинителния акт става пределно ясно, че такова обвинение
против подсъдимия няма повдигнато.
Становището
на защитника, че е могло да се посочи като нарушен друг член от ЗЧРБ е такова
по същество. Неговото непосочване обаче не затруднява правото на защита – обвинение,
свързано с друго нарушение на ЗЧРБ няма.
Противоречи
на правилата на формалната логика оплакването по жалбата, че докато по
обстоятелствената част на обвинителния акт се поддържало, че подсъдимият
„качил“, а след това „лично транспортирал“ чужденците с автомобил, в неговия
диспозитив деянието му било окачествено като „осигуряване на транспорт“, което
било „коренно различно“. Тук прокурорът е използвал по-обобщаващ израз и не
само изобщо не е коренно различно, но и едва ли би могло да има съмнение, че
качването в автомобил и личното транспортиране представлява форма на
„осигуряване на транспорт“.
Непосочването на конкретна крайна точка, до
която подсъдимият следвало да превози чужденците, с оглед поддържаното, че
преминаването им през страната трябвало да е транзитно, също не затруднява
правото на защита. Неустановяването на такава крайна точка от разследването не
е и пречка да се повдигне обвинение.
Оплакването относно липсата на конкретно
описание на користната цел, заради която е извършено деянието /получена –
неполучена, за себе си, или за другиго/е било обстойно обсъдено и мотивирано
отхвърлено като неоснователно от предходния състав на настоящия съд по реда на
Вчнд №625/2019 год. Настоящият състав изцяло споделя изложените мотиви в
насока, че е напълно достатъчно изложеното от прокурора, че чуждите граждани не
са били превозвани безвъзмездно, а за съставомерността на деянието се изисква
имотната облага да е била само
преследвана от дееца, не и вече получена.
Липсата
на подробно описание на лични, индивидуализиращи данни и белези за превозваните
лица, напр. дата и място на раждане, гражданство, техният статут и пр. също не
затруднява упражняването на правото на защита. Същите данни бездруго не са се
обхващали от представите на подсъдимия, достатъчно е знанието, че са чужди
граждани.
По
изложените съображения съдът намира всички изрични и подробни оплаквания по
настоящата частна жалба неоснователни.
Наложително
е да се обсъди изпълнението при изготвянето на настоящия обвинителен акт на
указанията, дадени от въззивната инстанция по реда на Внчд №625/2019 год.,
заради които делото е било върнато. Становището на настоящия съдебен състав е,
че това е било сторено.
В
отлика от първоначално внесения обвинителен акт, сегашният съдържа /от л.3
гърба, втори абзац нататък/ достатъчно ясно, конкретно и подробно описание на
извършени лично от подсъдимия действия, с които се поддържа, че е осъществен
състава на престъплението по чл.281 ал.2 вр. ал.1 т.2 и т.5 от НК. На л.5
гърба, първи абзац пък са описани други негови конкретни действия, които са
квалифицирани като престъпление по чл.343в ал.2 от НК.
Ето
защо въззивният съд приема, че при изготвянето на така внесения нов обвинителен
акт не са допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са попречили на
подсъдимия да разбере за какво престъпление е обвинен, респ. да са затруднили
или накърнили правото му на защита. Налице е обвинителен акт, годен да изиграе
пълноценно своята процесуална роля и да постави началото на съдебната фаза на
наказателния процес.
Относно
оплакванията по чл.248 ал.1 т.6 от НПК:
Оплакванията
по настоящата жалба и в тази ѝ част се оценяват като неоснователни.
В
разпоредителното с.з. искането на изменение на мярката за неотклонение в
по-лека е съвсем лаконично аргументирано с неособено конкретизирани доводи, че
„продължаването му в лишаване от свобода“ без окончателен съдебен акт
представлява свръх репресия и предопределя вината му, както и с неразумния
срок, в който се разглежда делото.
Районният
съд е мотивирал отказа си да измени мярката с наличие на реална опасност
подсъдимият да се укрие, предвид висока степен на обществена опасност на
деянието и на дееца, който е с обременено съдебно минало.
Оплакванията
по тази част на жалбата са за необсъждане продължителността на „лишаването от
свобода“ /фрапираща е поредната проява на неразбиране на разликата между
„лишаване от свобода“ и „задържане под стража“/ и допускане същото да се
превърне в санкция.
На
първо място, вече многократно по делото е бил мотивирано изясняван въпроса, че
максималния срок на продължителност на МН“ЗС“ по чл.63 ал.4 от НПК не е
надхвърлен и формално нарушение на закона в тази насока няма допуснато.
Подсъдимият е бил задържан считано от 19.05.2019 год., а обвинителен акт против
него първоначално е внесен на 9.10.2019 год. – преди изтичане на осем месеца. С
това делото е пренесено на съдебна фаза и ограничението в продължителността на
мярката престава да действа. Нещо повече, преработения в резултат на дадените
от съда указания обвинителен акт е повторно внесен в съда също точно 8 месеца
от деня на задържането на подсъдимия. В мотивите по Вчнд №152/2020 на ОС –
Хасково при предходното обжалване на отказа да се измени мярката подробно е
разяснено, че в този срок не се включва времето, през което делото не се е
намирало при прокурора, тъй като е било изпратено в съда, а още на досъдебната
фаза са били разглеждани искания за изменение на мярката за неотклонение.
На
второ място, в настоящата хипотеза – частна жалба против определение по чл.248
ал.1 т.6 от НПК - съдът се съобразява преди всичко с нови, настъпили от
предходното разглеждане на същия въпрос насетне обстоятелства, които са в
състояние този път да обосноват различен извод. Въпросът с мярката за
неотклонение е бил разглеждан на 30.03.т.г. от първоинстанционния съд и
неговото становище е било споделено от въззивния със съдебен акт от 10.04.т.г. Оттогава
досега няма нито едно новонастъпило обстоятелство, което принципно да промени
преценката за необходимост мярката за неотклонение да бъде потвърдена. Това е
видно и от липсата на нови основания и доводи, които да се сочат по настоящата
жалба. Напълно следва да се споделят аргументите, с които предходния въззивен
състав е решил този въпрос само преди два месеца.
Следва
само да се изтъкне, че оценката за наличие на реална опасност подсъдимият да се
укрие се споделя напълно от настоящия съдебен състав, тъй като се подкрепя от
събраните материали по делото.
Най-после,
по делото все още далеч не е надхвърлен разумният срок за неговото разглеждане
и решаване.Въпреки множеството процесуални перипетии, през които е преминало /
множество искания за изменение на мярката за неотклонение в по-лека, еднократно
връщане на обвинителния акт, отвод на двама съдии-докладчици/ към момента са
изминали една година и един месец от извършване на деянието, като при
настоящото разглеждане на делото се констатира отпадане на процесуалните пречки
пред стартирането на съдебната фаза. Продължаването на задържането под стража
на подсъдимия при това положение не може да с оцени като свръх репресия.
Ето
защо и в тази му част обжалваното определение на РС – Свиленград се основава на
обоснована преценка и е поради това правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди.
Делото
следва да се върне на този съд за продължаване на съдопроизводствените действия
по разглеждането му по същество.
Мотивиран така, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение от 21.05.2020 год. на РС - Свиленград,
постановено в разпоредително заседание от същата дата по нохд №57/2020 год. по
описа на същия съд в частта му, в която е прието, че на досъдебното
производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, както и,
че не следва да се измени мярката за неотклонение „задържане под стража“ спрямо
подсъдимия Л.С.Г. в по-лека.
ВРЪЩА делото на РС – Свиленград за продължаване на съдопроизводствените
действия по разглеждането му.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: