РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. В. Търново, 19.09.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на девети
септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ ДИАНКА ДАБКОВА |
|||
|
при секретар |
МАРИЯ НЕДЕВА |
и с участието |
|
|
|
на прокурора |
ВЕСЕЛА КЪРЧЕВА |
изслуша докладваното |
|
|
|
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
|
|
|
по касационно
наказателно-административен характер дело №10170 по описа на Административен
съд – Велико Търново за 2022г. |
|
|||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр.
с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ***К. Г.,
в качеството му на пълномощник на „Екотрансгаз“ ООД
от гр. Добрич,
срещу Решение №269/29.06.2022г. по АНД №459/2022г. по описа на Великотърновския
районен съд, с което
решение е потвърдено Наказателно постановление №КГ-2443/25.02.2020г. на
председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/, с което на дружеството касатор,
за нарушение по чл. 8, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух/ЗЧАВ/
и чл. 6, т. 1 от Приложение №1 от Наредбата за изискванията за качеството на
течните горива, условията, реда и начина на техния контрол/НИКТГУРНТК, ПМС
№156/15.07.2003г./, на основание чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ е наложена „имуществена санкция“ в размер на
10 000 лв. и на основание чл. 25, ал. 2
от НИКТГУРНТК и чл. 25 от Тарифа №11 за таксите, които се събират в системата
на ДАМТН по Закона за държавните такси/МПС №97/19.05.1999г./ е възложено на „Екотрансгаз“ ООД да заплати разходи в размер на 1 095 лв.
Релевират се оплаквания за неправилност на
съдебното решение поради нарушение на закона и съществени процесуални нарушения
– касационно основание по смисъла на чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим в производството по силата на
препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението
на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция,
с което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление. Претендира за
присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – председателят на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, не е взел становище по нея.
Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура –
В. Търново дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени
допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №269/29.06.2022г. по
АНД №459/2022г. състав на Великотърновския районен съд е отменено Наказателно
постановление №КГ-2443/25.02.2020г. на председателя на ДАМТН, с което на „Екотрансгаз“
ООД, за нарушение по чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ и чл. 6, т. 1 от Приложение №1 от НИКТГУРНТК
на основание чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лв.
и на основание чл. 25, ал. 2 от
НИКТГУРНТК и чл. 25 от Тарифа №11 за таксите, които се събират в системата на
ДАМТН е възложено да заплати разходи в производството в размер на 1 095 лв. За да постанови този резултат съдът
е приел, че посоченото в наказателното постановление нарушение е доказано от
обективна страна, не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, спазени са
специфичните нормативни изисквания като точно са приложени разпоредбите на ЗЧАВ
и НИКТГУРНТК,
а извършеното не представлява маловажен случай. Направен е окончателен извод за законосъобразност на
наказателното постановление.
Така постановеното решение е правилно.
Между страните
не е било спорно, че на 06.10.2021г. от служители на ДАМТН е била извършена
проверка в обект – бензиностанция „Трапезица №5“ в гр. В. Търново, стопанисван
от „Екотрансгаз“ ООД. От бензиноколонка,
свръзана с резервоар №1 с налично количество
3 182,57 литра гориво е взета проба от течно гориво – автомобилен бензин
А-95Н с Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво
№Рс-0030/06.10.2021г. От този протокол се установява, че една част от пробите е
разпределена за евентуален арбитраж, а друга част е разпределена както следва –
3 броя за изследване и една проба за касатора.
Взетата
контролна проба била изпитана в стационарна лаборатория за изпитване на горива,
смазочни материали и присадки към ГД ККТГ – ДАМТН, гр. София, за резултата от
което е съставен Протокол за изпитване №С-0356/08.10.2021г. На основание
изготвения Протокол за изпитване в ГДККТГ е извършена експертиза и е изготвен
Констативен протокол №КП-0579/08.10.2021г. за съответствие на течното гориво с
изискванията за качество, съгласно който: течно гориво – автомобилен бензин А -
95Н не съответства на изискванията за качество, както следва: - „Дестилационни
характеристики“: „край на кипене“(°С): Получен резултат от изпитването 224,4°С
при норма максимум 210,0°С – отклонение
с 14,4°С над максимално допустимата стойност, на база на който е прието е, че
по показател „Дестилационни характеристики“ продуктът на касатора не съответства
на изискванията за качество. От проверяваното лице не е подадено заявление за провеждане
на арбитражно изпитване.
При така
установеното от фактическа страна административнонаказващият
орган е приел, че в случая е налице извършено нарушение по чл. 8, ал. 2 от
ЗЧАВ, вр. с Приложение
№1 на чл. 6, т. 1 от НИКТГУРНТК, за което на дружеството касатор е наложена санкцията по чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ в
минималния визиран в закона размер. От своя страна въззивният
състав подробно е обсъдил приетата за установена фактическа обстановка,
анализирал е наведените от касатора възражения, като при преценка на
доказателствата е извел обосновани правни изводи за неоснователност на тези
възражения. С подробно изтъкнати в касационната жалба доводи се навеждат същите
възражения за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, като
допълнително се навеждат доводи за липса на съставомерност
на деянието.
Наведените
доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление са били обсъдени от районния съд,
който е изложил последователни и правилни мотиви защо не ги възприема. Подробно
решаващият състав е обоснова извод и за липса на маловажност по чл. 28 от ЗАНН,
като изложените в тази връзка мотиви се възприемат изцяло от касационния състав
и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН
препраща към тях.
Отделно
следва да се посочи, че не се установяват от данните по делото допуснати
процесуални нарушения при извършване на определени действия на контролните
органи/пробовземане и изследване/, които да подкрепят
изводите на касатора за недоказаност на нарушението.
Видно
от събраните по делото писмени и гласни
доказателства са били спазени специфичните нормативни изисквания за
извършване на проверката и вземането на проба съгласно БДС EN 14275:2013.
Видно
е от описаните в протокола за вземане на пробите факти, че пробите от гориво са
взети съобразно изискванията, разписани в чл. 18 и чл. 21 от НИКТГУРНТК. Това е
удостоверено с подписите на взелия пробата инспектор, на проверяващия, както и
на представител на провереното дружество, който се е подписал като
"запознат със съдържанието на протокола и присъствал на проверката и
вземането на пробите". Протоколът, удостоверяващ процедурата, по която са
взети пробите, съставлява официален свидетелстващ документ за отразените в него
и стоящи извън него факти с правно значение, той се ползва с материална
доказателствена сила за тези факти. Представител на дружеството е подписал този
протокол и нито в момента на проверката, нито на по- късен етап/до приключване
на производството пред органа/, не е направил възражения във връзка с правилното
и законосъобразно вземане на пробите от длъжностните лица. Не е била оспорена
процедурата по вземане, съхранение и транспортиране на пробите нито от
присъствалия по време на проверката представител в бензиностанцията, нито от
управителя на дружеството или негов представител в по-късен момент. Нещо
повече, разпоредбата на чл. 22 от НИКТГУРНТК регламентира нарочна процедура по
оспорване, каквато не е била проведена от дружеството в установените в този
текст срокове. Съгласно тази разпоредба, взетите контролни проби се изпитват в
подвижни или в подвижни и стационарни, или само в стационарни акредитирани
лаборатории, като за резултатите от изпитването се издава протокол от
изпитване, което е сторено в случая. Въз основа на протокола от изпитването от
акредитирана подвижна лаборатория ГД "ККТГ" изготвя експертно
заключение за съответствието на горивото с изискванията за качество- в случая е
съставен такъв. ГД "ККТГ" изготвя и констативен протокол със
заключение за съответствието на горивото с изискванията за качеството, какъвто
също е изготвен. Когато с експертно заключение се установи несъответствие на
горивото с изискванията за качество, а такова е установено по показател „край
на кипене“ от дестилационните характеристики, копия от експертното заключение
заедно с протокола от изпитване, издаден от акредитираната подвижна лаборатория
и констативния протокол, в който е отразено за съответствие на течното гориво с
изискванията за качество, се изпращат на заинтересованите лица. Видно е, че до
управителя на дружеството е изпратено такова, с което са му изпратени
протоколите от изпитване, експертни заключения, констативен протокол за
съответствие на течното гориво с изискванията за качество.
Съобразно
чл. 22, ал. 9 от НИКТГУРНТК заинтересованата страна е длъжна, при оспорване на
резултатите от изпитване в стационарната лаборатория, в 7-дневен срок от
получаването на протоколите по ал. 8 да започне процедурата за оспорване
съгласно БДС EN ISO 4259-2, посочена в приложение № 2. Не се установява по
делото и не се твърди дружеството да е оспорило резултатите от изпитване на
пробите, като няма пречка оспорването да е свързано не само със самите
резултати от изпитване по съответните показатели, но и с оплаквания за
нарушения в процедурата по вземане, съхранение и транспортиране на пробите,
каквито доводи са развити едва в съдебното производство по оспорване на НП.
Ирелевантни за преценка по
случая се явяват сочените от касатора фискални бонове и дали има извършени
продажби на гориво. Обстоятелството, че по време на проверката не е била
извършена продажба или зареждане на течно гориво не е от значение, доколкото за
съставомерността на деянието по обвинение за
разпространение на течни горива от краен разпространител, необходимо и
достатъчно е да бъде установено разпространение на течни горива на
бензиностанция с цел зареждане на горивните резервоари на МПС – факт, който в
случая се явява безспорно доказан – течното гориво – бензин, за което е
установено че не съответства на изискванията за качество по показателите по
Приложение №1 към чл. 6, т. 1 от НИКТГУРНТК, е
разпространявано на бензиноколонката на обект –
бензиностанция „Трапезица
№5“.
Неоснователно
се поддържа и оплакване за несъставомерност на
деянието, поради невъзможност на проверявания субект да установи качеството на
доставеното му гориво. Законът визира състав на административно нарушение за
всички лица по веригата от доставки, извършващи дейностите по чл. 8, ал. 2 от
ЗЧАВ, без да се държи сметка за наличие, респ. отсъствие на виновно поведение
от подконтролни длъжностни лица при визираните в чл.
34, ал. 2 от ЗЧАВ субекти. За реализиране на административнонаказателната
отговорност спрямо касатора са без значение обстоятелствата дали при другите,
посочени в цитираната разпоредба лица, е било установено нарушение и спрямо тях
са образувани административнонаказателни
производства. Административнонаказателната
отговорност винаги е лична, поради което са неудачни позовавания на виновно
поведение на трети лица.
Що се отнася
до действията, предприети от дружеството касатор в
изпълнение на издадени задължителни предписания, то те нямат отношение към
настоящия спор, тъй като са извършени в последващ момент, след извършване и
респ. установяване на нарушението.
Като е приел същото, въззивният
съд правилно е изтълкувал и приложил закона.
В заключение следва да се посочи, че
касационната инстанция намира за напълно неотносими възражения на процесуалният
представител на касатор досежно присъдени с
обжалвания съдебен акт разноски. Видно от съдържанието на съдебното решение на
въззивния състав разноски не са присъждани на страните, а обжалваното
наказателно постановление е потвърдено в частта, в която на основание чл. 25, ал. 2 от
НИКТГУРНТК и чл. 25 от Тарифа №11 за таксите, които се събират в системата на
ДАМТН на касатора е възложено да заплати разходи за вземане и изпитване на
проба в размер на 1 095 лв. Предвид установеното нарушение, правилно съгласно чл.
25, ал.2, изр. първо от цитираната наредба разходите за вземане на проби са
възложени на касатора с наказателното постановление.
Ето защо, след като не са налице заявените с жалбата
касационни основания за отмяна на решението, настоящия състав приема то да бъде
оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с
чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №269/29.06.2022г. по АНД №459/2022г.
по описа на Великотърновския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление №КГ-2443/25.02.2020г.
на председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.