Решение по дело №883/2019 на Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е  

№ …………..

 

гр.Плевен, 16.01.2020год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Плевенски  окръжен съд,  гражданско отделение, в публично заседание на деветнадесети декември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :  СТЕФАН ДАНЧЕВ

                                                        ЧЛЕНОВЕ :  ТАТЯНА БЕТОВА

                                                                                    СВЕТЛА ДИМИТРОВА

 

при секретаря ……….ЖЕНИ СТОЙЧЕВА….…………………..…..с участието на

прокурора ……………… ………..……………….…като разгледа докладваното от съдията ……..ТАТЯНА БЕТОВА………………………..гр..д. N 883 по описа на съда за 2019год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе  предвид следното :

 

          Производство по чл.258 и сл. от ГПК

С решение № 1415 от 23.07.2019г., постановено по гр.д.№  3091/19год., Плевенски районен съд е осъдил, на основание чл. 222, ал. 3 от КТ,  РУ „*******“ ЕАД - ****, представляван от директора *******,  да заплати на К.С.П. ***  сумата  18 431лв., представляваща доплащане на обезщетение по чл.49, ал.1,  т. 5  от  КТД  в сила от  01. 04. 2018 г,  вр. чл. 222,  ал. 3 от КТ, дължимо за още 10месеца.Присъдил е и разноски в полза на ищеца в размер на 600лв. и разноски в полза ПРС в размер на 100лв., както и ДТ в размер на 737.24лв.

Недоволен от така постановеното решени е останал жалбоподателят „*******, представляван от директора *******, чрез пълномощника *******Г.-гл.юрисконсулт в РУ „*******“. Във въззивната си жалба прави оплаквания, че решението на Плевенски районен съд е неправилно и незаконосъобразно, като е изложил подробни съображения в тази насока. Моли Окръжния съд да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество, като отхвърли предявения иск.

          Въззиваемата страна К С.П., чрез пълномощника си адв.Е.А., е взел становище, че жалбата е неоснователна. 

          Окръжният съд, като обсъди оплакванията, направени в жалбата, прецени събраните по делото доказателства, намира за установено  следното :               Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество, същата се явява и основателна.

Безспорно е между страните, че със  Заповед  №  1 – 560 / 30. 04. 2019 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е прекратено трудовото правоотношение между  ищеца и ответника. Безспорно е, а се установява и от събраните от Плевенски РС писмени доказателства, че ищецът има следния трудов стаж: от 01.05.1979г. до 15.12.2004г. е работил в „**** и далекосъобщения“ ООД; от 15.12.2004г. до 01.01.2010г. - в „**“ АД; от 01.01. 2010 г. до  01.04.10 г. - в „БTK“  AД, от 01.04.2010 г. до 31.01.2011 г. е бил без работа и от  01.02.2011г. до  01.05.2019г. е работил в „****“ ЕАД.Безспорно е, че през 1992г. „**** и далекосъобщения“ООД е преобразувано чрез разделяне на две търговски дружества: „****“ЕАД и „**“ЕАД.От 01.05.1979г. до 01.11.1992г. е работил в „**** и далекосъобщения“, а след тази дата е останал на работа в единия от двата правоприемника на дружеството – в „****“ЕАД до 15.12.2004г.От посочената дата е постъпил на работа в другия от двата правоприемника на „БПД“ООД – в „**“АД, където е работил до 01.04.2010г. За периода от 01.04.2010г. до 31.01.2011г. е бил регистриран като безработен и е получавал обезщетение за безработица от НОИ чрез ТП на НОИ РУ“Соц.осигуряване“гр.Плевен.

Спорно е какъв е размера на дължимото на ищеца обезщетение по чл. 222, ал.1 КТ при прекратяване на ТПО.

За да уважи исковата претенция на ищеца по чл.222 ал.1 КТ, районния съд е приел, че дължимото на ищеца обезщетение по чл. 49, ал. 1,  т. 5 от Колективен трудов договор е в размер на 12 брутни трудови възнаграждения, а не на две, както го е определил работодателя. Този извод е направен въз основа на отбелязванията в Трудовата книжка на ищеца.Съдът е приел, че той има непрекъснат трудов стаж в системата на структурите, чиито правоприемник е  „****“ ЕАД, че над 30 години - от 01. 05. 1979 г. до 15. 12. 2004 г. ищецът има  непрекъснат трудов стаж в „**** и далекосъобщения“.  

 Въззивния съд намира този извод за необоснован и неправилен.  Съгласно чл.222 ал.3 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Съгласно ал.4 на текста, алинея 3 се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а от КСО.Съгласно представения КТД  действащ към момента на прекратяване на трудовия договор с ищеца, между работодателя и синдикатите е уговорено в чл.49, ал.1, т.5/л.8 и сл. от делото на РС/, че обезщетенията на придобилите право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда и условията на чл.222, ал.3 и ал.4, вр. с чл.228, ал.2 от КТ са в размер, както следва:…..т.5 Непрекъснат трудов стаж в системата а структурите, чиито правоприемник е „****“ЕАД, над 30 години – размер на брутното трудово възнаграждение на съответния работник или служител за дванадесет месеца.Безспорно е между страните, че на въззивника са изплатени две БТВ, за които като основание е посочено чл.222 ал.3 КТ и чл.49 ал.1, т.1 от КТД.

В исковата молба се претендира, че работодателят дължи освен обезщетението по чл.222 ал.3 КТ в размер на две БТВ и още 10 БТВ по чл. 49 ал.1, т.5 от КТД. Извода се обосновава с твърдението, че ищецът има непрекъснат трудов стаж над 30г./31г./ в системата на структурите, чийто правоприемник е „****“ЕАД. От изложеното по-горе се вижда, че това твърдение не отговаря на действителността. Същия има трудов стаж, който е непрекъснат от 01.05.1979г. г. до 15.12.2004г. в „**** и далекосъобщения“ и правоприемника му „****“ЕАД, който е без значение за правото му на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, тъй като е прекъснат с постъпването му на работа в **“АД на 15.12.2004г., което дружество не е „структура, чийто правоприемник е „****“. Поради това не може да се зачете за трудов стаж при същия работодател периода, през който ищецът е работил в „**“АД, последван от период, през който не е бил на работа. За да има право на обезщетение в претендирания размер работникът или служителят следва да е придобил последните 30 години преди прекратяване на трудовото правоотношение непрекъснат трудов стаж при един и същ работодател.Ето защо от значение за размера на обезщетението е периода от 01.02.2011г. до 01.05.2019г., който период от осем години е недостатъчен, за да обоснове извод за дължимост на обезщетение в по-голям размер от полученото - било по чл.222, ал.3 КТ в размер на 6 БТВ, било по чл.49, ал.1, т. 2-5 КТД в размер съответно на 6,8,10 или 12 БТВ.

 Предвид  гореизложеното Окръжният съд намира, че иска с правно основание чл.222,ал.3 от КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Следва да бъде отменено решението на Плевенски РС в обратния смисъл и да бъде постановено на основание чл.271, ал.1 от ГПК друго по същество за отхвърляне на иска. При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати деловодни разноски на ответника за първата инстанция в размер на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП и чл. 23,т.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, както и деловодни разноски на въззивника за настоящата инстанция в размер на 468.62лева, от които 100лв. за юрисконсултско възнаграждение и размер на 368.62лв. за ДТ, съобразно приложения на л. 28 от делото списък с разноските и фактическата и правна сложност на делото или общо разноски в размер на 568.62лв.

 Водим от горното и на осн.чл.271, ал.I от ГПК, Окръжният съд        

 

Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯ  решение № 1415 на Плевенски районен съд, от 23.07.2019год., постановено по гр.д.№ 3091/19год., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

          ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С.П., с ЕГН ********** и адрес ***, против „****“ЕАД-гр.****, с ***********, РУ „*******“, представлявано от директора *******, гр.***********, иск с правно основание чл. 222 ал.3 от КТ вр. с чл. 49, ал.1 т.5 от КТД на „****“ЕАД за заплащане на сумата 18 431 лв., представляваща разликата между претендираното и изплатеното на ищеца обезщетение по чл.222, ал. 3 от КТ в размер на още 10 месечни БТВ.    

ОСЪЖДА К.С.П., с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на „****“ЕАД-гр.****, с ***********, РУ „*******“ разноски по делото в размер на 568.62лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ :                        ЧЛЕНОВЕ :