РЕШЕНИЕ
№ 501
гр. Бургас, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20222120108225 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод искова молба от С. Т. М., ЕГН ********** от
*** против ОД на МВР-Бургас за осъждане на ответника да заплати сумата от 301.75 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
01.10.2019г. до 10.07.2020г., сумата от 75 лева сборна мораторна лихва, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба. Твърди се, че ищецът като полицай – младши
инспектор е полагал труд през процесния период. Положил е нощен труд от 264 часа, който
преизчислен с коефициент 1.143, следва да се приравни на дневен труд от 301.75 часа.
Преизчислението на нощен към дневен труд води до извънреден труд от 37.75 часа, който е
трябвало да се заплати от ответника. Доколкото всеки извънреден час трябва да бъде
компенсиран със заплащане, възнаграждението за целия период възлиза на 301.75 лева.
Моли се искът да се уважи.
В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, като намира иска за
неоснователен. Положеният от ищеца труд е надлежно начислен в протоколите за
извънреден труд. Трудът е заплатен по действащите тогава правила. За преизчисляването на
нощния труд към дневен труд важи Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. и Наредба № 8121з-
36/07.01.2020г. Тези актове уреждат по специфичен начин заплащането на нощния труд. В
наредбите няма текст, който да урежда увеличение на часовете нощен труд по коефициент.
Съотношението между дневен и нощен труд е 1 към 1, в който смисъл е изменен и ЗМВР
през 2020г. За целия процесен период за всеки отработен през нощта час се заплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лева. В случая не е налице
1
непълнота на законовата уредба, поради което не следва да се прилага по аналогия НСОРЗ,
която не се отнася до заплащане на възнаграждението на държавните служители от МВР.
Съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл.187, ал.5, т.2 вр. чл.178, ал.1,
т.3 от ЗМВР.
В съдебно заседание искът е изменен по размер като след изменението се претендират
308.27 лева възнаграждение за извънреден труд и 81.26 лева лихва за забава.
Съдът, като прецени твърденията на страните, събраните по делото писмени
доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените данни се установява, че ищецът
заема длъжността “***“ при сектор *** към ОД на МВР-Бургас.
Безспорно, също така, е и обстоятелството, че ищецът е полагал труд на 12-часови
смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и през нощта.
Според изготвената съдебно-икономическа експертиза ищецът за периода от 01.10.2019г. до
10.07.2020г. е положил 248 часа нощен труд на 12-часови смени. Преизчислен в дневен труд
с коефициент 1.143, нощният труд от 248 часа става 283.46 часа. На ищеца е начислен и
изплатен нощен труд за 248 часа, колкото са и отчетените часове по протоколи. Разликата
между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 35.46 часа.
Експертизата е изчислила, че общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден
труд за 35.46 часа възлиза на 308.27 лева. Разликата в часовете между преизчисления с
коефициент 1.143 и отчетения по протоколи обр.6 нощен труд не са отчитани и не са
заплащани от работодателя като извънреден труд.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива.
В чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно възнаграждение
на държавните служители се изплаща допълнително такова за извънреден труд, а според
чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. и за нощен. Условията и редът за заплащане на последното се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът – с негова заповед,
ал.2.
Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР /редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г., действала до
10.07.2020г./, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 – седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8, 12
или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно полагане
на труд и през нощта – между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В ал.5, т.2 /редакция на ДВ, бр.34, от
23.04.2019г., действала до 10.07.2020г./ е предвидено, че за служителите, работещи на
смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се
заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – ал.6 /редакция
на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г., действала до 10.07.2020г./.
2
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР /редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г., действала до
10.07.2020г./ редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния период 01.10.2019г. до 10.07.2020г. са действали Наредба № 8121з-
776 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020г. Преди това са действали Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014г. и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. Текстовете на чл.3 и в
четирите наредби са идентични – при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно
8 за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е предвидено, че
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за
отчетния период, се умножава по 0.143 – чл.31, ал.2.
В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./, в Наредба № 8121з-776
/обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ и в Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020г. липсва изрична
норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 1.143, което обаче, не следва да се тълкува като законово
въведена забрана за това, тъй като такава би била противоконституционна, би поставила
служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители – по
отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на тази непълнота в специалната
уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е
до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно – приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на
нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и
7 часа за първия.
Тук следва да се посочи, че трудовото законодателство дава право на работещите да
получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга
задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват
продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно се касае
за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Следователно това са две
различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство,
3
което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от
министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и заповед № 8121з-
791/28.10.2014г. В случая, както беше посочено по-горе, на ищеца е изплатена само
добавката от 0.25 лева, респ. 1 лев за всеки отработен нощен час за исковия период, а
именно 164 лева.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен
с коефициент 1.143 се явява доказана по своето основание – за процесния период се прилага
субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Както стана ясно, от заключението на вещото лице е видно, че нощният труд,
преизчислен с коефициент 1.143, е 283.46 часа. Разликата от 35.46 часа не е отчетена в
протоколите за положен труд, съответно, не е начислена и не е платена. Установява се и че
дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно
разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР /редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г., действала до
10.07.2020г./, е в размер от 308.27 лева.
Няма доказателства ответникът да е заплатил на ищеца дължимото допълнително
възнаграждение за положения извънреден труд в горния размер.
Доколкото с изменението на иска се претендира именно 308.27 лева за извънреден
труд от 35.46 часа, искът се явява доказан и по своя размер, поради което следва да бъде
уважен изцяло, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
По иска за мораторната лихва:
Този иск е също основателен. Ответникът не е заплащал извънредния труд, поради
което е изпаднал в забава в плащанията при изтичане на всеки тримесечен период на
сумарното отчитане на работното време. Според експертизата, сумарната лихва за забава за
периода от 01.02.2020г. до 20.12.2022г. е в размер на 81.26 лева, колкото се търси и с
изменения иск, поради което претенцията трябва да бъде уважена изцяло.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 400 лева разноски по
делото за адвокатско възнаграждение, а по сметка на съда – държавна такса в размер на 100
лева и 140 лева за експертиза.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, с
адрес: ***, да заплати на С. Т. М., ЕГН ********** от *** сумата от общо 308.27 лева
/триста и осем лева и двадесет и седем стотинки/ главница, представляваща нетния размер
на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо
35.46 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за
4
периода от 01.10.2019г. до 10.07.2020г., 248 часа нощен труд в дневен, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 21.12.2022г. до окончателното плащане, както и сумата
от 81.26 лева /осемдесет и един лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 01.02.2020г. до 20.12.2022г.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, с
адрес: ***, да заплати на С. Т. М., ЕГН ********** от *** сумата от 400 лева
/четиристотин лева/ съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, с
адрес: *** да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 100
лева /сто лева/ и 140 лева /сто и четиридесет лева/ разноски за експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщението.
Вярно с оригинала.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
5