№ 11408
гр. София, 10.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110159490 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, образувано по Молба вх. № 12983/15.01.2025
г., подадена от ******, чрез пълномощник.
В молбата на ****** молителят, представляван от упълномощения представител съдия ЗИ,
моли съда да измени постановеното решение по настоящото дело в частта за разноските, като
присъди в полза на **** разноски за процесуално представителство, равняващо се на
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ,
пропорционално на отхвърлената част от иска. Счита, че искането е направено своевременно, а
съдът не се е произнесъл, поради което искането по чл. 248 от ГПК е допустимо. Сочи, че въпросът
за дължимостта на юрисконсултско възнаграждение е разрешен с Тълкувателно решение № 3 от
13.05.2010 г. на ВАС по тълкувателно дело № 5 от 2009 г. Излага подробни съображения относно
процесуалното представителство по чл. 32, т. 3 от ГПК, правейки връзка с разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 от ГПК (посочено погрешно като НПК). Позовава се и на практика на ВКС, ВАС и СГС.
Ответникът по молбата Е. М. не ангажира становище в указания от съда срок.
Контролиращата страна **** не ангажира становище по молбата в указания от съда срок.
След като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът
счита, че молбата се явява неоснователна по следните съображения: Видно от материалите по
делото е, че в мотивите съдът е изложил съображения защо не присъжда юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника. В действителност, няма нарочен диспозитив за отхвърляне
на искането, но има изложени мотиви защо не се присъджат разноски за юрисконсулт. Изложените
съображения в молбата на **** касаят неправилност на мотивите относно начина, по който първата
инстанция е разпределила разноските в решението си, а не неправилност в изчислението или
непълнота в произнасянето (пропуск). Доколкото настоящият съдебен състав е формирал воля,
отразена в мотивите към съдебното решение, в това число относно разноските в
първоинстанционното производство, не са налице условия за изменение или допълване на
решението в тази му част по искания от молителя начин. Доводите на молителя не се споделят от
настоящия съдебен състав. Практиката, на която молителя се позовава, не е задължителна по
смисъла на закона, поради което и не задължава съда да се произнесе, съобразно нея. Цитираното
тълкувателно решение на ВАС не обхваща хипотеза, при която страна по делото е представлявана
от лице с юридическо образование, което не е юрисконсулт. Освен това, разглежданите в
1
тълкувателното решение на ВАС хипотези касаят административно производство, каквото
настоящото не е, както и дължимостта на възнаграждение за юрисконсулт, когато страната е била
представлявана именно от такъв, а не от друг неин служител с юридическо образование.
Настоящият съдебен състав счита, че не е налице идентичност и връзка между процесуалните
разпоредби в ГПК относно лицата, които могат да бъдат упълномощавани и да представляват
страните по делото, и реда и начина, по който се определят и възлагат разноски, извършени в
дадено съдебно производство. Тълкуването на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 32, т. 3 от същия
кодекс, не се споделя от настоящия съдебен състав, тъй като същото би въвело една
привилегированост на съдилища, които единствено могат да ползват услуги на съдия, тъй като
другите юридически лица и еднолични търговци не биха могли да упълномощят съдия, който да ги
представлява пред съд като процесуален представител. Принципът на равенство на страните,
въведен в чл. 9 на ГПК, изисква съдът да не допуска различно прилагане на закона спрямо която и
да била страна, независимо дали същата се явява съд, прокуратура, парламент или друга държавна
или общинска институция. Съдът е независим при вземането на решенията си и постановяването на
своите актове и е длъжен точно да прилага законите и подзаконовите нормативни актове, съгласно
чл. 5 от ГПК, спазвайки и прилагайки и останалите принципи на гражданското съдопроизводство.
Не на последно място, настоящият съдебен състав счита, че избор на молителя ****, чрез
неговия законен представител е, кое лице да го представлява и на каква длъжност. Изборът на ****
в исковото производство пред настоящата инстанция да бъде представляван от лице с юридическо
образование, който се явява съдия от съответния съд, независимо, че е имал възможност да
ангажира процесуално представителство на юрисконсулт, не може да се възложи в тежест на
насрещната страна.
Съдът счита, че в решението по делото не са допуснати грешки в изчисленията, нито е
налице непълнота в решението в частта, касаеща разноските, поради което и молбата на молителя
**** се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.
Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ Молба вх. № 12983/15.01.2025 г., подадена от ******, чрез
пълномощник, с правно основание чл. 248 от ГПК, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок, считано
от датата на получаване на препис от същото, от двете страни.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2