РЕШЕНИЕ
№ 260074
гр. Перник, 11.09.2020 г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание проведено единадесети
август две хиляди и двадесета година в
състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ:
АНТОНИЯ АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА |
|
|
МЛ. СЪДИЯ
МАРИНЕЛА СТОЕВА |
при
участието на секретаря ЗЛАТКА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова-Алексова възз. гр. д. № 91 /
2020 по описа на ОС - Перник, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесета
„ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”,
чл.
258 и сл. от ГПК, образувано
по въззивна жалба подадена
ОТ: Х.К.Й. и Й.Г.Й. и двамата с адрес ***
ПРОТИВ: Решение № 1419 от 18.10.2019 г.
постановено по
гр. дело № 8830 / 2019 г. по описа на Районен съд – Перник.
С жалбата
първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно, необосновано и не кореспондиращо
със събраните по делото доказателства.
В подадената
въззивна жалба се излагат доводи, че по делото не било установено безспорно, че
Й.Г.Й. има качеството на потребител на топлинна енергия, по отношение на
процесния имот и между него и „Топлофикация Перник“ АД е възникнала облигационна
връзка, тоест оспорва се наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните, относно услугата: пренос, доставка, разпределение и ползване на
топлинна енергия за топлофицирания имот. Въззивниците сочат, че по делото не са
ангажирани и доказателства, че те са подали Молба-декларация за откриване на
партида, с която да са приели общите условия на топлофикационното дружество.
Излагат се в жалбата и възражения, че приетите по делото експертизи са
изготвени въз основа на доказателства, които не са приети по делото, поради
което и въззивниците намират, че не е размера на консумираната енергия и
изправността на уредите за измерване на топлинната енергия. В жалбата си
въззивниците се позовават на практиката на ВАС, като излагат, че Общите условия
за продажба на топлинна енергия не представляват по своята правна същност
индивидуален, общ или нормативен административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, чл. 65 и чл. 75 от АПК, като същите не променят характера на правилата
като договорни, както и че Методиката за дялово разпределение е отменена.
Според твърденията в жалбата в хода на първоинстанционното производство не е
уважено искането на страната за задължаване на „Топлофикация Перник“АД да
представи документи и доказателства за въвеждането в експлоатация на абонатната
станция, свидетелства за метрологична проверка на топломера в абонатната
станция. Сочи се, че с исковата молба претенцията се основава на реален отчет
на действително потребена енергия, а с решението първоинстанционния съд е
уважил вземане и за служебно начислени суми, както и че е извършено приспадане
и начисляване на суми с изравнителната сметка без изричното съгласие на
потребителя.
В
законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна не е
подала отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание жалбоподателите, са депозирали писмени становища, с
което не възразяват делото да се гледа в тяхно отсъствие подържат подадената
въззивна жалба и молят да бъде отменено първоинстанционното решение по подробно
изложени съображения.
В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител,
с писмено становище, депозирано преди датата на откритото съдебно заседание, оспорва
подадената въззивна жалба, като моли да бъде оставена жалбата без уважение, а
решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да бъде
потвърдено.
Моли за присъждане направените разноски,
представени с отговора на въззивната жалба, за което прилага и списък по чл. 80
от ГПК.
Пернишкият окръжен
съд, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
За да
постанови решението си, районния съд е приел, че:
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства
копие на НА № **, том. **, нот.д. №
391/97 и декларация по чл. 19 от ЗМДТ и удостоверение за идентичност на
административен адрес № ***г. и препис-извлечение от акт за сключен граждански
брак, издаден въз основа на акт за сключен граждански брак № ***г. се установява,
че ответниците Х.Й. и Й.Й. са придобили по време на брака собствеността върху
посочения в исковата молба топлоснабден имот находящ се в ***
Посочил е, че ответниците са съсобственици на
процесния имот, притежаващи по ½ идеална част от последния, поради което
и същите се явяват клиенти на топлинна енергия.
Приел е, че
искът е допустим, тъй като за процесните суми е водено заповедно производство
по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 6588/2018г. по описа на Пернишкия районен съд, относно вземането,
предмет на исковото производство, срещу която съгласно указанията на съда по
реда на чл. 415, ал.1 т.1 от ГПК искът е предявен в преклузивния срок по чл.
415, ал. 4 от ГПК.
Отбелязал е, че
съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката - всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Отбелязал е, че Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008г. са публикувани във
вестник „Новинар“ от 29.04.2008г. и те регламентират съдържанието на
правоотношението между доставчика на топлинна енергия и потребителя
/собственика или ползвателя на топлофицирания имот/.
Обосновал, е че тъй като в случая от писмените
доказателства, се установявало, че ответниците Х.Й. и Й.Й. са собственици на ½
ид.ч., между страните бил сключен договор за доставка на топлинна енергия и ответниците
дължали претендираната от ищеца сума съразмерно на притежаваните от тях идеални
части.
При определяне размера на процесното взема, съдът бил
съобразил заключението на вещото лице по допусната съдебно – икономическа
експертиза и приел, че стойността
на потребената топлинна енергия съобразно притежаваните от ответниците Х.Й. и Й.Й.
идеални части е в размер на сумата от по 293,99 лв., за всеки един -
представляваща ½ от стойността на
ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в *** за периода от
01.05.2016г. до 30.04.2017г. и сумата от 48,17
лв., представляваща ½ от общия размер на законната лихва за забава за
периода от 10.07.2016г. до 19.09.2018г., ведно със законната лихва върху
размера на главницата от 342,16лв., считано от датата на подаване в съда на
заявлението по чл. 410 ГПК – 28.09.2018г. до окончателното й изплащане, за
които суми по ч. гр. дело № 06588/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
След като взе
предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият
окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивната жалба
се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана
страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и
подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се
явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в
рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
За
процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№ 6588/2018г. по описа на Пернишкия районен съд. Тъй като длъжниците са подали
възражения срещу издадената от съда заповед по чл. 410 от ГПК на осн. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК са били
дадени указания на кредитора да предяви иск за вземането си В срока по чл. 415, ал.4 от ГПК е бил подадена исковата молба.
Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за упражняване
правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки,
водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по
предявените искове.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства
Пернишкият окръжен съд намира следното:
Основните доводи в жалбата са, че по делото не било
установено безспорно, че Й.Г.Й. е собственик или ползвател на процесния
топлоснабден имот, поради което и не било доказано, че той има качеството на
потребител, тоест наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните, относно услугата: пренос, доставка, разпределение и ползване на
топлинна енергия за топлофицирания имот.
С тълкувателно решение ТР № 2/25.05.2017 г. по т.д. №
2/2016 г. на ВКС, ОСГТК се даде
разрешение на спорен в съдебната практика въпрос, като се прие, че разпоредбите
на ЗЕ не противоречат на чл. 62, вр. § 1 от ДР на ЗЗП. За заварените от закона
топлоснабдени сгради е създадена възможност за отказ от ползването на централно
отопление, като за целта е необходимо съгласието понастоящем на 2/3 от етажните
собственици и титуляри на вещно право на ползване. Съгласно задължителните
указания в цитираното ТР, съгласието за доставката и нежеланието за
преустановяването й по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява „искане“ на
услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради което между двата закона не
съществува противоречие. В този смисъл няма „принудителна продажба“ на
топлинната енергия по чл. 62 ЗЗП, защото законът урежда способ за невъзникване
на договорни отношения и за отказ от доставките. При доказателствена тежест на
ищеца няма данни да са спазени изискванията за спиране на топлоподаването в
сградата /чл. 153, ал.2 ЗЕ/ - колективно да се декларира писмено това пред
топлопреносното предприятие и да се поиска прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение. Съгласно Решение № 5 от 22.04.2010
г. на КС по к. д. № 15/2009 г. на всеки собственик и титуляр на вещно право в
сграда - етажна собственост, предварително преди придобиване на индивидуален
имот в нея е известно, че сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е
изградена инсталация за отопление по одобрен проект, поради което следва да
сключи договор при обши условия или при специални такива по чл. 150, ал. 3 ЗЕ с
топлопреносното дружество и да заплаща за топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, и тази за отопление на уредите в общите части. Поради
което настоящия съдебен състав счита, че оплакванията на жалбоподателите, че не
е налице хипотезата на доставка при общи условия и „непоискана“ доставка са
неоснователни.
Относно наведените във въззивната жалба доводи за
липса на качеството „потребител на топлинна енергия“ в лицето и на двамата ответниците,
наведени и като възражения с отговора на исковата молба в първоинстанционното
производство, следва да се посочи, че действащата през исковия период
нормативна уредба предвижда две алтернативни основания, при които договорното
отношение по продажба на топлоенергия възниква - писмен договор по чл. 149 ЗЕ
или наличие на право на собственост или на вещно право на ползване върху
самостоятелен обект в топлоснабдена сграда - етажна собственост - чл. 153, ал.
1 ЗЕ. Последната хипотеза е приложима обаче, доколкото относно доставката на
топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор
/чл. 149 ЗЕ/, явяващ се по правило основен източник на облигационните
правоотношения, приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия, като
чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се
извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между
доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна
собственост. При наличието на такъв договор, сключен относно доставката на
топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали освен страната по така възникналото
договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо
вещни права върху имота /в този смисъл е и ТР № 2 от 17.05.2018г. по т. дело №
2/2017 г. на ОС на ГК/. Следователно,
за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови
нужди е достатъчно да се установи, че същото е собственик или носител на вещно
право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал,
обитавал имота.
Видно от приетите по делото писмени доказателства
копие на НА № **, том. **, нот.д. №
391/97 и декларация по чл. 19 от ЗМДТ и удостоверение за идентичност на
административен адрес № ***г. и препис-извлечение от акт за сключен граждански
брак, издаден въз основа на акт за сключен граждански брак № ***г. се
установява, че ответниците Х.Й. и Й.Й. са придобили по време на брака
собствеността върху посочения в исковата молба Поради което съдът приема, че
между ответниците, в качеството им на собственици
на посочения в исковата молба топлоснабден имот и топлофикационното дружество е
създадена валидна правна връзка по продажба на топлинна енергия по силата на
закона. За пълнота следва да се посочи, че за задълженията, възникнали за
задоволяване на семейните нужди, на основание чл. 36, ал. 2 СК съответстваща на
чл. 25 от СК(отм.) двамата съпрузи отговарят солидарно. С оглед диспозитивното начало
на гражданския процес - няма пречка кредиторът да реализира правата си спрямо
всеки от тях разделно или поотделно.
Неоснователно е възражението, че методиката за дялово
разпределение е отменена от ВАС, тъй като постановеното съдебно решение от 2019
г. действа занапред и не се отразява за минал период, през което време се е
прилагала методиката, какъвто е настоящия случай.
Неоснователно е възражението на ответниците, че не
следва да се заплаща услугата за дялово разпределение. Действително касае за
услуга, а не за потребена топлинна енергия.
Касае се за стойност на услуга, която възниква, като следствие от и е пряко
свързана с правоотношенията по доставката на топлинна енергия в сгради режим на
етажна собственост, защото Закона за енергетика задължително предвижда нейното
извършване. Следователно и потребителите на топлинна енергия дължат заплащането
на цената изразяваща стойността на тази услуга.
Всички тези доказателства, преценени в своята
съвкупност, водят до извод, че ответниците са придобили качеството на клиент на
топлинна енергия и са се задължил да заплаща изцяло цената на доставена топлинната
енергия до посочения в исковата молба топлоснабден имот топлоснабден имот
находящ се *** до размера на претендираните с исковата молба стойности
Предвид изложеното, въззивният съд приема, че по делото е доказано по несъмнен начин, че до процесния имот реално е доставена топлинна енергия, поради което оплакването на жалбоподателите, че не се доказва количеството на доставената ТЕ е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Според заключението на СТЕ отчетите са отразени коректно в изравнителните сметки, като за процесния период сумата за изразходвана топлинна енергия, изчислена в изравнителните сметки, изготвени от ФДР. Законосъобразно първоинстанционният съдът е кредитирал заключението на СТЕ, като е взел предвид и кредитирал и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като вещото лице е отчело именно изравнителните сметки, при което общият размер на задължението за топлинна енергия за процесния период е в размер на 587.98 лв. съотвстващ на исковата претенция.
Предвид липсата на конкретни оплаквания във въззивната
жалба срещу приетите за установени от първоинстанционния съд факти относно
исковете за обезщетение за забава върху вземането за потребена топлинна енергия
и върху цената за услугата дялово разпределение /конкретно относно изпадането в
забава за плащане на главното парично задължение, началния и крайния период на
забавата и размера на вземането/, настоящият съдебен състав препраща на
основание чл. 272 от ГПК към мотивите на първоинстанционното решението в частта
досежно претенцията за лихви.
Поради съвпадение на мотивите на въззивния
съд, с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба се явява неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение, следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно включително и в частта му за
разноските.
По разноските за
производството:
С оглед
резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба на осн
чл. 273 във връз. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат,
направените в хода на въззивното производства, разноски за които е представил и
списък по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 78, ал.8, вр. с чл.37 от ЗПрП вр. с
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, на въззиваемото
дружество се определя сумата 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение,
предвид сложността на делото и неявяването в открито съдебно заседание на
процесуален представител на въззиваемия. Така определените разноски следва да
бъдат възложени в тежест на въззивните Х.К.Й. и Й.Г.Й. в условията на разделност, предвид обстоятелството
исковата претенция е била предявена в условията на разделност.
На основание
чл. 280, ал.3, т. 1 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Водим от изложеното и в същия смисъл, СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 2086/12.12.2019 г. по гр.д. № 1761/2019 г. по описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА Х.К.Й. с ЕГН ********** и Й.Г.Й. с ЕГН ********** : *** ДА
ЗАПЛАТИ по отделно на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, ***, сумата от по 50.00
лв. / петдесет лева. / за всеки един от тях представляваща направените
разноски за настоящата инстанция в размер общо на 100.00 лв. /сто лева/ .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.