№ 17
гр. С., 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110120653 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от „ДЗИ – О. З.“ ЕАД срещу ЗАД
„ОЗК З.“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за сумата от
630,45 лв., представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно
обезщетение, с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от
18.04.2022 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 13.02.2022 г., около 09.30 ч, в срока на застрахователното
покритие по договор за имуществено З. по застраховка „Каско” за автобус „Сетра“, с
рег. № СО **** СХ, е реализирано събитие – ПТП, настъпило в гр. С., в посока хижа
„Алеко“, между застрахования при него по имуществена застраховвка „Каско“ автобус
„Сетра“ и товарен автомобил „Мерцедес“, рег. № СВ **** КТ. Сочи, че вина за
настъпването му имал водачът на товарен автомобил „Мерцедес“, рег. № СВ **** КТ,
който поради недостатъчен контрол над управляваното МПС и неправилно извършена
маневра при престрояване/заобикаляне реализира процесното ПТП. Твърди, че в
причинна връзка с описаното ПТП са причинени щети на застрахования при него
автобус. Ищецът твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на
615,45 лв. Поддържа, че по отношение на товарен автомобил „Мерцедес“, рег. № СВ
**** КТ към дата на ПТП била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното дружество, като с оглед извършеното плащане възникнало регресното му
вземане срещу ответника за платеното застрахователно обезщетение. Твърди, че
ответникът е бил поканен да заплати сумата от 630,45 лв. с включени ликвидационни
разноски в размер на 15 лв., но не последвало плащане. Иска се от съда да постанови
1
решение, с което да осъди ответника до му заплати посочената по-горе сума.
Ответникът оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва механизма на
пътно-транспортното произшествие, причинно-следствената връзка с настъпилите
вреди и вината на застрахования при него по застраховка „Гражданска отговорност“
водач. При условията на евентуалност навежда възражение за съпричиняване.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства:
че на посочената в исковата молба дата и място е реализирано ПТП между МПС,
застраховано при ищеца по застраховка „Каско“ и МПС, застраховано при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност“; наличието на валидна застраховка „Каско“
между ищеца и собственика на увреденото МПС към момента на настъпване на
застрахователното събитие; наличието на покрит риск по застраховка Каско; че
ищецът е извършил плащане на застрахователно обезщетение в размера, посочен в
исковата молба – 615,45 лв.; наличието на валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и водача на
увреждащото МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие.
За установяване на спорните въпроси относно изясняване на механизма на
процесното ПТП и причинно-следствената връзка между същото и щетите по
увредения автомобил е изслушано заключение по съдебно-автотехническа експертиза
(САТЕ) и са събрани гласни доказателствени средства.
Според заключение по съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), изготвено
на база представените по делото писмени доказателства и в частност двустранен
констативен протокол, описаното в исковата молба ПТП е настъпило при следния
механизъм: на 13.02.2021 г. около 09.30 ч. при преминаване през заледен участък по
пътя към хижа „Алеко“, Витоша, водачът на товарен автомобил „Мерцедес“, рег. №
СВ **** КТ губи контрол върху управлението на превозното средство и реализира
ПТП с изпреварващия го в същия момент от лявата му страна автобус „Сетра“ с рег. №
СО **** СХ, при което според вещото лице от техническа гледна точна причина за
ПТП е поведението на водача на товарния автомобил. Според експерта уврежданията
са настъпили от дясната страна на автобус „Сетра“ с рег. № СО **** СХ и всички
нанесени му вреди (панел страничен среден горна част, лайсна на среден панел задна
част, вътрешно и външно уплътнение на задна дясна врата, заден десен страничен
панел, лайсна на страничен заден десен панел) се намират в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото произшествие. Стойността необходима за
възстановяване на увреденото имущество, изчислена на база средни пазарни цени към
дата на ПТП е 1449,12 лв. Съдът възприема направените от вещото лице
доказателствени (фактически) изводи в частта относно нанесените вреди, както и
стойността за възстановяване на имуществото, тъй като експертизата е изготвена
компетентно и добросъвестно, като вещото лице е изследвало пълно и задълбочено
представените по делото доказателства и е отговорило в пълнота на поставените
2
задачи. От друга страна, механизмът на деянието, описан в експертизата, не се
подкрепя от събраните гласни доказателства, поради което в тази част заключението не
служи като основа за изграждане на фактическите изводи на съда.
От разпита на св. И. Т., водачът на товарен автомобил „Мерцедес“, рег. № СВ
**** КТ, съприкосновението между двата автомобила настъпило, докато той бил спрял
управляваното от него превозно. Спиране на шосето се наложило с цел избягване на
удар с движещия се срещу него автобус № 66, който поднесъл, тъй като пътят бил в
много лошо състояние, непочистен от сняг и заледен. След спирането свидетелят не
могъл да потегли, поради което решил да сложи вериги на гумите на автомобила. В
този момент намиращите се след него на пътя автомобили започнали да го изпреварват
– лека кола, автобус и втори автобус, който при изпреварването поднесъл и ударил
отзад спрения на пътя от св. Т. автомобил.
Показанията на втория разпитан по делото свидетел – Б. Н., водачът на автобус
„Сетра“ с рег. № СО **** СХ, съществено се припокриват по съдържание с тези на св.
Т.. Според втория свидетел, движещия се пред него микробус (товарният автомобил
„Мерцедес“), спрял на пътя плътно в дясно, за да избегне удар с движещия се срещу
него автобус на градския транспорт, като поради натрупания отстрани на пътя сняг не
е имал възможност да спре извън лентата за движение. След като микробусът и
движещия се срещу него автобус на градския транспорт се разминали, водачът на
автобуса предприел заобикаляне на спрелия в дясно на пътя микробус, като почти го
бил задминал, когато задната част на автобуса занесла и ударила спрелия на пътя
автомобил.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като отличаващи се с правдИ.ст,
логичност, последователност и непротИ.речИ.ст, възпроизвеждащи правнорелеванти
обстоятелства и отразяващи преките впечатления на свидетелите, които са били
непосредствени участници в процесното събитие. Именно от събраните гласни
доказателства се установява механизмът на събитието – ударът да е настъпил, когато
автобус „Сетра“ с рег. № СО **** СХ, задминавайки спрелия вдясно на непочистения
от сняг път товарен автомобил „Мерцедес“, рег. № СВ **** КТ с цел предотвратяване
на евентуални други вреди, е занесъл и се е ударил в спрелия товарен автомобил.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане
на сума, претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице,
причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за
имуществена застраховка.
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при
него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът
е застраховал гражданската си отговорност. Основателността на предявената искова
претенция с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие
на следните обстоятелства: 1) наличие на валиден договор за имуществено З. по
застраховка „Автокаско“ между ищеца и увреденото лице в сила към момента на
настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо покрит риск; 2)
протИ.правно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се намира в
застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили вреди
(деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение
застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено да
получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден
3
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и
ответното застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи
за определяне на застрахователното обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно
доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е
установяване погасяването на претендираното обезщетение, както и оборване на
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата, както и
доказване на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
частично основателен. Съображенията за това са следните:
С оглед отделените като безспорни обстоятелства, спорните въпроси се свеждат
до установяване на механизма, причинно-следствената връзка и оборване на вината на
делинквента, респективно доказване на изключителната вина на увреденото лице или
съпричиняване.
От така установения механизъм на събитието - ударът да е настъпил, когато
автобус „Сетра“ с рег. № СО **** СХ, задминавайки спрелия вдясно на непочистения
от сняг път товарен автомобил „Мерцедес“, рег. № СВ **** КТ с цел предотвратяване
на евентуални други вреди, е занесъл и се е ударил в спрелия товарен автомобил, не се
установява протИ.правност на поведението на водача на товарен автомобил
„Мерцедес“, рег. № СВ **** КТ. Действията на същия намират нормативен израз в
института на крайна необходимост – да са били предприети с цел избягване на
евентуални вреди. Крайната необходимост изключва обществената опасност на
деянието, съответно протИ.правността на деянието, но не освобождава от гражданска
отговорност за вреди – чл. 46, ал. 2 ЗЗД /Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС,
Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС/. За причинените вреди отговаря този,
който е създал условия за действия при крайна необходимост. Когато опасността е
резултат на обективни обстоятелства, вредата следва да се обезщети от този, който е
носител на благата, спасени от унищожаване или увреждане, т.е. на този, чийто
интерес е бил защитен чрез причиняване на вредите. В случая състоянието е
причинено от обективни обстоятелства, поради което приложимо правилото, според
което обезвредата се дължи от този, чиито блага на предпазени, или принципа „комуто
ползата, нему и тежестите“. Ето защо, макар и не протИ.правно, а позволено от закона,
като действие, предприето с цел избягване на вреди, поведението на водача на товарен
автомобил „Мерцедес“, рег. № СВ **** КТ е такова, при което поначало би могла да се
ангажира неговата гражданска отговорност.
В случая обаче не е налице пряка причинно-следствена връзка между спирането
в най-дясната част на пътното платно от водача на товарен автомобил „Мерцедес“, рег.
№ СВ **** КТ и ударът между двете превозни средства, вследствие на който са
нанесени вредите на автобус „Сетра“ с рег. № СО **** СХ от дясната му страна.
Причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди е налице, която то е
предпоставка за възникване на вредите, а те са негово закономерно (обичайно
присъщо, необходимо, иманентно) следствие. Такава е налице, когато деянието е
необходимо условие за настъпване на резултата, такова, без проявяване на което в
4
обективната действителност, не биха се реализирали вредите. Деянието спрямо
вредите следва да има значение като на предпоставка, без наличието на която те не
биха настъпили – условие, без което не може (conditio sine qua non). При преценката за
наличие на причинно-следствена връзка е необходимо причинният процес да се
ограничи до неговото типично, закономерно, а не случайно развитие, деянието да е
решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата.
Конкретиката на казуса сочи, че последният елемент не е налице – резултатът да
е закономерна и обичайна последица от деянието. Такъв би бил, ако вследствие на
спирането на товарния автомобил, ударът е настъпил с движещо се след него друго
превозно средство, което предвид разстоянието между двете и пътните условия, не е
могло да спре, реализирайки сблъсък. В случая причинната връзка е разкъсана и
опосредена, при съобразяване на обстоятелството, че ударът е настъпил пряко в
резултат на друго действие, а именно маневрата заобикаляне (изпреварване),
предприето от водача на другото превозно средство, участник в процесното ПТП.
Занасянето (подхлъзването) по непочистения от сняг и заледен пътен участък от страна
на изпреварващия автомобил не е обичаен, вътрешно присъщ елемент от цялата верига
последователни действия, съставляващи в своята съвкупност конкретното вредоносно
деяние. Ето защо и по убеждение на настоящата инстанция в случая не е налице
необходимата причинно-следствена връзка между деянието и вредите, елемент от
приложимия фактически състав, обуславящ отговорността на ответника. В тази връзка,
необходимо е да се уточни, че заключението на вещото лице в частта, в която сочи за
наличие на пряка причинно-следствена връзка, не може да бъде взето предвид от
съдебния състав, доколкото този извод представлява правен такъв и излиза извън
компетентността на експерта. Зададеният към него въпрос, респективно даденият на
същия отговор относно причинно-следствената връзка се съобразява в частта, в която
вещото лице преценява дали естеството на вредите от техническа страна съответства
на зададения механизъм, за което са необходими специални знания. В останалата част
обаче и предвид така описаните съображения около преценката за наличие на
причинно-следствена връзка, изводите са от компетентността на съда. В случая, дори
описаният и възприет в заключението механизъм на събитието, не се потвърждава от
останалите събрани доказателства, поради което и на още по-силно основание
преценката за наличие на причинно-следствена връзка е изключително за съда.
Въз основа на горните съображения, съдът намира, че искът не е доказан, поради
което е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът.
Ответникът претендира разноски, като е представил доказателства за
извършване на такива в размер на 240 лв. (200 лв. депозит за САТЕ, 40 лв. депозит за
5
свидетел), а наред с това претендира и юрисконсултско възнаграждение, което с оглед
изхода на делото следва да му бъде присъдено, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК по
реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ съдът определи на
сумата от 100 лв. Ето защо предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 340 лв.,
представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДЗИ – О. З.“ ЕАД, ЕИК ********* срещу „ОЗК З.“
АД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за сумата от 630,45
лв., представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно
обезщетение във връзка с ПТП, настъпило на 13.02.2022 г. между автобус „Сетра“, с
рег. № СО **** СХ и товарен автомобил „Мерцедес“, рег. № СВ **** КТ, с включени
ликвидационни разноски, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ДЗИ – О. З.“ ЕАД, ЕИК *********
да заплати на „ОЗК З.“ АД, ЕИК ********* сумата от 340 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 - седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6