Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 11.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в
в публичното заседание на шести февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Вероника Димитрова като разгледа
докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 7448 по описа за 2018
год., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството
е по искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ
вр. чл. 45 ЗЗД, предявени от В.К.И., ЕГН **********
и З.К.И., ЕГН **********, чрез процесуалния
им представител адв. Г.Й.против ЗК Л.И.“ АД, гр. София за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания вследствие смъртта на тяхната
майка М.Я.Л., причинена в
резултат на ПТП на
21.03.2017 г. в размер на сумите от по
80 000 лв. за всеки един от тях,
предявени като частични искове от общ
в размер от по 180 000 лв., ведно със законна лихва
върху тези суми за периода
от 02.05.2017 г. - датата на подаване на
поканата от страна на пострадалите
по реда на
чл. 380 КЗ до окончателното им изплащане.
С
определение от 06.02.2020 год. размерите на исковете са увеличени на по
130 000 лв. като частични от общ
в размер от по 180 000 лв.
Ищците твърдят, че вина за настъпилото ПТП има
водачът на мотоциклет марка “Хонда”, модел “ЦРБ 600”, с per. № *******Р.Р., който
поради несъобразена скорост, губи контрол над
управляваното от него МПС, навлиза в лентата за насрещно
движение и блъска намиращата се на
пътното платно, в насрещната лента за посока на
движение на мотоциклета М.Я.Л.,в следтвие на което последната е починала.
Твърдят също,че за горния мотоциклет е имало валидна
застраховка за гражданска отговорност при ответното дружество.
Ищците поддържат чрез своя пълномощник предявените искове и
претендират присъждане на направените по делото разноски и адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
ответникът
ЗК
Л.И.“ АД, гр. София оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва активната материално-правно легитимация на ищците по делото
да предявяват искови претенции за неимуществени вреди във връзка
с настъпилия летален изход на М.Л..
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пешеходката М.Л., поради това, че не
е пресякла пътното платно на обособено
за това място,
като се огледа
преди това и се съобрази с приближаващите
се други участници в движението в нарушение на чл.
113 и чл. 114 от ЗДвП, а също така
е на чл. 165 и чл. 166 от ППЗДвП.
Оспорва и претенцията за присъждане на законна
лихва досежно началната дата, от която
се претендира.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с №
2017-1023-144/2017 г., по описа
на РУ на МВР гр. Лом и присъда по НОХД № 56/2019
г. по описа на Окръжен съд гр. Монтана влязла в сила на 09.05.2019 год. се установява, че на 21.03.2017 г.,
около 18:30 часа, на ул. Първа,
с. Сталийска махала, Община Лом е настъпил
пътен инцидент, при който мотоциклет
марка “Хонда”, модел “ЦРБ 600”, с per. ********управляван
от Р.Ц.Р., поради несъобразена скорост, губи контрол над
управляваното от него МПС, навлиза в лентата за насрещно
движение и блъска намиращата се на
пътното платно, в насрещната лента за посока на
движение на мотоциклета пешеходка М.Я.Л.,в следствие на което същата получава увреждания несъвместими с живота и
умира на място-съобщение за смърт на л.9 от делото и препис от акт за смърт на
л.10.
Р.Ц.Р. е признат за виновен за катастрофата с горната присъда, като
е прието, че същия виновно е нарушил чл.20,ал.1 и 2 и чл.116 и чл.150 от ЗДвП-движение с несъобразена за конкретните условия скорост и липса на внимание
и предпазливост към пешеходците.
Няма спор по делото и се установява от полицата на л.45 от делото, че за мотоциклет марка “Хонда”, модел “ЦРБ 600”, с per. № *******е застраховка
„Гражданска отговорност” с ответното дружество по застрахователна полица № BG/22/117000647060/09.05.2017
г., валидна от 24.02.2017
г. до 24.02.2018 г.
От удостоверение за наследници на л.11 от
делото е видно, че починалата М.Я.Л. е била майка на двамата ищци.
От показанията на св. Е.М. се установява
,че починалата М.Я.Л. е живеела в с.Сталийска Махала,обл.Монтана, където в отделни домакинства са живеели и
синовете й В. и З.. Починалата им помагала в домакинството,тъй като не били
женени все още,имали много добри отношения. Синовете били много разстроени,като
разбрали за смъртта на майка им, държали се неадекватно, затворили се в себе
си.
Св.А.Р./делинквент/
установява,че се движил с около 35-38 км.ч. по пътя в с.Сталийска махала,видял
пострадалата от разстояние около 40 м.,която пресичала пътя от ляво на дясно
спрямо него и вече била на осевата
линия, но вместо да продължи внезапно се върнала назад с бърз ход и така
настъпил удара.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно 432,ал.1
КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл.
45 от ЗЗД,според който, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на
същия текст, при всички случаи
на непозволено увреждане, вината се предполага до
доказване на противното.
По съществото на делото се установи, че е налице непозволено увреждане.
Доказани са предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно
деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях.
При изяснената фактическа обстановка и при
условията на чл.300 ГПК с оглед присъдата
по НОХД № 60/2018. по
описа на Окръжен
съд гр.
Търговище съдът приема, че противоправното
деяние и вина за катастрофата има водачът на лекия автомобил
Р.Ц.Р. , който е следвало да да
се движи по пътя в населено място със скорост съобразена с факта,че на улицата
е имало пешеходец.
Доказан е и фактът, че смъртта на М.Я.Л. е настъпила като пряко
следствие на телесните увреждания от катастрофата-тежка черепно-мозъчна и
гръдна травми.
Установен е факта на сключен с ответното дружество
застрахователен договор за гражданска отговорност за мотоциклет марка “Хонда”, модел “ЦРБ 600”, с per. № *******Възраженията на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия са неоснователни, с оглед установеното, че
пешеходецът е предприел пресичането на пътя без наличие в близост на пешеходна
пътека и е бил видим за водача на автомобила от достатъчно разстояние,което да
му позволи да намали скоростта и да спре преди нея. С оглед възрастта на
пострадалата-81 години, съдът не възприема за достоверни и реалистични
показанията на Р., за бързия ход и внезапната смяна на посоката на движение на
пешеходката,които да са го изненадали дотолкова, че да не може да предотврати
удара.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявените искове за претърпени неимуществени вреди са основателни.
Техните размери следва да се определят съгласно правилото
на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост,при отчитане наличието
на обстоятелствата по чл.51 ЗЗД.
Установено
е,че починалата е живеела отделно от синовете си,но са се виждали почти
ежедневно и са поддържали добри отношения. Внезапната и нелепа смърт е причиниал мъки и страдания и ги е лишила от грижите и вниманието,които
майка им е имала за тях приживе.
Според настоящия състав справедливото
обезщетение за търпените болки, мъки и страдания за ищците е по 80 000 лв. Тези
размери на обезщетенията са съобразени с установените по делото правно
релевантни факти- възрастта на пострадалата,добрите отношения с ищците,но и
живота им в отделни домакинства , а също със социално-икономическите условия в
страната и установената съдебна практика по подобни случаи и възрастта на
пострадалия. Над уважените размери до претендираните такива от по 130 000
лв.,частични от по 180 000 лв. за всички ищци исковете като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени.
Лихви върху тези размери се дължат по правилото на чл.497,ал.1,т.1 КЗ от датата след изтичане на три месеца след
поканата до ответника за доброволно плащане – 02.08.2017 год. до датата на окончателното изплащане на определените
обезщетения.
При този
изход на делото ищците следва да заплатят на ответника юрисконсултско
възнаграждение от по 200 лв. и по 17 лв.от депозита за свидетел.
ответникът следва да заплати на адв. Г.Й.адвокатско възнаграждение по реда на чл.38
от ЗА в общ размер от 5860 лв., а по сметка на СГС държавна такса в размер на 6400
лв.
Поради заличаване на САТЕ ответникът може
да поиска връщане на внесения депозит
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Л.И.“
АД, ЕИК********, гр. София,
бул. „********Д да заплати поотделно на В.К.И., ЕГН **********
и З.К.И., ЕГН **********, чрез процесуалния
им представител адв. Г.Й., със съдебен адрес:*** на основание чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.45 ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди следствие смъртта на майка им М.Я.Л. в размер на по 80 000
лв. ведно със законната лихва върху тези суми от 02.08.2017 год. до окончателното им изплащане като отхвърля предявените
искове над уважените размери до претендираните такива от по 130 000 лв.,
частични от по 180 000 лв. , като неоснователни.
ОСЪЖДА Л.И.“
АД, ЕИК******** да заплати на адв. Г.Й.адвокатско възнаграждение по реда на чл.38
от ЗА в общ размер от 5860 лв., а по сметка на СГС държавна такса в размер на
6400 лв.
ОСЪЖДА поотделно В.К.И.,
ЕГН ********** и З.К.И., ЕГН ********** да заплатят на Л.И.“ АД, ЕИК******** разноски общо по 217 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните
в двуседмичен срок от уведомяването им пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: