НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ № 2854
гр.
Пловдив, 07.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 10.07.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12406 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Профи Kредит България” ЕООД, ЕИК ********* против И.А.Б., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1082.12 лева – дължима и незаплатена главница по договор за револвиращ заем № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 18.04.2019 г. до окончателното й погасяване, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6375/2019 г. на ПРС, Х гр. с-в.
В исковата
молба и уточнение към нея се твърди, че на 28.08.2012 г. бил сключен между
ответника и Профи Кредит България” ЕООД договор за револвиращ заем №***, по
силата на който ищецът предоставил на ответника заем в размер 1200 лв., платим
за срок от 48 месеца, с месечна погасителна вноска в размер 81 лв. и падежна
дата всяко 20-то число на месеца. Договорът бил сключен именно на посочената
дата, с оглед реалния характер на договора за заем, на която датата била
преведена заемната сума на ответника. В договора бил уговорен годишен процент
на разходите 103.48 %, годишен лихвен процент 76.96 % и лихвен процент на ден
0,21 %. Крайният срок на договора е 20.09.2016 г.
Твърди се, че
ищецът изпълнил задължението си да предостави уговорения заем на ответника.
Ответникът от своя страна останал задължен за претендираната сума.
С Определение от
16.09.2019 г. е върната исковата молба на ищеца и делото е прекратено в частта
за претенциите в размер на 1464 лева – възнаградителна договорна лихва. Определението е в сила от 02.01.2020 г.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 6375/2019 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника, който в срока по чл.414, ал.2 ГПК е подал възражение. Исковете,
по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл.
415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл.
238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – на ответника е връчен лично препис от исковата молба и
приложенията към нея на 03.02.2020 г./л.31/, не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се явява и не се представлява в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, като призовката е
връчена редовно на 21.05.2020 г. /л.44/.
Налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК –
предявените искове са вероятно основателни, с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът
намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете, каквото искане е направено своевременно
от страна на ищеца.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По отговорността за разноските:
С оглед уважаване претенцията на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на ищцовото дружество както следва - 68.81 лева разноски в заповедното производство, изчислени с оглед заявения в исковата молба интерес и съобразени с прекратената част от исковете.
В исковото производство ищецът доказа разноски в размер на 50.92 лева – платена държавна такса. В производството ищецът се е представлявал от юрисконсулт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия.
Общо разноски, които на основание чл.78, ал.1 ГПК, ще се присъдят на ищеца в исковото производство, са в размер на 64.14 лева, съобразен с прекратената част от исковете.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че И.А.Б., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ №
49, бл.53Е, вх.В, представлявано от С. Н. Н. и И. Х. Г. – У. сумата в размер на 1082.12 лева – дължима и незаплатена главница по договор за револвиращ заем № ***,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 18.04.2019 г. до окончателното й погасяване, въз основа на
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 6375/2019 г. на ПРС, Х гр. с-в.
ОСЪЖДА И.А.Б., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Профи
Кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България“ № 49, бл.53Е,
вх.В, представлявано от С. Н. Н. и И. Х. Г. – У., сумата в общ размер на 64.14 лева, представляваща разноски в исковото производство и 68.81 лева лева– разноски по ч.гр.д. 6375/2019 г. по описа на ПРС .
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 ГПК. Страните
могат да търсят защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ