МОТИВИ :Обвинението е против подсъдимият Т.А.Н. ***, ,за
това че в периода 01.11.2010 г. - 14.02.2011 г. в гр.
Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, като управител на „E"
ЕООД гр. Пазарджик е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения
по чл. 86 от ЗДДС в особено големи размери - общо 670 780,00 лв. /шестстотин и
седем десет хиляди
седемстотин и осемдесет лева/, като използвал пред ТД на НАП
документи с невярно съдържание при водене на счетоводството в
дружеството - шест броя фактури с №00000008**/30.11.20**г.,
№00000008**/10.12.2010 г., №**********/11.12.2010 г.
№**********/07.01.20**г. №00000003**/10.01.20** г. и № **********/29.01.2011 г. и потвърдил
неистина пред ТД на НАП в подадени справки-декларации по ЗДДС с вх. № 1300107***/14.12.20** г. №
13001083***/14.01.20*** г. и №
1300108****/14.02.20** г.,
които се изискват по силата на закон - чл. 125 от ЗДДС - престъпление по чл. 255 ал. 3 вр. с ал. 1 т. 2 предл. 1-во и т. 6
във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.
Производството пред първата инстанция се разви по реда на Глава ХХVII от НПК.
В хода на съдебните прения, представителят
на прокуратурата поддържа обвинението,
пледира за осъдителна присъда с приложението на чл.66 ал.1 от НК,спрямо наказанието лишаване от свобода
Защитникът на
подсъдимият,пледира
и излага съображения за приложението
на чл. 66 от НК.
Подсъдимият се признава за виновен , признава изцяло фактите ,изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях.
Съдът като обсъди и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено
следното: „E" ЕООД е вписано в търговския регистър на
Окръжен съд гр. Пазарджик по фирмено дело № 723/2003 г. със седалище и адрес на
управление гр. П, ул. „Ц.Ш." 73-А с едноличен собственик на капитала подс.
Т.А.Н.. Задълженото лице е регистрирано по реда на ДОПК в ТД НАП Пазарджик в
регистъра на НАП на 07.06.2004 г. Фирмата е регистрирана по ЗДДС на 24.09.2004
г.
Със
Заповед за възлагане на ревизия на началник сектор „Ревизии" № 110093 от
09.02.2011 г. изм. със ЗВР № 1100956 от 23.02.2011 г. изменена със ЗВР № 1101424
от 21.03.2011 г., изменена със ЗВР №1102370 от
16.05.2011 г. спряна със Заповед № 1100196 от 19.05.2011 г., на осн. чл. 34,
ал. 1, т. 2 от ДОПК - открита процедура за обмен на информация между РБългария
и Великобритания. Ревизията е възстановена съгласно чл. 35 от ДОПК със Заповед
№ 1103***-В от 29.07.2011 г. на екип в състав св. Х.Х.от гр. Хасково, инспектор
по приходите в ТД на НАП П., П.К.от гр. Х. гл. инспектор по приходите,
ръководител екип и на Д.Д.от гр. Х., ст. инспектор по приходите като им е
възложено извършването на ревизия на фирма „E" ЕООД седалище и адрес на
управление в гр. Пазарджик на ул. „Ц.Ш." № 7 А-3, представлявано от подс. Т.Н.
***.
Обхвата на ревизията е по ЗДДС за периода 01.05.2010
г. до 28.02.2011 г.
На лицето
представляващо Дружество - подс. Н., е връчена Заповедта с №1103832 от
29.07.2011 г. изменена със ЗВР № 1104276 от 24.08.2011 г. лично срещу подпис.
В процеса на ревизионното производство на обвиняемия е
връчено ИПДПО ЗЛ № К 8-1889 от 23.02.2011 г. за представяне на оборотни
документи главни книги, регистри на сметки и други счетоводни документи във
връзка с доставки от фирма „П. 1" ЕООД седалище и адрес на управление в
гр. София на ул. „С.Ш." №110 с представляващ св. Я.Ф..
В отговор с писмо № 17-74-00-12 от 18.05.2011 г. до ТД
на НАП офис „В." е посочено, че тъй като адреса за кореспонденция на фирма
„П. 1" ЕООД е в гр. Пазарджик, проверката следва да се извърши там.
С писмо № 10689-4 от 05.05.2011 г. е изпратен ПИПД №
1100836 от 04.05-2911 г., като е посочено, че проверката е извършена по реда на
чл. 32 от ДОПК. След две посещения на адреса за кореспонденция в гр. Пазарджик
на ул. „Иван Вазов" № 14-2-7, лицето за контакт св. Ф. не е открит и в
офис Пазарджик на информационното табло е поставено съобщение, което е
публикувано и в интернет страницата на НАП.
На 04.05.2011 г. в ТД на НАП гр. Пловдив офис
Пазарджик се е явил формален собственик на „П.-1" ЕООД св. Й.А., на който
е връчено ИПДПОЗЛ № 17-74-00-12 от 25.03.2011 г. за представяне на документи
във връзка с доставки от „П. 1" ЕООД на „E" ЕООД, осъществени по
фактури с номера № 815 от 30.11.2010 г. за доставка на 28 000 чифта ботуши на
стойност 2 240 000 лв. с начислено ДДС в размер на 448 000 лв.; по фактура № 8**
от 10.12.2010 г. за доставка на 8 000 чифта обувки на стойност 600 000 лв. и
начислено ДДС 120 000 лв. и по фактура № 817 от 10.12.2010 г. за доставка на 5
200 чифта обувки на стойност 423 800,00 лв. и начислено ДДС в размер на 84 760
лв.
Друг
формален собственик на фирма „П.-1" ЕООД е бил и св. А.Д.. На 16.09.2011 г. в офиса на ТД НАП Хасково са
получени документи, с които св. Я.Ф., представляващ „П.-1" ЕООД декларирал
стоката по фактури с описани по-горе номера, че е съхранявана в склад взет под
наем, за което е приложил Договор от 30.06-2009 г. и стоката е доставена в
склад на дружеството в гр. Пазарджик в магазин „З." нает от 30.06.2009 г.
Относно товаренето и разтоварването на стоката св. Ф. посочил, че той
сам е натоварил стоката и сам я е разтоварил.
Представени са от него и копия от касови бонове, които
обаче нямат нищо общо с посочените по-горе фактури. Представени са още Договори
за съхранение на стоката в същия склад. Представени са описи на транспортни
средства, с които стоката е изнесена за Англия.
Относно предходни доставчици са представени копия на
фактури от фирми от страната, приложени по ревизионният акт: „Г." ООД гр.
П., „Г. И." ЕООд, „Г. ф. ш." ООД гр. П.и ЕТ „Д.Я.Д" гр. П.-
всички с управител и съдружник св. Я. Д..
Фактурите за доставка от предходните посочени по-горе
доставчици са за периода 2006, 2007 и 2008 г., но за този период дружеството „П.-1",
не е представило документи за наличие на складови помещения и не става ясно
къде са съхранявали обувките до датите на износа - февруари 2011 г.
Представена е инвойс фактура № 66 от 09.11.2010 г. за внос на обувки 6
000 бр. ботуши 98 000 бр. от Р. от фирма „П.и. ЕК с." на стойност 3 538
000 евро.
Представени са и ЧМР за извършен транспорт. Като
превозвач е посочена фирма „Д. и." Р.М. и че стоката е превозена през
месец ноември 2010 г.
Във връзка с представените данни за превозните
средства е извършена проверка до Г. д. „Г.п." гр, София. В резултат на
проверката и получения отговор е установено, че нито едно от превозните
средства, описани в ЧМР, собственост на фирма „Д. и." не е минавало
българска граница през посочените периоди.
Във връзка с посочената фирма от Р. „П.импорт е."
към ревизионното производство е присъединено с протокол № 1103164 от 27.09.2011
г. Искане и отговор за обмен на информация до друга държава членка на ЕС, в
който е констатирано, че получаването на стоките от румънската компания не може
да бъде потвърдено, тъй като от създаването на компанията до настоящият момент
тя не е осъществявала дейност, компанията няма персонал и активи. Собственик,
формално на компанията е св. П.К.от гр. П.. Фирмата не е подавала декларации за
транзакции. В резултат на извършените проверки в Р.на тази компания към момента
е повдигнато обвинение.
На всички
предходни доставчици, посочени и представени от фирма „П. 1" ЕООД, която
се явява предходен доставчик на „E" ЕООД са извършени проверки. При тези
проверки категорично се доказва и е установено, че описаната стока не отговаря
на стоката, която е доставена на ревизираната фирма „E" ЕООД, както по
количества, така и по стойности. По този повод в ОС гр. Пазарджик е приключило
НОХД № 597/2014 г. с осъдителна присъда срещу св. Я.Ф. по чл. 255, ал. 3 от НК.
Друг
директен доставчик на ревизираната фирма е фирма „Д. ИИ" ЕООД с формален
собственик св. П.С.със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, по
три броя фактури с номера 389 от 10.01.2011 г. за доставка на 350 бр. обувки на
стойност 29 750.00 лв. и начислено ДДС в размер на 5 950.00 лв.; фактура № 387
от 07.01.2011 г. за доставка на 360 бр. обувки на стойност 30 600.00 лв. и
начислено ДДС в размер на б 120.00 лв. и по фактура № 411 от 29.01.2011 г. за
доставка на 350 бр. обувки на стойност 29 750.00 лв. и начислено ДДС в размер
на 5 950 лв.
Общо ,доставени" от фирма „Д. ИИ" ООД обувки
на ревизираното дружество са в размер на 1 060 бр. на стойност 90 100.00 лв. и
ДДС 18 020.00 лв. Последователни собственици на тази фирма са били съответно
свидетелите И.И., Л.Р.и Й.В.. Всички те, както и св. П.С.категорично посочват,
че не познават подс. Н., не им е позната фирма „E" ЕООД и никога не са
извършвали сделки с нея. На „Д. ИИ" ООД е извършена проверка от
ревизиращият екип, при което е установено, че на ИПДПОЗЛ № К8-2134 от
11.03.2011 г. са представени копия на фактури и договор за покупко-продажба на
предходен доставчик фирма „Л.Т.Л." АД гр. Пазарджик. Не са представени
доказателства за транспортиране на стоката и плащане.
На фирма „Л.Т.Л." е извършена проверка, която е по реда на чл. 32
от ДОПК - лицето не е намерено на декларирания адрес и информация не е
представена.
„Получената" стока от „П. 1" и „Д. ИИ"
от ревизираното дружество „E" е „продадена" по фактури, както следва:
- 23 700
бр. ботуши и 5 138 бр. обувки, износ за А. към фирма „П.Р." гр. Нотингам с
фактури с номера:
1.337 от 01.02.2011 г.
2. 338 от 03.02.2011 г.
3.330 от 03.02.2011 г.
4. 340 от 04.02.2011 г.
5. 341 от 07.02.2011 г.
6. 342 от 07.02.2011 г.
7. 343 от 08.02.2011 г.
Общата стойност на фактурите е 896 278,65 лв. Като
превозвач на стоката е посочена фирма „Б." Р.М.. Във връзка с транспорта е
извършена проверка и е установено, че описаните превозни средства в ЧМР,
представени от фирмата не са минавали българска граница през 02 месец на 2011
г.
Във връзка с установяване на реалност на ВОД до А. е
изпратено искане до ТД на НАП, като в получения отговор с per. №27201#3
от 16.12.2015 г. е установено, че при проверка в системата за обмен на ДДС
информация между държавите членки на ЕС НЯМА
ДАННИ за
регистриран за целите на ДДС дружество с наименование „P***" L*GB *********.
По
документи освен за А., част от стоката е отразено, че е „пласирана" и в
страната по фактури с номера 330 от 16.12.2010 г. 8 000 чифта обувки на ЕТ „К.А."
гр. П.с управител св. Е.А.; по фактура 331 от 16.12.2010 г. 4 300 чифта ботуши
на „С. 2002" ЕООД и по фактура № 333 от 04.01.2011 г. 1122 чифта обувки с
получател фирма „С." ЕООД, с формален управител св. М. Л..
За фирмите получатели по тези доставки, е установено,
че нямат складове за съхранение на стоката в описаните по-горе размери не са
представили документи относно транспортирането на стоката и липсва кадрова и
техническа обезпеченост за извършването на облагаеми с ДДС доставки.
От разпита на св. Й.П.- управител на „С. 2002" ЕООД към 2010 г. е
видно, че предмета на дейност на дружеството е бил производство на млечни
продукти и че той никога не е осъществявал сделки с „E" ЕООД.
В резултат на анализа на представените документи в
процеса на ревизията се установява, че не са представени доказателства за
транспортирането на стоката до склада на дружеството, на което е платено за
съхранение на стоката на фирма „П. 1", не е представен стоков поток. Св. Я.Ф.,
представляващ фирма „П. 1" твърди, че сам е натоварил стоката, видно от
доставни и продажни фактури. Това обаче е невъзможно, тъй като става въпрос за
голямо количество стоки, към 41 000 броя обувки. Не са представени фактури за
покупки на обувки и ботуши през 2009 г. и 2010 г., а представените фактури са
от 2006, 2007 и 2008 г., за който период фирмата не е разполагала с помещения
за съхранение. Видно от приложените доказателства, транспорта от Румъния до
България категорично не се потвърждава. Представените касови отчети се
различават по дати и суми от представените фактури. Дружеството не е отразило в
СД и Дневник за покупки представената инвойс фактура № 66 от месец 11.2010 г.
Също така от писмо изх. № 74-03-486/15.12.2015 г. на ТД на НАП София е видно,
че за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2011 г., дружеството „П. 1" ЕООД не е
декларирала вътреобщностни доставки (ВОД) от търговци, регистрирани за целите
на ДДС в държави членки на Европейския съюз. На „E" ЕООД е отказано
данъчен кредит ДДС по фактури от „П. 1", посочени по-горе в размер на 652
760,00 (448 000 + 120 000 + 84 760 лв.) и за фирма „Д. ИИ" ЕООД в размер
на 18 020 лв. (5950+6120+5950) като съгласно чл. 70 ал. 5 от ЗДДС във вр. с чл. 68
ал. 1 т. 1 и чл. 69 ал. 1 и чл. 6 от ЗДДС за ревизираното дружество не е налице
право на данъчен кредит по фактури от фирма „П. 1" и фирма „Д. ИИ" и
корекцията следва да намери отражение за данъчни периоди, за който е ползван
данъчен кредит по тези фактури месец 11 и 12 на 2010 г. и месец 01 на 2011 г.
Изготвен е РД № 1104276 от 12.10.2011 г., връчен на
17.10.2011 г. на подс. Н. от ръководителя екип П.К.лично срещу подпис.
Констатациите
на РД не са обжалвани и е изготвен РА № ********* от 14.11.2011 г. РА №
*********/14.11.2011 г., издаден на „E" ЕООД е обжалван пред ОУИ гр.
Пловдив, като е изготвено Решение № 116 от 02.02.2012 г., с което са потвърдени
установените данъчни задължения, данъчен кредит в размер на 670 780,00 лв.
Решение № 116 от 02.02.2012 г. на ОУИ гр. Пловдив е връчено на 22.02.2012 г.,
не е обжалвано по съдебен ред и е влязло в законна сила на 07.03.2012 г.
Счетоводителката на „E" ЕООД, св. Б.У.е била
упълномощена от подс. Н. с пълномощно от 28.11.2007 г. (т. 11 л. 66) с подробно
изброени права, в това число да представлява подсъдимия. и пред органите на
НАП. Всички фактури са били представяни на счетоводителката от подс. Н., като
той лично е посочвал името на фирмата, на която да се издаде фактурата и за
какъв вид стока, след което ги е подписвал за осъществяване на сделката.
Фактурите за покупки, в това число и от доставчиците „П. 1" и „Д. ИИ"
след донасянето им от подсъдимия. също били осчетоводявани от св. У. с право на
данъчен кредит. Ежемесечно справките декларации по ДДС и дневниците за покупки
и продажби, както счетоводните регистри и отчети, също били изготвяни от
счетоводителката. След изготвянето на СД по ДДС и дневниците за покупки и
продажби, всички те били подписвани от подс. Н.. До края на 2010 г. и въз
основа на пълномощното, св. У. ги носела на ръка в НАП, където се издавал
протокол за приемането им, който се подписвал от нея като упълномощено лице.
След края на 2010 г. счетоводителката ги подавала в НАП с електронен подпис.
Така,
освен че е използвал документи с невярно съдържание -посочените фактури, за
периода 01.11.2010 г. - 14.12.2010 г. подс. Н. като данъчно задължено лице
подписал и СД по ЗДДС с вх. № 1300 1079 287/14.12.2010 г., в която не
декларирал данъчно задължение по ЗДДС в размер на 448 000,00 лв., като с така
потвърдената неистина, декларацията била подадена в НАП от упълномощената за
тази цел счетоводителка - св. У..
За
периода 01.12.2010 г. - 14.01.2011 г. подс. Н. като данъчно задължено лице
подписал СД по ЗДДС с вх. № 13001083***/14.01.2011 г., в която не декларирал
данъчно задължение по ЗДДС в размер на 204 760,00 лв. като с така потвърдената
неистина, декларацията била подадена в НАП от упълномощената за тази цел
счетоводителка - св. У..
За периода 01.2011 г. -
14.02.2011 г. подс. Н. като данъчно задължено лице подписал СД по ЗДДС с вх. №
13001088***/14.02.2011 г., в която не декларирал данъчно задължение по ЗДДС в
размер на 18 020,00 лв. като с така потвърдената неистина, декларацията била
подадена в НАП от упълномощената за тази цел счетоводителка - св. У..
На досъдебното производство е назначена
съдебно-финансово-икономическа експертиза, видно от заключението на която,
фирма „E" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Ц.Ш."
7А-3 с едноличен собственик на капитала, подс. Н., за периода 01.11.2010 г. -
14.02.2011 г. е с реално дължими данъчни задължения по ЗДДС общо в размер на
670 780,00 лева, по данъчни фактури, издадени от „П. 1" ЕООД и „Д. ИИ 20***"
ЕООД.
С Решение № 48/20.04.2011 г. на ОС гр. Пазарджик била
обявена неплатежоспособност на „E" ООД и открито производство по
несъстоятелност. През м. декември 2011 г. подс. Н. и счетоводителката св. У.
предали заверени копия от всички счетоводни сметки, оборотни ведомости и
справки декларации на синдика св. П.С.. С Решение № 19/25.02.2013 г. на ОС гр.
Пазарджик, дружеството било обявено в несъстоятелност и прекратена дейността
му, като от този момент именно реално
в разпоредителна власт встъпил синдика св.С.. До този момент
представителна власт имал и подс. Н., но със санкция на синдика.
Поради
липса на финансови средства, дружеството в настоящия етап не е в състояние да
изпълнява парични задължения както към НАП, така и към банките. Поради липса на
активи и парични средства, поради задълженията си към държавата и особено по
обслужване на банковия кредит, дружеството не е било в състояние да развива дейност.
Поради намаляване обема на работа в строителството през последните три години,
каквато дейност е развивало дружеството, поради големи вноски по банкови
кредити, дружеството не е в състояние да развива дейност. Теглени са големи
суми за машини и съоръжения, погасяването на които е поглъщало всички приходи
от дейността. Комплексно тези причини са довели до неплатежоспособността на „E"
ОДД гр. Пазарджик.
Горната фактическа
обстановка, съдът възприе, въз основа на самопризнанието на подсъдимият ,подкрепящо се в достатъчна
степен от показанията на свидетелите - Й.Б.А., Г. П.П. , А. А.Х. , А.А. Д. , Я.С.. П.Д. К. , И. Б. И., П.Д.С. , Л.Б. Р. Й. П.В., Е. А. А., В. С. В., И. Г.П., М. Щ. Л., Я. М. Ф., Н.К.Л. Х. М.Х., И. И.Костов, Б.А. П., Б.А У., П.С. С, М Й А, В.Г.М.,заключението на съдебно-икономическа
експертиза на вещото лице Р. С. А. заключенията на вещите лица И. Н.Н.- експерт „ЕКД"
в „НТЛ" при ОД на МВР гр. Пазарджик,Ж. С.Ш.- експерт
„НТЛ" при РУП гр. Пещера, ул. „Д-р П. Ц." № 1,ПИСМЕНИ
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА: писма, протоколи за вземане на образци, справки,
справки-декларации по ЗДДС,ф-ри,, декларация за семейно, материално и имотно
състояние, свидетелство за съдимост .
Съдът дава пълна вяра на събраните гласни
доказателства ,които синхронизират напълно със събраните писмени
доказателства,като взаимно се допълват,подкрепят направеното самопризнание и
очертават по категоричен начин на гореописаната фактическа обстановка.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна
страна, подсъдимият Т.А.Н. е осъществил при пряк
умисъл състава на по чл.
255 ал. 3 вр. с ал. 1 т. 2 предл. 1-во и т. 6 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК,тъй
като в В
периода 01.11.2010 г. - 14.02.2011 г. в гр. Пазарджик, при условията на
продължавано престъпление, като управител на „E" ЕООД гр. Пазарджик е
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по чл. 86 от ЗДДС в
особено големи размери - общо 670 780,00
лв. /шестстотин и седем десет хиляди
седемстотин и осемдесет лева/, като използвал пред ТД на НАП
документи с невярно съдържание при водене на счетоводството в
дружеството - шест броя фактури с №0000000***/30.11.2010 г.,
№00000008**/10.12.2010 г., №00000008**/11.12.2010 г.
№**********/07.01.2011 г.
№**********/10.01.2011 г. и № **********/29.01.2011 г. и потвърдил неистина
пред ТД на НАП в подадени справки-декларации по ЗДДС с вх. № ***********/14.12.2010 г. № 13001083****/14.01.2011 г. и № 1300108****/14.02.2011 г., които се изискват по силата на закон
- чл. 125 от ЗДДС .
Субект на наказателна отговорност
по чл. 255 от НК е физическото лице, което управлява и представлява дружеството.С оглед правата и задълженията, които подс. Н. като представляващ
дружеството е имал, не се е съобразил с изискванията по ЗДДС. Той е съзнавал,
че ползването на документите с невярно съдържание - дневници за покупки, в
които е отразявал нереално извършени сделки по описаните по-горе фактури при
водене на счетоводството, както и в потвърждаването на неистина в подаваните СД
по ЗДДС е водело до укриване на данъчни задължения в особено големи размери,
които надхвърлят законовопосочената граница от 12 000 лв. Като потвърдил
неистина в подадени пред органите на НАП справки декларации по чл. 125 от ЗДДС,
той фактически е възпрепятствал установяването и плащането на дължими данъци по
чл. 86 от ЗДДС в особено големи размери - 670 780,00 / шестстотин и седем десет
хиляди седемстотин и осемдесет лева/.
Като лице, което представлява дружеството и съгласно
правомощията му, подс. Н. е бил длъжен да познава в детайли дейността на
фирмата в този смисъл и взаимоотношенията със съконтрахентните фирми. Предметът
на услугите по въпросните общо 6 бр. фактури с другите две дружества „П.
1" ЕООД и „Д. ИИ" ЕООД, са от такова естество (доставки на обувки),
че задължително, ако са извършвани или дори само планирани, трябва на първо
място да бъдат негово достояние. След като такава дейност не е била извършвана,
той не е следвало да предприеме действията на избягване установяването и
плащането на данъчните задължения. В този смисъл сделките са били умишлено
насочени да навредят на фискалните интереси на държавата. Прекият му престъпен
умисъл е още по-ясно изразен предвид отразените в дневниците за покупки
нереално извършвани сделки именно по споменатите фактури.
Подсъдимият е наказателно отговорен - налице са изискванията на чл. 31, ал. 1 от НК. поради
което на същия може и следва да му се
търси наказателна отговорност за извършеното престъпление..
При индивидуализацията на наложеното на подъдимият наказание, съдът се
съобрази с принципите за неговата законоустановеност и индивидуализация. Съдът отчете степента на
обществена опасност на деянието и на дееца, причините и подбудите за извършване
на престъплението- стремежът към неправомерно облагодетелстване, наличието на смекчаващи и
на отегчаващи вината обстоятелства. В приложимия текст чл. 255 ал. 3 вр. с ал. 1
т. 2 предл. 1-во и т. 6 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК
е
предвидено наказание лишаване от свобода от 3 до 8 години,както и конфискация на част или
на цялото имушество на виновния..
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да бъде наложено на подс. съдът прецени наличието на смекчаващите
вината му обстоятелства, на отегчаващи
такива, неговата и на деянието степен на обществена опасност и съотношението
между тях, за да се постигне оптимална съразмерност между действията на подсъдимия и
противодействието на държавата.
От
една страна съдът отчете,че данъците и без наказателна санкция са си дължими,от друга се отчете че подсъдимият е лице което има
семейство/женен с две деца/ и на което дължи издръжка.Той е човек с висше образование,който е с чисто
съдебно минало и положителни характеристични данни- които изходат от органите
на МВР.Като смекчаващо отговорността обстоятелство се отчита и фактът на
отдалечеността на деянието към момента на постановяване на присъдата,за което с
процесуалното си поведение не е допринесъл подсъдимият.
Като отегчаващо отговорността обстоятелства,се отчете,че
укритите данъчни
задължения многократно надвишават
размера на квалифициращото обстоятелство, дефинирано в чл. 93, т. 14 НК,
Съвкупната преценка на всички
изложени по-горе фактори, води съдебният състав до извода, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,че деянието е с по низка
степен на обществена опасност от характерните за този вид престъпление,че предвиденото в закона най леко наказание в случаят
се оказва несъразмерно тежко ,в който случай са налице предпоставки за
прилагане разпоредбата на чл.55 НК.
При това
положение съгласно нормата на чл.58а, ал.4 във връзка с чл.55 ал.1 т.1 от НКсъдът определи наказанието под минимума предвиден в закона за
извършеното престъпление и наложи в размер на две години и шест месеца ЛОС.
Съдът
намира,с оглед данните за личността на подсъдимият,както и целите на
наказанието,че в случаят следва да намери приложение разпоредбата на чл.66 от НК.Преди всичко за действителното поправяне на подсъдимият и за постигане
целите на наказанието,не е наложително той да изтърпи реално/ефективно/ така
определеното му наказание от две години
и шест месеца „лишаване от свобода“,поради което отложи изпълнението на същото
за изпитателен срок, от пет години години,считано от влизане на присъдата в
сила.
При решаване
на въпроса за условно осъждане съдът взе в предвид и двете цели на наказанието
- както индивидуалната, така и общата превенция.
По този начин
ще се реализира напълно предупредителният потенциал на условното осъждане, тъй
като през целия този период е реална заплахата подсъдимият да изтърпи
отложеното наказание.
Съдът прие че
прилагането на условното осъждане с пет
годишен изпитателен срок не противоречи и на целите на генералната
превенция. Те се намират в диалектическа връзка с целите на личната превенция и
се реализират чрез нея без да са в конкурентно съотношение помежду си. Не би
могло да се очаква, че наказание, чиято строгост надхвърля необходимото за
поправяне на осъдения, ще въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите членове на обществото. Идеята за санкцията единствено като назиД.е
за останалите членове на обществото е чужда на българската наказателна система.
Отчете се, че само справедливото по вид, размер и начин на изтърпяване
наказание може да изпълни и превантивната функция на наказателноправната
репресия. 5-годишният изпитателен срок ще бъде напълно достатъчно време, през
което подсъдимият ще си направи равносметката и нужните изводи и ще има
сериозен възпиращ ефект, каквито са и целите на наказанието по чл. 36 от НК.На
основание чл.55 ал.3 от НКСъдът не
наложи предвиденото в закона друго такова наред с ЛОС– конфискация на
част или цялото имуществото на подсъдимия/видно от материалите находящи се на
лист 205 том 10-ти по делото,не притежава движимо и недвижимо имущество-в тази насока
е и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние в д.п./
Предвид изводите
за виновност и осъждането на подсъдимия, той понесе тежестта от направените по
делото разноски.
Осъди се
подсъдимия да заплати сторените по делото разноски по сметка на ОД на МВР гр. Пазарджик в размер на 476,40 лв.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си и изготви мотивите си към нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: