Решение по дело №109/2020 на Окръжен съд - Видин

Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е-27

 

Гр.В.

 

 

8 май 2024 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският  окръжен съд  гражданско отделение в закрито заседание на 19 април   две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

                                             Председател :Г. Й.

                                                     Членове :

                                                                      

при секретаря      А. А.  ............... и с участието на прокурора.....................................................................

изслуша докладваното от съдията Й. гр. дело № 109     по описа за 2020  година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

          

 

 

Ищците по гр.д.№109/2020 г. Е.Е.Б.,ЕГН **********, с адрес: *** и  К.З.Б.,ЕГН **********, с адрес: *** са баба и дядо на К. А. В.

Ищците по гр.д.111/2020 г. М.А.К. и В.  Л.К. са баба и дядо на К. А. В. –родители на бащата .

Ищецът по гр.д.112/2020 г.А.В.К. е баща на К. А. В..

Ищците твърдят ,че по  вина на служителите на ответника  „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ С. П." АД, С ЕИК:.., със седалище и адрес на управление: гр. В. търпят вреди от неимуществен характер, за които следва да бъда обезщетени по справедливост. Ответникът е юридическо лице - търговско дружество, регистрирано като лечебно заведение в съответствие със Закона за лечебните заведения.

В исковите молби се твърди ,че на 19.02.2015 г. към 16:45 часа ищецът  А.К. отишъл да вземе дъщеря си  К. А. В. която тогава била на 3 години, от Детска градина „Синчец" в гр. В.. Учителката от детската градина му казала, че К. е имала неразположение през деня и била хремава. След като се прибрали в къщи А. споделил казаното от учителката. Майката  Е. веднага измерила температурата на детето с живачен термометър, който отчел 38 градуса. Дала й „Нурофен" за деца и през следващите часове проследявали температурата на К., която постепенно се понижавала. Вечерта К. била жизнена, хапнала, играла си с дядо и баба, закачали се, смели се, температурата спаднала до нормални стойности и родителите на К. я сложили да си легне.

Към 02:00 часа през нощта майката на К. се събудила , тъй като спала до детето и усетила, че    е много топла. Веднага събудила А.. Родителите на К.  мерили три пъти температурата, а тя била много висока, около 42 градуса по Целзий. Майката на К. й дала ,,Хескалгин" за деца, но температурата  на спадала, детето  видимо  не  изглеждало  в добро здравословно състояние, била вяла, отпаднала. Тогава родителите на детето незабавно решили да я закарат в ответната болница, таткото на ръце взел детето и за минути били в спешното отделение на болницата. В спешния кабинет ги е посрещнала медицинска сестра, която повикала дежурният лекар д-р Р. Р.. Д-р Р. ги приела в кабинета, като изглеждала спокойна все едно не става дума за спешност. Е. и А. споделили, че детето има някакъв проблем, че са измерили температурата на Кейси с електронен и живачен термометър, които са отчели 42 градуса по целзий. Д-р Р. Р. ги прегледала, но подходила пренебрежително към тях, изгледала ги все едно са неграмотни и не познават цифрите, изобщо не   им повярвала и казала, че ако детето е наистина с 42 градуса температура, вероятността да го занесат живо е малка. Майката на К. споделила на родителите си, че д-р Ра.  много повърхностно видяла детето, дори не си направила труда още веднъж да й измери температурата. Направило впечатление, че много набързо и само от едната страна преслушала  белите дробове  на детето,  а  гърлото  му  погледнала  без  много детайли, дори без да ползва шпатула. Д-р  Р.  не  назначила  нито  образни,   нито  лабораторни изследвания,   просто   казала  „   ами,   зачервено   й   е   гърлото,   нищо   няма"   и предписала антибиотик „Клацит", както и свещички за сваляне на температурата, без да е сигурна дали тези лекарства ще подействат на детето, без антибиограма, без нищо.

На следващата сутрин 20.02.2015 г. родителите на Кейси  още в 09:00 часа, непосредствено след началото на работното време отишли при личния лекар на детето- д-р В. М.. Е. казала, че му е разказала много подробно за подробно за случилото се предната вечер, такова нещо с К. се случвало за първи път. Д-р М. бил запознат какви са били оплакванията и симптомите на детето, че е било преглеждано в болница, в спешно отделение. Д-р  М.  им  дал  нова рецепта,  като единствено  сменил  антибиотика  от  "Клацид"  на  „Зинат".   Родителите  взели лекарствата от аптеката и се прибрали. Родителите  А. и Е. давали лекарствата по предписаната схема , като  майката   Е. слагала свещички , които уж трябвало да понижат високата температура, но тя така и не спадала, варирала между 38 до 39,9 градуса по Целзий. К. съвсем отпадна, правили опити да я хранят, да й дават вода, за да не се обезводни, но тя не се подобрявала. К. била  едно здраво, обгрижвано и обичано дете, което до онзи момент не е боледувало. Е. и майка й готвили любимите на детето гозби, правили му супи, бульони, давали й вода с лимон, за да не се обезводни, но К. била много отпаднала, измъчена, нямала сили нито да хапне, нито да се заиграе, нито за се засмее. Това много притеснявало ищците . Макар и малка ,К. била много будно и добре развито дете, можела да се обгрижва и сама, не се държала като бебе, но от безсилие и болки започнала да плаче, да казва, че я боли в дясната част на гърдите и гърба, задъхвала се, кашляла,  все едно не и достига въздух.  Въпреки лекарствата детето не се подобрявало, затова още на следващия ден 21.02.2015 г.ищецът  К.З.Б.  заедно с дъщеря си и зет си откарали отново Кейси в болницата. Този път били приети от дежурната д-р Е. Е. Ищците Е. и А. започнали да разказват всичко, обяснили какво са правили у дома, за да спадне температурата, какви са оплакванията и симптомите на детето от самото начало до сега. Д-р Е. погледнала гърлото на К., преслушала гърдите й и казала „нещо има тук, не ми харесва, най-добре да я види специалист" и ги насочила към д-р Л. П. - педиатър. Тримата закарали К. в педиатрията и започнали отново да разказват, че това не е изобщо нормално за Кейси, казали кога, как е започнало всичко, какво са направили, какви лекарства са дали, от какво се оплаква детето, всичко в детайли за развоя на събитията до онзи момент. Е. и А. наблегнали на факта, че въпреки приема на медикаментите, които други лекари са предписали, К. се е влошила, залежавала се, нямала апетит, оплаквала се от болки в гърдите и гърба вдясно и продължавала да поддържа много високи стойности на температурата, вариращи между 38 - 39,9 градуса. Ищецът К.Б.  се обърнал към д-р П. с думите: „ Направете нещо, детето толкова се мъчи, дайте му лекарства, ако трябва влейте му системи, тези хапчета не й помагат, вижте я само, тя е толкова жизнена по принцип, сега няма сили за нищо, моля ви лекувайте го това дете." Д-р Л. П. изобщо не се трогнала от молбите ,както и от тези  на родителите, прегледала гърлото на К., преслушала гърдите й и измерила температурата, която към онзи момент била 38 градуса. След това, за огромна изненада  казала „Спокойно, детето ви е напълно здраво". Ищецът К. бил изплашен и шокиран, казал на д-р П.: „Ама, как ,вижте я, тя едва си поема въздух, няма силички да стане, това не може да е здраво дете". Д-р П. с много уверено изражение казала, че тя е толкова години специалист педиатър, че е виждала всякакви деца и че е категорична, че Кейси е здрава. Въпреки думите й,  родителите на К. настоявали, виждали, че детето изобщо не е добре, още по-малко да е здраво.Ищецът  К.З. няколко пъти  питал доктор П.  казал и, че  ако става дума за пари,  да не се притеснява, ще намерят, колкото каже, само да приеме и лекува детето, да не го оставя така. Тогава д-р П.  казала; „Е, сега с циганите в болница ли ви се лежи, като ви казвам, че е здраво- здраво е детето, стига сте се паникьосвали, нали, аз ви казвам, че нищо и няма!". Е. се опитала няколко пъти да обясни на д-р П.че К. не е боледувала до сега, че с тези оплаквания, при такава давност и въпреки лекарствата,  някак не можела да приеме, че е здрава, та нали всички виждали, че детето се мъчи и е болно. Всички се молели на д-р П. да обърне  повече   внимание   на  детето,   тогава ищецът  А.   К. и   дал   пари   на  ръка, нерегламентирано, като едва тогава д-р П. склонила да назначи изследвания на кръв и урина. Д-р .П. твърдяла ,че нищо в състоянието на детето не налага такива да се правят, но тя го била правила, както тя самата се изразила „за ваше успокоение, да сте доволни". Резултатите от изследванията не излезли добри, кръвната картина показала левкоцити: 24,41 (при референтни стойности 3,5-10,5)-това е двойно над горната граница и дори човек, който не е лекар, ставало ясно, че има инфекция, някакъв процес, срещу който организмът на детето се бори, а очевидно при тези стойности назначения антибиотик не помагал. Хемоглобинът на Кейси също бил нисък 95.0 (при реф.стойности 120- 160). След като споделили тези   факти   с  други  лекари  родителите   разбрали,   че   при  такъв  тип разминаване   -   високи   левкоцити,   нисък   хемоглобин   показват   наличие   на бактериална пневмония, че именно при такива показатели, след като се направи и образно изследване, обсъди се диференциално диагностино се поставя диагноза. Д-р П. погледнала резултатите, но нейната интерпретация била много далеч от тази на специалист - педиатър. Казала на всички, че се наблюдава изявена левкоцитоза и анемичен синдром, но когато К. оздравее щяла да ги коригира, че тези стойности едва ли не били нормални, нищо притеснително нямало в тях. На ищеца К.Б. му направило впечатление, че д-р П. не дала никакви лекарства, нищо не направила, когато я попитал все пак какво му е на детето, какво да правят, как да го лекуват, д-р П. го изгледала с и досада казала: „ Нали ви казах, че детето ви е напълно здраво, какво повече искате да направя!?".

Прибрали К. у дома, като продължили с антибиотичното лечение, което й било назначено. На следващия ден  Е. и А. останали в къщи да я гледат. Състоянието на К. не се подобрило, била отпаднала, само лежала, отказвала да се храни, отново имала висока температура. Никой от близките на детето - баба, дядо, майка, баща не можел да спи, всички стояли будни и чакали детето да се подобри, но за съжаление то не се подобрявало. К. била измъчена и отпаднала.

Коментирали у дома, че никой от тях не разбирал как така изследванията и резултатите от тях не са добри, не са в норма, а според д-р П.детето е напълно здраво. Чудели се какво да сторят, но вярвали на д-р П.все пак тя неколкократно изтъкнала, че е добър специалист с дългогодишен опит.

На 23.02.2015 г. К. била заведена от родителите си при личния й лекар д-р М., защото започнала да проявява все по-често признаци на затруднено дишане. Била бледа, с посинели устни, ръцете и крачетата й били студени, изглеждала като да се задъхва, казвала, че я боли като си поема въздух, показвала дясната страна отред и отзад. Д-р М. дал направление за рентгенография на белите дробове, която веднага била направена, а след като я видял д-р М. казал, че веднага трябва да отидат в болницата „МБАЛ С. П.".

В болницата отишли всички, този път ги посрещнал в педиатрията шефа на педиатричното отделение д-р П. Ф. В кабинета бил и възрастният и много опитен педиатър д-р Ц. На всички има направило впечатление, че още щом видял К., преди д-р Ф. да е казал каквото й да е, д-р Ц. казал: „Е, що сте чакали до сега, това дете е взело-дало, много е тежко положението". Тези думи на опитния лекар смутили всички, а д-р Ф. видимо се притеснил. Погледнал рентгеновата снимка и казал, че според него диагнозата е „едностранна пневмония". К. едва дишала, за изненада на всички Д-р Ф. казал, че „това във В. не го лекуваме", не можело във В., трябвало незабавно да отиде в С. Това било като гръм от ясно небе , досега  казвали, че детето е здраво, а то какво станало-състоянието на К. било толкова сериозно, че не може да се лекува във В..

Д-р Ф. организирал превеждането на Кейси с линейка, която чакали в продължение на час и половина. Не можела да бъде транспортирана с нормална кола, опасно било, така казал д-р Ф., а детето буквално „беряло душа" докато чака линейката. Не били предприети никакви действия по оказване на медицинска помощ, не й била назначена никаква терапия по време на транспорта. Линейката дошла, майката  и К. се качили отзад, а д-р Е. Д. специалист по УНГ, се возел отпред до шофьора. Зад линейката карали с А. и ищците Е.Б. и К.Б. .На К. не й е бил поставен абокат за венозни манипулации, не са давани лекарства, нямало включена система.

Като пристигнали в С. К. била приета в „ СБАЛДБ Проф. И.М.". Още от входа лекарите ги посрещнали с думите; „Ох, пак ли от В. тези там какво правят, всеки път ние им оправяме некадърностите". Лекарят, който видял първи К. казал, че тя е в „изключително тежко състояние", питал какво са чакали до сега, защо никой нищо не е направил, защо това дете не е лекувано. Едва след приема в С. на К. й било приложено венозно антибиотично лечение и кислородотерапия с маска за обдишване. Лекарите обяснили, че състоянието й е критично, че много са чакали и е трябвало по-рано да се пуснат изследвания, да се назначи правилен антибиотик и още неща, които ищците не разбирали. Един млад лекар им казал, че белите дробове на К. са необратимо увредени, защото много са се забавили.

На 25.02.2015 г. при контролна рентгенография на белите дробове  лекарите установили, че пневмонията е обхванала и другия бял дроб и диагнозата вече е двустранна пневмония,          с ехографски данни им показали, че има гной около белите дробове. Докторът казал, че тази гной не се е събрала веднага и това не е нещо, което става за час- два, ден, казал, че заради тази гной дробовете още повече се инфектират, не могат да се разгърнат и цялостно състояние на детето било критично. Обяснил им също, че в тази болница не могат да направят нищо повече за К. че трябва да я приемат при много добри лекари в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" ,тъй като в детската болница нямало хирургично отделение, тя трябва да бъде преведена по спешност в УМБАЛСМ „Н. И. П." в отделението по детска хирургия. К. била приета в УМБАЛСМ „Н. И. П." още същия ден 25.02.2015г. с дихателна недостатъчност и в тежко общо състояние, по спешност. Лекарка в УМБАЛСМ „Н. И. П."  питала: „Кои са тези мърлячи, които така са го оставили това дете, може ли такова нещо?!"Майката Е. и ищцата Е.Б. се разплакали, молели доктора да им обещае, че всичко ще мине добре, той се обърнал и казал: „Аз операцията ще я направя, но не мога да поправя това, което са ви направили във В.." В УМБАЛСМ „П.“ незабавно били предприети нужните хирургически действия по източване на секрета от десния бял дроб на К.  На 27.02.2015г.  я интубирали и я поставили на апаратна вентилация. Родителите и ищците Е. и К. Б.  били по цял ден, всеки ден в коридора на болницата, чакали пред вратата и се молели, от дежурните лекари разбрали, че те на са оптимисти, надявали се на чудо, всички били категорични, че лекарите във В. не са си свършили работата.

На 28.02.2015 г. К. получила сърдечен арест. Лекарите успели да възстановят сърдечната дейност, но след реанимационните дейстия установили, че К. е изпаднала в дълбока кома. Това съкрушило всички, Е. не била на себе си, Е. припаднала в коридора на болницата, К. и  А. били абсолютно безпомощни пред тези обстоятелства. На 21.03.2015 г. късно вечерта думите на дежурния д-р М. „ нещата не вървяли изобщо надобре" ги съсипали, лекарите казали, че    медикаментите, които й подават са на максимална доза и нямало друго, което може да се предприеме, казали им да се молят. Малко по-късно К. починала. Това било най-тежкия момент в живота на ищците.

Всички лекари и от детската болница и от Пирогов били категорични, че лечението на К. е забавено поради неадекватни, некачествени и забавени действия от страна на лекарите във видинската болница.

За ищцата Е.Б. загубата на внучката й К., към коята била силно привързана била сякаш е загубила собственото си дете. Спряла да се храни, започнала да получава нервни пристъпи, по време на които цялата треперела и не можела да овладее тялото си. Започнала да приемала лекарства, не можела сама да се справи с пронизващата я болка от загубата на внучката си. Наред с това ищцата Е.Б. била ежедневно изправена и пред страданието на собствената си дъщеря.Не знаела как да   я    утеши,    не    можела   да   си    представи    какво    изпитва   като   майка Е.Чувствала се безпомощна пред мъката на своето дете.Самата тя се чувствала като непълноценна майка. Искала да бъде опора на Е. и да сдържа емоциите си, но болката била толкова силна, че не могла да се преструва. Ищцата Е.Б. изцяло се сринала психически. В доскоро пълният й уютен дом, от който се чувал ежедневен детски смях, настъпила гробна тишина, която сякаш я пронизвала с нож. Единстеното им жилище съхранявало К. навсякъде- снимките в хола, дрешките й в гардероба, които още миришели на нея, играчките й, разпиляни във всяко кътче. Всеки ден ходела в гробищния парк, където плачела неутешимо далеч от погледите на останалите членове на семейството. Опитите да сдържа емоциите пред дъщеря си я разкъсвали отвътре. Единственото, което й помогнало да се държи е мисълта за дъщеря й Е. и колко голяма нужда има тя от майка си в момента.

За ищеца К.Б. смъртта на К. бил най-тежкият момент в живота му. Много много често повтарял пред близки, че вече няма смисъл да живее, щом детето го няма. Опитвал се да крие сълзите си, да не показва емоции заради Е. но това много го тормозело. През деня често се случвало да отиде в другата стая, за да не се разстройва пред дъщеря си, съпругата си и зет си. Често се затварял в банята, за да поплаче на спокойствие. Сърцето му се късало да гледа дъщеря си. Почувствал се гневен на неспаведливостта, която е сполетяла именно неговото семейство, безпомощен и непълноцнен като мъж и баща. На тръгване от УМБАЛСМ „П.“ дори не искал да се прибира във В., не можел да си представи как ще стъпи в празния апартамент, където малкото усмихнато момиченце, което има очите на дъщеря му няма да го чака с думите " дядо". К.Б. не можел да помогне дори на съпругата си Е., чието здравословно състояние рязко и силно се влошило. Не намирал правилни думи, с които да я утеши, не знаел какво да й каже. Молел се само те двамата по-скоро да идат на " ония свят" при тяхното ангелче Кейси.

Дните не минавали, а най-безмилостни били празниците. Често заставал на прозореца и наблюдавал как хората носят подаръчни торби към къщите си, което му напомняло, че неговите подаръци за Коледа вече за един по- малко. Покрай рождения ден на К. всеки от тях, не бил на себе си. В цялото семейство настъпвало пълна тишина. Затваряли се в различни стаи и чакали денят да свърши. Отказвали да общуват помежду си, защото в разговорите винаги възниквала К., а емоциите, които пораждало случилото се с нея били непоносими.

Ищците К. и Е. Б. се затворили в себе си. Отчуждили се и със сина им, братът на Е. и другите им внуци. Не знаели как ще съобщят на братовчедите на К. тази новина, как щяли да отговорят на въпросите им. Нищо не можело да облекчи мъката им след нелепата, ненавременна смърт на едно 3 годишно дете, починало от абсолютно лечима болест.

Ищците К. и Е. Б. след смъртта на К. се консултирали с множество лекари, специалисти по профила на заболяването, които единодушно изразили мнение, че се касае за пропуск в лечебно-диагностичния процес, допуснат от лекарите във В. Всички се консолидирали около мнението, че смъртта на К. е можела да бъде избегната, ако към състоянието й било подходено с отговорност и професионализъм, при спазване на стандартите и правилата за добра медицинска практика.

Становище във връзка със смъртта на К. е дала и националния консултант по педиатрия проф. П.П., писмото й е изпратено до изпълнителния директор на ИАМО с вх.№ ВК 28-19/ 18.12.2015г.(приложено към исковата молба за сведение на съда):

„ На 21.02.2015 г. Кейси е прегледана от дежурния лекар в Отделението по педиатрия д-р Л. П. Данните от изследванията са показали изразена левкоцитоза (левкоцити-24,41г/л) с олевяване и анемичен синдром (хемоглобин-95.0г/л). Не са предприети навременни действия за хоспитализация."

Сочи се ,че по случая със смъртта на К. била извършена проверка от Изпълнителна агенция „ Медицински одит". В доклад от проф. В. П.- главен инспектор в ИАМО, д-р М. С. Н.- държавен инспектор в ИАМО констатациите на длъжностните лица са следните: „ Д-р Л. П. не е взела под внимание изразената патологична находка в кръвната картина. Не е назначила допълнителни изследвания за диагностично уточняване и не го е насочила за хоспитализация" (стр.5); „..при преглед осъществен от д-р Л. Д. П.-дежурен лекар в Отделение по педиатрия, са констатирани следните пропуски. Тя не е оценила правилно състоянието на детето, като не е назначила допълнителни изследвания предвид изразената левкоцитоза с олевяване и анемичен синдром и не е предприела навременни действия за хоспитализация".

Поддържа се ,че  ответното дружество следва да обезщети по справедливост ищците , тъй като е налице фактическият състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД, във вр. с 45 ЗЗД , а именно кумулативно наличие на следните елементи от фактическия състав:

-        Възложена работа, при извършването или по повод на извършването, на която да е извършено деяние - действие или бездействие;

-        Поведение на определено лице- действие/ бездействие или съчетание от двете;

-        Противоправност- като състояние на разминаване между това, което правната норма  повелява - дължимото  поведение  и това,  което се осъществило  в обективна действителност- фактически реализираното;

-        Вреда- неблагоприятно изменение в правната сфера на едно лице от имуществен или неимуществен характер;

-        Причинна връзка между поведението и противоправния резултат от една страна и противоправния резултат и настъпилите вреди от друга;

-        Вина- разбирана в гражданското право като неполагане на дължимата грижа .

Всеки един от посочените елементи бил налице, като в своята съвкупност те пораждат спорното материално субективно право.  В  настоящият случай те били налице  поради следните съображения:

Поддържа се ,че  МБАЛ „С. П." безспорно е възложила работа на д-р Л. П., д-р Е. Е., д-р Р. Р., д-р П. Ф. д-р Е. Д.. Възложената им работа  била да оказват качествена своевременна и адекватна медицинска помощ в пълен обем според нуждите на пациентите им.

Ищците считат ,че  действията и бездействията на лекарите в ответното лечебно заведение и в частност на д-р Л. П. са довели до несвоевременно поставяне на диагноза, задълбочаване и влошаване на състоянието до „ пневмония", несвоевременна хоспитализация и започване на лечение в болнични условия-с венозно приложение на медикаменти и подаване на кислород, влошаване на нейното състояние до последвалата необратима дихателна недостатъчност и смърт. Данните от проведените на К. кръвни изследвания, направени не по преценка на лекар, а по изрично настояване на родителите й, на 21.02.2015 г. показвали изразена левкоцитоза и анемичен синдром. Този факт бил тотално неглижиран от дежурната д-р Л. П. която не била взела предвид промяната в кръвната картина, не била назначила допълнителни изследвания, не била направила диференциално -диагностичен план, не била извършила никакви действия с цел диагностично установяване на състоянието на детето, предвид факта, че същото въпреки прилаганата терапия не се подобрява, а напротив се влошава.

         Съставен бил акт за установяване на административно нарушение (АУАН № А-20-58-25/18.11.2015 г., приложен към ИМ за сведение на съда) видно от който длъжностите лица са установили, че д-р Л. П. в качеството й на лекар специалист консултирал К. А. В.не е направила цялостна оценка на състоянието на детето в съпоставка с получените лабораторни резултати. Независимо от факта,че към момента на прегледа е разполагала с необходимите клинични и анамнестични данни, д-р П. не била предприела действия по уточняване на състоянието на детето чрез задълбочен диференциално- диагностичен анализ. При ясно изразена патологична находка в кръвната картина (изразена левкоцитоза и анемия) в контекста на влошаващото се състояние след назначено антибиотично лечение тя не била предприела никакви действия за диагностично уточняване на причините за влошеното състояние на детето (като например рентгенофрафия на бял дроб, изследване на Ц- реактивен протеин, микробиология и др.). Независимо от влошаващото се състояние на детето  д-р П не насочила К. за хоспитализация, което предвид възрастта на детето, дължимата лекарска грижа, добрата медицинска практика, ведно с утвърдените в медицинската наука и практика алгоритми за поведение в подобни случаи  било наложително, но не било сторено и било довело до фаталния изход.

         С оглед гореизложеното и предвид становищата на експертите и заключенията на контролните органи се поддържа , че смъртта на К. е можела да бъде избегната, ако лекарите в ответната болница бяха поставили своевременно диагноза, не били отказали да приемат К. за болнично лечение и не били забавили лечението с дни, че да се стигне до тежки, непредотвратими увреди и смърт. Поддържат,че  поради проявената им небрежност и немарливост, състоянието на К. не е било овладяно в ранен етап, което от своя страна пряко води до тежките усложнения, несъвместими с живота и нейната смърт.

Поддържа се ,че лекарите, на които ответникът е възложил работа, не са положили дължимата грижа.

С оглед на гореизложеното се иска да се осъди  „ Многопрофилна болница за активно лечение С П АД, С ЕИК:..със седалище и адрес на управление: гр. В. да заплати на всеки един от ищците  обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили като последица от смъртта на тяхната внучка и дъщеря К. А. В. в размерите ,посочени в исковите молби.

Правната  квалификация на правата на ищците е Чл.49 вр. Чл.45 и 52 ЗЗД и Чл.86 ЗЗД .

Постъпили са  писмени отговори (л.85-88 от гр.д.109/2020 г. ,том 1 , л.71 -74 от гр.д.111 от 2020 г. по описа на Окръжен съд-В. ,т.1 и л.59 -63 от гр.д.112 от 2020 г. по описа на Окръжен съд-В.,т.1)           от МБАЛ „С П" АД – В., със седалище и адрес на управление в гр.В.,, представлявано от д-р Ц. И. В. -        Изпълнителен директор със Съдебен адрес ***, адв. К.А.Г.,в който отговор се оспорват по основание и размер предявените от Е.Е.Б. и К.З.Б., чрез процесуалният си представител адв. М.П. искове с правно основание чл.49, във връзка с чл.45 от ЗЗД, във връзка с чл.52 от ЗЗД във връзка с чл.86 от ЗЗД .

         Изразяват се доводи относно недопустимост на исковата молба.

         Твърди се ,че от  представената медицинска документация и останалите писмени доказателства, приложени към исковата молба било видно, че К. А. В. е посетила с родителите си Спешния център на 20.02.2015 г. през нощта, на същата дата бил посетен и личният лекар на детето - д-р В. М., а на 23.02.2015г. детето било преведено за лечение и прието в СБАЛДБ „Проф.И. М в гр.С. където било лекувано и са му правени изследвания, а на 25.02.2015 г., детето е прието в УМБАЛСМ „Н. И. П за лечение.Там детето починало  на 21.03.2015 г.

При тази фактическа обстановка било видно, на първо място, че смъртта на детето е настъпила на 21.03.2015 г., т.е. около месец след като е било насочено от ответното  лечебно заведение за гр.С., а на второ място,  в гр.С е лекувано първо в СБАЛДБ „Проф.И. М, а после и в УМБАЛСМ „Н. И. П", където е настъпила смъртта му.

С оглед на това се поддържа ,че ответното  лечебно заведение не може да бъде пасивно легитимирана страна в настоящият процес, доколкото смъртта на детето не е настъпила в него, както и че няма данни смъртта на детето да е в причинно следствена връзка с лечението, провеждано в ответното  лечебно заведение, при все, че след това детето е лекувано в още две лечебни заведения в гр.С.

         На второ място се оспорват предявените искове изцяло по опсонание и размер.

Поддържа ,че в  случая не са налице всички предпоставки, визирани в чл.49 от ЗЗД. По делото няма доказателства, че има причинена вреда от страна на лекар в МБАЛ „С П" АД - Видин, в резлтат на чийто действия да е настъпила смъртта на детето К.А . В.

Към отговора се прилага  като доказателство по делото Решение №276 от 27.06.2016г., постановено по НАХ дело №400/2016г. по описа на Районен съд – В. от което е видно, че издаденото срещу д-р Л. Д. П. - А. Наказателно постановление №НП20-58-258/26.02.2016г. на Изпълнителен Директор на Изпълнителна Агенция „Медицински одит" - гр.С. е отменено.Наказателното постановление, издадено срещу д-р П. - А. е издадено въз основа на съставения и приложен към исковата молба АУАН №А-20-58-25/18.11.2015г. на Изпълнителна Агенция „Медицински одит" - гр.С. във връзка именно със случая на детето К. А. В.

Решението на Районен съд – В. било потвърдено с Решение №271/21.11.2016г., постановено по АНД №246/2016г. по описа на Административен съд – В., което решение не подлежи на обжалване и е окончателно.

От изложеното било видно, че д-р Л.Д. П. - А. не е извършила административно нарушение във връзка с лечението на детето К. А. В.

Срещу д-р Л. Д. П. - А. нямало образувано наказателно производство във връзка със смъртта на детето К.А. В.

         На следващо място се оспорва  изцяло изложеното в исковата молба, както и се оспорва изложената фактическата обстановка в същата по повод на лечението на детето К. А. В., както и направените изводи и заключения, а така също и представената медицинска документация, като се поддържа ,че  лечението на детето в

МБАЛ „С П" АД – В. за времето от приемането му до транспортирането му до СБАЛДБ „Проф.И. М." - гр.С. е проведено адекватно, като са спазени принципите,   при   които   се   упражнява   медицинската   професия,   а   на   детето   е предоставено право да получи достатъчна, своевременна и  качествена медицинска

помощ, така както са провъзгласени в разпоредбата на чл.81, ал.2, т.1  от Закона за здравето.

По искане на ответника са конституирани като  като трети лица -помагачи следните лица :

1.      „Д. - ОБЩО З." ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр.С.

2.ЗАД „Б. В. И. Г." АД със седалище и адрес на управление в гр.С.

2.      Д-р В. С.М. със адрес ***

3.      С.  „Проф.И.  М."  със  адрес,  , С.

4.      У. „Н. И. П.", със адрес в гр.С.

         Третото лице-помагач  „Д.-ОБЩО З.“ЕАД представя отговор на исковата молба(л.133-134 от гр.д.109/2020 г. ,том 1 и л.167-169 от гр.д.111 от 2020 г.на Окръжен съд-В.)            ,в които поддържа ,че няма сключен застрахователен договор с ответното лечебно заведение.

Третото лице-помагач  „С. „Проф.И. М.“ЕАД представя отговор на исковата молба ,в които поддържа ,че исковата молба е неоснователна (л.172-174 от гр.д.111/2020 г. ,том 2 на Окръжен съд-В.)  .

Третото лице-помагач  „У. Н.И.П.“ЕАД представя отговор на исковата молба (л.162-163 от гр.д.111/2020 г. ,том 2 на Окръжен съд-В.)           ,в които поддържа ,че исковата молба е неоснователна.

 

След извършена служебна проверка в деловодството на Окръжен съд-В., съдът констатира следното:

Гр.д. №109/2020 г. на ВОС е образувано по искова молба от Е.Е.Б. с ЕГН:********** и К.З.Б. с ЕГН:********** срещу МБАЛ „С. П“ АД гр.В.

Гр.д. №110/2020 г. на ВОС е образувано по искова молба на Е. К. К. с ЕГН:********** против МБАЛ „С.П АД гр. В.. Производството по делото е прекратено с влязло в сила разпореждане на ВОС от 19.06.2020г.

Гр.д. №111/2020 г. е образувано по искова молба на М.А.К. с ЕГН:********** и В.Л.К. с ЕГН:********** срещу МБАЛ „С. П АД гр.В.. Делото е насрочено за 28.01.2021г.

Гр.д. №112/2020 г. е образувано по искова молба на А.В.К. с ЕГН:********** срещу МБАЛ „С. П“ АД гр. В. Делото е насрочено за 29.01.2021г.

Безспорно е, че всички тези дела имат връзка помежду си по смисъла на чл.213 от ГПК, тъй като ответникът по тези дела е един и същ, а предмет на тези дела са обезщетения за претърпени неимуществени вреди от близки на детето К. А. В., причинени от нейната смърт. Очевидна е връзката между делата заведени от различни ищци против един и същ ответник и при един и същ правопораждащ факт, поради което съдът намира, че са налице основания за съединяване на всички производства в едно производство, съгласно изискването на чл.213 от ГПК. По този начин ще се избегне ненужното дублиране на доказателствения материал и ще се избегне рискът от противоречиво решаване на делата на  на основание чл.213 от ГПКс протоколно определение от 15 януари 2021 г. по гр.д.№109/2020 г. по описа на Окръжен съд-В. Съдът СЛУЖЕБНО Е СЪЕДИНИЛ В ЕДНО ПРОИЗВОДСТВО

1.      Гр.д. №109/2020г. по описа на ВОС с ищци Е.Е.Б. с ЕГН:********** и К.З.Б. с ЕГН:********** и ответник МБАЛ „С. П. АД гр.В.

2.      Гр.д. №111/2020г. по описа на ВОС с ищци М.А.К. с ЕГН:********** и В.Л.К. с ЕГН:********** и ответник МБАЛ „С. П. АД гр.В.

3.      Гр.д.112/2020г. по описа на ВОС с ищец А.В.

 К. с ЕГН:********** и ответник МБАЛ „С. П. АД гр.В, като производството по трите дела продължава под номера на най- рано образуваното дело - гр.д. №109/2020г. по описа на ВОС.

С горното определение са прекратени  гр.д. №111/2020г. и гр.д. №112/2020г. като самостоятелни производства  поради присъединяването им към гр.д. 109/2020г. по описа на Окръжен съд-В .

Постановено е препис от определението да се приложи по граждански дела №111/2020г. по описа на ВОС и №112/2020 г. по описа на ВОС и да се докладва на съдиите -докладчици по горните дела.

 

         След като взе предвид исковата молба,писмините отговори на ответниците и на третите лица-помагачи  и събраните по делото доказателства,Съдът прие за установено от фактическа страна следното :

         Детето К. А. В. е родено на *** г. в гр.В.Личен лекар на К. А. В. от самото й раждане бил д-р В. С.М., общопрактикуващ лекар в „АПМП-ГП-М - д-р В М. и д-р Е М. и с-ие“ СД. Ищците  А.В.К. и Е. К. К.- родители на К. А. В., водели редовно своето дете на детски консултации и имунизации при д-р В. М.. При тези прегледи д-р В. С.М. проследявал физическо и нервно-психическото развитие на К. А. В. като не констатирал отклонения за неговата възраст.

 За времето от 19.01.2015 г. до 19.02.2015 година, с едно прекъсване от един ден К. А. В. ,посещавала Целодневна детска градина /ЦДГ/ № 17 „Синчец“ в град В..

През деня на 19.02.2015 г. медицинската сестра С. Н.от ЦДГ № 17 “Синчец“ се обадила на родителите на К. А. В. като ги информирала, че дъщеря им е неразположена. Следобед, около 16.45 часа  ищецът А.В.К. отишъл до ЦДГ № 17 “Синчец“ да прибере дъщеря си. В детската градина бил посрещнат от учителя Г. А., която му съобщила отново за състоянието на детето му, а именно неразположение и наличие на повишена температура. След като се прибрал в дома си разказал на съпругата си какво му е казала детския учител за състоянието на дъщеря им. Двамата родители решили да измерят температурата на К., при което живачния термометър показал 38 градуса °С. Това ги накарало да дадат на детето им „Нурофен“. След около 10-15 минути отново измерили телесната температура на Кейси, като установили, че същата е спаднала. Същата вечер периодично измервали температурата на детето си, като не констатирали високи стойности, след което я сложили да легне да спи.

Около 02.00 часа на 20.02.2015 г. св. Е. К. К. решила да провери състоянието на дъщеря си, като според нея, тя била много топла. Събудила мъжа си, след което й премерили телесната температура с живачен термометър. Скалата на термометъра показвала 39,9 градуса °С. Веднага й дали течен „Хаксалгин“ за деца, но вместо температурата й да се понижи, същата след около десетина минути се повишила към 42 градуса °С.Тогава бащата А.В.К. повторно измерил температурата й с електронен термометър, който също показал същите градуси. Двамата родители взели решение да заведат на преглед К.в кабинет на спешна помощ при МБАЛ“С П.АД град В.

В болничното заведение дежурен лекар бил д-р Р. Д. Р.. Родителите А.В.К. и Е. К. К. разказали какво е  състоянието на дъщеря им, както и това, че нейната телесна е 42 градуса . Д-р Р. Д. Р. извършила общ преглед на К. А. В., като преслушала със слушалки белите й дробове, сърдечната дейност, проверила гърлото й, корем и устна кухина. При прегледа освен високата температура  не констатирала друго в здравословното й състояние, като поставила диагноза „Остър катар на горните дихателни пътища“. Предписала детето К. да приема „Ка глюкониси“, „Мултисаностол“ и антибиотик „Зинат“, като насочила неговите родители към общопрактикуващ лекар. За извършения преглед д-р Румяна Д. Рангелови изготвила лист за преглед на пациент в спешно отделение с № 3365. В медицинският документ било записано следното за състоянието на К. А.В.: „Добро общо състояние на детето. Кожа и видими лигавици - бледо розови - Нос-секретиращ. Гърло - хиперемирани дъги.Пулмо-вез.-дишане без хрипове. Корем-мек неболезнен физ. перисталтика“ /т.12, л.97 от досъдебното производство/.

 Сутринта около 09.00 часа родителите А.В.К. и Е. К. К. завели дъщеря си на преглед при д-р В. С.М. в неговия кабинет в „АПМП-ГП-Медикус - д-р В. М. и д-р Е. М. ***. Д-р В. С.М. извършил физикален преглед на К. А. В., като установил, че тя е с остра вирусна инфекция. Назначил лечение, което включвало прием на антибиотик „Клацид“ и „Имунокол“.

Ищците  А.В.К. и Е. К. К. закупили предписаните за лечение лекарства, след което се прибрали в дома си. Започнали указаното им лечение на дъщеря им от общопрактикуващия лекар.

Въпреки приема на лекарствата през целия ден К А В. поддържала температурата между 38 и 39,9 градуса °С.

 На следващият ден вечерта около 20.00 часа ищците  А.В.К. и Е К К. завели дъщеря си в кабинет на спешна помощ при МБАЛ“С.П.“АД град В

Първоначално К. А. В. била прегледана от д-р Е. П. Е.- У. Родителите на детето разказали на лекаря какво лечение дотогава са провели, като съобщили, че е с температура. Д-р Е. П. Е. – У.прегледала К. А. В.  като преслушала гърдите й със слушалки, като не установила хрипове, сърдечната й дейност била в ритъм. Измерила телесната температурата на детето, която била 38 градуса °С .От извършения преглед Д-р Е. П. Е. – У. установила наличието на вирусна инфекция на горните дихателни пътища с увредено  общо състояние на детето. Същата назначила извършване изследвания на К. А. В. Д-р Е. П. Е.– У.преценила, че следва К. А. да бъде консултирана /прегледана/ и от педиатър. По отношение на извършения от нея преглед бил съставен лист за преглед на пациент в спешно отделение № 3504, в който било отразено, че обективното състояние на пациента е увредено общо състояние, фебрилозно, нос секретиращ, пулмо - без хрипове, гърло леко зачервено /т. 12, л. 98 от досъдебното производство/.

 Дежурният лекар в отделението по педиатрия в МБАЛ“С. П.АД - гр. В. д-р Л. Д. П.-А. около 20.10 часа започнала прегледа на К. А. В. Същата констатирала, че детето за възрастта си е с правилно физическо и нервно­психично развитие, адекватно, фебрилно, с температура от 37,6 градуса °С. Кожата на детето била чиста, няма уголемени лимфни възли, имало сериозно секретиращ нос. Д-р Л. Д. П.-А. установила ритмична сърдечна дейност, белите дробове били чисти с чисто визикуларно дишане двустранно, като за нея общото състояние на детето било задоволително. Поставила диагноза на прегледания от нея пациент К. А. В.„Ринотонзилофарингитис акута“. Предвид краткия период от време, през който К. А. В. приемала антибиотик, назначен от общопрактикуващия лекар, препоръчала на родителите на детето да продължат лечението с него.

Междувременно  излезли назначените кръвни изследвания на К. А. В., като стойностите на левкоцитите били увеличени, а именно 24,41, а тези на хемоглобина били 95.0, т.е. ниски при долна граница от 120 единици. Родителите на К. А. В. изискали от д-р Л. Д. П.-А. да приеме детето им в болничното заведение, но последната отказала.

 На следващият ден не настъпила промяна в състоянието на К. А. В., то било отпаднало, като поддържало висока температура.

На 23.02.2015 г. сутринта в 08.00 часа родителите А.В.К. и Е. К. К. отново посетили кабинета на д-р В. С.М.. Двамата родители въпросната сутрин установили, че детето им вече има затруднено дишане. Д-р В. С.М. преслушал със слушалки гърдите на К. А. В., като не намерил подобрение в нейното състояние. Изготвил направление за извършване на рентгенография на бял дроб на детето. Рентгеновото изследване на К. А. В.  било направено в МБАЛ“С П“АД - гр.В. След изготвяне на рентгенова снимка от изследването  родителите на К. В. занесли снимката на общопрактикуващия лекар.

Д-р В. С.М. видял, че детето е с пневмония, като насочил същото за  хоспитализация в МБАЛ“С П“АД - гр.В.. Родителите на К. А. В. веднага завели дъщеря си в болничното заведение.

В детското отделение на МБАЛ“С П“АД-гр.В родителите и детето били   приети от завеждащия отделението  д-р П. Т. Ф. От него в присъствието на д-р Ц. В. Ц. и д-р Л. Д. П.-А. се извършил обстоен преглед на К. А. В. При прегледа се установили клинични данни за лобарна пневмония вдясно - скъсен перкуторен тон и отслабено везикуларно дишане в дясната гръдна половина и наличие на дребни влажни хрипове двустранно, без клинични белези за дихателна недостатъчност - без тираж и без диспнея, правилно съотношение вдишване-издишване. От рентгеновата снимка се установила и намалена прозрачност на паренхима, на базата на нехомогенно инфилтративно засенчване, ангажиращо горен и среден лоб в дясно, усилен белодробен рисунък перибронхиално двустранно, свободни кардио -диафрагмални синуси. Д-р П. Т. Ф. преценил, че за лечението на К. А. В. е необходима самостоятелна стая. Към този моменти детското отделение на стационарно лечение били приети 59 деца при щат от 30 легла. Обяснил това моментно състояние в детското отделение на болницата на родителите на К. А. В.. След това провел последователно телефони разговори с професор П.П. и с доцент Д. И. първата началник на Детска клиника за лечение на белодробни заболявания към УМБАЛ“А.“ - гр.С. и втория началник на Интензивна клиника към СБАЛДБ-гр.С.  по повод възможността К. А. В. да бъде приета за лечение в тези болнични заведения. Доцент Д. И. дал съгласието си детето да бъде хоспитализирано за лечение в СБАЛДБ„Проф.И. М.“-гр.С.

 Д-р П. Т Ф. веднага информирал родителите на К. А. В., че може веднага да бъде приета в СБАЛДБ„Проф.И. М.“ - гр.С. За транспортирането па К. А. В. от МБАЛ “С П“АД до СБАЛДБ„Проф.И. М.-гр.С. бил издаден лист за преглед на пациент в Спешно отделение, заявка за санитарен транспорт до ЦСМП - гр.В. подписан от изпълнителния директор на МБАЛ “С. П.“АД- гр.В. След изготвяне на въпросните документи и заповед № 13/23.02.2015 г. на директора на ЦСМП- гр.В./том 2-ри, л. 119-л. 121/, детето К. А. В. било качено в санитарен автомобил на ЦСМП -  гр.В. около 10.54 часа. Транспортирането на К. В. до СБАЛДБ„Проф.И М-гр.С. се осъществило за  около три часа,като детето се придружавало от д-р Е. Б. Д.По време на транспортирането К. А. В. била обдишвана с кислородна маска.

При постъпване за лечение в СБАЛДБ „Проф. И. М.“- гр. С. общото състоянието на К. А. В. било увредено, очите й били подкръжени, имала белези на дихателна недостатъчност, имала епигасрален и интеркостален тираж. При извършения й клиничен преглед от лекари била поставена диагноза „десностранна пневмония“, като липсвали данни за плеврален излив. Веднага били предприети действия по лечението на К. А. В. под прякото ръководство на д-р Д. И. И. - началник „Клиника по пулмология и интензивно лечение“. К. А. В. била поставена в бокс в интензивното отделение, като й била взета кръв за изследване, извършен бил кръвно-газов анализ, микробиологично изследване на гърлен секрет, хемокултура, биохимични изследвания, двукратно СRР. Започнала кислотерапия с маска, двойна комбинация с антибиотици – Unasyn Amiuacin , инхалаторна терапия и антипирици. Това лечение се извършвало под непрекъснатото наблюдение от лекар и медицинска сестра, но същото не дало резултат в следващите тридесет и шест часа. Поради липса на подобрение в състоянието на детето лекарите от СБАЛДБ„Проф.И. М.“-гр.С. решили да извършат рентгенография на бели дробове. Същевременно било направено и ехографско изследване. От резултатите на тези изследвания се установило, че е налице плеврален излив в дясната плеврална кухина. Това състояние на К. А. В. налагало лечението й да продължи в друго лечебно заведение, което има клиника по детска торокална хирургия.

За вземане на това решение била извършена консултация с д-р В. А. И. от УМБАЛ „А.“ - гр.С. Д-р В. А. И. извършил преглед на К. А. В. със слушалки, като също така прегледал двете рентгенови снимки, направени в МБАЛ “С. П.“АД - гр.В. и СБАЛДБ„Проф.И. М.“ - гр.С. Този преглед бил отразен към история на заболяване на детето с № 991/2015 г., изготвен в СБАЛДБ„Проф.И. М.“ - гр.С.. Именно д-р В. А. И. препоръчал на доц.Д. И. И. да се пристъпи към преместване на К. А. В. в „Клиника по детска хирургия“ в УМБАЛСМ „Н.И.П. гр.С.. Още същият ден било  извършено транспортирането на К. А. В. в УМБАЛСМ „Н.И.П. гр.С., където продължило нейното  лечение.

В „Клиниката по детска анестезиология и реанимация“на „Н.И.П.гр.С. К. А. В. била приета от завеждащия отделение д-р Х. В. П. Предпрети били действия за стабилизиране на състоянието на детето, които се изразявали първоначално в поставяне на дрен в дясната гръдна половина на детето в операционна зала. За извършената хирургическа намеса бил изготвен оперативен протокол № 318/25.02.2015 г. от оператора д-р Н. П. /т.7, лист 22 от ДП/. Следващите действия се изразявали с включване на антибиотици венозно, вливания на водноелектролитни и хранителни разтвори, както и кислородотерапия. На следващият ден К. А. В.  била субфебрилна, кашляла, поддържала сатурация до 96% и сърдечна честота 132 удара в минута. В този ден излезли резултатите и от назначеното изследване от гьрлен секрет в СБАЛДБ„Проф.И. М.“- гр.С., при което било установено „Псевдомонас аеругиноза“ и „Кандида албиканс“. Лечението на К. А. В. съобразно тези резултати от изследването, продължило със съответните антибиотични и противогъбични лекарства. Въпреки предприетите действия по лечението на детето, те не дали положителен резултат, което наложило да бъде поставено на изкуствена белодробна вентилация, както и да се започне лечение с катехоламини.

 На 28.02.2015 г. К.А. В. реализирала сърдечен арест, което обусловило да й бъде извършено кардио-пулмонална ресусцитация в пълен обем с медикаменти и дозови режими. След възстановяване на циркулацията при данни за отслабено дишане в лявата гръдна половина е бил поставен торакоцентезен дрен.

 На 11.03.2015 г. поради липсваща възможност от отвикване от апаратната вентилация, на детето е бил поставен РЕG катетър и трахеостомия.

Част от лекарите от УМБАЛСМ „Н.И.П.“ гр.С., които взели участие в лечението на К. А. В., били д-р Х. П., д-р А. А., проф.Р. Д., д-р В. К. д-р Я. П. д-р Д. Я., д-р Б. М., проф. Д-р Н. Н. Г. /началник клиника по детска анестезиология и реанимация/ и доц.д-р Х. И. Ш.. Последният на 21.03.2015 г. в качеството му на завеждащ отделение, по време на визитация констатирал, че състоянието на. К. А. В. е много тежко- белодробна деструкдия с формиране на абцесна кухина в дясната гръдна половина, с данни за мозъчна смърт.

 На 22.03.2015 г. в 00.01 часа К. А. В. починала, като смъртта й била регистрирана с изоелектрична линия на ЕКГ.

Завеждащият Детска реанимация д-р Х. П. изготвил епикриза на К. А. В. в която като  окончателна диагноза записал:Plevropnevmoia,Empyema pieurae dex,ARDS,сърдечен арест,мозъчна смърт,  Остра сърдечно-съдова недостатъчност /т.7,лист 100 от ДП/.

На 22.03.2015 г. ищецът А.В.К. депозирал заявление до директора на У.“Н. И.П- гр.С. К. А. В. да бъде освободена от аутопсия. На следващия ден директорът на УМБАЛСМ “Н.И.П.“- гр.С. издал заповед под № 425, е която на основание чл.98, ал.4 от Закона за здравето и заявлението на св.А.В.К., заведено под № 2173 освободил от аутопсия К. А. В. /т.14-ти, л.33 от ДП/.

Във връзка със заповеди № РД 20-58-25/26.08.2015 г., № РД 20-58- 26/26.08.2015 г. и № 20-58/29.04.2015 г. на директора на ИА“Медицински одит“-МЗ /ИАМО/ били извършени проверки на „Амбулатория за първична медицинска помощ - Групова практика - Медикус - д-р В М. и д-р Е М. и с-ие“ СД, МБАЛ “С П“ АД - гр.В, СБАЛДБ„Проф.И М“ - гр.С и УМБАЛСМ „Н.И.П- гр.С във връзка с извършено лечение на К. А. В. от град В. Проверките били извършени от проф. д-р В Б. П - главен инспектор в ИАМО и д-р М. С Н - държавен инспектор в ИАМО, за което били изготвени два доклада.

На 29.09.2015 г. проф. В П- главен инспектор в ИАМО и д-р М. С Н-държавен инспектор в ИАМО представили доклад по жалба на А.В.К. на проверените лечебни заведения в град В. Докладът бил изведен в ИАМО с Вх.№ Д 20-58- 25/20. 10.2015 т. В него било отразено, че в лечебното заведение „АПМП-ГП - М- д-р В М. и д-р Е М. и сие“ СД са констатирани пропуски в лекарската практика на д-р В М., а именно на т.4.1.1 на „Медицински стандарт по обща медицина“ на МЗ, на точки 1.2.1.3.1, 1.2.1.3.2 и 1.2.1.3.4 на „Медицински стандарт Педиатрия“ на МЗ.

По отношение на лечебното заведение МБАЛ“С П“АД- гр .В инспекторите от ИАМО , осъществен от д-р Л Д. П-А. са констатирани пропуски, изразяващи се в неправилна оценка на състоянието на детето. Същата не е назначила допълнителни изследвания предвид изразената левкоцитоза с олевяване и  анемичен синдром и не е предприела навременни действия за хоспитализация.

 В този доклад също е било взето отношение и за лечебните заведения СБАЛДБ „Проф.И М; - гр.С и „Н.И.П“ - гр.С, като становището на инспекторите било, че не са констатирани нарушения в диагностично-лечебния процес на  пациента К А В.  

В доклада ,касаещ извършените лечебно-медицински дейности в СБАЛДБ-гр.С и УМБАЛСМ „Н.И.П“ гр.С били изведени изводи, които се изразяват в:

- неустановени пропуски в диагностично- лечебния процес на К А В и медицинско обгрижване в двете болнични заведения;

 - К А В основателно е била преведена в УМБАЛСМ „Н.И.П“ гр.С.за продължаване на лечението й, като са били предприети необходимите действия за диагностично уточняване и лечение;

- През целия престой в двете болници е провеждано адекватно комплексно лечение;

- На К А В е поставена точна диагноза - двустранна пневмония и са осъществени всички необходими диагностично и лечебни процедури. Един месец след началото на заболяването и 22 дни след саrdiac arrest  при детето е доказана мозъчна смърт. Налице е необичайно бързо и злокачествено развитие на бронхопневмония. Поради липсата на некропсично изследване не е възможно да се постави прецизна окончателна диагноза.

На 18.11.2015 г. проф.д-р В П - главен инспектор в ИАМО съставил АУАН № А-2058-25 срещу д-р Л.Д. П А., на длъжност лекар специалист педиатър в отделение по педиатрия към МБАЛ“С.П.“ АД - гр.В, в качеството й на лекар- специалист ,консултирал детето К. А. В. за извършено от нея нарушение на чл.81, ал.2, т.1 от Закона за здравето, във вр. с чл.79 от Закона за здравето. На 26.02.2016 г. проф. д-р З Г. П., д.м.н, изпълнителен директор на ИАМО ,издала наказателно постановление № НП 20-58-25 за извършеното от д-р Л Д. П-А. административно нарушение, като й наложила наказание „глоба“ в размер на 600 лева. Наказателното постановление било обжалвано от д-р Л Д. П-А. пред Видински районен съд. С решение № 267 от 27.06.2016 г. по НАХД № 400 по описа за 2016 г., състав от Видински районен съд отменил наказателно постановление № НП 20-58-25/26.02.2016 г. на изпълнителния директор на ИАМО, с което на д-р Л Д. П-А. е било наложено административно наказание на основание чл.53 от ЗАНН и чл.229 и чл.235 от 33. С решение № 271/21.11.2016 г. I административнонаказателен състав на АС-В по касационно АДН № 246 по описа за 2016 г. оставил в сила решение № 267/27.06.2016 г. по АНД № 400/2016 г. на РС-В

В хода на образуваното по случая досъдебно производство  са извършени разпити в качеството на свидетел на лекари от болничните заведения от град В ,където са били извършвани прегледи и лечение на К В А до настъпване на нейната смърт на 22.03.2015 г.

Лекарите от гр.В са описали какво е било състоянието на детето, което са преглеждали в периода от 20.02.2015 г. до 23.02.2015 г., както и какво лечение са предписали на неговите родители да осъществяват при условията на домашен стационар.

На 23.02.2015 г.^: завеждащият детско отделение в МБАЛ“С. П“АД гр.В. д-р П Т Ф след прегледа на детето е предприел действия за нейното транспортиране  с оглед хоспитализация и лечение в болнично заведение с по-висока компетентност, каквото е СБАЛДБ„Проф.И М“-гр.С. Лекарите  от СБАЛДБ„Проф.И М“-гр.С и УМБАЛСМ „Н.И.П“- гр.С пред разследващия орган са описали в какво състояние са приели за лечение К. А. В. Проведени са били и разпити на доктори от УМБАЛСМ „Н.И.П. гр.С, участвали в лечението на детето, като всеки един от тях е конкретизирал своето участие в лечебния процес.

За установяване какви действия са били извършени от лекарите, участвали в диагностично-лечебния процес на К. А. В. били ли са правилни и съобразени със здравословното й първоначално състояние в периода 20-23.02.2015 г., както и след установената й пневмония  било ли е проведено адекватно и своевременно лечение в хода на досъдебното производство  са били назначени на досъдебното производство следните съдебно медицински експертизи:

- комплексна петорна съдебно-медицинска експертиза, назначена с постановление от 18.11.2016 г. на следовател при О.Сл.О. при ОП-Видин;

- повторна комплексна петорна съдебно-медицинска експертиза, назначена с постановление от 12.09.2017 г. на следовател при О.Сл.О. при ОП-В

- допълнителна комплексна петорна съдебно-медицинска експертиза, назначена с постановление от 20.06.2019 г. на следовател при Н.Сл.С. и

 -повторна комплексна петорна съдебномедицинска експертиза, назначена с постановление от 16.03.2020 г. на следовател при Н.Сл.С.

От заключението на повторна комплексна петорна съдебномедицинска експертиза, назначена с постановление от 16.03.2020 г. на следовател при Н.Сл.С с участието на доц.д-р П. Л, проф.д-р А Т, доц.д-р М. Н, доц.д-р А М и доц.д-р Б Ш се установява следното:

 При извършените прегледи на 21.02.2015 г. от д-р Е.и д-р П е установено хрема,леко  хиперемирано гърло, температура от 38 градуса °С, липса на патологична  белодробна находка. Поставени са диагнози „Остра инфекция на горните дихателни пътища, неуточнена“ и „Остър ринофарингит“. Тревожни са  нивото на левкоцити - 24,41 (при приемливи стойности до 17,5 /.

Към 21.02.2015 г; състоянието на К. А В при наличните данни от прегледи, извършени от двама лекари, отговарят на клиниката на вирусна инфекция, но не съдържат симптоми, които да определят състоянието му като застрашаващо живота.

 Според свидетелските показания на д-р П. и наличните медицински документи, на 21.02.2015 г. тя е извършила пълен физикален преглед и необходимите изследвания, при което е установено дете в задоволително общо състояние, фебрилно (измерена температура 38-37,6 градуса °С), секретиращ нос и зачервено гърло, липса на кашлица, неувеличени лимфни възли, чисто визикуларно дишане, правилна сърдечна дейност. Поставената диагноза от д-р П. е медицински обоснована и към момента не е налагала хоспитализация. Установените фабрилитет и левкоцитоза са елемент от защитна реакция на организма срещу вирусни и бактериални инфекции, а не са критерии за хоспитализация.

Прави впечатление, че при последващо изследване в СБАЛДБ'‘Проф.д-р И. М.“-гр.С в деня на приемане на детето, при изразена клиника на пневмония, броя на левкоцитите е в референтни стойности (12,1), т.е. няма пряка зависимост между степента на левкоцитоза и характера и тежестта на патологичния процес. Не може да се твърди за забавена хоспитализация;

Рентгеногафия при поставена диагноза „инфекция на горните дихателни пътища“ не се извършва;

 През целия престой в СБАЛДБ“Проф.д-р И М.“-гр.С и УМБАЛСМ „Н.И.П“ гр.С са правени редовно всички изследвания, необходими за диагностично-лечебния процес: бактериологични, биохимични, КАС, образна диагностика. Провеждано е адекватно комплексно лечение с антибиотици, лекарствени продукти за подпомагане на хемодинамиката, биопродукти - кръв и кръвни продукти. Извършени са многобройни консултации: детски хирург, токсиколог, уши нос и гърло, офталмолог.

 В УМБАЛСМ „Н.И.П“ гр.С са извършени две хирургични намеси - дрениране на плевралните кухини и отстраняване на гнойна колекция в плевралната кухина вдясно, и наличие на задух в лявата плеврална кухина. Всички действия са отразявани по дни и часове в историите на заболяване. Предприетите мерки на болничните екипи са били правилни и своевременни.

Еволюцията на болестта е в резултат на масивното ангажиране на дихателната повърхност на близо от 2/3 от белите дробове, а оттук - критично намаление на газообмена и насищане с кислород на кръвта. При това първо страда мозъкът, което води до  настъпване на кома и мозъчна смърт.

 Действията на екипа на МБАЛ“С.П“АД гр.В са медицински издържани по отношение към болното дете. Правилно е преценено, че при установена масивна  пневмония и възможните усложнения, в интерес на  детето е да бъде преведено в звено с по-висока компетентност;

На лицевата рентгенография от 23.02.2015 г. са липсвали белези на плеврален излив в количество над 150 мл.

 Детето е с лекостепенна анемия, вероятно наследствена, която до момента не е изисквала лечение и не е била съчетана с по-често боледуване. Анемията е утежняващ фактор при протичане на инфекциозното заболяване, но не може да й се отдаде решаващо значение при неговото протичане. При първите документирани в делото изследвания, нивото на хемоглобина е било 95, като с развитието на болестта намалява и се е наложила корекция с кръвопреливане. В общата клинична картина, установена при първите прегледи, наличието на анемия не е определящ признак за извършване на хоспитализация.

 Транспортът на детето до С е извършено с реаномобил, с придружаващ д-р Д. По време на Пътуването е подаван кислород.

При приемане на детето на 23.02.2015 г. в СБАЛДБ“Проф.д-р И М“-гр.С не е имало плеврален  излив, изискващ хирургична намеса.

Сърдечният арест настъпва в 09.20 часа на 28.02.2015 г., а нарушенията в коагулацията са установени в 16,48 часа същия ден, т.е., сърдечния арест прехожда и не може да бъде вследствие на нарушена хемокоагулация. При всеки тежко протичаш инфекциозен процес не е необичайно да се манифестират нарушения както в коагулацията, така и във всички органи и системи. Клиничната проява на нарушена коагулация са хеморагии с различна локализация;

Преценката на действията на д-р Л.П. по отношение на възможния избор (хоспитализация или домашно лечение) е трудна, но те не могат да бъдат преценени като неправилни и в причинна връзка с крайния резултат. Действията на лекарите в този период не могат да бъдат обсъждани и съпоставяни с крайния резултат, неблагоприятен в този клиничен случай.Преценката на техните действия се основава на клиничната находка в конкретния момент. От една страна, дете на 3 години, постъпило за спешен преглед в болницата във В, в разгара на грипна епидемия, в 03,45 часа на 21.02.2015 г. поради хиперпирексия, както и впоследствие, същия ден,21.02.2015 г. в 20,10 часа, когато е установена и левкоцитоза 24,41, е могло да бъде хоспитализирано, най-малкото за наблюдение. Хоспитализация на дете с инфекция на горните дихателни пътища в детско отделение в разгара на грипна епидемия (по свидетелски показания в този момент от препълнено - 59 деца) би представлявало опасност за него.Не може да се обсъжда категорично какъв би бил крайният изход, ако детето е било  настанено в болнично заведение един-два дни по-рано. Прогресиращият и  бърз ход на заболяването, с ангажиране и на двата белодробни дяла и  масивна некроза на белодробния паренхим въпреки оптималното и много активно лечение във водещите детски клиники в България не дава основание на вещите лица да се мисли, че хоспитализацията ден-два по-рано в една окръжна болница би променило патогенезата на инфекциозния процес и би довело до благоприятен изход. Смъртта на детето е настъпила от дихателна и сърдечна недостатъчност , последствие от тежко възпаление на белите дробове - вероятно вирусна пневмония с добавена и бактериална компонента. Следва да се отбележи, че не е извършена патологоанатомична аутопсия, при която да се установи естеството и тежестта на увреждане на белия дроб. Това затруднява преценката, доколко е могло да се окаже ефективна медицинска помощ. Клиничната картина и  образните изследвания („хомогенно засенчване на дясна гръдна половина“ - описано на 25.02.2015 г., „хепатизация на десен бял дроб и възпаление вляво“ от 27.02.2015 г.) на фона на активна реанимация и антибиотично лечение предполагат развитие на тежка хоморагична пневмония, при която прогнозата е песимистична. Заболяването при детето К А В протича злокачествено - бързо и с тежък ход, което не е изключение при грипна епидемия. Терапевтичните възможности при грип, особено в мълниеносно протичащата му форма, са изключително ограничени. Неблагоприятният резултат не може да се свърже причинно с необосновани, неоправдано закъснели или неправилни медицински действия.

С оглед установената фактическа обстановка Окръжна прокуратура-С е приела, че не е извършено от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.123, ал.1 от НК. Това е така, поради следното:

За да е осъществен съставът на престъплението по чл.123, ал.1 от НК се изисква от обективна страна да е причинена смърт, поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно-регламентирана дейност. Дейността или занятието трябва да представляват източник на повишена опасност. От тази категория са дейности, при които и най- малкото незнание или немарливо изпълнение  създава опасност за живота и здравето на други лица. За упражняването на тези дейности се изискват специални знания или опитност по силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по съответния ред, за упражняването на които лицето има съответното разрешение.

Правилата, които регламентират занятието или дейността,осигуряват  тяхното безопасно упражняване. Поради това изпълнителното деяние  трябва да нарушава норма на действащ нормативен акт, уреждащ правилата  за безопасното им упражняване. Нарушаването на тези правила следва да е  довело до настъпване на вредоносния резултат, в  случая настъпилата смърт.Безусловно необходимо е нарушението да се намира в причинна връзка с общественоопасните последици.

Субект на престъплението при убийство при професионална непредпазливост е лице, което притежава правоспособност да упражнява занятието или дейността. Субект може да бъде както прекият изпълнител на занятието или дейността, така й лице, което има нормативни задължения във връзка с тяхната организация, ръководство и контрол.

В случая извършваните медико-диагностични и лечебни действия във връзка с протекло заболяване на детето  К. А. В. в периода от 20.02.2015 г. до 22.03.2015 г., когато е починало детето, са били осъществявани от медици - лекари от доболнична и болнична помощ, а именно „АПМИ-ГП-М.- д-р В. М. и д-р Е. М. и с-ие“ СД, МБАЛ“С. П“АД- гр.В, СБАЛДБ“Проф.д-р И М“-гр.С и УМБАЛСМ „Н.И.П. гр.С. Лекарската дейност неминуемо представлява източник на повишена опасност. Проведеното разследване^: е било фокусирано към действията на ангажираните лекари от тези медицински заведения по лечението на К. А. В. относно това дали е налице наказателно причинно-следствена връзка между тях и настъпилия летален изход на детето,т.е. касае ли се до нарушения на законови и подзаконови нормативни актове, правила за добра медицинска практика и правилници за вътрешния ред в съответните по-горе медицински заведения, извършени от лекари, което е довело до смъртта на детето. Лекарите  от град В. които са извършвали прегледи и са назначавали изследвания и лечение на К. А. В., са от „АПМП-ГП-М - д-р В М. и д-р Е М. и с-ие“ СД и МБАЛ“С П“АД гр.В. Тези лекари са д-р В С.М., д-р Р. Д. Р., д-р Е П Е- У, д-р Л Д. П-А. и д-р П Т Ф. Всеки един от тях в различен ден, в периода от 20.02.2015 г. до 23.02.2015 г., е извършил преглед на К А В, като й е предписал съответно медикаментозно лечение, изключение са  д-р Е Е.– У. и д-р П. Т Ф).

При изследване действията на лекарите от страна на прокуратурата е направен  анализ и оценка на същите, като те са съпоставени  с разпоредбите от Закона за здравето,Наредба  № 45 от 26.08.2010 г. за утвърждаване на Медицински стандарти  по обща медицинска практика на МЗ,Наредба №3  от 7 февруари  2014 г.за утвърждаване на медицински стандарт „Педиатрия“ на МЗ /отм./, регламентиращи медицинската дейност. Анализът и оценката е извършен  на базата на събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства. В него се взема предвид и писмено заключение по изготвената повторна комплексна петорна съдебномедицинска експертиза, цитирана по-горе в настоящото постановление /назначена с постановление от 16.03.2020 г. на следовател при Н.Сл.С./. Вещите лица, изготвили заключението по експертизата, по т. 15 от нея са извели извод, че не е налице нарушение на медицинските стандарти - „Педиатрия“, „Анестезиология и интензивно лечение“, “Спешна помощ“ при лечение на детето К А В

Вещите лица, изготвили експертизата, са с доказани професионални качества и авторитет, с дългогодишна медицинска практика и познания в областта на медицината. Същите могат да съобразят дали извършена медицинска дейност от даден лекар изпълва или не заложените критерии в съответен медицински стандарт, както и тези на добрата медицинска практика. Що се касае до експертното заключение в наказателния процес, ВКС неведнъж е посочвал, че експертизата не е доказателство или доказателствено средство и не е обвързващо за съда. Конкретно за настоящия случай, дадената оценка по повторната комплексна петорна съдебно-медицинска експертиза по този въпрос е възприета от прокуратурата. При извършените прегледи, назначени кръвно изследване и лечение на детето К. А. В. от доктори при МБАЛ“С П.“-гра В. не са били допуснати нарушения по критериите на медицински стандарт „Педиатрия“, приет с Наредба № 3 от 7.02.2014 г. на МЗ/отм./, в частност тези по точки 2.3.1, 2.3.3, 2.3.7, 2.3.10 и 2.3.11. Спазени са били изискванията на чл. 81, ал.2, т.1 от Закона за здравето- правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, на критерия по т.1.1 на глава 12 от медицински стандарт „Спешна помощ“ приет с Наредба 45/28.06.2010 г. на МЗ/отм./- “Спешната педиатрия включва диагностика, лечение на възникнали спешни състояния в детската възраст, извън тези, които са в обхвата на други медицински специалности “, и разпоредбата на Чл.3 от Кодекса за професионална етика на лекарите в Б.-„Лекарят действа  в интерес на живота, физическото и психическото здраве на  пациента и съдейства за социалната му реадаптация“.

По отношение на конкретно извършения преглед на К А В от д-р Л Д. П-А., като и правилна ли е била нейната преценка да не я хоспитализира и да не назначи допълнителни изследване, прокуратурата отговаря положително. Състоянието на детето към този момент не се определя като застрашаващо живота, от което се следва извод, че д-р Л Д. П-А. не е нарушила чл.10, ал.2 от Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на Отделение по педиатрия при МБАЛ“С П“АД-гр.В :„Спешно болните, явили се в лечебното заведение в състояние, което застрашава техния живот, се хоспитализират веднага.“ Тук е мястото да се посочи, че по въпроса са изразили различно становище двамата инспектори от ИАМО, в лицето на проф. д-р В Б. П и д-р М. С Н. В разпита си пред разследващият орган са посочили, че детето К е трябвало да се хоспитализира, предвид наличие на данни за голям брой кръвни клетки в кръвната картина при изследванията. Двамата инспектори от ИАМО са дали категоричен отговор, че по никакъв начин нехоспитализирането на детето вечерта на 21.02.2015 г. в болничното заведение не е в пряка връзка с изхода на заболяването. Подчертали са, че поради неизвършена аутопсия не могат да се правят каквито и да е изводи за причинно-следствена връзка между действията на лекарите и медицинските екипи, участвали в лечението на К А В. и изхода на заболяването. На този въпрос отговор е дала повторната комплексна петорна съдебно-медицинска експертиза. Експертите са изразили своето становище, че много трудно може да се отговори, но не могат да се определят решението на д-р Л Д. П-А. да не хоспитализира детето като неправилно и в причинна връзка с крайния резултат.

Що се касае до медико-диагностични и лечебни действия от лекари при СБАЛДБ „Проф.д-р И М“-гр.С и УМБАЛСМ „Н.И.П - гр.С на детето К А В, до настъпване на смъртта му, същите могат да бъдат определени като правилни, извършени съобразно изискванията на медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение“, утвърден с Наредба № 10/04.03.2010 г.на МЗ/отм./. Лечението на детето К А В в СБАЛДБ“Проф.д-р И М“-гр.С е било осъществено под наблюдението и ръководството на доц.д-р Д И-началника на клиника по „Пулмология и интензивно лечение“. Назначените изследвания  и проведената терапия на детето в това медицинско-заведение са били съобразени със заложените изисквания по т.3.3.3,т.3.3.4. и т.3.3.5. от медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение“. Тези критерии са били спазени и от лекарите при УМБАЛСМ „Н.И.П гр.С. К А В постоянно е била лекувана от лекари от реанимация, т.е. за нея са полагани непрекъснато медицински грижи. Назначавани и извършвани са били микробиологични и вирусологични изследвания, образни изследвания, като КАТ на глава и гръден кош, ехография на корем и гръден кога. Проведеното й лечение се е състояло от кислородотерапия и антибактериална терапия. Лечението на К А В в Клиниката по Детска анестезиология и реанимация на УМБАЛСМ „Н.И.П“ гр.С се е извършвало под наблюдението на началника на клиниката проф. д-р Н Г и завеждащ отделение д-р Х П. Лекарите, участвали в медицинските екипи в посочените две болнични заведения в град С при лечението на К А В са се ръководели от добрата медицинска практика, спазвайки една от основните дейности на лекарската професия, тази по чл.2, т. 1 от Кодекса за професионална етика на лекарите в Б „Професионална компетентност и отговорност", както и изискванията наял. 81, ал.2, т.1 от Закона за здравето.

Прокуратурата е приела ,че  настъпилата смърт на детето К А В на 22.03.2015 г. е в резултат на развилото се фудроянтно /мълниеносно/ заболяване, като същата не се намира в наказателно причинно-следствена връзка с извършени действия от лекари от доболнична и болнична помощ от посочените по-горе медицински заведения,поради което с влязло в сила Постановление изх.№2239/18 от 12.01.2021 г. на Окръжна прокуратура-С е прекратила наказателното производство по досъдебно производство №223/2018 г. по описа на Н.Сл.С. ,пр.пр.№2239/2018 г. по описа на ОП-С,водено за престъпление по Чл.123 ал.1 НК.

В с.з. на 23 юни 2023 г. (л.114 и сл.от гр.д.109 от 2020 г. ,т.5 )са разпитани свидетелите Е К К.,Л З.Б. ,Ц Ф Б.,В.В.М. ,Л В.К. ,Ц П.Б.-М.,Н В Н,М. М С. ,М С П. и С Л К ,които установяват обстоятелството ,че ищците са преживели изключително тежко смъртта на детето К А В .

 

         При така установената фактическа обстановка Съдът приема за установено от правна страна следното :

 

         От събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин,че  настъпилата смърт на детето К А В на 22.03.2015 г. е в резултат на развилото се фудроянтно /мълниеносно/ заболяване, като същата не се намира в наказателно причинно-следствена връзка с извършени действия от лекари от доболнична и болнична помощ от посочените по-горе медицински заведения,поради което с влязло в сила Постановление изх.№2239/18 от 12.01.2021 г. на Окръжна прокуратура-С е прекратила наказателното производство по досъдебно производство №223/2018 г. по описа на Н.Сл.С. ,пр.пр.№2239/2018 г. по описа на ОП-С.водено за престъпление по Чл.123 ал.1 НК.

         Извършваните медико-диагностични и лечебни действия във връзка с протекло заболяване на детето  К. А. В. в периода от 20.02.2015 г. до 22.03.2015 г., когато е починало детето, са били осъществявани от медици - лекари от доболнична и болнична помощ, а именно „АПМИ-ГП-М - д-р В М. и д-р Е М. и с-ие“ СД, МБАЛ“С П“АД- гр.В, СБАЛДБ“Проф.д-р И М“-гр.С и УМБАЛСМ „Н.И.П гр.С. Проведеното разследване^: е анализирало  действията на ангажираните лекари от тези медицински заведения по лечението на Кейси Антониева Валериева относно това  дали е налице наказателно причинно-следствена връзка между тях и настъпилия летален изход на детето,т.е. касае ли се до нарушения на законови и подзаконови нормативни актове, правила за добра медицинска практика и правилници за вътрешния ред в съответните по-горе медицински заведения, извършени от лекари, което е довело до смъртта на детето. Извършвали са прегледи и са назначавали изследвания и лечение на К А В.лекари от  МБАЛ“С ПАД гр.В - д-р Р Д. Р, д-р Е П Е- У д-р Л Д. П-А. и д-р П Т Ф. Всеки един от тях в различен ден, в периода от 20.02.2015 г. до 23.02.2015 г., е извършил преглед на К А В като й е предписал съответно медикаментозно лечение, изключение са  д-р Е Е- У и д-р П Т Ф.).

При изследване действията на лекарите и направеният  анализ и оценка на същите за съответствие  с разпоредбите от Закона за здравето,Наредба  № 45 от 26.08.2010 г. за утвърждаване на Медицински стандарти  по обща медицинска практика на МЗ,Наредба №3  от 7 февруари  2014 г.за утвърждаване на медицински стандарт „Педиатрия“ на МЗ /отм./, регламентиращи медицинската дейност всички назначени по досъдебното производство експертизи ,включително и последната  повторна комплексна петорна съдебномедицинска експертиза  ,са извели извод, че не е налице нарушение на медицинските стандарти - „Педиатрия“, „Анестезиология и интензивно лечение“, “Спешна помощ“ при лечение на детето К А Вот лекари в ответното медицинско заведение.Горното е дало основание на прокуратурата да прекрати досъдебното производство ,водено по Чл.123 НК .

 

Лекарската дейност винаги представлява  източник на повишена опасност,тъй като и най- малкото незнание или немарливо изпълнение  създава опасност за живота и здравето на други лица. За упражняването на тази дейност се изискват специални знания или опитност по силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по съответния ред, за упражняването на които лицето има съответното разрешение.Правилата, които регламентират занятието или дейността,осигуряват  тяхното безопасно упражняване. Поради това изпълнителното деяние  трябва да нарушава норма на действащ нормативен акт, уреждащ правилата  за безопасното им упражняване. Нарушаването на тези правила следва да е  довело до настъпване на вредоносния резултат, в  случая настъпилата смърт.Безусловно необходимо е нарушението да се намира в причинна връзка с общественоопасните последици.

Субект на престъплението при убийство при професионална непредпазливост е лице, което притежава правоспособност да упражнява занятието или дейността. Субект може да бъде както прекият изпълнител на занятието или дейността, така й лице, което има нормативни задължения във връзка с тяхната организация, ръководство и контрол.

От гореизложеното е видно ,че незнанието или немарливото изпълнение на лекарската професия ,довело до смъртта на дете ,е винаги престъпление по Чл.123 НК.За да е осъществен съставът на престъплението по чл.123, ал.1 от НК се изисква от обективна страна да е причинена смърт, поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно-регламентирана дейност.

Доказването на състава на престъплението следва да се извърши само и единствено по реда на НПК .Гражданският съд не притежава правото да установява извършени престъпления.

С постановление за прекратяване на наказателно производство от 11.01.2021 г. на Окръжна прокуратура-С е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №223/2018 г. по описа на Н.Сл.С.,пр.пр.№2239/2018 г. по описа на ОП-С ,водено за престъпление по Чл.123 ал.1 НК.

В заключение се сочи ,че  настъпилата смърт на детето К А В. на 22.03.2015 г. е в резултат на развилото се фудроянтно /мълниеносно/ заболяване, като смъртта не се намира в наказателно причинно-следствена връзка с извършени действия от лекари от доболнична и болнична помощ от посочените по-горе в постановлението медицински заведения. Водим от горните съображения Окръжна прокуратура-С е приела,че е налице основание за прекратяване на наказателното производство поради наличие на процесуалната предпоставка, визирана в чл.24, ал,1, т.1 от НПК, тъй като не е извършено престъпление по чл.123, ал.1 от НК, в това число  и друго престъпление от общ характер.

Гражданският съд може само да изследва гражданските последици от извършено престъпление по Чл.123 НК ,но не и да установява самото престъпление при условие,че е възможно провеждането на наказателно производство-иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение  или за отмяна на  влязло в сила решение се допуска в случаите,когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по Чл.24 ал.1 т.2-5 НК (деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия,наказателната отговорност е  погасена поради  изтичане на предвидената в закона давност,деецът е починал или след извършване на престъплението е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието,което изключва вменяемостта) или е спряно на някое от основанията на Чл.25 ал.1 т.2 (разглеждането на делото в отсъствието на обвиняемия би попречило за разкриване на обективната истина )или Чл.26 НПК (спиране на наказателното производство за престъпления,извършени в съучастие) , и в случайте,когато извършителят на престъплението е останал неоткрит.

В конкретния случай гражданският споделя извода на прокуратурата ,че настъпилата смърт на детето К А В на 22.03.2015 г. е в резултат на развилото се фудроянтно /мълниеносно/ заболяване, като смъртта не се намира в наказателно причинно-следствена връзка с извършени действия от лекари от доболнична и болнична помощ от посочените по-горе в постановлението медицински заведения .По делото няма нито едно доказателство в обратна насока –всички назначени на досъдебното производство експертизи са категорични ,че настъпилата смърт на детето К А В на 22.03.2015 г. е в резултат на развилото се фудроянтно /мълниеносно/ заболяване, като смъртта не се намира в наказателно причинно-следствена връзка с извършени действия от лекари от доболнична и болнична помощ от ответното медицинско заведение.

Горното налага отхвърляне на предявените искове.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ

         С оглед изхода на делото всеки един от ответниците следва да бъде осъден да заплати на ответника „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ С П" АД, С ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. В. направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на по 1500 лв.

 

Водим от горното  Съдът

 

Р   Е   Ш    И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Е.Е.Б.,ЕГН **********, с адрес: *** срещу „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ С.П." АД, С ЕИК:  със седалище и адрес на управление: гр. В. за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 100 000 (сто хиляди лева ) лв.,заедно със законната лихва от 21.03.2015 г.до окончателното извължаване ,причинени от смъртта на внучката и К А В.

ОСЪЖДА Е.Е.Б.,ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на  „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ С П АД, С ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. В. направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 1500 лв.

ОТХВЪРЛЯ иска на   К.З.Б.,ЕГН **********, с адрес: *** са баба и дядо на К. А. В.   срещу „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ С П" АД, С ЕИК: със седалище и адрес на управление: гр. В.за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 100 000 (сто хиляди лева ) лв.,заедно със законната лихва от 21.03.2015 г.до окончателното извължаване ,причинени от смъртта на внучката му К А В .

ОСЪЖДА К.З.Б.,ЕГН **********, с адрес: *** са баба и дядо на К А В   ДА ЗАПЛАТИ на  „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ С П" АД, С ЕИК:  със седалище и адрес на управление: гр. В. направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 1500 лв.

ОТХВЪРЛЯ иска на   М.А.К. с ЕГН ********** с адрес ***  срещу „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ С П" АД, С ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. В за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 50 000 (петдесет хиляди лева ) лв.,заедно със законната лихва от 21.03.2015 г.до окончателното извължаване ,причинени от смъртта на внучката и К А В

ОСЪЖДА М.А.К. с ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на  „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ С П" АД, С ЕИК: със седалище и адрес на управление: гр. В. направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 1500 лв.

 

ОТХВЪРЛЯ иска на    В.  Л.К. с ЕГН ********** с адрес *** срещу „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ С. П." АД, С ЕИК:, със седалище и адрес на управление: гр. В. за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 50 000 (петдесет  хиляди лева ) лв.,заедно със законната лихва от 21.03.2015 г.до окончателното извължаване ,причинени от смъртта на внучката му К. А. В. .

ОСЪЖДА В.  Л.К. с ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на  „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ С П АД, С ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. В. направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 1500 лв.

 

ОТХВЪРЛЯ иска на   А.В.К. с ЕГН ********** с адрес ***  срещу „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ С П" АД, С ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. В за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 150 000 (сто и петдесет хиляди лева ) лв.,заедно със законната лихва от 21.03.2015 г.до окончателното извължаване ,причинени от смъртта на дъщеря му  К А В

ОСЪЖДА на   А.В.К. с ЕГН ********** с адрес ***   ДА ЗАПЛАТИ на  „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ С.П. АД, С ЕИК: със седалище и адрес на управление: гр. В. направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 1500 лв.

Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на страната на ответника :

1.      „Д. - ОБЩО З." ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр.С.

2.ЗАД „БУЛСТРАД В И Г" АД със седалище и адрес на управление в гр.С.

2.      Д-р В С.М. със адрес ***

3.      СБАЛДБ  „Проф.И.  М. И Е.гр., С

4.      УМБАЛСМ „Н. И. П, със адрес в гр.С.

Решението  подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-С. в двуседмичен срок от връчване на преписи . 

 

                                   СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :