№ 111
гр. Пловдив, 17.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно частно търговско
дело № 20235001000136 по описа за 2023 година
установи следното:
Производството по реда на чл. 274 и сл. във вр. с чл.129,ал.3 от ГПК.
Обжалва се определение №247/12.09.2022 г., постановено от Окръжен
съд П. по т.д.№171/2021 г., с което е прекратено производството по делото,
поради неизпълнение на указанията на съда за внасяне на депозит за особен
представител на ответника, както и определение №323 от 11.11.2022 г.,
постановено по същото дело, по чл.248 от ГПК за допълване на първото
определение в частта му относно разноските, с което молбата за това е
оставена без разглеждане.
По първата частна жалба частният жалбоподател Б.И. АД, ЕИК
*********, действащо дружество чрез изпълнителния директор Л. А. К., е
останал недоволен от определение №247/12.09.2022 г., постановено от
Окръжен съд П. по т.д.№171/2021 г. и моли то да се отмени, като се върне
делото на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия
и разглеждане на предявения иск. Изложил е подробни съображения за
неправилността и незаконосъобразността на обжалваното определение, тъй
като наличието на свързаност между физически лица, които са
представляващи юридически лица, не обосновава необходимост от
назначаване на особен представител на ответника при заплащане на разноски
от ищеца.
1
Ответникът Б.М.С. АД - в несъстоятелност, ЕИК *********, не е
представил отговор срещу частната жалба.
Постъпил е отговор от М.И.Б. ООД, ЕИК *********, чрез
процесуалния представител адвокат А. К., трето лице-помагач на ответника,
с който се счита частната жалба за неоснователна, поради противоречие в
интересите между ответника и ищеца, и относно представителната власт.
Моли да се потвърди обжалваното определение.
Постъпил е отговор от С. ЕООД, ЕИК *********, представлявано
дружество от управителя Т. М., също трето лице-помагач на ответника, с
който се счита частната жалба за неоснователна и моли да се потвърди
обжалваното определение.
Постъпил е отговор и от синдика на Б.М.С. АД - в несъстоятелност И.
Л. К., с който се оспорва частната жалба и се моли да се потвърди
обжалваното определение.
По втората частна жалба частният жалбоподател синдикът на Б.М.С.
АД - в несъстоятелност И. Л. К., действащ чрез процесуалния си представител
адвокат Н. Г. Т., е останал недоволен от определение №323 от 11.11.2022 г.,
постановено по т.д.№171/2021 г., по чл.248 от ГПК, с което е оставена без
разглеждане молбата за допълване на първото определение в частта му
относно разноските, като моли да бъде отменено, като неправилно, и върнато
на окръжния съд за произнасяне по същество по депозираната молба за
допълване на определение №247 от 12.09.2022 г. в частта му за разноските.
Постъпили са отговори от М.И.Б. ООД, чрез процесуалния
представител адвокат А. К., и от Б.И. АД, действащо дружество чрез
изпълнителния директор Л. А. К..
В първия отговор се поддържа и са изложени съображения, че
сторените разноски за адвокат на синдика следва да се присъдят, като се
счита частната жалба за основателна.
Във втория отговор се счита частната жалба за неоснователна, тъй като
молбата по чл.248 от ГПК е просрочена. Моли се да се потвърди
обжалваното определение.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на делото, както и във
връзка с изложените в частните жалби оплаквания, приема за установено
2
следното:
Първата частна жалба е подадена по пощата на 10.10.2022 г., при
положение, че обжалваното определение е връчено на жалбоподателя на
05.10.2022 г. Втората частна жалба е подадена на 07.12.2022 г. по електронен
път, при положение, че определението е връчено на синдика на 30.11.2022 г.
При тези констатации, частните жалби са депозирани в определения от закона
едноседмичен срок, от легитимирани лица да сторят това, поради което са
допустими и следва да се разгледат по същество.
По първата частна въззивна жалба:
Видно от исковата молба, предявен е иск от Б.И. АД, представлявано
от изпълнителния директор Л. К., срещу Б.М.С. АД – в несъстоятелност,
представлявано от Г.С.С. и В.К. - само заедно, по чл.694,ал.2,т.1 от ТЗ за
установяване съществуването на предявени вземания на Б.И. АД в размер на
819 072 лв. На основание чл.694,ал.4, изр.2 от ТЗ са встъпили и са
конституирани трети лица помагачи на длъжника ответник.
Пристъпило се е към размяна на книжа, като с определение от
29.06.2022 г. съдът е преценил, че следва да остави исковата молба без
движение до внасяне от страна на ищеца на възнаграждение за особен
представител за ответника в размер на 18 494 лв. с указания, че при
неизпълнение на посоченото задължение, делото ще бъде прекратено. Един
от представителите на ищеца е Г.С.С., поради което възниква въпросът за
евентуално противоречие между интересите на представляван и
представител, доколкото Г. С. С. се явява представляващ, както ответника,
така и ищеца, т.е едно и също лице представлява две насрещни страни /макар
и ответника заедно с втория изпълнителен директор/.
С молба от 13.07.2022 г. ищецът е поискал да се отмени
определението, с което производството е оставено без движение.
С определение от 21.07.2022 г. съдът е оставил без уважение
подадената молба, като е изложил съображения за свързаност на
изпълнителния директор Г. С. Т. и Л. К., представляваща ищеца, на
основание пар.1 от ДР към ТЗ, както и обстоятелството, че имат общо дете.
Така се е стигнало до постановяване на обжалваното определение, в
което е прието, че липсва процесуална предпоставка за провеждане на
3
производството, че има противоречие между интересите на представител и
представляван, доколкото длъжникът може да извършва процесуални
действия чрез изпълнителния директор Г.С.С., който управлява и контролира
съвместно с представителя на ищеца и ищеца и други търговски дружества.
Съгласно справка в Търговския регистър, представляващ
дружеството ищец е Л. К., а за действителен собственик на акциите е обявен
Г. С. С.. Ответникът се представлява от Г.С.С. и В.К. - само заедно.
С постановяване на решение за обявяване в несъстоятелност на
длъжника и съгласно чл.711,ал.1,т.3 от ТЗ са прекратени правомощията на
органите на длъжника и той се представлява от синдика. В определени случаи
дружеството в несъстоятелност чрез своите органи може да извършва всички
процесуални действия, които не са предоставени на синдика. Съгласно
чл.635,ал.3 от ТЗ, един от тези случаи се отнася до производството по чл.694
от ТЗ от ТЗ, какъвто иск е предявен с исковата молба.
При така установената обстановка по делото е налице противоречие
между представляван и представител по смисъла на чл.29,ал.4 от ГПК, тъй
като Г.С.С. е собственик на капитала на дружеството ищец и също така един
от представляващите дружеството ответник. Това от своя страна води до
извод, че следва да се назначи особен представител на страната на ответника,
както в крайна сметка е приел и окръжният съд.
При положение, че е определено възнаграждение за особения
представител, че същото не е внесено, като ищецът е уведомен за
последиците от невнасяне на възнаграждението, следва производството да
бъде прекратено, като недопустимо, поради липса на процесуална
предпоставка за разглеждането му. До този краен извод е достигнал и
първоинстанционният съд, поради обжалваното определение следва да бъде
потвърдено, а частната въззивна жалба – оставена без уважение.
По втората частна въззивна жалба:
Обжалва се постановеното определение по чл.248 от ГПК, с което е
оставена без разглеждане молбата за изменение на определение
№247/12.09.2022 г. в частта му за разноските, поради нейното просрочие.
Установява се, че е постъпила молба от синдика И. К. за изменение
на определение №247/12.09.2022 г. чрез допълването му, като му се присъдят
4
разноски за производството - заплатеното адвокатско възнаграждение в
размер на 13 870,40 лв.
Видно от съобщението за връчване на постановеното определение,
л.651 от първоинстанционното дело, това е станало на 19.09.2022 г.
Съгласно чл.248,ал.1 от ГПК, връченото определение подлежи на
изменение в срока на обжалване, т.е. в едноседмичния срок от връчването
му. На 27.09.2022 г.вече е изтекъл срокът за обжалване, съответно срокът за
изменение на определението от страна на синдика.
Молбата за изменение по чл.248 от ГПК е изпратена по електронна
поща на 07.10.2022 г. и разпечатана на 10.10.2022 г. Изпращането е станало
след изтичане на срока за това, поради което същата е просрочена и не
подлежи на разглеждане. До този извод е достигнал и окръжният съд в
обжалваното определение, което следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №247/12.09.2022 г., постановено от
Окръжен съд П. по т.д.№171/2021 г., с което е прекратено производството по
делото, поради неизпълнение на указанията на съда за внасяне на депозит за
особен представител на ответника.
ПОТВЪРЖДАВА определение №323 от 11.11.2022 г., постановено от
Окръжен съд П. по т.д.№171/2021 г. по чл.248 от ГПК за допълване на
определение №247/12.09.2022 г. в частта му относно разноските, с което
молбата за това е оставена без разглеждане, като просрочена.
Определението е неокончателно и може да бъде обжалвано с частна
жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6