РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Плевен, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20214430100547 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от ***, седалище /
адрес управление: ***, Пълномощник: юрк. ЦВ. М., против ИВ. Н. ДР., ЕГН
**********, адрес: ***, по реда на чл. 422 от ГПК.
Съдът е сезиран с искане да постанови съдебно решение по
предявените обективно кумулативно съединени искове, с което да признае за
установено по отношение на ИВ. Н. ДР., ЕГН **********, адрес: ***, че
дължи на *** сума за консумирана топлинна енергия в имота, находящ се в
***, в размер от: главница в размер от 301,30 лв. за периода 01.11.2018 г. -
31.07.2020 г., ведно мораторна лихва 27,79 лв. - за периода 03.01.2019 г. до
21.10.2020 г.; Законната лихва от датата на депозиране на заявление за
издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. Дело *** по описа на *** до
окончателното изплащане на сумите.
Ищецът претендира разноските в исковото и заповедното
производство.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени пореда на
чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на страните и
1
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
намира за установено от правна и фактическа страна следното:
Ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ИВ. Н. ДР., ЕГН **********, адрес:
***.
С разпореждане, постановено по ч. гр. дело *** по описа на *** е
уважено искането и е издадена заповед за изпълнение против длъжника. В
законоустановения срок против издадената заповед е депозирано възражение
от длъжника, с оглед на което съдията докладчик по цитираното дело е
указал, че заявителят може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок, като довнесе държавната такса.
С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415. ал. 1 от ГПК,
е предявявен иск за установяване на съществуването на вземането от ИВ.
Н. ДР., ЕГН **********, адрес: ***за консумирана и незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот - апартамент находящ се на адрес: *** аб.
№ ***.
Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането
са следните: като собственик/ползвател на топлоснабден имот, находящ се
в***, ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по
смисъла на чл. 153. (1) (Изм. - ДВ. бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от
ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него
важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката.
Съгласно Чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.) от ЗЕ -Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия. предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране
към Министерски съвет. Съгласно ал. 2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите
на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от
2
клиентите.
Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник*** от дата 13-
14.12.2007 г. и във вестник ***бр. 239/13.12.2007 г. С тях се регламентира
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите
при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. -
„Заплащане на ТЕ" е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в
т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В
този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него
суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до
края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на
последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на
основание чл. 31. ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху
дължимата сума.
Представена е като доказателство по делото приложената към исковата
молба справка-извлечение по пера за задълженията, формиращи искането за
главница.
Ответникът, видно от приложеното в производството по чл. 410 от ГПК,
по описа на *** извлечение от сметка за абонатен № ***, е използвал
доставяната от дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението
си.
Искът по реда на чл. 422 ГПК е положителен установителен иск за
установяване на вземане на кредитора против длъжника, за което е издадена
Заповед за изпълнение. Искът по чл. 422 ГПК е специален и с ограничен
предмет - само до установяване съществуването на изискуемо вземане по
издадена заповед за изпълнение към момента на приключване на съдебното
дирене.
В производството по чл. 422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже
наличието на правен интерес от предявяване на иска. По принцип, за да
съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва
претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право.
3
Правният интерес, в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК е абсолютна
процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е
налице, предявеният иск е недопустим. В този смисъл специални
положителни обстоятелства обосноваващи правния интерес от предявяване на
установителен иск по чл. 422 ГПК са: издадена заповед за изпълнение;
подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника и спазване срока за
предявяване установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал.
1 ГПК.
До завеждане исковата молба няма осъществени действия от ответната
страна по изпълнение на задълженията за заплащане на описаните дължими
суми.
Предвид гореизложеното, съдът намира претенцията за основателна
и следва да я уважи.
При този изход на делото, ответницата следва да заплати на ищеца
направените разноски по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено, на основание чл. 415 от ГПК, по отношение на ИВ.
Н. ДР., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на ***, седалище / адрес
управление: ***, сума за консумирана топлинна енергия в имота, находящ се
в *** в размер от: главница в размер от 301,30 лв. за периода 01.11.2018 г. -
31.07.2020 г., ведно мораторна лихва 27,79 лв. - за периода 03.01.2019 г. до
21.10.2020 г.; Законната лихва от датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. Дело *** по
описа на *** до окончателното изплащане на сумите.
На основание чл. 78 от ГПК, осъжда ИВ. Н. ДР., ЕГН **********,
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, седалище / адрес управление: ***,
направените разноски по делото в размер на общо 250 лв.
4
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението пред Окръжен съд - Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5