Решение по дело №258/2024 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция "Контрол на пазара" при Комисия за защита на потребителите (КЗП), действащ чрез представител по пълномощие, срещу решение № 1181/27.11.2023г., постановено по АНД № 3707/2023г. на РС Бургас, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 3825/09.08.2023г., с което на „Билла България“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 25 000.00 лева. Разпределена е и отговорността за разноските. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оспорват се правните изводи на първоинстанционния съд за недоказаност на вмененото с НП нарушение, обосновали отмяна на същото. Изложени са подробни доводи, че търговецът е този, който следвало да предостави по ясен и разбираем начин информация относно основните характеристики на стоките, вкл. за състава на продукта, който се предлага. Твърди се по-висока степен на обществена опасност, доколкото санкционираното дружество стопанисвало верига магазини на територията на цялата страна респ. значително влияело върху търговското поведение на потребителя. Прави се искане за отмяна на решението на районния съд и за потвърждаване на обжалваното НП.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация, чрез представител по пълномощие – адвокат Г. Д., е подал отговор срещу касационната жалба с искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски в касационната инстанция. Развиват се подробни доводи за законосъобразност на оспореното съдебно решение и незаконосъобразност на НП.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител. Касационната жалба се поддържа чрез писмено становище. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е противопоставено възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касация не изпраща представител. Отговор на касационна жалба се поддържа чрез писмено становище. Разноските се претендират, съгласно представен списък.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура Бургас заема становище за неоснователност на касационната жалба и съответно за потвърждаване на обжалваното решение.

Съдът, след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Обхватът на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

С обжалваното решение състав на РС Бургас отменил НП № 3825/09.08.2023г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция "Контрол на пазара" при Комисия за защита на потребителите, с което на „Билла България“ ЕООД за нарушение на чл. 68в вр. чл. 68 г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), е наложена имуществена санкция в размер на 25 000.00 лева.

Районният съд е приел от фактическа страна следното :

На 10.04.2023г. в магазин „Билла 526“, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „Билла България“ ЕООД, била извършена проверка по повод подадена потребителска жалба, заведена с вх. № Ц-03-3763/06.04.2023 г., в която били изложени твърдения, че след консумация на протеинови блокчета с търговска марка Born Winner потребителят изпитва чревен дискомфорт и стомашно неразположение, вследствие на което настоява за извършване на проверка, с цел установяване състава на протеиновите блокчета и верността на съдържащата се върху опаковката им информация относно съдържанието на захар и протеини.

При проверката в обекта контролните органи установили, че се предлагат за продажба протеинови барчета с търговска марка Born Winner - Born Winner протеинов бар „Stracciatella Keto“, в опаковка от 60 грaма с обявена продажна цена от 4.49 лв./бр.

След извършената проверка били възложени за изследване протеинов бар на търговска марка Born Winner – Born Winner протеинов бар „Stracciatella Keto“ в независима и акредитирана лаборатория за изпитване „Алименти-Омнилаб" при „Ди Енд Ви Консулт" ООД относно информацията за количественото съдържание на белтък в протеиновия бар. Изследванията били извършени в периода от 12.04.2023 г.- 28.04.2023г., като в резултат на направеното изследване с протокол № 22230/28.04.2023 г. било установено, че съдържанието на въглехидратите по етикет е 9.00 гр. на 100 гр., а реалната стойност на въглехидратите в продукта – 39,85 гр. на 100 [населено място] така имало отклонения и в съдържанието на захари - по етикет- 4,2 гр. на 100 гр., а реалната стойност на захари в продукта били 29,86 гр. на 100 гр., а съдържанието на влакнини по етикет – 30.00 гр. на 100 гр., реалната стойност на хранителните влакнини в продукта била – 2,17 гр. на 100 гр. В проверяваният обект налични били 46 броя протеинови барчета.

Изброените констатации били квалифицирани като нарушение на чл.68в във връзка с чл.68г, ал.4 във връзка с чл.68д, ал. 1 предложение 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) от ЗЗП.

На 24.07.2023г. Г. инспектор в КЗК, област Бургас, съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с №003825 в присъствието на упълномощен представител на дружеството-жалбоподател. Актът бил надлежно връчен и подписан без възражения, като такива не били представени и в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на констатациите в АУАН, Директорът на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция "Контрол на пазара" при КЗК издал НП № 3825/09.08.2023г., в което била възпроизведена описаната в АУАН фактическа обстановка и дадената правна квалификация и на основание чл.210а от ЗЗП на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 25 000 лева.

Горната фактическа обстановка РС Бургас е установил от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства – документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка и разпита на актосъставителя в съдебно заседание.

След извършване на проверка на законосъобразността на НП районният съд е формирал извод за основателност на разглежданата от него жалба. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че вмененото на жалбоподателя административно нарушение е останало недоказано, тъй като, за да бъде определена търговската практика на жалбоподателя като нелоялна, заблуждаваща и подвеждаща по смисъла на закона, следвало да е налице съзнателно поведение, проявено чрез действие или бездействие от негова страна, което да е довело до предоставяне на невярна информация. РС приел, че в случая информацията от съдържанието на протеиновия бар изхожда от неговия производител, а не от дружеството, което само предлагало за продажба дадения артикул, с оглед на което не можело да бъде прието, че при осъществяване на своята дейност жалбоподателят е използвал невярна информация относно съдържанието на процесия артикул, която да е подвела средния потребител и въз основа на което последният да е взел решение, което не би взел без използването на търговската практика. С оглед изложените мотиви, РС Бургас отменил оспореното НП като незаконосъобразно. Разпределил и отговорността за разноските.

Касационната инстанция, извършвайки служебна проверка, съобразно установените в АПК задължения, установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При постановяване му не са допуснати нарушения на процесуални правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал. Решаващият състав е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. На базата на събраните в производството по делото доказателства съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е стигнал до краен правен извод за основателност на жалбата. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за проведеното съдебно заседание е съставен протокол, който, като съставен при условията и реда на НПК, е доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени и за събраните доказателства.

Фактическата обстановка е правилно и вярно установена и не се налага установяване на нови факти. Същевременно не се поддържа и не се установява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което не се налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Така постановеното решение е правилно, а касационната жалба с оплакванията, така както са формулирани в нея, е неоснователна.

С разпоредбата на чл.68в от ЗЗП е въведена забрана за използване на нелоялни търговски практики. Според дефиницията, дадена с нормата на чл.68 г, ал.1 от ЗЗП, търговска практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл.68д - 68к (чл.68г, ал.4 от ЗЗП). Търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното  представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в чл.68д, ал.2 от ЗЗП, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика- чл.68д, ал.1 от същия закон. Нарушаването на забраната за използване на нелоялни търговски практики съставлява нарушение по чл. 210а от ЗЗП.

Ответникът по касация е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, което обстоятелство е безспорно по делото. Спорът между страните в настоящото производство се свежда до това кое е административнонаказателно отговорното лице. Съдът изцяло споделя правния извод на първоинстанционния съд, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на „Билла България“ ЕООД за нарушение на чл.68в във връзка с чл.68д, ал.1 във връзка с чл.68г, ал.4 от ЗЗП. Административнонаказателната разпоредба на чл.210а от ЗЗП предвижда отговорност за виновните лица, които са нарушили разпоредбите на чл. 68в, чл. 68г, чл. 68ж, т. 1 - 11, 13, 15, 18 - 27 и чл. 68к, т. 3 - 6 от ЗЗП. В настоящия случай съставомерните елементи на нарушението по чл.210а от ЗЗП не са налице. Определянето на една търговска практика като нелоялна и заблуждаваща в хипотезата на чл.68д, ал.1 от ЗЗП предполага установяване на съзнателно поведение на търговеца, водещо до предоставяне на невярна, заблуждаваща информация. Такива данни по делото няма. Видно от словесното описание на нарушението в акта за установяването му и в наказателното постановление, предоставената от търговеца информация за характеристиките на стоката е идентична с обявената от производителя. Нейното предоставяне на потребителя не е в разрез с изискванията за добросъвестност, а и в приложимия закон не е предвидено изискване търговецът да прави собствена проверка за съответствие на стоката с обявените от производителя характеристики. В разпоредбата на чл.2 от Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните се посочва, че предоставянето на информация на потребителите за храните се извършва от лицата по чл.8 от Регламент (ЕС) № 1169/2011, в съответствие с изискванията на същия регламент, както и тези, предвидени в специални разпоредби на приложимото право на Европейския съюз за определени храни, Закона за храните и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Член 8 Регламент (ЕС) № 1169/2011, озаглавен „Отговорности“, определя за отговорен за информацията за храните този стопански субект, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара, или ако този стопански субект не е установен в Съюза — вносителят на пазара на Съюза и този субект осигурява наличието и точността на информацията за храните в съответствие с приложимото законодателство в областта на информацията за храните и с изискванията на съответните национални разпоредби. Съгласно чл.6 от цитирания по-горе общностен акт, всяка храна, предназначена за доставяне на крайния потребител или на заведения за обществено хранене, се съпровожда от информация за храните в съответствие с настоящия регламент и не трябва да бъде заблуждаваща, особено по отношение на характеристиките на храната, и по-специално по отношение на нейното естество, същност, свойства, състав, количество, трайност, страна на произход или място на произход, метод на изработка или производство.

В настоящия случай процесните протеинови блокчета представляват храна, предназначена за доставяне на краен потребител. Според легалната дефиниция на понятието "информация за храните", дадена в чл. 2, т. 2, б. "а" от Регламента, това е информация относно храна, предоставена на крайния потребител посредством етикет, друг съпровождащ материал или каквито и да било средства, включително модерни технологични средства или съобщение в устна форма. В контекста на изложеното е и разпоредбата на чл.9, ал.4 от ЗЗП, която не дава право на търговеца да отстранява или да променя етикета, маркировката или друга информация, дадена от производителя или вносителя, ако с това свое действие ще подведе потребителите. По делото не се твърди, че ответникът по касация е стопанският субект, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара, тъй като производител е „Борн Уинър Глобал“ ЕООД. Отговорността на „Билла България“ ЕООД е ангажирана в качеството на търговец, за който е установено, че единствено предлага на крайния потребител за продажба процесните стоки, които съдържат етикет на български език, отпечатан от производителя, но посоченото в него хранително съдържание не съответства на установеното от административнонаказващия орган. В този смисъл не е административнонаказателно отговорно лице, тъй като не му е вменено задължение за етикетирането на стоките, предлагани за продажба в конкретната хипотеза и следователно не следва да носи административно наказателна отговорност за неверни данни в етикета на тази стока по отношение на хранителното съдържание.

В обобщение, въззивният съд е постановил съдебно решение, което следва да бъде потвърдено, тъй като съдът е достигнал до правилен краен извод за незаконосъобразност на обжалваното НП.

По разноските :

Предвид неоснователността на касационната жалба, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна.

Ответникът по касация претендира присъждане на разноски в размер на 3300.00 лева за адвокатско възнаграждение, което е платено, видно от представеното платежно нареждане, поради което тези разноски подлежат на присъждане. Противопоставено е възражение за прекомерност, което е неоснователно и съдът го оставя без уважение. С оглед фактическата и правна сложност на делото, процесуалната активност на пълномощника, наведените от него изключително подробни доводи и възражения срещу касационната жалба и доколкото претендираният размер на адвокатското възнаграждение надвишава с малко минималния размер по чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.04.2004г., прави възражението за прекомерност декларативно, а оттам и неоснователно.

Ръководен от гореизложените съображения, А. съд Бургас, ХV-ти тричленен състав

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1181/27.11.2023г., постановено по АНД № 3707/2023г. по описа на Районен съд Бургас.

ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите да заплати на "Билла България" ЕООД, [ЕИК], [населено място], п.к. 1404, район Триадица, бул. България № 55, сумата от 2650. 00 (две хиляди шестстотин и петдесет) лева, представляваща разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция "Контрол на пазара" при Комисия за защита на потребителите за присъждане на разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.