Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София
, …………….2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XIV въззивен
наказателен състав, в публично заседание
на шестнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ : ЕМИЛ ДЕЧЕВ
ПЕТЪР МИНЧЕВ
при секретаря Даниела Генчева и
в присъствието на прокурора Сашо Тотев като изслуша докладваното от с-я
Ангелов в.н.о.х.д.№ 895 по описа за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е
по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 01.06.2015
г. по НОХД № 19 284/13г. по описа на СРС, НО, 14 състав е признал подс. А.Р.И. за виновен в това, че за периода от 02.12.2005 г. до 06.12.2005 г.
в гр.София, ж.к *********, противозаконно присвоил чужди движими вещи -
видеоплеър марка „Панасоник”, модел ,,NV - POHRMK-2, на стойност 75 лв., и музикална уредба марка „Панасоник”, модел ,,SC- СН 11GC” със CD, с тунер колони и 2
бр. гнезда за касетки на стойност 180 лв. или общата им стойност е 255 лв.,
които е владеел - били му предоставени от Н.И.Г.по силата на сключен между тях
договор за наем от 01.08.2005г. на апартамент находящ се в гр.София, ж.к *********,
като случаят е маловажен, поради което и на основание чл.305, ал.5, вр. чл.24,
ал.1, т.3 от НПК не му наложил наказание за престъплението по чл.206, ал.5 от НК поради изтекла давност.
От така постановената присъда е
останал недоволен прокурор при СРП, който в подадения протест сочи основания за
неправилност на присъдата, респ. неправилно приложение на материалния закон от
страна на състава на СРС. В тази насока прокурорът оспорва извода на СРС, че
случаят е маловажен, за което изтъква довод за значима обществена опасност на
деянието. С протеста е поискано СГС
да отмени присъдата на СРС и да
постанови нова, с която да го признае за виновен по първоначално повдигнатото
му обвинение за извършено от него престъпление по чл. 206,ал.1, пр.1 от НК и му
наложи справедливо наказание
В съдебно заседание прокурорът от
СГП поддържа протеста, като заявява, че неправилно
СРС е приел наличието на маловажен случай. Поддържа искането в протеста за
отмяна на присъдата на СРС и да постановяване на нова от въззивния съд, с което да признае за виновен подсъдимия по
обвинението, за което е предаден на съд и да му наложи наказание към
минималния, предвиден в закона размер.
Служебно назначеният защитник на
подс. И. – адв. Ж.Д. пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда,
като счита, че същата е правилна и законосъобразна.
Производството се развива в отсъствие
на подс. И. на осн. чл. 317, вр. чл. 269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК.
Пред
настоящата инстанция никоя от страните не сочи доказателства и не представя
писмени такива.
Въззивният съд също не счете служебно за необходимо да
допуска провеждането на съдебно
следствие и събирането на доказателства.
Настоящото
разглеждане на делото е второ по ред второинстанционно такова.
С
присъда от 02.04.2013г. по НОХД № 12 930/ 2010г. 22 с-в при СРС е осъдил подс. И. по повдигнатото му обвинение по чл. 206,ал.1,пр.1 от НК, като при
условията на чл. 54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 3 месеца, изпъленнието на което е отложил за срок от 3 години.
Срещу
първоинстанционната присъда била подадена въззивна жалба от подсъдимия с
оплаквания за неправилност, нарушение на материалния закон и съществени
процесуални нарушения.
Въз основа на така депозираната жалба било образувано ВНОХД № 2397/2013г. по описа на Софийски градски съд. С решение, постановено от СГС, НО, V въззивен с-в
от 30.10.2013г. по ВНОХД № 2397/2013г., присъдата на СРС, 22 с-в била
отменена изцяло и делото върнато за ново разглеждане от стадия съдебно
заседание.
Софийски
градски съд, Наказателна колегия, ХІV въззивен състав, като съобрази изложените
доводи и сам служебно провери изцяло правилността на решението, намира за
установено следното от фактическа страна:
Фактическата обстановка по делото
е правилно изяснена от районния съд. Установени са по безспорен начин всички обстоятелства,
релевантни за правилното му решаване и визирани в чл.102,т.т.1-3 от НПК.
Фактическите констатации на
първоинстанционния съд са направени след
съответен на правилата на логиката и установените в съдебната практика
такива анализ на събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Д.Т., О.К., Х.Р., С.В.,
заключение на СОЕ, потвърдено при разпита на експерта, както и писмените
доказателства - договор за наем, приемо
- предавателен протокол, застрахователна полица, характеристика, справка за
съдимост на подсъдимия.
Обосновано е
прието, че подс. И. ( неосъждан), като наемател, сключил на 01.08.2005г. със св. Н.Г.,
като наемодател, договор за наем на недвижим имот, собственост на св. Г.,
находящ се в гр.София, ж.к.„*********ет.******състоящ се от кухня, стая, хол и сервизни помещения,
с обща площ от 70кв.м., обзаведен и с активен телефонен пост. При сключването
на договора за наем наемодателят оставил за ползване от наемателя видеоплеър
„Панасоник“, модел “NV-POHRMK-2”
и
музикална уредба „Панасоник“, модел “SC-CH 11 GC” със CD, с тунер, колони и 2бр. гнезда за касетки. Подс.И. не плащал редовно както уговорената
наемна цена, така и разходите за консумативи ( ток, вода), поради което св.Д.Т.
– дъщеря на св. Г. - няколко пъти го предупреждавала, че ако не заплати
дължимите суми, ще трябва да напусне наетия имот. На 02.12.2005 год. св. Т.
посетила апартамента и се уговорила с подс.И. да освободи жилището на
06.12.2005 год., като се разбрали да се срещнат в апартамента в 10.00 часа, за
да й бъдат предадени ключовете. При посещението си на 02.12.2005 год. св.Т. и
св.Рачев констатирали, че видеоплеърът марка „Панасоник“, модел “NV- POHRMK-2” и музикалната уредба
марка „Панасоник“, модел “SC-CH 11 GC” с CD, с тунер, колони и
2бр. гнезда за касетки, оставени за ползване от наемателя, се намирали в
апартамента. Преди уговорената среща, подс.И. изнесъл вещите си от апартамента,
като взел със себе си, без знанието и разрешението на св.Г. и св.Т.,
предоставените му за ползване видеоплеър марка „Панасоник“, модел “NV- POHRMK-2”, на стойност 75.00лв.
и музикална уредба „Панасоник“, модел “SC-CH 11 GC” със CD, с тунер, колони и 2бр. гнезда за касетки. На 06.12.2005 год. св.Т. посетила
жилището заедно със св.Кирилов, където не открили никого - подс. И. бил
напуснал жилището заедно с личните си вещи. Св.Т. констатирала, че липсват и
предоставените му за ползване от наемодателя вещи - видеокасетофон и музикална
уредба „Панасоник“, описани по –горе, на обща стойност 255.00 лв.
Следва да се отбележи, че съществените
за правилния изход на делото факти – наличието на наемно правоотношение и
неговия период, движимостите - обект на посегателство и паричната им
равностойност, поведението на подс. И. в качеството на наемател и установената
от наемодателя липса ползваните от подсъдимия вещи ( видеоплеър и музикална
уредба) при напускането на жилището, са
установени по еднозначен и категоричен начин от показанията на свидетелите,
писмените доказателства ( договор за наем) и експертно заключение. Съществено
за установяване авторството на деянието е обстоятелството, че извън подс. И. през инкриминирания
период достъп до жилището са имали единствено собствениците му, т.е. единствено
той е разполагал с възможност да се разпореди с предоставените му за ползване
уреди.Ето защо и въззивният съд споделя извода на проверяваната
инстанция, че събраните в д.п. и в хода
на съдебното следствие доказателствени източници са безпротиворечиви, намират
се в логична взаимовръзка помежду си и установяват еднозначното фактическата
обстановка.
Въз основа на така изложените
фактически изводи съдът намира от правна страна следното:
Протестът на СРП е неоснователен.
По същество присъдата на СРС е
правилна. Подс. А.И. е осъществил маловажен случай на
обсебване, за което престъпление е изтекла визираната в чл.81, ал.3, вр. чл.80,
ал.1,т.5 от НК давност за наказателно преследване и правилно СРС е преквалифицирал деянието на И. с приложение на
закон за по-леко наказуемо престъпление – като такова по чл.206, ал.5, вр. ал.1
от НК със следващата от изминалия значителен период от време от деянието до
постановяване на първоинстанционната присъда последица по чл. 80, ал. 1, т. 5, вр. чл. 2, ал. 2 НК ( изтичане на предвидената давност за наказателно
преследване) и съобразно разпоредбата на чл. 305. ал. 5 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК не го е наказал.
Несъмнено подс. И. е присвоил
инкриминираните движимости ( видеоплеър и музикална уредба) в периода от
02.12.2005г. до 06.12.20105г., които са му предоставени единствено за ползване
като оборудване (екстра) на наетото от него жилище и с действията си по тяхното
своене чрез изнасянето им от жилището, т.е. задържането им в своя фактическа
власт, без правно основание и във вреда
на собственика на вещите, е настъпила благоприятна промяна в неговото
имущество. Настъпил е и общественоопасният резултат - невъзможността на
собственика на вещите да се разпорежда е тях, вследствие на отнемането и
задържането на инкриминираните вещи във фактическата власт на подсъдимия, като
деянието е извършено при условията на пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал, че
вещите не са негови, че ги ползва на договорно основание, по силата на което
дължи тяхното връщане, но въпреки това
ги е отнел без правно основание и не ги е върнал, като е целял настъпване на
благоприятна промяна в имуществото си.
Оспореният в протеста на СРП извод на СРС за приложението на състава на чл.
206, ал.5 от НК, уреждащ маловажния случай на обсебване, в конкретния случай се
явява законосъобразен. За да приеме, че се касае до извършено от подс. И. престъпление по чл. 206,
ал.5, вр. ал.1 от НК, СРС, НО, 14 с-в е извел считаните за релевантни за направата на такъв извод обстоятелства:
незначителни вредни последици от престъплението ( изводими от стойността на движимостите,
което при минимална работна заплата от 155 лв. е под 2 минимални работна заплата за страната), продължителността
на воденото наказателно производство, личността на подсъдимия - неосъждан, липса на данни за отпочнати и
незавършени наказателни производства и моралната амортизация на вещите и
техническата неизправност на една от тях. Този извод на СРС се споделя от
настоящия съдебен състав, като деянието на И. разкрива характеристиките на
визираното в чл. 93, т. 9 НК, съгласно който „маловажен случай е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид”. Видно от дефинирането на понятието
основополагащо при преценката за маловажност или не на конкретния случай е
„липсата или незначителността на вредните последици”. В конкретния казус се
касае до резултатно престъпление ( за ангажиране на наказателната отговорност
на дееца законът предвижда настъпването на конкретен противоправен резултат),
поради което първият релевантен критерий следва да бъде съотнесен към стойността
на вещите – предмет на посегателство, като по този показател изводът на СРС за наличие
маловажен случай е правилен – нито броят и стойността от 255 лв., нито
техническото състояние на потребимите вещи ( стари, едната от тях – технически
неизправна) води до извода, че сериозно ( обичайно) са накърнени защитаваните от състава на чл. 206, ал.1 от НК
обществени отношения. Несъмнено за подс. И. са събрани данни, разкриващи го
като личност без други противоправни проявления и е неосъждан, като личността на дееца е едно от посочените в чл.
93, т. 9 НК „други смекчаващи обстоятелства”, което съпоставено с конкретните
характеристики на инкриминираното деяние води на извод, че са налице
предпоставките за квалифициране на престъплението по чл. 206, ал.5, вр. ал.1 от НК, респ. че случаят е
маловажен именно с оглед количественият
и стойностен критерий.
Ето защо и въззивният съд не
счете за основателно направеното от прокурора искане за наличие на
предпоставките по чл. 336, ал.1, т.1 от НПК за осъждането на подс. И. по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 206,
ал.1 от НК.
С оглед на изложеното и поради съвпадане на крайните правни изводи
на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, постановената от СРС,
НО, 14 състав присъда по НОХД № 19 284/13г.следва да бъде потвърдена.
При цялостната служебна проверка
на решението въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон,
съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на
доказателствата.
Липсва произнасяне в диспозитива
на присъдата относно направените в производството разноски, който пропуск е поправим
по реда на чл. 306, ал.1, т.4, пр.2 от НПК, като следва да се отбележи
неправилността на застъпената в мотивите на СРС теза, че е приложим чл. 190,
ал.1 от НПК – в случая подсъдимият не е признат за невиновен, нито
наказателното производство спрямо него е прекратено, поради което намира
приложимост хипотезата на чл. 189, ал.3 от НПК.
Воден от горното
и основание чл. 338 от НПК, Софийски градски съд, НО, ХІV въззивен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 01.06.2015г., постановена по НОХД № 19 284/2013г.
по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 14 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.