№ 982
гр. София, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Йоана Генжова
Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Йоана Генжова Въззивно гражданско дело №
20211100510514 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20115896/14.05.2021г., постановено по гр.д. №46929/2019г.
по описа на СРС, 49 състав, е признато за установено по предявените от
„Т.С.“ ЕАД против В. Г. В. и К.Г. В. искове с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК във вр. с цл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че В. Г. В. и К.Г. В.
дължат на „Т.С.“ ЕАД сумата от 446,76 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.10.2015г. до
м.04.2017г. и сумата от 21,47 лева – дялово разпределение, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане,
сумата от 76,55 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия
за периода от 15.09.2016г. до 22.11.2018г. и лихва върху дяловото
разпределение в размер на 4,65 лева за периода от 15.09.2016г. до
22.11.2018г., при следните квоти: В. Г. В. дължи ½ част, а именно: сумата от
234,11 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия и главница за дялово разпределение за периода от м.10.2015г. до
м.04.2017г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението, 38,28 лева – лихва за забава за
1
периода от 15.09.2016г. од 22.11.2018г., 2,32 лева – лихва за периода от
15.09.2016г. до 22.11.2018г., К.Г. В. дължи ½ част, а именно: сумата от 234,11
лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия и
главница за дялово разпределение за периода от м.10.2015г. до м.04.2017г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението, 38,28 лева – лихва за забава за периода от
15.09.2016г. од 22.11.2018г., 2,32 лева – лихва за периода от 15.09.2016г. до
22.11.2018г. Осъдени са В. Г. В. и К.Г. В. да заплатят на „Т.С.“ ЕАД на
основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от по 275 лева всеки – разноски в
исковото производство, и сумата от по 37,50 лева всеки – разноски в
заповедното производство. Решението е постановено при участието на
привлечено от ищеца трето лице – помагач „Т.С.“ ЕООД.
Постъпила е въззивна жалба срещу решението от ответниците В. Г. В. и
К.Г. В.. Въззивниците излагат оплаквания, че решението е неправилно,
необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения
на материално-правния и процесуално-правния закони, поради което молят
същото да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените
срещу тях искове да бъдат отхвърлени изцяло. Поддържа се, че решението е в
противоречие с фактите и доказателствата по делото, както и с константната
съдебна практика. СРС не се съобразил с постановеното решение на ВАС от
13.04.2018г., като приел, че това решение действа занапред, а не за
задължения преди неговото постановяване. С това свое тълкуване съдът
нарушил материалните закони и специалния закон и правата по него, както и
задължителната практика на ВАС. Съдът не се съобразил, че делото е
заведено една година след влизането в сила на решението на ВАС и същото се
прилагало за всички задължения до този момент, погасени по давност,
възникнали преди него, какъвто бил и настоящият случай. Ищецът не
представил годни счетоводни документи, касаещи задължението им, а само
сметки, съставени от него, но не и такива, които са задължителни и
единствено годни по Закона за счетоводството. Такива не били представени и
на вещото лице да направи проверка по твърдените факти в исковата молба,
поради което било налице основание за приложението на чл.161 от ГПК и
исковите претенции били недоказани, без правно основание, преклудирани и
погасени по давност. Атакуваното решение било неправилно, неоснователно,
незаконосъобразно, недопустимо и постановено при съществено и грубо
2
нарушение на съдопроизводствените правила и норми, което било основание
за отмяната му в цялост. Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата
от насрещната страна „Т.С.“ ЕАД, с който е изразено становище за нейната
неоснователност и е направено искане обжалваното решение да бъде
потвърдено.
Третото лице – помагач „Т.С.“ ЕООД не е изразило становище по
жалбата.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства
и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно,
като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание
чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу
В. Г. В. и К.Г. В. положителни установителни искове с правно основание
чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията,
за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№75582/2018г. на СРС, 49 състав.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012
г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
3
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е
определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в
сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на
топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител
на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
действаща през исковия период м.10.2015г. – м.04.2017г., всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г. постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно
решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване
на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от
сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата
топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
4
топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Ищецът свързва качеството на ответниците на потребители на топлинна
енергия за битови нужди с качеството им на собственици на топлоснабден
имот. В случая с определение, постановено в проведеното по делото открито
съдебно заседание на 20.07.2020г., е обявено за безспорно и ненуждаещо се
от доказване между страните обстоятелството, че ответниците са
съсобственици на процесния имот, поради което въззивният съд приема, че
същите са били битови клиенти за доставка на топлинна енергия по смисъла
на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, аб. №029620.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответниците са упражниили правото си на възражение срещу
Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните
отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от
ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.
Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на
ВКС поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване
5
на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права
върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или
титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен
собственик, независимо дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е
възложено на третото лице – помагач „Т.С.“ ЕООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за
установено, че за ответниците е възникнало задължение по силата на закона и
договор при общи условия да заплащат на ищцовото дружество количеството
подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
За установяване доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната от ищеца цена, са представени по делото писмени
доказателства и са изслушани и приети в първоинстанционното производство
заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
От заключението на вещото лице по съдебно - техническата експертиза,
което съдът кредитира, се установява, че дължимите суми за доставена в
имота на ответниците топлинна енергия са начислени в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е. спазени са
изискванията на действащите технически правила и норми. Установява се
още, че от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати
6
технологичните разходи в абонатната станция. Установява се и
обстоятелството, че през процесния период третото лице - помагач е
извършвало дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с
действащата нормативна уредба, като са издавани индивидуални
изравнителни сметки за дялово разпределение за абонатен №029620. В
заключението се посочва, че през процесния периот топлинна енергия за
отопление на имот е определяна от топлинна енергия, отдадена от 1 брой
щранг – лира в помещението баня, на която липсва техническа възможност за
монтаж на измервателно устройство и чиято отдадена топлинна енергия се
определя по изчислителен път, към която се прибавя и приспадащата се част
от топлинна енергия, отдадена от стълбищните радиатори, като 4 броя
отоплителни тела – радиатори са демонтирани (затапени). От заключението
на вещото лице по съдебно – техническата експертиза се установява и
стойността на доставената топлинна енергия през исковия период, която
възлиза общо на 450,54 лева. Ответниците, чиято е доказателствената тежест
в процеса да установят, че са платили на ищцовото дружество дължимите
суми за доставената топлинна енергия за процесния период, не са ангажирали
по делото доказателства за извършени плащания.
Неоснователно е възражението на въззивниците, че не дължат цена на
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация поради постановено от
ВАС решение, с което формулата за дялово разпределение на топлинна
енергия за сградна инсталация в сгради - етажна собственост е отменена, тъй
като посоченото решение на ВАС- решение № 4777/13.04.2018 год. от
13.04.2018 год. на ВАС, ІІ отд. по адм. дело № 1372/2016 год., с което се
отменя формулата, приета в т. 6. 11 от Методиката за дялово разпределение
на ТЕ, не е влязло в сила и с Решение № 2187/11.02.2020 год. на петчленен
състав на ВАС по адм. дело № 1318/2029 год. същото е обезсилено.
Поради изложеното, решението на първоинстанционния съд в частта, с
която е уважен предявеният иск за стойността на доставената топлинна
енергия в размер на сумата от 446,76 лева, е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Във въззивната жалба липсват съответни доводи за неправилно
приложение на материалния закон от СРС при присъждане на сумите за
дялово разпределение и за мораторна лихва върху главницата за топлинна
7
енергия и върху сумата за дялово разпределение, поради което и на основание
чл. 269 ГПК този въпрос стои извън пределите на въззивния контрол и не
следва да се обсъжда.
Поради съвпадане на крайния извод на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание
чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
При този изход на спора на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО – въззивни състави,
ІV-Е състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА №20115896/14.05.2021г., постановено по гр.д.
№46929/2019г. по описа на СРС, 49 състав.
ОСЪЖДА В. Г. В. и К.Г. В. да заплатят на „Т.С.“ ЕАД разноски за
въззивното производство в размер на 100 лева.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице – помагач „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8