РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 04.05.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на десети февруари през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
10538 по описа за 2017 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.).
Ищецът Е. М.Т. твърди, че на 08.08.2014 г., около
11,10 ч., в гр. Кюстендил, е управлявал мотоциклет „Хонда
ЦРБ 1000“, с рег. № *******. Сочи, че се движил по ул. „Петър Ников“, когато
изведнъж срещу сградата на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ АД, лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег. № *******, управляван от В. Г.В. предприема маневра обратен завой,
отнема предимство и ищецът рязко намалява за да не се удари в него и пада. Поддържа,
че в резултат на пътнотранспортното произшествие е получил следните травматични
увреждания: фрактура на Тх5 и Тх6 прешлени; фрактура на ребра 1,2,3 вдясно;
тежка контузия на гръбначния мозък; пневмоторакс
вдясно. Сочи, че му е извършена операция и му е поставена транспедикуларна
стабилизация на тялото на Тх5. Поддържа е налице парапареза
на двата крака, по изразена вдясно. Излага, че към датата на увреждането за
автомобила, причинил инцидента, е налице валидно сключена застраховка
„Гражданската отговорност“ с „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, обективирана
в полица № 06113002264254.
Моли съда да осъди ответника да му
заплати сумата от 300 000 лв. за претърпените неимуществени вреди,
представляващи интензивни болки и страдания, които сочи че ще продължава да
търпи, в резултат на травматичните увреждания, получени вследствие на пътнотранспортно произшествие, ведно с
лихвата върху тази сума от датата на деликта - 08.08.2014 г. до окончателното плащане на главницата, заедно
със сторените по делото разноски.
Ответникът „ДЗИ - О.З.“ ЕАД счита иска за неоснователен, като сочи че не е налице
деликт. Оспорва твърдението, че вина за настъпване на
събитието има застрахования в дружеството водач. Поддържа, че не е налице удар
между пострадалия и лекия автомобил,
като в тази връзка счита, че пътнотранспортното произшествие е възникнало поради
неопитността на водача на мотоциклета, превишената му скорост и неправилното
боравене с органите за управление, включително и със спирачната уредба. Оспорва
механизма на настъпване на произшествието, както и наличието на
причинно-следствена връзка между събитието и уврежданията. Счита, че претендираното обезщетение е в завишен размер.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента
има застраховка “Гражданска отговорност”. Предмет на установяване е вземане за
непозволено увреждане срещу водач на превозно средство (фактическият състав на
който е виновно и противоправно поведение на водача,
в причинна връзка, от което са произлезли вреди) и наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между този водач и ответника - застраховател.
С
постановление от 29.06.2016 г. на Районна Прокуратура - Кюстендил, по досъдебно
производство № 774/2014 г. по описа Районна Прокуратура – Кюстендил и досъдебно
производство № ЗМ - 727/2014 г. по описа на РУ на МВР – Кюстендил, е прекратено
образуваното досъдебно производство за процесното
произшествие, образувано срещу неизвестен извършител, за престъпление по
чл.343, ал. 1, т. 3, пр. 2, във вр. с чл. 342, ал.1, пр. 3 НК.
Свидетелят
С.Н.В., очевидец на произшествието сочи, че излизайки от сградата на „ЧЕЗ“ е
видял, че лек автомобил се опитва да направи маневра – обратен завой, но не е
преценил дистанцията, на която се намира моториста, който се е намирал на около 50 м. зад него. Мотористът
се е опитал да спре, като според свидетеля се е ударил в задните две врати и
багажника, от лявата страна на автомобила.
Свидетелят
С.С.З.сочи, че е
чул силен шум, и е видял кола, която е
седяла буквално по средата на платното за движение и мотор, който се е
претърколил напред, след колата малко. Колата се е намирала на около 2-3 м.
след пешеходната пътека.
От
приетата по делото комплексна автотехническа и
медицинска експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно
дадена, се установява следния механизъм на пътнотранспортното произшествие:
На
08.08.2014 г., около 11,10 ч. в гр. Кюстендил, на ул.
„Петър Ников“, непосредствено след пешеходната
пътека пред сградата на „ЧЕЗ БЪЛГАРИЯ“ АД, до десния тротоар в посока към бул.
„Цар Освободител“ е спрян лек автомобил, Фолксваген Голф“ с рег. № *******,
управляван от В. Г.В.. В определен момент, водачът на автомобила
е потеглил и е завил наляво, за да извърши обратен завой. В този момент, на
около 82 - 88 м., е приближавал мотоциклет „Хонда ЦРБ 1000“, с
рег. № *******, управляван от Е. М.Т., със скорост около 80 км/ч. Към този
момент, ищецът не е възприел като опасност потеглящия и завиващ наляво
автомобил, защото не знае дали ще продължи попътно направо или ще извърши ляв
завой непосредствено до пешеходната пътека. По- късно, на разстояние около 48
м., ищецът е видял, че автомобилът продължава да завива наляво и е бил под
значителен ъгъл, и е реагирал с аварийно спиране, но не е успял да спре, защото
вече е бил навлязъл в опасната си зона за спиране 71 м. Съгласно заключението,
а и от протокола за оглед, се установява че мотоциклетистът е задействал
максимално спирачките, като мотоциклетът е оставил спирачна следа от 6,95 м.
Поради липсата на въртене на колелата и липсата на стабилизиращ жироскопичен момент, движението на мотоциклета е станало
неустойчиво, мотоциклетът рязко се е наклонил наляво и е паднал на асфалта.
Заедно с мотоциклета се е наклонил и паднал водачът му, като е възможно преди
окончателното падане, той да е отскочил и излетял напред, но след падането
върху асфалта се е плъзгал докато се е ударил в задното ляво колело на
автомобила.
Въз основа на данните от протокола за
оглед, скицата към него, констативния протокол, свидетелските показания,
събрани в настоящето производство, и на базата на извършени изчисления, вещото
лице формира извод, че действията на мотоциклетиста са в причинна връзка с
настъпване на произшествието. Аргумент за това, е обстоятелството, че спрямо
момента, когато мотоциклетистът е възприел завиващия наляво автомобил, е бил на
отстояние 48 м. преди мястото на удара, и ако се е
движил с 50 км/ч., при опасна зона за спиране 34 м., е имал възможност да спре по-плавно
и да предотврати удара, но действителна скорост на движение е 80 км/ч.
Действията на водача на лекия автомобил също са в причинна връзка с
произшествието, защото предприемайки маневра „обратен завой“, той е създал
опасна ситуация, която е принудила мотоциклетистът да предприеме аварийно
спиране.
С оглед на изложеното,
съдът намира, че поведението на водача на
процесния автомобил е било противоправно и в разрез с разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, съгласно при завиване в обратна посока водачът пропуска насрещно движещите се пътни
превозни средства, като представлява деликтно поведение по смисъла
на чл. 45 от ЗЗД. Водачът на лекия
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, е имал възможност да види в лявото
огледало на автомобила, приближаващият го отзад мотоциклет
и да не потегля,
а да го изчака
и пропусне, след което да извърши
маневрата. Вината на водача на
автомобила се презюмира, а по делото от страна
на ответника не са ангажирани
доказателства за оборване на законовата
презумпция. Съдът не
кредитира в тази връзка показанията на свидетеля В. Г.В. (78
г.), водач на процесния автомобил, че не е имало удар, доколкото същите
се опровергават от заключението на комплексната експертиза.
По
делото не е спорно обстоятелството, че към дата на пътнотранспортното
произшествие гражданската отговорност на водача на процесния
автомобил е била застрахована при ответника „ДЗИ - О.З.“ ЕАД.
При
така установените факти съдът приема, че е налице фактическия състав на чл. 226 КЗ (отм.). Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 226, ал.1
от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД се определя от съда в
съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Свидетелят
Б.Д.З.дава сведения, че двамата с ищеца Е.Т. са били спортисти, тренирали са
борба, били са национали. Кариерата му е прекратена след катастрофата, от
активен спортист се е превърнал в инвалид.
От
комплексната експертиза, се установява че в резултат от пътнотранспортното
произшествие Е.
М.Т. е получил следните травматични увреждания: фрактура на тялото и на дъгата
на пети гръден прешлен; тежка контузия на гръбначния мозък на ниво пети гръден
прешлен - Тх5; доказана освен клинично и чрез МТР изследване; малък фрагмент от
предната част на горната покривна плочка на тялото на Тх6; фрактуриране на
ставните израстъци на Тх6;контузия на гръдния кош; фрактура на I, II и IV ребра вдясно; десностранен
пневмоторакс; контузия на десния бял дроб.
Непосредствено след инцидента е имал силна болка в гръдния кош, изтръпване на
двата крака, с невъзможност за движение в десния и силно отслабени движения за
левия. Ищецът е лекуван във ВМА, Клиника по неврохирургия в периода 08.08.2014 г. - 22.08.2014 г. Извършена е десностранна
торакотомия и е поставен гръден дренаж. В спешен
порядък на 08.08.2014 г. е извършена гръбначна
хирургична интервенция – премахване на дъгата на Тх5 прешлен; транспедикуларна стабилизация на Тх4 – Тх6. Интраоперативно е установена видимо интактна
твърда мозъчна обвивка с леко разкъсване вдясно на ниво Тх5.
Съгласно заключението, травматичните
костно-ставни увреждания на гръбначния стълб са стабилизирани с ограничени и
болезнени движения в същата област и оперативен белег в гръдната част на
гръбначния стълб с вертикален ход и дължина 16 см., широчина до 8 мм. Увредата на гръбначния мозък на нивото на Тх5 – Тх6 е тежка
и дефинитивна, и се изразява в слабост за долните крайници, по-изразена за
десния крак, нарушена кожна чувствителност за болка и допир, паретична походка, възможна без помощни средства, но
ограничена до 200 - 300 м. В резултат на получените увреждания и свързаните с
тях хирургични интервенции и манипулации, Е. М.Т. е търпял интензивни болки и
страдания в продължение на 30 дни, значителни до 6 м. и умерени към момента. За
в бъдеще болките и страданията ще продължават, при спазване на охранителен
двигателен режим и избягване на неблагоприятни климатични фактори – студ,
повишена влажност.
Съдът
взе предвид получените травматични увреждания възрастта на пострадалия, както и
че ще продължи да търпи болки, доколкото видно от експертизата пълно излекуване
не е възможно. Към момента на личния преглед, се установява че мускулната маса
е намалена за долните крайници, повече за десния. Налице е хипотрофия
на мускулатурата на дясното бедро – 52 см. към 56 вляво, и на дясната подбедрица – 38 см. към 39 вляво. Нарушена е кожната
чувствителност от нивото на увредата надолу;
походката е спастично – паретична, възможна без
помощни средства, като цяло е налице картина на долна спастична парапареза, по - манифестна
вдясно. Съобразявайки, и социално - икономическите условия на живот в страната,
настоящият състав намира, че справедливото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди се равнява на сумата от 180 000 лв.
Относно
възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД
Съгласно
заключението на комплексната експертиза, което съдът кредитира, мотоциклетистът
е имал възможност да не допусне пътнотранспортно произшествие, в случай, че се
е движил с разрешената за населеното място скорост на движение до 50 км./ч.
Спрямо момента, в който мотоциклетистът е възприел завиващия наляво автомобил,
е бил на отстояние 48 м. преди мястото на удара, ако
се е движил с 50 км., при опасна зона за спиране 34 м., е имал възможност да
спре и да предотврати удара. Релевираното от
ответника възражение за съпричиняване от страна на пострадалия
е основателно, като ищецът е допринесъл в еднаква степен за настъпване на
вредоносния резултат, поради което процентът на съпричиняване
следва да бъде определен в размер на 50%.
С
оглед гореизложеното относно справедливия размер на застрахователното
обезщетение за неимуществени вреди и редуцирането му с приетия процент съпричиняване, предявеният иск следва да бъде уважен до
размера на 90 000 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 300 000
лв. - отхвърлен като неоснователен. Предвид това и с оглед императивната
разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, законната лихва върху обезщетението следва да
бъде начислена от датата на увреждането – 08.04.2015 г.
По
делото не е представен договор за правна защита и съдействие с Адвокатско
дружества „Г. и партньори“, обективиращ договорено
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА, поради което възнаграждение за адвокат не
следва да бъде присъждано.
На
основание чл.78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на Е. М.Т. разноски за настоящото
производство в размер на 60 лв., за депозит за възнаграждение за вещо лице. В
полза на ответника, на основание чл.78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, съобразно
отхвърлената част от иска, следва да бъдат присъдени направените разноски в общ
размер на 275 лв., от които депозит за експертиза - 175 лв. и възнаграждение за
юрисконсулт - 100 лв. На основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК и съразмерно с уважената част от иска, ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 3600 лв. - държавна такса
по делото.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Е. М.Т., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***,
адв. Г.Г., на основание чл.
226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата от 90 000
лв. (деветдесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на пътнотранспортно
произшествие от 08.08.2014 г., в гр. Кюстендил, ул. „Петър Ников“, по вина на В. Г.В., чиято гражданска
отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *******, към посочената дата е застрахована при
ответника, ведно със законната лихва
върху присъденото обезщетение от датата на деликта – 08.08.2014 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата до пълния предявен размер от 300 000
лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК ******* да заплати на Е. М.Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
разноски по делото в размер на 60 лв.
ОСЪЖДА Е. М.Т., ЕГН ********** да заплати на „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 във вр.
ал. 8 ГПК, съобразно отхвърлената част от иска, общо разноски по делото в
размер на 275 лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД,
ЕИК *******, да заплати по
сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, държавна
такса по делото в размер на 3600 лв.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: