№ 183
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Атанас Н. Атанасов
Слави Г. Славов
при участието на секретаря Красимира Й. Динева
в присъствието на прокурора Д. В. М.
като разгледа докладваното от Слави Г. Славов Въззивно частно наказателно
дело № 20241100607649 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХI от НПК.
С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание,
представляващо разпоредително, на 21.10.2024г, по н.о.х.д. № 11957/2024г. по
описа на СРС, НО, 104 състав, е прекратено наказателното производство,
образувано въз основа на обвинителен акт. С последния подсъдимите З. Н. Б. –
П. и Д. В. Б. са предадени на съд с обвинения за извършено престъпление,
консумиращо състав с правна квалификация член 194, ал.3, във връзка с ал. 1,
във връзка с член 20, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК, като при условията на
чл.250, ал.1, т.2 от НПК първостепенният съд е приел, че Д.ието, описано в
обвинителния акт, не съставлява престъпление поради своята
малозначителност, прилагайки член 9, ал. 2 от НК.
Определението е оспорено с въззивен частен протест от СРП, в който са
релевирани твърдения за неправилност на постановения съдебен акт, като се
обосновава, че в случая не са налице предпоставки за прилагане на
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Поддържа се, че описаните в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактически положения очертават
обективните и субективни признаци на престъпление против собствеността, а
именно такова по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК. Отбелязва се, че за извършване
на преценка дали един случай е малозначителен или не от значение е
формалната съставомерност на Д.ието и неговата обществена опасност, която
може да не е налице или да е явно незначителна, но не и личността на дееца,
1
неговото съдебно минало и характеристични данни. В тази връзка се сочи, че
общата стойност на отнетите вещи, а именно-1 564,79 лева, е изключително
близка до размера на две минимални работни заплати за страната, което
обуславя и по-високата степен на обществена опасност на Д.ието. Твърди се,
че подсъдимите не са възстановили изцяло посочената стойност, като се
отбелязва, че предаването на сума в размер на 1 273 лева не е резултат от
самоволно взето от тях решение, а е продиктувано единствено от намесата на
органите на МВР. Посочва се, че за завишената обществена опасност на
Д.ието може да се съди и от механизма на извършването му при условията на
съучастие, както и от факта, че отнетите вещи не могат да бъдат определени
като такива от първа необходимост. Подчертава се и обстоятелството, че
спрямо подсъдимите са били предприемани действия за ангажиране на
отговорността им за извършване на престъпления по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от
НК, които са завършвали с прилагане на разпоредбите на чл.9, ал.2 от НК или
чл.2186, ал.1 от НК. С оглед на изложеното се отправя молба за отмяна на
обжалваното определение за прекратяване на образуваното наказателно
производство и връщане на делото за разглеждане от друг състав на СРС.
В проведеното закрито съдебно заседание по реда на чл. 327 от НПК
въззивният съдебен състав не е допуснал провеждане на въззивно съдебно
следствие като е изискал актуални справки за съдимост на подсъдимите,
видно от които същите са неосъждани.
В откритото съдебно заседание пред проверяващия съд прокурорът
поддържа протеста и не ангажира доказателства. Акцентира, че хипотезата на
член 9, ал. 2 от НК не следва да се прилага в условията на член 250, ал. 1, т. 2
от НПК, тъй като за целта са изследвани всички факти и обстоятелства по
делото, в това число доказателствата, събрани в хода на разследване. Допълва,
че така е нарушен принципът съдът да се ограничи само до фактическите
положения, изложени в обвинителния акт. Добавя, че Д.ието неправило е
квалифицирано като „ малозначително “, тъй като предметът му е в размер
близък до две минимални работни заплати към извършването му, а и поради
наличието на съучастие, а също така избраното оживено публично място за
осъществяването му. В заключение, пледира атакуваното определение на
контролирания съд да бъде отменено.
Подсъдимите З. П. и Д. Б., редовно призовани, се явяват в съдебното
заседание и се представляват от общ защитник по пълномощие – адвокат К.
К.. Защитата изразява становище, че протестът е неоснователен, а
определението - правилно. Твърди, че действително случаят е „ маловажен“, а
подсъдимите били съгласни да внесат сумата, посочена в обвинителния акт
като стойност на предмета на кражбата, въпреки че не считат, че е правилно
изчислена.
В личната си защита П. и Б. поддържат заявеното от защитника си, а в
правото си на последна дума изразяват съжаление за стореното.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните,
2
събраните по делото доказателствата и при цялостна проверка на обжалваното
определение, на основание чл.314, ал.1 от НПК, намира следното.
Протестът е основателен, а атакуваното определение на СРС е неправилно
и незаконосъобразно.
НОХД № 11957/2024г. по описа на СРС, НО, 104 състав е образувано по
внесен от Софийска районна прокуратура обвинителен акт по обвинението на
З. П. и Д. Б. за извършено от тях престъпление по член 194, ал. 3, във връзка с
ал. 1, във връзка с член 20, ал. 2, във връзка с ал, 1 от НК като предметът на
престъплението са следните чужди движими вещи на обща стойност от
1564,79 лева:
2 бр. чифта дамски къси панталонки марка „Адидас”-всеки на стойност
64,99 лв.
1 бр. дамска тениска марка „Адидас”- на стойност 54,99 лв.
1 бр. чифт дамски къси панталонки марка „Найк”- на стойност 79,99 лв.
1 бр. дамска тениска марка „Адидас” -на стойност 39,99 лв.
1 бр. мъжка тениска марка „Джордан”- на стойност 69,99 лв.
1 бр. къси панталонки на стойност 59,99 лв.
3 бр. дамски тениски марка „Адидас” - всяка на стойност 49,99 лв.
1 бр. рокля марка „Адидас” - на стойност 99,99 лв.
1 бр. дамски панталони марка „Адидас”-на стойност 109,99 лв.
1 бр. дамска тениска марка „Адидас” на стойност 54, 99 лв.
1 бр. рокля марка „Адидас” на стойност 99,99 лв.
1 бр. мъжка тениска марка „Найк” на стойност 54,99 лв.
2 бр. дамски клинове марка „Адидас” всеки на стойност
лв.
1 бр. мъжка тениска марка „Найк” на стойност 64, 99 лв.
3 бр. мъжки къси панталонки марка „Елес”-всеки на стойност 64,99 лв,
които стоки били отнети от владението на В.И.В., а са собственост на „
Маркетинг Инвестмънт Груп България “ ЕООД.
Според обстоятелствената част на обвинителния акт, на 15.07.2023г,
около 19:30 часа подсъдимите се намирали в голям и известен столичен
търговски център – МОЛ „ Парадайс“, намиращ се в град София, бул. „Черни
връх” № 100. Конкретно, същите били в магазин „ Sizeer”, по предварително
взето решение да се облагодетелстват материално, в изпълнението на което
решение грабнали от различни стелажи в обекта гореизброените стоки като
напуснали без да заплатят. По – късно същия ден била извършена ревизия и
били установени стоковите липси. Управителят В.И.В. проверил камерите за
видеонаблюдение, възприел деятелността на П. и Б. и сигнализирал
правозащитните органи в лицето на 04 РУ – СДВР, по който сигнал било
образувано досъдебното производство по делото.
Настоящият съдебен състав намира, че извода на първостепенният съд, че
описаното в обвинителния акт Д.ие не е престъпно поради явната
незначителност на обществената му опасност, е неправилен.
3
Това е така, тъй като контролираният съд при формиране на заключенията
си, е ползвал преждевременно доказателства, събрани в досъдебната фаза на
процеса, и то такива, които не са обсъдени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Така например в атакувания акт е отбелязано, че
подсъдимите са упражнявали трудова дейност като „ касиер“ и „ хигиенист “
за всяка от тях. Това обстоятелство не е споменато никъде в обвинителния
акт.
Отделно, за да обоснове приложението на член 9, ал. 2 от НК, СРС се е
позовал на стойността на предмета на престъплението, която е възприел като
такава в размер „ под две минимални работни заплати“. В принципен план,
стойността на предмета на престъплението, особено когато се касае за токова
срещу собствеността, както в процесния случай, е необходимо да бъде
обсъдена с оглед степента на обществена опасност и евентуалното
установяване на нейна „ явна незначителност“. Все пак, погрешен е подходът
на контролирания съд, тъй като съгласно съдебната практика, в това число
тази на върховната съдебна инстанция по наказателни дела, например в
Решение № 554 от 15.11.2001г. по н.д. № 507/2001г, икономическата
значимост на престъплението се преценява към момента на извършването му.
Така щото към инкриминираната дата, 15.07.2023г, размерът на минималната
работна заплата е бил определен с Постановление на Министерски съвет №
497/29.12.2022 г. и възлиза на 780 лв. Стойността на инкриминираните вещи
към момента на извършване на кражбата е 1564, 79 лв, а две минимални
работни заплати – 1560 лв. В този смисъл надхвърлени са две МРЗ.
Отново в несъответствие с принципните постановки на института,
уреден в член 250, ал.1, т. 2 от НПК, СРС за достигане до решението си е
ползвал фактически изводи, който не са намерили място в обстоятелствата
част на обвинителния акт, а именно, че вредите от Д.ието са изцяло
възстановени. Прокурорът при повдигане на окончателното обвинение никъде
не е посочил това обстоятелство.
СГС намира също така, че първоинстанционният съд е кредитирал
определени обстоятелства за сметка на други с единствена цел да приеме, че
деятелността на подсъдимите не съставлява престъпление. Така например още
в уводната част на обвинителния акт обстойно са изброени редица
прокурорски преписки, приключили с откази за образуване на наказателно
производство - пр.пр. № 3382-3MK- 943/2023 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр.
пр. № 29424/2023 г. по описа на СРП; пр.пр № 228 ЗМК 598/2023 г. по описа
на 04 РУ-СДВР, пр.пр. № 20497/2023 г. по описа на СРП/спрямо Д. В. Б./ с
приложение на разпоредбата на чл. 2186, ал.1 НК; пр.пр. № 3382-3MK-
942/2023 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 29422/2023 г, по описа на СРП,
с приложение на разпоредбата на чл. 9, ал.2 НК. Наличието им обосновава
една престъпна упоритост от страна на подсъдимите, при която поредна липса
на налагане на наказателна отговорност би подействала стимулиращо, а не
превантивно. Освен това, по аргумент за по – силното основание, при такава
деятелност процесният случай не би следвало да бъде третиран както такъв с
явно незначителна обществена опасност.
Настоящият въззивен състав намери и дефицити при заключението за
4
прилагане на член 9, ал.2 от НК. В тази връзка, отново позовавайки се на
практиката на ВС, изложена в Решение № 409 от 08.06.1973 г. по н. д. №
361/1973 Г., II н.о. на ВС, СГС подчертава, че когато с оглед разпоредбата на
член 9, ал. 2 от НК се обсъжда въпросът дали Д.ието, което, макар и формално
да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради
своята малозначителност не е общественоопасно или обществената му
опасност е явно незначителна, поради което не е престъплно, следва да се
обсъждат съвкупност всички елементи на състава на даденото престъпление.
С други думи, тъй като се касае за престъпление срещу собствеността, а
именно кражба, освен стойността на предмета му, СРС е следвало да обсъди и
начина на отнемане на владение и установяване на свое. Разсъждения в тази
посока от страна на първостепенния съд липсват.
Въззивният съд се солидализира със становището на прокурора, изложено
в протеста, че при наличие на общност на умисъла, на съучастие в условията
на съизвършителство, обществената опасност на Д.ието е с по – висок
интензитет, което също се явява обструкция са дефинирането й като „ явно
незначителна“.
Както е известно материално правната разпоредба на чл.9, ал.2 от НК е
обща. Тя е приложима спрямо всички престъпления по Наказателния кодекс,
включително досежно тези имащи за предмет защита правото на собственост.
Високата степен на обществена опасност, типична за определен вид Д.ия,
обуславя тяхната криминализация. Д.ието е престъпление, когато с него се
увреждат защитени от закона обществени отношения. Обществената опасност
е определящ, обективен признак на всяко престъпление. Когато Д.ието е с
явно незначителна обществена опасност, то не е престъпление. Това следва от
самото определение за престъплението и е уточнено от разпоредбата на чл.9,
ал.2 от НК - не е престъпно Д.ието, което макар и формално да осъществява
признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е
явно незначителна. престъпна дейност От всички обстоятелства, описани в
обвинителния акт е видно, че обществената опасност на престъпната дейност
на подсъдимите З. П. и Д. Б. не е явно незначителна. Поради изложеното до
тук, СГС не счита, че процесното дело попада в обхвата на разпоредбата на
член 9, ал. 2 от НК.
В процесуален аспект, следва да припомни на СРС следното.
За първи път възможността съдът да прекрати наказателното производство,
когато прецени, че Д.ието, описано в обвинителния акт, не съставлява
престъпление, е предвидена в разпоредбата на чл. 250, ал.1, т. 2 още с
приемането на НПК /обн. ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г./.
Впоследствие тази възможност отпада (изм. и доп. на НПК, ДВ, бр. 63/2017 г.)
и отново е въведена с изменение на чл. 250 НПК (изм. и доп. на НПК, ДВ, бр.
48/ 2023 г.). С посоченото правомощие на съда се цели оптимизиране на
правораздавателната дейност - да не се развива и реализира ненужно цялата
наказателна процедура, водеща до оправдаване на дееца, когато в
обвинителния акт е описано едно очевидно несъставомерно Д.ие. Това
законово разрешение кореспондира с принципа за разглеждане и решаване на
5
делата в разумен срок (чл. 22 НПК), като чрез него се цели икономия не само
на процесуално време, но и на материални средства (разходи за експертизи,
призоваване и заплащане на разноски на свидетели, възнаграждения на
съдебни заседатели и др.). С предоставянето на тази възможност (чл. 247б, ал.
2, т. 1, вр. с чл. 250, ал.1 НПК) още на съдията – докладчик - да прекрати на
посоченото основание наказателното производство в закрито заседание, без
призоваване и изслушване становището на страните, дори преди те да бъдат
конституирани, а след това и от съда в стадия на разпоредителното заседание,
се намалява броя на делата, разглеждани в открито съдебно заседание. Това
осигурява по – голяма възможност на съда за своевременно и задълбочено
решаване на последните.
Реализирането на правомощието по чл. 250, ал.1, т. 2 НПК е ограничено
само до случаите, когато Д.ието, описано в обвинителния акт /тъжбата/, не
съставлява престъпление. То е такова, когато не осъществява не само общите
признаци на престъплението, очертани в нормата на чл. 9, ал. 1 НК, но и
съвкупността от признаци, чрез които се очертават отделните видове
престъпления в специалната част на Наказателния кодекс. Иначе казано,
Д.ието не съставлява престъпление, т. е. то е „несъставомерно“, когато
конкретната проява не осъществява всички обективни и субективни признаци
на даден вид престъпление.
На следващо място при реализирането на правомощието по чл. 250, ал. 1,
т. 2 НПК съдията – докладчик (чл. 247б, ал. 2, т.1 НПК), съответно съдът (чл.
248, ал. 1, т. 2 НПК), е ограничен в рамките на описаните в обвинителния акт
фактически положения. Те не трябва да могат да бъдат субсумирани не само
под престъпния състав с посочената в обвинителния документ правна
квалификация, но и под друг такъв, предвиден в специалната част на
Наказателния кодекс. С оглед на това съдът не може да прекрати
наказателното производство, ако прецени, че изложените в обвинителния акт
факти сочат на престъпление с друга правна квалификация, тъй като
хипотетично е възможно в следващ етап на съдебното производство
прокурорът да измени обвинението, съобразно разпоредбата на чл. 287 НПК,
или самият съд да приложи закон за същото, еднакво или по - леко наказуемо
престъпление, без съществено изменение на обстоятелствената част на
обвинението.
Друго условие, за да се приложи процедурата по чл. 250, ал.1, т. 2 от
НПК е изводът за несъставомерност на Д.ието да бъде направен единствено на
базата на описаните в обвинителния акт факти, без да се преценява дали те се
подкрепят от доказателствата, събрани на досъдебното производство, т. е.
дали обвинението е обосновано, тъй като това е въпрос, по който съдът може
да се произнесе само с окончателния съдебен акт – присъдата (вж. реш. №
281/28.06.2011 г. по н.д. №1519/2011 г., ІІ н. о. на ВКС; реш. № 396/ 2014 г. по
н.д. № 1237/2014 г. на ІІІ н. о., ВКС).
Тези принципни положения не са били съобразени от първоинстанционния
съд, определен да разгледа внесения обвинителен акт.
Използвайки неправилен подход, в производството по член 250, ал. 1, т. 2
от НПК СРС е излязъл извън рамките на описаното в обвинителния акт, и е
6
обсъдил събраната в хода на наказателното производство доказателствена
съвкупност. Последното не може да се извърши в рамките на производството
по чл. 250 от НПК. Същото е с ограничен обхват, доколкото преценката, която
извършва съдът се вмества във фактологията, очертана в обвинителния акт. Тя
не се разпростира и по отношение на събрания в досъдебното производство
доказателствен материал. Наказателното производство може да се прекрати
при условията на чл.250, ал.1, т.2 от НПК само ако описаните в обвинителния
акт факти не сочат изобщо на извършено престъпление.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
първостепенният съд е формирал неправилно заключение, приемайки, че
Д.ието описано в обвинителния акт не представлява престъпление. Това
налага определението на СРС да бъде отменено, а делото - върнато на
първоинстанционния съд за разглеждане от друг съдебен състав.
Водим от горното и на основание чл.250, ал.4, във връзка с чл.334, т.1 от
НПК, въззивният съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 21.10.2024г, по н.о.х.д. №
11957/2024г. по описа на СРС, НО, 104 състав, с което наказателното
производство е било прекратено.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг
съдебен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7