Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 762
гр. Бургас, 14.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 1496 по описа на РС - Бургас за
2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от А.С.Ц., ЕГН: **********,
против Наказателно постановление № ЮИР-30-ЮИР-21/22.06.2018г., издадено от
Началник на РДНСК-Югоизточен район, с което на основание чл. 232, ал. 2, предл.
трето ЗУТ на жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 3000 лева за нарушение на чл. 148, ал.1 ЗУТ.
Жалбоподателката оспорва НП като незаконосъобразно и
неправилно. Излага твърдения, че не е извършила процесното нарушение. Моли НП да бъде отменено или наложеното
наказание намалено до предвидения минимум.
Жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява и не се
представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, явява
се юрисконсулт А., надлежно упълномощена, която оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира
за установено следното:
От фактическа страна:
На 03.01.2018 г. свидетелката А.К. на длъжност главен експерт в РДНСК – Югоизточен заедно с други служители на
дирекцията извършили проверка на обект - урегулиран поземлен имот /УПИ/ II-**** в м. „Б.“, землището на гр. С..
На място установили, че в имота има построен семеен хотел „А.“, като
същевременно се извършвали строително-монтажни дейности, свързани с изграждане
на открит басейн с прилежащи площи към
хотела. Впоследствие била извършена проверка в Община С. и било установено, че
за констатирания строеж на басейна не са били издадени необходимото разрешение
за строеж. Като собственици на имота били установени жалбоподателката и още три
лица – Д.Л.Ц., В.Л.Ц. – К. и Д.Д.Ц..
За констатираното нарушение по чл. 148, ал.1 ЗУТ свидетелката
К. съставила срещу жалбоподателката АУАН на 10.04.2018 г., а впоследствие на
22.06.2018 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Доказателствата
по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира
изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените факти. Показанията на свидетелката К. се подкрепят
от събраните писмени доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които обуславят отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Съдът констатира, че при съставяне на
АУАН не е бил спазен предвиденият в чл. 34, ал. 1 ЗАНН давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал.
1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения,
както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа,
Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел,
Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти,
Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и
на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора
"а" и част трета от
Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за
застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по
Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.
Двете хипотези не се намират помежду си в отношение на алтернативност, а са
взаимно изключващи се, тоест нормата не предоставя на административния орган
възможност да избира в рамките на кой от двата срока да извърши процесуалното
действие - съставяне на акт за установяване на административно нарушение. След
като нарушителят е известен, то акт за установяване на административно нарушение
следва да бъде съставен в продължение на три месеца от откриването му.
Приложимостта на втората хипотеза, а именно - едногодишен или двугодишен срок
от извършване на нарушението в зависимост от вида му, е предоставена само
когато липсват данни за нарушителя.
Ето защо, след като нарушителят е известен или установен, в рамките на три месеца от установяването му следва да се състави АУАН, въз основа на който да се издаде наказателно постановление. След изтичане на предвидения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН тримесечен срок се погасява правото на наказващия орган да ангажира отговорността на нарушителя.
От представен по делото Констативен протокол (л.25) се установява, че на 03.01.2018 г. е била извършена процесната проверка от работна група, в която е участвала и свидетелката К., при която проверка се е констатирало, че в поземлен имот /УПИ/ II-**** в м. „Б.“, землището на гр. С. са се извършвали СМР – изграждане на открит басейн без разрешение за строеж. Тези констатации са намерили отражение в съставения на 03.01.2018 г. констативен протокол, поради което следва несъмнен извод, че към тази дата (03.01.2018 г. ) нарушението е било установено, както и извършителите му, които са посочени в констативния протокол. Следователно от 03.01.2018 г. е започнал да тече предвиденият в чл. 34, ал. 1 ЗАНН тримесечен давностен срок за съставяне на АУАН и е изтекъл на 03.04.2018 г. В настоящия случай АУАН е съставен на 10.04.2018 г., т.е. след изтичане на срока по чл.34, ал. 1 ЗАНН. Неспазването на тримесечния давностен срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН е абсолютна пречка за допустимо развитие на административнонаказателното производство, поради което неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката за процесното нарушение.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ЮИР-30-ЮИР-21/22.06.2018г., издадено от Началник на РДНСК-Югоизточен район, с което на основание чл. 232, ал. 2, предл. трето ЗУТ на А.С.Ц., ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 148, ал.1 ЗУТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС