Р Е Ш Е Н И Е
град София, 22.12.2022г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ТЕОДОРА ИВАНОВА
при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА
и с участието на прокурор …….…… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№3818 по
описа за 2021г. и за да се произнесе след
съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение №20254715 от
18.11.2020г.,
постановено по гр.дело №40049/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 170-ти състав, е осъден "Д.З." АД, ЕИК ******, да заплати на "Ч." ООД, ЕИК ******, на правно основание
чл.405, ал.1 КЗ сумата от 7470.00 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка "Каско
на МПС" по
застрахователна полица №0320170028017523/16.08.2017г.
за претърпени имуществени вреди от застрахователно събитие, настъпило на
16.10.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.06.2019г., до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата
от 226.18 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 07.12.2017г. до 25.03.2018г., като е отхвърлен иска
за лихви за
разликата над уважения размер от
226.18 лв. до
пълния предявен размер от 338.23 лв., като неоснователен и недоказан. С решението е осъден "Д.З." АД, ЕИК ******, да заплати на "Ч." ООД, ЕИК ******, на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата от 1528.73 лв., съдебно-деловодни разноски. С решението е осъден "Ч." ООД, ЕИК ******, да заплати на "Д.З." АД, ЕИК ******, на основание чл.78, ал.3 и
ал.8 ГПК сумата от 3.93 лв., съдебно-деловодни разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ответника - "Д.З." АД, ЕИК ******, чрез юрисконсулт К.Р., с която се обжалва решение №20254715 от 18.11.2020г., постановено по гр.дело №40049/2018г.
по описа на СРС, ІІ Г.О., 170-ти състав, в частта, в която са уважени предявените искове с правно основание
чл.405 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Наведени са оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт в обжалваните части, като постановен в
противоречие на материалния и процесуалния закон и при неправилен анализ на
събраните по делото доказателства. Поддържа се, че неправилен е обоснованият
краен извод на първоинстанционния съд, че по делото е установено настъпването
на застрахователно събитие – ПТП, станало на посочената от
ищеца дата - 16.10.2017г. и по описания от
него начин, при което са причинени имуществени щети на застраховано по имуществена застраховка "Каско на МПС" – МПС – товарно полуремарке, марка "ROBUSTE", модел "KAISER S 3803C", с рег.№******, тъй като
се поддържа, че ищецът
не е доказал с допустимите в закона доказателствени средства по категоричен
начин настъпването на този факт. Поддържа се, че представените по делото документи, издадени от органите на МВР са съставени по данни на
ищеца, съдържат изгодни за него обстоятелства, което не е съобразено от първоинстанционния съд
и като такива не следва да бъдат
кредитирани.
Оспорва се механизма на настъпилото събитие – като се твърди, че приетото
по делото заключение на САТЕ е необосновано и неправилно и изводите на съдебния
експерт относно начина на настъпилото събитие не съответстват на
доказателствата по делото. Твърди се още, че причинените имуществени щети по застраховането МПС са
настъпили в резултат на разтоварни операции на товарния автомобил, поради което
е налице "изключен риск" по смисъла на т.7 във вр. с т.7.15 от ОУ на
застрахователния договор, което е
основание за отказ за изплащане на претендираното от ищеца застрахователно
обезщетение, респективно предявените искове се явяват неоснователни и като
такива подлежат на отхвърляне. Поддържа
се още, че неправилно СРС се е позовал на разпоредбата на чл.408 от КЗ, в която
са регламентирани хипотезите за отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение, тъй като се навежда довод, че сочената норма е приложима само в
случаите, когато е налице "покрит" застрахователен риск, а в
настоящия случай се касае за събитие, което представлява "изключен" застрахователен риск. По изложените съображения моли
съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в
обжалваните чати и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.
Претендира присъждане на разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение,
направени пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна - "Ч." ООД, ЕИК ******, чрез процесуален представител адв.Д.Ц., представя писмен отговор, с
който взема становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба,
като излага, че всички изложени в нея твърдения са недоказани и не съответстват
на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и
доказателства и е приел за установено, че са налице основанията в закона за
ангажиране на отговорността на ответното застрахователно дружество да заплати
дължимото застрахователно обезщетение за настъпило в срока на действие на
сключения по имуществена застраховка "Каско на МПС" договор - застрахователно събитие, представляващо "покрит" застрахователен риск – станало
на 16.10.2017г. ПТП в град Дряново, ул."******– склад за строителни материали. Моли съда да
постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение в
обжалваните части като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
разноски, направени пред въззивната инстанция за платено адвокатско
възнаграждение. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Предявени са от "Ч." ООД, ЕИК ******, срещу "Д.З." АД, ЕИК ******, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.405,
ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед предмета на подадената
въззивна жалба, съдът приема, че на въззивен контрол подлежи постановеното
първоинстанционно решение в частта, в която са уважени предявените при
условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ
и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Постановеният съдебен акт в частта, в която е отхвърлен
предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД като необжалван е влязъл в
сила.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по
смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния
съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на
настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата
инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за частична основателност
на предявените от "Ч." ООД срещу
"Д.З." АД при условията на
обективно съединяване искове с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД. При
правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК
и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният
съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си
върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия
материален закон, поради което съдът следва да разгледа
доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя
изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за
основателност на предявения главен иск с
правно основание чл.405, ал.1 от КЗ, както и за частична основателност на
предявения акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни и
във връзка с тях следва да се добави и следното:
Относно иска
по чл.405,
ал.1 от КЗ съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 КЗ
при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. За да бъде ангажирана отговорността на ответника в хипотезата
на предявен иск по чл.405,
ал.1 от КЗ следва да бъде осъществен
сложен фактически състав, който включва следните елементи: 1) наличие на
валидно учредено застрахователно правоотношение между страните; 2) настъпване
на твърдяното застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно
покритие; 3) наличие на вреди, за които се претендира застрахователно обезщетение,
възникнали в резултат от застрахователното събитие; 4) изпълнение на
задълженията, поети от ищеца в качеството му на застрахован за заплащане на
дължимата застрахователна премия, уведомяване на застрахователя за настъпило
застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото
установяване. При кумулативната даденост на тези предпоставки съгласно
цитираната разпоредба в тежест на застрахователя възниква задължение за
заплащане на застрахователно обезщетение на застрахования. Съгласно нормата на чл.154,
ал.1 от ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса ищецът следва да докаже при условията на
пълно главно доказване елементите от визирания фактически състав, за да
установи основателността на исковата си претенция. Ответникът, от своя страна,
носи тежестта за доказване на противопоставените възражения с оглед оборване на
заведения иск.
В разглеждания
случай от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява
наличието на застрахователен договор за имуществена застраховка "Каско на
МПС", с уговорена клауза "Пълно каско", сключен между ищецът в
качеството на застрахован и ответното дружество в качеството на застраховател,
обективиран в надлежно оформена съобразно законовите изисквания застрахователна полица №0320170028017523 от 16.08.2017г., със
срок на валидност от
19.08.2017г. до 18.08.2018г., по отношение на товарно полуремарке, марка "ROBUSTE", модел "KAISER S 3803C", с рег. №******. В застрахователната полица
е изрично посочено, че по отношение на сключената имуществена застраховка "Пълно
каско " са приложими условия и покрити рискове, съгласно Общи условия /ОУ/
за застраховка "Каско" на МПС, като в т.2 на застрахователната полица
се съдържа изрично писмено волеизявление на ищеца, че е запознат и приема ОУ,
като няма данни за извършено от негова страна оспорване на същите. Това дава
основание да се приеме, че е налице предвиденото в чл.298,
ал.1, т.1 от ТЗ изискване като условие за
задължителната сила на сделките при общи условия. Формалният характер на
застрахователния договор с оглед законовото изискване за писмена форма като
форма за действителност налага спазване на допълнителното изискване за обвързващата
сила на общите условия, установено в ал.3 на чл.298
от ТЗ, а именно предаването им на насрещната страна при сключване на съответната
сделка. В процесната застрахователна полица е отразено изпълнението и на това
изискване, доколкото на ищеца е връчен екземпляр от ОУ към момента на
подписване на полицата. Предвид изложените съображения съдът намира, че
типизираните от ответника - застраховател договорни клаузи за застраховка
"Каско", в т.ч. и клауза "Пълно каско" обвързват валидно
страните, като допълват съдържанието на учреденото с полицата застрахователно
правоотношение. Следователно се налага извода, че между страните е възникнало
валидно застрахователно правоотношение досежно товарно полуремарке марка "ROBUSTE", модел "KAISER S 3803C", с рег. №******, за
срока, посочен в застрахователната полица. По силата на сключената имуществена застраховка
ответникът е поел задължение в случай на застрахователно събитие като в обсега
на осигурената застрахователна защита е включен и риска "ПТП" /като в
т.71.14 от ОУ е дадена дефиниция за "ПТП" - събитие, възникнало в процеса на движение на МПС и изразяващо се в удар в друго МПС, пътно съоръжение, какъвто и да е било друг предмет, човек
или животно или попадане в дупка или неравност на пътното плато, което събитие е предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно
транспортното средство, пътно съоръжение, товар или други материални щети/ да
заплати на ищеца застрахователно обезщетение за покриване на загубите или
повредите, съответно наричани щети, от ПТП към датата на събитието и в
границите на договорената застрахователна сума. В раздел III Общи изключения са изчерпателно изброени хипотезите, при които
сключената имуществена застраховка не покрива щети, като в т.7.15 е посочено, увреждания, причинени при
товарно-разтоварни операции, както и щети, причинени от товара, вкл. неправилно
подреждане, стифиране и укрепване на превозни товари или натоварване над 5 % от
допустимите норми или превозване на експлозивни, запалителни, химически
разрушаващи и други подобни материали и вещества. Ищецът, от своя страна се е
задължил да заплати на ответника застрахователна премия в размер и при условия,
предвидени в полицата, като в случая не се спори относно обстоятелството, че същият
е изпълнил поетото от него парично задължение като е платил изцяло дължимите
застрахователни премии.
На следващо място въззивният съд
приема, че от процесната застрахователна полица се установява, че сключеният
между страните застрахователен договор е бил в сила и действащ към датата на
настъпване на твърдяното от ищеца събитие - 16.10.2017г., при което са причинени материални щети по
застрахованото при ответника имущество - товарно полуремарке марка "ROBUSTE", модел "KAISER S 3803C", с рег. №******.
Спорният по делото въпрос,
пренесен и във въззивното производство е дали настъпилото събитие представлява "покрит" застрахователен риск, по
отношение на който е налице основание за ангажиране на отговорността на
ответното застрахователно дружество да заплати на ищеца застрахователно
обезщетение за репариране на причинени материални щети по процесното товарно
полуремарке марка "ROBUSTE", модел "KAISER S 3803C", с рег. №******.
В разглеждания случай от приетото
по делото заключение на вещото лице по допусната САТЕ, която съдът кредитира
като обективна и компетентно изготвена, кореспондираща на събраните по делото
доказателства, се установява, че механизмът на настъпилото събитие е следният:
при извършване на маневра заден ход на автовлака, състоящ се от влекач и процесното
полуремарке, водачът леко скършва автовлака, при което задна лява част от
полуремаркето не следва траекторията на движение – права линия, и се отклонява
наляво, като при бавното движение назад задна поддържаща ос плъзга ляво колело
в бетонната преграда с височина до 1.50м. и започва триене на външната гума със
страничния борд в лявата бетонна преграда. Експертът е посочил, че при триенето
на гумата същата се повдига – плъзга нагоре и повдига задната лява част на
полуремаркето и когато се достига до височина над 1 м. вследствие на люлеенето
на задната лява част на полуремаркето, на което окачването е комбинирано –
пневматично, се получава напречни сили, които увличат полуремаркето надясно и
същото се удря в дясна бетонна стена, чиято височина е около 1.40м. и е на
нивото на долната част на полуремаркето, а коша е над бетонната стена на около
1м. с товар 22.6 тона пясък. При това положение центъра на тежестта на
полуремаркето, повдигнато от лявата страна, е над бетонната стена и същото се
преобръща надясно, защото тежестта на полуремаркето е 7.2 т. и е много по-малка
от тежестта на товара – пясъка в коша – 22.68т.. Така полуремаркето се
преобръща на дясна страна и се удря в дясната бетонна преграда, при което коша
с товара се отделя от основата – шасито, плъзга се надясно и телескопичният
цилиндър се разтоварва и се уврежда в опорите на телескопа. Вещото лице е
категоричен в становището си, че технически
е изключено при преобръщането да е бил вдигнат коша на полуремаркето, пълен с
пясък, на 3 метра, колкото са разтворените прешлени на телескопа, защото ще
бъде разтоварен 10 тона пясък в бункера, за което няма следи, т.е. налага се извода, че при
преобръщането на полуремаркето не са се извършвали разтоварващи дейности. В
тази връзка и с оглед установения от съдебния експерт начин на настъпване на събитието,
станало при извършване на маневра заден ход на автовлака, състоящ се от влекач
и процесното полуремарке, като последното се преобръща на дясна страна и се
удря в дясната бетонна преграда, при който удар са настъпили повреди по застрахованото
МПС, съдът приема, че
процесното събитие се
определя като "ПТП" доколкото попада в събитията, дефинирани в т.71.14 от ОУ и съответно представлява "покрит
застрахователен риск", попадащ в обхвата на осигурената от ответника застрахователна защита. При така ангажираните по делото
доказателства не може да бъде споделен доводът на въззивника, че причинените
увреждания по процесното полуремарке са настъпили при разтоварващи операции, а не
по време на движение, поради което е налице "изключен" застрахователен риск, изрично предвиден в т.7.15 от ОУ. Следователно след като по делото
се доказва, че причината за възникването на процесното събитие представлява "покрит застрахователен риск" е налице право на застрахования да получи
застрахователно обезщетение от ответното застрахователно дружество.
На следващо
място доколкото ответника - застраховател в писмения отговор не навежда твърдения
за наличие на основание по чл.408, ал.1 от КЗ за отказ за изплащане на
обезщетение, съдът намира, че не следва да обсъжда законовите хипотези, при
които може да се изключи отговорността на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение, които в конкретния случай не са налице.
По горните аргументи
въззивният съд приема, че в резултат на настъпилото застрахователно събитие – ПТП, станало на 16.10.2017г. в град Дряново, ул."******– склад за строителни материали, е причинена "тотална щета" /отговор
на въпрос №7 от прието заключение на САТЕ/ на застрахованото имущество - товарно полуремарке, марка "ROBUSTE", модел "KAISER S 3803C", с рег. №******, и в полза на ищеца като застрахован е
възникнало право на обезщетение. Правопораждащият фактически състав по чл.405,
ал.1 от КЗ е осъществен във всичките си
елементи, поради което е налице основание за ангажиране договорната отговорност
на ответника като застраховател по процесната имуществена застраховка.
На следващо място при определяне
на размера на дължимото застрахователно обезщетение е приложима нормата на чл.386, ал.2 КЗ, която постановява, че обезщетението трябва да бъде
равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, но не повече от действителната
стойност, т.е. законодателят извежда принципът за реална обезвреда на вредите на
застрахованото имущество. Във въззивната жалба няма релевирани конкретни
оплаквания досежно начина на определяне на дължимото застрахователно
обезщетение, което следва да се изчисли, съгласно уговореното в т.64.3 от ОУ, а
именно при "тотална щета" се равнява на 60 % от действителната стойност на застрахованото
МПС към датата на увреждането, поради което въззивният съд не следва да излага
мотиви в тази насока. Обоснованият
краен извод за основателност на предявения иск за сумата от 7470.00 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка "Каско
на МПС" по
застрахователна полица
№0320170028017523/16.08.2017г. за претърпени имуществени вреди от
застрахователно събитие, настъпило на 16.10.2017г., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 27.06.2019г., до
окончателното изплащане, е изцяло съобразен със събраните по делото доказателства и е изведе при
правилно прилагане на материалния закон. Постановеното съдебно решение в частта, в която е уважен предявения иск с
правно основание чл.405, ал.1 от КЗ, като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
Относно иска
по чл.86,
ал.1 от ЗЗД:
С оглед
уважаването на главния иск подлежи на разглеждане и акцесорната претенция на
ищеца. Правилно и законосъобразно е обжалваното
решение и в частта на уважения иск за заплащане на мораторна лихва. Във
въззивната жалба липсват конкретни оплаквания досежно незаконосъобразност на
съдебното решение в частта, в която е уважен предявения иск за заплащане на
обезщетение за забава върху дължимата главница. Доколкото съдът е обвързан само
с доводите във въззивната жалба /по аргумент на чл.269 от ГПК/ и при липса на
конкретни възражения за незаконосъобразност препраща изцяло към мотивите на
обжалваното решение в частта, в която е уважен предявения иск с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, които са правилни и законосъобразни.
С оглед на изложените съображения
и поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд съдебното решение в обжалваните части, в т.ч. и в частта
за разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция и предвид изричната претенция на въззиваемата
страна за присъждане на разноски, на основание чл.81 и чл.273 във връзка с
чл.78, ал.1 от ГПК
следва да й се присъди сумата от 2000.00 лв., представляваща сторени разноски
за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №20254715 от
18.11.2020г.,
постановено по гр.дело №40049/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 170-ти състав, в
обжалваните части.
ОСЪЖДА "Д.З." АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***; да заплати на "Ч." ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***; на основание чл.81 и чл.273 във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 2000.00 лв. /две хиляди лева/, разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./