Р Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.*,
21.06.2019г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ….., като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 497 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване от ищцата лично иск с правно основание чл.127 ал.2 от СК и от ищцата, в качеството й на майка и законен представител на малолетното й дете Е. В. А., иск с правно основание чл.149 от СК за издръжка на детето за минало време.
Ищцата Р.Д.Г.
от гр.* излага твърдения в ИМ, че с ответника са живели в условия на фактическо
съпружество съжителство от есента на
В СЗ, лично и чрез пълномощника си адв.К. от ВТАК, поддържа предявените искове.
Ответникът В.Н.А. от гр.* в срока по чл.131 ал.1 от ГПК не депозира писмен отговор. В СЗ, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по иска. Не сезира съда с претенция за разноски.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните са живели в условията на фактическо съпружеско съжителство от есента на 2014г. до м.май 2018г., от когато са фактически разделени. От съвместното си фактическо съжителство страните имат родено малолетно дете Е. В. А., родена на ***г., на 1г. и 8м., което след раздялата на родителите се отглежда в семейната среда на майката. Видно, както от констатациите в изготвения социален доклад за положението на детето от ДСП В.Т., така и от подкрепящите ги свидетелски показания на Д.Г., баща на ищцата, преценени от съда по реда на чл.172 от ГПК, но които съдът кредитира, доколкото не се разколебават от други събрани по делото доказателства, както и доколкото възпроизвеждат преки, непосредствени възприятия на свидетеля, се установи, че детето посещава детска ясла, отглежда се изцяло от майката в семейната й среда, като жилището, което обитават майката и детето е собственост на свидетеля Д.Г., в което за детето има обособен самостоятелен кът и е с много добри в комунално - битово отношение условия за живот. Установи се, че ответникът, баща на детето, трайно се е дезинтересирал от дъщеря си и не осигурява средства за издръжката й. Майката работи като кариерен консултант към Център за подкрепа и личностно развитие с месечно трудово възнаграждение от 750лв., като получава помощ и подкрепа при отглеждане на детето от родителите си, както и от бабата и дядото на детето по бащина линия. Според обясненията на майката, ответникът няма постоянна работа, няма сключен трудов договор, Е. е единственото му дете, живее с родителите си и с брат си, употребява алкохол и марихуана, става агресивен. Свидетелят Г. установи, че дъщеря му и детето през зимата живеят при него, а в останалото време отделно, че бащата не проявява към детето абсолютно никакъв интерес, от миналата година не се е появявал никакъв, като за Коледа 2019г. е купил на дъщеря си боза и плодове. Според свидетеля Г. дъщеря му има родителски качества, а ответникът не притежава такива.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Липсата на комуникация между страните по делото и дезинтересираността на ответника към малолетната му дъщеря обуславят наличието на спор помежду им, в качеството им на родители на малолетната Е., относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права спрямо него, личните отношения с детето и издръжката му, съгласно чл.142, чл.143 от СК, който следва да бъде разрешен от сезирания съд по настоящия адрес на детето на основание чл.127 ал.2 от СК, поради което предявеният от ищцата иск с правно основание чл.127 ал.2 от СК е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес от предявяването му.
Съдът при произнасяне по иск с правно основание чл.127 ал.2 от СК следва да постанови при кого от двамата родители ще живее ненавършилото пълнолетие дете, като предостави упражняването на родителските права спрямо детето на родителя, при когото постанови то да живее, и определи на другия родител подходящ режим на лични отношения с детето, както и определи издръжката на детето занапред, съгласно чл.142, чл.143 от СК.
При решаване на въпроса при кого от родителите да живее детето водещ критерий, съобразяван от съда, е интереса на детето, преценен, с оглед на следните обстоятелства: родителски качества, полагане грижи и умения за възпитание, желание на родителя за отглеждане и възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др., морални качества на родителя, социално обкръжение, жилищно- битови и други материални условия на живот, възраст и пол на детето, привързаност между дете и родители, помощ на трети лица и др. /Постановление №1/12.11.1974г. по гр.д. №3/1974г., Пленум на ВС/.
В процесният случай, безспорно по делото се установи, че родителите на малолетната Е. са живели заедно на съпружески начала до м.май 2018г., считано от когато са разделени, като грижите по отглеждането и възпитанието на детето са поети изцяло от майката, в чиято семейна среда живее детето, подпомагана, както от родителите си, така и от родителите на ответника. Установи се, че ответникът, баща на детето, се е дезинтересирал от развитието на дъщеря си и не проявява постоянен интерес към детето, като трайно не полага за него дължимите родителски грижи и не му дава издръжка. Установените по делото факти, че от раздялата между родителите единствено майката полага за детето преките родителски грижи, подпомагана от родителите си, както и от родителите на бащата на детето, осигурила е на дъщеря си подходяща и спокойна среда за отглеждането и възпитанието й, както и подходящи социално - битови условия за това, единствено тя сезира съда с искане за предоставяне упражняването на родителските права спрямо детето, обуславят основателност на предявеният иск от ищцата, на която следва да бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо детето и при която следва да бъде определено местоживеенето му. При вземане на решението съдът отчете и наличието на родителски качества у майката, установено със свидетелските показания, прякото полагане на грижи за малолетната й дъщеря Е. и наличието на умения за възпитание, изразеното изрично желание на майката за отглеждане и възпитание на малолетната й дъщеря, подпомагане подготовката й за придобиване знания, трудови навици и др., наличието на морални качества, социално обкръжение и подходящи жилищно- битови и други материални условия на живот, възрастта и пола на детето - от женски пол, в кърмаческа възраст, предвид което и ниската възраст на детето /до 3г./, безспорно майката като жена е по-пригодна да отглежда дъщеря си.
Съдът следва да определи подходящ режим на лични отношения между бащата и дъщеря му Е., съобразно трайната съдебна практика, но и при съобразяване ниската възраст на детето /под 2г./, предвид което счита за удачен и подходящ предложения от майката в ИМ режим на лични отношения, срещу който бащата не е възразил, който режим съдът счита, че е в интерес на детето, което следва да контактува и с двамата си родители и който следва да определи, а именно: право на бащата да взема дъщеря си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9,00ч. до 19,00ч., както и един месец през лятото, когато майката не е в редовен платен годишен отпуск; в Коледните и Великденски празници бащата има право да взема детето при себе си в четните години през втората половина на празниците, а през нечетните години през първата половина от 9,00ч. до 19,00ч.; на Националния празник и другите официални празници на Република България право на бащата да взема детето в четните години всеки ден от 9,00ч. до 19,00ч.
На основание чл.127 ал.2 от СК, съдът следва да определи и издръжка на детето Е. занапред, съгласно чл.142 от СК, чл.143 от СК. Съдът следва да присъди месечна издръжка на малолетната Е., считано от датата на предявяване на ИМ, която следва да възложи в тежест на бащата, доколкото родителските права спрямо детето се предоставят на майката. На основание чл.143 ал.2 от СК, родителите на ненавършили пълнолетие деца дължат издръжка безусловно, като размерът и, съобразно чл.142 ал.1 от СК, се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Съдът при определяне размера на дължимата издръжка следва да съобрази именно нуждите на ненавършилото пълнолетие дете и възможността на родителя, дължащ издръжка, да осигурява такава, която се преценява, съобразно доходите, имуществото и квалификацията му. Е. е на 1г. и повече от 8м. към момента на приключване на устните състезания пред първата инстанция и безспорно се нуждае от средства за физическото си и духовно развитие. Ответникът е млад, в активна трудоспособна възраст, По делото обаче липсват каквито и да било доказателства за възможността на бащата да престира издръжка - за имуществото, доходите и квалификацията му. Налице е дори признание на неизгоден факт от страна на майката, че ответникът няма постоянна работа, не работи по трудов договор, помага на баща си в строителството, но в момента не знае дали работи, Е. е единственото му дете. Предвид горното, преценявайки критериите по чл.142 ал.1 от СК, съобразявайки нуждите на детето, и предвид липсата на доказателства за формирани доходи от ответника, за притежавано от него имущество и квалификация, съдът счита, че следва да определи на Е. минималният размер месечна издръжка от 140лв., съгласно чл.142 ал.2 от СК, в размер на 1/4 от МРЗ за страната, която за 2019г. е в размер на 560лв., като я присъди, считано от датата на предявяване на ИМ 14.02.2019г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, като отхвърли иска по чл.143 ал.2 от СК за издръжка за разликата от 10лв. над уважения до пълния предявен размер от 150лв., като неоснователен и недоказан.
По иска по чл.149 от СК за издръжка на детето за минало време:
По делото се установи, че ответникът не е престирал издръжка на дъщеря си от раздялата си с ищцата, предвид което и на основание чл.149 от СК дължи на дъщеря си издръжка за минало време, търсена в случая, считано от 01.01.2019г., т.е за 1 месец и 13 дни /до 13.02.2019г. вкл., доколкото, считано от 14.02.2019г. се присъжда издръжка на детето занапред/, с което искът по чл.149 от СК е доказан по основание. По съображения, аналогични с изложените относно иска по чл.143 ал.2 от СК, съдът следва да присъди на детето месечна издръжка за минало време в минималния размер месечна издръжка от 140лв. месечно или за исковия период от 1 месец и 13 дни по иска по чл.149 от СК същият се явява доказан в размер на 205лв. издръжка за минало време /140лв. за 1 месец + 140лв. : 28 дни = 5 лв. х 13 дни = 65лв. /за 13 дни/ или сбора от 140лв. +65лв. =205лв./, в който искът по чл.149 от СК като основателен и доказан следва да бъде уважен, респ. отхвърлен за разликата от 20лв. над уважения до пълния предявен размер от 225лв., като неоснователен и недоказан.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК съдът следва да допусне предварително изпълнение на съдебното решение в частта на присъдената издръжка занапред и за минало време.
Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.1 от ГПК обуславя основателност на ищцовата претенция за съдебни разноски /за вн.ДТ и заплатено адв. възнаграждение за един адвокат/ в доказан размер от 325лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Заплатеното от ищцата адв. възнаграждение от 300лв. е договорено само относно главния иск по чл.127 ал.2 от СК, който е уважен, като не е договорено такова относно исковете по чл.143 ал.2 СК и по чл.149 от СК, предвид което съдът присъжда направените разноски в полза на ищцата изцяло.
Ответникът не претендира разноски и съдът не дължи произнасяне.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС дължимата ДТ върху определената издръжка на детето занапред и за минало време общо в размер на 209,80лв., ведно с 5лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
На основание чл.127 ал.2 от СК ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното дете Е. В. А., родена на ***г., с ЕГН **********, да бъде при нейната майка Р.Д.Г. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Е. В. А., родена на ***г., с ЕГН **********, на майката Р.Д.Г. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата В.Н.А. с постоянен адрес гр.*, кв."*", ул."*" №*, вх."*", ет.*, с ЕГН **********, и малолетната му дъщеря Е. В. А., родена на ***г., с ЕГН **********, както следва: право на бащата да взема дъщеря си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9,00ч. до 19,00ч., както и един месец през лятото, когато майката не е в редовен платен годишен отпуск; в Коледните и Великденски празници бащата има право да взема детето при себе си в четните години през втората половина на празниците, а през нечетните години през първата половина от 9,00ч. до 19,00ч.; на Националния празник и другите официални празници на Република България право на бащата да взема детето в четните години всеки ден от 9,00ч. до 19,00ч.
ОСЪЖДА В.Н.А. с постоянен адрес гр.*,кв."*", ул."*" №*, вх."*", ет.*, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА на малолетната си дъщеря Е. В. А., родена на ***г., с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Р.Д.Г. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, месечна издръжка занапред в размер на 140 лв. /сто и четиридесет лева/, считано от датата на предявяване на ИМ 14.02.2019г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.143 ал.2 от СК за издръжка за разликата от 10лв. над уважения до пълния предявен размер от 150лв. месечна издръжка, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА В.Н.А. с постоянен адрес гр.*,кв."*", ул."*" №*, вх."*", ет.*, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на малолетната си дъщеря Е. В. А., родена на ***г., с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Р.Д.Г. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, месечна издръжка за минало време в размер на 205 лв. /двеста и пет лева/ за периода от 01.01.2019г. до датата на предявяване на ИМ 14.02.2019г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.149 от СК за издръжка за минало време за разликата от 20лв. над уважения до пълния предявен размер от 225лв. месечна издръжка, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на съдебното решение в частта на присъдената издръжка занапред и за минало време.
ОСЪЖДА В.Н.А. с постоянен адрес гр.*,кв."*", ул."*" №*, вх."*", ет.*, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.Г. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, сума в размер на 325 лв. /триста двадесет и пет лева/, представляваща направени по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА В.Н.А. с
постоянен адрес гр.*,кв."*", ул."*" №*, вх."*",
ет.*, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ВТРС, сума в размер на 209,80
лв. /двеста и девет лева и осемдесет стотинки/, представляваща дължимата ДТ
върху определената издръжка занапред и за минало време, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно
издаване на ИЛ.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : …………