О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

05.12.2018 г., гр.София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г  въззивен състав, в закрито заседание на пети декември  през 2018 година,  в следния   състав:                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                               мл.съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско     дело    номер   2791 по    описа   за  2018  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

       

С определение от открито съдебно заседание пред въззивния съд на 26.10.2018 г. е даден ход на устните състезания по делото, и същото е обявено за постановяване на решение .

            Въззивният съд установи, че е налице пречка за постановяване на възизвно решение по същество на спора на този етап.

            Въззивното производство е образувано по въззивни жалби от ищеца Ц.Ц.Д. срещу две решения по първоинстанционно гр.д.№ 12679-2012 г. на СРС, 72 състав :  1/ срещу решение № 137224 от 05.06.2017 г. по гр.д.№ 12679/2012 г., с което са отхвърлени предявените от Ц.Ц.Д.  срещу „П.Ю.“ ЕАД /правоприемник на „О.“ ЕАД/, иск за заплащане на основание чл. 225, ал. 3 КТ на обезщетение за незаконно недопускане до работа на длъжноетта „енергетик“ за периода от 08.02.2011 г. до 14.02.2012 г., в размер на 110000 лв., и иск за заплащане на основание чл. 86 ЗЗД на лихва за забава за сумата от 15000 лв. за периода от 14.02.2009 г. до 14.02.2012 г., и 2/ срещу решение № 227624 от 03.10.2017 г. по гр.д.№ 12679/2012 г., с което е допусната поправка на очевидни фактически грешки в първото решение, като в диспозитива на решението вместо „енергетик“ да се чете „енергетик“ в „О.“ ЕАД“ и вместо „08.02.2011 г.“ да се чете „08.02.2001 г.“, като е отхвърлена молбата на ищеца Ц.Ц.Д. за допълване на първото решение.

            Срещу първото решение - това по същество на спора, от 05.06.2017 г. въззивникът-ищец, е подал жалба вх.№ 5123036/17.08.2017 г., с която се правят оплаквания за неправилност на същото, както и оплакване /стр.3 от жалбата/ относно периода по иска му за мораторна лихва по чл.86 от ЗЗД, който е с начало от 08.02.2001г., както е посочил в исковата молба.  Към тази първа въззивна жалба има подадени и две допълнения-вх.№ 5125405/23.08.2017г. и вх.№ **********.08.2017 г., двете в срока за обжалване.

            Срещу второто решение-това по чл.247 и чл.250 от ГПК от 03.10.2017 г. , е подадена въззивна жалба вх.№ 5095314/28.12.20017 г., с която се прави оплакване, че СРС не се е произнесъл по искането му, формулирано в исковата молба, както и се прави искане въззивния съд да върне на СРС делото за произнасяне по исковата му молба и по молбите му вх.№ 5123041/17.08.2017 г. и вх.№ 5123038/17.08.2017 г. Наред с втората въззивна жалба има и подадени още две жалби /допълнителни/ вх.№ 5195310\828.12.20017 г.и вх.№ 5195312/28.12.2017 г.

            След постановяване на решението от № 137224 от 05.06.2017 г. по гр.д.№ 12679/2012 г., ищецът Ц.Д. е подал три молби и скиания по чл.247 и чл.250 от ГПК : 1/молба вх.№ 5123039/17.08.2017 г. с искане по чл.247 от ГПК за поправка на грешки в решението относно периода на иска за обезщетение и длъжността, на която е бил възстановен, също и две молби с искане за допълване на решението -  2/ вх.№ 5123038/17.08.2017 г.- за допълване с признаване за установено, че не е допуснат до работа на длъжността, на която е възстановен с решение по гр.д.№ 8414/1995г.  на СРС, 67 състав, и 3/ вх.№ 5123041/17.08.2017 г. с искане за допълване на решението съгласно искането в исковата молба, вкл. и за мораторната лихва от датата на изискуемостта на вземането. И по трите молби е изпълнена процедурата по чл.247 и чл.250 от ГПК за изпращане на преписи за другата страна, както и е изпълнена процедурата по чл.263 от ГПК изпращане на преписи от въззивите жалби и допълненията към тях на другата страна.

            С решението от 03.10.2017 г. по чл.247 и чл.250 от ГПК, първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл, съобразно мотивите, по искането за поправка на очевидна фактическа грешка- с първата молба на ищеца, и по искането за допълване  за установено, че не е допуснат до работа на длъжността, на която е възстановен с решение по гр.д.№ 8414/1995г.  на СРС, 67 състав и за осъждане за обезщетение за това недопускане за исковия период.

            Макар и не прецизно формулирано, оплакванията на жалбоподателя Ц.Д. по въззивната му жалба срещу решението от 05.06.2017 г. и по въззивната му жалба срещу решението от 03.10.2017 г. по чл.247 и чл.250 от ГПК, сочат, че първоинстанционният съд не се е произнесъл изцяло по иска му за лихва за забава по чл.86 от ГПК  за периода, който се твърди да е посочен в исковата молба и в откритото съдебно заседание на 26.10.2016г. пред СРС, а именно 08.02.2001г.-14.02.2012 г., като датата 08.02.2001г. ищецът сочи да е тази на изискуемостта на вземането. С решението от 05.06.2017 г. първоинстанционният съд се е произнесъл по период на иска за лихви за забава 14.02.2009г.-14.02.2012 г., а с решението от 03.10.2017 г. не е разгледал въобще искането за допълване на решението с произнасяне за период по иска по чл.86 от ЗЗД от 08.02.2001г. до 14.02.2009г.  И двете въззивни жалби са подадени в срока по чл.250, ал.1, изр.второ от ГПК, поради което направените с тях оплаквания за непълнота на решенията на СРС,   отнасящи се до непроизнасяне по иска му по чл.86 от ЗЗД за периода от 08.02.2001г., респ. до непроизнасяне по искането му за допълване на първото решение  с такова произнасяне / направено с молбата вх.№ 5123041/17.08.2017 г./, както и искането по въззивната жалба вх.№ 5095314/28.12.20017 г., /срещу решението по чл.247 и чл.250 от ГПК от 03.10.2017 г./ въззивния съд да върне на СРС делото за произнасяне по исковата му молба и по молбите му вх.№ 5123041/17.08.2017 г. и вх.№ 5123038/17.08.2017 г., сочат на искане за допълване на решенията на СРС с произнасяне по целия период на иска му по чл.86 от ЗЗД, който се твърди да е предявен за период 08.02.2001г.-14.02.2012 г.

            Компетентен по допълване на решение по реда на чл.250 от ГПК е съдът, постановил решението, т.е. СРС, което препятства произнасянето по същество от въззивния съд по жалбите.

            Ето защо и на основание чл.253 от ГПК, доколкото определението за приключване на устните прения и за обявяване делото за решаване подлежи на отмяна от съда, тъй като не е акт слагащ край на делото,  въззивният съд следва да отмени определението за ход на устните прения и за обявяване делото за решаване, да прекрати въззивното производство като преждевременно образувано, и делото да се изпрати на СРС за произнасяне по искането на ищеца по чл.250 от ГПК, съобразно изложеното по-горе. Едва след това произнасяне  по искането на ищеца по чл.250 от ГПК, делото следва да се изпрати отново на въззивния съд за разглеждане на подадените въззивни жалби.

Воден от изложеното, СГС

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ОТМЕНЯ на основание чл.253 от ГПК определението от открито съдебно заседание от 26.10.2018 г. по гр.д.№ 2791/2018 г. на СГС, ІІ-Г въззивен състав, с което е даден ход на устните прения и е обявено делото за постановяване на решение .

            ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр.дело № 2791/2018 г. по описа на СГС, ГО, ІІ-Г въззивен състав, като преждевременно образувано.

            ВРЪЩА гр.д.№ 12679/2012 г. на СРС,  ведно с настоящето дело, на СРС, 72 състав, за произнасяне по искането по чл.250 от ГПК на ищеца-въззивник Ц.Ц.Д., съобразно мотивите на настоящето определение.

            Определението е окончателно.

            Препис от определението да се изпрати на страните за сведение.

 

 

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                    ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                           

                                            2 .