Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№………….
Гр.София, 14.05.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в открито съдебно заседание, проведено на шести юни,
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл. Съдия Андрей Георгиев
при участието на
секретаря Татяна Щерева, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело
№ 10669 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.256 от ГПК.
Обжалва се решение на СРС, 28 състав от
05.12.2016г., постановено по гр.дело № 38563/2015г., поправено по реда на
чл.247 от ГПК с решение от 18.04.2017г.
в частта, с която е признато за установено
по
предявени по реда на чл.415,ал.1 от ГПК обективно съединени искове от „Т.С.“
ЕАД срещу „Е.П.“ ООД, че ответникът „Е.П.“ ООД дължи на „Т.С.“ ЕАД, както
следва: 1/ на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД – сумата от 737,71лв., представляваща
неиздължена цена на доставена топлинна енергия за периода 18.02.2012г.-
31.01.2013г. за имот, находящ се в гр.София, ж.к.******, ул.“********с аб.№
Т41249, ведно със законната лихва от 17.02.2015г.- до окончателното изплащане и
2/ на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – сумата от 180,00лв.- лихва за забава за
периода 18.02.2012г.- 19.01.2015г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 8242/2015г. по описа на СРС, 28
състав. Решението се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът
,
„Е.П.“ ООД заявява искане за отмяна на обжалваното решение, като поддържа доводи за неправилност, произтичаща
от неправилната преценка на събраните по делото доказателства. Възразява, че
неправилен е извода на първата инстанция, с който е прието, че е налице сключен
договор между ищеца и „П.И.“ ООД, тъй като представеният по делото договор има
за страни ищеца и друго юридическо лице- „ПМУ София“ ООД и този договор е
прекратен през месец ноември 2011г по взаимно съгласие, като юридическото лице
е отписано от публичния регистър на лицата, извършващи дялово разпределение. В
тази връзка, счита ,че недоказано е
извършеното разпределение на топлинната енергия /ТЕ/ и нейното остойностяване,
тъй като липсва подписан договор между ищеца и третото лице- негов помагач „П.И.“
ООД , а последното дружество не се явява и правоприемник на „ПМУ София“ ООД.
Поддържа неправилност и на извода на СРС, с който е прието, че между
представителите на етажната собственост /ЕС/, в която се намира процесния
топлоснабден имот, от една страна и третото лице- помагач на ищеца- от друга
страна- „П.И.“ ООД, е сключен договор за извършване на услугата за дялово
разпределение. Моли съда да съобрази факта, че договорът е сключен между ЕС и
друго юридическо лице- „ПМУ София“ ООД. Възразява, че по делото не са
представени както отчетите, които са извършвани от избраната от него ФДР- „ПМУ
София“ ООД – до прекратяване на дейността й, респ.- от ищеца не е установено на
какво основание за част от исковия период отчетите са извършвани от „П.И.“ ООД.
Като последица от това, счита, че извършените от „П.И.“ ООД отчети не съдържат
данни за реално ползваната ТЕ от сградата
и в частност и тази- доставена за процесния топлоснабден имот. Възразява, че количеството доставена ТЕ не е установено
и поради липсата на доказателства за изправност на измервателния уред
/топломера/ в абонатната станция на сградата. Счита,че неправилно от
първоинстанционния съд е зачетено заключението на ССЕ при установяване
стойността на реално доставената ТЕ, без да е съобразен фактът, че заключението
почива само на данни по счетоводни записвания на ищеца, а видно от тях, към
процесния период от време са отнесени суми за време, извън този период.
Възразява, че недоказана по размер е стойността на предоставената услуга за
дялово разпределение. Възразява, че не
дължи претендираните от ищеца лихви за забава, тъй като те са начислени върху
прогнозни стойности, а в обжалваното решение липсва яснота как съдът е приел,
че исковата претенция по чл.86,ал.1 от ЗЗД е
доказана до размера на сумата от 180,00лв. На последно място поддържа възражението за
погасяване по давност на сумата по фактурата от м.12.2012г. С изложените
доводи, подробно развити в жалбата, въззивникът-ответник мотивира искането си
за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него-
постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД- не депозира писмен отговор на жалбата в срока по
чл.263,ал.1 от ГПК. В съдебно заседание заявява становище за неоснователност на
жалбата и искане за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира присъждане
на разноски за въззивното производство- юрисконсултско възнаграждение. При
условията на евентуалност – в случай на уважаване жалбата на ответника-
поддържа възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от въззивника-ответник.
Третото
лице- помагач на ищеца“ПМУ И.“ ООД – не заявява становище
по жалбата.
Софийски градски съд, като обсъди
становищата и доводите на страните
и доказателствата по реда на чл.235,ал.3
от ГПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок , от
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършената проверка по реда на
чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото
на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е
ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Настоящата инстанция намира за правилни
изводите на първата инстанция , с които е приета за доказана исковата претенция
за главницата по чл.415,ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД, попадаща извън
обхвата на кратката тригодишна погасителна давност в размера, установен със заключението
на СТЕ , както и за доказана обусловената претенция по чл.415,ал.1от ГПК, вр. с
чл.86,ал.1 от ЗЗД- за акцесорното вземане за мораторна лихва , дължима за
времето на забава за плащане на главницата, извън погасителната давност.
Между страните по делото няма спор, а и
от представените писмени доказателства се установява, че през исковия период от
време са били обвързани от валидно облигационно правоотношение, с предмет-
доставката на ТЕ за процесния имот за стопански нужди, възникнало от сключения
между страните писмен договор № 380/412429 от 26.01.2009г.
Спорният между страните по делото въпрос
е относно доказаното реално доставено количество ТЕ за процесния имот за
исковия период от време и неговата стойност. Настоящият съдебен състав приема,
че реално доставеното количество ТЕ за процесния имот през исковия период от
време е доказано с представените по делото индивидуални справки за използваната
ТЕ, изготвени на база данните по представените по делото протоколи за отчет на
уредите за индивидуално разпределение и водомера в процесния имот- последните
документи- подписани от представител на ответника /л.104-л.107 и л.135 , л.136
от делото на СРС/. От тези документи, неоспорени от ответника и изготвеното въз основа на тях заключение на
СТЕ се установява, че стойността на реално доставеното количество ТЕ е в размер
на сумата от 858,26лв. Неоснователно се явява заявеното от ответника
възражение, че стойността на ТЕ е определена от първата инстанция на база на
заключението на ССЕ, което е основано на счетоводни записвания и счетоводни
документи, едностранно издадени от ищеца. С обжалваното решение стойността на
ТЕ е установена от СРС по заключението на СТЕ, чиито констатации почиват на
данни, удостоверени като достоверни с
подписа на представител на самия ответник /горепосочените протоколи за отчет,
като от тази стойност е извадена
стойността на ТЕ за м.12.2011г., която попада в обхвата на кратката тригодишна
давност. Като последица от това- законосъобразно с обжалваното решение е
призната за дължима само стойността на ТЕ за частта от исковия период от време
18.02.2012г.- 31.01.2013г., попадаща извън погасителната давност, като
стойността й е установена по данните на заключението на СТЕ от 737,71лв. Следва да се посочи, че с обжалваното решение
е призната дължимостта само на стойността на доставената ТЕ, поради което
неотносими са заявените от въззивника-ответник доводи, касаещи стойността на
услугата за дялово разпределение, тъй като тя не предмет установяване с
първоинстанционното решение в обжалваната му част, поради което и настоящата
инстанция не ги обсъжда. Неоснователно е и
възражението на ответника за недоказано реално доставено количество ТЕ, поради
липса на доказателства за изправност на
топломера в абонатната станция. Тези
доказателства са представени по делото- л.98-л.100 от делото на СРС, видно от
които топломерът освен изправен е минавал и надлежна метрологична проверка.
На последно място, съдът приема, че не следва да бъдат обсъждани, като
преклудирани, заявените от въззивника-ответник доводи за недоказаност на
количеството и стойността на доставената ТЕ, основана на липса на доказани
договорни правоотношения между ищеца и третото лице- негов помагач, както и
между ЕС и третото лице- помагач. Тези възражения не са заявени своевременно от
ответника с отговора на исковата молба, а са направени за пръв път с молбата на
пълномощника му от 06.06.2016г., поради което ответникът следва да понесе
неблагоприятната последица на преклузията- свързана с необсъждането им. Нещо
повече, тези възражения са неотносими и към реалната доставка на ТЕ и нейното количество, доколкото, както
вече бе посочено по-горе в мотивите, това
количество е установено със СТЕ на база на данните за отчет на тази ТЕ,
подписани от представител на самия ответник и неоспорени от него.
Основателността на исковата претенция за
главницата обуславя основателност и на претенцията за акцесорното вземане за
лихва, дължима за времето на забавата и попадаща извън обхвата на тригодишната
погасителна давност, чийто размер е определен от първата инстанция по реда на
чл.162 от ГПК. С клаузата на чл.40,ал.1
от ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди, която има силата на закон за
страните, съгласно чл.20“а“,ал.1 от ЗЗД, е установен падеж за плащане на ежемесечно
дължимата от ответника цена на
доставената ТЕ. Правната последица от забавата за плащане на договорения
падеж - е дължимо от ответника-потребител обезщетение за забава по чл.86,ал.1
от ЗЗД, поради което неоснователно е възражението на ответника за недължимост
на вземането на ищеца по чл.86,ал.1 от ЗЗД, като следва да се посочи, че
плащането на стойността на доставената ТЕ ежемесечно по прогнозно определен дял
и една изравнителна сметка е един от нормативно установените начини, който в
случая е избрания в рамките на договорното правоотношение между страните.
С оглед изложените доводи и поради съвпадане на
изводите на първата инстанция с тези на настоящата, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, като законосъобразно и правилно, а въззивната жалба- оставена без
уважение, като неоснователна.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК въззивникът-ответник дължи на въззиваемия-ищец направените от последния
разноски по делото в настоящото
производство. От ищеца се претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение , но във въззивното производство от упълномощения от ищеца
процесуален представител не са извършени
реално никакви процесуални действия,
/извън
бланкетната молба с която единствено е заявено бланкетно оспорване на жалбата/,
поради което съдът приема, че разноски за настоящата инстанция не се дължат на ищцовата
страна.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение на СРС, 28 състав от 05.12.2016г., постановено по гр.дело №
38563/2015г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение от 18.04.2017г. в
обжалваната част, с която е признато за установено по предявени по реда на чл.415,ал.1
от ГПК обективно съединени искове от „Т.С.“ ЕАД срещу „Е.П.“ ООД, че ответникът
„Е.П.“ ООД дължи на „Т.С.“ ЕАД, както следва: 1/ на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД
– сумата от 737,71лв., представляваща неиздължена цена на доставена топлинна
енергия за периода 18.02.2012г.- 31.01.2013г. за имот, находящ се в гр.София,
ж.к.******, ул.“********с аб.№ Т41249, ведно със законната лихва от
17.02.2015г.- до окончателното изплащане и 2/ на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД –
сумата от 180,00лв.- лихва за забава за периода 18.02.2012г.- 19.01.2015г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
8242/2015г. по описа на СРС, 28 състав, както и в частта за разноските.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.