МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ОТ 22.05.2020г. ПО НОХД № 3736/2019 г. ПО ОПИСА НА РС- Пловдив,
Н.О., IV-ти
СЪСТАВ
Районна прокуратура- Пловдив е внесла обвинителен акт
срещу А.А. П., ЕГН ********** за това, че в периода от 26.08.2014 г. до
26.04.2017г. в с. Б., обл. Пловдив, след като е била осъдена с решение на
Районен съд- Пловдив от 31.07.2014г. по гр. д. № 9929/ 2014г. на III- ти бр. състав, влязло в законна сила на
26.08.2014г., да издържа свои низходящи- децата си- П.М.Б., ЕГН **********,
А.М.Б., ЕГН ********** и А.М.Б., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: за периода
от 26.08.2014г. до 23.06.2016г.- 22 / двадесет и две/ месечни вноски по 85лв.
всяка, за детето П.М.Б., ЕГН ********** или общо 1 870лв; за периода от
26.08.2014г. до 26.04.2017г.- 30 / тридесет/ месечни вноски по 85лв. всяка за
детето А.М.Б., ЕГН ********** или общо 2 550 лв.; за периода от 26.08.2014г. до
26.04.2017г.- 30 / тридесет/ месечни вноски по 85лв. всяка, за детето А.М.Б.,
ЕГН **********, или общо 2 550 лв.- всичко
на обща стойност 6 970 лв. - престъпление по чл. 183 ал.1 от НК.
Преди да се пристъпи към обсъждане на казуса по
същество, съдът счита за нужно да акцентира върху факта, че в хода на
производството е установена промяна във фамилното име на подсъдимата, предвид
факта, че тя е встъпила в граждански брак. Съобразно изисканата и приобщена по
делото справка НБД „Население“, получена от Община Калояново / л. 87 от съд.
пр./, на дата 31.07.2018г. подсъдимата е сключила граждански брак, като е
приела фамилното име на своя съпруг- И.О.Х..
Тази промяна е взета предвид от съда, като е намерила своето отражение в
постановената присъда, а за целите на настоящото изложение, подсъдимата ще бъде
адресирана с фамилно име Х..
Производството пред
настоящата съдебна инстанция е протекло при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4,
б. „а“ НПК.
В хода на съдебните прения, представителят на РП-
Пловдив поддържа повдигнатото по отношение на подсъдимата обвинение. Изтъква,
че обвинителната теза е категорично установена от приобщените по делото
доказателствени материали. Изтъква, че подсъдимата се е дезинтересирала напълно
към своите деца, като за процесния период не е заплащала дължимата издръжка на
децата, която възлиза общо на сума в размер от 6 970 лв. Акцентира върху
обстоятелството, че до постановяване на присъдата от първоинстанционния съд,
подсъдимата е заплатила изцяло дължимата издръжка на детето А.Б.. Налице са и
няколко плащания към другите деца, които обаче не покриват пълния размер на
дължимата издръжка. Предвид това, представителят на държавното обвинение
предлага подсъдимата Х. да бъде призната за виновна за извършеното от нея
престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, като на основание чл. 54 НК й бъде наложено
наказание „пробация“ за срок от една година, включващо първите две мерки,
разписани в чл. 42а, ал. 2 НК.
Частният обвинител П.М.Б., представляван от
особения представител адв. К. се солидаризира с изложеното от прокурора. Изтъква,
че по делото не са налице данни подсъдимата да е погасила в цялост дължимата
към всяко едно от децата издръжка, предвид което следва да бъде призната за
виновна и да й бъде наложено наказание. Посочва се, че поведението на
подсъдимата е укоримо, особено предвид обстоятелството, че П.Б. е дете със
специални потребности и ежемесечното заплащане на издръжката е жизненоважно за
него.
Назначеният служебен защитник на подсъдимата- адв.
П. излага становище в насока несъставомерност на обвинението. Поддържа, че
липсва субективният елемент на деянието по смисъла на чл. 183, ал. 1 НК,
доколкото неизпълнението на алиментното задължение не е съзнателно. Изтъква, че
е налице и обективна невъзможност да се изпълнява задължението, доколкото
подсъдимата не работи, не разполага с други доходи или имоти, от които би могла
да реализира приходи. Акцентира се върху факта, че в рамките на настоящото
производство е установено, че подсъдимата е заплатила по- голямата част от
дължимата издръжка, като задължението спрямо А.Б. е напълно погасено и е
останала незначителна част, която е дължима към другите две деца. Предвид това,
моли се подсъдимата да бъде призната за невинна и оправдана по така
повдигнатото й обвинението. При условията на евентуалност, ако все пак съдът
прецени, че подсъдимата следва да бъде призната за виновна, то се предлага да й
бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за минимален срок, което да бъде
отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК, с изпитателен срок от три години.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на
страните, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимата А.А.Х. е родена на *** ***, с адресна
регистрация с. ****, обл. ***, ул. „***“ № **, с ромски произход, българска
гражданка, с начално образование, неработеща, омъжена, неосъждана, ЕГН
**********.
През 1997 год. в
с. Б., обл.Пловдив, подс. А.А.Х. и св. М.И.Б.
заживели на семейни начала в
дома му в с. Б., обл.Пловдив. Съжителството им продължило шестнадесет години –
до есента на 2012 год., когато майката напуснала семейното жилище. По време на
това им съжителство, се родили три деца, признати от бащата: П.М.Б. /роден 1998
год./, А.М.Б. /роден 1999 год./ и А.М.Б. /родена 2001 год./. След като
подсъдимата един ден решила да напусне съвместно обитаваното жилище, всички
грижи за непълнолетните деца били поети от бащата. По повод на депозирана от
него искова молба било образувано гр. дело № 9929/2014 год., по описа на
Районен съд гр. Пловдив. Цитираното дело приключило, като с Решение № 3205 от
31.07.2014г. на Районен съд- гр.Пловдив, III- ти бр. с-в, влязло в законна
сила на 26.08.2014 год., упражняването на родителските права било предоставено
на бащата, а майката – подс. Х. била осъдена да заплаща месечна издръжка – по
85 лева за всяко едно от децата. От влизане в законна сила на съдебното
решение, подсъдимата не е заплатила нито една месечна вноска, като натрупаните
до момента сума са, както следва: за периода от 26.08.2014г. до 23.06.2016г.-
22 / двадесет и две/ месечни вноски по 85лв. всяка, за детето П.М.Б., ЕГН
********** или общо 1 870лв; за периода от 26.08.2014г. до 26.04.2017г.- 30 /
тридесет/ месечни вноски по 85лв. всяка за детето А.М.Б., ЕГН ********** или
общо 2 550 лв.; за периода от 26.08.2014г. до 26.04.2017г.- 30 / тридесет/
месечни вноски по 85лв. всяка, за детето А.М.Б., ЕГН **********, или общо 2 550
лв.- всичко на обща стойност 6 970 лв.
В рамките на проведеното
досъдебно производство била назначена и изготвена СПЕ на детето П.М.Б.. От
заключението на експерта се установява, че П.Б. страда от лека умствена
изостаналост, средна дебилност, но не се води на учет в ЦПЗ-Пловдив. Ниското
интелектуално и паметово развитие на П.Б.
не му позволява да дава достоверни показания по обстоятелства и
факти имащи значение по делото и да
участва пълноценно във всички фази на наказателния процес. Предвид това, в хода
на досъдебното производство, на П.Б. е бил назначен особен представител, който
да го представлява и защитава неговите права и законни интереси.
След датата на депозиране на
обвинителния акт в съда, подс. Х. на няколко пъти е изпращала парични средства
на дъщеря си А.Б. чрез оператори на услуга за трансфер на парични суми. Общата
сума, която е получила по този начин А.Б. възлиза на 2 550 лв. Чрез системата
на “Western Union”, в полза на А.М.Б. са преведени суми, както следва: на 21.05.2020г. е
получена сума в размер от 390 лв., на 17.02.2020г. е получена сума в размер от
292, 95лв. и на 18.03.2020г. е получена сума в размер от 292, 50 лв. В хода на
процеса, отново чрез услугите на „Western Union” в полза на П.М.Б. на 17.02.2020г. е преведена
сума в размер на 292, 95лв.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Гореизложената фактическа
обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от събраните и
проверени по надлежен ред в съдебната фаза от процеса писмени доказателства, а
именно: Решение № 3205 от 31.07.2014г., постановено по гр. д. № 9929/ 2014г.,
по описа на РС- Пловдив, III- ти бр. с-в /л. 11- 15 от д. пр./, Решение
№ 276 от 26.01.2015г. по гр. д. № 9929/ 2014г., по описа на РС- Пловдив, III- ти бр. с-в, с
което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 3205 от
31.07.2014г. / л. 16- 17 от д.пр./, Изпълнителен лист № 602 от 18.01.2016г.,
издаден от РС- Пловдив, III- ти бр. с-в / л. 18 от д.пр./, Протокол за
предупреждение / л. 25 от д.пр./, Експертно решение № 0358 от 19.02.2015г. ,
постановено от VI- ти състав на ТЕЛК към МБАЛ „Пловдив“, касаеща П.Б. /л. 55 от д. пр./, Епикризи, касаещи П.Б. /
л. 56- 60 от д. пр./, справка НБД „Население“, получена от Община Калояново /
л. 87 от съд. пр./, Платежни нареждания
за трансфер на парични суми чрез системата на „Western Union” / л. 163- 169 от
съд. пр./. В хода на проведеното досъдебно производство е назначена и изготвена
съдебно- психиатрична експертиза на П.М.Б. / л. 95- 101 от д. пр./.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява и въз основа на гласните доказателствени
средства, добити чрез разпит на св. А.Б. / л. 117 от съд. пр./, св. А.Б. / л.
117 гръб- л. 118- свидетелката е сключила граждански брак и е приела фамилното
име на своя съпруг- Р./, св. М.Б. / л. 118 от съд. пр./.
В посочените доказателствени материали не се
съдържат противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват гореизложената фактическата обстановка (
която кореспондира и с приетото от фактическа страна от прокурора в
обвинителния акт). Допълнително, изложеното от свидетелите е логически
последователно, без вътрешни противоречия и съответстващо с останалия, приобщен
по делото доказателствен материал, поради което съдът кредитира в цялост
изложеното от тях.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
С
оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че подс. Х. е осъществила
в тяхното единство всички съставомерни елементи от обективна и субективна
страна, на престъпния състав по чл. 183, ал.1 от НК.
Установява се, че А.А.Х. не е изпълнявала
регулярно алиментното си задължение към своите деца. Предвид това, тя е генерирала
задължения, както следва: за периода
от 26.08.2014г. до 23.06.2016г.- 22 / двадесет и две/ месечни вноски по 85лв.
всяка, за детето П.М.Б., ЕГН ********** или общо 1 870лв; за периода от
26.08.2014г. до 26.04.2017г.- 30 / тридесет/ месечни вноски по 85лв. всяка за
детето А.М.Б., ЕГН ********** или общо 2 550 лв.; за периода от 26.08.2014г. до
26.04.2017г.- 30 / тридесет/ месечни вноски по 85лв. всяка, за детето А.М.Б.,
ЕГН **********, или общо 2 550 лв.- всичко
на обща стойност 6 970 лв.
Настоящият съдебен състав счита, че
са налице съставомерните признаци от обективна страна на престъплението по чл.
183, ал. 1 НК- подсъдимата е осъдена с
влязло в законна сила съдебно решение да заплаща издръжка на децата П.Б., А.Б.
и А.Б., като за периода след влизане в сила на решението, не са изплатени
повече от две месечни вноски- в случая 22 / двадесет и две/ месечни вноски по
85лв. всяка, за детето П.М.Б., ЕГН ********** или общо 1 870лв; за периода от
26.08.2014г. до 26.04.2017г.- 30 / тридесет/ месечни вноски по 85лв. всяка за
детето А.М.Б., ЕГН ********** или общо 2 550 лв.; за периода от 26.08.2014г. до
26.04.2017г.- 30 / тридесет/ месечни вноски по 85лв. всяка, за детето А.М.Б.,
ЕГН **********, или общо 2 550 лв.
Според константната съдебна практика, заплащането на издръжка до
навършване на пълнолетие на децата се дължи безусловно от родителите. Съгласно нормата на чл. 143, ал. 2 от
Семейния кодекс - „Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си“. Тоест, изпълнението на алиментното задължение е безусловно и
законът не поставя дължимостта му в зависимост от текущия социален и материален
статус на родителя. В този смисъл, в настоящия случай не подлежи на преценка от
наказателния съд финансовата възможност на подсъдимата да изплаща издръжката,
още повече, че тя е съобразена от гражданския съд при индивидуализиране размера
й ( в този порядък- Решение
№ 188 от 04.07.2011 г. по нак. д. № 1157/2011 г. на Върховен касационен съд ). Тоест, след като алиментното задължение
на родителя е безусловно, то за да бъде консумиран от обективна страна съставът
на престъплението, е необходимо да се установи единствено факта на неплащането
на издръжка от страна на подсъдимата за период от повече от два месеца, след
като е осъдена да заплаща такава с подлежащ на изпълнение съдебен акт. В
случая, незаплатените месечни вноски за издръжка многократно надхвърлят
установения в чл. 183, ал. 1 НК минимален праг от две вноски, поради което не
съществува и съмнение, че посоченият престъпен състав е консумиран от обективна
страна.
Във връзка с възражението на защитата, то
следва да се посочи, че е напълно ирелевантно дали родителят полага труд и дали
има възможност да си набавя доходи от трудова или друга дейност. Както вече бе
коментирано, задължението за издръжка на ненавършили пълнолетие деца е
безусловно и се дължи, без оглед финансовия статус на родителя. Приемането на
противното, на практика би довело до недопустимия резултат, цялата тежест от
издръжката и гледането на децата да се стовари върху родителя, който
непосредствено упражнява родителските права. В контекста на процесната
ситуация, подобен опит за екскулпиране на майката е напълно неоснователен,
доколкото тя е в млада възраст и е напълно работоспособна.
От субективна страна, деянието е извършено при
пряк умисъл като форма на вината. Деецът
е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването
на обществено опасните му последици и искал тяхното настъпване. Налице е
изискуемото от субективна страна ясно познание у подсъдимата, че не изпълнява
едно безспорно установено по основание и размер ( в конкретния случай със
съдебно решение ) задължение за издръжка. Този извод на съда се налага, както
от приобщените по делото писмени доказателства, така и от показанията на
разпитаните в хода на съдебното производство свидетели. Допълнително, подс. Х.
е била напълно наясно, както с обстоятелството, че дължи издръжка и на трите си
деца, така и какъв е точният размер на алиментното задължение- видно от
мотивите на приложеното към делото Решение № 3205 от 31.07.2014г., постановено
по гр. д. № 9929/ 2014г., по описа на РС- Пловдив, III- ти бр. с-в, подс. Х. е
взела активно участие в производството пред гражданския съд и решението й е
било съобщено.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 303 НПК, подсъдимата Х. бе призната за виновна по повдигнатото й обвинение за
извършено престъпление по смисъла на чл. 183, ал. 1 НК.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. 183, ал.1 НК се
предвиждат при условията на
алтернативност наказание до една година „лишаване от свобода“ или
„пробация“.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът
отчете на първо място фактът, че след образуване на делото, подсъдимата е заплатила
изцяло дължимата издръжка на детето А.Б. и е положила усилия да заплати част от
дължимото на П. и А. Б. ( след частичното погашение за П.Б. остават дължими
1 577,05 лв., а за А.Б.- 1574, 10лв.). Съобрази се и обстоятелството, че
подс. Х. полага грижи за роденото от брака й малолетно дете- К. Х. / за
справка- л. 87 от съд. пр./.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът
отчете значителния размер на дължимата издръжка, както и фактът, че тя се дължи
в полза на три деца. Бе съобразено и обстоятелството, че детето П.Б. е със
специални потребности и множество придружаващи заболявания, като несрочното
изплащане на издръжката значително е затруднило бащата в отглеждането му.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че наказанието
следва да бъде индивидуализирано при баланс на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства. Поради това и на основание чл. 183, ал. 1, вр. чл.
57, ал. 1, вр. чл. 54 НК, то адекватното наказание, което следва да се определи
и наложи на подсъдимата е „лишаване от свобода“ за срок от три месеца.
На основание чл. 66, ал. 1 НК така наложеното на
подсъдимата наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, следва да
бъде отложено с изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане в
законна сила на присъдата. Съдът счита, че с прилагане института на чл. 66, ал.
1 НК ще бъдат постигнати в цялост целите на наказанието, разписани в чл. 36 НК.
Процесното престъпно деяние се явява изолирана и откъслечна проява в живота на
подсъдимата и не е поредно проявление на трайно следвана, престъпна линия на
поведение. В тази насока, то е очевидно, че подсъдимата Х. не е лице с трайно
изградени престъпни навици и така определеното наказание ще окаже нужния
поправително- превъзпитаващ и предупредително- възпиращ ефект върху личността
й.
Предвид обстоятелството, че подсъдимата Х. е
призната за виновна по така повдигнатото й обвинение, то на основание чл. 189,
ал. 3 НПК в нейна тежест следва да бъдат възложени разноските, сторени в
рамките на досъдебната фаза от наказателния процес. Същите възлизат на сума в
размер от 93, 84 лв., като Х. следва да ги заплати по сметка на ОД на МВР-
Пловдив.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ...........................
Вярно с оригинала
ХБ