СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV "Б" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
при участието на
секретаря Йорданка Петрова, разгледа докладваното от мл. съдия Божидар Стаевски
въззивно гражданско дело № 4338 по
описа на съда за 2021 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение №
2027469/12.12.2020г. по гр.д.№ 29056/2019г. по описа на Софийски районен съд 75
състав „Б.К.“ АД ЕИК *******, с адрес *** да заплати на М.П.Й., ЕГН **********,
адрес,*** на основание чл. 200 от КТ сумата от 70 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди причинени в резултат на трудова злополука,
настъпила на 09.11.2017г., както и сумата от 95, 40 лв. представляващи
имуществени вреди от трудовата злополука, ведно със законната лихва от
22.05.2019г. – датата на предявяване на исковата молба, както и на основание
чл. 86 от ЗДД сумата от 10 888,89 лв., представляваща лихва за забава върху
претенцията за неимуществени вреди за периода 09.11.2017г. - 22.05.2019г. и
сумата от 14,84 лв. представляваща лихва за забава върху претенцията за
имуществени вреди за периода 09.11.2017г. - 22.05.2019г.
Срещу решението
в частта му, в която са уважени предявените искове за обезщетения за
неимуществени вреди и законната лихва върху присъдения размер неимуществени
вреди е депозирана въззивна жалба с вх. № 25010019/20.01.2021г. от ответника „Б.К.“
АД ЕИК *******, чрез процесуалния си представител адв. Я.Т.. Процесуалният
представител на ответното дружество поддържа, че първоинстанционното решение е
неправилно, тъй като районният съд не е приложил правилно принципа на
справедливостта регламентиран в чл. 52 от ЗЗД. Сочи че не са обсъдени
противоречията на разпитаната свидетелка с писмените доказателства, приети по
делото. Счита че същата е заинтересована и нейните показания не следва да се
кредитират. Изтъква че съдът не е посочил нито един обективен критерий за
жизнен стандарт при определяне на обезщетението. Моли за отмяна на решението в
обжалваната част.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от М.П.Й., ЕГН **********, чрез адв. Н.С., с
който счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Счита
че не са налице допуснати нарушения на процесуалните правила при преценката и
оценката на докацателствения материал. Намира за правилни и законосъобразни
изводите на първоинстанционния съд поради което моли за потвърждаване на
решението.
Софийски градски
съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени са за
разглеждане искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваните части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
По отношение на
правилността на решението настоящият състав приема следното:
Съгласно чл.
200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които
са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност с 50 и над
50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговора имуществено,
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има
вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената
вреда – неимуществена или имуществена, включително пропусната полза, и
обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване /ал. 3/.
Безспорно във
въззивното производство е че към датата на процесната злополука – 09.11.2017г. между
ответното дружество и М.П.Й. е било налице трудово правоотношение по силата на
което ищецът е заемал длъжността „Строителен работник – оксиженист и заварчик.
Безспорно е а и
се установява от доказателствата по делото в това число от свидетелските
показания на свидетеля Ц.З.Г., че на процесната дата на работна площадка в
завод за гипсокартон до ТЕЦ 2 в гр. Раднево при демонтаж на релса от съоръжения
за сушене на материал с дължина 2,5 м. при развиване на закрепващите болтове,
релсата се изплъзнала и паднала върху бетона като притиснала лявата ръка на М.П.Й..
При злополуката присъствали и Ц.З.и С.А.. При демонтажа от едната страна С.А. и
М.П.Й. отвили болтовете и свалили релсата на пода, а от другата страна Ц.З.държал
на ръка релсата. В този момент релсата паднала и затиснала ръката на ищеца.
Вследствие на злополуката настъпила травматична ампутация на III-ти пръст на лява ръка и частична травматична
ампутация на IV -ти пръст на лява ръка.
Не се спори
между страните, че посочената злополука има характер на трудова по смисъла на
чл. 55, ал. 1 КСО, според която норма трудова злополука е всяко внезапно
увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. Квалификацията
на злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, са
установени и в представените разпореждане № 21380 от 21.02.2018 г. на НОИ –
Териториално поделение – София град по чл. 60, ал. 1 КСО /което е влязло в
сила/ и протокол за резултатите от извършено разследване на злополуката № 5103-19-1
от 14.02.2018 г. на НОИ – Териториално поделение – София град, ползващ се с материална
доказателствена сила съобразно чл. 58, ал. 6 КСО.
Единственият
спорен между страните въпрос по същество във въззивното производство е свързан
с размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост на
основание чл. 52 ЗЗД. В ППВС № 4/23.12.1968 г. е разяснено, че понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът и степента на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Такива факти,
наред с изброените в ППВС № 4/1968 г., са продължителността на лечението и
извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици,
възрастта на увреденото лице и възможността да продължи трудовата си кариера и
да се социализира, общественото и социално положение, икономическата конюнктура
и др. Изброяването не е изчерпателно и не може да бъде, доколкото във всеки случай
се касае за различни относими обстоятелства и различни проявления на
съответното увреждане и вредите от него.
Въз основа на
съвкупната преценка на писмените доказателства в това число представените
болнични листове, амбулаторни листове, експертно решение на ТЕЛК, гласните
доказателства по делото чрез разпита на свидетеля Д.Й.А., които при преценката
им следва да бъдат ценени като ясни, последователни, житейски логични и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото, въззивният съд
приема за установено, че настъпилата травматична ампутация на III-ти пръст на лява ръка и частична травматична
ампутация на IV -ти пръст на лява ръка
довело до ограничаване възможността на увреденото лице да извършва активни
физически движения и трудова дейност. На 09.11.2017г. била извършена операция
за прикрепване на трансплантантна краче или ламбо към ръка. Свободна кожна
пластика да върховите дефекти на 3 ти и 4 ти пръст. Била му предписана терапия
с аналгетици. След сваляне на конците ищецът преминал физиотерапия и два курса
на частични масажи. М.П.Й. бил в отпуск за временна неработоспособност от
датата на трудовата злополука до 04.09.2018г. С експертно решение от
25.10.2018г. е прието, че ищецът е с 40% трайно намалена работоспособност. Ищецът
търпял множество неудобства от битово естество при обслужването си. Същият
изпитвал и психически неудобства от загубата на двата си пръста.
При така
установените увреждания съдът приема, че справедливото обезщетение на вредите е
40 000 лв. За да определи този размер на обезщетението съдът съобрази
възрастта, на която ищеца е претърпял травмата, продължителния период на
възстановяване и загубата на 40% от работоспособността на ищеца, изпитването на
болките от травмата причинените
неудобства в битов и личен план, както и психическите травми вследствие на
загубата на два пръста, и социално-икономическите условия в страната към 2017г.
От друга страна съдът съобрази, ищецът не е бил в състояние с опасност за
живота и че за ищецът няма опасност от влошаване на здравословното му състояние,
както и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични
случаи.
При това
положение първоинстанционното решение следва да се отмени за разликата над
сумата от 40 000 лв. до уважения размер от 70 000 лв.
Следва да бъде
редуциран и размера на лихвата за забава върху претенцията. Законната лихва за
претендирания период върху сумата от 40 000 лв. възлиза на 6 222.72 лв. Решението
следва да се отмени за горницата над 6 222.72 лв. до уважения размер от
10 888,89 лв., а искът отхвърли.
По отношение на
разноските.
Решението следва
да бъде отменено и в частта за разноските, тъй като съгласно чл.78, ал.6 от ГПК
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от
разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи
се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда. Държавната
такса възлиза на 1 898,91 лв.
Следователно решението следва да се отмени за разликата над1898,91 лв. до
присъдения размер от 3 335,55 лв.
Право на
разноски във въззивното производство има въззивника. Въззивника е представил
доказателства за направени разноски в размер на 1 619,98 лв. Съобразно уважената част от въззивната
жалба на него се следват разноски в размер на 694,27 лв.
На основание чл.
280, ал.3 от ГПК настоящото решение подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от
гореизложеното
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2027469/12.12.2020г. по гр.д.№ 29056/2019г. по описа на
Софийски районен съд 75 състав, В ЧАСТТА в която „Б.К.“
АД ЕИК *******, с адрес *** да заплати на М.П.Й., ЕГН **********, адрес,***
сумата над 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/ до присъдения размер от
70 000 лв. /или за сумата от 30 000 лв./ представляваща обезщетение
за неимуществени вреди причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на
09.11.2017г., както и В ЧАСТТА в която
ответникът е осъден да заплати законна лихва за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди за сумата над 6 222.72
лв. до присъдения размер от 10 888,89 лв. /или за сумата от 4 666,17
лв./ и В ЧАСТТА с която е
осъден да заплати разноски в полза на Софийски районен съд за сумата над 1 898,91 лв. до присъдения размер от 3 335,55 лв.
и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на М.П.Й., ЕГН **********, адрес,***, предявени срещу „Б.К.“ АД ЕИК *******,
с адрес ***, с правно основание чл. 200 от КТ за заплащане на обезщетение за
трудова злополука настъпила на 09.11.2017г. за разликата над 40 000 лв.
/четиридесет хиляди лева/ до присъдения размер от 70 000 лв. /или за
сумата от 30 000 лв./ и иска за заплащане на законната лихва за забава за
периода 09.11.2017г. - 22.05.2019г. за разликата над 6 222.72 лв. до присъдения
размер от 10 888,89 лв. /или за сумата от 4 666,17 лв./.
ОСЪЖДА М.П.Й., ЕГН **********,
адрес,***, ДА ЗАПЛАТИ „Б.К.“ АД ЕИК *******,
с адрес *** на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата в размер на 694,27 лв.,
представляваща разноски за държавна такса във въззивното производство.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.