№ 19
гр. Сливен , 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20202230102944 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД и цена от 5000 лева за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от дата на увреждането до окончателното изплащане. Претендират се
разноски. Твърди се, че на 28.09.2019 г. ответникът е нанесъл на ищеца
средна телесна повреда, за която със споразумение по НОХД № 481/2020 г. на
СлРС му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест
месеца, при първоначален „строг” режим. Сочат се претърпените
неимуществени вреди и се иска уважаване на предявения иск.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощник.
Исковата молба се поддържа и се моли за нейното уважаване.
Редовно призованият ответник се явява лично в съдебно заседание и
заявява, че не работи и няма как да плати.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 28.09.2019г. ответникът М.Х. нанесъл на ищеца Х.М. удар с нож
в лявата подмишница и му причинил прорезна рана с прерязани мускули,
съдове, нерви и срязани улнарна артерия и улнарен нерв. С деянието си
ответникът осъществил състав на престъпление , изразяващо се в умишлено
нанасяне на средна телесна повреда, за което със споразумение по НОХД №
481/2020 г. на СлРС му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок
1
от шест месеца, при първоначален „строг” режим.
Веднага след инцидента ищецът бил откаран в болнично заведение в
гр.С., където било проведено и оперативно лечение. Към момента
продължава да изпитва болки в областта на ръката.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
доказателства. Съдът кредитира допустимите, относими и неоспорени от
страните писмени доказателства, които са безпротиворечиви и допълващи се.
На показанията на свидетелката бе дадена вяра.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявената искова претенция с правно основание чл.45 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна.
Несъмнено от споразумението по нохд №481/2020г. на СлРС се
установява, че на 28.09.2019г. ответникът Х. виновно и противоправно е
причинил умишлено на ищеца средна телесна повреда. Посоченото
споразумение има значението на влязла в сила присъда и е задължително за
настоящия съдебен състав относно авторството на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. В резултат на виновното и
противоправно поведение на ответника, като пряка и непосредствена
последица са причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
причинените му травматични увреждания, а именно средна телесна повреда, в
резултат на което е търпял болки и страдания. Поради това са налице всички
елементи на състава на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД и е налице
основание за ангажиране на деликтната отговорност на ответника за
репарация на причинените на ищеца вреди.
В случая се касае за средна телесна повреда и предвид характера и
степента на травматичното увреждане, периода на понасяне на болки и
страдания, съдът намира, че справедлива репарация за причинените му
неимуществени вреди представлява сумата 5000 лева.
Предвид изложеното исковата претенция с правно основание чл.45
от ЗЗД следва да се уважи изцяло, ведно с претендираната и дължима
съгласно чл.86 във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД законна лихва върху нея,
считано от датата на деликта до окончателното изплащане на главницата.
По правилата на процеса ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на съдебната власт държавна такса в размер на 200 лева
/четири процента върху размера на уважения иск/.
С оглед изхода на процеса на ищеца следва да се присъдят
претендираните разноски за адвокатска защита, които са в размер на 600 лева.
2
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Ц. Х. с ЕГН-********** от гр.С., кв.”Н.”, ул.“*******“
№** ДА ЗАПЛАТИ на Х. С. М. с ЕГН-********** от гр.С., кв.“Н.“, ул.
„****“ №**, както следва:
сумата 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане, описано в
споразумение по НОХД №481/2020г. на СлРС, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 28.09.2019г. до окончателното й изплащане;
сумата 600 /шестстотин/ лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА М. Ц. Х. с ЕГН-********** от гр.С., кв.”Н.”, ул.“*******“
№** ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на РС-Сливен
държавна такса в размер на 200 /двеста/ лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
3