Решение по дело №12654/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№1223/25.3.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

гр.Варна 25.03.2019г.

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на пети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов

при секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№12654/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът „Банка ДСК“ ЕАД твърди, че по силата на договор за кредит от 16.06.2015г. е предоставил на ответника Ант.Платанова сумата от 23 500лв. Сочи се, че ответницата е платила със забава погасителната вноска с падеж 20.03.2017г., а тази с падеж 20.04.2017г. е била платена частично, като е останало да се дължат 216.13лв., поради което ищецът е предприел деиствия по обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като ответницата е била уведомена за това с разписка от 23.01.2018г. Твърди се, че ответницата въпреки това не е погасила задълженията си по кредита, като към момента дължи на ищеца сумата от 20 357.38лв. главница, 1 983.36лв. възнаградителан лихва за времето от 20.03.2017г. до 8.03.2018г. и 120лв. дължими такси, като това е станало причина той да потърси вземането си по реда на чл.410 от ГПК в рамките на което производство сумите са му присъдени заедно със сумата от 109.13лв. обезщетение за забава за времето от 17.05.2017г. до 8.03.2018г., но ответницата не е открита на адресите си поради което са му дадени указания да предяви иск за установяване дължимостта на сумите. Моли се, да се приеме за установено в отношенията между страните, че присъдените в ч.гр.д.№3505/2018г. на ВРС суми се дължат на ищеца и да се присъдят сторените по исковото и заповедното производства разноски. В условията на евентуалност ако се приеме, че кредитът не е надлежно прогласен за предсрочно изискуем се моли да се осъди ответника да заплати на ищеца сумите посочени като дължими по него.

Ответника чрез назначения му особен представител в срока по чл.131 от ГПК е депозирал отговор в който сочи, че счита че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена, тъй като в книжата отправени до ответницата не е посочено за какъв размер от вземането се обявява предсрочна изискуемост.

Съдът приема, че предявения иск намира правното си основание в чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.

Съдът след преценка на направените от страните изявления и събраните по делото доказателства при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа и правна страна по предявения иск следното:

По делото е приложено ч.гр.д.№35052/18г. на РС Варна, в рамките на което ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумите от 20 357.38лв. главница, 1 983.36лв. договорна лихва за времето от 20.03.2017г. до 8.03.2018г., 109.13лв. обезщетение за забава за времето от 17.05.2017г. до 8.03.2018г., 120лв. неплатена заемна такса и разноски по заповедното производство в размер на 501.40лв.   

Ищецът е представил копие от договор за кредит за текущо потребление от 16.06.2015г., като същият не е оспорен от ответницата при което за настоящия състав съществува задължението да обследва и прецени същия за редовност от външна страна. При запознаване с договора се установява, че страни по него са страните в настоящото дело, като ищцовото дружество се явява кредитор за сумата от 23 500лв. предоставена на ответницата в качеството и на кредитополучател, уговорена е възнаградителна лихва под формата на посочен процент и е изготвен погасителен план съгласно който кредитът е следвало да бъде изплатен на 120 вноски последната от които с падеж на 16.06.2025г. Договорът и погасителния план са двустранно подписани, а освен това по делото от страна на ищеца е представено и копие от общите му условия също двустранно подписани, като същите в чл.19, ал.2 съдържат уговорката, че при допусната забава в плащанията над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем. Липсва изрична уговорка за начина по който се свежда до знанието на длъжника предсрочната изискуемост поради което следва да се приеме, че това става по общите правила за това, а именно чрез уведомяване в същата форма в която е сключен и самия договор-писмена. Ищеца за доказване на твърдението си, че е уведомил ответницата за обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем е представил нотариална покана до длъжницата с вписано изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, за която нотариусът е приел, че е връчена при условията на чл.47, ал.1 от ГПК. Посоченото писмо не съдържа изрично упоменати суми, но съдът приема, че това не е порок които да влияе на настъпването на факта на предсрочна изискуемост.

За доказване конкретните размери на задължението на ответницата по искане на ищеца е допусната ССчЕ чието заключение е прието от съда като обективно и компетентно дадено и съгласно което ответницата към момента на сезиране на съдилищата със заповедното производство е дължала на ищеца следните суми 20 357.38лв. главница, 1 983.36лв. договорна лихва, 109.13лв. лихви за забава и 120лв. такса за предсрочна изискуемост. Вещото лице е посочило, че считано от 20.04.2017г. липсват отразявания за постъпили плащания от страна на ответницата за погасяване на кредита, като на тази дата са постъпили само 83.64лв. представляващи част от дължимата се погасителна вноска.

От друга страна от представената нот.покана с която се уведомява длъжника, че кредита се обявява за предсрочно изискуем се установява, че ответницата е търсена на постоянния си адрес идентичен с посочения в договора за кредит и с установения при справката с НБДН при провеждане на заповедното производство, но не е открита при нито едно от трите посещения на адреса. При това положение нотариусът правнилно е приел, че са на лице предпоставки да се приеме, че поканата за обявяване на предсрочната изискуемост е връчена редовно по смисъла на чл.47 от ГПК, като по този начин е настъпил ефекта на предсрочна изискуемост на задължението.

От друга страна вещото лице в цитираната по-горе експертиза е посочило, че дължимите се суми са идентични с претендираните от ищеца поради което решаващия състав приема, че се е доказало по безспорен начин наличието на задължение на ответницата към ищеца на посоченото договорно заемно отношение в размери идентични с присъдените по заповедното производство и поради това претенцията следва да бъде уважена изцяло.

Предвид извода за основателност на установителната претенция и направеното искане съдът приема, че следва да се присъдят в полза на ищеца разноски в размер на 1 949.33лв. по исковото производство и 501.40лв. по заповедното производство.

Ето защо, съдът

 

Р Е Ш И

 

ПРИЕМА за установено в отношенията между ищеца „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК121830616 със седалище и адрес на управление *** и ответника А.Б. Платанова ЕГН********** ***, че последната дължи на търговското дружество сумите от:

20 357.38лв. главница по договор за кредит за текущо потребление от 16.06.2015г., 1 983.36лв. възнаградителан лихва за времето от 20.03.2017г. до 8.03.2018г., 109.13лв. обезщетение за забава за времето от 17.05.2017г. до 8.03.2018г. и 120лв. дължими заемни такси присъдени по ч.гр.д.№3505/2018г. на ВРС, 10 състав, на осн. чл.422, от ГПК вр. чл.415 от ГПК.

ОСЪЖДА А.Б. Платанова ЕГН********** *** да заплати в „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК121830616 със седалище и адрес на управление *** разноски в размер на сумите от 1 949.33лв. по исковото производство и 501.40лв. по заповедното производство, на осн. чл.78 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: