Р Е
Ш Е Н
И Е № 400
гр.Сливен, 23.04.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на тринадесети
април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 2880 по описа за 2017г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предмет на производството са предявени в
условията на обективно и кумулативно съединяване положителни установителни
искове за установяване съществуване на вземане на заявител по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срок е подадено възражение от длъжника, с правно основание
чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79 и чл.92 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между БТК ЕАД и
ответницата имало сключен договор за далекосъобщителни услуги от 27.11.2009г.,
новиран с допълнително споразумение от 28.01.2013г. с индивидуален клиентски №
12305029001 със срок на договора 12 месеца.
Имало издадена фактура по този
договор № **********/22.08.2014г. с краен срок за плащане 08.09.2014г. за сума
в размер на 119,95 лв., от която 69,72 лв. незаплатена далекосъобщителна услуга
– баланс от предходни периоди и 50,23 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договора, която неустойка имала обезщетителен характер за
пропуснатите ползи от страна на телекомуникационния оператор.
Сумата се формирала от следните
фактури:
- ф-ра № **********/22.03.2014г.
за отчетен период на потребление 22.02.2014г.-21.03.2014г. с начислена сума за
месечен абонамент за номер 044 635071 в размер на 6,50 лв., месечен абонамент
за номер ********** в размер на 4,17 лв. и месечен абонамент за номер
********** за сума в размер на 4,17 лв., сторнирана сума в размер на 0,77 лв. и
начислен ДДС върху сумата от 2,82 лв, като общата сума по фактурата била в
размер на 16,89 лв.;
-
ф-ра № **********/22.04.2014г.за отчетен период на потребление
22.03.2014г.-21.04.2014г. с начислена сума за плащане 34,70 лв., като от тази
сума 16,89 лв. баланс за предходни периоди и сумата от 17,81 лв., начислена от
същите абонаментни такси посочени по-горе и ДДС 2,97 лв.;
-
ф-ра № **********/22.05.2014г. за отчетен период на потребление
22.04.2014г.-21.05.2014г. с начислена сума за плащане 52,51 лв., като от тази
сума 34,70 лв. баланс за предходни периоди и сумата от 17,81 лв., начислена от
същите абонаментни такси посочени по-горе и ДДС 2,97 лв.;
-
ф-ра № **********/22.06.2014г. за отчетен период на потребление
22.05.2014г.-21.06.2014г. с начислена сума за плащане 70,32 лв., като от тази
сума 52,51 лв. баланс за предходни периоди и сумата от 17,81 лв., начислена от
същите абонаментни такси посочени по-горе и ДДС 2,97 лв.;
- ф-ра № **********/22.08.2014г.
за отчетен период на потребление 22.07.2014г.-21.08.2014г. с начислена сума за
плащане 119,95 лв., като от тази сума 69,72 лв. баланс за предходни периоди, а
сумата от 50,23 лв., била формирана от сумата
49,70 лв. начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора и
0,53 лв. лихва за забавено плащане.
Твърди, че договора бил прекратен
едностранно предсрочно от доставчика, поради
неизпълнение на задълженията по него от страна на ответницата, тъй като
ползвала услугата, а не заплатила стойността. Моментът на предсрочно
прекратяване на договора бил 23.06.2014г., деня следващ падежа на ф-ра №
**********/22.06.2014г.
Твърди, че с договор за цесия от
29.05.2015г. БТК ЕАД прехвърлил вземането си от ответницата на С.Г.Груп ООД. Последното дружество пък
прехвърлило това вземане на ищцовото дружество с договор за цесия от
20.02.2017г. Сочи, че за двете цесии ответницата била уведомена чрез
уведомление. Освен това ищецът заявява, че ответника следвало да се счита
уведомен за осъществените цесии с подаването на настоящата искова молба, към
която били приложени документи удостоверяващи цесиите.
От съда се иска
постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ответника
дължи на ищеца сума в размер на 119,95 лв., от която 69,72лв. – незаплатена
далекосъобщителна услуга и 50,23 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за далекосъобщителна услуга по договор за далекосъобщителни услуги от
27.11.2009г., ведно със законната лихва върху сумата от 119,95 лв., считано от
27.03.2017г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане.
Претендират се деловодни разноски
за исковото производство и за заповедното по ч.гр.д. № 1139/2017г. на СлРС.
В срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба
е депозиран. Ответната страна оспорва претенциите, като неоснователни. Сочи, че
имало сключен договор между БТК ЕАД и ответницата за доставка на интернет,
който договор изтекъл в края на 2012г., а договор за далекосъобщителна услуга –
мобилен телефон не бил сключван. Ответницата сочи, че не е подписвала
допълнително споразумение от 28.01.2013г. за подновяване и удължаване срока на
договора. Сочи, че не била уведомена и за станалите цесии, включително и с
исковата молба, тъй като към нея липсвали доказателствата, описани в
приложение. Прави възражение за изтекла кратка 3 годишна погасителна давност по
чл.111 ЗЗД. Оспорва автентичността на допълнително споразумение от
17.02.2014г., като твърди, че то не било подписано от ответницата.
Иска се от съда отхвърляне на претенциите, като
неоснователни и присъждане на сторените деловодни разноски.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че между „БТК” АД – „Виваком” и ответницата имало сключен договор
от 2009г., въпреки, че такъв не е представен по делото.
На 28.01.2013 г. между „БТК” АД –
„Виваком” и ответницата било сключено допълнително споразумение към действащ
договор за електронни съобщителни услуги, предоставени, чрез телефонен номер
и/или на адрес. Това допълнително споразумение касаело смяна на абонаментен
план, като стария такъв VIVACOM Unicall XS се сменял с нов „Виваком
Трио” - НЕТ + Моби + ТВ. Така на ответницата била предоставена интернет услуга
на телефонен пост *********, мобилна услуга за мобилен номер ********** и
телевизионна услуга. Срокът на този договор бил 12 месеца, считано от началната
дата на ползване на услугата, а именно - от 08.02.2013 г. до 08.02.2014 г. с
месечна абонаментна такса 25,80 лв.
Между
горепосочените страни е подписано отново на същата дата - 28.01.2013 г.
допълнително споразумение за продължаване на срок на договор /не посочен точно
кой договор/, със срок на това допълнително споразумение 12 месеца, считано от
датата на подписване на същото или до 28.01.2014 г.
„Виваком”
издал пет броя фактури за задължения на ответницата за отчетни периоди, както
следва: 22.03.2014 г. – 21.04.2014 г.; 22.04.2014 г. – 21.05.2014 г.;
22.05.2014 г. – 21.06.2014 г.; 22.06.2014 г. – 21.07.2014 г.; 22.07.2014 г. –
21.08.2014 г. В последната фактура била начислена и неустойка в размер на 24.85
лева. По всички тези фактури начислената такса за месечен абонамент е в размер
на 6,50 лв. за телефонен номер *********, както и за предоставяни услуги за два
мобилни номера - ********** и ********** по абонаментен план Traffic Unlimited
XS с месечна такса по 4,17 лв. за всеки.
С
Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 29.05.2015г. „БТК” ЕАД в
качеството си на цедент прехвърлило вземанията си, вкл. и по договорите с
ответницата на цесионера „С.Г. ГРУП” ООД. Представено е пълномощно от цедента,
с което упълномощил цесионера да уведомява длъжниците по прехвърлените
вземания.
С
Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.02.2017г. „С.Г. ГРУП” ООД,
като цедент прехвърлил всички вземания, произтичащи от договор между него и
„БТК” ЕАД от 29.05.2015 г. на настоящият ищец „Вива Прима” ЕООД като цесионер.
В
хода на процеса е назначена, изготвена, изслушана и приета съдебно-графологична
експертиза, с оглед оспорен документ, а именно – Допълнително споразумение от
17.02.2014 г. подписано между „БТК” ЕАД и ответницата – за продължаване на срок
на договор.
От заключението на вещото лице се установява, че
положеният за „абонат” подпис не принадлежи на ответницата Т.Х.. Освен това
изписаният ръкописен текст до този подпис не бил изписан от ответницата.
Ето
защо съдът приема за доказано направеното от ответницата оспорване на
автентичност на представеното от ищеца допълнително
споразумение от 17.02.2014 г. и той е неистински документ –
неавтентичен, поради което не следва да се кредитира и цени като писмено
доказателство по делото.
Съобразно нормата на чл.194,
ал.3, вр.ал.2 ГПК, съдът следва да изпрати документа – Допълнително
споразумение от 17.02.2014г., находящо се на лист 101 и л.102 от делото на
Районна прокуратура гр.Сливен за преценка, с оглед извършено документно
престъпление, като на мястото на този документ се приложи копие по делото.
Изложената по-горе фактическа
обстановка е несъмнена, тъй като се установява от събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, които съдът кредитира като
непротиворечиви и неоспорени от страните.
Съдът кредитира изцяло
заключението на вещото лице, изготвило съдебно графологическата експертиза,
като неоспорено от страните и изготвено от експерт, разполагащ с необходимите
знания, умения и опит в съответната област.
Приетото за установено от фактическа
страна, обуславя следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск с
правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК е допустим, доколкото е предявен от
лице, заявител, разполагащо с правен интерес да
установи със сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на
вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, против която е
подадено своевременно възражение от страна на длъжника.
Разгледан по същество иска е
неоснователен.
Предявеният положителен
установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ наличие
на вземането си да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост
спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактите,
породили неговото вземане.
В конкретния казус е очевидно, че
процесната сума, формирана от издадени 5 бр. фактури касае начислена такса за месечен абонамент за телефонен номер ********* в
размер на 6,50 лв., както и за предоставяни услуги за два мобилни номера -
********** и ********** по абонаментен план Traffic Unlimited XS с месечна такса
пои 4,17 лв. за
всеки за съответните отчетни периоди. Подобно задължение за ответницата
обаче не се съдържа в допълнителното споразумение от 28.01.2013г., от което
ищеца черпи правата си. Установи се, че по него ответницата е получавала
услугата „Виваком трио” с месечен абонамент в размер на 25,80 лв., каквито не
са месечните такси, начислявани и търсени в настоящия процес. Освен това този
договор е прекратен с изтичане на срока, за който е бил сключен - 08.02.2014г., докато търсените суми в
настоящото производство касаят период след тази дата, а именно 22.03.2014 г. –
21.08.2014 г.
Установи се, че процесните суми
всъщност са начислявани на база оспореното от ответницата Допълнително споразумение от 17.02.2014г., за което се
доказа, че е неистински документ - неавтентичен.
Ето защо това
допълнително споразумение не би могло да обвърже ответницата, поради липса на
волята й за неговото сключване.
При това положение е
напълно излишно съдът да коментира последващите договори за цесии от 2015г. и
2017г. и уведомяването на ищцата за тях, щом не съществува вземането на
първоначалния кредитор – цедент по договор за цесия от 29.05.2015г.
По изложените съображения
исковите претенции се явяват неоснователни и недоказани и биват отхвърлени.
С оглед изхода на процеса,
ищцовото търговско дружество бива натоварено с тежестта за деловодни разноски и
следва да заплати на ищцата сума в размер на 700 лв., от която 200 лв. платен
депозит за вещо лице и 500 лв. платен адвокатски хонорар.
Възражението на ищцовото
дружество за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от ищцата и
неговото редуциране, съдът преценя като неоснователно. Предявени са два иска по
чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.92 ЗЗД и съобразно техния размер, адвокатското
възнаграждение следва да се определи по чл.7, ал.2, т.1, вр.чл.2, ал.5 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
или в размер на 300 лв. за иск или общо 600 лв., при платен от ищцата хонорар в
размер на 500 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОХВЪРЛЯ, на основание чл.422 ГПК, вр.чл.79, вр.чл.92 ЗЗД предявеният
от „ВИВА ПРИМА” ЕООД, ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”България” № 81, вх.В, ет.8,
представлявано от И.И.Г. против Т.Х.Х., ЕГН:
********** *** положителен установителен иск за признаване на установено в
отношенията между страните, че Т.Х.Х., ЕГН:
********** дължи на „ВИВА ПРИМА”
ЕООД гр.София сума в размер на 119,95
лв. / сто и деветнадесет лева и 0,95 ст./, от която 69,72 лв. /шестдесет и
девет лева и 0,72 ст./ – стойност на доставени
и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 22.03.2014г. - 21.08.2014 г. и 50,23 лв. / петдесет лева и 0,23 ст./ – неустойка за
предсрочно прекратяване на договор - по
договор за далекосъобщителни услуги от
27.11.2009г., новиран с допълнително споразумение от 28.01.2013г., ведно със законната лихва върху сумата от
119,95 лв., считано от 27.03.2017г. до окончателното изплащане по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 619/28.03.2017г. по ч.гр.д. № 1139/2017г.
на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК „ВИВА ПРИМА” ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”България” № 81, вх.В, ет.8, представлявано от И.И.Г. ДА ЗАПЛАТИ на Т.Х.Х., ЕГН: ********** ***,
сума в размер на 700 лв. /седемстотин лева/, деловодни разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от Решението ДА СЕ
ВРЪЧИ на страните, чрез пълномощниците им.
След
влизане на решението в законна сила препис от него, ведно с Допълнително споразумение
от 17.02.2014г., находящо се на лист 101 и л.102 от делото ДА СЕ ИЗПРАТИ на Районна прокуратура гр.Сливен за преценка, с оглед
извършено документно престъпление, като на мястото на този документ се приложи
копие по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: